Майсторът ерген (част 2)

06.06.2026 | Анонимен

Поради това че има интерес към историята за „Майсторът ерген“, ще добавя още мъничко, така да се каже.

Аз затова казах, че не разбирам тия, които се самоопределят като „гей“. Аз май съм си най-обикновен педераст, само че по нищо не изглежда да имам такива наклонности. Правя го за мое и за удоволствието на отсрещната страна. Та с този мой приятел гей взехме често да посещаваме майстора за по биричка, няколко цигарки и, разбира се, малко секс.

И като казах „малко“, се сетих, че аз харесвам бързия секс или дори бърза свирка с изпразване – по възможност дълбоко в гърлото или казано простичко: когато няма много време. Майсторът, както вече споменах, работеше на една вила в самия край на вилната зона – през седмицата беше спокойно, а когато навън вече почти се стъмваше, можехме да си ходим голи дори из двора, който не беше много голям. Ставаше голям купон през тези летни дни.

Веднъж, когато отидохме при него, майсторът ни каза да вземем поне един стек бира, защото щял да има гост – негов колега от бранша. Не знаехме какъв е и какво представлява този човек, нито пък майсторът ни беше подготвил за идването му, така че за всеки случай се подсигурихме с повече бира и мезета.

Започнахме да се питаме дали е от „нашите“, но никой нищо не знаеше. Когато пристигнахме, видяхме кола, спряна в двора, с регистрационен номер от Смолян.

Видяхме мъж на нашата възраст, гол до кръста, с гръб, „нашарен“ от майстор, който наистина си разбираше от занаята – татуировката изобразяваше нещо като дракон с крила, но късите му шорти скриваха част от нея. Той се обърна и се запознахме. Казваше се Жоро и беше колега строител на нашия домакин. Седнахме на верандата. Нашият човек беше приключил работа по-рано – очевидно заради госта си. Похвалих татуировката му, а той – моята, която също е много добра, но на друга тема. Каза, че негов приятел му я е направил като услуга за нещо, което му бил свършил. Помислих си, че услугата трябва да е била много сериозна, щом е получил такова съвършенство по тялото си. Пийвахме бира и замезвахме, но никой не обелваше и дума по „нашата тема“, докато в един момент Жоро не изтърси, че ако има кой да му извърти един минет, би било чудесно, защото отдавна не се е изпразвал.

Тогава нашият домакин му отговори буквално така:
- Жорка, до теб е седнала една „минетчийка“, а срещу теб е другата! Само кажи и си готов!

А Жорката си глътна езика и му вика:
- Ти бъзикаш ли се с мен? - и погледна първо мен, а след това и другата „минетчийка“.

Отговорих му, че е напълно сериозно и че, ако иска, мога да му извъртя една свирка, стига да не свърши веднага. Намигнах му.

- Къде мога да взема един душ? – попита Жорката, а ние тримата му показахме варела.

Съблече се чисто гол, а ние двамата го гледахме като клюкарки – направо го изяждахме с поглед. Беше с гръб към нас и освен задника му и гърба, друго не виждахме.

Когато се обърна, видяхме среден на вид хуй с виснали топки. Очевидно полагаше грижи за него, защото не се виждаха косми. Бях се загледал толкова съсредоточено, че чак когато тръгна към нас, чух, че „свирките“ вече вървят на пълни обороти при нашия домакин – колежката беше приклекнала пред него и го лигавеше здраво. Жоро ме видя и направо се запъти към мен, без да каже и дума, защото беше ясно, че именно аз ще съм „минетчийката“, която ще го ощастливи.

Поех го, докато бях седнал, и веднага усетих как средно изглеждащият хуй започна да става голямо и здраво парче. Повдигнах го нагоре и започнах да му лигавя топките, наблюдавайки погледа му. Беше му хубаво – няма как, при толкова надървен хуй, стопанинът му да не е предоволен от изживяването, което му се предлагаше.

Моята дружка-минетчийка беше вече съвсем гола. С едната ръка си правеше чекия, а с другата стискаше топките на майстора. Тогава усетих как Жоро ми сваля фланелката. Помогнах му да я съблече.

- Искам да ти го вкарам! – почти изхриптя без глас.
- Много бързаш! – му отговорих, дръпнах се и го завъртях с гръб към мен.

Разтворих му дупето и допрях почти олигавения си език до ануса му. Започнах да го лижа здраво, като разтварях двете бузи колкото се може повече. Лигите му буквално го смазаха, а езикът ми се опитваше да проникне навътре. Позата не беше никак удобна, затова с едната ръка му подсказах да се наведе напред, за да имам повече свобода на действие.

Продължавах да разтварям бузите на задника му, вкарвайки езика си колкото се може по-навътре. Усещах как се стяга и че краят наближава, затова го завъртях колкото да му направя дълбоко гърло и да ми свърши вътре – в устата или гърлото ми, а не да разпилее спермата си някъде другаде.

Още при първото проникване дълбоко в гърлото ми знаех какво ще последва – натиснах анала му с палец, който потъна вътре до първата фаланга. Последва второ поемане в гърлото, при което той започна мощно да се празни, държейки главата ми с две ръце почти до задушаване.

Загубих представа за времето, през което ме държеше със здраво набит хуй до края, но когато всичко свърши, бях целият в сълзи и сополи. Бях доволен!
Доволен беше и Жоро с дракона на гърба!

Седна до мен и каза, че по-хубав минет никой не му е правил. А майсторът, който ебеше моята дружка-минетчийка на фотьойла, само потвърди, че съм страшно добър в това. Седяхме, отпивахме бира, пушехме цигари и... гледахме секс на живо. Когато си изпуших цигарата, станах и подадох хуя си на колежката – исках да свърша и аз. Да, ама не било писано да стане точно така и моето изпразване се случи по друг начин.

Жоро не си губи времето да наблюдава, а направо дойде и застана зад мен. Тогава, за първи път, ми го набутаха прав – и то без много да мине време. Явно Жоро е бил дълго време на сухо, щом хуят му почти не беше спаднал. Излишно е да казвам, че това ми въздейства като електрически ток – започнах да пълня устата на моята колежка. Тя успя да изсмуче всичко до последната капка, без да спре нито за миг, а Жоро продължаваше да ме помпи отзад на високи обороти, без никакво намерение да спира. Хуят му беше над средния размер – ако изобщо съществува стандарт за „хуища“, различен от „много голям и дебел“ или „много малък и тънък“.

Тогава майсторът предложи на колегата си смяна на „курвите“ – точно така се изрази. Аз знаех, че за мен това няма да е проблем, както не беше и за другата курва, така че просто си размениха местата. Едната курва си остана права, а другата се надупи на ратановия фотьойл. Колко ли са ме шибали на този фотьойл и колко чевермета съм отнесъл... но това е друга тема за друго изживяване. Само ще кажа, че заради тези чевермета майсторът ми подари една дебела възглавница от „Джъмбо“, защото коленете ми бяха започнали да се лющят ;)

По някое време отново се наложи смяна на курвите, но този път ние си разменихме местата.

Надупен, с пълна уста и задник – и никак не ми беше зле! Като гледах колежката-курва, и на нея не ѝ беше никак зле. Нашите ебачи решиха да си отворят по една бира, чукнаха се и продължиха, без изобщо да мислят за почивка. Усещах задника си като кофа без дъно – никаква болка, само удоволствие. Но колкото и да се правеха на големи ебачи, изведнъж и двамата решиха да поседнат, защото си личеше, че имат нужда от това. Седяха потни и с разтворени крака, а погледите им изразяваха задоволство.

Ние също седнахме и си взехме по бира. Пиехме жадно, сякаш ние бяхме тези, които са се морили, а не нашите ебачи-майстори.

Реших да се извиня на Жоро за вкарания палец в задника, а той отговори, че му е станало хубаво и че няколко пъти са го шибали, докато е бил в затвора в Ловеч на младини. Не знаех, че е лежал в затвора, нито имаше откъде да знам. Но любопитството ме човъркаше и започнах да разпитвам как точно се е стигнало дотам, че да бъде ебан.

Тогава ми обясни, че всеки млад затворник задължително минава през „стъргата“ и нямало начин да се отърве от това. Каза ми и нещо друго, което ме шокира: че който дори няколко пъти е бил каран да духа на някой, след години сам намира начин да повтори и потрети, докато накрая окончателно се установи на „другия бряг“.

Навън вече се беше стъмнило и се чуваха само щурците. Клекнах между краката му и жадно го поех. Докато му правех свирка, другата курва се беше нанизала на майстора и въртеше яко с дупе. Жоро каза, че на фотьойла му е точно по мярка, и ме надупи, без да каже нищо повече. Очаквах да ми го „набие“ като предния път, когато бях прав, но за моя изненада започна леко и внимателно – вадеше го целия и отново бавно го вкарваше. От опит знам, че първо трябва да „издухаш“ хуя, защото после ще те ебе по-дълго, стига да има време. Спомена, че дупето ми оставало отворено. Казах му, че обичам сам да си пъхам разни неща и че колкото по-дебели са, толкова по-хубаво ми е. Тогава Жоро започна да ме чука по-бързо, до самия край на ташаците. Разбрах, че му хареса, и му казах, че следващия път сам може да вкара нещо, за да се убеди.

Не след дълго започна да ме зарежда със сперма. Усещах, че хубавото прекарване е към края си, но след като свърши и постоя малко в мен, го извади. Усетих как устните му са върху разпоретината ми и жадно изсмукват спермата си. Какво удоволствие само беше! Преживяване „един път“! Казах си, че следващия път, когато напълня задника на колежката, ще взема спермата си и ще му я поднеса в устата. Докато го мислех, Жоро дойде пред мен и изля всичко в устата ми. Няма толкова хубава сперма, да знаете – просто няма!

Майсторът вече беше напълнил дупето на колежката със сперма, а тя стоеше права и разкрачена, докато по краката ѝ бавно се стичаха вадички. Седнахме да изпием по още една бира за последно, защото времето напредна и, както се казва, беше време да „освобождаваме терена“. Тогава Жоро спомена, че чака двама негови колеги от неговия край – щели да строят къща в близко до Варна село. Попитах го дали са като него, а той отвърна, че били турци и „налитали на всичко с дупки“.

Тръгнахме си, а в главите ни – само хуища, някои от тях дори рязани. Когато слязохме от таксито пред Катедралата, моята колежка-курва ми каза, че направо не може да ме познае – откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал. Тя сякаш усети, че хуищата започват да ѝ се изплъзват покрай мен, и след време спря да ми се обажда. Така останах сам в тези удоволствия, но май така беше по-добре. Много по-лесно щеше да е да сме заедно, но тя реши, че е време да си тръгне. Аз затова казвам, че не ги разбирам тия „гейове“.

А моята съпруга... тя само си мисли, че ме познава. Да, ама НЕ!

И двете истории с майстора са абсолютно реални – без никакви измислици или доразкрасяване. Мястото, където всичко това се развиваше, беше в Боровец – всеки варненец знае къде се намира това място.