Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Аз, жена ми, синът ни и дъщеря ни бяхме вече доста изморени. Вървяхме пеша цял следобед, а вече започваше да се стъмнява и май беше време да се приготвяме за нощувка. Със сина ми доста бързо опънахме палатката и накладохме огън. Жена ми претопли консерви и някъде към десет часа, вече добре похапнали, можехме да се отпуснем около огъня. След почти двадесеткилометровия преход това си беше като заслужена награда. Импровизираната ни беседа ни накара да се отпуснем напълно и скоро аз вече започнах да задрямвам.
Именно в този момент заваля. Впрочем, не просто заваля, а от небето се изсипа воден порой! Докато приберем всичко в палатката и успеем и ние да се скрием, вече бяхме мокри до кости. Наблъскахме се вътре като мокри котета.
- Трябва бързо да се съблекат мокрите дрехи, че ще настинем със сигурност! – Катя погледна с тревога децата.
- Така е! – съгласих се аз и също ги погледнах.
Те нямаха почти никакви сили да отговорят, а само тракаха със зъби. Двамата с жена ми успяхме да преградим палатката на две с един чаршаф. Синът ни, Денис, се опитваше да помага, а дъщеря ни Анжела през цялото време седеше на входа на палатката и само тихо потреперваше. Капките вода от дрехите ѝ се стичаха на пода и образуваха малка локвичка. Не можех да не забележа зърната ѝ, стърчащи през леката материя на фланелката. Всъщност тя изглеждаше вече доста добре – имаше дълги светли коси и приятно закръглени форми, които мамеха мъжкото око. Когато бяхме готови с преградата, жените минаха от едната страна, а аз и синът ми – от другата.
Вече си събличах фланелката, когато чух жена ми да казва:
- Момчета, имате ли нещо против да ви вземем фенерчето? Тук е много тъмно!
Отместих края на чаршафа и ѝ подадох нашето фенерче, което тя постави до стената на палатката. Лъчът светлина доста добре обрисуваше силуетите на двете жени, но в началото не забелязах това и продължавах да се събличам спокойно. Докато събуваше дънките си, Денис се обърна с гръб към мен, макар че обикновено не беше особено срамежлив. Именно тогава забелязах сенките на двете жени, които явно вече бяха напълно съблечени. Острите зърна на Анжела се очертаваха толкова ясно, че гледката моментално ме възбуди. Опитах се да скрия притока на кръв към слабините си. „Аха, ето защо синът ми се е обърнал – явно и на него му беше станал!“ – помислих си. Опитах се веднага да изхвърля това от съзнанието си и бързо смених мокрото си бельо със сухо. Обух сухи шорти и чиста фланелка.
- Миличка, случайно не си ли взела нещо за затопляне? – обикновено винаги носехме със себе си бутилка алкохол.
- Да, четеш ми мислите! – гласът на жена ми видимо стана по-весел. - В единия джоб на раницата ти е!
Извадих литрова бутилка с мътна течност.
- Да, именно това ни е нужно след такъв дъжд! – отворих бутилката и вдишах острия, приятен аромат на домашния алкохол. - Мисля, че това ще ни сгрее всички!
- Всички ли? И децата ли имаш предвид? – попита тя.
Обикновено Катя беше против алкохола и забраняваше на децата да пият. Денис ме погледна въпросително.
- Мисля, че малко няма да им навреди, нали?
- Разбира се, че няма, тате! – бързо добави Анжела. - Ние с Денис сме не по-малко замръзнали от вас!
- Добре, хайде, но само по малко! Не искам децата ми да стават алкохолици!
- Не се бой, тате! – отвърнаха децата в един глас.
Когато се обърнах към преградата, отново видях силуета на дъщеря си. Беше вдигнала ръце нагоре – явно обличаше фланелката си. Погледнах към Денис и забелязах, че и той с интерес наблюдава играта на сенките, но погледът му беше прикован върху силуета на майка му! Катя стоеше надвесена над раницата, а пълните ѝ гърди се поклащаха леко в такт с движенията ѝ. Да гледа това за момчето явно беше истинско мъчение.
Членът ми отново започна да се налива с кръв и аз приседнах, стараейки се да го скрия. Движението ми привлече вниманието на сина ми и той ме погледна. Засмях се нервно.
- Хубаво шоу, а? – прошепнах му. - Ето, вземи!
Подадох му бутилката, той отпи една глътка и се закашля.
- Уха, силна работа!
- Затова пък ще те сгрее до петите!
- Да, макар че вкусът можеше да е и по-добър... – момчето се усмихна.
Взех бутилката и също отпих. Течният огън премина през гърлото ми и се изля надолу. Анжела се показа иззад завесата и седна при нас. Подадох ѝ бутилката и ѝ позволих да направи няколко малки глътки. Скоро Катя приключи с преобличането и махна вече ненужния чаршаф. Подновихме разговора си, като от време на време си подавахме бутилката. Говореха основно децата, а ние с жена ми се намесвахме рядко.
След петнадесетина минути бутилката се изпразни и внезапно усетих, че алкохолът започва да ми действа. Погледнах към Катя и видях, че и тя е същата. Само децата изглеждаха напълно трезвени, макар че на тях трябваше да им подейства по-силно. Анжела точно в този момент обясняваше нещо за училището и приятелките си, но внезапно рязко смени темата.
- Мамо, струва ми се, че съм грозна и че никой в училище не ме харесва!
- Ама моля ти се, миличка! – езикът на жена ми се беше позаплел леко. - Ти си великолепно момиче! Навярно момчетата просто се стесняват от красотата ти. Имаш красиво лице и чудесна фигура! Нали, Свилене? – Катя ме погледна в очакване на подкрепа.
- Да! – отговорих аз, може би твърде бързо. - Ти се превръщаш в невероятно сексапилна дама, която ще кара всеки мъж да губи разсъдъка си!
- О, тате… ти си пиян!
- Не е изключено! – под общия им смях се отпуснах на земята с ръце зад главата. - Но все пак смятам, че си много яка мацка!
За момент в палатката настъпи тишина, а Анжела се изчерви. Не можех да не забележа учестеното движение на гърдите ѝ под тънката материя. Действително бях прав – дъщеря ми беше станала много „яко парче“.
- А аз? – Денис пръв наруши паузата. - Момичетата ще ме харесват ли?
- Разбира се, слънчице! – отвърна жена ми. - Ела тук! Струва ми се, че имаш нужда от една прегръдка.
Денис седна до майка си и тя загрижено го притисна до себе си. Не можех да не забележа, че той положи главата си право върху гърдите ѝ, едва прикрити от тънката нощница. Ако не бях пиян, можех да се обзаложа, че в този момент той ми се усмихна триумфално.
- Сериозно ли мислиш така, тате? – Анжела ме гледаше, леко прехапала долната си устна.
- Разбира се, миличка! Ти си красиво момиче... и навярно доста чувствена. Момчетата просто още не са се научили как да се държат до теб.
Тя бавно пропълзя към мен.
- Но защо не го правят? Имам предвид... ако съм красива, защо не искат да дружат с мен?
- Може би защото прекалено силно се възбуждат в твое присъствие и се притесняват от това.
„Точно както аз сега!“ – помислих си, докато я гледах.
- Възбуждат се? Как мога да ги възбуждам? – Анжела вече беше плътно до мен.
- Защото си много красива и сексапилна. Твоите връстници са още твърде млади... – погледнах право в деколтето на фланелката ѝ. - И когато са до теб, те виждат жена, готова за секс, а това ги смущава.
- Имаш предвид, че съм сексапилна като по-възрастна жена? – Анжела вече се беше надвесила точно над мен и ме гледаше отгоре надолу.
- Да, миличка! Ти си красива и сексапилна като истинска жена!
Тя обхвана шията ми с ръце и притисна глава до гърдите ми. Аз също я прегърнах леко.
- О, благодаря ти, тате! – в гласа ѝ се долавяше истинско облекчение.
Навярно всичко това я беше мъчило доста време. Осъзнах с известно разочарование от себе си, че в този момент на сериозен разговор мислех единствено за гърдите ѝ, които се притискаха към мен, и за аромата на косите ѝ, гъделичкащи лицето ми. Тя все още ме прегръщаше, заривайки лице в гърдите ми. Машинално я обгърнах и с другата си ръка и я притиснах силно към себе си. Усещах всяка извивка на тялото ѝ, докато дланите ми шареха по гърба ѝ.
Внезапно тя прехвърли единия си крак през мен и се отпусна тежко върху тялото ми, без да прекъсва прегръдката. Изплаших се. Членът ми беше твърд като камък и чак сега осъзнах колко очевидно е това! Тъй като беше притиснат точно към коремчето на дъщеря ми, тя нямаше как да не го усети. Тя обаче само леко разтвори крака и се притисна още по-силно към мен.
О, Боже! Наистина ли собствената ми дъщеря притискаше слабините си към члена ми, или само си го въобразявах? Усетих го отново – Анжела още повече се отпусна върху мен. Невероятно! Погалих я още малко по гърба, после обхванах бедрата ѝ, опитвайки се да я отделя от себе си. Но тя не помръдна.
- О, тате... – прошепна тя, захапвайки леко шията ми, докато продължаваше да се притиска в мен.
Пръстите ми се спуснаха към дупето ѝ и леко го стиснаха. Податливата плът беше гореща и стегната. „О, Боже! Мачкам задника на собствената си дъщеря!“ – мисълта прониза съзнанието ми, но ръцете ми не спряха. Дланите ми я масажираха все по-силно и по-рязко, стараейки се да уловят ритъма, в който тя триеше бедрата си в тялото ми.
В този момент започнах да осъзнавам какво точно се случва. „Катя, Денис! О, Боже! Какво правя?“ – попитах се, докато алкохолът бушуваше в кръвта ми. Обърнах глава към жена ми и сина ми и това, което видях, ме шокира окончателно. Денис беше извадил едната гърда на майка си през деколтето и я смучеше лакомо. Катя се беше облегнала назад със затворени очи, потънала в чиста наслада.
Мамка му, какво правехме? Денис облизваше зърното ѝ – всъщност доста опитно – а другата му ръка ровеше под нощницата ѝ, търсейки котето ѝ. Търсенето беше кратко. Катя застена силно и разтвори широко краката си. Нощницата ѝ се надигна и видях как ръката на Денис гали слабините ѝ, все още прикрити под тънките гащички.
В този момент отново усетих движението на Анжела върху члена си. Вече не се съпротивлявах. Отново я прегърнах и обхванах дупето ѝ, притискайки я колкото се може по-плътно до себе си. Наблюдавах как Денис бутна встрани прашките на майка си, откривайки влагалището ѝ. Той облиза пръстите си и започна внимателно да ги вкарва в нея, без да спира да смуче гърдата ѝ.
Следва продължение...
Хубаво е!
Браво