Професор Иванова

06.09.2026

Професор Иванова имаше произход от държава от Източна Европа и беше една от онези преподавателки, които нито един студент от мъжки пол не можеше да забрави до края на живота си. Изключителна визия, много близка до визията на Джулия Робъртс, чуплива коса, разкошна усмивка, изваяни дълги бедра. А и тя просто знаеше как да подчертае всяка своя красива част на тялото. Дори и да се опитваше да изглежда строго елегантна, тя все едно беше готова за снимки в еротичен филм, а не примерно за среща с ректори на други учебни заведения.

За нея не беше тайна, че присъства в еротичните фантазии на всички свои студенти и колеги. Много от вторите не пропускаха общо събрание, празнична вечеря или дори мимолетен контакт, в който да не се опитват да я имат. Интересното беше, че никой никога не беше успявал, дори нямаше и слухове за нейни похождения. Казваха, че явно връзката ѝ със съпруга ѝ е много силна. Той беше силен и властен мъж, шериф в съседния щат, където и живееха. Почти никога не го бяха виждали, защото рядко идваше в студентското градче.

Беше август. Започваха предстартови уроци в обособения като зелено училище лагер в близката планина. Иванова се помоли на съпруга си да отидат заедно. Програмата го позволяваше, а и без това не бяха почивали никъде това лято. Шерифът се съгласи и заеха едно от бунгалата.

Властимащият мъж легна да спи още с влизането сутринта, а Иванова отиде на лекции. Часът беше 10:30, когато полицаят се събуди и реши да се разходи из лагера. Огледа зеленината, сградите и влезе в класната стая, в която видя жена си. Преподаваше с карирана къса пола и риза. Кръвта веднага нахлу в главата, а и в члена му. Обичаше жена си, не спираше да го възбужда, а и те бяха намерили всичките си общи сексуални черти и знаеха формулата, която помага да не си омръзват.

Седна на последния ред ученически маси. В класната стая имаше осем момчета, които до такава степен зяпаха тялото на професорката, че беше сигурно, че ако някой ги попиташе на коя планета се намират, нямаше да знаят точния отговор. Шерифът се възбуди от това, че желаят толкова силно жена му.

Професор Иванова обясняваше нещо на студентите и палаво се усмихна на мъжа си. Познаваше фантазиите му и знаеше какво точно си мисли в момента той. Това ѝ даде мисълта да даде старт на няколко волности, които знаеше, че ще го възбудят.

Първо няколко пъти премахна кичур коса с жест, който подлудяваше мъжете. Реши, че това не е достатъчно и уж случайно повдигна края на поличката си. Очите на студентите придобиваха все по-странна форма, а шерифът вече беше надървен до лудост.

Шум от катедрата на професорката леко разби тази еротична обстановка. Преподавателката беше изтървала средството си за писане. Обърна се с гръб към класа и се наведе бавно. Черни, с дантела. Всички видяха прашките на Иванова и в залата все едно избухна вулкан, който направи температурата около 80 градуса. Колкото бавно беше навеждането, толкова беше и повдигането. Бавно, плавно, грациозно.

- Не издържам! – студентът от последния ред се обърна към шерифа. - Тази ме побърка.

Разбира се, младото момче нямаше и понятие кой е този мъж, но това нямаше значение за него. Той се размърда и шерифът видя как младокът извади члена си и започна бавно да лъска, гледайки жена му. Това побърка възбудения съпруг.

Иванова не виждаше нищо, защото беше далече, а и ученикът беше сложил чантата си като препятствие. Шерифът обаче виждаше. Направи снимка на онаниращия младеж и я прати на жена си с текст: „Тук някой те желае неистово.“

За палавата професорка нямаше нужда от втора покана за игра. Написа задачи на дъската и даде на учениците малко време да ги решат. През това време тръгна между редовете в залата. Вървеше бавно и точно срещу момчето, което беше извадило члена си. Нямаше как, трябваше да го прибере обратно в панталона си. Това обаче не можеше да скрие възбудата му.

Тя спря до него. Погледна надолу, усмихна се загадъчно и плъзна ръката си по бедрото на студента. Спря я точно на подутината, задържа я там, а момчето може би беше пред инфаркт.

Шерифът видя всичко това и не изгуби време, а извади члена си и започна да лъска бавно, докато гледа. Иванова видя това и седна до мъжа си. Протегна ръка и докосна члена му. Започна плавни движения. Обичаше този член. Лъскаше му бавно.

Възбуденият студент отново извади члена си и започна доста по-настървено да лъска. Прекрасната професор Иванова беше на метър от него, лъскаше на друг мъж. Това беше момент, за който дори не можеше да мечтае.

Иванова погледна мъжа, на когото лъскаше. Той леко ѝ кимна. Тя протегна свободната си ръка и хвана члена на младежа. Минута или две – толкова бяха необходими на младия мъж да свърши в такава поза и сцена. Малко по-късно същото направи и по-възрастният мъж.

Иванова каза на младия да ѝ подаде листите хартия, на които така или иначе студентът не бе писал нищо. Обърса си ръцете и със същата грациозна походка се отправи към мястото в залата, отредено за преподавателите.