Алекси (част 2)

27.05.2026 | Анонимен

Лятото вече си отиваше, ваканцията беше към края си. С Алекси обиколихме всички околни горички, както и вирчето, но открихме и една плевня. Тя не че беше изоставена, обаче собствениците ги нямаше никакви.

Един ден имахме уговорка да се срещнем там. Докато го чаках, Алекси влетя – изглеждаше много изнервен и ядосан. Веднага започна да ми разказва какво се е случило:
- Знаеш ли го чичо Цветан, дето живее през две улици от нас?
- Не, не го знам.
- Ти не го знаеш, ама той те знае! Днес ме извика настрана и ми вика: „Това момченце, дето го возиш с мотора... вие май се пердашите?“. Първоначално отрекох, ама той продължи: „Само няма да ме лъжеш, аз не съм вчерашен. Не виждам ли как те прегръща като някоя мастия?“. И накрая ми вика: „Ти ли го пердашиш, или се сменяте? Виж сега, аз мога да разкажа на всички, ама мога и да си замълча. От вас си зависи. Иначе познавам и твоята баба, и неговата, па и цялото село ще гръмне. Обаче мога и да си трая, но ще искам нещо в замяна. Искам утре вечер да го докараш у дома и да остане при мен да нощува. Цяла нощ“.
- Ама, Алекси, той май ще иска да ме чука...
- Не е май, а е сигурно, че точно това ще иска! – отвърна Алекси. - Мислиш ли, че не се досетих веднага? Обаче сме опрени до стената. Виждаш ли някакъв друг изход? Защото аз не виждам.

Останахме там още час. Прекарахме го в размишления, но така и нищо не измислихме. Накрая се разбрахме на следващата вечер към 21:00 часа Алекси да ме закара пред неговата къща и веднага да си тръгне, без да влиза.

На следващия ден привечер Алекси дойде с мотора – платнището го нямаше. Качих се, но този път не се хванах за него, а се подпрях отзад. Нищичко не си казахме. На Алекси му беше кофти, че ме кара при друг тъпкач. Бързо стигнахме до въпросната къща, показа ми я, изчака ме да сляза и веднага си тръгна.

Минах през двора и звъннах. Отвори ми чичо Цветан – плешив, леко дебел, но и доста як, среден на ръст. Беше по потник и някакви карирани къси гащи. Беше много космат – и по краката, и по гърдите.

- Хайде, влизай, моето момче!

Влязох, но много плахо и вдървено.

- Чакай сега, ти какво си се уплашил? Око няма да ти вадя. Отпусни се, спокойно. Пийни една ракия да дойдеш на себе си, че все едно бастун си глътнал.

На малката масичка в хола той сипа ракия и във втора чаша.

- Хайде, наздраве, моето момче!

Той се настани във фотьойла, а аз останах прав. Пийнах от ракията и той веднага ми напълни чашата пак.

- Ела, ела тук, не се бой! Ще пийнем ракийка, ще си поговорим... няма за какво да се притесняваш. Искаш ли да седнеш в скута ми, докато ти говоря?

В този момент по-скоро не исках, но пък и не му отказах. Докато ме настаняваше, не пропусна да ме поопипа отзад. Като седнах на тези горещи и космати крака, усетих някаква тръпка, а може и втората ракия да е помогнала.

Първоначално започнахме с по-безличен разговор, по ежедневни теми. После чичо Цветан ме помоли пак да напълня чашите. Този път обаче ги сърбахме по-внимателно. Беше ме прегърнал през кръста.

После се доближи до ухото ми и тихичко прошепна:
- Я кажи сега, на Алекси лапаш ли му патката?
- Да.
- Ама убаво ли ти е като я лапаш?
- Да.
- Ами аз ще искам и моята да лапаш. Ще я лапаш ли?
- Да.
- А отзад ръчка ли те?
- Да.
- Убаво ли ти беше?
- Да.
- Искаш ли и батко Цветан да ти го набива тая нощ?
- Искам.

Батко Цветан – абе, чичак отвсякъде, ама искал батко да е.

- Какво искаш?
- Искам да ми го набиваш, батко Цветане.
- А така! Браво, мойто момче! Хайде, допиваме тия и отиваме в спалнята.

Между другото, беше започнал да гали краката ми – също доста разголени, че и аз бях по шорти. Не мога да кажа, че това нямаше ефект върху мен.

Като си допихме, ме поведе към спалнята.

- Аз сега ще се върна, а ти да бъдеш чисто гол като се върна. Само чорапките остави... харесват ми. – и излезе.

Не се е бавил повече от 3-4 минути – явно е минал през банята.

Аз го чаках точно както поиска – само по къси бели чорапи. Той се върна чисто гол. Настани ме на широкото легло, но напряко. После ме придърпа така, че главата ми да увисне извън леглото.

- Сега батко Цветан ще те ебе в устата. – и ми подаде грамадното си, но не съвсем твърдо хуище.

Олеле, колко беше космат този човек – същинска мечка!

Започнах да му духам, ама той не се чувстваше доволен и ми го буташе още по-навътре, което ме затрудняваше доста.

Започнах оная игра с езика, която толкова харесваше и на Владо, и на Алекси. Ама и на Цветан му хареса – почна дори още да му расте и да се втвърдява. В същото време с ръка му го забелвах, ама доста твърдо, да не кажа грубо. Много му харесваше.

- Ай, как хубаво духаш! Ти си съкровище, малко курвенце! Давай сега дупето...

Сменихме позицията – Цветан дойде на леглото и двамата легнахме надлъж. Намаза кура си с някакъв крем – бял на цвят.

- Обърни се.

Обърнах се странично, с гръб към него, и той с още мазните си пръсти ме погали точно в цепката. Веднага след това усетих горещата му глава как напира и си проправя път – как започва да ми влиза. Изохках лекичко, но не от болка, а защото тоя дебел кур така хубаво ме пореше, така хубаво ми влизаше.

- Готино ли ти е?
- Много готино!
- И на мен ми е страхотно! Страхотно дупенце имаш, курвенце! Цяла нощ ще го ръгам.

Явно вече ми го беше набил целия и започна с бавни, дълбоки тласъци да ме шиба.

- Обичаш ли да ти е в гъза? Хубаво ли ти е?
- Много ми е хубаво! Страхотно ме цепиш, бате Цветане!
- Върти сега дупето, а аз ще те цепя! Ай, и на мен ми е хубаво да го нацепя в такова тясно дупенце.

Прегърна ме и се опита да ми щипе зърната, но това не ми хареса – беше болезнено, така че спря. После си спусна ръката и ме хвана за хуя. Алекси това не го правеше никога, ама за Цветан нямаше проблем. Започна да ми набива лека чекийка паралелно с тласъците си.

- Така харесва ли ти, мръсницо?
- Ох, много ми харесва! Много готино ебеш!
- Сега ще видиш!

Извади си го и поиска смяна на позата – да легна по гръб. Не бях я практикувал по този начин. Надвесен над мен, ми нагласи задника и ми го отпра от един път. Изпъшках спонтанно.

- Ще те еба като женичка! Харесва ли ти, малка мръсницо? Готино ли съм ти нацепил кура?
- Много ми е готино!

Не можех да се наситя на косматите му гърди и туловище и го галех непрекъснато – много го възбуждаше, изглежда. Сега ми хвана краката и ги вдигна на раменете си. И какво набиване започна – аз направо започнах да вия.

- Ох, на батко пиченцето! Ама то обича да го ебат! – и още по-бясно ме зашиба. - Ще ти напълня дупето сега! – и застина, плътно прилепен.

Топлината му ме изпълни. После легна да отдъхне, че се беше запъхтял, а аз тръгнах към банята да се поизмия – той ми беше казал къде е. Като се върнах, легнах до него и започнахме да си говорим. От дума на дума изплюх камъчето, че Алекси си тръгва в неделя, след три дни, а аз – следващата неделя.

- Като си тръгне Алекси, искаш ли да ме посетиш още веднъж-дваж? Нали казваш, че ти харесва как те ебем.
- Ами искам, обаче няма да може да е през нощта.
- Окей, може и през деня. Аз работя събота, почивам неделя и понеделник. И имам да взимам някоя почивка една-две дни.

И така се уговорихме за поне още една среща. Но тая нощ не беше свършила още, а се започна наново с духане.