Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
28 август
Неро не дойде вчера.
Късно вечерта получих съобщение от него: „Прекрасна си. Отдавна мечтаех за това.“
Усмихнах се широко – съвсем на живо, хич не ментално. Май се влюбвам?
Зачудих се защо досега не съм го забелязвала и установих, че просто не е бил в компанията ни. Като деца се мяркаше за кратко, а после изчезваше за дълго при майка си. Техните са разведени.
Виждах го, но не е бил незабележим, както си мислех – а недосегаем. Твърде вглъбен. Твърде сериозен. И някак... голям. Не приличаше на човек, с когото мога да се избъзикам.
Не знаех какво да му отговоря. Не исках да изглеждам като... ама баш си изглеждах като идиот в пълна излагация, хванат в крачка.
Написах: „Срам ме е, много ясно, но пък ти не губи време и ме спаси ♡“
Той отвърна веднага – явно е чакал на телефона: „С мен бъди себе си. Винаги.“
Ужас! Заключих екрана още щом нотификацията изскочи в тулбара.
WTF? Дневниче, какво значи това? Че ще бъдем заедно завинаги? Това ли казва? Или просто е любезен и умен, с тези донжуански философии?
Още пия кафе и не смея да отворя WhatsApp. Какво да му пиша? Не бива да задавам досадни въпроси – мъжете ги мразят. „Откога ме харесваш...“, „Заедно ли сме...“, бляк... Ще го уплаша – все едно съм сомнамбул с кукла под мишница, отишла у тях с поп под ръка.
Дневниче, измислих! Ще напиша нещо тук, в теб. Нещо, което ще снимам и ще му пратя като отговор. Не ми се сърди, че ни издавам – но е важно. Не намирам друго решение.
Започвам.
Мило дневниче, Неро... с Неро се любихме. Той е станал красавец. И не подозирах, че под дрехите се крият красиво тяло и мускули на тенисист – някак издължени, без много обем, но доста орелефени.
Той ме окъпа. Къпахме се заедно, но, дневниче, той не само изми косата ми с нежните си ръце, втрити в нея, а ме обмаза с гела и разтри навсякъде – дори плъзна пръст в дупето ми. Стоях без въздух от възбуда, леко разкрачена, изцяло подвластна на кратките му команди.
Не знаех, че той може това – да заповядва така, без усилие, без да крещи.
Само ми каза:
- Вдигни ръцете... дупето назад... пишкай ми в шепата.
И аз чувствах, че искам да го направя щастлив, да е доволен от мен, за да ми се хареса така, че да ме поиска отново и отново.
Никога не бих фантазирала за това, но ръката му погали корема ми, заграби ме за пубиса в няколко гладни захвата и после се провря като свредло точно в цепката между краката ми. Зачака да се напъна и да го облея с горещата си струя. Урината излезе колебливо, но той бе свел глава и ме гледаше в пишето – от което нещо в мен се пречупи и аз пак станах перверзна като в градината.
Прииска ми се да го сащисам. Пъчех се и пишках. Гледах го перверзно и предизвикателно. А той остана спокоен – все едно нищо не се е случило – и се свлече пред мен. Изми ме с едрите си шепи, разтвори ми срамните устни и се впи с цялата си уста да ме изследва с целувки, бавен обходен език и засмуквания.
Прикляках без да искам.
Слабост ме обзе от желанието да ме обладае и се зарадвах да чуя:
- Чакай ме легнала по гръб и разкрачена, ръцете встрани.
Едва имах търпение да се появи след душа си.
Когато влезе, ми се видя като божество. Като Аполон. Дали всеки с уста и хуй би ми се видял така? Не вярвам.
Неро ме изпълни с очаквания, които нямах към момчетата преди това. Караше ме да се виждам с нови очи, сякаш съм изключителна, а той се наслаждаваше да ме кара до предела на комфорта ми, като винаги оставаше доволен от мен.
Затова, мило дневниче, ми се прииска той да се държи различно – шокиращо, дори грубо. За да мога да го изненадам колко добре се справям и той да ме харесва още повече.
Неро не го направи. Беше много нежен. Достави ми блажени мигове под езика си, докато държеше краката ми на гърба си, а аз се забавлявах да му стържа ушите с бедрата си. После ме люби много внимателно. Влезе бавно. Гледах го в слабините – красота! Погледът му беше сериозен и изучаващ, сякаш не беше онзи уверен мъж, за когото го мислех, а следеше дали се справя добре.
Неро, прекрасен си! Но аз си фантазирах малко повече. Исках да си зъл. Да ме разцепиш под волята си и да се накефиш на една млада путка и момиче без скрупули. Исках да ми щипеш зърната, вместо да ги гъделичкаш нежно с върха на езика си. Искаше ми се да виждам в красивите ти гърди не моя любовник, а палача – този, от чиито хрумки ме е страх.
Искаше ми се да ми говориш мръсно и да ме сгъваш по удобен за теб начин, докато накрая ме караш да ти чакам спермата с изплезен език и на колене. Неро, можеш ли да бъдеш моя Нерон?
Изпратих му това, дневниче. Сега мога да съм спокойна. Повече няма да го видя, нито да го чуя. Сто процента ще се уплаши. Няма начин.
Мили Боже, дневниче – той ми писа! Под фотосите! Не е истина, не е истина!
Писа: „Малката, много бързаш :)“
О, боже, ами сега? А, момент... писа: „След 10 минути пред вас.“
Мамма миа! Какво да облека? Къде отиваме? Какво ще правим?
***
29 август
Никога повече няма да му проговоря! Простак! Егоист! Тоя за какъв се е взел! Майната му, долно мръсно копеле, шибан извратеняк, мизерен...
Накара ме да идем на топлите тераси. Рано през деня няма много хора, но не беше и празно. Из гората имаше усамотени мъже на пикник постелки. В реката имаше тийнове, компании, двойки възрастни и семейства с деца.
Неро ме накара да се изкатерим по бялата скала, където имаше свободни малки ниши. В една от тях бяха шугър деди с ученик, който му бараше пишката. Веднага разбрах, че мръсникът ще иска същото – над главите на хората, докато реката се стича от нас към тях. Адски неудобно е да те гледат как лапаш здрав минет на метри над къпещите се. Тези с децата ги баламосаха да не зяпат, а другите ме следяха с очи. Виждах как чичаци долу праснаха по злобарка.
Аз му смучех кура, свита на колене, и адски го мразех как се държи с мен като долна курва. Но пък тийновете се дървеха, и семейните двойки, дори дъртият педал ми кимаше одобрително. Ужас! Мразя го!
И не е само това!
Когато се уморихме от водата и ми отмина срамът, слязохме и ние за пикник. А той ме наеба – ей така, между хората. Каза ми да му седна в скута и да се поцелуваме. Ама ми отмести банския и ми бръкна с пръст – аз се възбудих адски. После ми каза да му стъпя отстрани и той се задвижи уж дискретно под мене, но направо ме отхвърляше – личеше си, че ме ебе, защото си яздех най-очевидно.
Един мъж дойде и попита дали искаме после да ида при него.
Неро му каза:
- 100 евра.
Оня се съгласи и каза, че ще ни чака.
Аз му заших шамар.
Той ми се изхили, изплеска ме по гъза и нареди:
- Ставай.
Ама аз не бях довършена. Мразя го!
Уж си тръгнахме към веспата, ама не – имал друг план.
Подпря ме на дърво и оня се приближи, докато Неро ми го наби най-безцеремонно. Хвана ме за косата и ме плющеше като уличница. Циците ми изскочиха от малкото горнище. Ако Неро беше пуснал оня да ме доближи, щях да му разбия мутрата. Добре, че не го направи.
Само му каза:
- Гледай я! Пожар. Сори, брат, не я давам и за двеста.
Май тогава свърших. Той продължи да ми се набива отзад. Паднах надолу – вече не се държах за дървото, а се подпирах на земята. Той ме придържаше за гъза и се набиваше с къси набивки. После се втъкна злобно с нокти в корема ми и ме напълни, копелето.
Бясна съм! Какво си позволява?
Вярно, казах му, че тъкмо ми е свършил цикълът и затова бях полудяла в градината – но... няма право!
А, чакай! Имам нотификация.
Той е.
„Това too much ли бе за теб, аморе?“
Да се смея ли? Да плача ли?
Извратеняк, гнусен игнорант, арогантен дебил, швайн, гад, мизогиник!
Дневниче, май наистина се влюбвам ♡ :)