Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Моята луда секс история

04.03.2026 | Анонимен
Категория: Тийн

Казвам се Анелия, естествено червенокоса, висока съм 155 см, с голямо дупе, големи гърди и тънка талия. Майка ми казва, че баща ми е от Пуерто Рико, но никога не съм го виждала! Израснах с мама и всичките ѝ гаджета, които тя сменяше постоянно. Последният, който се задържа и остана с нас и до днес, се казва Михаил – татуиран, здрав, тренира всеки ден. Мама работи в салон за красота, а доведеният ми баща има малка фирма за ремонт на климатици. Той дойде да живее с нас, когато бях на 14, сега съм вече на 16, почти 17. Живеем в голяма къща на три етажа, но спалните са на последния етаж. Мама спи в отделна стая от Михаил, защото той има проблеми със съня, а като заспи, хърка много силно. Това е така вече година. Той е на някакви лекарства, за да спи по-добре, и не става сутрин до късно, а мама излиза около 8 сутринта.

Една сутрин чух мама да пъшка – помислих, че правят пак секс, но те обикновено го правеха в неговата стая, която е в другия край на къщата, и аз не чувах, когато го правят, а шумът идваше от нейната стая. Стана ми любопитно и надникнах през балкона, който деляхме с нея. През леко открехнатото перде се виждаше как мастурбира с огромно дилдо. Изведнъж тя рязко стана; помислих, че ме е видяла, и се върнах в леглото. Чух, че излиза от стаята, и се заслушах. Влезе в неговата стая – да е било към 6:30 сутринта. Реших да се престраша и да се опитам да погледна какво става през ключалката. Като се доближих, се оказа, че мама не е затворила напълно вратата. Виждах нея в гръб и неговото тяло от кръста надолу. Тя се опитваше да го събуди, обяснявайки му колко е мокра и как ѝ се ебе. Никаква реакция от негова страна – хъркаше и спеше дълбоко. Реших, че ще се връща на дилдото, и тъкмо да се изтичам обратно в стаята, когато видях тя да го отвива и да му казва, че знае как да го събуди. Свали му боксерките и извади дебелия му, явно набъбнал от сутрешната ерекция пенис. Видя ми се огромен, но това беше първият хуй, който виждах на живо. Обкрачи го и започна да го лапа. Членът му нарасна адски много, а мама го поемаше до основата. Най-добрата ми приятелка ми е разказвала, че го е правила с нейното гадже и когато той натискал до долу, тя щяла да повърне, а мама видимо се наслаждаваше. Много се възбудих и изведнъж ми се прииска да съм на нейно място. Започнах да се галя по мокрото коте и тихо да наблюдавам. Но в този момент мама го извади от устата си и каза:
- Сигурно е от хапчетата! Нямам време да се занимавам повече!
После тя стана и влезе в банята, а аз се върнах в стаята и мастурбирах, докато не свърших, мислейки си как бих му го лапала и аз, и съм заспала. След около 30 минути се събудих от колата на мама, която тръгна за работа. Пипнах се долу – още бях супер мокра! Реших да се изкъпя и да се оправям за училище. На път за банята надникнах в стаята на Мишо и какво да видя – хуят му още стърчеше надървен! Усетих възбудата в мен и реших да се престраша, да поема риска и да вляза. Исках да го видя отблизо, дори да го пипна. Мишо спеше дълбоко и даже хъркаше. Не се събуди от дълбоката свирка на мама, та от мен ли ще се събуди? Аз само ще го погледна отблизо! Внимателно се качих на спалнята, пролазих между краката му и го заоглеждах – беше лъскав и лигав още от слюнката на мама. Погалих го леко и той изпулсира. В този момент вече бях толкова възбудена, че даже не разбрах как се престраших да го хвана с ръка и да оближа главата му. Той пак изпулсира, а с това и аз усетих пулсацията в мен. Вторият опит беше да го поема целия и го направих. Много ми хареса, а Мишо все така си спеше. Започнах да го лъскам, целувам и лапам, почти като мама, но не толкова дълбоко, понеже не можех – опираше ми в гърлото. С другата ръка започнах да обработвам вече набъбналия, пулсиращ клитор. Беше уникално усещане! Забързвах темпото и с ръката на клитора, и с устата на огромния пенис. Вените бяха напомпани релефно, а главата беше станала сякаш двойна. Темпото беше станало доста бързо. Идваше ми. Трябваше да съм тиха. Инстинктивно натиснах хуя му надолу, налапах го колкото можах и спрях за момент, за да изживея първия си оргазъм от свирка, когато в този момент усетих как Мишо изръмжа, изпъна се и започна да се празни в устата ми. Това не го бях предвидила! Не знаех какво да правя. Панирах се! Вдигнах очи, без да го вадя от устата си. Той беше със затворени очи, а спермата пълнеше устата ми. Реших да преглътна, вместо да оставя всичко да изтече и да бъда хваната. Изпих всичко и ми хареса! Веднага след оргазма скочих от леглото и влязох в банята. Мозъкът ми пулсираше, отдолу пулсирах също. Съзнанието започна да се връща с мисълта: „Какво, по дяволите, направих току-що?“, но успоредно вървеше друга мисъл: „За първи път поех пенис в устата си! Хареса ми! Исках още! Исках го в мен! Не на доведения ми баща, просто пенис! Исках да лапам пак! Исках да го усетя в мен! Исках да свърша пак!“. И го направих под душа! Беше грубо, разбиващо. Останах под душа още 15 минути. Вече студената вода от почти свършилия бойлер ме освести. Завих се с халат, отидох в стаята си, облякох се и излязох за училище.

Денят ми беше отнесен. Не спирах да мисля какво ще стане, ако Мишо беше разбрал. Какво унижение! Как ще го обясня? В същото време вкусът от спермата на Мишо беше още в устата ми! Дълбоко в мен изгаряше желание – силно желание за още!

Прибрах се плахо след училище. Мишо си беше вкъщи вече, а мама – още не. Сега щях да разбера истината или може би не?
- Здрасти, малката! – провикна се той от кухнята с видим ентусиазъм. - Има ли гладни?
Правеше от неговите супер сочни стекове и печеше зеленчуци, видимо в страхотно настроение. Не казах нищо, просто влязох в стаята си и се преоблякох. В този момент чух колата на мама и бързо отворих вратата, за да чуя какво ще ѝ каже. Ако Мишо щеше да ѝ каже нещо, трябваше да разбера! Но той само каза:
- Здрасти, палавнице моя! Днес имах страхотен ден! Подписахме голям договор и се прибрах по-рано, за да приготвя вечеря.
Тя го погледна и каза:
- Браво за сделката, но защо „палавнице“? – тук разбрах, че той не е разбрал, че съм била аз.
- Ами палавница си, след като ме нападаш беззащитен и заспал сутрин! – тук се стегнах за момент.
- Нападам те? – отговори тя, смеейки се. - А ти спиш като пън! Но довечера ще си взема каквото ми дължиш!
В този момент реших да сляза и да прекратя продължението на разговора.
- Здрасти, мамо! Мишо, ще ядем ли? Много съм гладна! – казах аз, въпреки че основният ми глад беше за нова порция сперма.

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 4 месеца

супер разказано...........мечта ,фантазии......не е важно...важни се думите,,разказаното

Анонимен | преди 4 месеца

фичке, с твоята педофилия вече не само за Карлуково ревеш, ами за доста по-сериозни наказания които са предвидени по закон. И май скоро ще ти се налага да отговаряш за шизофренията си. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 4 месеца

Ебах доведената ми дъщеря пияна и заспала , не знам дали усети кой е но не се напива вече а много ми се иска

Анонимен | преди 4 месеца

Бахур,ти добре познаваш Карлуково,но се чудя защо и как са ти оставили там да ползваш телефон,с който да досаждаш тук на хората!

Анонимен | преди 4 месеца

Дами мъж на 30 години съм пишете ми на имейл [email protected]

Анонимен | преди 4 месеца

Защо не пробваш с няколко пишлета от класа ти?

Анонимен | преди 4 месеца

Майкъл95 мъж неискашли да ебеш на 50 съм девствен

Анонимен | преди 4 месеца

Мехури-бахури, малоумен ле си, бавен ли или къв ти е там проблема, нямам търпение да са за-съдим. Първо, ще плащаш за клевета, а после ще те бият, че занимаваш хората с глупости! Не. В обратен ред ще е. Ще плащаш и ще ревеш :))). Точно тук са си изрядни по конец хората, а ти ако си си представял предистории, си е функция на болния ти мозък.

Анонимен | преди 4 месеца

Скоро бабче, скоро, ще се разбере от потребителите, коя е с болен мозък, освидетелствена с жълта книжка и получаваща пенсия. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 4 месеца

Баба пак сей Фърлила през глава в секс авантюра за туй е тъй нахакана и ощИ по-простовата. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 4 месеца

Феичке, аз отдавна съм си те заплюл. Ама правилно се ориентираш в описанията. С удоволствие бих ти забрал полите, докато прегръщаш драскащата кора на някой бор. Ето ти емейл да те видя колко си смела. [email protected] Емил

Анонимен | преди 4 месеца

Льонеберски, душо, хем бързо реагираш, хем войнствено отдаваш емейл за връзка и сега що ли да сторя, ако пък не съм смела?! Направо мат. Тва е велик подход, дазнайш. Ей ся, от кумова срама за пред хората, данмъ вземат за некоя търчи-лъжи опашка, ши требе си пишем. Ти така ма спечели с чар и нужда да та опозная, че се хвърлям презглава. Ей ся. Само да свършат постите. :)))) Ф

Анонимен | преди 4 месеца

:))) Нещо засечка в програма виждам асссс

Анонимен | преди 4 месеца

Анонимен | преди 35 минути Ал, Ал, Ал. Изпих си кафето. В тишина. Макар от два дни да мисля за Центи. За разлика от теб, изобщо не изпадам в поетични сравнения. Ами някак се уча да ходя на два крака и е смешно това лъкатушене. Преди беше лесно. Хващам те за ръчичка и скок- подскок. Сега ще ставам и аз като големите, със сериозните задачи и умения. Казваш драскотица оставала. Чудя се, Ал, защо науката не ни приема езотериките. Щом всеки кардиотокограф отчита аурата на хората. Помисли, електричното поле се превръща в магнитно, а заедно правят светлина. Физичен закон. Тогава твоята драскотица пропуска светлина. Нали така?Сърцето е една крушка, със собствен режим на перпетуум и нонстоп излъчва, щот нонстоп се свива и разпуска. Значи, Ал, ти ако си нейде в тъмното, да речем загубил си се нещо, аз лесно ще те открия. Ето, тъжен ми се виждаш, протягам ръка и те докосвам, защото си там, където е белегчето, пропускащо аурка. Много дълго мислех, защо и как се виждат по- ярки аурите на добрите хора, че и ги рисуват по стените с кръгчета. Сега чак, като ти пиша, си го обяснявам. Тези хора сами са раздрали сърцата си, свалили са всяка преграда, за да излъчват снопове директна любов. И защо не ги прикрива деня знаеш ли? Ами заради принципа на обертоновете. Една древна цигулка с тих глас, но мек, богат и дълбок, ще изтрепти измежду всички гръмки вълнови честоти на оркестъра и ще излезе над тях. Плашиш се, Ал, от драскотица, плашиш се от мойто име, от това да не те наранят. :)))? Кое считаме нараняване? Когато нещо е непозволено и нежелано, нали? Хмм. Обаче знаеш ли до какъв стигнах. И тук сме грешали. Любовта не признава граници. Тя не се спира пред нищо. Това е ключето, Ал, към пощенската кутия. "Искам те", не означава за час, за деня, оттук до ъгъла на светофара. Любовта поглъща, както огъня. Лумти. Ламти. До душа взима. Допирът е през цялата реалност, та чак до оттатък. Затова, Ал, аз не мога да тъгувам по текстовете на тези песни. Знаеш, качествен скок се е постигнал. Съмнението тегли материята и еволюцията надолу. Осенението е Икар. Липсва ми, много ясно, всичко от преди. Но кое може да остане на едно място? Че той и електронът скача ту кат частица, ту се прожектира на вълна. Че ний ли ще седим все еднакви, дето сме сбор електрони и всеки миг избираме. Избираме проявлението си, Ал. Стазата е покой. С две думи: няма да страдаш, обичам си те, точно както винаги, но проявлението е различно :). Философ Ф

Анонимен | преди 4 месеца

Анонимен | преди 1 минута Баба се оправдава за курвенското си поведение??? Баба си посипва тъпата главица с пепел??? Баба реве с крокодилски сълзи??? О, не НЕ..... МаЦква не вярва на курвенски сълзи, е ся ще видим- НОВ СЕИР сериал "ЛЮБОВНА ДРАМА" на КОМИКСИТЕ се задава. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 4 месеца

Вещица в огледална зала, а ?! :)))))))

Анонимен | преди 4 месеца

Шоуто "ЛЮБОВНА ДРАМА" започна със стремглав старт на първи епизод. За в момента се представя под разказа "Колежката в офиса". Моля колегите сценаристи да заповядат да заемат местата си. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 4 месеца

Има ли палави жени ? Аз съм мъж ако иска някоя да си пишем live:.cid.66aa4fe7e9667984

Анонимен | преди 4 месеца

Ходя и не знам къде се намирам. Слушам лекция, а чувам "to the bone, you alone" и ми изтръпва лицето. Тва беше най- якото избухване евър. Гласове преплитащи. Ехо отражения. Въпроси. Гримаси. Мъчения сладки. Защо изобщо си прави труда, денят да свети и метрото да вози, когато времето е спряло. И нищо друго няма значение. ... ф

Анонимен | преди 4 месеца

браво анелия то си трябва бая смелост за тия неща дето правиш дано опишеш още някоя случка

Анонимен | преди 4 месеца

Малко като сюжет от порнофилм. Ако беше майстор на климатици, нямаше да спи до късно и да се прибира по-рано. Пък и да тренира всеки ден.

Анонимен | преди 4 месеца

Аааа не! Важно е да се тренира. Може да е всякакъв, но тренира, мята пържоли и хърка по уставен ред.

Анонимен | преди 4 месеца

Монтьора Какенце тва философското е добро, ама на мен онуй другото по ми допада. Бях ти дал нещо да прочетеш и да го пратиш в небитието. Какво разбра. Сигурно си тактична, ама ако има лошо по добре да го знам. Нали сме си приятелчета.

Анонимен | преди 4 месеца

Монти, хубаво е, че сложи картите на масата. Сега съм доволна, че си имал своето специално :) време и сме квит за старанието ти и доверието. От втората доза ми е останало последното хапче. Монти, има неща, които някои мъже притежавате като начин на мислене, които не ми импонират. Не ми харесват, когато ги виждам. Разбирам идеята ти. Но има нещо, което ме смущава. Липсват ми емоциите. Внушението. Драмата. Нямам с кого дс се асоциирам. Но сус сигурност някому мнохо ще хареса. Вървя и пиша. Но това е. Още смелост и крайност трвбват. Ф

Анонимен | преди 4 месеца

Монти, ти ли си и Льонебергския хашлак :)))? М? Не знам защо не ми четете иронията. Кога ще се приеме за свалка "да те видя колко си смела"? Обаче и ти го приложи, да си видел дали ми стиска, нам кво си беше та, то още изначално се видя, че не говорим на един език, но ето, прописахме си. И знаеш ли още какво? Има един с когото спорим дали изобщо давам шансове или само си приказвам. Е, давам, де. Монти, не е честно да се прехвърляш насам натам и да ма заблуждаваш. Когато някой писа за овца, ми домиля за 1май и неговите подобни стрижки. Нещо да кажеш по тоя въпрос? Пък логика ни липсва на нас с Тин...Ама къде отиваш ти с подобни заявки :))) ? Монти, да се фразирам, за което ме пита. Умееш да говориш. Извън онова с бриджа, че малко си се улял :). Въпросът е, че би следвало да продаваш емоции или акъл. А като резултат аз оставам наблюдател. Нямам ангажираност. Хората обичат да ги заболи. Да ги жегне. Не обичат обикновени съдби, дето ще ги срещнеш под път и над път. Не искам нечия философия на живот дето му е проработила или не, въпрос на късмет, не се знае кое правилното, кое грешното, пък жените меркантилни, и това да го гледам, без да съпреживявам. Ако ще е съдба, нека ме стисне за гушата едното грешно решение. Ако ще е внушение твое, нека го разберем без колебание, да тропне по масата, да потъне подводницата. Разбираш ли какво казвам? Не е въпроса в умението да се изразиш. А в целта какво искаш да постигнеш. Казвам ти най- искрени сурови и нецензурирани впечатления с целия риск да се разсърдиш. Не бих си позволила да съм имала извод и да ти го спестя от куртоазия. Така. Сега ще изтрия. И край. Но какви приятелчета сме в тоя калейдоскоп, незнам :). Хайде, живи и здрави. Днес беше хубав ден. Ф

Анонимен | преди 4 месеца

Монтьора Не съм Емил незнамсикой. Благодаря че си откровена. Това което ти бях обещал го изпълних. Написах ти стих и не се обърнах обратно, макар, че ме провокираш. Теб те харесвам и продължавам да те харесвам и не търся нищо на среща. Много има които пишат и не толкова много които ме карат най малкото да се замислям. Приеми това като комплимент.

Анонимен | преди 4 месеца

Много ми е приятно, Монти, че този щекотлив момент премина благополучно. Благодаря за комплимента. ***Сега, като гледам какво е затишие, само се чудя къде и как ши се яви Лудия Макс :) да ми вейне под поличката :))). Ф

Анонимен | преди 4 месеца

Монтьора Каканце не е в моя стил макар да съм трениран да се бия да потапям подводници, Да събирам скалпове, които да окачам на колана си... Когато трябва да откъсна цвете да го подаря за да съблазня или да се харесам оставам цветето да живее. Това което става в сърцето( не че става нещо ХАХАХА) го има повече в стиховете...Ти умна жена и си го разбрала... Затова малко тъгувам

Анонимен | преди 4 месеца

Монти, за цветето веднага ти се съгласявам. Накарай я сама да си помирише кокичето, да се наведе, на колене, да те погледне изотдолу нахилена, нали така? Или пък да се вдигне на пръсти, да проточи нос към джанково клонче и да разшири ноздри като кобилка. Притваряйки очите. Лафът за строшената маса и потъването е стар :). Да тъгуваш е човешко, особено ако си чуствителен. Едно мога да те посъветвам. Не и вярвай. Тъгата е фалшивата любов. Кара ни да усещаме къде ни е сърцето. И чуството си го създаваме сами. Ако идва отвън и ако е твоята половинка, тя би те правила или щастлив или бесен. Там няма тъга :). Ф

Анонимен | преди 2 месеца

А нима това ти е проблем.Проблем е за мъжете.Избери един доста по голям от теб.Смучи му го.И ще бъдеш доволна.И той доволен.

Анонимен | преди 1 месец

добър разказ