Малката Лори

30.07.2026 | Анонимен

През 1996 г. работех в гаража си. Къщата ни беше първата на улицата и все още не беше напълно завършена. Един следобед, около 14:00 часа, пред мен спря едно момиче на вид около 15-16 години с колело. Веригата ѝ беше паднала и тя изглеждаше притеснена.

Тогава забелязах облеклото ѝ – бяла рокличка, почти като минижуп, и то на голо! Личаха ѝ гърдичките, които бяха почти колкото портокали, както и путката ѝ – леко сивеещо петно през тънката материя. Поставих веригата на място, тя много любезно ми благодари и се качи на колелото.

Няколко дни по-късно се появи отново в същия вид, но този път с лаптоп в ръце. Видя ме, спря, усмихна се, поздрави ме и любезно попита как съм.

След като ѝ отговорих, продължи:
- Лаптопът ми нещо се бъгна и отивам при техник, ако може да го оправи.

Замислих се за момент, но предложих:
- Ако искаш, дай да му хвърля едно око?

Тя прие и влезе в гаража.

Измих си ръцете и казах:
- Не тук. Вътре, на масата.

Влязохме в домашния ми офис. Поиграх си малко с лаптопа и бързо го оправих. Когато тръгваше, тя скочи, прегърна ме и ме целуна. Оттогава започна да се спира при мен почти всеки ден. Станахме приятели, отпуснахме се и дори започнахме да говорим на жаргон.

Една вечер майка ѝ се появи и попита:
- Дъщеря ми Ви похвали, че сте добър майстор с компютрите. Да Ви помоля, ако имате възможност, да погледнете моя, ще Ви платя.

Оправих набързо компютъра, след което ѝ предложих нещо за пиене. Прие малко Perrier и се разговорихме. Разбрах, че съпругът ѝ е военен, някъде в Северна Франция, и се появява един-два пъти в месеца. Жената беше на около 30 години, много добре сложена и обещаваща.

Малката вече не се притесняваше от мен. Един ден, точно когато жена ми замина на работа, тя се появи отново и седна на коляното ми. Прегърна ме през врата като двойка.

Усетих излъчването ѝ и казах:
- Лори, така ще направим беля. Не бива! Aз съм на 49, а ти на 16-17...
- Ти да нямаш комплекс от възрастта?
- Не, но…
- Тогава какъв ти е проблемът? Не ти ли харесвам?
- Там е проблемът, че много ми харесваш и ме възбуждаш така!
- Чудесно! Аз това искам!

Докато се осъзная, тя започна да ме целува в устата. Искрено казано, не се противопоставих. Отвърнах ѝ и не след дълго тя се изправи, свали рокличката си и остана съвсем гола.

Притесних се, че от улицата може да се вижда, но тя не спря и каза:
- Твоя съм. Искам те!

Тонът ѝ явно не търпеше възражение, а и аз вече не исках да ѝ отказвам. След кратка любовна игра тя сама се наниза на хуя ми.

Изрева, което ме смути за момент, но след малко затишие прошепна:
- Усещането е чудесно!

Оказа се девствена, което ме държа доста време на тръни. На другия ден ми каза, че майка ѝ я дезинфекцирала и имала леко неприятно усещане — нещо като смъдене.

Уплаших се и попитах:
- Майка ти знае ли какво сме направили?
- Знае, но не знае с кого. Бъди спокоен.

Така започнахме да го правим редовно – щом имаше възможност. Това продължи, докато жена ми не влезе в болница. Майката на Лори по съседски започна да ме кани на обяд или вечеря у тях.

Един ден Лори ми каза:
- Мама те харесва. Вземи я ощастливи.
- А баща ти?
- Да е стоял до гъза ѝ.

Така поех обслужването и на майка ѝ. Мислех, че само аз и тя знаем, че чукам и майка ѝ, но се оказа, че съм се лъгал.

Един ден майка ѝ се появи и ме покани в петък вечер на рождения ден на Лори:
- Тя много държи! Ела, навършва 13.

Ужас! Едва не припаднах. Имах три дни за размисъл. Накрая се осмелих. Казах дори на жена ми в болницата, че са ме поканили на рождения ден.

Жена ми ме окуражи:
- Върви, уважи хората! И да стоиш у нас, или тук... няма да ми помогнеш.

Споделих го със задната мисъл, че ако нещо се усложнят нещата, жена ми да го приеме по-леко. За щастие всичко мина прекрасно. Вечеряхме и ме поканиха да остана да преспя у тях. С известен риск приех.

Спахме тримата на едно легло. Въртяха се, но всичко мина без грешка.

Оттогава минаха доста години. Все още го правим. Лори стана лекарка, специализира гръдна хирургия и още не знам какво. Има си някакъв приятел, но не се виждат често.