Когато те иска мъж

15.07.2026 | Fairy

Не знам по кое време през нощта е било. Спях. Впрочем, спяла съм толкова дълбоко, че изобщо не съм чула нито че се влиза, нито че мъжът ми не е сам.

Пияниците му! Много мразя, когато се докарат до това остроумно поведение, с което в крайна сметка ме заразяват и преставам да се сърдя. Аверчето му ми е черен пред погледа за много неща, дела и недомлъвки, но извън пристрастието си е хубавец. Добре сложен. Хваща око. Хем е хванал и моето. Хем и аз съм му в мерника от много време. Но е гад и подвежда моя за глупости, от които влизаме в разправии, та съм му ядна.

Тази нощ мъжът ми се промъкна в спалнята, приседна на леглото и внимателно ме събуди. Първо подскочих, че е станало нещо лошо. Но щом го надуших, се успокоих. Беше направил жалната физиономия. Бас държа, че е за някоя сантиментална глупост от сорта: „Много те обичам! Съжалявам, че не ти купих цветя, а толкова исках, цвете мое! Ще ми опържиш ли яйца?“. Веднъж даже се беше сетил, че съм му говорила за червена нощница на витрина и се кълнеше, че ще бъде моя, на всяка цена.

Този път, сетивата ми се канеха да му откажат твърдо да водим какъвто и да е разговор на пияната му глава, когато смътно долових движение в хола и рязко му прекъснах милите очички:

- Кого си довел? Има ли хора у нас?

Той махна с ръка, все едно е пуснал муха, нищо особено:

- Ааа... Вальо е тук. Спокойно! Пържи яйца. Сега за друго искам да говорим... – хлъц.

Поизправих се, поотупах прическата – в случай, че оня навлек вземе да цъфне в покоите ми – и потиснах желанието си да разкрещя. Обаче се прокрадна и нещо друго, остро и парещо – някаква тръпка от цялата абсурдност, която сякаш даваше ключ нещата да си продължат абсурдно. Съответно – интересно.

Изслушвах го, цялото му фъфлене, докато всъщност слушах чекмеджетата в хола и тропането на прибори. Бърз поглед и установих, че е малко след два часа.

- Изгубих те, любов! Изгубих те на карти. Не те заслужавам! Той те чака. Ще те ебе пред мен. Ама аз не исках, обаче всички… Мизата… Оная Светла била с…

Станах от леглото и минах първо през банята, да си освежа лицето и да вдишам бавно на спокойствие.

Боса пришляпах до готвещия:
- Здрасти! – обявих присъствието си.

Той се извърна театрално и нахилен:
- Не му вярваш, нали? Или ще кажеш, че нищо не разбираш?

- Ще кажа, че си нагъл идиот! Вместо да ме поканиш някъде тайно, като всички нормални, сега цялата ви просташка тайфа ще очаква клюките!

- Е, какво толкова! Ще кажем, че не е станало нищо и край! – нахили се той.

Продължи да ръчка с бъркалката, подвря я под омлета и майсторски го подметна в тигана. Ръцете му бяха пъргави, живи и изкусителни. Краката – стабилни и здрави. По нищо не му личеше, че е пил. Освен онзи зъл демон, който виждах да наднича, само когато не работи. И когато е обърнал две големи.

- Е, добре! Дойдох, защото имам право да те любя. Тук и сега! Спечелих те честно и почтено. Няма сръдни. Нищо. – последваха 32 карата. - Какво ще кажеш, спяща красавице?

Изключи котлоните, дръпна тигана встрани и се приближи. Спря на сантиметри. Надуших бледите остатъци на одеколона му. Надуших страстта, кипяща в тялото му, още откакто е замислял цялата схема и е очаквал точно този момент. Аз – сънена и беззащитна, а той – готов за атака.

Моят се появи на вратата с попикана физиономия, но когато извърнах глава и го изгледах с нарочно презрение, установих нещо, което ме шокира. А тази моя изненада се изписа веднага на лицето ми. Усетих се, но късно. Видях келешът му как мерзко е възбуден и таи силната надежда всичко това да се случи. От което ми опротивя неимоверно много. Гнус. Помислих си, че точно в този миг, точно сега, го виждам за пръв път. И определено имах нужда да е за последен.

Валери не бе глупак и много ясно разтълкува всичко. Прегърна ме нежно. Опрял буза в моята, ме остави да го усещам. Като плътност, която ме държи права, в момент, когато бих се свлякла.

- Ако искаш, ще го разкарам? Ще го сложа да си легне и сами ще си изядем омлета. – опита се да е чаровният смешник.

- Валка, слушай ме добре! – шепнех, галейки с устните си бузата му, от което ми пламнаха скулите. - Искам да ме галиш. Навсякъде! Да бъдеш много нежен. Много, много нежен, и да ме любиш на дивана така, сякаш от това ти зависи животът. А ако лайното се опита нещо, искам да го приспиш рязко и да не се прекъсваш!

Струва ми се, че още докато му говорех, пулсът му се утрои, дишането му заблъска гърдите му в моите, а онова в панталона му моментално се натопорчи до пълна готовност. Притисна лицето си в моето и тялото си още по-плътно, от което го усетих като защита, а не натрапник в чужд дом.

- Ела! – прегърна ме и ме поведе към дивана. - А ти, яж и ще мълчиш! Една дума и всичко приключва, ясно ли е? – последното бе към мъжа ми, който подпираше касата.

Следващите минути ми се сливат. Бяха божествени! Вальо ме положи да легна и ме притисна под себе си. Галеше косата ми и ме целуваше навсякъде по лицето. Гледаше ме с обожание и плъзгаше ръцете си по мен, за да се наслади на това, което има, сякаш всеки миг ще го прекъсна. С толкова отдаденост ме омая, че за миг се уплаших, че изпускам евентуална опасност. Ами ако лайното изтрезнее и налети?

Усети ме и веднага ми прошепна:
- Нека те наблюдава! Нека вижда колко ни е хубаво. И нека ревнува! – изведнъж стана супер сериозен. - Ако беше моя, никой нямаше да те пипне с пръст!

Гласът му така течно заклокочи, че прозвуча като разлята лава. От това сякаш горещината му ме обля и цялата потънах под тежестта му и тежестта на думите. Исках да е истина. И се оставих да вярвам. В този миг. Тази нощ.

Аз, сънена и по сатенена нощница, събрана на кръста, крака около кръста му, устните му впити в моите в дълга целувчена прелюдия, и мъжът ми, стържещ нощ в чинията с омлет, недалеч от нас. Насран и пиян. Проиграл ме на карти.

По дяволите, ама тази ситуация е същински дюшеш – най-после се разсъних аз!

- Стани! – заповядах му и леко го отблъснах в раменете.

Той се смути и се оттегли с подвит крак назад, отместил се само колкото да ми даде периметър, но не и свобода на движение.

Погледнах лайното:
- Съблечи ме! – вдигнах ръце.

- Но… – запротестира Вальо и скочи на крака.

- Шшттттт! Имай ми доверие! – прошепнах и пристъпих в средата на стаята.

Мъжът ми приближи и усетих огромното напрежение, което се излъчи от Вальо. Моят понечи да ме прегърне в опит да изпълни поръчението, но Вальо го избута.

- Аз!

Клекна и ме стегна в менгемето на дланите си. Плъзна ги нагоре по подбедрицата, набирайки хлъзгавия плат. Задържа се леко на талията, после опря лице между циците ми, когато нощницата мина оттам. Веднага щом главата ми се озова в капан, а тялото – голо, той ми зацелува зърната и запърха с език, преди да обхване гърдите ми в шепата си. С другата прегръщаше главата ми и ме държеше в сигурността си. Желаех го неимоверно. Толкова силно го желаех, че бих паднала назад в свободен полет, убедена, че ще легна върху облачен матрак от страст и възбуда.

Отметна дрехата и лицето ми бе посрещнато от нова серия целувки.

Аз понечих да клекна и да изуя бикините, но чух само:
- Остави на мен!

И целувките му поеха по шията и корема ми надолу, където ръцете му пъргаво отделиха ластика и, пуснати под ханша, гащичките просто погалиха краката ми, падайки надолу. Свлякоха се в стъпалата и застанаха като пиедестал.

Дланите му се залепиха на корема ми. Затоплиха го и леко се плъзнаха встрани, за да се пресрещнат на гърба. Клекнал пред мен, той ме зацелува по корема, като бавно се заиздига, обсипвайки кожата ми с милувки. Е, исках нежност. И я получих.

- Ела! – поведе ме към дивана и подминахме паметника във формата на мъжа ми.

Подложил ръка под гърба ми, ме разстели бавно и внимателно. Затисна ме с единия си крак и набързо съблече ризата, разкопча колана, панталона, скочи колкото да метне всички дрехи на облегалката, хвърли поглед на приятеля си и го задържа да стои там, където си беше, след това се нагласи седнал на колене, тъй че да се плъзне над интимността ми. Качих крака на гърба му, докато той леко обърса с устни бедрата ми и се насочи решително към вагината.

Беше подпъхнал ръце под дупето ми и си помогна, като изтегли кожата ми нагоре, а аз му се отворих, опъвайки лабиите встрани. Нахвърли ми се като гладен. Облиза ме неудържимо. Издаваше стонове на наслада, от което мъжът ми се зае да си лъска бавна чекия. Аз полудях от желание и се пенех вълнообразно като прибой към устните му, за да усещам още и още какво е да те иска истински мъж. Да те желае чрез тяло и ум. Да е проиграл цял сложен сценарий, за да стигне дотук. Рискувайки – да е веднъж или никога. Но да те има!

Толкова се възбудих, че изръмжах:
- Веднага! Еби ме!

Енергията му се смени и той подивя от моето диво. Легна над мен, отпусна се изцяло, от което забелих очи от удоволствие. Приготви си кура на входа на вагината ми и много бавно се придвижи навътре, от което пламнах в адски огньове на лудостта. Хуят му или беше меден, или наркотичен, или не знам – но по-сладко нещо не е влизало в мен. Изсъсках нежно и огънах шия назад. А той я зацелува.

Мъжът ми не издържа и се изпразни. След няколко тласъка вече го нямаше и чух душа в банята. Но светът бе друг. И не ме вълнуваше нищо, освен движенията, които наблюдавах. Очите – немигащи. Изопването на раменете. Гърдите, които се напрягаха, подпрени на изпънати ръце. За да ме вижда. Знаех го.

Коремът му, който се гърчеше, докато гъстата му космена пътечка се приближаваше като вълна към пубиса ми, и виждайки корена на хуя му – красив, изопнат в керемидено – премрежвах поглед от това как потъва в мен. И ставах все по-лакома. За още. И още. И още.

Докато не просъсках:
- Бързо. И рязко. Грубо!

Още не бях доизрекла и Вальо се отпусна върху мен, стисна ме в клещите си и, опрял муцунка в шията под ухото ми, се заогъва в мощни тласъци, от които се заповдигахме над дивана. Изтръпнах. Скалп, зъби, гръб – всичко! Плъзна позната мрежа от ток, чиято скованост ме изопна в блокажен ступор и поех няколко тласъка без да дишам, изкачвайки се по лунна стълба към небето. Изригнах. Лицето ми се разтресе напосоки. Вагината ми го приклещи и той се донабута с усилие. Малко още по-навътре, малко по-дълбоко, докато го премазвах в жестоките обръчи на оргазма и усетих как се предава и изригва. Първо – тихо. Само лицето му се сгърчи. Веждичките, устата. А после и гласът му излезе – сдържан, стаяван, някак наказан, и затова – с хлип. Хриптейки, изпусна напрежението.

Валери пак ме стисна в прегръдка – яка, здрава прегръдка, а не „Чао! Мерси, кукло!“. Вместо това впи устни в моите. Изобщо вече не бях сигурна какво прави. Защо.

Реших да се пошегувам:
- Пак да ме спечелиш на карти! – разхилих се невинно.

А той:
- Изобщо няма да те изгубвам след това, сега!

Което ме накара да го поискам още веднъж, веднага, на момента – и още по-силно, и още по-грубо! Да ме ебе в устата, в гъза, в путката – навсякъде, едновременно, по много! Когато те иска мъж, искаш да те смачка. Така си е. Да те боли! Да те боли от страстта му!