За добро или за лошо

07.05.2026 | Анонимен

В момента съм малко над 25, но времето между 13-ата и 17-ата ми година определено не е нещо, което искам да си спомням. По ред причини този период беше особен и твърдо неприятен, особено за момичетата. За момчетата не знам как е – не съм мъж. Тази хормонална центрофуга, за която никой не те подготвя... Никой не ти обяснява как, по дяволите, да се справиш с нея. Да, обясниха ми за цикъла, заведоха ме на гинеколог, научиха ме на безопасен секс, как се ползва презерватив и кога се пият противозачатъчни.

Да де, ама никой не ми обясни, че ще има един МНОГО ДЪЛЪГ период, в който буквално няма да мога да контролирам собственото си, бурно променящо се тяло. Че колкото и да съм умна, интелигентна и разсъдлива, няма да съм първата, победила биологията. Беше ужасно. Ужасно! И то само защото не бях подготвена. Ако знаех какво ме чака, може би щях да реагирам по-адекватно. Поне така си мисля сега.

Какво направих ли? Ами каквото можах. В момента, в който установих, че в главата ми са само мъжете и техните „инструменти“, се постарах да я запълня с други неща. Освен училището, ходех на алианс, на плуване и на пиано. По едно време се записах на танци, продължих и с бойното изкуство, което практикувах от малка. Тъй като не бях близка със съучениците си (масово чалгари, пияници и друсачи), нямаше проблем да си стоя вкъщи, да уча и да чета книги.

Да, обаче... не бях калкулирала едно много просто нещо в тази „стройна“ система: биологията. Природата. Нея никой не я е победил и аз не направих изключение. Всичко, което се случи след това, ме шокира толкова много, че ми отне доста време да го осъзная и приема. Да си дам сметка, че нито съм първата, нито последната, на която се случват такива неща. Разбира се, бурно развиващата се физика никак не помогна в цялата ситуация.

Поради изключително сериозния ми режим на движение и спорт от съвсем ранна възраст имах наистина страхотно тяло. То беше поддържано в строг и безкомпромисен ритъм, което за момиче в пубертета е по-скоро изключение. Наследството от майка ми и баба ми – огромни гърди, чуплива кехлибарена коса и сапфиреносини очи – не правеше нещата по-лесни, а напротив! Категорично не бях „красива“ в класическия смисъл, но определено бях интересна и отличаваща се.

Вярвах, че ако си „налягам парцалите“ и не си търся белята, все някак ще се справя с факта, че в главата ми постоянно бяха мъже и патки. Бях си обещала, че докато не стана поне на 16, няма да се занимавам с момчета. Сега се смея с глас, само като си помисля колко „сериозно“ го бях решила и как въобще съм си представяла, че мога да надвия себе си. Гледах порно, разбира се – редовно. Но не се пипах като приятелките и съученичките си, понеже самата мисъл за това ме отвращаваше.

Всичко вървеше криво-ляво до момента, в който навърших 14. Тогава учителят ми по пиано се разболя и се наложи да премине дълъг лечебен процес. Понеже бях от най-напредналите и свирех с удоволствие, той реши, че няма смисъл да губим форма, и прехвърли часовете ни на свой колега.

Имах обичай след всеки урок да сядам в едно кафене близо до школата и да пия капучино, преди да тръгна към вкъщи. Уроците ми бяха по два часа и половина – уморявах се много, независимо че ходех с желание. Сядах там с огромно капучино с карамел и канела, разглеждах си упражненията за домашно, „свирех“ ги наум и си почивах с чувството за добре свършена работа.

И така, след втория урок при новия учител, който за радост се оказа страхотен като стария, седнах с моето ритуално капучино. Когато тръгвах и отидох да платя, кафеджията каза, че сметката е уредена, и кимна към една от масите.

Там седеше мъж на видима възраст поне 40 години, може и повече. Гола глава – вероятно обръсната. Добре тренирана горна част на тялото с видими мускули. Нямаше как да преценя друго, тъй като беше седнал. Имаше леко матова кожа и перфектно поддържана прошарена брада. Но най-силно ме впечатлиха чифтът кобалтовосини очи, вперени директно в мен. Гледаше ме спокойно и уверено. Усетих нещо странно – някакъв спазъм ниско в стомаха.

След първоначалния шок се ядосах. Взех от бара приготвените пари за капучиното, отидох до неговата маса и ги оставих.

- Не Ви познавам, което не е единствената причина да си платя сметката сама.

Тръгнах си, без да чакам реакция.

На следващите три урока по пиано – ходех през ден – кафеджията все така отказваше парите ми. Било платено. Всеки път оставях сумата на бара и казвах да ги върне на този, който се прави на много важен. Но мъжът не се появяваше. Опитах се да измъкна информация от бармана, но той твърдеше, че не го познава и не знае нищо за него.

След седмица обаче ми подаде листче с адрес – на пет крачки от школата по пиано. На обратната страна пишеше: „Добре де. Ела да ми върнеш парите лично“. Вбесих се! За кого се мислеше този? Да ми говори на „ти“ и да ми нарежда къде да ходя?

Но... сякаш против волята си, излязох от кафенето и отидох на адреса. Беше малка уличка в съседство. Витрина с дърворезби и реставрирани мебели. Леле! Този дърводелец ли беше? Не можех да откъсна очи от едно огромно огледало в рамка от много светло дърво, която изглеждаше като избродирана. Филигранна работа – плетеница от цветя и листа. Приказно красиво.

Докато съзерцавах рамката, чух:
- Знаех си, че ще оцениш точно това!

Обърнах се по посока на гласа и вдигнах глава нагоре. Много нагоре. Този мъж беше поне метър и деветдесет. Поне.

Направих се, че не забелязвам как дишането ми се учестява и пулсът ми се ускорява. Само от работата с дървото ли имаше физика на гръцки бог? Опитвах се да не зяпам това силно, перфектно изваяно тяло. Ръцете... Господи, тези ръце! Прималя ми. Повтарях си да не мърдам, да не дишам.

- Вкъщи са ме научили, че на непознати се говори на „Вие“. – казах аз. - Така че май не се сещам защо ми говорите на „ти“?

Не ме удостои с отговор. Отключи ателието и ме покани с жест.

- Мартин, приятно ми е.

Не бил дърводелец – това му било хоби, обичал дървото. Всъщност бил архитект и рисувал за кеф. И до днес не знам защо не се обърнах и не си тръгнах. Влязох в ателието, сякаш гледайки се отстрани. Появи се бутилка кола с две чаши. Гледах останалите неща по стените и в някакъв момент се сетих за повода да съм там. Погледнах го.

- Парите са при бармана. Вземете си ги и не си позволявайте да го правите повече. Неприятно ми е.

Той се усмихна – спокойно, с уверен и нахален поглед, който ме изследваше откровено, лакомо. Харесваше ми как ме гледа. Не трябваше да ми харесва, не трябваше да съм там, но... той ме събличаше с очи. Опипваше ме. А аз се наслаждавах.

- Добре де, нали вече се познаваме, какъв е проблемът? – отново онази усмивка. - Не ми каза истинското си име, нали?

- Да видим какъв е проблемът... – отвърнах. - Например това, че съм под 16. А Вие сте поне на 40. Със сигурност женен и прочее. Между другото, нещата Ви са фантастично красиви. Всичките. Ако можех, бих ги купила тутакси. Какво искате от мен? И само не казвайте, че искате да ме рисувате. Няма да повярвам.

Той се разсмя с глас.

- Значи съм те преценил правилно. Умна си, точно както изглеждаш. Не съм на 40, дарлинг. На 45 съм. И не съм женен... вече не. Тя почина. Какво искам от теб ли? Две неща. Да те нарисувам... да. Определено бих направил всичко, за да нарисувам тези огромни, сочни гърди. И бих направил невъзможното, за да ми позволиш да ги мачкам, да им се наслаждавам, да сложа члена си между тях и да те чукам на турска чекия. И искам да го правя с теб. Искам да ти го вкарам. Откакто те видях за пръв път, ми става само от мисълта за теб.

Всичко това беше изговорено тихо, с равен тон, докато ме гледаше право в очите.

Не се шокирах. Може би трябваше, но не се. Бях малка, но не бях глупава и не падах от Марс – порното ми беше показало доста неща. А и вече ми се беше случвало да шамаросвам мъже, момчета и съученици, които си позволяваха да посягат, за да ми „пуснат ръка“. Или както се изрази един глупак в трамвая веднъж: „Пребий ме, но искам да ги помачкам!“. Да не говорим, че един от приятелите на баща ми се опита да ме накара да му направя чекия и искаше „малко да му го посмуча“ в собствения ни дом. Раздавах шамари не за друго, а заради просташкото отношение.

Сега обаче стоях срещу този мъж, който току-що описателно и цветисто ми беше обяснил намеренията си, и просто не помръдвах. Нищо не казвах, нищо не правех. Стоях като препарирана и гледах в тези красиви очи. Умът ми казваше да се обърна и да си тръгна, но тялото ми отказваше да се подчини.

Като в мъгла го чух да обяснява, че има и други неща във вътрешното ателие, ако искам да ги видя. Не ги излагал, защото ги правел за себе си. Умът ми крещеше, че този може да е изнасилвач, убиец, всякакъв... докато тялото ми го последва зад една врата в дъното. Чак после си дадох сметка, че вероятно е заключил ателието, преди да влезем във вътрешното помещение.

Не беше много голямо, но за разлика от други ателиета – напълно подредено и чисто. По стените имаше различни по големина картини и дърворезби. На една от тях: гола жена на канапе, много красива, с огромни гърди, заобиколена от няколко мъже, които се празнеха върху тялото ѝ. Пак онова усещане ниско долу в стомаха... Гласът в главата ми, който казваше, че трябва да си тръгна, ставаше все по-слаб. Друга графика: пищно младо момиче, полуотворена уста, език, плъзгащ се по главичката на огромен, еректирал пенис.

Мартин беше някъде около мен. Усещах го. Погледнах го право в очите.

- Трябва да си вървя. Нещата са страхотни, но аз трябва да си тръгвам. Въобще не трябва да съм тук. И преди да си помислил дори да направиш нещо... три неща. Първо: да, харесваш ми, колкото и да не е редно. Второ: дори не съм целувала мъж до момента. Дори това, да не говорим за друго. И трето: престани да ме гледаш така!

С някаква част от все още работещия си мозък осъзнах, че казвам „трябва“ да си тръгна, а не „искам“. Той също го беше забелязал. Приближи ме на един дъх разстояние.

- Значи и това съм преценил правилно, че не си като всичките онези чалга хлапачки. Онези, които не помнят колко чепа са издухали и колко мъже са ги минали, преди да станат на 15. Бях убеден, че не си такава, но не си представях, че изобщо не си... ами, не си докосвала мъж. Дори за целувка. Господи, самата мисъл за това ме влудява! Има нещо толкова възбуждащо в това... И не знам как да престана да те гледам, защото не знам как точно те гледам.

Пак този равен, спокоен глас с дълбок, овладян тембър. Наведе се към мен толкова, че почти го докосвах.

- Много добре знаеш как ме гледаш! – казах аз. - Събличаш ме с поглед. Вкарваш ми го с поглед.

Това не беше моят глас. Това не бях аз. Измина една много дълга секунда и после... се случи това, което промени живота ми завинаги. Той ме целуна. Леко. Бавно. Много внимателно. За свой потрес отвърнах на целувката му така, сякаш се бях научила да се целувам преди пет живота. Целувахме се жадно, упоително. Сякаш отстрани гледах как ръцете ми се плъзгат по гърдите му, как го прегръщам, а неговите ръце обхождаха тялото ми с някакво стаено сладострастие. Цялата треперех. От дистанцията на времето днес бих казала, че със сигурност не просто съм се възбудила, а съм свършила поне веднъж само от допира и целувките му. Спряхме да се целуваме, но не спирахме да се галим. Не можех да спра. А и вече не мисля, че исках.

Той се засмя:
- И наистина ли още не си виждала гол мъж?

Усмихнах се:
- Само в порно филмите.

Погледна ме сериозно:
- Няма да направя нищо, което не искаш. Никога. Нито сега, нито когато и да е. Но сега ще се съблека. А после ще съблека и теб. И ще ти покажа колко различно може да бъде удоволствието, дори без да го вкарвам. Искам да ти го вкарам целия и точно затова ще бъда търпелив.

Слушах го като хипнотизирана. Не бях способна да помръдна. Като в някакъв унес видях как този напълно непознат за мен мъж остана пред мен чисто гол – в цялата прелест на здравото си, съвършено поддържано тяло. Стараех се да не го зяпам, но не можех да откъсна поглед от пределно надървения му член. Нямах идея дали е голям – за пръв път виждах чеп на живо. Изглеждаше дебел. Смътно помня, че посегнах към ципа на роклята си. Тя падна на пода с лек шум.

Изведнъж осъзнах, че гърдите ме болят. Зърната ми бяха твърди и болезнени. Защо? Нямах представа. Последва още една целувка – дълга, бавна, изпразваща. Плъзнах ръка и погалих леко члена му. Той простена. Хванах го. Харесваше ми – беше твърд и топъл.

Мартин се дръпна:
- Недей, не ме празни така. Сега ще ти покажа как...

Седна на едно канапе и внимателно ме намести в скута си, с лице към него. Опрях ръце на раменете му и го погледнах.

- Отпусни се! – каза той. - Ако искаш, просто му се гали, докато го изпразня. Ако искаш... позволи да влезе само главичката. Но ми кажи. Ако влезе главичката, ще се опитам да не свършвам веднага, за да ти изчукам клиторчето.

Гледаше ме в очите, дишаше тежко и ме обарваше. Методично, бавно и здраво стискаше гърдите ми с тези големи, силни ръце. Бях в екстаз. Плъзнах се по коравия му чеп. О, Боже, колко беше корав! Причерня ми.

Едва успях да промълвя:
- Искам главичката...

За секунда Мартин ме обърна на една страна, намести се зад мен, разтвори краката ми с коляно и каза:
- Наслади се на първото си проникване, скъпа! Обещавам да те изпразня поне веднъж.

И докато мозъкът ми крещеше: „Ти си луда!“, тялото ми напълно и безвъзвратно се предаде на природата. Усетих как главичката влезе. Той застина за миг и започна да се движи – отначало плавно, а после все по-бързо. С остатък от мисъл се почудих: „Ако само това е толкова хубаво, какво ли ще бъде, когато влезе докрай?“

След около минута той простена:
- Извинявай!

Премести се върху мен и се изпразни върху гърдите ми. Показа ми къде е банята и ме изчака. Така приключи моята „битка“. Онзи следобед преживях първото си чукане с език, направих първия си минет – хареса ми много, между другото – и доста пояздих главичката му :)

Започнах да правя истински секс с Мартин около месец след онзи следобед. Не, не започнах да си лягам с когото ми падне – и сега не го правя. Но с него го правех непрекъснато. И не съм спряла. Имала съм две гаджета до момента, от няколко години съм с второто, но не спирам да се виждам с Марто. И не мисля да го правя.

Този мъж ми дава много повече от удоволствие в леглото. Понякога си мисля, че бих прекарала живота си с него, но той вероятно има други планове за себе си. Така че се задоволявам със страхотния секс. Знам, че от гледна точка на съвременните правила това, което се случи, изглежда абсурдно или нередно, но не съжалявам. Бих го направила отново. Има нещо истински възбуждащо и перверзно в отдаването на по-възрастен мъж.

Винаги ме е карал да се чувствам специална и единствена. Никога не съм го питала дали спи с други – не ме интересува. Дава ми достатъчно в леглото и извън него. Ако отношенията ни някога се променят, може и да попитам. Имах късмет с него. Всеки друг мъж в тази ситуация, според мен, не просто щеше да ме чука, а наистина щеше да ме превърне в курва. А нямаше да е трудно – както казах, хормоните в онази луда възраст правят всичко лесно. За добро или за лошо...