Медицинска профилактика (част 2)

26.04.2026 | QMK

Шест месеца бяха минали от онази безумна нощ в монтажния цех на завод „Щит-7“. Работниците все още се хилеха под мустак, когато някой споменеше „профилактиката“. Алберто, Анна, Борис, Бела, Виктор, Виктория, Георги и Гергана продължаваха да работят в сивите си гащеризони, изцапани с масло и стружки. Миришеше на горещ метал, пот и машинно масло.

Тази вечер отново беше време за профилактика. Но вместо познатите лица, се появиха двама нови лекари – д-р Мартин Илиев и д-р Стефан Ковачев. И двамата бяха около четиридесетгодишни, високи, в безупречно чисти бели екипи. Мартин беше тъмнокос с къса брада, а Стефан – русоляв, с тънки очила. Още от вратата личеше, че са нащрек. Колегите им Иван и Елена ги бяха предупредили: „Никакви простатни прегледи! Само стандартното. И внимавайте, защото онези там са животни!“

- Добър вечер! – каза Мартин с леко треперещ глас. - Ще направим само стандартен преглед... сърце, дробове, кръвно. Нищо инвазивно.

Работниците се спогледаха. Алберто се усмихна леко, но запази мълчание. Прегледът започна. Всичко вървеше професионално, докато не дойде редът на Алберто. Той смъкна горната част на гащеризона си. Мартин държеше чаша горещо кафе, за да успокои нервите си. Докато нагласяше маншета на апарата за кръвно, лекарят се подхлъзна на петно машинно масло. Кафето се разля директно върху корема и слабините на Алберто.

- О, по дяволите! Съжалявам! – извика Мартин ужасен.

Тъмната течност попи в плата точно около члена на работника. Притеснен до смърт, Мартин грабна хартиена кърпа и се наведе да попие петното. Ръката му мина неволно по твърдата издутина в гащеризона на Алберто.

Това беше достатъчно.

- Ти майтапиш ли се с мен? – изръмжа Алберто с нисък, заплашителен глас.

С едно движение той сграбчи Мартин за яката и го дръпна към себе си. Останалите мъже се приближиха като глутница, а жените се изправиха с хищни усмивки.

- Сега ние ще ви направим „преглед“, доктори! – каза Алберто спокойно.

Стефан се опита да протестира, но беше повален веднага. Използваха дебелите свински опашки, за да стегнат ръцете им зад гърба. Свалиха ги на колене върху голямата метална маса. Мъжете смъкнаха циповете на гащеризоните си. Алберто пръв се намести зад Мартин и без предупреждение наби дебелия си член в него. Мартин изстена, тялото му се напрегна от внезапното проникване.

- Аааах… чакайте…
- Млък, боклук! – изръмжа Алберто и започна да го оправя грубо и дълбоко.

Всеки тласък разтрисаше тялото на Мартин. Борис застана отпред и напъха своя член в устата на лекаря.

- Смучи хубаво, мръсен лекар!

Виктор се зае със Стефан – пронизваше го отзад, докато Георги напъхваше члена си в устата му. Двамата лекари стенеха около коравите членове, а слюнката се стичаше по брадичките им. Жените не останаха безучастни: Анна сграбчи Мартин за косата и го принуди да лиже путката ѝ, докато Алберто го оправяше отзад. Бела седна върху лицето на Стефан, докато Виктор не спираше да го пронизва.

Сексът продължи яростно още половин час. Мъжете се редуваха в задниците и устите на двамата медици. Размяната започна рано – Алберто взе Бела, Борис се прехвърли на Анна, а Виктор и Георги си разменяха Виктория и Гергана. Стоновете и ритмичното шляпане на плът изпълваха целия цех.

След време мъжете започнаха да се изморяват. Потта се стичаше по мускулестите им тела. Алберто извади члена си от Мартин и се усмихна тежко:
- Момчета... огладняхме от това чукане. Време е за малко храна.

Той отвори раницата си и извади работническата дажба – десетина големи свински кебапчета, пресен хляб, домати, краставици и буци бяло сирене. Борис извади две бири от цеховия хладилник. Мъжете насядаха по металните столове с все още корави членове и започнаха да ядат шумно.

Но дори докато дъвчеха, те не спираха. Алберто придърпа Мартин и го накара да смуче члена му, докато самият той хапваше кебапче.

- Яж, боклук! – изръмжа Алберто.

Той взе едно цяло, сухо кебапче и го пъхна бавно в задника на Мартин. След малко го извади – мокро и лъскаво от соковете му – и го лапна с удоволствие.

- Ммм... най-вкусното кебапче за вечерта!

Борис направи същото със Стефан – натика сухо кебапче в него, извади го обилно намокрено и го изяде, докато Виктор продължаваше да оправя лекаря.

- Плюй, мръсен боклук! – изкрещя Борис и плю право в лицето на Стефан.

Парчета домат и слюнка се залепиха по очилата му.

- Ето затова ви бият в спешното, лекари-гейове! Жалки курви в бели престилки! Вие сте само дупки за нас, работниците!

Виктор дъвчеше хляб и домати, докато чукаше Мартин. Плю в устата му:
- Яж остатъците!

Той събра трохи, парченца сирене и ги смеси със спермата си върху дланта си, след което ги напъха в устата на лекаря.

- Яж като куче! Това ти е вечерята!

Георги не спираше да сипе ругатни върху Стефан, наричайки го „мръсна курва, която заслужава да бъде ебана в завода“. Псувните валяха, докато мъжете преживяха шумно. Дойде ред и на писинга. Алберто дръпна Мартин за косата и се изпика директно в устата му.

- Пий, курво! Пий като от чешмата!

Борис пикаеше върху лицето и гърдите на Стефан, докато Георги го чукаше. Топлата струя се стичаше по брадата и зацапаните му очила. Мъжете не подминаха и жените си – пикаеха върху путките и гърдите им, докато ги оправяха отзад. Размяната продължи с нова сила: Алберто чукаше Бела на самата монтажна линия, дъвчейки кебапче. Докато оправяха жените, мъжете пъхаха сухи кебапчета в путките им, вадеха ги мокри и ги изяждаха пред очите на прекършените лекари.

Сега в действие влязоха частите от продукцията на завода. Алберто взе гладка метална цев от пистолет – къса, дебела и обилно смазана с машинно масло. Вкара я бавно и методично в задника на Мартин, докато Борис не спираше да го чука в устата.

- Вижте го как поема цевта! Като истинско заводско курве!

Георги взе ръкохватка от карабина – с гумена дръжка и перфектна форма. Пъхна я в путката на Анна, докато я оправяше. Виктор използва дебел и тежък магазин за пушка, за да прониже задника на Стефан. Металът влизаше и излизаше – студен, твърд и безмилостен. Жените получаваха същото: Бела беше нанизана на цев, а Виктория стенеше под ударите на ръкохватка от карабина.

Инструментите бяха навсякъде – гаечни ключове, метални тръби от конвейера, монтажни щанги. Всичко се редуваше с оръжейните части. Докато мъжете чукаха и ядяха, те използваха тези предмети върху лекарите и жените си като части от една обща машина. Свирките не спираха. Двамата медици смучеха подред всички мъже, докато те дъвчеха кебапчета и плюеха върху зацапаните им лица.

- Яж спермата ми, боклук! – крещеше Алберто. - Затова ви бият в спешното, жалки мръсници! Вие сте само дупки за работниците!

Мъжете продължаваха своя брутален празник – ядяха, чукаха, плюеха и пикаеха. Кебапчетата сякаш не свършваха – пъхаха ги сухи в задниците на Мартин и Стефан, изваждаха ги обилно мокри и ги поглъщаха с настървение. Остатъците от храната по пода бяха събирани и напъхвани в устите на докторите.

За финал наредиха всички – жените и двамата лекари – в една дълга редица над монтажната лента. Мъжете минаха като на конвейер: чукаха всяка дупка, навираха оръжейни части, ругаеха и белязваха телата им с пикня.

Мартин и Стефан стенеха прегракнало:
- По-силно... моля ви...

Алберто се засмя и плесна силно зачервения задник на Мартин.

- Вижте ги само! Дойдоха уплашени, а сега са нашите лични боклуци!

Когато всичко приключи, цехът тънеше в абсолютен хаос. Гащеризоните бяха подгизнали от пот, сперма и урина. Свинските опашки все още стягаха китките на лекарите, а подът беше осеян с остатъци от храна и захвърлени ръкавици. Мартин и Стефан лежаха задъхани, лицата им покрити със слюнка и секрети.

Алберто помогна на Мартин да се изправи.

- Е, докторе... как ти се стори „обикновеният“ преглед?

Мартин се усмихна слабо през замъглените си очила:
- Никога... не съм имал подобен.

Анна се приближи и целуна и двамата по устните.

- Следващия път пак само обикновен преглед, нали?

Стефан кимна бавно, приемайки съдбата си.

- Да... само обикновен.

Четирите двойки избухнаха в гръмогласен смях. Нощната смяна в завод „Щит-7“ беше по-вкусна, по-мръсна и по-запомняща се от всякога.