Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Джипът ревеше в неистови усилия. Половината от пътя премина безпрепятствено, но след вилната зона започнаха дълбоките, изровени коловози, разделени от остри скални издатини. Понякога гумите буксуваха толкова безпомощно над песъчливия камънак, че сърцето на Галя се свиваше от напрежението, с което той се бореше да овладее машината. Стръмнината издигаше предницата високо над хоризонта, закривайки видимостта – трябваше да си запомнил пътя предварително, за да знаеш върху какво стъпваш.
В синхрон с ръмженето на мотора, свъсеният му поглед не предвещаваше нищо добро. Беше заякнал. Улегнал, някак по-широк и по-тежък. И преди имаше силни ръце, но тогава тялото му беше леко и подвижно. Сега тежеше – не само физически, но и с някаква натежала, необяснима енергия.
От друсането Галя се беше изпотила. Да се задържиш на седалката изискваше усилия. Циците ѝ подскачаха свободно под спортния потник, а русите косъмчета по бедрата ѝ проблясваха на слънцето като злато. Той не я поглеждаше, но тя не сваляше очи от него, следейки всяко негово движение.
Докато крадливо изучаваше устните му, си спомни как я целуна тогава. Преди цял един живот.
Беше малка. Пасеше козите високо в Балкана, а секачите бяха погнали гората точно над къщата ѝ. Понякога слизаха при тях да купуват мляко и сирене. Закачаха майка ѝ, когато надзорникът ги нямаше. Той, макар най-млад от всички, идваше с лъскав джип – за разлика от техните огромни, разнебитени камиони – и всяваше респекта на парите. После любовникът на майка ѝ изревнува и започна да виси постоянно около тях, напивайки се от скука още преди обед.
Така Галя се приучи да излиза със стадото рано-рано, избягвайки всякакви срещи с хора. Но един ден нещо я забави у дома. Тръгна, след като отдавна бе чула боботенето на камионите. Пътечката ѝ минаваше край мъжете, които бяха спрели за почивка, разпръснати покрай нападали трупи и сладникавия мирис на прясно отрязано дърво.
Галин ѝ се изпречи на пътя. Закачаше я – както всеки път, когато я видеше. Мъжете им подсвиркваха, подмятайки грозни простотии с неприлични жестове. Галин не им обръщаше внимание – стараеше се да ѝ се хареса, пъчейки бицепси и говорейки ѝ сладко.
Този път я грабна в ръцете си и, завъртайки я във въздуха, я приближи до устните си с цвят на малина. Целуна я дълго и истински. Не като целувката на майка ѝ за лека нощ. Не като целувката на любовника ѝ, когато той се напиеше и се мъчеше да ѝ пусне език по бузите, надявайки се никой да не разбере. Не.
От тази целувка Галя порасна изведнъж. Не усети кога стъпи на земята и започна да му отговаря със страст, за чието съществуване дори не подозираше. Беше настъпила оглушителна тишина. Не съществуваше нищо друго освен тях двамата, вкопчени един в друг в сърцето на гората.
После някой се бе приближил и преди тя да разбере какво става, Галин беше с кръвясали от гняв очи и изцапани юмруци, а някакъв гнусняр плюеше кръв, търкаляйки се ничком по шумата.
Джипът навлезе в сянката на бука. Галин смени предавка, премести втори лост и песента на двигателя омекна. Галя не забеляза нищо от това, само потръпна от студа на нахлуващите спомени. Беше там, в миналото, което я свиваше на седалката като мишка, грабната от ястреб. Изпита остра болка по цялото тяло и потрепери, без да усети, че той я наблюдава. Той беше протегнал ръка да прибере сенника ѝ, но тя дори не мигна. Стегната като на кокал, стискаше кльощавите си крака и се тресеше, безучастна като багаж.
Тогава събитията се развиха с бясна скорост. Той изчезна отведнъж. Много по-късно тя научи, когато вече бяха започнали делата, че той е в затвора, обвинен в педофилия. Майка ѝ се пропи долу в селото, а любовникът ѝ, вече неин пастрок, стана настойник. Живееше с нея в гората. Мъчеше се да се добере до леглото ѝ всяка нощ, опитвайки и с добро, и с лошо. Веднъж я напи и тя му позволи да я опипва, но мигом се намрази, защото изпита гнус. Единствено гнус и омраза. Изрита го и повърна, преди да успее да избяга от стаята. Той я сгащи откъм гърба и я натисна в повърнатото. Беше побеснял. Раздра гърба ѝ, докато се мъчеше със засилка да разкъса гащите ѝ. Хуят му се триеше без милост, докато алкохолните му слюнки се сипеха по лицето ѝ, а тя се бореше отчаяно да се измъкне.
Галин не спираше, дори когато видя, че реки от сълзи се стичат по вкамененото ѝ лице. Помнеше този път. Милион пъти наум бе преминавал през шарените му сенки, докато мъховете по камънаците се превръщаха в джуджета, а гъстият буков балдахин му шепнеше приглушено. Милион пъти бе планирал как ще се върне тук. За нея. С нея.
Галя агонизираше. Видя се как, оставена на съдбата си, е приела промяната у насилника си, който се опитал да бъде нежен. Как се е измъкнала, разбивайки главата му с първото нещо, попаднало под ръка. Избягала е от къщи. Попаднала е при цигани. Проституирала е – получила е хубава стая, дрехи и много внимание. Нежност и разбиране. Имала е модерен телефон и работен профил.
Докато не ѝ писа той.
Звънна. Поръча си я.
И ето ги тук.
Тя се събуди от транса. Погледнаха се за пръв път. Истински. Той сякаш се усмихна. Трябваше да внимава – правеха големи завои в последния участък преди билото.
- Девствена съм. – каза тя. - Работя само свирки и анално. – гласът ѝ заглъхна виновно.
Той я изпепели с поглед, но гласът му беше благ:
- Ако още веднъж те чуя да говориш така, ще те пречукам!
Обърна се и я погледна отново. Разкри чаровната си усмивка – с всички зъби. Имаше дебела бръчка през бузата и тънки пукнатини на челото.
Изтърси през смях:
- И моят анал е видял свят!
Тя се подсмихна и лицето ѝ за миг отново стана момичешко:
- Ами, пречукай ме! Видях лопатата отзад! – изхили се звънко. - Радвам се, че ще си точно ти. – после впери доверчиви очи в него и с тях каза всичко: - Чаках те!
Галин я стисна за кльощавото краче. Тялото ѝ си бе останало детско, сякаш времето бе спряло да я докосва.
- А не видя ли какво има в жабката? – подсмихна се той неустоимо чаровно.
Тя се пресегна да пребърка подсказаното, но той я плесна през ръката. После положи длан върху нейната, почиваща на крака ѝ. Преплете пръсти с нейните, стискайки ги здраво. Задиша трудно и тежко, извърнат настрани.
Пътуваха в мълчание до откритото. Скоро пред тях блесна заслепяваща светлина и поляните се разкриха – с мушици, летящ живот над нежни бели съцветия, туфи мащерка и сребърни отблясъци по клонаците. Лято. Еньовден се задаваше.
Спряха под един дъб. Той отвори вратата, но не слезе веднага, държейки я все така. После се откъсна от дланта ѝ и изключи радиото, което изглежда бе работило дотогава. Тъкмо започваха да съобщават за нова световна война.
Тяхната война беше приключила. Оцеляха.
Той я изчака да слезе сама. Беше коленичил – от немощ, от вълнение, от сълзите, които замъгляваха зрението му. Тя се метна върху него и се затъркаляха през тревите. Търкаляха се един върху друг, целувайки се безспир, докато накрая не се разсмяха толкова силно, че прегракнаха.
Слънцето я гримираше. Вятърът ѝ направи красива прическа. Щурците я съблякоха – гола, както майка я е родила. Тя се изправи под обедното слънце, сякаш лъчите я къпеха. Стоеше гола и се осветяваше. Причестяваше се. Молеше се. Поне в този миг той да бъде неин. Да не я отхвърли, а да я прегърне нежно до сърцето си. Само толкова.
Да ѝ прости.
Галин преглътна буцата в гърлото си, без да откъсва очи от това цвете. Изправи се, сграбчи я и я завъртя във въздуха. Мълчаха.
Нежно я положи на земята – право върху боцкащите треви, мравките и жужащите диви пчели. Съблече се над нея, правейки ѝ сянка с тялото си. Исполин. Похлупи я, впивайки устни в нейните. Пи от този извор дълго и ненаситно. После се зае да я окъпе с език през потната шийка. Облиза ключиците ѝ, завъртя се към солените подмишници, но тя се разкикоти неудържимо и го върна към корема си.
Зацелува гърдите ѝ. Мачкаше ги леко с ръце и всмукваше зърната им, докато не чу първите ѝ нежни стонове. После продължи с устни надолу към слабините. Усещаше аромата ѝ, смесен със землистото издихание на поляната. Тялото му се изпълни с кръв и желание. Курът му притискаше треволяка, докато езикът му поемаше женствеността ѝ в ритмичен танц, засмуквайки я настървено. Тя се гънеше в ръцете му и стенеше.
Той я разтвори с пръсти и се зае да тупка с езиче по клитора ѝ, докато тя скубеше билките наоколо. Оргазмира неочаквано бързо и бурно. Галин с изумление проследи как от путката ѝ бликна бистър ручей. Цялата ѝ интимност се промени – стана зряла, пухкава и мека, изпълнена с кръв и сокове.
Мозъкът му щеше да експлодира, ако не се съединеше с нея веднага. Погледна я. Тя мигна утвърдително. Гледаше главичката на кура му как я приближава. Гледаше ръцете му, гърдите му. Изправи се на ръце, за да го целуне, а той хвана брадичката ѝ и всмука езика ѝ в устата си. Тя се отпусна назад в отмала. Той натисна и проникна. Ципата поддаде лесно. Потъна, заклещен от стените ѝ – девствени, тесни, момичешки.
Нямаше болка. Тя му се усмихна – с много обещания в тази усмивка.
Той се подпря на ръце и се задвижи плавно. Нежно. Любеше я с цялата любов, която бе култивирал през годините. Ожънал. Овършал. Сега ѝ поднасяше самуна на живота си – себе си.
- Ще се оженим! – съобщи той.
Тя хвана лицето му в ръцете си:
- Твоя съм!
Любиха се до здрач – на почивки, след гоненици, боричкане и прегръдки. А в жабката на джипа търпеливо чакаше пръстенът.
Тая изкуфялата няма ли да спре да ни занимава с фантазиите на болната си психика най-накрая. Шундо, оди си гукай на фелдфебелО, он ти се кефи, ние НЕ!!! Бах таз нагла шизофрения!
При първи секс да чукаш отзад се случва рядко. Само веднъж и не беше с девствено момиче, а зряла жена, на 40+, в цикъл. Бяхме се награбили и тя предложи алтернативното място за секс.
Не е само цикъла. Овулацията също е удобен повод за анален секс. Ж.35
До Ж. 35, а може и без повод стига да ти харесва. Някой жени харесват повече аналния...!
Не знам дали ми харесва повече отзад, може би. По принцип и на мен не ми трябва повод, но мъжа ми е решил, че трябва да го "карам по-кротко на другото място". Ж.35
До Ж35 а само с мъжът ти ли
Малко фантазия, като в Pretty Woman. Но иначе приятно. КуДамм
КуДамм, това разказче също е от миналогодишни настроения и е носи малко оффтопик послание. Говорили сме, че когато ми дойде музата за нещо, дори да е експериментално, се чуствам напълно вкъщи си, да го плесна тук, с ясното съзнание, че забавлението е двупосочен процес :))). Поздрави и пожелания за прекрасна неделя! Ф
Още една фичкина боза! Зачетох през ред и не дочетох!
Поредния графомански напън на оная посредствена “авторка” на художествена литература”, Майче, объркала си сцената, трябвало да е да ги пишеш тези лирични бози в бгмама, тамошните бегемоти може и да се умилят от тъпотията с девствената проститутка и невинния педофил…
Оооо, септември с мезе, ммммм :))))
Нелепа. Това е подходящото прилагателно за тази “художествена” творба. Точно като авторката си…
завист, худе , завист е думата
Пурко,гнусен си,но,си прав,разказът на твоята любима е по-гнусен и от теб.
Еее, къде отиде колегиалността? Уж "колега тва" ,"колега онова", ся - "Пурко"? Нима патенцата се различават помежду си?
За еротично писание, няма тоз ефект, който вероятно не се и търси. Иначе за съвременна приказка, макар не оригинална, става, дори е приятна за четене. Малко в стил романите на Арлекин. Ако някой е на тая вълна.
Направо за сценарий на "Фермер (козар) си търси съпруга" в римейк на "Прити уоман"!
до Ж.35 Ами добре, че мъжа ти го е грижа за гъза ти, щом на теб не ти пука. След сватбата мойта жена ми правеше намеци за анален, но и казах директно, че няма да я чукам отзад и не го толерирам. Този секс превръща жените в курви.
Соник, пак ли изгря, бе слънце ненагледно? :)))
Този Соник го знаем. Пише още, като Дядо Торбалан, Бахурния завод, Кака Тина, Весела,... и мн. други. Задава си въпроси и си отговаря от другия профил, смяяях, смяяях,... Паляк, поне изнесе ли си от гарсонерата на майка ти на 50-ия ти рожден ден? Взали са го за админ на такива порнографски сайтове, че иначе живее от пенсията на възрастната жена. Жалка картинка!
Бах и ти много литри и метри смесваш и пиеш и после те боли гъза и главата, ама дерзай, някой ден може и да имаш някой проблясък да разбереш кой кой е. Кое е мъжко, кое женско. Ти самият от кой пол си?
Виж, селски, както искаш се пиши, Дядо Торбалан, Бахурния завод, дрън, дрън, не ми пука! Не те мразя, съажявам те! На мен мача ми върви, но ти осван да злобееш безсилно, нищо друго не правиш, буташ въздух. Намери си истинска работа, до кога ще стоиш на ниво мизерен нещастник!? Повече от живота ти е минал, вземи се в ръце!
Защо ме слагат в коментари които не са мои. Това худе ми го измислиха тук. Не че героя не ми харесва, ама това не съм аз. Това е една от причините тук да стана анонимен, когато рядко се появявам.
Разказът е хубав. Авторката също. Животът е прекрасен. Духайте, анонимници !
Желанито да си пришиеш френско име не те прави добър(добра) в духането.
Само да вметна, на френски горкият прякор не значи нищо. Иначе, кой на кого духа не важно, важното е да се води духовен живот!
Оставете кой с кого се бърка и в какво, по текста някой по същество да се изкаже - възбуди ли ви, еротичен гъдел докара ли ви?
Добре относно текста. Има хубави неща. Хубавите неща не винаги са свързани с лизане и мазане... Слънцето я гримираше. Вятърът ѝ направи красива прическа. Щурците я съблякоха – гола, както майка я е родила. Тя се изправи под обедното слънце, сякаш лъчите я къпеха. Стоеше гола и се осветяваше. Причестяваше се. Молеше се. Поне в този миг той да бъде неин. Да не я отхвърли, а да я прегърне нежно до сърцето си. Само толкова.
Търсене на драмата за самия драматизъм. Да ѝ прости какво? Нали не тя го е обвинила? Запазила девствеността? Не се връзва с проститутка. Някоя арабска принцеса? За целите на приказката, не че на нещо реално прилича.
Тя не се моли на него, а на Бог за него и за нея. Когато искаш нещо със сърцето го получаваш.
Текста е бливоч: бозав сюжет, изсмукани от пръстите на краката описания, нелепи напъни за лирика, романтика и еротика. Манджа с грозде и все едно сляп човек да се мъчи да разкаже как си представя дъгата. Личи си, че писането изобщо не е нейното…
Изкуството е да те разплаче или разсмее. Не да ти направят свирка в кенефа. Свирката е хубава, когато ти я прави тя (той), който най малко те харесва.
Няма такава забава, аЦки е смешно! А най най най смешното е, че съм задължителната лятна литература :)))))))))) Ф
Еееее, губите форма, патета, не гракнахте за "литетатуууураааа", вместо например халтура? Прибраха ли ви?
Тук сме да четем за мръсен и възбуждащ секс. Това нещо в какво се вписва?
Ама верно ли търсиш мръсотията. Имаше един виц. На селскостопанска бригада жени вадят моркови. Айшето извадила огромен морков и се похвалила "На моя манго е такъв"; "Толкова голям ли ма"; "Не толкова мръсен".
Чародейке, тук не мога да те позная. Странен разказ. Още в първите изречения говориш за Галя, а после че той бил под напрежение. Кой е той? Явно не е Галя. А, да - шофьорът, но тук като читател се "спънах". Историята се лута без предупреждение ту в настоящето, ту в миналото и изисква усилие да следваш нишката. Особено кога "той" е настойника-насилник и кога - Галин. А и споменаването на осъждането за педофилия и нищо повече? Защо? Как? Това изречение поражда толкова въпроси, че просто стои съвсем ненамясто. Очевидно си търсила обяснение за отсъствието на Галин, но... неуспешно. Неподходящо... и някои други думички започващи с: "не..." А това с попадането при цигани и проституирането за тях, при което остава девствена е още по-странно. Меко казано. Малко си прекалила. Заради идеята за романтиката на края пасва, но е ужасно алогично иначе. Имам усещането, че голяма част от разказа е останала в главата ти и не е бил написан. Защото историята е полунаписана. Или има толкова много символизъм, който не разпознавам. Все едно само краят на разказа е написан от теб. Ако не беше подписан, никога не бих те разпознал в него. Надявам се, че не бях твърде жесток и чакам следващия разказ. /Изку Куригал/
Офффф, Кукс , сега ще трябва и аз да се прочета и да видя за какво аджеба говориш! Почти не си спомням сюжета, освен идеята много ясно, щото е по реален случай. Но имам прозрението, че понякога мои неща ти звучат все така. Каза ми същото за объркаността , липсващите части и части от изречения, плюс скачаща мисъл и за некрофилското. Смяташе че е някъв пачуърк от чернови. После при Африка с Маня и запознанството имаше трудност да го докараш до последователност. Приемам, че някъде някога скривам смисъла в думи, които прескачаш или ползвам другозначещи за теб. Но сега ще се прочета, де :)))). Много ми хареса да те прочета с такова искрено и изригнало мнение. Абсолютно риалити. :))) Ф
НЕдовършен, НЕскопосан, НЕвзрачен, НЕеротичен, НЕлогичен, НЕвротичен, НЕлеп…
… да помогна на Кукуто с думички с “не”, че и той е един словесно недодялан илитерат…
Кукуриго не знам дали ти разпознаваш Ф, но аз не мога да повярвам, че точно ти си недоволен. Много добре е предадана основната идея и настроението, което е най-важно. Ти когато потеглаше с лодката в космоса, не беше много логично, ама затова беше неповторимо, интересно и развеселяващо.
По реален случай, буахахаха, ЕТО ТОВА е ацки смешно… Девствената проститутка май е едното реално нещо. “И моят анал е видял свят” също е една съвсем реална реплика на осъден за педофилия и лежал в затвора сладур…
Не е чудно това с проститутката. Нима повечето тук не искат свирка и дупе? Кой искаше мръснишки секс?
До анонимния, който се чуди, че точно аз съм недоволен от този разказ: има разлика между художествена литература и пародия с нахвърлени алабализми. Всички знаем как може да пише Fairy и смея да твърдя, че тук й е трябвало да отдели повече време. /Изку Куригал/
Пълна боза и писане за самото писане. Някой го беше казал добре: графомания. Не че на фона на чекиджийските обяви, някой чака да чете шедьоври. Но авторката демонстрира завидно високо самочувствие, което се базира неизвестно на какво. Или е някаква демонстрация, че не ѝ пука за хорското мнение изобщо.
Щом е била с цигани и проститутка,хайде стига да е останала дествена,пък и ТЯ сякаш не сърби,имах един познат и той казваше - вярвам,че Дева Мария е била дествена,но че не е ебана,не вярвам.
Някой говори за писането за самото писане. Затова е важно не само написаното и публикуването, а и качествата на този който пише. Не е логично някой циник, който отрича "цветя и рози", "мушички и пчелички", "еднорог пърдящ звезден прах", да говори за педофилия, хигиена на връзката и прочие. Не веднъж съм казвал, че чикиджиите могат по добре да се възбудят от порно филм, а не да си губят времето с четене на посредствени писания. Повечето от тях търсят телефон за връзка за бърза сфирка в кенефа, ако може безплатна. Понеже много коментират личността на Ф да прочетат коментарите й в "Следобедно кафе", където няма почти нищо чикиджийско. Може би тя нарочно ги дразни и те кълват като шарани. Сигурно така се забавлява повече от тези, които си мислят, че се забавляват. За самото писане почти всеки го прави когато нещо го вълнува или търси начин да се освободи от някаква зависимост. Аре стига простотии и да пием кафе с райбер.
Ама разбира се, как все забравяме, че Ф. имала и положителни качества. Визионер: това е когато нямаш собствен опит в дадена материя, но се изказваш със самочувствието на експерт. Ясновиждаща: това е когато си сляп като къртица за абсолютно всичко - хора, постъпки, отношения, събития, емоции, но това не те спира смело да обясняваш как черното си е всъщност бяло, което търси себе си, а бялото, ха, бялото, аре който се чувства изцяло бял нека пръв хвърли камък, не, нали, така си и знаех! Център на внимание: има такива хора, тихи, скромни, незабележими, но с такава вътрешна сила, че няма как да не се съобразяваш с тях… е, Ф. никога не е била такъв човек, нейното верую е тук, сега и веднага, компенсира липсата на вътрешна сила с магарешки инат и идиотска упоритост, а който си мълчи да продължава да си мълчи. Вяра в себе си: чудесно качество, ако си един умен, справедлив и добър човек, ама Ф. не е нито едно от трите, ко праим ся? Фокусирана и целеустремена: прави, каквото си е решила и нема тая, нема оная, това съчетано с убеждението, че целта оправдава средствата и че ако повтаря едно и също убедено и на висок глас рано или късно по-разумният ще отстъпи. Обичана от всички: това е когато искрено вярваш, че всички ти завиждат заради изброените по-горе положителни качества, а който те плюе го прави защото е влюбен в теб. Чувство за хумор: като на пиян каруцар, но пък ако се смееш последен значи се смееш най-добре и за това си на всяка манджа мерудия…
Виж ти, каква забава се случва тук! Кой каза кафе? Айде, влизай и врътвам райбера :)))) . Ф
Ооо, септември с много имена, нещо си се развълнувал. Я пийни студена водица, достъпно и единствено решение. :))))))) Ф
От коментарите на Ф. в “Следобедно кафе” най-много харесвам тия на Бахура и Двойната усмивка: “Колеги, не се карайте, не сме ние виновните, че шизоФери е готова на убийства за малко любов и се мята влюбено като гладен шаран на гол пирон дори и при най-бледия намек за нещо отдалеч наподобяващо внимание. Ти я правиш дива и щастлива, а тя с мокра слива ти се мята на врата и си мисли “Бие ме, значи ме обича. Няма друго логично обяснение…”. Кое не е така?
мхм , прав сте колега, прав сте , само дето вниманието е все към Ф. и все по много па таа че е риба лизгава и се мета по метал , прав сте
Нещо пак някой не е разбрал. Говорех за кометарите на Ф, а не на тези покрай нея, дето й правят вятър.
Чудесно те разбрахме, фичин подлизурник, но шоуто е на т.нар. “Колеги”, които правят фичка ти бабина дива и щастлива и сама да си говори с календара. Факт!
Колеги, подозирам, че самият Купоний се намеси тук с кАфето с райбера. То кой друг остана да е? Изку'Дкудякъл, който дава редки признаци на просветление, този-Онзи или някой си Вили, който както мистериозно се появи, така и изчезна. Деде ФАлши го мързи да пише по други форуми, та задачата е решена.
Чакай, чакай малко. "Купоний не знае за моето съществувание, никога не е знаел и е заебал сайта"- нали така твърдеше по- рано? Сега как така е цъфнал баш под Нескопосното? Помисли добре, преди да ме караш да се радвам, че станах видима, даже забележителна :)))) Ф
Плюс тва, както ги наброи на пръстетата добрите потребители, излиза , че късаш билетчетата на входа ? :))
Яла ти лепна и на тебе една марка с лизане на плика МА.
Аре нещо смислено да прочете бабишкера Дзен и изкуството да караш Honda | DizzyRiders.bg | Движението е в кръвта ни https://share.google/QqtwONfxYz3bVjew9
Виолет (ака Вили), май вече го е срам да си подписва коментарите, иначе той ги пишеше баш такива обвинителни “кво сте се захванали с любимата ми леля Ферослава, тя е готина и умна, а вие ѝ завиждате”
Горкичките! Миличките ми! Пррросто сърцето ми се къса като как ще живеете без мен? Да няма разказ? Да няма коментар? Тишина. Няма хъмкане от кухнята. Няма "Прибрах се, патенцааааа". Едно безвремие безфеерие и безцветност....Мъка,мъка. Еххххх, айде да свършва тва лято, че излиняхте изоставенки. ***Пощальона, имам да пускам телеграм. Диктувам, чукай : Любов запетая не се къпи запетая идвам си. :))) Ф
Малеййй, баба пак е Обидена и Угорчена. Ко ли шъ прайм, ако ни напусни ( а късмет де )? Шъ сме кът сираци без нейните смислени словоизлияния и богатите "интимни" преживявяния и фантазии. Старата поговорка - " Гладна кокошка просо сънува" е точното определение за този индивид. По въпроса за " райбера" явно и до сега не е разбрала, че не е средство за заключване , а е инструмент за калиброване на отвори.
Ти ѝ пишеш в ПРАВ ТЕКСТ, че е бездарна драскачка на скучни и безсмислени бози, обаче вместо да си вземе бележка, че като не става - не става и кротко да си отиде по дяволите със залеза и веднъж завинаги да остави слънцето само да си изгрява, без нейните напъни да го буди с кресливите си песни тя някак успява да го разбере като “леле бабеееей, ко ша прайм без теб ако решиш да се спреш с тия напъни графомански? Ужаст, ужаст, сички патенца ша омрем от скука и безфеерие”. Не бе, няма да умрем, ей я Неопитна, ей го ДокторХъ, ей го дори Кукуригу, дори изстъпленията на Мустангера са за предпочитане пред бабините смукани от пръстите лиготии.
Редовен читател имаме, значи. Пипка пишлето и изчита от до. Браво, мъниче, браво! :))
Този редовен читател може би се сблъсква със спама който предизвикваш и с неистовите напъни за последно твое завоевание или със бездарните разкази па макар и те да са с хххх брой думи.
Като каза "неистови напъни " я се пипни отзад , да не пръцна от кеф, че ми пишеш посред нощ :))
И е важно вече да станеш мъж. "Може би" не е израз на позиция. :)) #многосисмешен
Септемврииии, ма ти си се улял бе момченце! Ма ти ми хвалиш че да ебеш майка си и целулитчето на леля. Ееееее, верно ле :))))))
Добре де, не плачи, сега. Ти па как се засрами! Знам аз, знам,че квото ти е в устата, то ти е в умаааа. Ай, бегай да си играйкаш с пишлето.
Със сигурност няма да изпусна налягане като теб отзад , или както казват докторите - това е изход, а не вход. Вярно е, че много жени харесват този вид секс , но вероятно от всичко написано от теб това твоята особа е само химера .
Докторите ползват като вход много места, включително и ануса, но ти не се плаши, че пак ще опикаеш леглото. Неприятен си ми, затова спирам. Иначе е кеф да те подритвам. Но....тва е ся.
Ето поредното доказателство ,че само спамиш - Винаги трябва да си мислиш, че си отгоре, винаги твоята дума да е последна, макар и да знаеш, че не си права. С опитите да обиждаш опонета си не те правят по- умна или по- вървежна. Надявам се да си разбрала значението на думата " Вървежна" . Дано не си я приела както от години за теб "райбер" е средство да се усамотиш в дадено помещение.
Интересно как във всяко твое изречение пишеш твърдение за мен, разбиранията ми, кое как правя вкъщи или за какво си мисля. Столкер или Бог? Риторичен въпрос е. Предвид твърденията :)) #амамного
Какъв кеф е докарал колегата на баба Патка, цяла нощ да се върти като пумпал и да не може да заспи от щастие, че последната дума пак е била нейна. Не за друго, а защото опонентът просто е заспал, за разлика от нея. Бабе, има ли живот за теб извън сайта? Беше риторичен въпрос!
Ха, цяла нощ ли е вампирясвала уфсътъ? Дали не ѝ се еба мамата на самочувствието и за това никак не е убедителна с тия нейните патенца? И кво викаш, говори на календара, а? Нека говори, ще ѝ отвърне септември, ама няма да е баш сега…
Ааа добрутруу айде ве! Стана, изака се, айде браво! :))
Така. Сега да разясня. Откак гледах на кафе, тва с патенцата не е същото. Сега само ти си пате. Ама не ти отива такова веселичко и пуФкаво животинче. Да, някак трудно го произнесох, предвид единственото число, тва патенца и е време да го преустановя. Но все пак ми е жал, че си така изоставен встрани от целия фън. Сигур даже не ти се бият и чикийки. Умряла работа, нали? Горкичкият! :))
Тая още некой и друг разказ и скоро няма да има свободни месеци в календара. То не бе "ПЪРВИ МАЙ", ся "СЕПТЕМВРИ", скоро курвата ще почне да си кръщава мишлетата по китайския календар А бабче, ко рекна?
Точно тва казвах, ве съселче, че имам още два скрити в ръкава, едното, от които не е разказ даже, та както съм заета, ще си откесиш без опции за словоблудство ехееее кой знае докога. :))
А като казваш "курвата" , има ли леко гъделче, а? Така некво движение в ниското под корема? :))))
Поправка, три неща са, като едното публикувах оттатък и затова не го броя за ново. Мдаааа :)))
Това с писането на бози и логореи по цял ден да не е някакъв план на лечение, да избягаш от някакви бръмбари в главата? Заемане на вниманието за да избягаш от обсесивни мисли и настроения? Или просто обичайната скука в нищо правенето, редовно твое занимание?
Антипатичний ми, още малко и мейл ще поискаш. После пък ще гаднееш подмолно. Да имаш да казваш нещо на уважаемите потребители?
Да си признаеш? Беля? Мммм?
Фичка Белята
Да си признае, ама какво? На Ф белите са: изтървах кучката, разбирай животното, и цял следобед я търсих, изхабих батериите на вибратора и свих едни на мъжа ми, дано не разбере за какво ги ползвам. Изядох едно джелато с крем карамел и после ходих да горя калориите във фитнеса. Интересен и динамичен живот живее Ф, не завиждайте! И обезателно не пропуска да се разпише тук кога последно е срала, пикала, търкала шундата. И по някое "художествено произведение", да не я забрави случайно някой.
Към биографът: остави контакт , трябва да науча нещо спешно е.
Чакам си разказа "Свинарчето"
Спешния, звъни на 112 и викай линейка!
Уиуиуууууиууиуиу* Добър ден, фелшер Ивова, къде е спешния?