Употребен

31.12.2025 | lusty

С Росица се знаем от 1997 година, когато се омъжи за един от компанията ни. Бяхме четирима приятели, бивши съученици от средното училище, които и след казармата си се движихме заедно. Навсякъде и всички. По кръчми, рождени дни, на море. Тя беше от някакво село близо до Търговище, но сега учеше в университета тук в Шумен. С Димо се запознаха там и след около година се ожениха и заживяха заедно с родителите му в тристайния им апартамент. Росито искаше да се изнесат под наем, но на Димо не му се чуваше. Тя се хвана на работа, като счетоводител в една малка счетоводна фирма, но при него нещата бяха сложни. Поработваше някъде три месеца и напускаше – или шефът бил глупак, или парите малко, а работата тежка. Беше по-претенциозен.

Росито беше на 21 години, но изглеждаше на 17 – слабичка, 46-48 кг., висока около 160 см., руса къса коса. Дупенцето ѝ беше една шепа, ребрата ѝ се четяха, а цицките – като мандаринки. Беше много лъчезарна и всички си я харесвахме!

От компанията само аз бях останал ерген. Още тогава се заглеждах по нея и някак си мислех, че и тя си пада по мен. Като ходихме някъде често сядахме един до друг, което пък ни караше да си говорим повече. Аз бях най-добрият ѝ приятел и тя често ми е споделяла и неща, които другите момичета дори не знаеха.

Началото беше на една нова година. Порядъчно почерпени, като се поздравявахме за настъпването ѝ, я целунах по устните. С другите момичета беше по бузите, съвсем дистанцирано и културно, но с Росица се поувлякох. Тя не се дръпна, сякаш го очакваше и дори усетих съучастие от нея. До края на вечерта не се случи нищо.

На другият ден ѝ се обадих да ѝ се извиня и да я убедя, че няма да се повтори и да питам дали Димо нещо не е разбрал.

Всичко се размина и си давахме вид, че никога нищо не се е случило.

След половин година Росито все пак успя да убеди Димо да се изнесат на квартира. Всъщност, тя я беше предплатила и му казала, ако иска да идва с нея, ако не да си стои при майка си. Преместиха се, но финансовите им проблеми продължаваха. Той все така стоеше без работа и разчитаха основно на нейната заплата. След още една година се разделиха. Месец след развода ѝ звъннах, но тя ме помоли да не я търся повече. Изчезна.

Деветнайсет години по-късно съм женен с две деца. В този октомврийски ден отидох до училището на единайсетгодишната си дъщеря да я посрещна, понеже чантата ѝ тежи 8 кг.

И докато чакам се появи тя! Същата сияеща усмивка на грейнало лице. Привлече не само моя поглед, но и на още няколко татковци, които откъснаха очи от телефоните си само за да я огледат и оценят.
- Бояне, здравей! – каза го с усмивка и сякаш до вчера сме били заедно.
Искрено се радваше да ме види!
- Щерката ли чакаш?
- Роси, ти ли си? – естествено, че беше тя!
Толкова се гипсирах, като я видях, че си глътнах граматиката и само това можах да измисля.
- Да, щерката. Ти пък за кого си дошла?
- Тази година преместих сина си тук, че ми е близо до офиса. Преди два дни те видях с едно момиче, но не ми беше удобно да ти се обадя.
За около пет минути ми разказа, че е омъжена и има син на 13 години, води счетоводство на двайсетина фирми, а съпругът ѝ кара автобус до Испания и живеят на десет минути пеш от училището. Аз също набързо ѝ разказах за себе си, разменихме си телефоните, всеки си взе детето и към вкъщи.

На другият ден се появи с походка на царица. Изглеждаше прелестно! На 35-40 жените са в стихията си, вече улегнали, знаещи как се живее, контролиращи нещата. Тя изглеждаше точно така! Дупето ѝ вече пълнеше дънките прилично, а бюстът ѝ се поклащаше нежно. Беше с лек грим и едва доловима усмивка.
- Роси, добре изглеждаш!
- Ами, полагам усилия! Не сме вече първа младост.
След няколко разменени комплимента и от двама ни, разговорът залитна към леко флиртуване и уговорка да се видим на кафе на следващият ден. Тя предложи да се видим в офиса ѝ към обяд, понеже се очакваше да вали, да не се мотаем из улиците, пък и беше близо.

Вълнувах се! Знаех, че нещата ще отидат по-далеч от кафето, но не се колебаех дали го искам. Щях да я чукам рано или късно!

Намерих офиса ѝ лесно. Отвори ми входната врата и докато се качвах по стъпалата до втория етаж, краката ми трепереха. Беше оставила вратата на апартамента-офис леко отворена. Почуках и надникнах.
- Влизай! Пускам кафето.
Появи се с две кафета. Беше с бежов костюм, пола и обувки на ток, а цепката между циците ѝ се подаваше над блузата. Бизнес дама! Исках да я награбя на секундата!

Офисът беше семпъл. Голяма маса-бюро с компютър, разни папки и документи по нея. Офис стол от едната страна и два други отсреща му. Тя седна на въртящия стол, а за придърпах моя до нейния. Телефонът ѝ звънна и тя почна да говори с някаква жена за склад, който трябвало да се затваря. Беше си кръстосала краката и разговорът ѝ някак си вървеше вяло. Имаше божествени крака! Беше без чорапогащник и можех да ги огледам добре. Исках я! Курът ми започна да си прави място в гащите и му ставаше все по-тясно. Росица, забелязала замечтания ми похотлив поглед, свали краката си един до друг и леко ги разтвори. Погледнах я в очите.

Усмихна ми се доста предизвикателно, което ме подтикна да я докосна по вътрешността на бедрото. Вече не се удържах! Тя, с добре отработено движение, се приплъзна със стола към мен и така ръката ми се оказа дълбоко под полата ѝ. Убедена, че вече докосвам гащичките ѝ, се поизлегна малко и разтвори още коленете си, давайки ми възможност да се натисна още повече в пичето ѝ. Полата ѝ се беше понабръчкала нагоре, но трябваше още малко за да успея да достигна бикините и да ги сваля. Тя повдигна леко таза си и с моя помощ бикините вече бяха на левия ѝ глезен. Виждах цялата ѝ прелест и нищо не ме спираше да забия езика си там! Росица постави единия си крак на бюрото и така ми се отвори и пътят дотам. Бързо действаше! Без свян!

Забих колене в пода и език в путката ѝ.
- Веси, трябва да затварям, че ми звънят на другия телефон! – захвърли го на масата.
- Боби, чакай да си сваля сакото и блузата!
За пет секунди остана по сутиен и пола надигната някъде около кръста, обувките и бикините на единия ѝ глезен. Перверзно!
- Ти си! Давай да видим какво съм изпуснала!
Излегна се пак на стола и се остави в ръцете ми. На езика ми по-точно!

Лизах гладката ѝ путка около четири-пет минути и вече бях наврял два пръста дълбоко в нея.

Росито само скимтеше и движеше таза си леко нагоре-надолу.
- Само да си спрял, мисли му! – заповедническият ѝ тон ме въодушеви и удвои усилията ми.
Бедрата ѝ стискаха главата ми все по-силно, почти болезнено. С ръката си ме натискаше към нея, като че ли искаше да ме вкара вътре. Започна да диша по-учестено и ноктите ѝ дращеха скалпа ми. Знаех, че беше близо и че за нищо на света не бива да спирам това, което правех. Бях толкова натиснат в клитора ѝ, че едва си поема дъх, пък и захватът на бедрата ѝ почти спираше кръвообращението в главата ми. Започна да стене доста силно, въпреки че беше прехапала юмручето си. Разтресе се неконтролируемо и най-безцеремонно ме изблъска от себе си. Беше сама, сякаш не съществувах и не бях там! Стисна краката си и почти се изхлузи от стола, докато все още вълната на оргазмът се стелеше през нея. Гледах я с истинско задоволство. Изглеждаше безпомощна, поразрошена, леко зачервена, с набръчкана около кръста пола и бикини някъде небрежно закачени за обувката ѝ.

Не ѝ трябваше много да се съвземе! Погледна ме хищнически и докато се приближаваше на колене към мен каза:
- Събувай гащите! – не беше молба, а по-скоро заповед, която изобщо не подлежи на обсъждане.
Почти ги бях свалил, докато тя се наместваше пред мен и вече жадно очакваше да види какво ще излезе оттам.

Беше на колене с изпънато тяло и ръце зад гърба на половин метър от мен:
- Я да видим какво си скрил!
Остана доволна от размера и ерекцията на хуя ми. Не се бави много с огледа, просто го засмука! Езикът ѝ обикаляше по периферията и го смазваше доста добре. Старателното ѝ занимание продължи няколко минути. Двете ѝ ръце вече ме държаха за дупето, когато съвсем бавно се опита да го поеме целия. И успя! Когато се убеди, че го е налапала до дъно, отвори очи и ме погледна. Това адски ме възбуди! Изниза се, за да си поеме въздух. Очите ѝ бяха влажни, под натиска на напиращите сълзи, а слюнката ѝ се стичаше от брадичката. Последва ново налапване докрай и задържане. Не ѝ беше за пръв път! Личеше си, че ѝ харесва да духа! Последва бясно и агресивно движение напред-назад с глава, като поемаше хуя ми до половината, без да го изпуска и за миг! След минута се поизмори, наплю си дясната ръка и последва яростна чекия, докато с другата ръка мачкаше ташаците ми, като главата на чепа ми не излизаше от устата ѝ.
- Росице, ако не се спреш, ще изгълташ горивото!
Опитах се да я побутна назад, като се надявах да спре, но тя само измуча в знак на несъгласие и стисна още по-силно топките ми. Усетила наближаващата ми еякулация, отвори влажните си очи и ме погледна доста курвенско. Предадох се, макар да знаех, че ако се изпразня няма да мога да я чукам. Не можех повече да се сдържам! Почнах да изстрелвам откоси сперма в устата ѝ. Тя не спираше с фрикциите по хуя и тестисите ми, като същевременно се опитваше да глътне всичко, без да се задави и без да отлепя устни от пулсиращия ми чеп.

След като се убеди, че е изпразнила всичко от топките ми и няма да пусна и капка повече, се дръпна назад и се облиза блажено, като коте.
- Помогни ми да стана!
Със силите, които ми беше оставила, я изправих пред мен.
- Доволен ли си? – с леко шамарче от нейна страна и дяволита усмивчица се врътна с гръб към мен и опря дланите си на бюрото.
Леко се приведе напред, така че хубаво да огледам дупето ѝ и през рамо заяви:
- Сега вече можеш да ме чукаш! Чукай ме, както никога не си чукал жена си! Като курва!
Вулгарният ѝ език малко ме стъписа. Не го очаквах от нея, но пък ми подейства подхранващо!
- Ах, каква мръсница си станала!
Лекото поклащане на дупето ѝ и изпънатите ѝ прави крака не ми даваха опция да се дърпам. Не исках да я разочаровам, въпреки че се съмнявах хуят ми да остане твърд след такъв минет още дълго време.
- Е? Ще се мотаеш ли още или...
Натиках ѝ го в мократа путка бързичко, като се надявах, че с едно по-скоростно темпо от моя страна ще успея да я задоволя преди да съм омекнал. Имах чувството, че плувам под вода, без да съм си поел въздух, обречен на неуспех.
- Да-а-а... – изохка тя, след като усети хуя ми, който все пак явно успя да запълни празнината в нея.
Чуках я наистина колкото бързо можех, с дълбоки прониквания, без да го вадя целия. Тя това искаше от мен – да я чукам след турбо-минета, който преживях, с полуизтръпналия си хуй. Не след дълго чувствителността ми започна да се завръща и бях сигурен, че достигам дъното ѝ с тласъците си. Тя стенеше със свити юмруци и изпънат гръб, по който се бяха появили миниатюрни капчици пот. След малко реши да легне на масата и да хване дупето си с ръце, като леко го разтвори. Имаше най-бялото дупе, което бях виждал! Тази гледка ми даде необходимата енергия да я заблъскам още по-грубо.
- Не спирай! Само не спирай! Чакам този хуй двайсет години!
- Имаш го, бейби! – едва успях да отроня, внимавайки да не нарушавам ритъма си.
- Ако го извадиш, преди да си се изпразнил вътре, ще го откъсна! Кълна се!
Ебаси пичката е станала тази! Всяко нейно действие и изказване ме дървеше още повече! Искаше да ме изцеди сексуално и физически! Хуят ми пак набираше мощ и продължавах да я клатя бързо и дълбоко. Приличаше ми на тийнейджърски секс – бързо, силно, грубо, безцеремонно и без много да се мисли. Тихото ѝ скимтене, примесено с все по-учестеното ѝ дишане, беше прекъснато:
- Да! Давай Боби! Продължавай, моля те! Не спирай!
Курът ми се изпълни с кръв в момента преди да започне да блика сперма. Не си и помислих да го вадя! Просто си стоях вътре и се източвах, колкото и малко да беше останало след фелациото ѝ. Тя спусна ръка към путката си и с кръгови движения замасажира клитора. В следващият момент вече изхлипваше неразбираеми звуци, придружени със стягане на мускулите около таза и дупето ѝ. Свърши с дълго гласово издишване. Постояхме малко така, докато си възстановим дишането. Аз изнизах вече безпомощната си пишка и се дръпнах назад, за да хвърля поглед на отпусната върху бюрото Росица. Беше секси гледка! Омазаните ѝ със сперма пръсти влизаха и излизаха бавичко от зачервената ѝ путка. Не бързаше. Беше се отдала на спокойствието и отпускането. Заприлича ми пак на онази мъничка Роси, която познавах отпреди двайсет години.

Приближих се и я целунах по дупето.

Тя се надигна бавно и без да ме погледне, се отправи към банята.
- Отивам да се пооправя и после ще си изпием кафето.
След пет минути вече стоеше права, опряла бедро на масата, с чашата кафе в ръка и безизразно гледаше през прозореца.
- Утре се надявам пак да дойдеш, че другата седмица мъжът ми ще е в България и… после чак след десет дни!
- Да не ти дойдем много двамата?
- Той е с диабет и напълня, почти не се чукаме.
Изглеждаше искрена и като че ли малко тъжна.

Чудих се накъде отива това? Май се очертаваше да станем любовници! Не бях го планувал и не бях кръшкал на жена си досега. Обичах я и за никоя не бих я сменил. Росица обаче ми размъти главата!
- Ехоо! Боянчо! Утре по същото време рекох! – направо си ме изкомандва тя. - Даже мисля, че може и без кафе! – и пак пусна онази детска усмивка, с която децата казват “моля”.
Чувствах се, като че ли имаше нужда от мен, от присъствието ми, от спомените, от хуя ми. Щеше да ме използва да запълня липсата на секс в брака ѝ и бях готов да го направя. Със сигурност!