Кралицата

22.10.2026

КРАЛИЦАТА

„Аз дълго го търсих навред –
малкият, немощен стрък,
покълнал от сълзи и гнет.
Здравите му корени
са пуснати дълбоко
в златото от спомени.
Пристъпете към цвета
и вдъхнете аромата.
Колко хубав е светът!“

Кралицата беше млада и красива – дете на двайсет години. Който я видеше, трудно можеше да я забрави. Кожата ѝ бе светла и прозрачна. Излъчваше фин блясък, а същевременно беше мека и галеща, приканваща към нежност. Зелените ѝ очи бяха влажни и бистри. Имаше топъл поглед и ослепителна усмивка. Нежно цвете. Чиста като сълза. С голямо сърце, което бе изпълнено с любов. Помагаше на всички, доколкото зависеше от нея. Не беше никак суетна. Приемаше чуждата болка като своя. Обичаше хората и всичко, което ѝ даваше животът.

Кралството се състоеше от малък, красив остров. Приличаше на късче от рая. Откъм океана го обграждаше малка, закътана и девствена плажна ивица, оградена с кокосови и финикови палми, манго, вечнозелени дъбове, евкалипти, орхидеи, фикуси и филодендрони с дебели зелени листа.

Мечтаеше да се влюби, но засега нямаше в кого. Никакъв принц наоколо… Тя изчакваше търпеливо този, на когото да дари душата си. Щеше да бъде щастлива, ако направи някого щастлив. В любовта обещанията за бъдещето са глупави и опасни! Любовта винаги е само днес и само така може да продължи цял живот.

Той дойде и тя се влюби от пръв поглед. Беше тук, за да се грижи за дворцовата градина.

Тя е кралицата – родена от светлината на деня и обучавана да владее. От стар род на владетели и благородници. Той е градинар по наследство и по сърце, който диша с цветята и живее с работата и свободата си. Срещата им е като досег на пламъка с кислорода – може да предизвика взрив или да изтлее.

Тя избра да тръгне по пътя на сърцето. Излезе с едно обикновено момче и се отдаде на любовта, потъвайки в обятията на младия градинар. Дали приказно красивата кралица щеше да се превърне в добра съдба за него и за себе си? Искаше всеки ден да изпитва удоволствие, като същевременно запази кралската си чест и влияние.

Но когато на пътя им се изправя съдбата на цялото кралство, любовта им неволно се превръща в изпитание и химера. Момчето знае, че мястото му не е в двореца, а в градината, но не подозира, че сърцето му ще спечели това на кралицата. Той щеше да ѝ даде чиста любов, а тя искаше точно това.

Толкова първична сила, красота и простота имаше в неговата същност, че той отваряше всякакви врати. Отвори и вратите на двореца, влезе и в мислите на кралицата. Тя започна да прекарва все повече време в градината. Гледаше с огнен поглед силното му и гъвкаво тяло.

Това беше двадесет и пет годишен градинар – левент, с късо подстригана кестенява коса и живи черни очи. Беше израснал дълбоко в планината, в малка къщурка от дърво, на полянка с поточе и много цветя. Той обичаше цветята. Внимаваше да не настъпи случайно някое от тях и се навеждаше, за да усети аромата им. Мислеше, че жените са цветя, и искаше да отгледа и да се наслади на аромата на най-нежните и редки видове – да ги полива и пази. Вярваше, че който откъсне и хвърли цвете, ще има много неизлечими рани по ръцете си.

Той я очароваше, но докъде можеше да стигне? Колко близо щеше да го допусне? У нея постоянно се бореха разумът и сърцето. Копнееше и мечтаеше. Даваше на цветята пламъка и енергията, които искаше да даде на жената, а те му даваха аромата си и осмисляха до голяма степен живота му. Те се нуждаеха от него, а той – от тях. Никъде другаде нямаше градина с толкова красиви и редки видове, в които да е вложена толкова голяма любов.

При влизането в двореца всички високи полилеи, кадифени завеси и подходящо обзавеждане веднага привлякоха погледа му. Тя седеше сама на кресло близо до вратата, облечена в зелена рокля. Русата ѝ коса беше прибрана и вързана на стегнат кок отзад. Вдясно от него имаше издигнато широко легло с богати възглавници и копринени калъфки. Краката му потъваха до глезените в килимите, докато вървеше по тях. Съблазнителни аромати завладяха съзнанието му. Господи, с тази рокля, която подчертаваше всяка извивка на тялото ѝ, с тази гъста коса с цвят на зряла царевица, обрамчваща лицето ѝ, тя беше напълно зашеметяваща. Сега устните ѝ го благославяха с нежна усмивка.

Наистина ли беше тук и тук ли беше неговото място? Тази мисъл едновременно го развълнува и натъжи. Дали щеше да е само за една нощ? Той пое дълбоко и нервно въздух. Кожата ѝ сякаш сияеше, когато той се наведе към нея. Колко нежна, колко мека беше тя! Устните ѝ бяха влажни и леко разтворени, а мистериозният ѝ аромат изпълни сетивата му. Зелените ѝ очи имаха мек блясък, докато гледаха приближаването му.

Тя не каза нищо. Той внимателно докосна с устни кожата на раменете ѝ и ги премести над очарователната им извивка. Нямаше нито едно трепване, нито една негативна реакция, когато ръцете му започнаха да се движат по тялото ѝ – прекрасните гърди, фината талия, удивително плоския ѝ корем, всичко обвито в еротична магия. Той сякаш рисуваше по тялото ѝ.

Тя се отпусна в силните му ръце, добили мощ от работата, и се възбуждаше от всяко докосване, всяко движение и всяка тяхна реакция. Страстта ѝ се увеличаваше с всяка секунда, макар да искаше да изглежда хладнокръвна през цялото време. Какво я беше предизвикало? Дали това беше просто сбъдване на всичките ѝ сънища? Изглеждаше, че погледът му бе стигнал до най-дълбоките ѝ тайни. Още по-замайващ беше фактът, че всяко негово докосване предизвикваше дива реакция у нея. Ръцете ѝ върху раменете му, очите ѝ върху лицето му – мечти, превърнати в реалност.

Лицето ѝ постепенно се промени – момент, в който контролът и на двамата се скъса. Те потъваха в нажежените дълбини. Вулканът изригна. Стонът му се смеси с нейните продължителни, бавно стихващи викове. Преди да рухне с лице върху гърдите ѝ, той видя ококорените от удоволствие очи върху изпотеното ѝ лице, рамкирано от кичури руса коса. Имаше усещането, че се отделя от тялото си, застанало на самия ръб на силните усещания.

После лежаха тихо, без да говорят и без да се движат. Поне за момент забравиха за останалите и за ежедневния си живот – съществуваха само тук и сега, един до друг.

В този миг имаха всичко – страст, любов, красота и радост. Цветята танцуваха и пееха. Градината искаше да ги приласкае и приюти. Плуваха, издигнати над разцъфналите лехи. Вятърът изду платната. Носеха се на вълните на щастието.

Кралицата плаваше в красив кораб, но това не можеше да продължи. Короната я задължаваше да намери могъщ владетел, който да може да защити народа ѝ. Трябваше да забрави за първата си любов. Щеше винаги да го обича, но знаеше, че той не може да стане крал. Трябваше да задоволява владетел с твърда ръка. Пътищата им се разделяха, но бяха изживели нещо истинско и красиво. Той се върна в планината, а тя остана в двореца. Нито тя се качи повече при него, нито той слезе при нея.

Раздялата... Нещо идва и си тръгва. Прозаично и абсурдно. Всеки от тях казваше, че е за добро. Може и така да е, но времето просто спираше. Последствията от тази най-силна емоция понякога съсипваха, но може би това бе цената. Бяха паднали веднъж, за да полетят. Отдадоха себе си. Нямаше по-прекрасно нещо от това на този свят.

Беше им даден дар да обичат и те просто обичаха безпрекословно. Болеше и бе тежко. Труден момент. Допреди малко любимият бе част от живота ѝ, а сега трябваше да продължи без него. Животът обаче продължаваше. Не трябваше да се отказват, дори понякога да си мислеха, че са сами на света. Не бе така. Имаше още много хора, така че просто трябваше да се стегнат и да се борят със слабостта...

Те приеха раздялата. Изживяха заедно красиви и незабравими моменти. Споменът за тях никога нямаше да изчезне. Знаеха, че така е правилно да постъпят. Макар и наранени, сърцата им останаха горещи и отворени за любов. А телата им, изживели удоволствието от взаимния контакт, сладостта от ласките, възбудата и страстта, щяха да искат още и още. Цветята щяха да чакат грижите на добрите ръце на градинаря, но вече друг щеше да се грижи за тях. В корените им остана частица от него, която щеше да им даде силата да оцелеят в бурите и сушите. Когато понякога кралицата идваше да си поплаче в градината, сълзите ѝ се поглъщаха жадно и даваха чудна сила и аромат на цветовете. След горещия дъжд на небето се образуваше шарена дъга между градината на двореца и къщурката в планината. Нейните пъстри нишки свързваха мислите и копнежите им...

Тази приказка можеше да завърши щастливо и доброто да победи, обаче това не бе приказка, а самата действителност. Злата сила привидно изглеждаше по-могъща, но злото, макар и вечно, никога нямаше да бъде краен победител. Защото то можеше само да унищожава, но не умееше да създава. Доброто бе и е плод на многогодишни усилия, лишения, постоянство, смелост и дух. Доброто носеше и носи идея за вечност, защото то създава, а не унищожава.

Никога няма само добър или само лош човек. Всеки носи по нещичко и от двете сили – в невъобразимо разнообразни и различно смесени пропорции и комбинации. И е свободен да избира какво от себе си да даде на доброто и какво на злото – да постъпва така, както собствената му съвест или липсата на такава му подсказва. Свободен е и да понася последствията от всяко свое действие или бездействие. Просто трябва да открие своята пътечка.

Империята искаше да завладее на всяка цена малкото кралство. Реши да използва дипломатически средства, като ожени сина на императора за кралицата. Той беше непоправим романтик и обичаше да пътува. Беше и пилот на космически кораб. Кръстосваше Вселената и откриваше нови планети. Придобиваше знания за основните закони и правила на сътворението на материята и световете. Беше фен на техниката и нововъведенията. Изучаваше движението и развитието, събираше информация за най-новите технологии и тяхното приложение. Имаше широка усмивка и бе препълнен с любов.

Ожениха се, защото трябваше, а не заради някакви обещания за бъдещето. Той виждаше, че тя тъгува по миналото, а на него още му се пътуваше. После всеки поотделно си призна, че няма да е щастлив, ако са постоянно заедно. Защото тя още преживяваше първата си любов, а той мислеше непрекъснато за отнетата свобода да бъде на път.

Той много обичаше морето. Със сигурност никога нямаше да стане добър рибар, защото не обичаше да убива. Никой не беше виждал пилота да убие животно или да улови риба. Нямаше нито лодка, нито мрежи, нито въдици. Кралицата му помогна да се сдобие с всичко, което така силно желаеше, за да бъде щастлив, излизайки в океана – да сбъдне мечтата му да бъде с въдица в ръка на някой остров и да си лови каквито и да е рибки.

Пилотът беше влюбен – в морето, във всичко, което цъфти напролет, разлиства се и дава плодове наесен, както и в риболова. Лодката му потегли в открито море. Слънцето току-що се показваше от източния хоризонт, духаше слаб ветрец. Слънцето се покатери по небосклона, набра мощ и започна да пече. Накрая той хвана риба. Можеше да я занесе вкъщи на кралицата. В края на краищата в живарника вече се мяташе известно количество риба и пилотът изглеждаше доволен. Заспа и започна да сънува.

Появи се русалка. В първия миг тя се уплаши и се скри под водата, но след малко пак се показа. Приближи се до спящия пилот и го целуна по челото. Кожата ѝ бе прозрачна, а гласът ѝ бе толкова нежен, че никой не можеше да му устои! Само дето очите ѝ бяха винаги тъжни. Гмурна се във вълните, прегърна пилота и заплува към брега. Седна на една скала, без да откъсва очи от него. Струваше ѝ се, че от небето падат звезди. Целият този блясък се отразяваше в морската вода като в огледало. Тогава тя целуна пилота и погали мократа му коса. Дъщерята на морето искаше да остане с него завинаги.

Той не знаеше нищо за това красиво и младо създание. Влизаше в лазурното море сред пъстрите, малки и притегателни вълни, за да се топне и изкъпе, да потъне в обятията им и да се отдаде изцяло на прекрасните усещания.

Двамата се прегърнаха. Устните ѝ го благославяха с нежна усмивка. Тя искаше да му достави удоволствие – да го приласкае и задържи завинаги, макар и само в съня му. Той никога не беше познавал жена, която да остане толкова близо до интимните му мисли. Ръцете му продължиха да я галят – от косата надолу до опашката и обратно. Целуна я нежно и не остана разочарован. Първо чу лекото ѝ ахване. Видя лицето ѝ с леко отворена уста. Тя се възбуждаше, докато ръцете ѝ посягаха да го погалят. Наведе се и изви тялото си, за да може да го целуне. Той се наслаждаваше на усещанията и не искаше това да свършва, сякаш бе обхванат от огромна приливна вълна. Тя се отдели от голямото му сърце и русалката разбра това. Но тя знаеше и друго.

Той беше избран за владетел. Имаше придобита вечна и наследствена императорска власт над другите, както и заселени земи с живи същества. Те нямаха правото да мислят, а бяха задължени да бъдат негови поданици – винаги да го боготворят, да му падат в краката, да му дават парите си, имота си и живота си, неотклонно следвайки го като сянка.

Слънцето винаги изгряваше откъм двореца му. Там стражи изпълняваха императорската заповед, без да мислят – мозъкът им и без това не бе нито много, нито с някакво особено качество. Императорът вече имаше и жена.

Тя нямаше да застане на пътя му. Щеше да го обича и помни. Върна го на неговата лодка. Обърна се, отправяйки прощален поглед към своя любим, и скочи в бурните вълни.

***
Някой пусна слух, че на остров в Южните морета е заровено съкровище. Мълвата бързо се разпространи. Появиха се много желаещи. Предприеха рисковано плаване с кораб – искаха да изпитат силни емоции и преживявания. Мечтата да открият съкровище им харесваше, защото ги възбуждаше и разчупваше сивотата на провинциалния им живот. Движеха се по карта.

Това бе остров със зададени географска ширина и дължина, с дълбочини на морето около него, с имена на хълмовете, заливите и заливчетата и с всички необходими подробности, които биха позволили на кораб безопасно да стигне до бреговете му и да хвърли котва.

Той беше мечтател и търсач на силни усещания. Романтик и приключенец. Морето го опияняваше. Търсеше изпитания в открито море и, разбира се – съкровището.

Вятърът наду платната. Брегът остана надалеч. Корабът се понесе бързо. Той не можеше да дремне и час – беше вече на път към острова на мечтите. Кой би разпознал голяма част от острова днес – девствен пейзаж, изпъстрен с гори и плажове! Малките вълни тихо плискаха камъните, а слънцето, което грееше още ниско на хоризонта, обагряше върховете на хълмовете и блестеше далече в морската шир. Всички на борда изглеждаха доволни, а и нямаше причина да не са, защото наближаваше краят на тяхното пътуване.

Беше ясно и топло, птиците кряскаха и се спускаха да ловят риба. Човекът виждаше сушата и се радваше, че е стигнал земя след дългото пътуване по море. Въздухът не трепваше и не се чуваше никакъв звук, освен прибоят, който се блъскаше в скалите. Той виждаше цъфнали непознати растения. След малко стигна до един гъсталак от онези дървета, подобни на дъб, които, както по-късно разбра, се наричат вечнозелени дъбове и растат ниско по пясъка. Горичката се спускаше от върха на една пясъчна могилка и се разширяваше към долния си край. Въздухът тук беше много по-свеж и приятен.

С разтуптяно сърце започна да си мисли за истории за канибали, които беше чувал. При мисълта обаче, че може да стане богат, се изпълни със смелост и с твърда стъпка безстрашно се запъти към брега. Където и да попадне човек, все може някак си да преживее.

Чу гласове, които идваха откъм крайбрежната гора. Уплаши се. Бягаше и се криеше от място на място и все му се струваше, че ще го хванат. Направи широк завой и се промъкна до горичката. Морският бриз шибаше дърветата. В далечината сред тях се червенееше голям огън – беше доста далеч от него, на ниския пясъчен бряг. Промъкна се през гората, докато пред него не се показаха неясни фигури. Водеше ги жена. Обградиха го и той се предаде без много церемонии, надявайки се да го пуснат да си отиде оттук здрав и читав.

Те знаеха за какво са тук – пазеха си земята. Не позволяваха на нашественици да намерят съкровището и нито един неканен гост нямаше шанс. Търсачите не можеха нито да се бият, нито да избягат.

Завързаха го с тежка верига. Макар да не можеше да се движи, виждаше красивата жена. Усмивката ѝ беше широка и предизвикателна. Гледаше я, изпълнен с възхищение. Погледът ѝ говореше за нужда, която можеше да бъде използвана. Тя се приближи. Усещаше дъха ѝ – дали беше физика, или химия? Усещаше как страстта ѝ расте от това, че я гледа с жажда. Кралицата знаеше как да използва магията на желанията си, за да провокира, да играе и да доставя удоволствие. Сега той беше центърът на това усещане и започна да се възбужда. Беше в ръцете ѝ, на нейния остров.

Това не бяха жестоки ръце. С един жест тя отпрати поданиците си и останаха сами. Цялото ѝ същество искаше мъж. Бе усетила и любовта, и раздялата с любимия, но още се чувстваше жива и като всяка жена искаше да бъде желана. Не бе загубила нищо от красотата си. Русата ѝ коса го докосна и през цялото му тяло премина ток. Той здраво стисна оковите. Гледаше като препариран и дишаше на пресекулки. Вече я желаеше и не можеше повече да издържа, но искаше и тя да го поиска. Сякаш тя отгатна всичко. Целуна го нежно и страстно. Очите ѝ бяха мокри и блестяха от емоция. Плю на всички измислени от лицемерното общество правила и без никакво угризение махна веригите.

Ръката ѝ се премести към бузата му и го погали нежно. Тогава погледът му се спусна надолу по женствените ѝ и едва покрити форми. Погледна я отново, сякаш питаше дали може да я докосне. Не отне много време и той да направи следващия ход. Почувства парфюма ѝ, усети мекотата и топлината на устните ѝ. Вкуси и засмука езика ѝ. Очевидното ѝ удоволствие от това, което направи, го насърчи.

Всички легенди, слухове и приказки, които ѝ бяха разказвали, се сбъдваха. Започна да иска все повече и повече. Мъчението ѝ свършваше. В този момент тя забрави за всички несбъднати копнежи за взаимно отдаване и му позволяваше с удоволствие да прави с нея каквото поиска. Той беше повече от щастлив да откликне на позивите ѝ. Тя се отпусна безпомощно в ръцете му, докато бурята ѝ поутихна.

И така, какво ги чакаше? Ще бъдат ли още заедно? Със сигурност биха искали да бъдат заедно поне още няколко пъти, за да се наситят на плодовете на страстта. Търсачът намери неподозирано съкровище, но не можеше да го занесе вкъщи. То щеше да остане да краси приказния остров. Съкровища има и на други места – той вече знаеше как да ги притежава. Кралицата му даде ключа за вълшебната пещера на Али Баба. Знаеше вече как се влиза дори без да знае думите, отварящи вратата.

Кралицата продължи да изпълнява своя дълг, завещан от дедите ѝ. Тя имаше любовта на народа си – хората я следваха и боготворяха. Знаеше и чувстваше, че нейният крал е наблизо и скоро ще се върне от поредното си пътуване. Той се грижеше за снабдяването, богатството и благополучието на острова. Тя щеше да бъде щастлива. Много скоро щяха да дойдат нови поводи за радост и удовлетворение.

***

На мястото, където бяха кацнали, денят току-що настъпваше. Беше, така да се каже, ранно утро – скоро след изгрева на слънцето. Тук, в най-северната част на Централния залив, се намираше дворецът на кралицата. Неслучайно той бе в центъра на малкия остров. Площадката за кацане бе построена в скалите на един от ниските хълмове, за да бъде защитена от погледите на гости и пришълци. Те идваха просто да почиват на острова, да му се полюбуват и да се запознаят с всичко онова, което кралицата бе създала тук.

Корабът се управляваше автоматично по зададената му програма. Завръщайки се на Земята, той донасяше злато, иридий, платина и някои други редки минерали, както и огромни разноцветни диаманти, намерени на някои от далечните планети. Всички процеси се извършваха без участието на хора и само няколко дежурни в командния център следяха на екраните за правилното им протичане.

Доставяха се растения и животински видове, произведени в космическите оранжерии и лаборатории. Те бяха разположени на планети със сходен на Земята климат. В тях се поддържаха температура, влажност, химически състав на въздуха и на почвата, които бяха най-благоприятни за съответния вид. Генетиците съумяха да създадат подходящи сортове и видове. Някои кореноплодни, луковични и други се отглеждаха в подземни помещения с изкуствено отопление и осветление. Изразходваше се допълнителна енергия, но бяха построени фотоволтаични електроцентрали и проблемът за енергиен глад не съществуваше. В оранжериите се поддържаше най-добрият възможен режим, реколтите бяха рекордни дори за земеделието на XXI век и тук се произвеждаха най-вкусните плодове, зеленчуци, зърнени храни... Всички хора на острова бяха обезпечени по всяко време с достатъчно земеделски продукти.

На острова се изградиха най-добрите оранжерии и пречиствателни станции. Те изпълняваха важната функция да пречистват въздуха на страната, като преработваха въглеродния диоксид, издишван от хората и животните, в животворен кислород.

Макар на острова все още да нямаше никакви пътища, апаратите на въздушна възглавница се движеха по твърдата и гладка повърхност спокойно, сигурно и винаги с голяма скорост. Движеха се безшумно и плавно по леките хълмисти възвишения с малък наклон и по пясъчните дюни.

Почти всички нововъведения и разработки се ръководеха от краля. Той самият беше пилот на космически кораб, но вече търсеше домашния уют при своята кралица. Беше пътувал и преживял много, а сега стъпваше здраво на земята. Кралят и кралицата бяха здраво свързани и отдадени един на друг. Телата им се търсеха постоянно. Сега кралят се завръщаше от полет и нямаше търпение да я прегърне. Тя го чакаше, подготвена за срещата, с отворени обятия.

Отведе го до розовата спалня с меки възглавници, а на малка масичка имаше бутилка вино и две чаши. Това щеше да му помогне да се отпусне. Прозрачната ѝ роба падна на пода. Тя го покани да се приближи. Тук, в тази стая, в това легло, те не бяха кралица и крал, а мъж и жена. Можеха да правят любов.

Очите ѝ се разшириха, когато той се приближи. Усещаше горещия му дъх върху кожата си. Той беше нежен – първо докосна нейната мека руса коса, сякаш никога не беше виждал подобно нещо. Той беше изцяло неин, а тя го целуваше ненаситно.

Скоро той осъзна, че тази жена му се наслаждава. Дишането ѝ беше учестено и плитко. Кожата ѝ се нажежи. Нашата кралица бе изпълнена със страст, както никога досега. Тя буквално бе спряла да диша. В един момент през тялото ѝ преминаха бушуващи усещания.

Вълната се издигна, разби се и първичен вик отекна из замъка.

Въображението на човека е нещо твърде относително. Преминава през различни фази и се развива в различни посоки. Ако преди бе стигало до чужди царства с принцове и принцеси, а след това – до експедиции с космически кораби, то в определен момент ни връща на Земята. Най-приятното е, че това се случва у дома, на тихо и спокойно място – до полата на жената. А може и без нея...

В банята – той реши да изненада любимата. Беше наредил свещи, пуснал музика и напълнил ваната за романтично отпускане. Липсваше комфортът на леглото, но пък тръпката бе много по-силна – развихряше фантазията и действаше като спусък за страстна любов. Тя трябваше да полети в облаците.

А ваната... Беше изработена по индивидуален дизайн с най-високо качество. Атмосферата бе създадена за релакс и мечти. Дигиталният термометър показваше текущата температура на водата, с възможност да се включи отопление, ако е необходимо. Системата разпознаваше кога водата е твърде студена и се изключваше автоматично, щом се достигне избраната температура за къпане. Силата на масажа се регулираше директно от контролния панел, при което струята вода се редуваше между силна и слаба. Съоръжението бе проектирано така, че цветовите градиенти да са меки и плавни (ефект на избледняване). Беше оборудвано и със система за дезинфекция с озон, която окислява и унищожава бактерии, вируси и други замърсители. Имаше и специална иновативна звукова система – и всичко това безжично.

Тя влезе и направо настръхна. Не от страх, нито само от възбуда, но настръхна. Той я гледаше и се усмихваше широко. Скоро и двамата бяха вътре с питие в ръка и се любуваха един на друг. Водата наистина беше приятна и ги отпускаше. Устните им сами се намериха. Времето сякаш беше спряло – бе просто невероятно! Езиците и телата им се вплетоха. Нямаха сили, нито желание да се откъснат един от друг. Без табута и без спирачки – всичко беше прекрасно.

Той коленичи пред красотата, на която се наслаждаваше – истински подарък за него. Нежна млада кралица, която му се отдаваше за доброто на своя народ и за свое собствено удоволствие. Бяха преминали през бурните вълни на силните усещания и вече можеха да хвърлят котва в тихото пристанище.

Плодовете на любовта зрееха и се развиваха. Скоро на техния приказен остров щеше да има празненства. Щяха да проехтят топовни гърмежи, отбелязващи раждането на престолонаследник. И както се казва в приказките – три дни яли, пили и се веселили.