Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
ПЪРВАТА НОЩ: Проклятието се събужда
Мъглата над Вракола беше толкова гъста, че фаровете на джипа едва пробиваха няколко метра напред. Божана Горнева седеше до Митко (нейния колега от Гранична полиция) и стискаше пистолета в скута си. Камен Почекаин ги чакаше пред старата къща на Лазар с фенер в ръка и лице, изпито от седмици без сън.
- Първата жертва е Елена, медицинската сестра от старческия дом. Намерихме я под селския мост, разкъсана. Но не от звяр! Има човешки следи, смесени с нещо друго... – каза Камен тихо.
Вътре в къщата ги посрещна Милош (сърбинът ловец), дошъл от границата с пушка „Манлихер“ на рамо и очи, които сякаш бяха виждали ада. Той пушеше цигара без филтър и гледаше Божана по начин, който я караше да се чувства разсъблечена още преди да е свалила якето. Лазар лежеше в ъгъла – полумъртъв, възкръснал, с кожа, студена като гроб, но с очи, които горяха с нечовешки глад.
Доктор Стоян (шефът на старческия дом) стоеше до вратата, с бяла престилка, още изцапана с кръв от моста.
- Елена беше на смяна вечерта. Отиде да провери стария пациент под моста, а после мамникът я взе! – прошепна той.
Мамникът не се появи с криле и нокти. Той дойде като шепот – първо в главите им, после в кръвта, а накрая в слабините. Първа се предаде Божана. Тя се обърна към Митко, хвана го за яката и го целуна – грубо, гладно.
- Божана, какво правим? – прошепна той, но вече разкопчаваше колана си.
- Не спирай! Мамникът ни иска! Дай му каквото иска! – отвърна тя.
Тя го бутна на масата, свали панталоните му и се качи върху него. Курът му изскочи твърд и дебел. Божана се наниза бавно, а после започна да се движи – нагоре-надолу, стискайки го с мускулите си. Митко стенеше и я натискаше по-дълбоко.
Камен се приближи, целуна я по врата, като ръката му галеше клитора ѝ. Милош свали ризата си. Божана коленичи пред него и го взе в уста – смучеше дълбоко, докато той ѝ шепнеше на сръбски:
- Добро девојче, мамникът те обича такава!
Доктор Стоян се присъедини, целувайки я грубо. Камен я обърна по гръб на масата и влезе в нея рязко – чукаше я силно и дълбоко. Божана свърши първа – с вик, а соковете ѝ се стекоха по масата. Вратата се отвори – влезе Елена, възкръснала, с очи, горящи в жълто.
- Аз се върнах... – прошепна тя и се съблече.
Лазар стана и влезе в нея бавно, дълбоко.
Оргията се разрасна – двойни прониквания, смяна на позиции, сперма навсякъде. До сутринта лежаха изтощени, а мамникът шепнеше:
- Утре пак!
***
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО: Втората нощ
Сутринта слънцето се показа за миг, но мъглата го погълна. Божана се събуди първа – гола и лепкава.
- Ти наистина ли си жива? – попита тя Елена.
- Жива съм, колкото и ти сега! Мамникът ме върна! – отвърна Елена с усмивка, която не беше човешка.
Влезе Милош:
- Добро утро, девојке! Мислех, че нощта свърши? Но мамникът ми шепне... пак!
Митко и Камен влязоха след него.
- Божана, не мога да спра! Целия ден мисля само за теб... за нас. – каза Митко.
- Не ни прави нищо лошо. Прави ни... истински! – отвърна Божана и го целуна.
- Аз също! Вчера, когато те чукахме двамата, никога не съм се чувствал толкова жив! – добави Камен.
Доктор Стоян влезе последен:
- Аз съм виновен! Изпратих я под моста. Сега искам да платя! С тялото си!
Елена се приближи към него:
- Плати тогава, докторе! Сега!
Оргията започна отново. Божана към Милош:
- Ти си ловецът. Лови ме сега!
Милош я хвана за косата:
- На колене, девојко!
Тя го лапаше дълбоко, докато Митко я чукаше отзад в задника, а Камен – в устата. Елена и доктор Стоян се чукаха на масата. Лазар се присъедини към Елена – двойно в нея.
- По-силно! Мамникът ни събра! Чукайте ме! Разкъсайте ме пак! – викаше Елена.
Смениха се, свършваха в тях, мамникът ги галеше със сенки, караше ги да свършват без докосване. До зори лежаха на пода.
- Утре пак ли? – попита Божана.
- И утре, и вдругиден, докато мамникът не се насити! – отвърна Милош.
***
ФИНАЛЪТ: Унищожаването и новото начало
След продължителните нощи проклятието достигна кулминацията си. Мъглата се сгъсти до непрозрачност, а шепотът на мамника стана рев – искаше всичко! Божана стоеше в средата на стаята, гола, с треперещо тяло.
- Митко, мамникът е в мен! Ти можеш да го изгониш. Чукай ме! Чукай ме така, че да го убиеш!
Митко я хвана грубо за кръста и я притисна към стената.
- Ще го унищожа, Божана! За теб... за нас.
Влезе в нея рязко – удряйки дълбоко. Божана викаше – от болка, от удоволствие, от проклятието, което се бореше вътре в нея. Мамникът се материализира – сянка с нокти, опитваща се да я разкъса, но всеки тласък на Митко я караше да се стяга и да го изтласква навън.
- По-силно, Митко! Еби ме! Убий го! – крещеше тя.
Митко ускори – чукаше я бързо и дълбоко, а пръстът му беше в задника ѝ. Божана свърши силно – соковете ѝ се изляха като поток, изтласквайки мамника навън. Митко се изпразни в нея – мощни тласъци, които накрая унищожиха сянката. Мамникът се разпадна в искри, изчезвайки завинаги.
Мъглата се вдигна и слънцето изгря истински. Лазар остана жив – проклятието го напусна, оставяйки го човек. Той се влюби дълбоко в Божана. Сватбата им беше скромна, в селската църква, но Лазар знаеше – Митко е част от тях.
На медения им месец Лазар седеше в ъгъла, гледайки как Митко чука Божана – позволяваше му да я ебе заедно с него, споделяйки я в тройки, където Лазар влизаше в путката ѝ, а Митко – в задника ѝ, или обратното, докато тя викаше от двойното удоволствие.
- Тя е моя... но и твоя, Митко! – казваше Лазар. - Еби я... еби я колкото искаш!
Камен Почекаин се промени най-много. Проклятието го направи бисексуален – сега той жадуваше всичко! Всички в селото го ебеха – мъже и жени се редуваха, чукаха го в дупето, в устата, докато той стенеше и искаше още. Камен стана селската курва – ебан от всички, наслаждавайки се на всеки тласък.
Месеци по-късно Божана роди тризнаци – три момчета, заченати по време на една от последните оргии с Лазар, Митко и Милош. Тази нощ те я чукаха заедно: Лазар в путката ѝ, Митко – в задника, а Милош – в устата. Те се изпразниха в нея едновременно – спермата им се смеси, създавайки живот.
Селото се възроди – без мамника, но с нови връзки, нови желания. Божана, Лазар и Митко живееха заедно – семейство, свързано от секс и любов. Милош се върна в гората, но обеща да се връща за още. Камен продължаваше да бъде ебан от селото, щастлив в новата си роля.
Краят на проклятието беше началото на нова свобода. Вракола никога нямаше да забрави нощите си.
Ужас!Авторе,спешно се обърни към психиатър.
Аз писах под предният му разказ, че този пише скрити педалски истории, но то в главата му е толкова зле..... Тя баба Админ какви други да домъкне от КАРЛУКОВО??? Валтер Бенямин
Чух за тоя мамник наскоро и бегло. Бързо изгубих интерес. Явно и QMK е решил да задобри историята, започна с високото ниво и после запрепуска. Подозирам, че е бил прекъснат с шепот от Мамник да се почерпи с приятели и после е бързал да довърши преди да изчезне влиянието. Във всеки случай, идеята си я бива. Толкова е добра, че неминуемо правя аналог и с хотел Калифорния и евтаназия чрез секс с асфикция...Защо не? :))) Ф
Интересно интерпретиране в трънското село по сюжет от едноименната книга/филм. Надали? Очакван и разнообразен финал. От всичко по малко и за всеки
Честит 8 март. Много радост и късмет
Надявам се и вярвам, че днешния празник ще ни раздели :). На тъкмо онези признаци, които ни сближават. Кой мъж, кой жена. И никога няма да забравя лицето на един пъргав старец, носещ към вкъщи в ранни зори рози и банички от близката пекарна. Толкова е красиво старанието да зарадваш. Мъжка грубост смекчена от дяволит пламък. Желая ви ощастливена неделя! Ф
има ли смисъл да се гледа тоя сериал?
поредната идиотия на тоя дебил. препоръчвам като му видите инициалите за автор, изобщо да не четете помиите му.
Влезе в нея рязко – удряйки дълбоко. Божана викаше – от болка, от удоволствие, от проклятието, което се бореше вътре в нея. Мамникът се материализира – сянка с нокти, опитваща се да я разкъса . Супер е като емоция. Пора е хванал кокошка.
МАМНИК...Малоумник е автора!
Мамника Най обичам боба, леба и да еба.
Ах Божана, ах Божана трактор пее на поляна. Аралампи
:) Арлампе точи мустака, Божана му скина калпака.
Скина му калпака отгоре на капака. Ама Божана пак си е недоебана
Верно е недоебана баба Божка.
Божана е млада пичорана бе дейба твойта мама
Нема страшно. Милош крачи. Иде и нарежда: Бегай, настрана, ебачо, пОседни на сенкя. Нема да излизаш, докат бачка ножа, да не ти одерем и твойта кожа. Момата се мята, слънцето напича, Милош си я со ножа нежно гъделичка, па си я кекерчи, со пета фаровете брише. Оня отвътре нищо не вижда, та пуща чистачки. Скоро зърната Божански Се трият юнашки под мократа риза. Облизва, облизва ги през стъклото Арлампе и с ръчица нанизва чекийка. Ловецът реже филета от дупето и тънко ги осмуква. Масло проверява, цев продухва, па се мушне бавно у момата, че да му стегне душата кат се изопне на жица навита, та му пусне ток у ташака, да я заблъска на ламарина, като гореща лунна котка. Мечи, разтяга, провлачва неволи, молби и закани :"По силно, по бързо, не спирай" . "Момее, Божанооо, твойта кожа ши опъна да съхне, га не млъкнеш отма! Трай да ибем на природа! Дансъм манивела!" Па я фане за косата, та я свАли от капака, блъсне и главата през вратата на оня, да му духа, докат отзаде мъдете му шляпат, а она се крачи все по- широко, с путка го стяга, шо е лакома невеста и цица отдет що може.
Ебача легна на сянка а до него седна Божанка. Нежно го облиза и на кура се наниза. Като трактор заработи на бързи обороти.
Тя гъзето мята, кълките набира, бие го в земята, цици му сервира. Ем се жули, стърже, ем го напопърже, много е проклета, цапната в устата, плаши момчето ши му седне на лицето, да му запуши нослето, да и лиже дупето, да му припикала вратлето, да видело мъжлето, как са маркирва наебана територья. Хак да муй Божанка. Голема калпазанка. И пак пиче тва лето. Църкат щурци. Нема ветър. Наум се моли ебачо. Да дойде веке палачо. И да се свършва. Че таа му строши и тазо. И уя. И хатъра.
Ебача наеба и палача. Сега се моли и плаче. Първо във носа, а после във гъза.
И тъй разказвача, клопна клепачи, кат се смя на палача на девствените ушаци. Божанка държеше косата и ловко си подстрига ноктята, па си цуна ебача в устата и дръпна въжето на луната, че да са гушнат в гората с ебача и на мека постеля от борови шишарки, да разстелят морни и преплетени крайници кат едно макраме от крака и придатъци, за мека възглавка му служеше гръдта и, пък тя горски мъх си лепна на косата зс блясък. Срало мече на пътече, приказката свърши вече. :)))
У тракториста кур за триста. Бегайте бърже, че и на вас ше го настърже Палачо
За мечето медеца, а за ебачо гъзеца. Да се рови в циците като прасенце из тикви.
АФтУре, с какво си се назобал? Добра ли е стоката ? Съсипà ме от смях и тва си е! :))) На всичкото отгоре се възродили анонимните стихчета. Има шоу, нЕма драма. Отлично! Кака Тина