Старият рибар

16.05.2026 | QMK

Казвам се Мартин, на 30 години – рус, синеок, с очила и леко закръглен. Дойдох във вила „Морска тишина“ да си почина, но останах завинаги променен.

Първата нощ спах неспокойно. Към три и половина ме събуди тиха, дрезгава песен, идваща от кухнята. Слязох долу само по бельо и видях висок, широкоплещест старец с моряшка шапка и вехт пуловер. Миришеше на сол, тютюн и мъжко тяло. Обърна се бавно и ме фиксира с тежък, но спокоен поглед.

- Аз съм Димо. Това беше моята вила. Починах преди седем години.

Не избягах. Просто не виждах заплаха в него. А е трябвало...

Останахме да говорим до сутринта. Гласът му ме успокояваше. Следващите вечери изглеждаха почти нормални. Готвеше ми гъста рибена чорба с много подправки, караше ме да седна до него и ме хранеше с лъжица. Понякога прокарваше пръст по устните ми, за да оближа останалото. Усещах как тялото ми реагира на близостта му – на топлината му, на грубата кожа на ръцете му, на миризмата на море, която се излъчваше от него. Седяхме на терасата, пиехме студена бира и мълчахме, докато вълните се разбиваха в скалите.

Една вечер, след няколко бири, гласът му се пречупи. Разказа ми за жена си Елена – как му е духала всяка вечер, как е обожавала вкуса му. Сълзите му се стичаха по обветреното лице. Не знам какво ме прихвана. Коленичих между краката му, разкопчах панталона му и извадих тежкия му, дебел член. Беше около 18 см, с ясно очертани вени. Миришеше силно на мъж. Започнах да го галя с ръка, после се наведох и го поех в уста. Беше солен, пулсиращ, изпълни ме целия. Димо изстена дълбоко, хвана ме здраво за косата и започна да се движи ритмично в мен.

Оттам нататък нямаше връщане назад!

Още същата нощ той ме вдигна, наведе ме над масата и ме намаза с нещо. Когато влезе в мен за първи път, имах чувството, че ме разпъва на две. Влизаше бавно – горещ и невероятно дебел. Болката се смеси с толкова силно удоволствие, че свърших, без дори да се докосна, докато той ме пълнеше отвътре.

Оттогава ме ползваше всеки ден. Готвеше ми и ме хранеше, но вече по съвсем друг начин. Пълнеше устата ми с гореща рибена чорба и парчета вкусна риба. Задържаше главата ми и започваше да ми чука гърлото, докато течността се стичаше по брадичката, гърдите и корема ми. Обичаше да ме гледа как се давя и гълтам едновременно супата, рибата и дебелия му хуй.

В кухнята ме връзваше за масата с груби рибарски въжета. Разтваряше краката ми широко и започваше да ме „зарежда“. Първо вкарваше големи, грапави рапани – усещах всяка тяхна издатина, докато ги буташе навътре с пръсти. После следваха хлъзгави водорасли, които ме гъделичкаха отвътре. След това идваха старите дървени лъжици с дебели дръжки, които мажеше обилно с някаква мас от буркан. Пъхаше ми и бутилки от бира – отпиваше от тях, после ги вкарваше дълбоко, а течността се изливаше вътре в мен. Вадеше шишето и пак отпиваше – кефеше се на вкуса на анала ми, примесен с бирата. Накрая взе коркови тапи и усърдно ги наниза на рибарска кука с въже. Направи нещо като анална броеница от поне десет тапи. Започна бавно да ги набива една по една, докато влязоха всичките. Държа ги в мен през цялата нощ.

Следващата вечер той включи в играта дръжки на въдици и метални тежести. Набиваше ми ги и ме ползваше за стойка, докато си оправяше скъсаните корди, плувки и куки. Бръкна в големия си стар куфар и извади едно тежко метално топче, което звънеше – използвало се е за привличане на рибите. Потопи го в мазната чорба, извади последната, пета въдица, която беше оправил, и я пъхна рязко в анала ми. Всяко нещо влизаше бавно, разтягаше ме и оставаше там, докато той ме наблюдаваше доволно. Усещах тежестта и пълнотата. Усещах как всичко се блъска вътре в мен при всяко негово движение.

Една нощ ме заведе на плажа. Накара ме да легна гол в плиткото. Зарови ме в мокрия, груб пясък – само лицето, гърдите и разтворените ми крака стърчаха навън. Пясъкът дращеше кожата ми. Когато влезе в мен, солената вода нахлу заедно с члена му и анусът ми започна да гори като жив огън. Болеше невероятно, но не исках да спира. После започна да пъха вътре морски дарове – малки рибки, които се гърчеха и мърдаха в мен, гладки миди, големи рапани и накрая една жива змиорка, която се извиваше и ме караше да треперя и да крещя. Димо ме чукаше бавно през цялото време, докато вълните ни заливаха.

Връщахме се във вилата и всичко продължаваше. Понякога ме караше да пия урината му директно от члена, докато пиехме бира. Държеше ме здраво за косата, пълнеше устата ми и гледаше как гълтам. После ме обръщаше и ме чукаше още по-жестоко, докато спермата и урината се смесваха и се стичаха по краката ми.

Сега съм негов изцяло. Всяка сутрин, всеки ден, всяка нощ. Връзва ме, пълни ме, храни ме, ползва ме като тоалетна, като дупка, като своя лична собственост. Аз, който никога не бях поглеждал мъж, сега живея само за неговия глас, за миризмата му, за болката и за удоволствието, което ми дава. Вилата вече не е просто сграда. Тя е нашият дом. А аз съм неговото момче.