Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Елена е приятна жена, която рядко се усмихва – винаги стилно облечена, на висок ток, стройна, с дълги крака (както казват, „започващи от сливиците“), черни чупливи коси и най-странното – с две различни очи: синьо и зелено.
Мъжете по улиците се обръщат след нея, някой даже подсвиркват, но тя се прави, че не забелязва. За да е искрена със себе си – забелязва ги и това ѝ доставя удоволствие, но не иска да го показва.
Елена е директор на офис на голяма международна компания и отговаря за EEMEA. Генерален директор – или, както понякога тя се шегува, „директор – да, но генерал – само няколко дни в месеца“.
Всъщност в компанията, където работи вече 17 години, я наричат „Желязната дама“, „Госпожа График“, „Кобрата от терариума“ и разни други „мили“ обръщения. Да, тя е строга като костюмите, с които идва на работа, и умее да превръща понеделнишките оперативки в часове за мъчения. Беше се издигнала благодарение на работата си и способностите си. Не онези женските, с онова между краката, а другите – трудовите, с много работа.
Всички в офиса знаят, че е омъжена и че има дете, но никой не ги е виждал. В тези години по мероприятията тя винаги е сама.
Никой в офиса не може да се похвали даже и с най-невинния флирт с нея. Мразеше офисните афери.
И да, Елена беше преминала 45 години. Не беше възможно да се повярва, но беше факт. Имаше 20-годишна дъщеря и съпруг – също от 20 години.
Личният ѝ живот беше странен и даже непонятен, гледан отстрани: съпругът ѝ се прибираше за по един, два, най-много три месеца в годината. Работеше като инженер по нефтените платформи по света – Тюмен, Казахстан, Норвегия… последно Нигерия. Първия контракт сключи, защото им трябваха пари за жилище, следващия – за да платят сегашното им жилище (огромен апартамент на цял етаж и асансьор, който отиваше на етажа само с карта).
Нямаха нужда от още, но той беше свикнал с тази работа, а и тя вече не се чувстваше толкова зле и толкова самотна.
В началото ѝ беше много трудно – десет месеца сама с малката си дъщеря, без помощ, ако не броим далечните баби. Най-много ѝ липсваше човешката топлина в леглото. Да, женските играчки помагаха някак да преживява, но липсваше мъжката ласка!
***
Така мина първата година. Николай, съпругът ѝ, се прибра. Тя се хвърли на врата му.
Искаше да го вкара директно в леглото и направо да го изяде, но той нежно я спря:
- Нека първо си направим кръвни тестове!
Тя онемя! Той наистина ли си мислеше, че тя му изневерява?! Със силикона ли? Какво си въобразява?
Той отгатна мисълта ѝ:
- Не, мила, аз на теб ти вярвам! Обаче, виж, нагледах се на какво ли не през тази година.
Отидоха. Нямаше проблем, но тя беше обидена от недоверието. Независимо от това все пак му устрои най-жестокия секс, на който беше способна.
Блъсна го в леглото, без да говори, и започна да смъква панталоните му. После слиповете, после… После започна да ближе члена му, да го целува, да го вкарва в устата си, да си играе с език около него. Усещаше нарастващата му възбуда в устата си. Николай само стенеше, отпуснал се назад, но когато тя се опита да го вземе целия, той леко се надигна и притисна главата ѝ. Още малко навътре и тя започна да се задушава. Отдръпна се и започна да се съблича, втренчила поглед в него. Събличаше се, без да бърза – роклята, сутиена, бикините. Остана гола пред него.
- Харесва ли ти? – попита тя с прегракнал глас.
Той само кимна, хвана я за ръката и я издърпа при себе си. Тя се разсмя, защото, докато тя му устройваше стриптийз, той беше смъкнал тениската, с която беше, и сега беше само по чорапи, но с часовник. Смешно беше.
Завъртя се в леглото, обкрачи го и започна да му сваля чорапите. Той се надигна още, прекара ръце по полукълбата на задника ѝ, стисна ги, погали я между бедрата, а после се пресегна и хвана гърдите ѝ – твърди, възбудени, само за стискане. Знаеше слабото ѝ място – гърдите.
Елена само се намести по-близо до лицето му и изхриптя:
- Давай!
Той не чака повече – разтвори бедрата ѝ и вкара език между тях, като започна с клитора и влагалището. Тя отново се зае с вече здраво стърчащия инструмент. Той беше голям – по-голям от тези на бившите ѝ гаджета.
„Дали не го избрах затова навремето?“ – помисли тя и отново се опита да го поеме целия. Не можа, както винаги досега – задави се, но усети и колко е мокра вече. Май течеше върху него, а и истинският, топъл и твърд мъжки член беше готов за бой.
Обърна се към него с лице, приклекна и сама се наниза. Бавно, с пъшкане. Десет месеца без мъж си беше огромно изпитание за нея. Причиняваше ѝ болка, но и удоволствие. Отпусна се напълно върху него и размърда бедра – беше невероятно хубаво.
Николай я изчака да се настани удобно и с тласък отдолу показа, че има още какво да ѝ даде. После продължи с тласъците. Тя се изви назад, изстена и свърши.
Той ѝ даде време да поеме дъх и започна отново. Хвана задника ѝ с две ръце и започна да я повдига нагоре, после я пусна и тя сама се плъзна надолу. Размърда бедра, като че искаше да направи въртеливо движение. Отново повдигане и отново нанизване с въртене.
Николай ускоряваше, а тя вече стенеше. Той спря да я повдига, а само блъскаше отдолу. Тя се отметна назад, подпря се на свитите му колене и продължи да движи бедрата си.
Той се повдигна малко, ръката му погали клитора ѝ, стисна го, дръпна го, после събра с пръсти соковете и я накара да ги изсмуче.
Тя полудя! Отново се изправи и започна да скача на твърдия и горещ член – да се нанизва до долу, да посреща ударите на Николай. Той я хвана за гърдите и стисна – силно, до болка.
Това ѝ трябваше – усети, че той се надува в нея, че мускулите ѝ го притискат, че той свършва вътре в нея. Изкрещя и се разтресе в див оргазъм. После падна напред и го прегърна. Той направи още два-три напрегнати тласъка и спря. Обви я с ръце.
- Все така стегната! И тези твои луди гърди…
- Ооо, не знаеш какво те чака и още какво има да видиш и усетиш! – обеща му тя и стана, за да отиде в банята.
Върна се по тънка, червена, къса нощничка и съвсем гола отдолу. Нощничката подчертаваше фигурата ѝ. Беше я купила само преди седмица – за Николай.
- Извинявай, забравих да питам дали си гладен…
- Трябва да ме нахраниш, ако искаш още от същото! – засмя се той.
Поръчаха си пица като тийнейджърите и докато дойде доставката, той смъкна нощничката и я ощастливи отново. След пицата – отново. После пиха вино и отново. После лежаха и отново…
На другия ден Елена резервира маса в луксозен ресторант, прибра се от работа, преоблече се и отидоха. Тиха музика, почти празен салон. Николай поръча ракия и за двамата.
- Затъжил съм се. – каза той.
С вечерята изпиха бутилка вино, говореха си. Той се протегна през масата и погали пръстите на ръката ѝ, притисна ги нежно.
Тя си дръпна ръката, хвана здраво неговата, дръпна го към себе си и прошепна:
- Искам в тоалетната!
Не се наложи да го убеждава. Станаха и отидоха до сервизните помещения. Той влезе в мъжката, провери, издърпа я в една кабинка, накара я да се подпре на казанчето, отметна полите на вечерната рокля (тя беше благодарна за големите цепки отстрани), смъкна до коленете прашките и го вкара. Беше абсолютно готов. Пет минути, в които тя се опитваше да не стене, да не вика.
Когато всичко приключи, тя извади мокри кърпички, избърса първо него, докато той я целуваше по косите, после – себе си.
- Провери дали има някой! – каза тя.
Той погледна – беше празно – и я изведе. Когато седнаха отново на масата, се разсмяха – високо, от сърце. От съседната маса ги изгледаха учудено, но на тях им беше весело.
- А помниш ли първия път, когато го правихме в тоалетната?
Да, тя помнеше. Тъкмо се бяха запознали – студенти – и не можеха да се нарадват един на друг. Това, че имаше хора, въобще не ги спираше.
Прибраха се. Той внимателно свали роклята ѝ, сякаш отваряше кутийка със скъпоценности, коленичи пред нея, свали прашките, накара я да разтвори малко крака и започна с кунилингуса. Клитор, устнички – всичко мина през езика му.
Тя задиша тежко, хвана главата му и я притисна между бедрата си. Заскимтя, застена и изкрещя. От нея изтекоха – не, избликнаха – толкова сокове, че го окъпаха целия, протекоха по пода и направиха локва. Тя падна на колене пред него и започна да го целува по мокрото лице и да го гали.
- Невероятна вечер! Нали, Ники? Обичам те!
Той само я притисна към себе си и не каза нищо. Топлината му даде отговор на всичките ѝ въпроси!
Разбира се, тя му се отплати за вечерта – даже два пъти.
Когато Николай заспа, уморен и изцеден, тя остана да лежи, да гледа в тавана и да мисли. Върна се към теста и обидата си. Размисли.
Да, сигурно Николай беше прав с този тест. Все пак не само тя можеше да изневерява, нали? Той защитаваше и двамата – от двамата – с този тест.
Заспа с усмивка – значи не е бил монах! Какво пък – нормален мъж! Нейният мъж!
За жени двойки и семейства коректен и дискретен съм пишете. [email protected]
Монах ли??? В Туркменистан, с тези прекрасни азиатки не може да останеш монах, даже да си такъв. Определено ще да е издънил две-три, а може 4-5 и да е се е спрял на една на която й е обръщал хастара до края на контракта. Така стоят там нещата. Отново хубав разказ, поздравления за Malvina- авторката! !!!дБз!!!
Благодаря за разказа! Изчетох с удоволствие и много ми допаднаха новите идеи за теста (доверието,защитата, приемането и прошката) и за работата на платформа. Това доста добре онагледи представата ми за героя като за добре сложен мъж, със спокойни очи, в чийто дъна се отразяват безмълвни ситуации, излъчващ сила и магнетизъм, без да прави нищо. Срещала съм такъв кадър. Даже веднъж се разсмя от гъдел ли, не знам, но от контакта ни пролича, че е човек, с когото би избрал да прекарал катаклизъм или пиянска нощ. Доверен и разумен. Тъй че разказът се разви като филм, въвеждайки в употреба спомен :))). И така светът става малък, всеки познава всеки :))). Поздрави! Ф
Евала на Бахура!Той по времето на СССР е изкарал 5 год. в Туркменистан като елитна компаньонка за удоволствието на мъжете работещи по нефтените платформи.И за негова чест,справял се е е страхотно с работата си!
Фичке, защо мислиш, че някой го вълнуват мокрите ти, бабешки сънища? Ако имаш някоя интересна сикиш история я напиши, ако ли не, стига ни залива с безмислените си логореи! !!!дБз!!!
Леля курволИНА, ъъъ......., тИНА имах предвид, си мисли, че всеки зад граница заработва, като нея, единствено докато я ебът. НЕ лелче, има и образовани хора, които можем да заработваме пари с ум и ръце. А ти горката, мозък никакъв нямаш, пък и двете ти леви ръце са заварени в големия ти гъз и ако не съм АЗ да ти сера в устата и гладна ще стоиш по цял ден. !!!дБз!!!
Бахуре,не се пали,лелче.Старите хора казват,че срамен труд няма.Това можеш,така си изкарваш хляба.
Някои са толкова улисани в игрите, че не усещат как се изпускат.