Елеонора

28.06.2026 | Анонимен

Предполага се, че автор е Оноре дьо Балзак.

„Ако тези моменти са ти ценни, ако ме обичаш, тогава изпълни молбата ми, последната ми молба – иначе животът ми е нищо и аз съм загубена.“

Елеонора дописа тези редове, пламтяща от страст, и отпусна глава върху красивите си розови ръце.

- Лора. – извика тя тихо на своята послушница.

В този момент вратата се отвори и влезе петнайсетгодишна монахиня с преждевременно развита фигура. Това се виждаше от чувствителните ѝ и сладки устни, хълмчетата на големите ѝ, леко увиснали гърди, и заоблените ѝ бедра, чиято пълнота дългата рокля на монахинята не можеше да скрие.

- Лора! – каза маркизата. - Занеси това писмо... знаеш на кого! И се върни веднага!

Послушницата, стъпвайки безшумно на малките си крачета, си тръгна, скромно навеждайки глава. Съблазнителното поклащане на бедрата ѝ не убягна от вниманието на маркизата. Пълните задни части на момичето се движеха в ритъм с нейните стъпки. Очите на маркизата, изпращайки послушницата, светнаха с месояден огън.

Тя повдигна подгъва на роклята си и пъхна два пръста в слабините си. Усещайки първия трепет на горящите си вагинални устни, маркизата се обърна към разпятието, висящо над леглото, и падна на колене пред него. Така тя застана пред Бога – с едната си ръка вдигната към Него, а с другата стиснала горящите си гениталии.

- Боже мой! – извика тя. - Дай ми сила, отклони изкушението от мен!

Но разпятието остана мълчаливо, голо и покорно. Маркизата забеляза със страх, че очите му са вперени в мястото на разпятието, където пенисът леко повдига материята – дори в Бога тя видя мъж.

Маркизата се изправи, бавно се приближи до леглото и започна да сваля дрехите си. Тя осъзна, че молитвата няма да я спаси от вечния ад, който предстои. Затова нека се случи бързо.

Голо женско тяло стоеше пред леглото. Всичко беше желание – треперещо или от хладния въздух навън, или от страстта, бушуваща в гърдите на младата монахиня. Пълните ѝ гърди с тъмни зърна се повдигаха тежко, голият ѝ задник, леко издърпан назад в очакване, се гърчеше, стискайки и разтваряйки седалището си.

Устните на маркизата трепереха, разкривайки редици от снежнобели зъби. Очите на маркизата бяха плътно затворени. С едната си ръка тя бързо проследи зърната си, а с другата, разтворила леко бедрата си, пъхна два пръста във вагината си. Вагината ѝ се навлажни и Елеонора легна, хвърляйки чаршаф върху горящото си тяло.

Ръката на монахинята се плъзна под възглавницата, пръстите ѝ конвулсивно стискайки свещ – дебела два пръста и дълга шестнадесет сантиметра. Повдигайки корема си и сгъвайки крака, маркизата пъхна свещта във вагината си.

С всяко движение на свещта Елеонора напрягаше върха на матката си, притискайки потъмнялата свещ с вагиналните си стени. Пред очите ѝ проблясваха сладострастни образи. Тя не забеляза, че в момента на засилено блаженство зъбите ѝ бяха захапали долната ѝ устна, докато не прокърви.

Усещайки блаженото напрежение, Елеонора притисна свещта дълбоко във вагината си. Краката ѝ потрепнаха и тя се отпусна изтощена обратно на възглавницата.

Маркизата си почиваше, когато послушницата се върна.

- Изпълних заповедите ти. – каза Лора.

- Отдавна исках да говоря с теб за нещо. – прошепна маркизата, канейки послушницата да седне до нея. - Лора, мила моя, знаеш ли как страдам? Готова съм да се самоубия. – прошепна маркизата, а цялото ѝ тяло трепереше.

- Как мога да ти помогна, наставнице моя? Ще направя всичко по силите си за теб! – отвърна радостно Лора.

През цялото това време ръцете на маркизата алчно се плъзгаха по тялото на момичето.

- Оголи тялото си, Лора! Ще служим заедно на Господа и повярвай ми, делата ни са по-важни за Него от молитвите. – каза маркизата, целувайки момичето.

Лора, все още не разбирайки какво иска маркизата, ѝ се подчини. Когато последната ѝ риза падна, пред маркизата се появи красивото тяло на момичето, достойно за четка на Рафаело. Маркизата беше особено възбудена от гърдите на момичето, стърчащи напред, но вече доста пълни, с нежните кафяви белези на зърната.

- Легни с мен. – каза Елеонора, прегръщайки момичето с горещите си ръце, треперещи навсякъде и пламтящи от огньовете на ада, притискайки твърдото му тяло към себе си и покривайки го с целувки. - Стисни гърдите ми по-силно и ми дай твоите. – помоли маркизата.

Тя започна да мачка зърната на младото момиче с пръсти. От такива ласки те станаха твърди и изпъкнали. Лора направи същото.

Но тогава Елеонора се обърна към краката на момичето и започна да целува тялото му отгоре надолу – рамене, гърди, корем. Накрая устните ѝ спряха върху хълмчето на Венера, едва покрито с лек пух. Внимателно разтворила краката на Лора, маркизата притисна уста към устните на удоволствието. Мекият розов език на Елеонора проникна във влагалището, приятно дразнейки гениталиите на младата послушница.

Очите на Лора се затвориха и после се отвориха. По бузите ѝ се появи руменина. Нервното потрепване на крайниците ѝ говореше за буря от чувства, събудени в младото тяло. Момичето започна да притиска главата на маркизата към пухчетата си, като с движенията на краката и корема си се опитваше да потопи езика на Елеонора възможно най-дълбоко във вагината си.

Монахинята, трепереща, хвана главата на Лора и приближи треперещия ѝ корем, който тя спусна с невероятно разтворени крака, близо до лицето си. Момичето разбра. То нервно се притисна към гъстата растителност на маркизата, покриваща най-съкровените ѝ части, и започна да прави прибързани движения с езика си, опитвайки се да доведе маркизата в същото състояние, в което се намираше и то.

Ръцете на монахинята легнаха върху дупето на Лора и започнаха да гъделичкат ануса ѝ. След известно време ритмичните тласъци на задоволените женски тела възвестиха кулминацията на удоволствието. Още едно тръпване и телата на двете жени замръзнаха в див екстаз.

Жените лежаха неподвижно, но тогава Елеонора целуна момичето по устните и каза:
- Лора, застани на четири крака.

Тя изпълни молбата на маркизата. Коленичейки пред задника на момичето, маркизата придърпа главата му надолу с едната ръка, а с другата повдигна задника му, така че вагината му да стане видима. След това маркизата започна да търка зърната си във вагината му, докато тя не започна да получава спазъм.

Елеонора мълчаливо обърна Лора по гръб и легна върху нея, пъхвайки показалеца и средния си пръст, извити в спирала. Тя пъхна палеца си във вагината си. Притискайки цялото си тяло към момичето, маркизата започна да имитира движенията на мъж, за да задоволи желанието ѝ.

Лора почувства лека болка, но тя не беше нищо в сравнение с удоволствието, което беше изпитала за първи път. Тя целуна маркизата, сякаш беше мъж, и отново тръпките на телата им се сляха, отразявайки интензивността на страстта им. След това телата им отслабнаха и двете жени потънаха в прегръдката на възглавниците. След известно време Лора си тръгна.

Елеонора се изправи от леглото си, треперейки леко от нощния хлад. С небрежно преметната качулка върху себе си, тя се отправи към далечния ъгъл на градината около сградата на манастира. Огромен немски дог се изправи и, ръмжейки тихо, се приближи до жената.

- Нерон, Тубо, Тубо! – прошепна монахинята, коленичи и повдигна качулката си, разкривайки задните си части до кръста.

Маркизата разтвори вагината си, позволявайки му да усети аромата ѝ. Нерон протегна врата си и доближи устата си до гениталиите на маркизата. Поемайки дълбоко въздух и осъзнавайки какво се иска от него, той скочи върху Елеонора, хващайки пищния ѝ задник с предните си лапи. Острият му пенис се плъзна между бедрата ѝ. Маркизата използва два пръста на лявата си ръка, за да насочи пениса на кучето към разтворените устни на вагината си.

Мина кратко време...

Мрачните сводове на манастира бяха осветени от лампа, горяща в краката на статуята на Мадоната. Голият Пол стоеше в лъча светлина. Маркизата коленичи пред него, погледът ѝ се впи в големия пенис на възбудения младеж. Елеонора видя, че пенисът му е повдигнат почти до корема в интензивна възбуда, а голямата му главичка е обляна в прилив на кръв. Дълга коса, започваща от основата, покриваше ерекцията на графа. Ръцете на маркизата галеха тази коса, треперейки, докато нежно докосваха двете полукълба под нея. Тя усети как кръвта пулсира под пениса ѝ, като нервни тръпки.

Дишайки тежко, маркизата прошепна:
- Утре в 10 сутринта ще ми бъде извършено постригването. За мен всичко свърши.

Маркизата стана и тръгна към леглото. Не легна, а падна върху леглото, вдигайки ръце. Елеонора лежеше върху леглото, така че гениталиите ѝ се повдигаха и сякаш молеха за удоволствие.

Пол легна върху маркизата и притисна устни към зърната ѝ, придърпвайки ги в устата си и леко ги захапвайки с устни. Горещият му пенис се опря в корема на Елеонора. Пръстите му, с които се опитваше да помогне на пениса си, докоснаха вагината на маркизата. Приятна топлина и трепет обгърнаха цялото му тяло.

Маркизата се наведе и пенисът на Пол беше близо до лицето ѝ. Тя леко отвори уста, обхванала главичката на пениса с устни, засмука пениса в себе си, усещайки как бавно влиза в устата ѝ, докосвайки езика ѝ и приятно гъделичкайки небцето ѝ. Графът извади пениса си от устните на маркизата и, онемял от дива радост, той отново го насочи към чатала ѝ.

Елеонора конвулсивно сграбчи дупето на Пол и със сладък стон се изви, повдигайки бедра, така че свитите ѝ крака докоснаха гърба на графа. Тя буквално го погълна с целувка. Членът на Пол с големи трудности проникна по-дълбоко във вагината ѝ. Тя му помогна, като разтегна корема си, разтвори краката си и разтегна вагиналните си устни с пръсти, но въпреки това устните се извиха леко навътре, причинявайки на Елеонора сладка, несравнима болка.

Тя започна да се върти, гърчейки се в неистов ритъм, когато усети горещия член на младия мъж вътре в себе си. Пъхна ръка между себе си и графа и започна яростно да върти члена му във вагината си и извън нея. Пол полудя. Той обърна Елеонора по корем и я принуди да се изправи на четири крака. Сега пенисът му проникна още по-дълбоко във вагината на маркизата.

Тя замръзна, затаила дъх, неспособна да мисли или да говори. Само приглушен стон се изтръгна от устните ѝ, докато спазъм от неповторимо удоволствие смрази голите им тела. Тя полежа няколко минути, след което извади пениса му, избърса го с чаршафа и отново започна да го гали.

Елеонора го премести върху зърната си и го пое в устата си, когато придоби достатъчна твърдост и еластичност. Монахинята седна на краката на пода и вкара обекта на изкушението във вагината си. Клякайки все по-бързо и по-бързо (сякаш си бяха разменили местата), маркизата изпита оргазъм няколко пъти. Но дори това не ѝ беше достатъчно и тя започна да прави кръгови движения, без да изважда пениса му от вагината си. Графът, доведен до екстаз от всичко това, хвърли монахинята на леглото и с всичка сила заби пениса си във вагината ѝ.

За да стесни входа на вагината ѝ, Пол пъхна показалеца си в ануса на Елеонора, долавяйки и най-малкото движение през тънката преграда, разделяща ануса от вагината. След това Пол размени пръста и пениса си. За пореден път тялото на младата монахиня се сви в мъчително приятни конвулсии, дори когато анусът ѝ остро болеше, разтегнат от големия член на графа.

Когато за последен път усети в себе си как еластичният обект на желанието ѝ потрепва, как животворната течност се влива в утробата ѝ, маркизата възкликна:
- Пол, скъпи Пол, щастлива съм!

Пол, изтощен от неистовия ритъм, в който се редуваха любовните им занимания, се отпусна обратно във възглавниците в пълно изтощение, усещайки ликуваща празнота в себе си.

- Елеонора, любов моя… – заекна младият мъж. - Съгласна ли си? Кажи ми и ще отлетим в семейния ми замък от тази задушна килия. Ще отлетим завинаги и никой никога няма да посмее да ни раздели до смъртта! Ще принадлежим само един на друг!

- Знай, мили мой, че само на теб се отдадох от чиста любов и само с теб станах щастлива. Но не искам да ставаш жертва на титаничната ми страст. Моля те, запази най-хубавите спомени за себе си. Нека изчезна от погледа ти завинаги.

Пол стана и тръгна към масата, където стоеше бутилката вино. Глътка от напитката го вдъхна с нови сили, проясни главата му и той се обърна обратно към леглото, горящ от желание да продължи тази страст, но маркизата я нямаше.

Килията беше празна. Той се втурна от килията и точно на прага се блъсна в Лора, която влезе и го погледна с уплашени очи. Всичко, което беше видяла със собствените си очи само часове по-рано по време на половия акт с Елеонора, се върна при нея в образа на красивия млад Пол.

Кръв нахлу в главата ѝ, всичко плуваше пред очите ѝ и тя падна в безсъзнание в краката на графа. Роклята ѝ се повдигна, разкривайки монашеските ѝ прелести. Пол, развълнуван от гледката, падна на колене пред нея и целуна снежнобелите ѝ бедра.

Това докосване накара Лора да се осъзнае и тя разтвори бедрата си. Усети как ръцете на графа намират гърдите ѝ, а езикът му прониква във вагината ѝ, докато пенисът му се плъзга по краката ѝ. Лора забрави всичко – Бог, срам, хора, клетва. Искаше само едно: пенисът му да влезе във вагината ѝ възможно най-бързо!

С трепереща ръка тя хвана обекта на желанието си и го придърпа към себе си, забивайки пети в килима. Лора се изви, разкривайки се пред пениса на графа, но в неопитността си повдигна твърде много корема си и членът на Пол се плъзна между краката ѝ няколко пъти, преминавайки точно под срамните ѝ устни. Лора се мъчеше да се освободи от нещастния пенис и най-накрая успя.

Лора забрави срама си, хвана пениса на графа с ръка и го притисна към отвора си, покрит с филм от невинност. Пол извика от болка. Стегнатата вагина стисна члена му. Той разкъса роклята на Лора от яката до подгъва, разкривайки цялото ѝ тяло. Приятната, остра болка накара Лора отново да загуби съзнание.

Пол хвърли поглед към чатала на Лора и видя, че срамните ѝ устни, анусът, косата и бедрата ѝ са оцапани с кръв. Той осъзна, че ѝ е отнел девствеността.

А къде отиде маркизата през това време? Тя слезе в подземието. Легна по гръб и се промъкна между лапите на мечката, изпъвайки корема си навън. Елеонора се притисна към мечката, опитвайки се да хване пениса ѝ с отворената си вагина. Не можеше да използва ръцете си, тъй като се облегна на тях, извивайки тялото си.

Тогава огромният пенис на звяра докосна вагиналните ѝ устни и започна бавно да навлиза. Най-накрая маркизата беше намерила пенис, достоен за ненаситната ѝ жажда за удоволствие! Звярът вече беше излял големи дози сперма във вагината ѝ два пъти, но Елеонора умишлено удължи удоволствието, като не си позволи да свърши, и след това отново вкара пениса на мечката. Тя се притисна толкова силно към корема на звяра, че чуваше пулса му.

Маркизата потърка нежните си гърди в грубата козина, опитвайки се да възбуди допълнително себе си и мечката. Звярът, в когото сексуалното удовлетворение беше събудило диви инстинкти, стисна челюст около гърлото на Елеонора – най-накрая удовлетворена жена.

Когато сутринта дошли да нахранят мечката и се опитали да вземат тялото на Елеонора, мечката изръмжала свирепо и отказала да допусне никого до себе си и до тялото ѝ. Бяха принудени да убият последния ѝ любовник.