Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Вечерта започна с тежко, задушно мълчание. На четиресет и пет жената знае кога въздухът е зареден с нещо повече от умора. Гледах се в голямото огледало в антрето – роклята ми с цвят на тъмно вино едва удържаше формите ми. Бях наляла в бедрата, в гърдите и в ханша. Бях станала тежка, сочна и напълно наясно със силата, която излъчвам. Когато Стефан влезе, той дори не свали якето си. Просто спря и ме фиксира с очи, които изглеждаха като очите на вълк пред плячка.
- Пак ли си с този парфюм? – попита той, а гласът му беше дрезгав, почти заплашителен.
- Пречи ли ти? – отвърнах аз, като бавно прокарах пръсти по бедрото си, вдигайки леко плата нагоре.
Той не отговори с думи. Направи три крачки и ме притисна към хладната повърхност на огледалото. Усетих как гръбнакът ми настръхва. Стефан не беше нежен. Той никога не беше нежен, когато ме гледаше така. Грабна ръцете ми и ги притисна над главата ми с едната си длан, докато другата се вряза в кръста ми, притегляйки ме толкова близо, че усетих всяка твърда линия на тялото му под дебелия плат на дънките.
- Побъркваш ме с тези извивки, Мария! – изръмжа той в ухото ми, а зъбите му леко захапаха месестата част на врата ми. - Цял ден си представям как те разкъсвам!
Не ме дочака да отговоря. Ръката му се плъзна под роклята ми – грубо и решително. Пръстите му се впиха в мекото ми бедро, оставяйки бели следи върху кожата, която пулсираше от очакване. Нямаше нужда от романтика, нямаше нужда от свещи. Исках да усещам тежестта му, исках да чувствам как ме завладява без капка милост.
С едно рязко движение той ме вдигна. Обвих крака около мощния му кръст, притискайки го към себе си с цялата сила, която имах. Чух как дишането му става насечено, животинско. Влязохме в спалнята, но не стигнахме до леглото. Той ме стовари върху скрина, събаряйки парфюмите и козметиката ми със суров замах.
- Гледай ме! – заповяда той, докато разкопчаваше колана си с треперещи ръце.
Погледнах го – очите му бяха потъмнели, почти черни от похот. Аз не се прикривах. Наслаждавах се на начина, по който ме гледаше – като нещо, което иска да погълне. Когато се вряза в мен, без церемонии и без подготовка, целият свят се сви до ритъма на нашите тела. Бяхме като двама удавници, които се борят за глътка въздух. Гърчех се под него, забивах нокти в гърба му, оставяйки следи, които утре щяха да му напомнят за всяка секунда от този неистов глад.
Всяко негово движение беше тежко и мощно, сякаш се опитваше да ме бележи завинаги. Аз отговарях на всеки негов тласък с още по-голяма настървеност. Вече не ми пукаше за нищо – нито за съседите, нито за това колко шумна бях. В този момент бяхме само двама души, изгубени в собствената си плът.
Когато финалът ни връхлетя, той беше внезапен и опустошителен. Стефан изрече името ми като проклятие, притискайки ме толкова силно, че за миг не можех да дишам. Останахме така дълго време – вплетени, потни и изтощени, докато тишината в стаята бавно се настаняваше обратно.
Оправих косата си, гледайки го как лежи до мен, напълно победен от собственото си желание. Усмихнах се. На четиресет и пет животът не беше свършил – той тепърва започваше да има истински вкус!