Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Дремех в таксито, когато чух познатия звук от Messenger. Получих съобщение, от което рязко се събудих. За миг получих такъв приток на адреналин, сякаш се бях включил със зарядно директно в пети блок на АЕЦ „Козлодуй“. Едно простичко: „Хей, тук ли си?“ придаде нов смисъл на живота ми. От години го очаквах. Беше Мая, детската ми любов.
Родителите ѝ се бяха установили във Франция. Тя беше родена и живееше там, но почти всяко лято си идваше в България. Когато стана на петнадесет, надградихме вярното си приятелство и станахме гаджета, макар и по детински, само за няколко месеца.
Следващото лято обаче не можех да я позная. Само за една година тялото ѝ се беше развило неузнаваемо. Нарастващите ѝ гърди и апетитното ѝ дупе събираха погледа ми в една-единствена точка и ангелчето в мен просто не издържа. Предприех първата стъпка и се случи – отвоювах си привилегията да бъда мъжът, който я направи жена.
Естествено, влюбих се до уши и цяло лято летях в облаците. Нямах търпение сезоните да се изнижат по-бързо, за да дойде следващото лято. С всяка изминала година Мая се превръщаше в истинска сексбомба. Гърдите ѝ ставаха все по-пищни и големи, а лицето ѝ беше запазило онова невинно, детско излъчване. Чернокоса, синеока и със снежнобяла кожа... По-възрастните хора и приятелите ѝ я наричахме Фейчка, без изобщо да подозираме в какъв сладък дявол щеше да се превърне по-късно.
На абитуриентския ѝ бал трябваше да бъда нейният кавалер, но уви – някакво ново гадже от Франция зае моето място и се наложи да се отдръпна. Бях жестоко разочарован. Дълги години след това бяхме прекъснали всякакъв вид общуване... до тази вечер, в която телефонът ми светна.
Веднага побързах да отговоря. Чатът ни набързо премина във видеоразговор и видях, че се намира на летището. Трябваше ѝ превоз и, разбира се, веднага се отзовах. Карах бясно към Терминал 2. Намерихме се пред входа и нямах търпение да сляза от колата, за да я прегърна отново и да я усетя. Не се държах като зрял мъж, а като влюбен хлапак. Не исках да я пусна, не можехме да се напрегръщаме. Само присъствието на по-малката ѝ сестра ме спря да не целуна веднага детската си любов, но бях убеден, че по-късно ще получа своя момент на щастие.
Натоварих куфарите и потеглихме към хотела в София, където имаха резервация. Оказа се, че двете сестри са дошли на почивка в България, а крайната им дестинация беше Слънчев бряг. В онзи момент изобщо не се замислих – веднага предложих да закарам тези две богини до морето и да бъда част от почивката им.
За щастие, бях заякнал финансово. След поредната си разочароваща връзка бях си поставил за цел да обръщам повече внимание на себе си, на визията си и на професията си. Това се оказа правилното решение. Часовете, прекарани във фитнеса, и парите, които изкарвах тогава от някои сиви схеми, очевидно се харесаха на бъдещата ми съпруга.
Безразсъдно харчех пари по Мая и сестра ѝ, и това бързо ми се отплати. Прекарахме страхотна седмица на морето, през която се постарах максимално и отново я спечелих. Сестра ѝ си отлетя обратно сама, а с Мая заживяхме заедно в малкия ми апартамент, където започнахме настървено да наваксваме пропуснатите години.
Правехме почти непрестанен секс, а когато аз вече нямах сили, тя просто продължаваше пред очите ми с неуморните вибратори, които си носеше. Гледах я и се чудех кое всъщност е това момиче. Не познавах тази нова Мая. Беше станала като излязла от порно клиповете. Беше толкова ненаситна и жадна за секс, че дори настояваше да се вози с мен в таксито, за да го правим по стоянките между поръчките.
Връзката ни вървеше шеметно бързо и прекрасно. Родителите ни бяха щастливи и ни насърчаваха да надградим отношенията си. Всичко беше като в приказка до онзи момент, в който реших неофициално да ѝ предложа брак и да започнем да работим за бебе.
Това беше изключително важен момент в живота ни. Мая явно усети тежестта mu, трудно се сдържаше и реши да се разкрие изцяло, преди да сме задълбали в сериозните отношения. Разговорът беше дълъг и труден. Беше преценила, че е по-добре да разбера всичко за нея сега, за да реша дали изобщо имаме общо бъдеще.
Информацията, която получих, направо ме разтърси. Моята невинна Фейчка всъщност се беше превърнала в истинска нимфоманка. Във Франция беше дала пълна свобода на сексуалния си глад, възползвайки се от анонимността и това, че е далеч от близки и познати. Беше експериментирала с абсолютно всичко, което беше гледала в порното – секс с непознати, тройки, групов секс, лесбийски пориви, секс с чернокожи, с по-възрастни мъже и дори с цели семейства. Беше опитвала почти всичко, включително и пред камера онлайн, като някои нейни видеа все още можеха да се намерят в мрежата.
Слушах цялата тази изповед и в гърлото ми заседна огромна буца. Стомахът ми се сви на топка и просто не можех да повярвам на ушите си. Мая видя, че съм се паникьосал, и реши да разсее тревогите ми по единствения начин, който владееше до съвършенство. Обкрачи ме, започнахме да се целуваме диво и дадохме старт на страхотен, яростен секс. Към края я попитах дали иска да свърша в нея. Тя изпъшка в знак на съгласие и аз изригнах мощно в дълбините на подгизналата ѝ вагина.
Оттам нататък постоянно се възползвах от възможността да еякулирам в нея. Полудявах, докато гледах как огромните ѝ гърди се люлеят в ритъма на мощните ми тласъци. Доставяше ми истинско удоволствие да свършвам върху тези божествени цици или върху детското ѝ лице, но тъй като твърдо бях решил да създам семейство с нея, наблягах най-вече на естествения метод за оплождане.
В крайна сметка приех миналото ѝ, разчитайки на това, че то ще си остане точно там – в миналото. Заживяхме щастливо и извървяхме пътя си докрай.
***
Една вечер Фейчка ми се обади. Беше излязла на чист въздух в парка, за да чете за предстоящите си изпити, но беше забравила ключовете за апартамента вътре. Трябваше на бърза ръка да приключа текущия си курс в „Младост“ и по най-бързия начин да излетя към квартал „Свобода“, за да ѝ отключа.
Мая ми каза по телефона, че ще отскочи до близкия магазин, за да купи нещо за пиене, и ще ме чака пред входа. Върнах се сравнително бързо – пропуснах да спра на няколко червени светофара и съкратих доста от времето. Когато обаче пристигнах пред блока, нея я нямаше.
Започнах да ѝ звъня, но телефонът даваше свободно и никой не вдигаше. Сериозно се притесних. Тръгнах да я търся по околните денонощни магазинчета, но от нея нямаше и следа. За щастие, една от продавачките ме упъти – каза, че я е видяла пред магазина да се заканва и весели в компанията на няколко мъже и не след дълго е тръгнала с тях нанякъде.
Тогава вече изпаднах в паника. Обикалях наоколо с колата и не спирах да набирам номера ѝ. В главата ми се въртяха какви ли не черни сценарии. Накрая реших да проверя и в тъмната част на парка. Не бях изминал и стотина метра пеша, когато от храстите дочух силни женски стенания. Стомахът ми се сви на топка. Закрачих бързо към звука и в далечината я видях.
Мая беше в компанията на трима от местните квартални пияници. По принцип съм силен, як и доста агресивен тип – имам сърце за сбивания и не се плаша лесно, но в този конкретен момент просто се вцепених. Не знаех как да реагирам. Обратно на всякаква мъжка логика, аз просто приклекнах зад едни шубраци и започнах да наблюдавам от разстояние как бъдещата ми съпруга е чукана здраво на задна, подпряна на една стара дървена пейка. Тя буквално редуваше пишките на другите двама, докато те умираха от кеф и бълваха цинизъм след цинизъм.
- Брато, на тая курвичка ѝ се ебе, та две не вижда! – хилеше се единият.
- Духай, малка кучко! – нареждаше друг.
- Сега ще ти се изпразня върху големите цици!
Това беше само малка част от непрестанния поток от мръсотии, които се лееха в нощта. А аз просто стоях в тъмното и гледах как се гаврят с моята Фейчка... а най-лошото беше, че на нея видимо ѝ харесваше. Явно заради промишленото количество алкохол, тримата не можеха да свършат лесно и не спираха да я чукат шумно, без никакъв свян, без задръжки и без изобщо да се съобразяват къде се намират.
Мая също даваше пълна воля на гласа си, без да се интересува, че може да събере погледите на случайни минувачи. Реших да се отдръпна малко по-настрани, за да ѝ се обадя отново по телефона и така да прекъсна този спектакъл, преди да бъдат видени от други хора или, което беше по-лошо – от някой познат.
За мой късмет, Мая този път ми отговори. Точно преди да вдигне, я чух как нареди на мъжете да пазят тишина. Гласът ѝ в слушалката все още беше силно задъхан. Обясни ми, че била навътре в парка, за да чете на спокойствие, и след няколко минути ще се дойде пред блока.
Тъкмо когато реших да се измъквам тихо към колата, чух нещо, което ме закова на място – Мая си разменяше телефонните номера с тримата пияници. Уговориха се на следващата вечер да се съберат в моя апартамент, за да им било „по-удобно и хубаво“.
Побеснях. Тръгнах към колата със свити юмруци, обмисляйки какво да направя. Твърдо бях решил този път да ѝ вдигна жесток скандал и трескаво подреждах думите в главата си, но нямах много време за размишления, защото я видях да се задава. Беше облечена с къса бяла рокля. На фона на нощния парк приличаше на истинска самодива, излизаща от гората.
Гледах я колко е красива и сърцето ми напук се стопляше. Приближаваше се към колата и ми се усмихваше невинно, а всяка нейна крачка караше пищните ѝ гърди да подскачат под тънкия плат. Бурята в главата ми започна да утихва и видяното преди малко на дървената пейка сякаш избледняваше пред очите ми.
Прегърнахме се, целунахме се и тогава усетих тежкия аромат на чуждите мъже по кожата ѝ. Стана ми адски неприятно, но се постарах по нищо да не ми проличи. Побързах да я изпратя догоре, отключих ѝ, постоях съвсем малко при нея и се върнах на работа.
Цяла нощ на смяна мислех само за нея. Чудех се какво прави в момента в празния апартамент. Дали пък не е излязла отново с онези типове? През половин час гледах телефона си и проверявах кога е била активна в социалните мрежи. Фактът, че я нямаше онлайн, малко ме успокояваше, докато въртях безкрайни обиколки с таксито из София.
Дойде сутринта. Върнах се вкъщи, влязох в спалнята и я видях – лежеше напълно отвита. На едното нощно шкафче обаче веднага ми направи впечатление, че стои тубичка с лубрикант. Стана ми пределно ясно, че сексът с пияниците в парка не е бил последен за нощта и явно се е забавлявала сама с играчките си преди лягане.
За всеки случай проверих целия апартамент за непознати следи от обувки и прерових коша в банята за използвани презервативи. Не открих нищо подозрително и едва тогава ми олекна.
Денят премина. Получих си моята дежурна доза секс, а след това уж невинно обсъдихме как е минала предишната ѝ вечер. Получих нелепо оправдание – откровена лъжа, на която се престорих, че вярвам напълно. Реших да не задълбавам и побързах да тръгна на работа доста по-рано от обикновено.
Знаех, че тази вечер моята Фейчка ще изпълни обещанието си от снощи, затова твърдо бях решил да се скатая с таксито близо до блока и да наблюдавам. Мая едва беше дочакала да затворя вратата зад себе си – веднага се беше обадила на пияниците. След по-малко от петнадесет минути същите трима типове, плюс още един нов, приближиха входа. Чух бръмченето на домофона, единият от тях бутна вратата и четиримата влязоха вътре.
Не издържах на напрежението. Изчаках само няколко секунди, слязох от колата и тихо се качих по стълбището. Приближих се плътно до входната ни врата и започнах да слухтя. Отвътре не се чуваше нищо. Предположих, че вече са се преместили навътре – в спалнята или банята.
Осмелих се и съвсем леко отключих. Звуците от апартамента веднага се проясниха – откъм спалнята се чуваше силна глъч. Още с влизането в коридора обаче ме лъхна неприятна, тежка миризма. Някой от тези пияници миришеше натрапчиво на пот и евтин алкохол.
Реших да не рискувам да ме разкрият. Хрумна ми перфектен план – набрах от втория си телефон личния ми номер, приех обаждането и скрих апарата в коридора. Така щях да знам всяка секунда какво се случва и колко време ще останат с нея. Върнах се бързо в таксито, включих си хендсфри слушалката в ухото и загледах екрана, уж чакайки клиенти на стоянката.
През слушалката чувах как Мая дава пълна воля на гласа и стенанията си. Беше толкова диво, че не издържах – разкопчах панталона и си набих една бърза чекия направо в колата, оглеждайки се някой да не ме види през стъклото. А пияниците през това време щъкаха из дома ми, напълно доволни. Цялата вечер се редуваха в леглото ми и не даваха на Мая и секунда да си поеме дъх.
Тази нощ ми се стори безкрайна. Едва към четири часа сутринта четиримата си тръгнаха – видимо доволни и щастливи. През телефона чувах Мая на няколко пъти за кратко: първо докато ги изпращаше на вратата, а след това, когато влезе в банята да се къпе.
Когато се прибрах, тя изглеждаше покъртително – разтечен грим, разрошена коса, лепкаво лице и тяло. Душът ѝ продължи почти час... явно се беше самозадоволявала под водата, за да свали напрежението.
На сутринта отново изслушах поредното лъжливо оправдание за прекараната нощ. Разбрах, че това няма да спре и ще продължи и занапред. В онзи съдбовен момент си казах, че тя го правеше не защото искаше да ми изневери или да ме нарани, а просто защото имаше нужда от това.
Преглътнах мъжкото си его, погребах достойнството си и реших да оставя нещата така. И вечер след вечер моята красива Фейчка продължаваше да се среща с различни непознати мъже... направо в нашия апартамент.
***
Един от пияниците се беше превърнал в истински тартор на групата. Той постоянно водеше нови и нови свои познати, а те – познати на своите познати, защото Мая държеше на всяка цена да прави секс с напълно непознати хора.
Една вечер я чух да разговаря по телефона с него и се уговориха да се видят навън. Мая веднага влезе в банята, за да си вземе душ, а аз реших незабавно да напусна стоянката с таксито. Пресметнах, че ще имам достатъчно време да стигна до квартала и да се скатая, преди тя изобщо да е излязла от блока.
Така и стана! Скрих таксито на тъмно място и зачаках да видя какво ще се случи. Пред входа вече я чакаха тарторът и един негов авер. Не след дълго Мая излезе и тримата тръгнаха нанякъде. Беше топла лятна вечер, а тя отново беше облякла една от онези миниатюрни роклички, които едва покриваха дупето ѝ. Стана ми пределно ясно, че пак ще си вдигат адреналина на открито в парка.
Проследих ги до мястото, на което в квартала му казваме „Часовника“. Там ги чакаше още по-голяма компания. Всички държаха някакъв алкохол в ръка и изпитаха диво задоволство, когато видяха сочната, млада курва, която спокойно можеше да им бъде дъщеря или дори внучка. По-нетърпеливите веднага я посрещнаха с груби прегръдки, мазни целувки и настървено стискане и пошляпване по полуголото дупе. Тарторът обаче се намеси и отложи старта на същинското забавление. Придърпа Мая към себе си, подаде ѝ едно кенче бира и я накара да пие наравно с тях.
Малко по-късно, между глътките алкохол и хаотичните разговори, той извади и ѝ подаде свита цигара. Първоначално помислих, че е чиста марихуана, но впоследствие разбрах, че е било коз, примесен с кетамин. Фейчка изпуши цигарата и само минути след това компанията се нареди в полукръг около нея.
Всеки я дърпаше в обятията си – мачкаха гърдите ѝ, бъркаха безцеремонно под роклята ѝ и ѝ говореха вулгарни мръсотии. Продължиха да се гаврят с нея и да я подхвърлят помежду си като парче месо, преди накрая да я съблекат чисто гола насред парка. Мая падна на колене на земята и дълго редуваше пишките им една след друга в устата си. Правеше точно това, което обожаваше. Доставяше ѝ нечовешко удоволствие да бъде просто една обща курва.
Докато гледах тази сцена от тъмнината, окончателно осъзнах реалността: или трябваше да свикна с този извратен начин на живот, или щеше да се наложи да се разделя с най-красивата и сексуална жена, която някога бях имал. За пореден път преглътнах мъжкото си его. Предпочетох първото... и просто продължих да гледам.
Възбудих се максимално и се възползвах от момента. Толкова мощно изстрелях струйките сперма в храстите, че чак усетих лека пареща болка. В този момент окончателно разбрах, че на мен също ми харесва тя да бъде курва. След това извадих телефона си и заснех няколко кратки видеа, докато моята Фейчка все още духаше на местните алкохолици.
Френските ласки се проточиха дълго, а ругатните и обидите около нея не спираха нито за миг. Чух един от по-възрастните мъже в компанията да казва грубо:
- Ела към мене, курво! Сега ще ти напълня задника със сперма.
Мая изобщо не реагира на думите му и просто продължи да се дави с поредната пишка, но вече го правеше някак различно – изглеждаше изморена, замаяна и дори бих казал анемична. Явно това беше страничният ефект от наркотика, който ѝ бяха дали.
Тогава същият мъж мина зад гърба ѝ, разтвори с две ръце дупето ѝ, изхрачи се мазно върху члена си и по възможно най-грубия начин се натисна напред. С няколко бързи и силни движения той проникна дълбоко в ануса на Фейчка. Явно преди да излезе, тя наистина си беше играла доста с големите играчки в апартамента – нямам друго логично обяснение за това толкова лесно и свободно проникване без никаква подготовка.
Миг след това, докато продължаваше да я блъска бързо и безмилостно, застаряващият тип изрече поредния цинизъм:
- Пичове! Тая малка курва има ебати разбития гъз!
- Не бе, просто на теб ти е малък хуят! – провикна се друг от компанията.
Цялата тайфа избухна в силен смях. Мъжът, който я чукаше, извади за момент члена си, отново разтвори с пръсти месестите бузи на дупето ѝ и се провикна:
- Виж бе, брат, гледай какъв кратер е отворила! Тая яко се ебе в задника! – и веднага след това отново върна пениса си в зейналия ѝ анус.
След като старецът накрая се измори и се дръпна, друг мъж веднага зае мястото му зад нея. През цялото време Мая не издаваше никакъв звук. Тя просто се наслаждаваше на ситуацията по своя си, извратен начин.
Бях извадил члена си и свърших още няколко пъти, докато гледах и чувах как сочните гърди на жена ми се движат напред-назад и се пляскат една в друга, докато мъжете се редуваха настървено. Някои от тях дори повтаряха. В продължение на часове жена ми беше брутално употребена от абсолютно всички в компанията. Някои си тръгваха доволни веднага след като свършеха в младото ѝ дупе, и така постепенно тайфата се разреди до трима души. Накрая тарторът вдигна натежалата Мая на ръце и заедно с другите двама си тръгнаха.
Дадох им преднина да изминат известно разстояние и отново тръгнах в сянката им. Предположих, че вече са приключили и просто ще я върнат вкъщи, затова реших да мина напряко през парка и да ги изпреваря пред блока. Това обаче се оказа огромна грешка. Изгубих компанията от поглед. Вече не чувах нито пиянските им гласове, нито стъпките им в тъмното. Снижих се зад едни храсти и зачаках да се появят, но времето минаваше, а от тях нямаше и следа. Търпението ми се изчерпа и реших да звънна на Фейчка, но телефонът ѝ беше изключен.
Бях изгубил жена си. Окачих се в капан и не бях на себе си от паника и дива ревност. Цял ден след това обикалях квартала и града да я търся, но без резултат. Вечерта не можех нито да заспа, нито да отида на работа. Прекарах целия ден и следващата нощ на улицата, полудявайки от мисли какво ѝ причиняват в момента.
Едва на следващата сутрин телефонът ми най-накрая извъня – беше Мая. Веднага излетях с таксито да я взема от мизерния стар блок на тартора. Тя ме чакаше отвън, подпряна на него, и изглеждаше покъртително. Качих я мълчаливо в колата, а оня тип се облегна на прозореца, погледна ме право в очите и ми каза:
- Имаш прекрасна жена, брато!
Последва миг тежко мълчание, след което с нагла насмешка добави:
- Остави я днес да си отпочине хубаво, че утре пак ще я взема.
Върнахме се в моя апартамент в пълно мълчание. Оставих Фейчка да се изкъпе на спокойствие, да отмие следите от чуждите мъже, и след това проведохме много дълъг, тежък и емоционален разговор. Тя ме гледаше в очите и отлично знаеше, че пак ще ѝ простя. Просто не можех да я загубя. Погребахме случилото се дълбоко и решихме да го оставим в миналото. Или поне така си мислех тогава...
На един дъх написах тази част от живота си и сега, като препрочитам всичко, виждам, че се е получило доста дълго четиво. Имам да ви разкажа още много и по толкова, стига да ви е интересно. Също така, поради наистина огромния брой участници през годините – ако случайно някой от София се познае в тези редове и е участвал в това „забавление“ около „Часовника“ в квартал „Свобода“, нека сподели как изглеждаше всичко това през неговите очи.
То и аз кат госпожата Иванова, ама да кажа, че ако разделим думата на срички, разбираме дали И е гласна или съгласна- Фе Ич Ка. Е, явно всички са били съгласни в тоя случай :)). Инак Снежанка по и отива на описаната фетишна визия, за която многократно сме чели :)). Авторе, небивалицата е доста засукана откъм емоции- хем искаш да ти съчустваме, хем ползваш юмруците за бесни чекии, а накрая горката била употребена като месо, а не по акъл и характер. Обърквам се. Или ти се обърка? Каква е целта всъщност?
Привет. Прост таксиджия съм. Завършил съм само средно образование и то с 4,35. Заради това, нямам претенции, написаното от мен да е правилно и ще приема всяка критика. Каква ми е целта? Знам ли. Просто реших, че тук е мястото да разкажа на света за интимните подвизи на жена ми. Историята е реална част от живота ми и е няколко стъпки от изминатите километри поквара. Поздрави от автора.
Е как пък един от съпрузите на тия курви не излезе мъж с топки и да натръшка ебачите на жена си??? Как пък всичките все путьовци бе, пууу......, все се надървят и праскат чекии, а друг/и му пълнят играчката за която се е борил първоначално?! И после най-нагло мишока спори, че това му носело кеф да вижда, че женаму е доволна от чесането с чужди пишки. Ша ма Звинявате, ама на мен лично почна да ми писва от толкова идиотчета и педалчета. В момента в който някой погледне принцесата ми по-косо или се изкаже последствията ще са необратими. Бах тез бета мъжкарчета ръйш ли!? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Аре стиа бе, и реална викаш!? По-добре повече не пиши по нея, защото такова поведение е срамно за границите на балканския полуостров. Ни в Сърбия, ни в Албания ще срещнеш разбиране, още по-малко в южната съседка Турция, където се вадят ножове само заради една усмивка или както писах за един кос поглед. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Директоре. На бой се скача за майка. Тя е свещена. Жената е чужд човек. Днес е тук, утре я няма. Убеден съм, че тя нямаше да спре, ако бях се намесил. Щеше да се крие и пак да го прави. Както предишната ми половинка. За пръв път я видях с друг мъж вкъщи и реагирах както всеки балканец. И спря ли? Не! Сегашната ми жена ме научи какво е cuckold. Вече не я "дебна" кога, къде и с кого ще прави секс, защото го прави пред мен. И така си ходя на работа спокойно и си живеем щастливо. Във 21-ви век, това е по добрият вариант за семейно спокойствие. А, искате ли още да ви шокирам закостенялости мислене? Към ден днешен, казвам "сине" на дете което съм убеден, че не е мое. И какво? Лошо ли е или да викам"Съдебен спор"? Поздрави от автора. Послепис: До администратора на този прекрасен сайт. Може, да не публикувате втора част. Явно не е за тук.
Като не спира ШУТ в гъза и да прави каквото си иска! Ти в случая за какъв се явяваш, да я храниш, да гледаш чужди сперматозоиди и да почистваш СОБСТВЕНИЯ си терен от оргиите които клошарите правят с ТВОЯТА жена? Добре де, ти си таксиметров шофьор, срещаш се с хора от цял свят, опитай се да го разкажеш само на някой от южната ни съседка да чуеш мнението му. НЯМА такъв филм, НЯМА как да има. Администраторката да публикува и втора и следващи части, щом си ги пратил. Аз просто няма да ги чета за да не се изнервям! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Чудих се дали още Фейчка се праска? И ако да пишете ми на [email protected]
Авторе, благодаря за отговора към 1 коментар. Изненада е, че толкова бързо се отказваш от решението си и вече се обръщаш към модератора. Денят за коментари едва сега започва. Някого конкретно ли целеше да впечатлиш? Нов си, то се вижда, не познаваш местния сайтов фолклор, инак би имало връзка между героите ти с тукашни никове, например стареца със собственическото поведение, който ще ти я "вземе пак утре". Мисля, че ако ставаме свидетели на дълбока лична изповед за пътя ти към покварата, си на точното място да споделиш нюансите на вътрешната ти борба. Отдавна се възприе, че мястото служи и за лечебна цел, освен другите. Относно отгледаното от теб дете, да ти е жив и здрав сина, радвай се, че си е нормален човек и ти създава условия да си проявиш потенциала бащински. Човек не знае като губи, какво печели. С две думи, ако приемеш мнението на една не-твоя Фея, имайки топки да водиш такъв живот/текст , не сменяй позицията си за няма нищо. Уважаемите потребители тепърва ще четат с интерес за Фейчка и ще търсят прилики/разлики. Ф
До последният коментар. Точно това целя с този разказ. Нямам потенциал да пиша книжовно и увлекателно, давам си сметка. Просто реших тук да споделя тази малка част от семейните ни приключения, защото... сещате се, това не е нещо което мога да споделя на познати или роднини. Втора част няма да ви е интересна. Очаквах, че ще се появят недобросъвестни хора, който ще се възползват от последните абзаци и ще опитат да ме излъжат. Заради това, във втората част дописах малко подробности. Целта ми е, да съвпаднат с евентуален коментар на мъж участвал в "забавлението" с жена ми. Не търся реалният баща на детето. Просто ще ми е любопитен един негов разказ. Да речем че е нещо като фетиш.
А какво ли стана с Крум Страшни? Всичко ли от там се изконсумира?
Без капка съмнение, това не е писано от човек. Потърсете есето на Ирини във Фейсбук,
Когато бях малък, винаги съм си представял феите и самодивите като приказни същества, които помагат на хората в трудни моменти. С този разказ за пореден път ми бяха разбити детските представи.Тъжна картина на пълна липса на ценности , млад мъж с ограничен мироглед и ниско образование живее с жена, която е учебникарски пример за долнопробна курва: случайни болови връзки с мъже, някои достатъчно възрастни да ѝ бъдат дядовци, групов секс, срещи по паркове и водене на непознати у дома, докато той е на нощна смяна. Част от тези хора дори са от най-ниските социални прослойки и без елементарна хигиена.Може жената просто да е нимфоманка и да изпитва непрекъснат полов глад, но „приятелят“ ѝ изглежда като нещо средно между куколд и мижитурка. Но заглавието е по-скоро оксиморон, не кореспондира с постъпките на оборотният парцал.Нещо по- близко до когнитивните възможности на нейте ебачи ,което ще разберат -може да е просто "Кварталната курва"
Откак се появи Изкуственият интелект, IQ-то на средностатистическия статус във Фейсбук направо удари тавана. То са едни витиевати, сложни, безкрайни есета, то е едно чудо. Само да ви кажа, че статус, писан от Изкуствен интелект (било то ChatGPT, Gemini и т.н.), си личи от космоса. ИИ използва едни специфични конструкции, които в началото звучаха свежо и интересно, но сега са мега клиширани. Кратки, драматични изречения. Хиляди тирета в текст от 5 изречения. Сложни думи. Бутафорен патос в стил: „Това не е просто кафе. Това е пътуване на сетивата.“, "Това не е просто сутрешна разходка. Това е свещен ритуал на свързване с вселената и пренастройка на вътрешния ми компас." Леко е досадно. Особено при хора, чието писане допреди година имаше коренно различен обем, естествен ритъм и изказ. Хора, които изведнъж осъмнаха като дълбоки философи, бълващи сложни, но напълно стерилни и полирани статуси. Моля ви, върнете си стария стил. Поне бяхте истински.
Е, не всички ,за не съм добър в писменият изказ и си казвам мнението ,без да го шлифовам с наукообразни изрази и разбира се не всички го харесват.
Аре бе, ФЕЛДФЕБЕЛ, използваше десетина заучени изречения от казармата и още толкова от колектива на комбинат ли беше к'во там дет' си тикал некви неща на некви лелки в сини престилки и със забрадки на главите. Ся почна ми праскаш некви неолиберални думички и цитати, аре бегай да носиш турското кайве на центобидона, че ще те подгони със страпона. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Сега, това с изкуственият интелект като комплимент ли да го приема? Буквално написах разказа на един дъх докато си седях в таксито. Не съм ползвал изкуствен интелект. Дори, сега докато чета, виждам колко много грешки съм допуснал защото не съм обърнал внимание на автоматичното дописване на думите.
Никак не е, като комплимент. Търсената дума е "генерирал", не "написал".
Изобщо...да я цункате феичката по двете бузки :))), може всичко, ма глей колко време се утепва с вълшебства и каламбури.
Питам се имали такива прости мъже.Пише силен съм,ходя на фитнес.А вдимам жена си подпряна на него и нищо не му казва.смотаняк.Толкова ли сте смотаняци българските мъже?
Ти си страшен балък братми. Аз я ебах тая курвичка. Със братовчеда я напълнихме догоре. Направо умираше от кеф с рязания ми кур. Кажи кво те интересува дати разкажа.
Само да вметна, гайз, за тези, с които си лафим на древни места, че този разказ ми се вижда идеален да опънем карираното одеалце за лафче, вместо да търкаляме стотин коментара :)))). Иначе, слушам с интерес рязания с братчеда Лари, кво са измайсторили по Снежанка и само са надявам дансъ рода с джуджетата :))))
Ти като си оня ербап що не дойде да кажеш нещо ами си гледал като мишка. Да знаеш самочеможе детето дае от мене щото я напълних като агне.и дати кажа че твоита курва обича даи бутат по двама наведнъж сас се играчките дето си купил дасе ебе докато те нема.
Леш, мускулна треска ши фана :)))), кво му се отваряте бе гайз, бакшиша се празни на тея ваши коментари :)))), а аз виждам сичкоооо и са търкалямммм
Към data centerer-ът: Държа с две ръце да видим и втората част на таз Фейчка, под Часовника, в парк Либерта ли беше , на Западния парк ли, няма значение, щот суитагент май хвърли бая дълъг шот, че да уцели нещо. Е, тук съм, де. Стига му тая награда. Нали, Фейнмейле? :))))
Тини, кво ше готвиш днес? :)))) Ф
Ал, дамата е френска възпитаничка, не е някаква квартална курва, а виден естествоизпитател, тип Историята на Ф. Тва си е чудно заглавие, байдъуей. Та, дупките в сюжета и бюджета на семейството, веднага след като се профукаха броените сиви пари, са именно мотива, тя да се отдаде на тъмната си страна и да спаси ситуацията. Авторът не разказва на база на какво, оня пичага на прозореца му, си дава указанията, но аз намирам такава логика в действията, че да се навърже набързо списаното емоционално обръщение, което четохме. Всъщност точно тая сценка ми е любима. Има някакво особено настръхващо полагане на ролите, дори преди думите. И то дори не е в позицията спрямо кота нула. Шофьорът би могъл да приближи рязко чуждата глава към ламарината чрез дрехата. Външният пък има пряк десен достъп. И в мига на очакване как ще се развият нещата, беше супер забавно. Като се замисля, Ал, ако не ни харесва развоят днес, винаги можем да си кажем колко сме ценни един за друг и ето ни на бързата писта към "любимите"категории. Това ни прави диригенти :))). Излишно драснах клечката, че и се възродих от пепелта. Можеше пррросто да пиша любовни писма, докато ситуацията се саморазреши. ...из голите мисли от един шезлонг...където лилав контур заплашва да стане антрацит :)))))
Уау. Типично за електората. Седи си в храстите и чака некой друг да го оправи. Това е комбинация от мързел, мрънкане и страх. Пише тук все едно, че някой е длъжен да му съчувства и да му свърши работата. Мързяло го е да учи и сега върти волана. Каква свясна жена му подхожда. Тук дори курвата е по голям пич. Поне не се крие като мишка. Не знаех как да реагирам. Обратно на всякаква мъжка логика, аз просто приклекнах зад едни шубраци и започнах да наблюдавам от разстояние как бъдещата ми съпруга е чукана здраво на задна, подпряна на една стара дървена пейка. Тя буквално редуваше пишките на другите двама, докато те умираха от кеф и бълваха цинизъм след цинизъм.
Винаги съм си мислела, че най- затруднителното при генг-бенг е именно разкаченото чене. Не нещо друго.
Ами аз ще хапна агнешкото бутче с коричка, като преди печене е добре намазано с масло и червен пипер.Харесвам когато е леко хрупкава, а под нея има тънък слой агнешка сланинка /мазнинка/. Картофи са нарязани не на кръгчета, а като микро диня, да поемат малко от мазнината, но не да е варят в нея. Виното е микс от широка мелнишка, пино ноар и каберне совиньон -стайна температура.Салатата ще е от домати и краставици със зехтин. Обичам когато са хрупкави краставиците. Зехтина е домашен-една много близка до сърцето ми позната го купува от някакъв дядо, когато ходи до Гърция. А малко по -късно, към 3 часа или по-късно - кафе с кекс със стафиди .
Човек се ражда за да си угажда. Много добро предложение за обед. За десерта е добре една блондинка да ми донесе конячето, а брюнетката пурата. После двете да ми правят вятър с ветрилата си от паунови пера.
Некой чикиджия описал приключенията на баба Фичка, ама това сигурно е било около 1990г кога баба е била млада!
Пък аз се хладя гола голеничка на креватя. Навирила съм крайници и чакам новия тен да се утаи, преди да се мушна под боцкащата струя душ. Всъщност винаги се получава така, че като ме нареже слънцето на слайсове, пек/сянка, като взема да се чеперя и да си закачам петите тук там, тъй щото да се овъртя в оцветяваща светлина, накрая найй наййй случайно ,точно като сега в момента, лежа и слушам клавиатурката на мойо как трака от кабинета и го чакам да мине по коридора, да надзърне през отворената врата и да пита пак "Сънувам ли?" :)))))). Знам, знамммм, много е егоистично и използваческо. Да се търсят определени части, а не човека. Да не можеш да му понасяш излиянията и прехласването по Бангаранга и даже да паднеш толкова ниско, че да му разкажеш как министъра ще даде пари за мечтата и за Дом на артистите, а останалото недоизказано сравнение, ще му заседне във фалцерното от приповдигнатост гърленце и ще го тръшне обратно на земята върху застоялия му компютърен задник. И все пак....охлаждането си остава занимание и в момента :))))). А в 3 ч ще ида да насмета тренерчето и да му опростя нуждата да се виждаме служебно. Странно е как пъти по- добре се чуствам в новите маратонки и екипи. И колко яко си прекарвам и без него. Ал, Ал, Ал....през иглено ухо минахме, чедо мое. Идеални сме! Ф
Виждам и нощния ловец има дежавюта :))))
Егати работохолика! Влезе в банята, пика, пусна водата, изми ръцете и пак у кабинетя! Пу....вече няколко пъти се огледах в близък план via камерата на телефона. Почва да ми става еднообразно. Дали ако вкл бръмчалката смукалка, няма да се усети тойо,мойо, че му се пие кафе и да попремине по коридорчето :))))
Сърнелки! Имат цвета точно на сърнели. Ма баш. С връхчето кафяво- пепел от рози, кръгчето- капучино, точиците радиално лъчисти ускорения към периферията, която прави идеален кръг, положен леко странично на ребрата :))))) из наблюдение в реално време #ненаскуката
Ммммне! Не става! Не го издържам тва предателство спрямо себе си. Винтов тирбушон, гащи, поличка и айде на разходка! Ал, Ал, Ал, а можех да ти гледам на кафе ....:))))) с отворена чакра :)))))) п.с като съм си кръстосала краката над корема и се получава малка сладка гънка. Пъпът е потънал в процеп, а гънкста се свършва, където е Монс Бланса :))))) пубисен и е толкова гладичко и фино, а как сладко трепти като се кикотяяяяя :))) ши зарежеш и бутче , и корички :)))))) #няматакъвлигоч
ЦИТАТ:"Човек се ражда за да си угажда. Много добро предложение за обед. За десерта е добре една блондинка да ми донесе конячето, а брюнетката пурата. После двете да ми правят вятър с ветрилата си от паунови пера." Не съм лаком, хапвам съвсем умерено. Не държа да се "ошишкам", тялото ми е моят храм. Много рядко паля лула с някакъв хубав ароматен тютюн микс на ванилия и карамел с далечен аромат на ром..Малко уиски със стайна температура ,примерно: Гленфидиш, Мънки шолдър, Чивас ригал, Черен глухар / то май глухарите всичките са черни/ и хубава музика.Стари бавни рок парчета ,без метал, траш, и т.н.Нещо от Пинк Флойд, Дорс, Лед Зепелен , Пърпл, Юрая, Мерилиън, Джудас прийст и т.н. Миналата седмица може би 2 или 3 пъти пускаха по някаква музикална телевизия "Night in white satin"-страхотно парче на Moody blues- бавен блус-само за гушкане ,докато аромата на тяло на колежката те опиянява.
Гайз, такова мечтание ви е обхванало, че ме досмешава и си ви представям в тиха столова на климатици, нейде из пустошта, където небето е вражеско, а остават още месеци :)))))). За успокоение: винаги след пикови изцепки, влизам в затишие. Удръжте фронта. :)))
ЦИТАТ:"Сърнелки! Имат цвета точно на сърнели. Ма баш. С връхчето кафяво- пепел от рози, кръгчето- капучино, точиците радиално лъчисти ускорения към периферията, която прави идеален кръг, положен леко странично на ребрата :))))) из наблюдение в реално време #ненаскуката". Някога на Витоша или по-точно на около два-три километра над Симеоново ,през декември съм брал едни гъби виолетки в борова гора. Много интересни на цвят, имат подвидове, но всичките са ядливи
Точно така! Ядливи, музикални и наркотични. При това са естествен коензим за тези, тип булка, с оформена главичка и пропорция за заклещване :)))
ЦИТАТ: "Точно така! Ядливи, музикални и наркотични." Виолетките ли са наркотични?. Съпругат ми маринова няколко бурканчета , а след месец- два ги хапнахме, както и Буба, но на никой нищо не стана .
Спокойно, маринатата е убила веществото. То се активира, само ако стриваш между пръстите си до получаване на фин брашнен прах. Веднъж претрити, се ползват успоредно с течности, като чрез постепенно прибавяне до получаване на лепкава каша има онзи ефект, направо крещиш след тихото хъмкане. И само след кратката хипотонична възстановителна пауза, отново искаш още. :)
Нещо в този песнопуйчав следобед под софийското слънце, дали да не прозвъня стар контакт в месинджъра? Сюжетът е виновен...
Хелоу. Итс ми. Знам, че на случайни не вдигаш. Защо ли? Да се страхуваш? Ти? Не вярвам. Не е възможно. Е? Кажи! Как я караш? Вярваше, че нашето няма да се размине. Било ясно. Писано. Предречено. Само дето, утече. Под носа ни. Ма то и не бешеее, нещооо, Да кажеш, така, сочно и тлъсто. Беше си мижава работа. Почна криво. Вървя криво. Междинно се хлъзна. Обичайното. Виж, не искам да страдаш. Не предлагам кафе, коняци, лафове и нови години, морета баш на брега. Сега не е като преди. Звъня да ти кажа, че си свободен. От мен. От преди- то. От нероденото “може би би било истинско” Щеше. Но свърши в зародиш. Интраутеринна смърт. След ретардация. Елиминация. С бинтове, завързани за краката Към кракодържателя, Сам ме кюретира. Еякулация. И кой откъде е. Ми то си е време. Две години минаха. Допаминът не е в срок на годност. Но пък е отворена аптечната лига. :))) ф
Ис Кам На Гра Да за Тая За Ба Ва :))))
Дълги години съм спортувал и до сега спортувам ,но най-силните са течен аналгин и само преди години, преди много години съм вземал "Бианабол", но дядо ми Драго,който беше мастит столичен лекар ,/на баба брат/, ми каза да спра, че ще имам проблеми,а това беше по време на соца
Запънах се на заглавието, не можах да го прочета дори и наум, и дотам - може да е "ФеИчка", може да е "ФИчка", повечето таксиджии сте с висше все пак...
Надушиххххх яяяя, липатаааа цъфти! Булевардът е попфолков. Чехлите ми не крият педикюр малина. Всичко е едно Око лондонско. И са въртииии :))) кат латерна
Слушай, Фи :),заглавието щом свърши работа, си е перфектно. Norules, римембър?
Не знам защо, но ми доставя някакво първично удоволствие да наблюдавам как свинематката ще се скине да пърха с целулитни бедра, да квичи и въобще всячески да се опитва да му привлече вниманието, но дедо Алекс е като българска радиостанция, произведена в завод Ворошилов за нуждите на българската народна армия - ни приема, ни предава. Евала деде, бетон си! Хапвай крехкото агнешко със стафиди и ич да не ти пука!
Цитат: "Пърха с целулитни бедра" :))) ? Поете, такава образност, такава емоция, шляпкането дочух чак в една музика с бърз ритъм :))) и отново, май имаш особен фетиш към дупчици в плътта, високо кръвно, холестерол и захар. Ма кажи на жената, че с тия навици в готвенето, ще те докара до подагра! :))))
Фичке, да разбирам лЕ, че вече ти дойдоха санкциите ми до гуша и искаш приключване(примирие временно) на сезона или само го местиш тук и продължаваш? Да отключвам пореден пакет със санкции и да ви мятам като коте кълбо прежда на бабешка плетка??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Видях, че настоящият сезон е генерирал 764 коментара. Последният по правило е мой. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Не е свинематка - свинебабка е
Фичин фенчо, предложението ми е да уважим Фейчкиното пространство тук, пък и да се улесним като втора полза. Ама много се повтаряте с другите и някак нямам ищах все ас , се Ас да ве забавлявам оригинално. :))) Въртите един затворен хранителен цикъл : от трупане на глокоген до изхождане :)))))), а за другите системи- зеро Фнимание. Тва -дишане на системна астматичност, тва- сърцебиене и аритмия, тва- гломеруло-нефрит, малахит и тигрово око :)))), еехеее, колко мегдан има, а то- нищооооо. И да добавя- бас държа, че за утре се готви цакане. :)))) Който ще чете, де. :)))
Фей, Фей, фей, защо каквото и правя все най-близките до мен жени ме изкарват виновен.Най-обикновена ,делнична случка -та на 23май отидох на преглед в "Токуда". Стоя си кротко в коридора,гледам на никого да не преча.Не далеч от мен моите жени . В един момент по коридора минава млада жена, дали лекарка или сестра, нямам представа, но беше в едно много хубаво работно облекло, панталон очертаваха дупе тип ябълка (любимата ми форма, може би заради съпругата ми и познатите ми), сако, но цветът беше много грабващ окото, нещо между нежно розово и нежно оранжево, но повече към розовото.Мина покрай мен и аз просто казах: „Прекрасен цвят“, без никаква предна или задна мисъл. Тя за секунда забави крачка,леко погледна в към мен благодари, а аз ѝ пожелах успешен ден. Е, след това долетя малкият изтребител със съответните коментари и въпроси.Какво съм казал, защо погледнала към мен,ама тя да няма очи на гръбчето си. Заприлича ми на онзи случай ,преди години в "Била".Даже екипа й ,ми напомни на цвета на престилките на колежките ми в института, но техните бяха по в розово, или небесно сини или пролетно зелено.Когато беше топло, слънчево и застанеш така ,че колежката да е между мен и осветеният от слънцето прозорец, през лятото или пролетта ,гледката си заслужаваше. Ал
Възможностите на тъпото саше са само толкова, да си спомня, фатазира и воайорства. Аре колега, направиха заварката тия двамата. Рева ношйо на хроникьорките с тия подмятания, хроникьорките те го отразява и той пак дойде Ибаното псе под полата бабина да пасе. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Възможностите на тъпото саше са само толкова, да си спомня, фатазира и воайорства. Аре колега, направиха заварката тия двамата. Рева ношйо на хроникьорките с тия подмятания, хроникьорките Не го отразиха и той пак дойде Ибаното псе под полата бабина да пасе. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ендес гут алес гут както казват по Анадола: кво черпене има да ме черпи баба изФейркала, за това че безотказно путкокурорсвам дедето да ѝ обърне малко фнимание - просто не е истинско!
Ал, на практиката и нас ни задължават да сме в униформи- но престилките са бели. Това значи бял сутиен. Вързана коса. Изобщо елиминира се цветността и всякаква артистична себеизява. Досега минавам метър само с парфюма. Винаги впръсквам в междуцицието и така се излъчва много фино, без да пречи на околните процеси. Забавното е, че имах случай с един работещ, да ми се навре така очевидно неадекватно на работното пространство, от което ми стана ясно, че ми е хванал "нишката" и търси източника. Тая събота получих приятна изненада от децата, че даже си пусках и салзи :))), пих и танцувах на Тина, в нещо като късен моно купон. Знаеш ли, накараха ме да се почуствам така, че всичко си е струвало, всяко мое усилие е покълнало и сега видях как прилагат наученото чрез пример. Почуствах се горда и удовлетворена, сякаш това тяхното сега заплаща с лихвите едни трудни и уморителни времена назад във времето, а това направи реалността да се припокрива и бъдеще се наложи върху минало. Получи се така, че да си кажа" Готово! Тая работа я свърших! " и това беше много самотно, понеже сам шега никога не може да си даде отпуска, от мислите, от делата, от главата си, а се налага да замени с нови цели :))). Много ми е приятна практиката. Не винаги е това, което мечтая, но със сигурност се чуствам на мястото си. Само тази нощ сънувах кошмари с измислени ситуации. Човек, ако не внимава, може лесно да пришие емоции там, където всичко е логика и от това да пострада. Ал, вярвам, че си добре и прегледът ти е минал рутинно и успокояващо :). Ако имам изобщо езотерични умения, то с теб сме хванали по- горно кръгче от спиралката и гледаме една идея по от- високо на същото място под нас. Ф
Имаше една дето с бяла престилка забиваше игли в циклони и тайфуни и им смучеше енергия от сърцата. После им копаеше гробове в гората. Сега като оня таксиджията в храстите седи и чака да пръдне гущера.
Еййй, тва адвокатите са чудно племе, алтруисти, на първа линия предлагат гърди в защита на потърпевшите.
Бабе, тинясал камък насред жабурняк локва има повече езотерични умения от теб, какви спиралки, кви пет лева, кви бабички без гащи?
Чеде :))), убу си нагазил у тиняка, таман стой мирно, а ето ":*"&#^$8%#7%8" превърнах те в попова лъжичка , пей и плувай, колкот ти опашката сака
Бабе, ти от коги казваш на усмирителната риза, бяла престилка , А мъри? дБз
Храна за рибки давам. Ръс, ръс. Да си визуализирате :))))
Много си забавна, бабичко, то ако ставаше така с натискане на случайни клавиши и да ти се изпълняват желанията, а то кво - щракаш с пръсти, щракаш и... нищо #бабчосивервачеевълшебница #многоесмешно
Душиците ми тееее :)))), ма толкова сте сладички, че си нямате представа! Помните ли приказката за Златното момиче и как бабата се прибира от гората и си пита гадинките, пълзящи и съскащи "Е, как се грижи за вас момичето" и те почват едно през друго, живинките му, да се оплакват "Кака ни изпари гърлетата, кака ни държа гладни, кака не ни сипа водицааа". Та тъй и вий сега, миличките ми, едно през друго ми скачате в цедилката, да са оплачете от кака си. :)))) Гладнички сте били кат ме нямаше, жадничкиииии, ойойоййййййй
Е? Сега като сте погалени по главичките? Като ви съм дала пресна копривка да си зобнете? По- добре е,нЪли? :))))) Обичате вий, дъртото , обичатесигооооо
Дееева тая случаЕност, на 69 коментар, геронтофилия турих , ееееее :)))))
Бабата да си храни гадинките. Аз отлитам със златното момиче. Дано и то да се навие.
Тос дет ша отлитва, да знае, че златото бая тежи :))) , па и мълчаливо било, та,нейсе, да нсе додепресира, чей сЕ сдал багажеца. Такааа:)), а другио дзвер, де обръща въпрос у секое изречение, сее'но у британия е расъл, разиришли, та той па два часа умува, че да си пусне лафа от юни 2024 година .....Нежели смехххх, нежели плачччч, сакъм че и ку захълцам, край, погълнах у мариянската деда ви :)))))) оххххх#супересмешно
Алоууууу, Купонийеее, длАжник си ми, бре непрокопсанико! Жив ле си? Кво става? Що разни datacetrove ми се зъбат кат 2 стинки у дъното на портфейл? :))))
Прочетох всички простотии написани по-горе и от коментар на "директора" явно трябваше да разбера, че това било наказание? Сериозно ли? Толкова ли ти е скапан живота, че цял ден се звериш в монитора и пишеш и пишеш и пишеш. Явно ще се окаже, че аз балъка (дето му ебът жената, дето е припознал чуждо дете и т.н.), живея много по пълноценен и щастлив живот. Ей го и днес. Наспах се. Жената се върна от работа, сготвила ми е, изчукахме се, по-късно изведох детето в парка за да може жена ми да се разтовари с любовникът си. После се върнах вкъщи, оставих детето в детската, отидох в спалнята да погледам жена ми как се забавлява и ето ме вече на работа за да оползотворя деня като изкарам малко парички. Вече години нареди си живеем в идилия с жена ми. Без караници, без скандали, без недоверие. Драги ми директоре, (нуждаещ се от освидетелстване) написах разказа по-горе, че и продължението, не защото ми трябва твоето мнение. Просто наистина ми е любопитно, дали ще се появи човек участвал в описаните събития. Явно, не. Все тая. Продължавай да се "звериш" в монитора. Дръпни двата слоя пердета и затвори щорите, за да не видиш случайно, че и на вън има живот. А, до онези дето се съмняват в мъжките ми способности. Както мога да плащам за любовник на жена ми, така и с трайни увреждания отказах мераците на онзи "тартор" да става сводник на жена ми. Бих ви разказал всичко това но уви. Инфантилното ви поведение не заслужава и минута внимание. Поздрави от автора!
Извинявам се за епитетите които използвах в предишния коментар. Признавам че се афектирах от инфантилното ви поведение. Живи и здрави.
Авторе, авторе :)))), лека и безаварийна служба ти желая, пък че твоят разказ ни даде тласък да се разпищолим, не е за ядосване. Как да знаеш, миличък, че тук вече има Феичка и тя е бая щекотлив образ, та някак се обраха емоциите покрай твоята нестандартност и вързаха плод в тотално изперкване. Хубаво разпуснах и аз тая вечер :))). Хайде, със здраве и ти! Ф като Фея, не Фата Моргана, шот тя е друга една :)))
фичке недена МА, ти докато си разпускала си се изпуснала, та чак си се осрала пак. Нищо ново, какво ли се чудя, сФинката си се радва у кочинката. !!!дБз!!!
Без малко щях да пропусна да удостоя мишока с отговор. Путьо, тъпкачите на женка ти са били там, тук кви ги дириш, пък и нали се появи някакъв тук и ти обясни к'ъв си смешен серсемин и амсалак. Ай въри върти геврека и бъди рахат, жена ти ще я онодят пак. Прости им Господи те не са виновни.... !!!дБз!!!
Авторе. Има курсове за задочно обучение. Намери си втора работа. Премести се в в по добра среда. Облечи се от Версаче. Хвани си квалитетна мацка. Нека тогава жена ти да се чука в парка.
Човекът ви обясни, че е щастлив. Доволен, с каквото има. С начинът, по който живее. И вие пак- да направел това, да променял онова?! Ма, един завършен дзен какво искате да го научите? Как да се сдобие с увереност и спокойствие? Че има и клонинг сайт също не е видял? Просто не го кефи да иде там, това е. А епитетите са точно на място, когато изразяват неодобрение, емоция, несъгласие с нещо. И няма защо да се извинява авторът. Аз не бих. А и не вярвам, че баш тук дължим етикетно поведение. Бих получавала отговор, когато задам въпрос. *** Червейчетата ми, тражите си приказка за лека нощ. Е, добре. Гушнали се дт и баху, завили се през глава и дълго и нежно се целували, разбрали най- подир, че пропиляват живота си с други дела. :))) лека ношт
Бабе, кое те наведе на мисълта, че някой ти иска мнението или има нужда от анализа ти какво и защо е искал да каже автора? Но пък ми хареса колко бързо отреагира отряда за бързо реагиране, тва да е някой педофилски коментар ще си стои с години, но дори сянка от намек за един друг сайт на който дори не се споменава името и веднага наскачаха агентите на чистотата - бързи смели сръчни и готови да действат.
Е ние със земляка си импатизираме до някъде, ама на теб кой ще ти симпатизира. Накъдето и да се обърнеш все те плюят и попържат, а ти мааш доволно с мастийската си опашка мислейки си, че те поощряват. Дейба и тез кучета несретни, чиба, чиба..... !!!дБз!!!
Май не ѝ хареса на бабата намека за златния дъжд, нито пък въпроса що ѝ е толкова крива усмивката и веднага рев и сополи на админа. Ко бабе, не ти понася народната любов, а? Не ти е хич до смях, що тъй? #назлабабазлатендъжд
Една вечер не си легна без да й таденем усмирителната риза и да я наврем на кюпека в ауспуха. Дейба и заблудената оФцЪ, абе баш си е агнешка майка. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
таденем=Наденем
Торбаланчо, Бахурчо :))) ма що още писукате сиротни , я да заспивате бързичко! Само не разбрах плача на админа ли или аз съм админа :))))
Колега, откак деде Алекс вече не забелязва бабата колко е умна и културна нещата яко са се сговнясали. Опитва се бабето да се дърви като едно време и да се прави на интересна, ама го няма вече оня хъс, няма го смехорийското настроение, няма ги бодливите метафори и хич не ѝ се получава онова нейното презхуйно високомерие... Ко бабе, кисела си нещо?
Ако някой е навит да ебе жена ми аз съм навит да гледам няма нищо лошо в това само да не е груб с нея тя е много сладка и добра
А, бабе к'во чета, търсиш си вече ачик, ачик ебач, представяш се за мъжо ти???
Колега, аз само да питам, тая откачената налЕ преди час и половина ни пожелаваше "Лека нощ", а още идва да ни мъца под коментарите. Според теб аджеба защо така? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Кой без кого не може от как се опознахме не моа рАзбера, дъртия верек девет дни се овърта, писа без да се валидира и накрая пак ни пристана. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Е, то много ясно се видя кой на кого липсва и кой на кого хич никак. Рак ще я хване и не се свърта в кожата си, че никой не плаче за нея, никой не пита "абе ко стана с оная лудата, жива ли е, не е ли?". Огрях ви - вика - се едно някой я е молил да грее. Аре бегай оттука бе, дърта уруспийо. И затвори вратата отвън!
До мъжа който иска да ебат жена му, от къде сте и сигурен ли си, че искаш това. Доста надарен съм.
Бошкеййй торбаланчо чак анализ ми направил на юмора :)))), е не, тва е вече профито, кратък разбор и какво е искал да каже автора! Добрутру, гайз, пия кафе, срещнах слънцето, айде навън на игра! :)
А,да, само да ви кажа, гайз, че когато ви сложих да се гушкате и целивкате под юргана, обратно на тукашните коментари, бях абсолютно убедена, че торбаланчо ще играе жената :). То му е в натюрела, някак. И да ви кажа, визията си я бива. Умирам от рецидивен смях
Пливай, бабе, пливай, не е Торбалан изотзадзе, сеш’се?
Тя и една мома така викала "Неее, неее" пък било ...другооооо
Чапай и Петка както обикновено бягат от белите, естествено нощем и трябвало да пресекат придошла река. Събличат се голи да не си измокрят дрехите, влиза Петка в реката, влиза след него Чапай. Баш по средата на реката, когато водата му била стигнала почти до подмишниците Петка уплашено се развикал: "Чапай, Чапай, влезе ми риба в задника!". "Пливай, Петка, пливай, не е риба" - успокоил го Чапай. Та и ти така, бабе, не мой са плашиш, ней само Торбалан дет те прави на пет стотинки, сеш'се?
Колега случката през 22 година ли е била? В северния парк. Мога да внеса малко яснота щом искаш. Този тартор за които говориш всъщност се казва Станислав и си в голяма грешка щом си мислиш че не е бил сводник на жена ти. Винаги вземаше по десет лева на човек а на циганите вземаше по 20 лева. И да си знаеш че жена ти е много умна защото веднага видя камерите дето беше сложил. Ама и ти го беше направил по най тъпия начин. Може ли изведнъж да насложиш толкова техника. Кажи какво точно те интересува.
И аз това й обяснявах време оно, га още нямаше хроникьори, а сайта им беше само бъдещ проект. Баба има много привърженици, които я даряват с НАРОДНА лИбоФ тук, ама тя НЕ та НЕ, неиска да повярва на очевадното. Ам нали си е КАРЛУКОВСкий нарцис си мисли, че е център на земята и всички курове които и видят сланините пръскат надървени за нея. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ооо, унижението на геврека бакшиш ще стане публично достояние с разяснение до най-малката подробност в рамките на скромния сайт. А той мишока нека ми разправя колко го обичала жена му, ама ма да го унижава. Била му сготвила, наебала и изпрала, а той отивал доволен да вади парички. Дейба и евнуха ти кастриран, ама май умствено. Кога те ебе бе, шебек нещастен, докато си правиш чекия ли, какво ти сготви за гощавка, пълнена шунда с микс от миризлива сперма? Аре оди да возиш ебачите на женка си, амсалака ти с амсалак. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добро утро, Ф.Нали си спомняш, че около Великден си говорихме за ходене до вилата ти. Като гледам какво беше времето последния месец, си мисля, че едва ли си успяла да отидеш, а вероятно и пътят след дъждовете не е в много добро състояние.Предполагам си заета или с лекции, или с практика. Когато имаш време, пиши ми как си. Интересно ми е как е там сега, сигурно вече е много зелено и красиво.Сега, когато не е толкова студено, може би ще ти се открадне един-два дни за почивка там, на тишина и спокойствие. Ще ти се отрази добре. Лек и успешен ден- Ал
Колега, уй го бабиния помияр цъФна под полата й да й душка спареното и опърдяно между целулитие. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Колега, Ей го бабиния помияр цъФна под полата й да й душка спареното и опърдяно между целулитие. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ал, аморе, горе е зелен рай! Пълнят ми басейна, придойде вода, че беше замряло положението. Белият бъз ще го изпусна, а правя чуден сироп, мъртъвци вдига! Сега сме във въртележка практика- сесия. И фитнес, ъфкорс. Някак ми е спокойно в тая нова вълна на лежерен ритъм и приятни отношения. Все пак, както виждаш, явно нещо плува под повърхността, щом съм хванала пролетната прахобърсалка. Или ми е липсвала камериерската униформичка или съм стигнала до някакви подсъзнателни изводи. Целувам те. Имай разкошен вторник! Ф
До коментар 99. Напиши ми електронна поща или Тиймс за да се свържа с теб. Автора.
На бабчето й пълнели блатото, как се кефи. Решила да вземе мопа, но освен да се подпира на него едва ли нещо друго прави.
А вълшебния ти сироп, дето вдигал мъртъвци ще може ли да възкреси катетъра на опикалчик???
Баба и тъпото саше излезли на сладкарница с паста и швепс. https://youtube.com/shorts/_LbIf4wRB3w?is=EowvJEUTclSRbHld
Грешиш, колега, тва не са опиканчик и бабуся, тва е Центи, на която за първи път ѝ се случва друг мъж освен деде да ѝ обърне внимание и тя вече е готова потекла, чак ѝ се стича пичия шшшшшвепс-тоник в обувките…
Отговорете на Автора, де: Как изглежда да срещнеш Снежанка в парка? Ама в детайли!
Братле от мъжла солидарност ти го казвам, такава жена не ти трябва, ще ти трови нервите, ще ти трови живота, ще те излага шред приятелите ти, ще прглъщаш мъжкото си его, ще заравяш гордоста си, ще работиш като магаре и за какво, за да може с извинение за израза курвата да си прави кефа докато ти я носиш на ръце. Обичаш я разбирам те напълно, ще мине седмица. месец. година ще я забравиш, по-написаното се вижда, че си бил мъж на място, тоя пияндурник като ти е казал подобно нещо трябваше да му кажеш ела и я вземи веднага, щях да отида до нас да и събера багажа и да и го закарам пред блока, тогава щеше да се разбере тя цени ли те като мъж, като личност или просто те е исползвала като инструмент или като човек. Давам само съвет дали ще го приемеш си е твой проблем ако искаш да комуникираме [email protected] Според мен ще си по-добре с нормална стойностна жена която те цени и уважава и съм сигорен че някъде там стой и те чака да я забележиш
Петко льо, войводе, може ли, моля, да кажеш, какво е стойностна жена, според теб? В смисъл, да има най- много принадена стойност и полезен коефициент на действие?
По селата не отворихте ли летния сезон за чукане на козички,магарици и тн.....?
Ал :)))), чак сега загрях какво ми казваш. Да се успокоя :)))? Да кротна? Да не истерясвам? И тук съм си добре, рожбо. А тези реплики, непроизнесени, но в смисъла на съвета ти, са насъщния плот в Ladys first по Нетфликс. Ал, ти се запозна с Гергината. Я кажи, как ти се стори тя? Приличаме ли си? Представяш ли си колко късно ми се донесоха новините, че има такъв писател с разкошно цветно именце?! Ако се замислиш, защо ли тукашни автори отидоха оттатък, да не са глупави и да не виждат на дт номерата?Та се стига до извода, че нещо тук крайно не им допада и избират по- малкото зло. Кое ли е това, Ал? Аз? :)))) Еее, чак такъв комплимент :))! ***Разбирам, че сайта си е за забавление, но като се превърне в домашен белот, ний що да сторим, освен некоя ръка да свием посредством блъф? Ментене? Или да продаваме разредена мастика и пури, оваляни в междуцицие? Ал, преча ли ти? Като се жабуря и мътя коментарите, ти развалям бизнеса? Ф
К'во стана МА пача, мълча, мълча и пак доФтаса. Никой не те търси, никой не те вика за к'ъв фуй пак идваш??? Щото и там където си никай, НИКОЙ не те ебава за нещо. А ние що трябва да те търпим??? Аре чиба, чиба от тук. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
К'во стана МА пача, мълча, мълча и пак доФтаса. Никой не те търси, никой не те вика за к'ъв Фуй пак идваш??? Щото и там където си никой, НИКОЙ не те ебава за нещо. А ние що трябва да те търпим??? Аре чиба, чиба от тук. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Запъртъчето ми, то! Искаш да кажеш нещо,а излиза двойна кихавица с плюнки и бяс. Ееее, никак не тей възпитала майка ти, да не се обаждаш между големите, га си говорят! С твойте 56кила жив тестостерон и интелект, пиле, къде подскачаш и ти? Я, пиши една жалба в районното, че тий заседнало свинско уше в гърлето и само на пача оригаш, и чесън. :))
Тъпичко, семпличко, леко злобничко, но като цяло вкисната бозица, що е то? Баба ти Фърчилка коги я гонят умни мисли, но тя бяга по-бърже…
Верно е :))), баси мръсната жега беше! Ама дремнах. :))
Ал! Ши лягам. Мажа длани, лице, крака. Батя ти иде да ми каже Лека нощ и че нямало да ме пуска вече на късен фитнес, шот съм си разбивала съня. Аз го карам да избере каква да ми е стратегията за утре: 1) да ви липсвам и да плачкате или 2) да ви разкажа какво съм сънувала и после да пусна още 10 поста с кафето. Кое е по- дразнещо :)))? Хили се, нашия, ама така, със снизхождение, щот му е ясно, че мразя да не си лафя с моя Десантчик и че ценя единицата качествен живот. Особено ако получавам качествен гъдел по мозъчния орган. Ф (лека нощ)
Добро утро, Фей. Пия кафе и те чета. Радва ме твоят обхватен анализ на лумпенската, смрадлива част от коментиращите, надничащи през ключалките. Не им се впрягай, ти си на такава висота, че те дори във фантазиите си не могат да те достигнат. Не разбрах препращането към Гергана, никога не съм имал позната с такова име. Ама като кажеш чесън, направо се потрисам. Аз съм забранил вкъщи такова нещо да се носи. Не харесвам лучените миризми, не мога да ги нарека аромати. Нито в таратор, който и без това не харесвам. Виж, сух от цедено мляко със ситно смлени орехи става, кьопоолуто също предпочитам без чесън. Срещам известна съпротива, но я игнорирам. Разбирам, че си ходила на вилата, браво. В моите очи ти си като Атина Палада в блестящата броня на възпитанието, широката култура, познанието и произхода, в която се отразяват злобните и просташки стрелички на пигмеите. Типично по български, когато не можеш да достигнеш сияйните висоти, опитай се да ги смъкнеш във вонливата кал, която сам обитаваш. Желая ти слънчев и плодотворен ден.Сигурно си много респектираща в бяла престилка. Ал
Добро утро, Ал, пийвам кафенце и аз, подвила крака на леглото, а изгревът ме заслепява. Много ми харесва, че мога да му се наслаждавам. Раждането на деня. Гръбнакът на Стара планина. А от другата страна на жилището- залеза. Кога за блокове, кога зад булевард, но затова пък Витоша е на пост и пълни очите с приятна преграда и усещане за закътаност в прегръдката на природата. А за учението- взеха да не ми достигат знания и записах курс, неделен, за допълн подготовка. Ал, тези, дето ни разсмиват и се влачим под разказите като котка и бесни кучета, аз всъщност се забавлявам. Те после, представи си, се прибират оттатък и почват весел чат кой как се е представил, с което запълват смисъла на другия сайт :)))). Не е ли смешно? Осмислям ги :))). Но си прав, че е временен кеф. Не е така нещо пълноценно и одухотворяващо, като да се общува с човек като теб. А за в униформата, аз не съм респектираща, Ал, а представлявам един слуга. Отново. Вчера имах случай- старая се да извикам онази струна, която ще запее за най- дълго у отсрещния. Понякога не може да се направи нищо повече, освен да се чака. И тогава очите ми дълбаят пластове нагнетеност, докато стигнат там, където има резонатор. Това е нещото, което ме принуждава да ходя на фит, на кино, да излизам и да консумирам думи, характери, събития. Защото се нуждая от нови методи, подходи, средства и инструменти, хъс. Трябва да се обновявам. Практиката ни дава поглед откъм всяка стъпка и етаж на предприятието, тъй че да се познават етапите. По- натам ще стигнем и до сектора, в който да излагам лични презентации. Или съдба. Пътувам, Ал. Интересно е. А парфюма :)))), вчера пак имах случай с него и една прекрасна жена с красиво и нереално благородно лице :). Щом тя се усмихна в работата си, заради удоволствието да ме надуши, бях много доволна. Хайде, скачам за мюсли и обличането. С няколко впръсквания в гънките. Щастлив ден да бъде и за теб! Ф
Аз Фея, второ пия ,но знаеш моите са с почти 40% леблебия.Та относно белите престилки, за нас, някогашните момчета, тя беше символ на микс от грижа, респект и уважение. Тогава в училище имаше лекарски и зъболекарски кабинет, жени с бели престилки, сестрите също. Как да няма уважение? Да не говорим за военните комисии. В какви ли не училища не съм бил: в 6-то, на ъгъла на „Графа“ и „6 септември“, в Търговската гимназия на „Розова долина“, в бившето 39-то „Ал. Димитров“, в едно малко руско училище по диагонал срещу 6-то. Ние, „голишарковците“, с листове в ръце, се пъхаме от кабинет в кабинет, а най-накрая комисията, където винаги имаше лекарка, а ти стоиш гол пред нея и другите двама лекари и чакаш някоя неприятна изненада. Стискаш зъби, а онзи долу си живее собствен живот в най-неподходящият момент. Голяма излагация.Отделно в казармата, когато давахме кръв, млади лаборантки, сестри, лекарки, някак грижовни, мили ,топли А може просто така да са се държали, но като си свикнал на грубости и викове, това ти изглежда като грижа. Разказвал съм ти за тях, както и за приятелският разговор с една лекарка на едно голямо лятно занятие преди уволнението. Ал
Бабе, я разкажи малко повече за "оттатък", какво е това? Звучи като някакво готино място, където има и секс, и купон, и - най-важното - приятни и интересни хора, които се веселят и общуват и които ако въобще посещават sexkupon, то е за да го ползват като обществена тоалетна или сметище...
Решат ли двама де се ебът и сто и двама няма да ги спрат.Да се пее по мелодията на любима песен от близкото соц минало.Ал
Саше, що не разкажеш на баба Фи как мило се държиш "отатък" с лумпенската, смрадлива част от коментиращите? То не са усмивки, то не са теманета! Или тук "Чукча, чукча!", а там "Товарищ, товарищ!"
Деде, при теб това "Решат ли двама" не важи, ти нали си жертва на обстоятелствата? При теб е: "Реши ли Руми/Мая/Ваня/Дани/Пепи/Веси да те ебе и да се дърпаш тя няма да се спре..."
Ееее, кажете, де: къде е това вълшебно място, където деде се държи едва ли не като нормален човек, а не както обикновено като надут пуяк?
Е питай тъпото ХРОНИКЬОРЧЕ, питай баба. Според мен си е същото педалско лайно и там, защото тоя е еталон за дървен комунист, няма тук така, а отатък онака. Между другото, пропуснаи сте леля тИНА да добавите в списъка от отатък, тамошния ГЛАВЕН капацитет по всичкология от францушката школа, де кисне и тя 26часа, 7 дни. седмично и се обажда бетер черна станция.
Ал! Искам да си спокоен! Отлично знам как представя фактите торбаланчо и колко може да му се вярва :))). Обаче е тъжно едно- защо "добрите" хора се нуждаят от отвод за зловонните си мисли и поведения? Защото не са добри! Ето защо! Все едно да питаме, къде са предатели/изтезатели и прочее сволач в мирно, законово време? Ами пак са сред нас. Но им се дава свободата да се прояват, когато режимът е по- свободен за подобни действия. Може ли един нормален съвестен гражданин, да бъде груб, вулгарен и циничен? Може, ако си го носи в себе си и средата му го позволи. ДТ, оттатък е мястото, в което няма да стъпя. Защото имам избор. Както ти избираш да се връщаш на местопрестъплението и да лееш жлъч по бившия си партньор, по бившите подопечни потребители, изобщо по тези, пред които се мазнеше, когато беше министър с бомбе. Колко струваш тогава? Колко е "хубаво" мястото, което управляваш? Такааа, сега за Ал и поведението му там. Жените, които общуват с него, не го наричат "деде" и изобщо имат акъла да отсеят, са щастливки. Дали ревнувам? Ма вий шега си правите? Да ревнувам би означавало да замета под килима всичко, което е казвано от Ал. Моето си е мое. Толкоз. Точка. Такаааа, имаше ле още въпроси? А, да. Всеки следващ сайт, който ще се появи, ще бъде по- актуален, по- свеж и по- търсен от предходните. Това се нарича пазарна крива на търсенето. Продуктът се въвежда с клизма, минава дойната си фаза и залязва. Но не всеки сайт ще се развие така. Може да си остане ялов. Доктрински. Скучен и досадно сервилен. Това е оттатък. Една дума- сервилност. Доказва го най- много :)))) стискането на ръце и приемането на Десантчика, който уж е такъв и такъв :)))). Отделно категоризирането на потребители в стълбичка на егото им за червена калинка на поощрение. Е ? Не е ли смешно за сайт 18+? Пак копираме, торбичков, пак прилагаме фатки на патки. Литеротика е съвсем друга платформа и бизнес. Сега, тук също има кривини. Има и още как. Но поне този сайт не си играе на Бог. Спасителят в ръжта. Или друг помазан с журналистическо обрсзование и умения в писането. Този сайт дава най- широката и свободна среда за изява, без да изисква или налага. Медичи са слаба ракия,направо. Даже, този сайт тук е един социален опит, подобно на оня със затворената среда и плъховете. При всипки блага, народът се изпедерасти :))))). Този сайт тук роди хората, които се пристрастиха към този тип общуване. Които се осмелиха. Аз къде съм, ли? Там, където криви пътя след Осанна и Разпни го. Там съм. Възкресението не е като очевадното присъствие. Празнува се чат пат. И се носи като надежда и вяра. :))))) Е? Съгласни? @Коенеетака? :)) Ф
Ама #ского се сравних, а? Спасителят в ръжта да го духа! :)) Ф
Бабе, ако не си стъпвала оттатък откъде тази информация какво било или не било? Плямпаш май на база чужди разкази по непреживяно, я си признай? #смешнабаба
Обаче и аз не мога да си представя, че един задръстен кретен като деде, с засъхнал соцбетон вместо мозък и лицемерен "морал" на комсомолска отговорничка по културно-масовата дейност "не е важно какво правя, важното е какво казвам, а вие ще ме слушате и ще ми козирувате" какво значение има в кой сайт е? Навсякъде ще си е все същия сдухан боклук, права си бабе!
Деденце, торбаланченце, очички имам навсякъде. И ушичките ми са дълги. Косъмчетата ми са пеленгатори. Всичко виждам, всичко знам, аС вълшебник съм голям.
Хахаха, никаква вълшебница не си, бабе. Уж всичко чуваш и всичко знаеш, а май ще се окаже, че си някаква глупава неориентирана пръдла. И ся ще ти кажа кое доказва че си пръдла по един неоспорим начин: от колко години общуваш с този твой толкова страшен Торбалан и така и не се научи кога ти пише той и кога... не е той. #многосмешнабаба P.S. Бабе, Д.Т. ли е Дразнителя, я кажи? За едни приятели питам, които на следобедно кафе пяна вече им излезе на устата да доказват кой от тях НЕ Е твоя любим...
Минавам набързо, че пак отиваме на абитуринтска вечер с украинчето....... Тоа педалчик, лайнянчик що е приет отатък, не мога да разбера и аз. Един човек, като ми е отвратителен КРАЙ! Няма значение на Луната ли сме или на самотен остров, той за мен вече 1 цент НЕ чини!!! Той тук лижи баба, те там лижат него, ЕБАЛ СЪМ ГО И В ДОЛНИЯ ПЕДЕРЮГА. Отвратителен ми е като Любен Гоцев. Хроникьорите както искат така да ме разбират, а ти бабе всеки те знае къде си, не е нужно да обясняваш- КАРЛУКОВО! !!!дБз!!!
Изпускаш се, бахедт:))последниядазатворивратата. Изпускаш нервите. Тва ней професионално,неййй :))
#Кой е дразнителя? #Кой?
Крамола? Ух, че пубаво се е получило! Добре, че едно трибуквие ми каза да погледна! Пропуснала си да добавиш, че имам и издадена книга в Амазон.
И любов ли е, ако се нараняваме?
Малко ме фана лигоча....
Що бе, бабе, някакво ниво ли има тука, под което съм паднал? Хахаха, ама ти верно си бахти глупавата пръдла, чеСно...
И ми е топло ппд роклята- широка, свободна, полиестер в естествени земни цветове с кончета и колесница. Парфюма се смесва с идея сладка пот. Две не виждам за сън. Къси полупрозрачни чорапки от златна нишка и кърдраво златно поръбване тип божур. Гащаците са бели паяжини. Сютенът бял с атлазени ленти. Горещо. Стегнато на место. Меко на други. Пъпът може и да подскача на въже. Накъсано. Вресливо. В нетърпение. А може и да стои глух и ням, натиснат към диваня. Е, как е гайз? Спарени ли са пишчетата в тая жега? :)))))))
Амазонский завоевателю, да предадеш много поздрави на посредника! Друг от админ екипа останали да дежури оттатък? Или е безпризорен? А за,книгата и "ненамерението ти" и прочее скромничения :))))))))))) поздрави на последователите и тези, които те слушат и не гледат какво правиш :)))).
(и само да кажа, че "пръдла" не е обида, а едно съвсем обективно определение за човек, който си мисли, че лети високо, високо, обаче от него се чува само "прррръъъц!", "ПРРРРРРРРъъъъъц!!!". Но ако те обижда "пръдла" можеш да го четеш така: горд производител на миризлив въздух под налягане) #смешноеей
Грижовният той! Че се превежда, от кавалерство. Няма нищо, заебателни и умели познавачо на финото междуполово общуване. Което говориш определя ума ти. Което казвам аз- моя. #Анадъмо :))
Гайз, прекалено лесна топка сте, чак #нееинтересно :)). Спокойна вечер ви желая! Дано Аллах ви даде мир на душата. Благодарете му за времето с мен! :)) Обогатявате се. Лека нощ
Фей, как мина деня. Нямам много време да разменим мисли Тук съм единствено заради теб. За мнението на другите бих го определил с един израз на Наполеон "През кура ми е" Твоето мнение ми е интересно, останалите са уличен или кръчмарски шум, след петата шльокавица в усмърдяна селска кръчма. Ти си жена със стил, те не са ти на нивото. Целувам ти ръка - Ал
Ал, аморе. Разхождам дружката. Вече дойде хлад. Денят беше силен. Божията воля ни кара да приемаме и вярваме. Но днес...днес имах множество силни моменти, на жена, опряна на жена. Различни моменти. Бившите ми заядливки от курса, днес ми подаряваха неща. Пърхаха наоколо ми. Беше силен и хубав ден. И най- хубавото е, че те имам. В тишината между минутите. Ф , твойтичката ти
Бабе, викаш тва тук е един велик сайт, екскре... екс... ъъъ... пери... мент невиждан и нечуван бил, а онова "оттатък" било някаква банална и скучна имитация, жалка работа. Не знам, не знам, аз все не сколасвам да видя някой линк, някой да успее да каже как се стига до "оттатъката". Много бързо трие тоя твоя Купоний, страх ли го е, яд ли го е, завижда ли, къв му е проблема? Или викаш не е от страх, за добро го прави, да не се лъжат хората да отидат и после да се разочароват, че не е толкова хубаво като тук? Ама сигурно е така, какво да е друго? Ех, бабе, бабе, ние се шегувкаме с тебе, а на теб кво ли ти е да го играеш селския идиот #смехсмех
Кат пийна неколко ракии влизам тука, щото много готино се пцува. А па и як ебан. Цигане, рязани, магарета, кучки и кучета, баби и дечурлига. Накрая Бахи им тегли по един свеж коментар със сочна попържня. Нема другаде такъв кеф.
Чета коментарите тук и честно казано ми е странно не само самото съдържание, а цялата атмосфера около него. Не говоря моралистично, всеки си има живот и интереси, но ми е трудно да си представя реалните хора зад тези коментари. Най-странното за мен е, че това не изглежда просто като случайни хора, които са попаднали на един разказ и са написали мнение. По-скоро изглежда като малка общност, в която някои вече се познават, имат си стари закачки, прякори, вътрешни шеги и някакъв общ език. За външен човек това е много особено за четене. Не знам дали разказът е реален, измислен или нещо между двете, но реакциите под него са ми почти по-интересни от самия текст. Чудя се какви са тези хора извън сайта. Как говорят навън, как живеят, как изглеждат в нормална среда. Защото тук всички звучат като персонажи, а не като обикновени хора. Не го казвам като обида. Просто е странно да видиш такъв малък паралелен свят, в който хората явно са си изградили роли и си общуват през тях.
ПОВЯРВАЙ, много е смешно и забавно! В момента чета и се заливам от смях. Повечето които визираш сме хора на живота, и повечето го живеем ако не на 100% то поне на 95%. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
И защо трябва да има някаква връзка между реалните хора и персонажите тук? Като почнеш от т.нар. "Ал" или "Алекс", когото най-топло наричаме "дедето", в живота си е бил пълен смотаняк, по времето на социализЪма си е избивал комплексите като второсортен агент-доносник на ДС и си е отмъщавал на по-талантливите и успешни колеги като ги донасял. А тук може да се изживява като дипломиран инженер, с награди от ТНТМ, чест участник на научни конференции и симпозиуми и най-важното - има огромен кур и бил социалистическия Дон Жуан, нямало колежка, която да не копнеела да усети дебелината и дължината на инструмента, той разбира се си пазел семейството, но все така ставало, че без да иска като жертва на обстоятелствата кура му все се оказвал ту в тая, ту в оная колежка. Някой тук вярва ли му? Много ясно, че не, обаче какво значение има това? Дедето нали е щастлив да ни разкаже още някоя от неговите фантазии. Или пък бабето, "голямата стопанка на малката къща", известна като Феята, Fairy, свинята Спаска и други разни животни. В живота си е най-обикновена недоклатена домакиня, която един ден случайно попаднала на сайт за еротични разкази и от тогава прекарва в него десетки часове на ден. В живота си е тъпа пача, тук също е тъпа пача, но тя самата се чувства като Кралица, Жената-чудо и Нашата родна майчица, Говорителката на Купоний. Бабето будалка дедо Алекс, че е впечатлена от разказите му, играе го едва ли не влюбена, много са забавни двамата. Торбалан, Дядо Торбалан или съкратено Д.Т. някога е бил модератор на този сайт и това са най-великите години на sexkupon, когато тук е било място, където се събират талантливи автори на еротика, провеждали са се литературни конкурси, абе с две думи бил е невероятен купон. Случва се нещо, собственика на сайта уволнява Д.Т. и той си обира крушите и си прави него сайт, "чието име никога не трябва да се споменава тук, защото админа трие", ние му викаме "оттатъка". Бабето е била несподелено влюбена в Д.Т. и още не може да му прости, че той я е отрязал като кисела краставица. Бахура, Бахе, Директора, Директора на Бахурния завод е един свеж и готин пич, който се е заел с нелеката задача да упражнява модераторски контрол без да има реални административни права. Понякога му се получава, понякога не, с годините е придобил ранг и статут на митичен герой. Бахи в реалния живот е един спокоен и щастлив човек, нищо общо с Ужасния Директор. Купоний както се досещаш е собственика на сайта, той самият никога не се намесва, оставил ни е да си правим каквото искаме, ние предполагаме, че просто държи да докаже на Д.Т. че модератори не са нужни за да се получават нещата, но най-вероятно просто отдавна е махнал с ръка на този проект и го оставил на самотек. Е, да - Купоний мрази да се споменава сайта на Д.Т. Накратко - всеки тук може да е който си иска, мъж, жена, звяр, някои дори имат повече от една самоличности и защо не? Докато Купоний си пита ушите и не взима мерки всичко е позволено. Добре дошъл, възползвай се! пдзв
Тъпичко, семпличко, леко злобничко, но като цяло вкисната бозица, що е то? Баба ти Фърчилка коги я гонят умни мисли, но тя бяга по-бърже…
Много точно резюме на събитията. Пропусната е само една ключова фигура. Трибуквието, което някога беше наричано Чудес, а после Главната Проститутка. Тя вдъхваше душа на купона и на Купона. Караше мардите да пишат разкази, еманация на ентусиазма. Не можа да понесе лицемерието и използвачеството и запали искрата на бунта.
Замислих се за това название на другата земя "отатък". Като в комунизма. Има някаква митична страна, отатък. Там има касетофони, гангстери, яка музика, но недай си боже да я споменеш и идва ДС да те пита разни работи, а после и да ти направят един воден масаж в пожарната.
Историята с трибуквената Богиня на еротиката е една цяла отделна сага, нарочно реших да не задълбавам по темата, но щом стана дума нека разкажем тогава и за нея. Трибуквената, още Giv, дивата Амазонка на SexKupon, един от малкото автори на еротични разкази, която не просто разказва реални истории от собствения си опит, а често се е налагало сериозно да се ограничава в сексуалните описания за да не бъде обвинявана, че преувеличава. За съжаление срещу нея се изправят тъмните сили в Секскупон, начело на които е завистливата интригантка баба Фъ, която също се пробва да пише разкази, но не може да се мери с Giv. Нормално, то какво може да роди фантазията на една проста домакиня, която единствените оргазми, които е изпитвала е докато се гали по мидата и фантазира за баща си. Но както и да е - Giv решава, че не си заслужава да си губи времето с комплексари и недоклатени идиоти и казва на Купоний: "Аз си тръгвам, моля всичките ми разкази да бъдат изтрити, не искам дори частица от мен да остане тук!". На което Купоний ехидно и гадно се изхилил и категорично отказал..., е поне аз така си го представям, най-вероятно е просто си замълчал както винаги прави и е оставил молбата на Giv неудовлетворена. И тук се намесва Д.Т., който бабата може ви го описва всякакъв, но в конкретния случай е единствения, който е постъпил като мъж: възползвайки се от правата си на модератор взел и изтрил всички разкази на Giv от сървъра на sexkupon. Яростта на Купоний била грандиозна като сблъсък на галактики..., e или поне аз така си го представям, а най-вероятно Купоний както обикновено тихо като путка, без да каже дори дума просто отнел на Д.Т. модераторските права. Между другото тук бяха споменати и дългите приказливи уши на баба Фъ, това е един друг образ - Изку Куригал. Някога беше тук автор на интересни и интригуващи разкази, във времената, когато тук се ценеше в разказите да има и нещо интригуващо, но напоследък се е превърнал в нещо като едно видиотено старче, което може само да мрънка "Ех, какво беше едно време, а сега е само скука и лицемерие". Казват, че Изку редовно посещава "оттатъка" да им кудкудяка, да мрънка и да раздава съвети, които никой не му е искал, а след това идва тук да докладва на бабата какво било скучно и тъпо "оттатък" и тя се радва като малко дете (няма как да знам със сигурност, но никак няма да се изненадам, ако оттатък вече са го прекръстили на Изку Дкудякал). А, да, има мистерия около личността на Дразнителя, единственият, който успя завинаги да изгони бабата от сайта... е, завинаги, завинаги, колко да е завинаги - има-няма седмица да е липсвало бабето, ама това по тукашното летоброене си е цяла вечност, една седмица бабата да пропуска да дарява с Вниманието Си целокупното купонско домочадие?! Ужас, ужас, всички тук бяхме изпаднали в паника и потрес и пищяхме неистово, че е спряло да изгрява слънцето и се канехме вече да посрещаме края на света... е или поне бабата така си го представя, всъщност май никой не забеляза, че тя липсва. Та този Дразнител наскоро с нещо беше издразнил бабата и тя се беше зарекла да не стъпи повече на купонска земя. Дразнител, бате, аз имам към теб само един въпрос, дори не искам да знам кой си, но питам и отговор не ща: защо, копеле, спря да дразниш бабата, толкова хубаво ни беше докато я нямаше. Айде, моля те, направи пак в каквото си толкова добър, издразни я пак, ама тоя път поне за месец, става ли? пдзв
пдзв, ти си истински хроникьор. Толкова обективно и хронологично представяш цялата обстановка, че няма как да не помолим за още. А драмата около Звезда и възлюбените ѝ?
Признавам, че този момент с Дразнителя съм го изпуснал, защото в един момент Ф ми дойде в повече и спрях да ѝ чета излеянията. Интересно какво е успяло да и влезе под кожата, та чак и да ни даде почивка от нея?
Помолих Д.Т. да свали разказите ми, докато беше модератор. Той отправи предложение да помисля няколко дни. След като срокът изтече, потвърдих желанието си текстовете да бъдат изтрити. Дядо Торбалан изпълни една простичка човешка молба. На следващата сутрин разказите ми бяха публикувани отново, а Д.Т. отстранен от поста си. Помолих собственика на сайта, когато му е удобно, да ги изтрие, но получих отказ. Не настоявах повече, защото беше ясно, че диалог няма да бъде възможен. След няколко коментара от страна на Д.Т. текстовете все пак бяха свалени. Днес, заедно с новите ми разкази, те са на място, където сама решавам съдбата им. Мога да ги редактирам или премахвам, когато пожелая, без да притеснявам никого. Всеки автор, който публикува при Д.Т., има тази свобода. Административният панел не редактира чужди произведения. Единствено при текст с педофилско съдържание администраторът се свързва с автора и препоръчва промени. Ако те бъдат отказани, разказът не се публикува. Бях емоционално привързана към sexkupon. Тук срещнах и сегашния си мъж. Ако собственикът вече няма желание да се занимава със сайта, готова съм да го купя. Весела
Ех, каква задушевна сбирка се е получила тук! И мемоари. Гледни точки. Имам едно недоумение само- за какво се борите? Ако всеки е получил каквото желае? И е ок на мястото си? Ф
Бабе, пак ли ти неразбрала? Пак ли ти в недоумение? А уж там нещо третите ти очи, осмите ти уши, звездите, чакрите... те какво, да не са ти сърдити и не ти говорят? Ама айде, днес съм ларж, ще ти обясня: пита значи новодошъл за какво е цялата патаклама и аз любезно обяснявам: кой кой е, защо е, да не се чуди завалията. А ти как успя да видиш някаква борба? Не, не ми отговаряй, риторичен въпрос е това, няма нужда да ми се обясняваш пдзв
Ал, пия кафе :). Значи е точния момент да ти поприказвам малко. Днес беше луд ден. Толкова луд, че ме оставяха да поема сама конвейера :))). Колегите ми от уни отсъстваха и това даде шанс да бъда четириръката Кали. Толкова съм уморена, че чувам мислите си тихички и едвам доловими. Но имаше нещо тази сутрин, нещо във въздуха, което ме принуди да държа гръдния си кош високо напълнен, там, на ъгъла, до светофара. Зърната ми се стържеха в сутиена. А възбудата бях сигурна, че ми оцветява скулите. До булеварда. Сред шума. Под дълга чисто новичка рокличка в проветриво златно. Ал! Всичко ми се видя в хармония. Изгревът. Домът. Сутрешния още слаб трафик. И едно момченце. Малко, може би на 4 годинки. Бясно въртеше педалите по вело- алеята, далеч изпреварило баща си, за да не го надмине рейса ми. Бе опънало долната си челюст напред и трескаво въртеше глава да се подравни с конкурента. Без да внимава. Без да гледа за улицата напред, която му предстои да пресече. Ал! Сърцето ми се сви от тревога, после се успокоих, когато видях, че е чисто. Издишах напрежението. Насилих се да изтрия лошото предчуствие, а да засиля образа само и единствено на детето в мъжа. На онази природна сила, която го караше да се състезава. Да е бесен малък калпазан. И там, в града, измежду милион опасности и безумия, то имаше фокус и цел, да не остави рейса да го изпревари. Да е пръв! Да е силен! Да е могъщ супер герой! Прииска ми се да имам снимката му от този миг на билборди по всички шосета. Пазете героя! Той печели в този миг! Ф
А така, ето моите предположения в кого била Флюбено-загубена бабетка и на кого на пук пише тия безкрайни логореи и приказки за неотразимия изпърдялчик Д.Т. Само не можах да разбера защо мен трябваше да обвинявате и курдисвате до снагата бленувана на баба??? Ще ме ядосате и ще стане като МИНАЛИЯ ПЪТ! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ейййй :)))) кво нещо е пунктуацията! Също и липсата и. :)))) Няма такъв смях! Браво, Бахе, шест ти пиша!
Те потребителте си ме разбраха, макар и да съм пропуснал да забия една запетая. А на неграмотния Ти аморе колко му пишеш? Да ва шибам и в дъртите кукумявки. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Шибай, Бахе, шибай! Чи от утре- клъц! Сраммм и позор. Комисар Пламена ке ти запали гъзотттбйхцхйхътттт
Гледам някои правят първи стъпки в стендап комедията, ама нещо не съм впечатлен. Сетих се за една реклама, която завършваше с: "... а един мармот завива шоколад в станиол." /Изку Куригал/
Я, Изку? Що щеш тъдява? Някой специално те викна да оценяваш новите попълнения в стендап комедията или правиш контролна проверка "на случаен принцип"? Ама добре си дошъл, тъкмо да потвърдиш вярно ли е, че ти си ушенцето и оченцето на Фъ оттатък (да не му казвам името на сайта на Д.Т., едно че не го знам, и друго, че Купоний се дразни)? И друго ми е много любопитно, вярно ли е, че там вече ти викат Дкудякал?
Китки- маргаритки за всички любопитки! #койедразнителя #койеагента
Сега, за другия сайт, дето не го знаеш питащий- нали кат се питало на гишето и там бил на първо место по популярност шот нали уби, затри и нулира този сайт, което беше цел през стиснати зъбки. Нещо издиша теорията нечия. Така. Начи, влизаш, караш направо по същество с ""ас само да питам" и влизаш. Вътре - четеш и душата ти трепти. Виждаш къде било изгряло слънцето, истината те осенява, женската плът там е на кило прелест, умът - най подострения, така чак свят ти се извива и забравяш пътя наобратно. Начи, койт е бил там, тук не се е върнал. А се чуват само пъшкания, не писъци- де. Спокойно. Не мога да повярвам, че може да има хора, които още не са отишли и се натискат тук. Или че са се върнали? Божеопази! Накъде се върти тоя свят? Ф
Бабе, едни сме китки-любопитки, други сте мултиманджи-мерудии. Ко са обаждаш, теб ли те питам та си се разкудкудякала сабахлем? Барем да ти беше информацията от първа ръка, а то кво - плещиш някви клюки, чула-недочула...
Не за друго, ама иначе се правиш на айсиктир без петнагъзисе като теб те питаме "кой е дразнителя" и тирири-рам, нищо-не-знам, ляляля. Айди мола ти се, малко по-сериозно начи
Няма накова нещо, като гледни точки или глупостта "своя истина". Има факти. Ако някой смята, че фактите не отговарят на истината, може да го каже. Ама не с недомлъвки, а конкретно. Това и това не е вярно, не беше така. Айде, да ви видя! Относно "нулирането". Огледай се. Тази седмица "отатък" има една повест на Спиро и един разказ на Д.Т. Всеки един от тях е по-добър от каквото и да е тук от последната година. А тук разказите за толкова истински, колкото и пластмасова пържола. Защото всички знаем как се сътворяват.
Айде пък и вие ся, баба мърша сФинса й останаха двама поддръжници- опиканчик и тоя изкудкудякЪл, сЕрце не й дава дан си ги викне за подкрепа. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бабата слуша какво ѝ нашепват звездите, третото ѝ око и глупостите на агента си оттатък и разсъждава по непреживяно, какво очаквате? Хашлашкия ѝ стил на изразяване и мегасамочувствието на последна инстанция присъщо на махленските клюкарки, това е в най-добрия случай #смехсмех
Аз съм оня новия, дето питаше какви хора реално стоят зад тия коментари, щото честно казано ми беше много странно като го четях отстрани. Пдзв, признавам, много добре го обобщи. Не знам кое е вярно, кое е преувеличено и кое е част от местния фолклор, ама поне ми стана ясно, че тук не е просто някакъв разказ и случайни коментари под него. То си имало цяла история, роли, стари драми, друг сайт, модератори, прякори и какво ли още не. Най-много ми беше интересно това, че явно няма нужда човекът в реалния живот да има много общо с образа, който играе тук. Това май ми отговаря на въпроса, защото аз точно това се чудех: как да си представя тия хора навън, в нормалния свят. Явно не трябва да ги представям буквално, щото тук всеки си е някакъв персонаж. Не го казвам с лошо, просто ми е странно и интересно. Влязох да прочета един разказ, а попаднах на цяла местна митология.
Бахуре, да не ревнеш пак, че не си ме бил споменавал? Само питам ;) И специално за многопитащия хроникьор един виц: Крокодилът много мразел хипопотама, защото бил толкова умен, че винаги успявал да го затапи когато се заяждат... Един ден крокодилът решил да отиде при хипопотама, да го попита какво прави и когато той отговори "плувам си" да го затапи "че какво може да прави лайно като теб?" Заплувал той към хипопотама: - О, Хипопотаме какво правиш? Хипопотама го изгледал и казал: - Плувай, плувай лайно зелено! /Изку Куригал/
Та ти кое лайно пишеш, че си, на зеления крокодил или на "мъдрия" хипопотам? Дядо Дидо, да не ревнеш, че не съм те удостоил с отговор. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Не знаех, че дори в твоя случай е възможно да се деградира, Бахуре. Преди поне ползваше лафове от трети клас, а сега се връщаш в детската градина. Виждам, че си се разпознал във вица, макар че не бе адресиран до тебе, така че отговорът на въпроса ти е вече излишен. Кога да очаквам нещо от теб на интелектуално ниво поне четвърти клас? /Изку Куригал/
Изкудкудякал, спри да ползваш животни от приказките в детската градина и можем да минем в основното училище. Когато насреща си имам група откачени и аз се правя на такъв, за да се разберем. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Лунохода дойде да ви прибере! Качвайте се, има място за всички!
Де да се преструваше, Бахуре! Де да се преструваше! Щом виц от приказка не различаваш, май съм те надценил. /Изку Куригал/
Ти продължавай да си мислиш, че виц и приказка са различни неща не само хроникьори те ще ти се подиграват, ами и тукашните потребители. Но нищо де, то и тази роля трее се изпълнява от някого. Е го, дрислянчика днес го има утре не се знае, деде на години, нЕкой ше трее го замести в ролята му на шут. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Добре. Щом си си окупирал ролята на селския идиот, ще чакам да се освободи тази на шута. /Изку Куригал/
Изку, селския идиот го играе баба ти Фъ, ние с Бахето сме по-скоро нещо като пакостниците Макс и Мориц. За палячото наистина ще се наложи да изчакаш дедьо Ал някой ден да прекали със сладкото и/или да каже нещо "на въпреки" на жена си Центито, с което резко да ованканти ролята. Но междувременно ти не спирай да кудкудякаш като снесеш яйце, а ако пък речеш и да спазваш някакъв график можем официално да наречем концертните ти изяви "Първи кокошки", "Втори кокошки" и т.н. Едно е сигурно: гладен няма да останеш, все ще се намери кой да те нахрани (ажпо)
Колега, заеби го тоя курник със самотен и проскубан петел, пълен с кокошинки. Давай на предните позиции днес са открили нов курник и изненада, вътре няма кокошка, а някаква сФиня се е навряла и грухти сърдито. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Хора с речник по-беден от този на задника ми ме били хранили!? Ти да видиш! Макс и Бътхед ли бяхте или Бийвъс и Мориц, че забравих? Звучите като ученици от школата по забава на Къци Вапцаров. Трябва да ми плащате за честта, че ви обръщам внимание. Хайде много ви здраве! Достатъчно си губих времето с недорасляци! /Изку Куригал/
Изпе, ние с колегата Баххед Морицов на никой гладен и жаден не сме отказали. Но ти и красноречивия ти задник май си просите допълнително, от специалното меню? Нямаш грижи бе, Изпе, кажи "триста" и си в играта, приятелите на бабето и дедето са и наши приятели.
Ама вие и меню ли имате? Кое ви е любимото? Ей сега ще ви го приготвя. /Изку Куригал/
Колега, нещо измършавял ми се струва господин Дерасян, едвам меца, ахалабахала - нищо не му се разбира. Горкото, хич май не са го хранили оттатъка и ся тича тука да 'апне нещо бе, деа маа му деа, чак тропа с лъжицата по паницата. Бе той хубуу е гладен, ама като не казва вълшебната думичка ние ся кво да го правим? Изпе, кажи триста?
Поздравче, АЖПО: "Мишки срещу мене църкат. Като ме видят познай къде си бъркат." /Изку Куригал/
Мерси за поздрава, Изпе, голям кеф е да карам непослушна кучка като теб да ми пее и танцува на дедовия. Не спирай, Изпе, не спирай, покажи на тия хора как са мяташ, как го бараш, колко са стараеш…