Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Не очаквах никого. Тъкмо започвах да боцкам в салатата и се звънна. Станах да видя.
Бодрия глас на съседа, прясно окъпан и ухаещ на свежо, ми се примоли:
- Комши, моля ти се! Ти майка, ти баща, а намали ме малко, молатисе, че не мой са трая! Нося си машинката, ма кат не се виждам отзад…
- Влизай! – рекох му засмяна, щот очите му светеха превъзбудени и не устоях да съм строга.
Пропуснах го да мине край мен и заключих вратата с неясното усещане, че минавайки някак си ме е заскубал и тегли вътрешностите ми към лежерното си тяло.
- А! Ма ти вечеряш! Извинявай! – смути се, без да спре да се усмихва. - Ма добре, че дойдох! Е, бива ли салата без ракия?
Само му посочих шкафа над мивката:
- Дай две чашки! – и отворих хладилника за гарафата.
Всъщност обожавам идеята за алкохол в гарафи още от ученичка, когато имаше безкраен американски сериал с подобна бар масичка. Ориентираш се единствено по цвета. В случая – монтански домашен двоен препек.
- Ти си налей, аз само ще се чукна и те почвам преди да вържа кънките и да си тръгнеш с асиметрично каре. – радвах се аз на разнообразената вечер, усещайки все по-отчетливо, че в къщата има мъж.
Слави ми подаде чашата и за моя изненада си стрелна ръката не за своята, а за вилицата ми, с която си набоде домат и сирене от чинията ми:
- Ша прощаваш, ма днес не обядвах и…
Да му имам конфиденса, да му имам! Само като го гледах как облизва стоманата в устата си без всякакъв свян и после бавно заизважда гребенчето през дебелите си устни, мисля че пуснах лига.
- Абе кажи едно „наздраве“, пък ще ти резна една и на теб! – протягах ръка аз и той мигновено ме нацели със своята чаша.
-Не, в никакъв случай! Не! Няма да ти отварям работа, как така?! Ей ся си взимам една набодка и ще си мезим от твойта чиния. – и Слави се придвижи до чекмеджето с приборите.
Разсмях се с глас. А той вече си режеше хляб.
Седнахме. Изведнъж спря да ми е смешно. Близостта му се оказа плътно напрежение, от което ми изтръпна скалпа. Набодох си краставичка криво-ляво, боднах и маслинка и го загледах как нахлузва коричка хляб на вилицата си и я разхожда в соса по дъното. Човекът си беше гладен. Парясник. Работяга. Пийнах пак и реших да се освободя от тоя интензивен натиск на близостта му.
- Ти хапвай, аз ще се приготвя! – и станах да се преоблека.
Сложих една рокля от изкуствена материя, с която се боядисвам, че да не ми полепнат косми, изтеглих стол в центъра на хола и донесох метлата. Приготвих си и ножичка за над ушите и инцидентните бегълци над общата височина, а пътьом мацнах балсам на устните.
Като се върнах на масата, той вече попривършваше салатката.
- Жива и здрава да си, комши, спаси ме! Само да ме клъцнеш и веднага донасям хайдушко мезе. Ама не се въздържах да те подям!
Усмихнах се скромно и с наслада проследих как зеленчуците се скриха в устата му. Зехтинът проблясваше издайнически по устните му, в които се изля дълга глътка от домашнярката ми.
Мисля, че тая работа с ядящия мъж ме провокира да си го представя като лична вещ и съвсем без да се усетя, го обходих мислено на голо. Ако повдигнех тениската и ако той се изправеше да я изуе през глава, мисля че бих видяла вертикален корем. И ако хванех ластика на тия памучни гащаци и го дръпнех надолу, то лицето ми би преминало точно пред слабините му, които, бас държа, се вееха абсолютно свободно под анцуга. И после, почти съм сигурна, че той нямаше да ме остави да скучая права.
Когато отпих последната си глътка, забелязах, че ме е наблюдавал.
Беше сериозен с някак заострени скули, но мигом се нахили по момчешки:
- Красива си! – отпи държейки погледа си в очите ми. - Сядам и ме почвай! Три санта и се не бой, вратът високо обран.
Докато минаваше край мен, леко се докоснаха ръцете ни. Сякаш пръстите му бяха твърде дълги и криви, и за миг се вплетоха в моите. Пак го надуших, но този път към сапунения мирис имаше и ракиен.
Имах желание да се впия в устата му като пиявица и да му изям езика.
Вместо това му вързах перелината и включих машинката.
Бръмченето се разнесе като спасителен бял шум. Нямаше нужда да поддържаме разговор.
Извъртях се около стола, опипвайки контура на косата му, за да добия впечатление за формата на черепа. Застанах му отзад и притеглих главата му към себе си, докато не се опря в корема ми.
Интимен момент на близост. Придържах челото му с ръка и притисках темето му в пазвата си за няколко дълги секунди, изчаквайки смелост да започна.
Изключих машинката. Той не помръдна.
Оставих я отстрани и се върнах зад гърба му. Положих длани над ключиците и се заех да меся напрегнатия мускул към плешките и рамената.
Той не помръдваше.
Пак захванах с пръсти лицето му, разперено, като палците държаха четинестата кожа на бузите, показалците бяха на брадичката и с кутретата докосвах шията му. Държах го в плен. Допрял тил в мекото на обятията ми с нежно обгръщане от гърдите ми.
Мисля, че го видях как издиша анимиран огън.
Притворих очи и въздъхнах. Пъхнах показалците си в устата му и той ги засмука. Влажната му топлина ме обгърна свойски и с толкова страст, която едвам се бе въздържала до този момент.
Напълно парализиран в магията на възбудата, той просто седеше без смелост да помръдне.
Галейки шията му, бавно минах отпред. И се настаних в скута му. Седнах върху твърдия му член и със сключени ръце на врата му се заех да го целувам. Най- после имах свободата да изуча контурите на устните му. Да проверя колко си отваря устата и дали можем да се засмукваме синхронично. Има хора, които се целуват зле – просто не следват другия, а правят нещо извадено от контекста. Той се целува божествено! Остави ме да го опозная и после ме смаза под напора си. С ръце зад кръста ми ме придържаше, но бързо ги смъкна на дупето ми и впи пръсти, докато се люлеех вертикално над възбудата му. Триех се в хуя му, имитирайки секс, на което той не издържа повече от половин минута и ни повдигна леко. Аз стъпих на пода, изправена над него, докато той се изу до бедрата и пак седна.
Ароматът му ме удари в мозъка и се олюлях. Обхванах нежната кожа и го погалих с няколко отвесни движения. Гледах как се отваря цепката на главичката му и плюва лекичко. Размазах с палец и продължих чекията, ползвайки момента да погаля корема му с другата си ръка. Той бръкна под роклята ми, черна на коледни мотиви, боклук от Тему, и изу бикините ми. Не ги остави да паднат, а ги вдигна до носа си и вдиша дълбоко със затворени очи.
Дойде ми безумната идея да му ги напъхам в устата и той ме остави да го тормозя. Но вече ме сваляше върху хуя си, държейки ме за талията. В последните сантиметри над контакта ни бе преместил ръка, за да си го задържи и насочи на входа ми.
Допряхме се.
Горещи. Тръпнещи. Осолени.
Главичката му проникна във вагината ми и моментално получих тремор в мускула на клепача.
Простенах и бавно се нахлузвах с ясното усещане, че струйно ще се доизлива възбуда от дълбините ми – възбуда, която се засилва с всеки сантим вътрешно проникване.
Смених октавата с по-ниска. Божествено беше! Той отривисто измъкна бикините ми от устата си и ги надена на бицепса като хемостатична превръзка – явно искаше все пак да ги надушва.
Аз се движех в свой ритъм, при който се огъвах в лъкова парабула, поемайки кура му в себе си, с ясното съзнание, че се пристрастявам към кожата на хуя му, към твърдината му, към аромата му, към личицето невинно и едновременно спокойно, сякаш всичко се случва точно така, както е планирал.
Наведох се и го ухапах по гръдния мускул, триейки се вагинално в бавен ритъм.
Той ме подхвана под гъза и се изправи.
Понесе ме така. Разкрачена около талията му.
Положи ме на дивана и държейки вътрешния ми крак високо, го преметна над облегалката. Отдръпна и другия крак широко встрани. Огледа ме бавно. И се намести между краката ми, като не пропусна да ме лизне. Пърхащият му език ме възбуди с нова сила, а като го стовари на клита ми, директно подскочих от тока.
Изскимтях жално и високо. Той се смили.
И ми го вкара. Бавно и настъпателно. Уверено и настъпателно. До макарите. Главичката му опря в дъното и това отприщи нова мрежа от възбудни изливания, освобождаващи влага. Подкара ме сериозно. Особено като видя как обръщам очите и скимтя умолително за още.
Оставих се на прииждащата вълна почти агресивно набиване на тялото му в моето. Отместваше ме с всеки тласък и почти качена на хуя му, подпирах ръкохватката и постепенно издигах лице все по-нагоре.
Той се набираше в мен и подпрян на изпънати ръце засилваше, сякаш изобщо е възможно да ескалира още и още.
Превърнах се в ненаситен звяр.
Той прегърна едната ми гърда. Погали я с изправена длан, сякаш търкаля топче под нея, наведе се и ме захапа с устни по зърното. Разтегли го нагоре. После направи същото и с другото зърно, докато аз припадах в безтегловност.
Отпусна се върху мен и спря.
Дишах учестено и притрепервах конвулсивно. Намерихме устни и преплетохме езици. Той приглади косата ми назад, откривайки лицето ми и ми се полюбува за две секунди, след което ръцете му се оказаха под кръста ми и ми подсказа да се обърна по очи.
Полудях от възбуда с вирнато дупе и чело в дивана.
Той ми стискаше бузките и триеше палци в кожата, близо до цепката, разтегляйки драпериите встрани.
Усещах как пред очите му се откривам безсрамно и в най-близък план той оглежда и опипва всеки нюанс на розово-лилавото, докато пръстът му се провря навътре и ме влуди от адския сърбеж, който само курът му може да успокои.
Намушка ми го. И ме зашляпа на къси тласъци с малки амплитуди, без много да се изважда.
Ритъмът му създаде резонанс дълбоко по входа на матката и вълните ѝ се разляха като кръгчета от жабка в езеро. Изпръхнах. Настръхнах.
Той продължаваше да ми го начуква в същото темпо, докато кръговете се пресрещнаха и припокриха и аз се разтресох в мощен оргазъм.
Стиснах го във вагината си. Засмуках го навътре като НЛО случаен турист. И той се източи на непредвидими и безумни откоси. С виновато изражение. И явното намерение да пита къде.
Но устата му стоеше разчекната във въпрос и звук не се чу, а само гърлени въздишки на дълбоко и изконно облекчение.
Наблюдавах го с леко извърната глава и осъзнах, че когато го подстрижа, ще бъде много по-секси и изобщо няма да ми се иска да го пусна да си ходи.
Някак бе твърде удобно да имам мъж под ръка, когато ми се прииска да отдръпна и шляпна нечий ластик върху кур пътечката му.
П.П. кур за хроникьорите хейтъри!
Шундата сега станала баш БЕРБЕР-ка. Тоа комшия кат оня клошар дето разправял колко бил гладен, че нямало къде да спи, пък ако знаеш от кога не е ебал..... Я да ти отперя един вАпрос шЪ може ли, ти прическа на интим зоната пра'иш лЕ и в колко часа да дойдем за таквази? И тез пожелания за хроникьорите оти си го написала като девиз МА? Е аз не съм от тех, на мен к'во шЪ напрайш, аа да ще пуснеш още един сигнал до ГДБОП Варна. Че съм ти уронвал публично авторитета(КАРЛУКОВСКИ) и морала шъфрантийски. Имам венерическо заболяване, за сигналите ти. То остана и да вземат насериозно пациентите на психодиспансерите, ръйш лЕ. Чекай ся изкудкудякЪл ша доФтаса запъхтян, да ти олизва гъза как ти лиза неговия. Да се валидирам лЕ ма? Или пак ше ми вадят разпечатки от коментарите на секскупон в ГДБОП???
За самотни и дискретни .дами от Добрич ..пишете ми .на [email protected]
Хубав разказ,одървих се все едно аз съм на стола
И аз имам секси комшика.Мисля че иска ебане макар че е порядъчна жена.Мъжът и много работи,и събота и неделя.Приятелки са с моята но пустият му страх
Супер, и моят щръкна с цялото си величие и калчица на върха
Кажи кога ще ходиш да ебеш комшийката и аз ще дойда да занимавам твоята за да не те усети
Добрутру, някой за пут- стрижка? Чи съм си отворила тефтера и е свободно за двама следобедатта и един вечерному?
Мнофо яко написано.Бих се радвал да разбера дали го е писал АИ..но определено ме възбужда повече от другите разкази.Много весело и живо е всичко.Бях оочнал да си мисля че на Жените им се ЕБЕ много рядко.
Аз съм за пут-стрижка но има ли час за сутринта, че до вечерта няма да издържа с тоя надървен кур
Тва е писано от ПИ /почиващ интелект/. *** Към бързащия: давам ти 20 минути за едно късо оформяне, но ако някой се откаже ,веднага те взимам за измиване и сешоар
"Конфиденса" е найс...
Свежа история, както всички разкази на Фей. Някак си ме пренесе емоционално към случки от моя живот.Аз се подстригвам, когато косата ми стане около 3–4 см. Нямам никакви плешивини – нито на темето, нито при слепоочията, нито на челото. Навремето причините да се подстригвам късо бяха училището, а по-късно и джудото, особено след казармата. Гадно е, а някои го правят и умишлено, при захват да хванат и косата на тила, а не само на джудогито. Разбира се, случва се и случайно. Като допълнителна екстра имам два въртела и при малко по-дълга коса, както казваше майка ми, на темето ми ставаше като хризантема.Една от фризьорките ми, понякога ми разтрива раменете, ако случайно спомена, че са ми схванати. Съпругата ми има много силен захват, но не обича да ми разтрива раменете . Дани– тя по-скоро ме щипе.Румката в института, когато ме разтриваше, някак ме притискаше към корема си, а тя е доста едричка. Ани ,въпреки ,че е беше дребничка, някак напипваше възлите за натиск Е, това беше някога. Някак разказът ме пренесе много години назад във времето. Свежичка си ми Фей. Осен поздрав за разказа ,но и една силна, емоционална прегръдка. Една забележка ,не им пожелавай кур за хейтърите-та това те го желаят и копнеят за него. Прегръщам те ,притискам главата ти до гърдите ми Ал
20 минути са малко, обичам да повтарям та си трябва поне един час
Това кара разказите на ИИ да изглеждат, като литературни шедьоври.
Влизам сутринта в гаража, гледам едно момиче спи в колата ми. -Ква си ти бе! ...я питам. -Аз, такова, аз... -ми обяснява тя. -На колко си години? -На 18! Имахме абитуриентски бал и аз... -Абе, чакай! Ти си дъщерята на моя съученик Ивайло! Какво правиш тук? -Ами, аз... Спомних си за теб. Вчера се напих и не исках татко да ми се кара. Ако ме пита къде съм, щях да кажа, че съм при теб. -Ааааха! Не смяташ ли, че съм малко по-възрастен отколкото трябва, за да му казваш, че си при мен? -Ами, аз.. Вие защото сте най-добри приятели и знаех, че той няма да се притеснява ако съм у вас. Живееш наблизо, а аз трябваше да мина 7 километра пеша. -Чукаш ли се? -Ами... Аз... Ммм... Правила съм го, да. -Искаш ли един път с мен? Тук. Сега. В гаража! На задната седалка! -Ами... Аз... И започна едно дълго мислене. И усмивка. И вече се успокои. -Да, искам! Само това чаках! Веднага разкопчах панталоните! Вдигнах ѝ балната рокля до кръста, скъсах дантеленото бельо. Курът ми вече беше станал и течеше слуз от него. Потърках го в малките устнички, понаплюнчих ги малко и бавно и търпеливо влезнах до макарите. И втори път. И трети. И четвърти. И пети. Свалих ѝ цялата рокля и пред мен вече беше едно перфектно младо 18 годишно тяло. Истинско съвършенство! А курът ми унищожаваше путката ѝ с всичка сила на задната седалка. Ебах я грубо и свърших в нея. Реших, че днес няма да ходя на работа. Качих я у нас и се чукахме цял ден. Баща ѝ се обади по някое време, а тя му каза, че е с мен.
Браво :)
Ал, рожбе, абсолютно си прав! И за сантими, и за послеписа. Прегръщам те в мекотата на гръдта си! Имай най- прекрасен вторник! Ф
За каквото и да става на въпрос деде все го избива на емоционални спомени, обикновени нямащи нищо общо. Ама какво да го правиш, може сега да го тресе деменцията, не помни вчера какво е закусвал, но пък още тръпне от спомена как се е събуждал с лепкави боксерки след като е сънувал готината кака колежка на майка му (и тук за малко да засвърша с реципрочното "кур за баба Фъ", но навреме се усетих, че тя точно тва чака... няма бабе, нямаааааа за теб кур, изяж са!)
Деде, като един виден хроникьор, се обиди, че му пожелават кур :)))
Пикоч,нали ти обясних вече, ГДБОП няма работа с теб.Оперативен интерес към теб има от психиатрията.Особено пък двамата санитари манафи.Още ли те връзват с бялата риза с дълги ръкави или вече свикна и мируваш докато ти обработват задникът?
Омръзвате с постоянното си дърлене тука.И "Ф" и ДБЗ,че напоследък и Ал.Коментирайте разказите,не себе си!Пишете си някъде на лични съобщения и не карайте хората да ви четат простотиите,които едва сте изсмукали от пръстите си.Безделници ли сте не знам,ама по-цял ден излизат бисери регулярно от вас.То не остана разказ,да не е опорочен от тъпотиите ви. Вчера си направих труда да преброя нещо.Над 50% от коментарите се движат около вашите взаимоотношения.Спрете се!Не му е тук мястото.
Детето на японка и българин е странна комбинация – много му се работи, но го мързи да стане. * Мъж, който си пада по жени, вече е ретро-сексуален. * Каквото и да говорят, в пицарията мирише по-приятно, отколкото във фитнеса. * Спрете да рекламирате дезодоранти с 48-часова защита, че народът спря да се къпе! * Като си толкова смел, ходи кажи на баба си, че не си гладен! * Най-добрият четириног приятел на човека си остава масата. * Как да обясня на един чужденец, че „дреме ми“ и „не ми дреме“ е едно и също? * – Какъв ден е днес? – Понеделник. – Баси, край няма тая седмица... * От месец съм на диета и имам невиждани резултати. Нито аз ги виждам, нито другите... * Имен ден: когато те тагнат на снимка на икона заедно с 58 човека, които не познаваш.
Ахахаха, превъртяхме брояча :)))) Четириногия приятел ми става,любимо
аФторке, вслущай се в съвета на лизача ти- тъпото саше, той е един от активните ХРОНИКЬОРИ, и доста добре познава ХРОНИКЬОРКИТЕ и знае желанията им. Той и за това прекарва повечето си време с тях, само не го знам как ви сбира главите на всичките върху гърдите си да ви прегръща. Еле па на аФторката са три глави. Ама к'ъв мискинин, досущ кът баба си, ЛИЦЕМЕР, ЛИЦЕМЕР и интригант. Хем е там по цял ден, да ги лиже, хем говори против тях, дейба и нещастника ти жалък и самотен. Амо то нали за това си и допадате де, щото сте от едно тесто. !!!директора на БАХУРНИЯ!!!
Всички мислеха че Ф е жена, пък тя си показа кура на форума. ХАхАхА
Много, много хубав разказ!
Към брояча, държа да се ЗНАЕ: Нямам никакви "взаимоотношения" с тия двамата пенсионери "безделници". Аз само констатирам, а и неуморно се трудя за благото на потребителите в сайта. С уважение ваш любимец: !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Здравейте,аз съм специалист по женска психология.От професионален интерес следя разказите тук писани от жени,както и коментарите на жените,но непрекъснато попадам на един господин нарекъл се Директор на нещо несъществуващо.Виждам сериозни проблеми в този Директор,и бих искал да му препоръчам консултация със специалист.
Ела те консултирам психонякъв си. Мож пък и да станеш грамотен. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Комшийке, ела ми избръсни кура гладко [email protected]
Психолог, добре. А ветеринар за баба Фичи няма ли?
Извинете ме "ДИРЕКТОРЕ",но точно Вие да ми говорите за грамотност е смешно а и жалко,но аз разбирам състоянието Ви.Пак ви казвам,мога да ви свържа с добър специалист,но ще е трудна работа.
Как да спестите един милион за една година? Просто заделяйте по 2740 лева дневно. * Ако те е ухапало зло куче, не се притеснявай - все някога ще те ухапе и добро! * Скалното катерене е най-трудният, най-бавният и най-опасният начин да стигнеш там, където нямаш никаква работа... * Чух по телевизията, че лъвът се нуждае от 20 часа почивка на ден. До днес въобще не предполагах, че съм лъв! * Всеки мъж е много отворен, докато жена му не го извика с цялото му име. * Когато някой ми каже „трябва да поговорим“, веднага усещам, че не трябва. * Ако имаш шофьорска книжка, но нямаш кола, то ти си дипломиран пешеходец. * Разликата между църквата и казиното е, че в казиното се молиш от все сърце. * Много е тъпо човек, който се казва Ясен, да ти вика: „Ясен ли съм?“. Как да му кажеш: „Не!“? * Ако една жена ти каже „След пет минути слизам“ и го изпълни – бягай! Това е мъж. * Домът е там, където ти крещят да затвориш вратата. * Никога не се предавай – излагай се докрай! * Домързя ме да правя кафе и направо си отворих една бира. * Не оставяй за събота това, което можеш да изпиеш в петък! * – Мога да се веселя и без да пия. – Аз пък мога да пия, без да се веселя, но не го изтъквам! * Някога ставало ли ви е толкова скучно на работа, че да почнете да работите?
Агент, суити, глико ми, остави вратата отворена, ще ме усетиш по парфюмния бриз и ще прибереш патлака под възглавницата. Истинския. Краката, свити в коленете, стъпалата на чаршафа. Широко разкрачен. Пяната е от мен и ножче си нося. Ако тей страх, слагай нещо на очите. И ануса, нали? :)))
Айдее, тая и СЮНЕТЧИЙКА стана, почна да кълца пишки.
Чудо невиждано - дедето без да иска и напълно случайно е попаднал на сайт със свежи стендап гегове! Браво, деде, браво, малко като оная Кенлий си, не разбира езика, но усеща хубавата песен, та и ти - нищо, че си опериран от чувство за хумор, ама тоя път си нацелил готин сайт…
За самотни и дискретни ,дами. Пишете ми на; [email protected]
Бошкейййй, дали не е един добре незабравен стар познайник автора на геговете? Абсолютни находки! Евала!
За разтропани и нагли господа, пишете ми на [email protected], абсолютно недискретна съм
Като ви хвана вас- "ДИСКРЕТНИ, НЕДИСКРЕТНИ", хуй не видели, ай сиктир от тука, че вече ми писна на рязания от закъсали за хуй и путка, дейба и мааави проста.
Пурко,скъпа,пак се развълнува,сексът с двамата санитари, манафи не е ли достатъчен.....непоправима си миличка,готова си на всеки да се пуснеш
Фейче, не обръщай внимание на злобните коментари. Пишеш много добре, удоволствие е да те чета. КуДам
Тоя и той, патерицата на бангарангабаба, кудам ли ку не дам ле е не го знам,коментарите не са злобни, а суровата истина.
КуДам, всичко е наред :) , благодаря за милите думи. Ф
Ку не дам, не се бутай, тя она си знае що не я мандръсат. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Чета тук някакви коментари след разказите и навсякъде попадам на един индивид нарекъл се Директор на не разбрах какво.....чета и се чудя-какъв дебил трябва да си за да се държиш като него! Всеки от всякъде го храни,а той се пъне и бълва глупост след глупост!
Ти пък к'во звъниш бе запетайка? Някой натиска ли те, че врещиш? Хранели ме били, ами и аз им се отблатодарявам, сера ви в устите и ай бягайте да играете. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Казусът му е медиц феномен и изисква многопрофилна дисекция : между мрежов папилома вирус и словономна неоплазия. Иначе, си е тотал щета. Зеро аналитична способност. Някоя звезда ще да е избягала от отговорност баш за неонаталната му карта. Тъжно! :)))
Ал, кротвам си на дупенцето, гледам вплътнената тъмнина над Витоша и си мисля как не ми е пълноценно, ако не си споделя фурора от днес :))). Имаше нова заместваща на етажа и в един момент пррросто си разчиташе на сиво-кардиналните ми съвети. Успях да бъда полезна и в залата, а конференцията нито се прекъсна, нито се разтури от моментното ми подаване. Изобщо, смешките които чуха и шефове, и клиенти, днес си извираха на килограм. Обожавам такива дни, когато всичката опитност, сън и храна се превръщат в плазма от мисловно- позитивни кварки към околните и синхроничност плюс волево намерение дават посока на енергиите. Даже изскочи момент, когато точно преди конференцията се случи нещо, от което се притесниха суеверните вътре, но им издекламирах Отче наш и неутрализирах притеснението. Мисълта ми е- пльощих се на воля :))). И не сбърках. Затова сега ще се навинтя на диваня и къде ще уча, къде ще гледам как залезните лъчи гъделичкат склоновете и изсветляват пухкавите им издадености. Имах чудесен ден, Ал, а с това, че съм на стената, съм и дълбоко затрогната от честта. Прегърни ме и да послушаме музичка, а? Ф
Шундо, дърта, ти като си със свръх аналитична сподобност, що аджеба се молиш из сайтовете на разни дъртаци и башибозуци за прегръдки и целувки? Просиш трошички Фнимание.
Кат каза "трошички", та се сетих да питам, недоклатений запъртъчо. Как са кокошлетата? Чуваш ли си ги още? С трошички? Или са по буркани горките? Ми украинчето у хладилника? Ееееее...непоносим си!
Тея двамата луди няма ли кой да ги запре?
А гърдата като печена чушка ли прилича вече?
С кайма и ориз, да , за пълнеж
Но пък знам откъде имаш визията за подобна :)))
Кокошлетата ги подарих 2024г. преди да отида в Хамбург. На комшията с чифлика, има 80-90 кокошки и петли, точният им брой не е ясен, понеже живеят, като диви. Петльо го подарих на другия комшия, той нямаше петел. Още си спомням как го държеше на гърдите си, като бебе и го милваха двамата със сина си. Те бяха последните животинки на майка ми и волята й бе да живеят до естествената си смърт. С 8 кокошки и 1 петел няма да се нахраня бабе, ако толкова ни се прияде пък домашно пилешко ще си купим от пазара в Суворово. Пък това за украинчето в хладилника не го вдянах. Сериозно!
Бабе, аре малко посмалиманго, ти там не си ли най-обикновена стажантка, кви конференции, кви Отче ваш, ти съвсем вече изпльоще във фантазиите как около Ттттеб, все около Тттттеббб! се върти Вселената и през пет минути те пита ко да праи, че иначе Край, Апокалипсис. Басимумамата и компексарската история, както си я подкарала скоро май ще научим, че Тръмп и Путин на теб ти се обаждат за съвет, а ти им се караш и м дърпаш ушите като петгодишни непрокопсаници, счупили прозорец, докато ритат топка...
Ал :)))! Към интересуващият се относно кое- как е било: Виж ся, понякога, само понякога, има поредица от случайности, които нямат логично обяснение, но се случват. Например, както писах, двете ключови за плавната дейност фигури, да са точно първи ден на работа, на място, на което аз съм за втори ден, съответно нито познават документацията къде е и какво се прави, нито кое къде се намира, нито какъв е хода на процедурите. И за щастлива случаЕност, първата за деня дейност се повтаря спрямо вчерашния, моя първи ден, което ме прави пушка. Никой не обича да се навира в полезрение, когато не знае какво се прави, съоветно аз се явявам сапуна за измиване на ръце, но пък се случва в залата, да са се събрали познаващи ме от вчера добронамерени хора и грижовно да ме въвеждат в оперативната дейност чрез искане за кратко включване. Нищо стратегическо, нито телефонно, както предположи. И така, денят продължаваше, като репликите, които ми се подаваха и дейностите, които вършех, се оказаха плодотворен обмен на смешки, а най- смешното за теб би било, че реалните хора около мен, от шест седмици, откакто ходя на практика, ме наричат "момиченце" :))). И хич не е изненада, че ако влезеш в едно добре смазано зъбчато колело, което чат пат среща трудности, поради ръждивост, е съвсем добре прието да играеш ролята на шуплив очистителен препарат, чието присъствие разяжда еднообразието и дава тласък на настроениято и новия оборот. Така схвана ли го? :))) ****Хайде, напред! Ф
Бабе, аз много добре го разбрах как е било: хората си вършат тяхната работа, а ти непрекъснато си им се пречкала и си се правила на интересна, та чак и с Отче наш си ги "забавлявала". А ти го разказваш все едно ако не е била СъТбата да те сложи там като свой наместник - точно Тттттебббб!!! точно там, точно в този ден - е щяло едва ли не да стане апокалипсис. #смехсмех P.S. намерих откъде е черпил вдъхновение дедето, копипействал е барабар със звездичките: https://www.facebook.com/BraTcheda и после лъже "аз някак не ползвам социални медии", аре бе, ти ли не ползваш, куче?!
Добро и свежо утро, Фей.Винаги съм подозирал, че си завършила филология или журналистика. Имаш толкова интересен и образен изказ, че понякога човек остава с усещането, че не чете текст, а разглежда картини. Особено ми харесват твоите лични емоционални разкази – онези моменти на вилата, когато след летния пек прохладата постепенно се спуска над двора, зеленината утихва, а край басейна остава само тихото усещане за спокойствие и завършен ден. Също така си спомням с усмивка историите ти за чакането на децата в Докторската градинка. Казвал съм ти, че само на двеста-триста метра от нея съм роден в „Шейново“, а до определена възраст живеехме на стотина метра от Швейцарското посолство. Целият онзи район е изпълнен със спомени за мен. Съседната кооперация беше увековечена във филма „Таралежите се раждат без бодли“ – онзи магазин, в който бай Атанас не искаше да приеме бутилките и задържа футболната топка на хлапетата. В друга съседна кооперация живееше едно момиче, което редовно обстрелвах с фунийки от балкона. Аз, разбира се, никога не успявах да улуча самото момиче, но поне фунийките стигаха до терасата им. А тя старателно ги разгъваше, защото беше убедена, че вътре съм написал нещо специално за нея. За съжаление това обикновено бяха откъснати листа от стара тетрадка и нищо повече. Тогава не ми стигаше смелостта за истинско послание. Може би затова сега толкова ценя хората, които умеят да изразяват мислите си красиво. Ти го правиш с лекота. Дори когато описваш нещо съвсем обикновено, думите ти му придават живот. Докато четях последния ти разказ, почти виждах как вечерта бавно се настанява над Витоша. Планината губи дневната си острота, склоновете ѝ се смекчават в светлината, а последните слънчеви отблясъци се плъзгат по гънките на хълмовете и облаците над тях. Има мигове, в които човек не гледа просто пейзаж, а усеща как целият град си поема дъх след дългия ден. Вероятно затова текстовете ти остават в съзнанието. Те не разказват само случки, а създават настроение. А това е дарба, която не се среща често. Прегръгръдки и целувки. Ще те изям /леле колко е канибалско/ Ал
Ал! Устичката ми изяж за предястие. Изпий ми гръдта за аперитив. Сочно бутче за основно с гарнитура разнообразни пози и канапета. И десертът е всичко да се повтори отначало. :)))) Ф
Ще се съглася с деде, много те бива в художествените измислици: "момиченце" с "бутче", а в реалността? Бабище с гъзище?
Ако една жена говори за себе си, като за "сочна", гаранция е над 115 кила!
Основно за варненци, но и за други мераклии:"Корпорация КУБ уведомява инвеститорите си във Варна, че се преименува като заменя буква "Б" с буква "Р"." Ал
"Есенцията на живота е усмивката от закръглени женски дупета, под сянката от космическата скука." Ги дьо Мопасан. А той ги е разбирал тези неща. Ал
Ся тя сочна е наистина, ама над 115 кила не знам дали е, силно се съмнявам, но 92-95 кг., някъде в този диапазон ще да е. Щото аз съм пеесе оки, она е доле горе дваж кът мене !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
А така деде, за туй се навирай под полата на бабека и й душкай есенцията. Да та шибат калинките на жълти точици. "директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Дедето ходи, като курвичка от сайта на сайт и оригиналничи с абревиатурата на КОРПОРАЦИЯ КУБ, правейки неморални анаграми, но идея си няма, че ако му подам глупостите на имейла на корпорацията, ония ще го пратят на гости на другаря му Ленин. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Пикоч пак си избягал на двамата санитари манафи,ама ще те пипнат,не можем избяга за дълго
Е ти па като те гледам не ти е лошо, като си им постоянно в скута.
Бахе, ти нали не мислиш, че това с "Корпорация КУР" деде го е измислил? Няма такова нещо, копипейстнал го е отнякъде мислейки си, че е мнооооооого оригинална смешка тва.
ДА, със сигурност, но нали ще го отнесе той! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Новите приключения на вАЛери и центиЛена: https://youtu.be/QrDZowIOTGE?si=gbDScTpxhQGk0g-z
This is Fairy style! Браво, Чародейке! Радваш. /Изку Куригал/
Фери, разпищолено и забавно ти се е получило това! Добави таг "хумор" задължително! Сигурно има адресати на метафората, заложена в текста:" ...а няма и къде да спя", но аз главно отчитам доброто настроение!
Търся жена от София да ми бие чекии, с голям и дебел хуй съм.,., Имейл: [email protected]
Отговор към Кук & Тин: Радвам се, че сте се позабавлявали. Да, има прототип на образа на остригания :). Бяха си реални 15 сек, през които той бе прикован към стол, а аз му връзвах кърпа на очите, нататък само Ленард Коен може да разкаже как е минало и дали се е чувало Hallelujah. Истината е, че еротизма е в най- дребните и незабележими жестове на ежедневието. В протягането към висок шкаф. В нагъзването над печивото във фурната. В друсането на цици, докато се лъскат плочките край мивката. Ако падащ слънчев лъч премине през стъклопакета на балконската врата и озари мъхът по бузата на жена, пиеща кафе, а тя се смръщи на прашните стъкла и разлюлее бедра,за да прищипе халата между тях, нали ще искаш да пъхнеш ръка на топлото? Ами ако тя се наведе за боклуче от пода, а ти и завреш пръст в дупето, както направи Балъков :))), нали ще си чакаш после шамара с радост, защото ще има и смях, и продължение. Но в това, как можеш да успокоиш мъжката сила и да я принудиш да се предаде, на доверие, на грижовните ти ръце, в това да притиснеш челото му, докато не подпре глава в гърдите ти и да стоиш над него, държейки в ръцете си ума му, да, в това виждам много еротика, независимо дали е позволено да флиртуваш с клиенти. Когато има мъж и жена, докосвания, позволеното лесно прораства в "ако" фантазии. И да, докосванията не винаги са магнитни, но в случая с остригания :), си бяха абсолютно потенциален свят в един паралелен живот. Поздрави на всички замесени :)))) и питащи :))). Ф
А не търсиш ли мъж да ти бие шамари и да те шиба с кур по лицето, после да ти го ръгне отзад и резко в устата да усетиш кво си ял?
Ти в момента правиш това. Но и преди не те харесвах. И в тази ти роля си същия си мухъл. Значи, смЕтай! Дали, кое, как. :))
Еротизмът е изкуство, което *se ne frega от позволеното или непозволеното, а чертае свои правила, които отварят свободния път към вратата на екстаза.
Много красива мисла! Въртя си я в устата като сладка джанка и не искам да я раздробявам. Не още. Защото ако е цяла, гладичка и твърда, мога да я подам в устата на пилият кафе. Той няма да е сащисан, защото реагира спокойно на всичко. И няма да откаже, защото е умен и не пропуска. Само ще се изненада леко на смелостта ми и ще очаква джанката да е кисела. Стои леко разкрачен на стола. Има опора. Бицепсите му не са тренирани скоро, но са пълни със спомени. И много слънце по кожата. Той не се сдържа и се разсмива. С глас. Лежи на земята, аз надвесена над него и не можем да изиграем скеча, защото в главата му избухват милион сюжети. И защото не му трябва много, за да докаже че е мъж, легнал под жена. Ползва похвали. Не защото е впечатлен и не защото са заслужени, а защото е професионален навик. Малки крачки, малки успехи. Понякога е много важно да си казваш браво, дори само за първата жица. Когато мъжът стои спокоен, но нащрек до жена, имитираща спокойствие, това си е изкуство, а те - изкуствоведи. Пишат нови правила. Как да удължим еротизмът в ежедневието. Как да си причиним невинно неудобство един на друг. Игра на надмощие над сетивата. Кой пръв ще се издаде. Еротизъм има в начина, по който се разминаваш на тротоара. Изражение. Поглед. В слизането в подлеза. Повдигането на полата. Въртенето на дупето. Няма невинно докосване. Контролирано е. За да не бъде неприемливо. За да не бъде неразрешено. Еротизмът повдига ръката, а умът я задържа миг по- късо време от нужното, докосването да се превърне в движение. В натиск. В дране с нокти.
Сис, докосването може да е контролирано и калкулирано, но не и мисълта, която следва и физиологичните реакции в тялото, което са по-бързи от вятъра. Те диктуват продължението, а всяка съзнателно извикана съпротива, го потапя в едно безкрайно сладко изтезание, което си е съзнателно избран мазохизъм. Вярно, че в тоя промеждутък, изпитваме истински силата на желанието, но изтезанието може да стане непоносимо за сетивата. До настъпването на момента на пълно освобождаване на напрежението. Е, струва си разбира се!
Все пак, говорехме за еротизъм, нали? Не онова, другото, дето не търси своето и вярва на всичко. Защото...когато аз се възхищавам на сребърния полет на ято танцуващи корони, може и да слушам плясъка на крилете им, финия шепот на пръстен от ясен, в чийто център стоя, глуха за градския шум. Може и да летя, заедно с листята, да се огъвам и докосвам до стотици други подобни и да пърхам свободна с гъвкавостта на вода, движена от вятър. Може и да се хипнотизирам от тихия оркестър, които поема и разнася къси стакати из секциите на струнните. Но най- вече, над всичко, аз се единявам в този миг с пълнотата, със създателя, с онзи, от чиято любов е изграден образа ми. Не ясените ме ощастливяват, а невидимият им творец. *** Само да вметна, понеже са познаваме колко сма чуствителни :))))
Сис, дълго умувах над природната картина и сега те видях. Да, права си. Да, и за това. И за последното :))). Много пъти ме считат за невярна към природата си на еротърсач. Сякаш обръгването към груб, незадоволен живот би могло да ми е станало втора кожа :)))). Обръгнала кожа :))). Защо говоря за спиране? Защото, Сис, едното е еротизъм, прост секс, един вид, а другото е съзнателен бой по джунглата с мачете, в търсене на любовта. Тя е клекнала да пикае и не дава да я гледам. :))))
Това, което търсиш, търси теб. Просто принцип от закона за привличането. Валидно е и за еротизма, и за секса, и за любовта. Не е нужно цялата гора с мачете да изсечеш, демек.
Майсторски разказ. Браво!
Благодаря за светкавичната публикация и за коментарите! Преживяването :) беше и още е същинско удоволствие, особено щом му се придаде и принадена дистанционна стойност.