Инсценировка (част 1)

14.09.2019 | sexkupon

Всичко се случи внезапно. Първо чух позвъняването на вратата, а после чух, как синът ми отвори и по-нататък всичко беше, като на сън. Двама маскирани нахълтаха в нашия апартамент и ни заставиха да легнем на пода. Аз се изплаших, не можех да съобразя нищо. Затреперих и не можех даже да се помръдна или да погледна нападателите ни. Започнах малко да съобразявам, когато единият от мъжете ми нареди да седна на дивана. Стараейки се да не правя резки движения изпълних това, което искаха от мен. До мен покорно седна и сина ми. Единият от нападателите беше доста сух, с дълги ръце, и както ми се стори – доста млад. Другият беше малко по-висок, видимо по-широк в раменете и държеше в ръцете си някакъв предмет, който аз от вълнението си не можах да определя какъв е. Носеха маски и доста неугледни дрехи, но не бяха клошари. Огледаха ни хубаво и започнаха да се разпореждат:
- Ти ли си Иванова? – с рязък глас попита хилавият.
Моята фамилия беше Кирилова, но от това откритие не ми стана по-леко.
- Не, извинете ме, не съм Иванова. – даже не си познах гласа.
- Недей да лъжеш! Ако лъжеш, ще те накажа! – продължи хилавият.
- Момчета, не сме Иванови, честна дума! Кирилови сме и мога и лична карта да ви покажа... – синът ми видимо се беше осъзнал преди мен и гласът му звучеше по-рязко.
- Покажи, само без номера! – каза по-големият.
Синът ми внимателно стана и плавно се приближи към шкафа, след което извади личната си карта и я показа на онзи.
- Действително са Кирилови. Станала е грешка, Бургия.
- Да, мамка му, Дебел! – хилавият плюна на пода.
- И какво? – бандитите започнаха да обсъждат положението.
- Ами нищо, и без това сме влезли, давай да хапнем, а Иванови ще ги намерим следващия път.
Моята глава отново отказа да работи. Какви Иванови, какво общо има това с нас, и защо смятат да ядат у нас? Разположиха се в креслата, извадиха бутилка вино и любимите ми кристални чаши. След като изпиха по чашка, те се заеха с нас:
- Госпожо, ама и вас си ви бива... – започна онзи слабият.
- Добре ли се чукаш?
Това, че можеха да ме изнасилят, не ме плашеше чак толкова, защото тук все пак беше и синът ми!
- Какво чукане, момчета? Аз съм стара жена, не се занимавам вече с такива неща. На вас ви трябва някое младо момиче.
- Е, чак пък стара... нямаш и 40 години, така като гледам! Лъжеш и май ще трябва да те накажем! – големият беше по-агресивен.
- Ставай! – приближи се към мен, и не ми оставаше нищо друго, освен да се изправя.
С една ръка той хвана косите ми, а с другата някак внимателно разтвори полите на халата ми, откривайки краката ми. Беше много странно това, че вече не ме беше страх и от големият ухаеше приятно на скъп парфюм.
- Покажи ми гардероба си!
Внимателно, без резки движения се посочих към спалнята ни. Двамата отидохме до гардероба, и онзи започна да отваря едно по едно чекмеджетата, докато не намери това с бельото ми. Обичам хубавото бельо и мъжът ми никога не отказва да ощетя семейния бюджет с нещо ново. Големият прерови всичко, докато не намери нежно, бяло боди, което мъжът ми много обичаше да съблича от мен преди секс. После се появиха и чорапи с телесен цвят.
- Обличай! – продължи да командва моят мъчител и ми подхвърли дрехите.
"Ще ме изнасилят!", помислих си аз. Като че ли ми беше все едно, и като махнах халата си, започнах да се преобличам. Големият ме огледа, бутна ме напред и каза:
- Хайде да вървим!
- Може ли да го направим тук поне? Синът ми е там, разберете ме! – почти бях заплакала и първата минута ми се стори, че той ще приеме предложението ми.
- Казах, тръгвай! – той обаче ме бутна отново и аз усещайки своята безпомощност, тръгнах напред.
В другата стая нищо не се беше променило. Хилавият пиеше вино, а синът ми седеше в напрегната поза на дивана. Големият ме бутна да седна до него.
- И така Иванова, извинете Кирилова, има две възможности. Първата е, сега да те изчукаме и после да си заминем мирно тихо. Само че няма да се дърпаш и всичко ще се случи пред детето ти!
Замрях в очакване. Странно, но интонацията му ми подсказваше, че наистина няма да ни направят нищо, освен дето ще ме насилят. Но второто предложение...
- Втората възможност... ако нещо не те кефим, можеш просто ей сега да се изчукаш със синчето си и толкова. Няма да те пипнем!
Седях като гръмната. Наистина синът ми беше вече голям мъж, но все пак... Навярно от удивление чак съм отворила уста. "Как така? Как ще го накарат? Ами после как ще живеем под един покрив? Как?" – от размислите ми ме изкара шепотът на момчето ми:
- Мамо, давай да го направим, а? С тези копелета може да стане по-зле за теб! Не се страхувай, ще си остане между нас. Те са някакви извратеняци, ще си ударят по една чекия и ще си заминат. Какво ще кажеш, а?
Възприемах думите му, но не можех да ги разбера. Със сина ми... ужас! А може би пък нямаше да е толкова ужасно? Някъде дълбоко в мен започна да се надига вълна на желание, а такова нещо и сама не бях очаквала. Не може да бъде! Но онези не ме оставиха да си помисля. Изправиха се и започнаха да си събуват панталоните.
- Не! Ще го направя със сина ми! – навярно действително нямах избор.
- Ама давай с чувство! Ако не ни хареса, как го правите, ще трябва ние да довършим! – ухили се хилавият, и двамата си закопчаха панталоните.
Седяхме със сина ми един до друг. Беше ми много неудобно от това, че съм само по бельо и по гърба ми избиваше студена пот. Ако бях сама, нямаше да ми пука толкова, но сега детето ми беше до мен, и заради него бях готова на всичко. Синът ми се обърна към мен и внимателно ме прегърна с една ръка, а втората, също така внимателно, сложи на коляното ми. Кой знае, колко му беше трудно! Все пак му бях майка и си бях на доста години. Придърпа ме към себе си. Правеше всичко нежно и приятно, ръцете му докосваха раменете ми, а на мен ми се искаше да заровя глава в гърдите му и да заплача. Реших, че ще трябва да му помогна, като започна да галя члена му. Щеше да ми е ужасно срамно, но нямаше как. Той ме притисна по-силно и гърдите ми опряха в тялото му, устните му целунаха бузите ми. От докосването му ми стана ужасно неловко. Кракът ми се плъзна между неговите и изведнъж замрях. Никак не очаквах това от него! Коляното ми се опря в твърд, стърчащ предмет, за който отначало не разбрах какво е. Погледнах надолу – гащите му се издуваха отпред така, че можех да забележа косъмчетата на корема му и мокрото петънце, там където главичката му се опираше в шортите му. Беше ми срамно да си призная, но ми стана приятно от това, че толкова силно го възбуждах. Нямаше нужда дори да докосвам члена му. Ръката на коленете ми се размърда и прокарвайки я по крака ми, той отмести халата ми встрани, оголвайки ме над коленете. Халатът се отвори до коланчето ми, откривайки обутите ми в чорапи крака. Триъгълникът от бяла коприна покриваше лоното ми и можеше да се видят къдравите косъмчета под него. Пръстите на сина ми трескаво се опитваха да развържат колана на халата ми. Отстраних ръцете му и сама развързах възела. Момчето ми разтвори напълно халата ми, и както ми се стори, ужасно дълго време разглежда гърдите ми. От това зърната ми неволно се надигнаха, и започнаха неприлично да издуват чашките на сутиена. Синът ми започна да ги целува през тънката материя. Пръстите ми се заровиха в косите му и притиснаха главата му към гърдите ми. Момчето ми започна да ме опипва, започвайки от коленете. Усещайки пръстите му, аз със замряло сърце чувствах, как те пълзят нагоре към коремчето ми. С някакво нетърпение очаквах докосването му до лоното ми, но ръката му прескочи направо към гърдите ми. Стисна ги силно. Спусна леко едната чашка на сутиена и веднага захапа зърното ми. Беше малко болезнено, но в мен започна да се надига предателско желание за близост. Без да изпуска зърното ми, момчето продължи да изследва тялото ми. Ръката отново се спусна надолу и този път се спря между краката ми. Пръстите му се вмъкнаха под бодито ми и накрая се случи това, което толкова чаках, и от което се страхувах! Внимателно докосвайки ме, те замряха върху срамните ми устни! Разтвориха ги леко и проникнаха между тях. Бузите ми горяха от срам, но от докосването му, ми беше страшно приятно. Пръстът му влезе по-навътре във влагалището ми, и започна да масажира стените му. Това безумие продължи не много дълго.