Забраненото (част 1)

02.08.2026 | Анонимен

Здравейте, казвам се Влади и живея в София. Преместих се тук от по-малък град преди 10 години, когато ме приеха в гимназия в осми клас. Родителите ми са разделени. Преди да дойда в София, живеех с майка ми. Баща ми го виждах рядко, макар и да не е чак толкова голямо разстоянието.

От малък знаех, че съм различен от другите момчета. Когато влязох в пубертета вече ми беше пределно ясно, че съм гей, но го пазех в тайна. Гледах много порно, четях секс разкази и си пишех с доста мъже от цяла България. Така в главата ми започнаха да се зараждат всякакви сексуални фантазии – с мои приятели, със съучениците ми, с учители и съседи, и дори с баща ми. Четях доста еротични разкази по тази тема и не ми се струваше никак невъзможно да има такива отношения между баща и син. Също ми се беше случвало да си пиша с няколко човека, които доста подробно ми разказваха за техните приключения. Вероятно по-голямата част от тези неща са били измислица, но аз бях твърде наивен, глупав и разгонен, че да повярвам на всичко. А и това, че виждах рядко баща си може би беше причината да виждам в него не чак толкова родител, а повече хубав мъж.

И така след седми клас ме приеха в доста елитна гимназия в София и трябваше да се преместя. Майка ми нямаше как да дойде с мен, защото има частен бизнес. Затова дойдох да живея при баща ми. Съжителството с него се оказа доста лесно. Той работеше на дълги смени и понякога се прибираше посред нощите, като не изискваше много неща от мен. Изобщо първите два месеца си живяхме доста добре. Но неговото отсъствие ми позволяваше да гледам порно на воля и да си пиша с мъже във всяко свободно време.

Една вечер си пишех с едно момче, което ми каза, че много се възбужда, когато мирише носено бельо. Аз никога преди това не се бях замислял за това, но бях сам и възбуден, и реших да пробвам. Взех един чифт боксерки на баща ми от банята и ги доближих до носа си. Никога няма да забравя какво изпитах тогава. Ароматът на мъж ме побърка – все едно сърцето ми щеше да спре възбуда. Вдишвах все по-дълбоко, настръхвах. Започнах да лъскам и за по-малко от минута се изпразних. Това беше сигурно най-грандиозният ми оргазъм в живота до този момент. Краката ми се подкосиха и даже леко ми причерня. Беше епично свършване. После обаче почнаха угризенията. На следващата сутрин, когато излизах за училище, баща ми стана, за да ме изпрати. Направо ме беше срам да го погледна. Започнах да си повтарям, че не бива да го правя повече, че това е било грешно… но забраненото е най-сладко! Минаха може би два дни и отново реших да подуша бельото му и отново откачих. Миризмата на тестисите му беше невероятна. И така малко по малко започнах да лъскам всеки ден, докато мириша бельото му.

Тук е може би моментът да разкажа малко за него. По това време той беше на 36. За разлика от мен, беше по-мургав, с черна и къдрава коса. Имаше гъсто окосмяване по гърдите, корема, краката и ръцете. Аз бях негова противоположност, явно бях наследил повече от майка ми. Бях доста слаб и дребен за възрастта ми, съучениците ми вече стърчаха доста над мен. Бях със светла коса и кожа. Нямах почти никакво окосмяване, въпреки че много ме привличаха космати мъже, аз нямах късмет да съм такъв.

Колкото повече се заигравах с бельото на баща ми, толкова повече се обсебвах от него. В чата няколко пъти се засякох с един мъж, което ме убеждаваше, че трябва да опитам да му лапам, докато спи. Казваше, че със сигурност ще му хареса и трябва да е луд, ако ме спре. Започнах да фантазирам и за това, сънувах как духам на баща ми, лъсках с тази мисъл.

И така една петъчна нощ не можех да заспя до доста късно. Той се прибра от работа някъде към 2:00 часа и директно го чух, че си отива в стаята. Мислех си за него, дали наистина би ме оставил да му лапам – нямаше си приятелка, сигурно е много загорял и най-вероятно точно от това има нужда. Въртях се в леглото, колкото и да исках, не можех да заспя. Вече беше към 3 и половина и сам започнах да се самонавивам, че това е единственият ми шанс. Престраших се и станах от леглото.

Безшумно и почти на пръсти минах по коридора и стигнах до неговата стая. Опитах се да отворя тихо, но вратата си беше стара и доста изскърца. Замръзнах. Но го чух, че диша тежко. Не се беше събудил. Все така на пръсти влязох в стаята. От улицата влиза доста светлина, така че не беше изцяло тъмно. Той спеше по гръб. Приближих се внимателно. Леко започнах да го отвивам, а сърцето ми щеше да се пръсне от напрежение. Той спеше само по тениска и боксерки, което доста ме улесняваше. Щом го отвих, се загледах за малко в тъмния му силует. Много беше красив. Протегнах ръка към издутината в боксерките му и съвсем леко я докоснах. Вече бях надървен до пръсване. Но започнах да се филмирам, че ако се събуди сега и ме завари така, сигурно ще се ядоса. Затова трябваше да побързам. Вдигнах леко ластика на боксерките му и бръкнах вътре. Когато го хванах за кура, сигурно пулсът ми е бил на хиляда – усещах как целия треперя. Но пак си повторих: „Давай по-бързо!“. Извадих кура му от боксерките. Беше толкова странно да държа чужда пишка. Беше дебел и топъл, доста по-голям от моя. Някак неестествено беше да го държа в ръка. И през цялото време си мислех: „Леле, леле! Няма връщане! Давай!“.

Без много да се бавя се наведох, отворих уста и засмуках главичката му. Вкусът беше странен, леко солен, но ми харесваше. Ухаеше на вече познатия аромат. Започна да се втвърдява и аз продължих да го засмуквам по-настървено. Чух го, че изстена. Помислих си: „Ето, харесва му! Получи се!“. Той пак изстена и се размърда. С едната си ръка го погалих леко по бедрото. Опитах да налапам малко повече, но не успях.

Тогава изведнъж усетих ръката му на главата ми. Размърда таза си, опитваше се да проникне по-дълбоко в устата ми. Погледнах го – беше със затворени очи. Отново изстена. Прокарах ръка по гъстите косми по корема му.

И тогава той отвори очи. Погледите ни се срещнаха. Аз не спирах да засмуквам главичката му. В очите му имаше някаква животинска възбуда. Но тя изчезна за секунди и беше изместена от объркването му. Изведнъж ръката, която ме държеше за главата, се впи в косата ми и рязко ме издърпа назад. Аз изпищях от оскубването. Изплаших се. Но преди да кажа каквото и да е, той се надигна и ми зашлеви такъв шамар, че паднах от леглото. Пак изпищях и се разревах. Той започна да ми крещи – дали съм бил луд, дали съм бил педал, ненормален ли съм, нали ми е баща...

Станах и хукнах към стаята си, но той ме догони в коридора, бутна ме до стената и пак ме удари. Продължи да крещи. Нарече ме „психопатче“, „душевно-болен“, „педал“ и какво ли още не. Завлече ме в стаята ми, удари ме още два пъти, започна да блъска по бюрото ми и да хвърля тетрадки и учебници. Аз не спирах да рева. Нямах какво да кажа. Чувствах се ужасно. Той не спираше да вика, да ме обижда и да ме заплашва. Накрая ми взе телефона и лаптопа. Аз се опитах да го спра, но изядох още два шамара. Хвърли ме на леглото и ме заключи в стаята.

Полудявах. Ревах, виках го, блъсках по вратата. Нищо! Не знаех изобщо какво да правя и какво ще става сега. Беше ми страх, беше ме яд, беше ме срам. Мразех и него, и себе си. Не можех да повярвам как може да съм толкова тъп, какво изобщо си мислех, какво очаквах, че ще стане.

Докато всякакви мисли ми минаваха през главата, започна да се съмва.

Тогава баща ми отключи вратата. Като го видях да влиза, се вцепених, но и ми стана тъжно за него. И той беше плакал. Изглаждаше съсипан и изтощен. Очите му бяха зачервени. Никога не го бях виждал такъв. Не разбирах какво има в погледа му – разочарование ли, отвращение ли.

Той ми каза, че е видял какво порно съм гледал. Видял е и че съм чел разкази за гей инцест. Беше прочел и чатовете ми. Каза, че ще ме заведе на психиатър и че не може момче на моите години да се държи така и да мисли за извращенията, които беше прочел. Аз едва се сдържах пак да не се разрева. Накрая каза, че няма да имам телефон и лаптоп повече и ме остави сам.

На следващия ден не излязох от стаята си изобщо. Беше ме срам да се покажа. Привечер той дойде да ми каже, че има ядене и че трябва да ям все пак нещо. Но аз така и не станах, въпреки че умирах от глад. Чак през нощта, когато чух, че той си ляга, отидох до кухнята и бързо хапнах малко. Но стомахът ме беше толкова свит, че ми се догади. В неделя беше същото – аз си бях в стаята, а той изобщо не ме потърси.

В понеделник сутринта ме събуди за училище. Каза, че ще ме закара, а после ще ми вземе. И че вече ми е записал час за психолог. Аз се разревах. Той изобщо не трепна. Само каза да се оправям по-бързо, че ще закъснеем.

В колата беше гробна тишина. Аз вече бях взел решение, че няма да се върна повече вкъщи. Нямаше как да ходя нито на психолог, нито да продължавам да се измъчвам така в присъствието на баща ми. Вината и срамът ми ме съсипваха.

Баща ми ме остави пред училището. Аз влязох вътре, но не тръгнах към класната ми стая. Обиколих коридорите, не говорих почти с никой и когато звънецът за първия час би, си тръгнах. Бях решил да отида на гарата и да се помоля на някой да ми купи билет. Само че нямах телефон и не знаех как да стигна. Отне ми време, но в крайна сметка пристигнах. Питах всякакви хора дали могат да ми дадат пари за билет, но те ме подминаваха. Само една баба ми даде 1 лев. Никой друг. Минаваха часове. Помолих един шофьор да ме закара и го излъгах, че майка ми ме чака на другата гара и там ще му плати. Той обаче отказа, не ставало така.

Вече минаваше обяд, аз стоях на една пейка и се бях отчаял. И изведнъж видях баща ми да върви между хората и да се оглежда. Зачудих се дали да бягам, но той ме видя и тръгна към мен.

- Идвай! – ми каза.

Звучеше спокоен. Не изглеждаше ядосан. Изчака ме търпеливо, докато се чудех какво да правя. Като че ли имах някакъв друг избор. Накрая тръгнах след него.

Качихме се в колата. Той не запали двигателя. Мълчахме за кратко. После той се обърна към мен, сега вече виждах колко е бесен. Отвъртя страшен шамар. И започна поредното конско – луд ли съм, какво си мисля, че няма да ме намери ли, как очаквам да си скрия при майка ми, че щял да ѝ каже какво съм направил, щял да ѝ каже, че съм обратен и извратеняк. Аз пак се разревах. Но този път вече чашата беше преляла. И аз започнах да му крещя, че не съм извратеняк. И че не може да ме спре да съм такъв, какъвто искам да бъда. Последва нов шамар. Успя да ми затвори устата. Нямаше смисъл да продължавам да му се обяснявам. Никога нямаше да ме разбере.

Само изчаках да стигнем до блока, той отключи вратите и аз веднага изскочих и хукнах накъдето ми видят очите. Той извика след мен, но не се обърнах. Тичах, тичах... минах два или три блока. Спрях се, погледнах зад себе си. Видях го, че ме гони. Затичах се пак. Не знаех накъде бягам, само се надявах той да се изморих преди мен. Той обаче викаше след мен, догонваше ме. Реших да мина напряко през една градинка, но не видях желязото, което се беше скрило в тревата и явно служеше за ограда. Спънах се в него и се пльоснах на земята.

Баща ми ме настигна. Вдигна ме.

- Къде си мислиш, че отиваш?

- Не знам.

Той започна да ме дърпа.

- Пусни ме! – опитвах се да се освободя.

- На улицата ли ще спиш? – попита ме, без да ме пуска.

- Да.

Той спря да ме дърпа. Погледна ме.

- Айде да се приберем! – опитваше се да звучи спокойно, но аз втори път нямаше да му се вържа.

-Не искам.

- Да седнем и да говорим като големи хора, без да викаме...

- Ти викаш и ме обиждаш, и ме удряш...

- Това, което направи...

- Знам.

- Не е нормално.

- Знам.

Очите ми се напълниха със сълзи. Така не исках да рева пак.

- Успокой се! – той ме погали някак нескопосано и дървено по рамото. - Айде да не правим циркове навън. Да се приберем, да седнем на масата и да се разберем като възрастни хора.

Не помръднах.

- Не искам да бягаш. Не искам да правиш глупости. Моля ти се, Влади!

Накрая тръгнах след него.

Вкъщи седнахме в хола. Разговор дълго време не тръгваше.

- Нищо ли няма да кажеш? – ме попита той.

- Извинявай.

- И аз се извинявам. Но това, което направи... е толкова грешно.

- Знам.

- Тогава защо? Какво очакваше да стане?

- Мислех си, че ще ти хареса. – смотолевих аз.

- Ама как ще ми хареса? Първо не съм гей. Второ... си ми син. И си дете още. Не си готов за секс.

- Половината от моя клас вече са правили секс.

- Това не значи, че е окей.

- Искам да пробвам и аз.

- Пробвай! Ама защо с мъж?

- Защото съм гей.

Той млъкна. Не очакваше да го изрека. Аз също се изненадах от себе си.

- Как знаеш, че си гей – накрая ме попита той.

- Харесвам мъже.

- Още си малък. Не знаеш какво харесваш.

- На 14 съм. И знам, че никога не съм харесвал никое момиче. Харесвам единствено мъже.

Не разбирах как му е толкова трудно да разбере. И даже вече се изнервях.

- Аз не знам какво да ти кажа... – продължи той. - Намерил съм психолози.

- Не искам да ходя на психолог!

- Някой трябва да ти помогне.

- Ама аз не искам помощ! Харесва ми да съм такъв. Харесва ми да харесвам мъже.

- Спри да го повтаряш това.

- Можеш да ме наказваш и да ме заключваш, можеш да ми вземеш телефона, но някой ден няма да можеш да ме спреш. И тогава ще си правя каквото си искам, с когото си искам. А ти няма да ме видиш повече!

Той ме гледаше като застрелян. Нямаше какво повече да му кажа. Станах и си отидох в стаята.

Вечерта той пак дойде да ме викне за вечеря.

- Искам пак да си поговорим, без да се караме. – ми каза като седнах на масата.

- Ти изобщо не ме разбираш.

- Ами... Никога не съм очаквал, че може да си такъв.

- Какъв?

Той не отговори.

- Гей ли?

- Да. Не знам как да говоря с теб, изобщо не знам как да говоря на тая тема...

- Ми тогава да не говорим. И аз не искам.

- Притеснявам се за теб. Тия чатове... Тия мъже... Кой ги знае какви са.

- Те са като мен.

- Не са. Това са дърти извратеняци. Не можеш да си пишеш с такива хора.

- Защо?

- Защото не знаеш какво може да ти направят. Има всякакви луди.

- И да си седя девствен цял живот ли?

- Просто не си уговаряй срещи с непознати от интернет. Някога виждал ли си се с някой от тях?

- Не съм! Само си пиша.

- Няма ли момчета на твоята възраст?

- Харесвам мъже. Не момчета. Вече ти го казах, и в чатовете си го прочел.

- Добре, не ми повишавай тон!

- Дразня се.

- Опитвам се да те разбера. И да ти обясня, че тия заплахи, които ми отправяш, че ще си правиш каквото искаш, с когото си искаш, ме притесняват. Не искам някой да се възползва от теб, не искам да ти направят нещо.

- Знам. И аз не искам.

- Искам да ми обещаеш, че ще спреш. Иначе няма да ти върна телефона. Няма да те пускам и да излизаш от нас.

- А как ще ходя на даскало?

- Ако трябва, няма да ходиш.

Писна ми да му слушам глупостите и си отидох в стаята. След няколко минути обаче той пак дойде при мен.

- Какво искаш? – ме попита.

- Нищо.

- Писал си на някакви непознати мъже, че искаш да си им курва, това ли искаш?

- Да. – казах с раздразнение, докато опитвах да си преглътна сълзите.

- И си мислиш, че мога да те оставя някой да се гаври с тебе.

- Нищо не искам от тебе.

- Е очевидно и от мене искаш такива неща.

С това изречение направо ме закова. Не знаех какво да му отговоря.

- Възбуждат ли те ония разкази?

Нищо не му отговорих.

- Тия неща, които си писал, че искаш да правиш с мен, истина ли са?

Обърнах се на другата страна и се завих през глава.

- Явно да, иначе нямаше да... да ми посегнеш, докато спя. Вярно ли ми миришеш гащите и мастурбираш?

Исках да умра от срам. Защо трябваше да ме изтезава така?

След като не получи отговор на никой от въпросите си, той излезе. Аз пак не можех да си намеря място. Просто вече всичко ми идваше в повече.

След около половин час той се върна в стаята ми. Аз продължавах да лежа с лице към стената. Той седна на ръба на леглото. Сложи ръка на гърба ми.

- Влади, не искам никой да те нарани. Не искам да бягаш.

Изведнъж сърцето ми започна да препуска. Сякаш някакво предчувствие за нещо започна да се надига в мен.

- Ако това е, което искаш от мен... Ако ми обещаеш, че ще спреш да правиш глупости...

Обърнах се към него с невярващ поглед. Какво се опитваше да ми каже?

Това, че го гледах, го притесни. Явно му беше по-лесно да ми говори, докато съм с гръб към него.

Но накрая събра смелост и ме попита директно:
- Искаш... да ми направиш свирка ли?

Не можех да повярвам! Само кимнах леко.

- Но повече никога няма да си пишеш с непознати мъже.

- Добре.

- Обещай ми!

- Обещавам.

- И няма да бягаш повече. И никакви глупости няма да правиш.

- Обещавам.

- И не трябва да казваш на никой.

- Знам. Естествено. Няма.

Той ме гледаше право в очите. Виждаше колко много го искам. Виждаше изненадата ми, ентусиазма, който изведнъж ме завладя.

- Наистина ли го искаш? – ме попита пак.

- Много!

Тогава той замълча. Аз също не знаех какво още да му кажа. Чаках и тръпнех. Паузата беше безкрайно дълга, тишината беше направо болезнена. Изведнъж той се изправи и излезе от стаята ми.

Сега какво се случваше? Вече наистина бях на предела си – щях да се побъркам от всички емоции и от напрежението. Пак ли го обидих? Говорехме си съвсем нормално. Вярно – темата не беше съвсем нормална, но водехме спокоен разговор за първи път от дни. И си мислех, че наистина е готов да го направи. Какво стана?

Тогава чух душа в банята. Той къпеше ли се? Дали очакваше да отида при него в банята? Защо не ми каза да го последвам? Докато се чудех, започнах да се надървям. Представих си как водата се стича по косматите му гърди, по корема, по кура, по бедрата му, по стъпалата му. Представих си как коленича пред него, как му духам под струите. Как той ме държи за главата и ме чука в устата. Скочих от леглото и започнах да се събличам. Хвърлих дрехите си на пода, а пишката ми щръкна напред. Тогава обаче чух спирането на душа. Сега пък какво стана? Закъснях ли? Отказа ли се? Чух отварянето на вратата на банята. Какво да правя сега? Бях гол и надървен.

Докато се чудя, той отвори вратата на стаята ми. Аз бързо сложих ръце пред кура си, за да се прикрия, но беше късно. Той спря на място, като ме видя. Аз също се прехласнах от гледката пред очите ми. Той беше мокър, беше увил само хавлията около кръста си, а с едната си ръка подсушаваше кура си, който се клатеше тежко под хавлията.

И двамата се гледахме смутени.

Тогава той ме попита:
- Къде искаш да застана?

Аз преглътнах.

- Ми... на леглото.

Той седна бавно. Аз коленичих пред него. Между краката му.

Той ме гледаше изумено и невярващо. Аз също не вярвах, че се случва.

Той сложи една възглавница зад гърба си и се облегна назад Затвори си очите и сложи ръка на лицето си – явно трябваше да се оправям сам. Но това никак не ме притесни. Протегнах се и поставих ръка на пакета му. Баща ми потрепна леко. Започнах да го мачкам през хавлията. Курът му беше мек и усещах колко е месест. Не исках да се бавя – хем нямах търпение, хем не исках да се откаже, докато се мотая. Разтворих хавлията и курът му се озова пред лицето ми.

За първи път го виждах на светло. Беше дебел, макар и в отпуснато състояние. Топките му бяха големи и тежаха надолу. Имаше гъсти черни косми. Наведох се и доближих носа си към ташаците му. Вдишах дълбоко. Ухаеше на чисто. После целунах леко кура му. Татко пак потрепна. Хванах го и заголих главичката му. После я облизах. Чух татко как издиша тежко. Тогава лапнах главичката. Започнах да я засмуквам. Опитах се да налапам колкото се може повече от кура и започнах да се движа нагоре-надолу. Той започна да се дърви в устата ми. Толкова много ми харесваше. С едната си ръка започнах да го галя по крака, а с другата – по корема. Той започна да стене леко. Курът му вече беше изцяло твърд, като успявах да побера по-малко от половината в устата си. Но не спирах да духам. А стенанията на баща ми ставаха все по-силни. Изведнъж със свободната си ръка той хвана моята – тази, която галеше корема му – и ме стисна силно. После видях как премести ръката от лицето си върху главата ми. Започна да ме напътства леко, докато движеше таза си и ми даваше леки тласъци. С негова помощ започнах да поемам все повече от кура му. Усещах как опира в гърлото ми и как изпълва цялата ми уста.

Но точно тогава се задавих и инстинктивно се дръпнах назад. Татко се притесни и за първи път ме погледна.

- Добре ли си?

- Да, тате. - казах доволен аз.

Очите ми бяха насълзени от задавянето.

Ченето ми също се беше сковало малко. Трябваше ми малко почивка, но не исках да му казвам, понеже не исках да спирам. Наведох се и започнах да облизвам ташаците му. Изненадах го, преди да е успял да си затвори пак очите. Той изстена. Засмуках едната му топка и започнах да му лъскам. После засмуках другата, докато го гледах право в очите. Виждах колко му харесва и не спирах да ги облизвам. Той започна леко да се гърчи и продължаваше да пъшка. Целунах бедрото му отвътре и татко направо подскочи – явно там му беше чувствително място. Целунах и другото му бедро, а после пак се заиграх с ташаците му. Той от време на време ме дърпаше за косата назад, за да ме спре, но после пак ме оставяше.

Върнах се към кура му. Налапах го, като го гледах право в очите. Пот беше избила по челото му. Започнах да му лъскам, докато духах. Той пак сложи ръка на главата ми и започна да ме натиска.

Изведнъж ме дръпна за косата и каза:
- Ще свърша...

С двете си ръце го хванах през таза и се опитах да налапам колкото мога повече от кура му.

- Не! – каза той през стенанията си и ме хвана за главата с две ръце, опитвайки се да ме избута от кура си, но аз също се държах здраво.

- Не, Влади... не искам! Не... – стенеше той и продължаваше с опитите да се отскубне от мен.

Курът му в устата ми започна да тупти. Татко се сви над мен, изръмжа и започна да се празни.

Първата струя напълни устата ми. Изненада ме колко много беше – колко топла и солена беше. Докато преглътна дойде втора, после и трета, която вече ме задави. Баща ми успя да ме избута. Хвана се за кура и започна да пръска сперма по гърдите и корема си. Аз преглътнах и облизах спермата, която беше изтекла от устата ми, докато го гледах как се празни.

Когато свърши, той се облегна пак изтощен на стената. Аз се приближих отново и понечих да оближа спермата от кура и ръката му, но той ме избута.

- Стига!

После стана и бързо излезе от стаята ми, а аз останах да седя на пода.