Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Ненаситна малка курва

20.04.2026 | Анонимен
Категория: Групов, Девствени, Фетиш

Здравейте! Сега съм на 23 години, като първото ми ебане беше на без малко 14, а първият кур в устата – на около 12. Между другото, стана почти случайно. Бях с нашите на някакво парти за нова година в един хотел. Стана ми скучно и тръгнах да се разходя, когато на една закътана тераса налетях на един от гостите. Не го познавах, беше някакъв приятел на един от чичовците ми – среден на ръст, набит, стегнат мъж на около 45-50 години. Мисля, че беше някакъв полицай. Доста подробно и съвсем недискретно огледа бурно растящите ми вече цици. Та на въпросната тераса го видях тоя тип, докато пушеше и си правеше чекия! Усмихна се, като видя как зяпам дебелия кур. Приближих, като хипнотизирана.
- Виж я ти, малката любопитка! Не си ли виждала хуй досега?
Поклатих глава, неспособна да откъсна поглед от чепа му. Не усетих кога е хванал ръката ми. Опитвах да я движа, както ми показва. Явно му харесваше, защото едва сподавяше стоновете си. Изпразни се бързо. После ме вкара в някаква стая наблизо и без много увертюри ми го даде в устата. За около половин час го духах три пъти. Каза ми, че съм много прилежна и се уча бързо. Чукаше ме с пръст и с език, като ми търкаше и цепката с хуя си. След като започнах да се чукам, той също ме опъваше около година с един свой братовчед.

Битува схващането, че малките момичета са сладки и невинни. А истината е, че детската сексуалност е много опасна и много силна! Идея си нямате на какво е способно едно момиче между 12 и 15 години. А ако не се научи малко от малко да се контролира – и след това! Това е време, в което хормоните те вкарват в центрофуга и усещането често е доста гадно. Ако няма кой да ти обясни, че това отминава и просто трябва да си търпелива – става сложно! А ако си родена просто сексуална и много еблива, като мен – тогава е все едно какво ти казват и какво разбираш самата ти!

От секундата, в която налапах кура на ония тип в хотела, нямах спирачки! Останах там с родителите си два дни след онова празненство. За тия два дни лапах точно девет мъже, помня много добре! Винаги съм била по-развита физически от годините си – наследство от майка ми и баба ми. И огромните цици, и русата коса, и зелените очи са от тях. На 13 без малко изглеждах на 15+, така че нищо не можеше да ме спре, ако ми се искаше. А ми се искаше постоянно! На 14 цялата улица знаеше, че се чукам като невидяла. Особено с по-възрастни мъже! Мансардата над апартамента на родителите ми може да разкаже чудеса. За благопристойния архитект С. от втория етаж, който всяка вторник сутрин преди работа се качваше горе вече яко надървен и ми го слагаше в устата още с влизането, докато пъшкаше:
- Ох, на дядо малкото курве! Ох!
Предполагам, че 57 годишният тогава архитект спокойно може да подлежи на наказание днес за секс с 14 годишна, били то и напълно доброволен. После господин архитектът ми слагаше хуя си на задна и докато сподавено стенеше:
- Ох, как ме празниш, курво! – ми го набиваше здраво и се празнеше дълбоко в мен.
Веднъж в месеца ме водеше на вилата на един свой приятел в Драгалевци, също архитект на 50+ години. Сцепваха ме от чукане! Таксиджията Емо – наполовина турчин, наполовина циганин, двуметров и също 50+ годишен, живееше на етажа под нас. Чукаше ме в оная мансарда във всеки свободен момент. Портиерът на кооперацията ни – пенсиониран военен, който беше напълно обсебен от циците ми. Учителят ми по пиано – невзрачен, слабоват евреин на 61 години, който ми предложи пари, за да го лапам с гълтане, се оказа собственик на дебел, рязан, почти 20 сантиметров кур и се дървеше само като ме погледне. Бях напълно обсебена от рязания чеп на този мъж! Редовно ме пускаше на други мъже, понеже обичаше да гледа как ме чукат. И аз обичах! Празнеше ме, че го възбужда толкова! За капак, редовно, абсолютно редовно, през ден-два си лягах за по веднъж с напълно случайни мъже. Харесвах си някой в някое кафе примерно и така. Веднъж дори един чичка ме опипа в трамвая, пускаше ми ръка. Усмихнах му се и той слезе с мен.
- Да пием по кафе?
Аз пак с усмивка:
- Преди или след като ме ебеш?
Непрекъснато ми се чукаше! Нонстоп! Както казах, цялата улица знаеше, че съм супер еблива! Бях си кварталното курве! И досега предпочитам да ме праскат по-зрели мъже. И досега често го правя с непознати за по един път. И редовно ходя на тематични секс партита в суинг клуб, където възрастни мъже чукат млади путки. Последният път ме чукаха петима. С часове ме шибаха и за още питах! Празниха се с мен. На сутринта се прибрах с широка усмивка.

Сега, по време на следването в свободното си време понякога помагам в една църква при разпределянето на помощите, почистване и други такива неща. В началото само един от поповете ми се усукваше. Той все идваше да ми “помага”, като подреждам книгите или правя нещо в канцеларията. Сега и тримата ме оправят. Често – групово! Забелязала съм, че са супер развратни тия тримата. И въобще, това съсловие. Преди време единият ходи в някакъв манастир по някаква работа. Отидох с него, защото не шофира. Уж! Беше ми ясно, че просто иска да ме ебе на спокойствие. А той друго искал дядо поп! В манастира имаше двама монаси – да съм се “погрижела” за приятелите му. Ами погрижих се! Защо не? Не бих имала нищо против пак да ме чукат. С две думи прости: не обуздах, не исках или не успях, сексуалността си, като съвсем малка! Курва си бях, курва съм си и сега! Знам, че съм курва. И ми харесва! Точно затова малките момичета трябва да се държат изкъсо, иначе стават като мен – ненаситни и много ебливи курви!

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 2 месеца

Здравей Много ще ми е приятно да се запознаем. От къде си? Къде се намира суингър клуба? Еро телеграм, пиши. @meggatronn

Анонимен | преди 2 месеца

До ненаситната много искам да те видя и да го правим много

Анонимен | преди 2 месеца

Много стара претоплена манджа, авторката сигурно вече получава пенсия. фичке до кога ще продължаваш да ни заливаш с любимата ти педофилия??? Валтер Бенямин

Анонимен | преди 2 месеца

Влизам в ало бг и днес ще прасна някоя малка проститутка. След нея и една приятелка на 60 г. Разказа ми подейства добре. На 60 г съм но обичам курвите. Плащам си но поне така е

Анонимен | преди 2 месеца

Пикуч, я разкажи тебе батковците как те правят на женичка?

Анонимен | преди 2 месеца

Пикоча,Пурко или Бахурко.......добре си е той,просто защото не разбира колко е луд

Анонимен | преди 2 месеца

Това го четохме преди няколко месеца. Явно драскача се е изчерпал и пак повтаря едно и също.

Анонимен | преди 2 месеца

Аз моята дащеря не я даржа толкова изкасо точно защото ако го правя това ще я накара да се дразни и да иска да излиза( защото всеки иска това което му се забранява) и затова винаги слуша като и кажа в колко да се прибере не закаснява но всеки си знае

Анонимен | преди 2 месеца

Първа свирка на 12, Фичи си е оставила визитката!

Анонимен | преди 2 месеца

як много разказ

Анонимен | преди 2 месеца

Хъм, виждал съм такива! Навремето 14 годишен в махалата една такава 17 годишна кака ми направи сефтето! Добре че 14 годишните пишки падат и стават за минути! Жще си я спомням таз кака макар че всички знаеха че си е курве! Ама като си на 14 това хич не те и интересува! Искаш само да ебеш!

Dandog1980 | преди 2 месеца

До господина с дъщерята-няма смисъл и да я държиш много изкъсо особено ако е 16+ понеже строг режим ще има обратен ефект,бунтове,бягства от къщи и други простотии които само една жена е способна да ти докара на главата

Анонимен | преди 2 месеца

Да това имах предвид избягвам обратния ефект защото знам ако и забраня че повече ще се настарви и дори ще ми се сарди дори и ще ме лъже. Само едно несам сагласен да спи при приятелка макар че сам го позволявал но приятелката потварди дори доиде да я вземе затова позволих

Анонимен | преди 2 месеца

За жени който искат да си пишем и още нещо Snapchat martin1563

Анонимен | преди 2 месеца

Категорично се присъединявам към мнението, описано от авторката. Малко над 25 съм в момента, но времето между 13- та и 17- та ми година определено не е нещо, което искам да си спомням. По ред причини, свързани с тоя особен и твърдо неприятен период. За момичетата специално. За момчетата не знам как е, не съм мъж. Тая хормонална центрофуга, за която никой не те подготвя. Никой не ти обяснява как, по дяволите, да се справиш. Да, обясниха ми за цикъла, заведоха ме на гинеколог, научиха ме на безопасен секс, научих се как се ползва презерватив, кога и как се пият противозачатъчни и така. Да де, ама никой не ми обясни, че ще имам един МНОГО ДЪЛЪГ период от време, в който буквално няма да мога да контролирам бурно и постоянно променящото се собствено мое тяло. Че колкото и да съм умна, интелигентна, разсъдлива и прочее- няма да съм първата, победила биологията. Беше ужасно. Ужасно. И то не за друго, а просто защото никой не ми го обясни! Щото ако бях подготвена, може би щях да мога да реагирам някак адекватно. Така си мисля сега. Какво направих ли? Ами каквото можах, това направих. В момента, в който установих, че само мъжете и техните инструменти са ми в главата, се постарах да занимавам тая глава с други неща. Освен училището, ходех на алианс, на плуване, на пиано, по едно време се записах на танци, продължих с бойното изкуство, което практикувах от преди училище. И понеже така и така не бях близка със съучениците си, масово чалгари, пияници и друсачи- нямаше проблем да си стоя вкъщи, да си уча, да си чета книгите и прочее. Да обаче. НЕ бях калкулирала едно много просто нещо в цялата тая "стройна" система. Биологията. Природата. Както вече отбелязах, нея никой не я е победил. И аз не успях. И всичко, което стана, ме шокира толкова много, че ми отне доста време да го осъзная и да го приема. Да си дам сметка, че нито съм първата, нито последната. С която са се случвали такива неща. Разбира се, бурно развиващата се физика никак не помогна в цялата работа. Поради изключително сериозният ми режим на движение и спорт от съвсем ранна възраст имах наистина страхотно тяло. Защото това тяло беше поддържано в строг и безкомпромисен режим. Което за момиче в пубертет е по- скоро изключение. Наследството от майка ми и баба ми във вид на огромни гърди, чупливи кехлибарени дълги коси и сапфирено сини очи не правеше нещата по- лесни, напротив. Красива не бях, категорично. Но интересна и отличаваща се- да. И така, вярвах, че ако си налягам парцалите и не си търся белята, все някак ще се справя с това, че постоянно мъже и патки ми бяха в главата. Бях си обещала сама на себе си, че докато не стана поне на 16- няма да се занимавам с мъже. Сега се смея с глас само като си помисля колко "сериозно" го реших това. Как въобще съм си представяла, че мога да надвия себе си. Гледах порно, разбира се. Гледах порно редовно. Но не се пипах като приятелките и съученичките си- самата мисъл за това ме отвращаваше. Всичко вървеше криво- ляво, някак вървеше. До един момент, малко след като навърших 14, когато учителят ми пиано се разболя и се наложи да премине дълъг лечебен процес. Понеже бях от най- напредналите и определено свирех с удоволствие и радост, той реши, че тези, които сме най- добре няма защо да губим форма. И прехвърли часовете ни на свой колега. Тогава имах обичай след всеки урок по пиано да сядам в едно кафе близо до школата и да пия капучино преди да тръгна към къщи. Уроците ми по пиано бяха по два часа и половина всеки, уморявах се много. Независимо, че ходех с желание и свирех с кеф. Сядах там с огромното разкошно капучино с карамел и канела, разглеждах си упражненията за домашно, "свирех" ги на ум и си почивах с чувството за добре свършена работа. И така, след втория урок при новия учител, който за радост се оказа страхотен като стария, седнах с моето ритуално капучино. Като си тръгвах и отидох да го платя, кафеджията каза, че е платено и кимна към една от масите. Мъж на видима възраст поне 40. Може и повече. Гола глава, вероятно обръсната. Видими мускули, очевидно добре тренирана горна част на телосложението. Нямаше как да преценя друго, беше седнал. Леко матова кожа, перфектно поддържана брада, прошарена. И чифт кобалтово сини очи вперени директно в мен. Гледаше ме право в очите. Спокойно. Уверено. Усетих нещо странно, някакъв спазъм ниско в стомаха. И после се ядосах. Взех от бара точно приготвените пари за капучиното. Оставих ги на масата на онзи мъж: "Не Ви познавам. Което не е единствената причина да си платя сметката сама". И си тръгнах, без да чакам реакция. На следващите три урока по пиано- ходех през ден- кафеджията все така отказваше парите за капучиното. Било платено. Аз всеки път оставях парите и казвах да ги върне на тоя, дето се прави на много важен. Но онзи мъж не се виждаше никакъв. Как ли не опитах да измъкна нещо от човека зад бара. Не го познавал. Не знаел нищо за него. След седмица ми даде листче с адрес. На пет крачки от там, където ходех на пиано. На обратната страна пишеше: "Добре де. Ела да ми върнеш парите лично". Вбесих се. За кого се мислеше този!? Да ми говори на ти!? Да ми казва на отида някъде си!? Но...някак против волята си излязох от кафето и отидох на адреса на листчето. Няколко крачки по малка уличка в съседство. Витрина с дърворезби и реставрирани дървени неща. Мебели включително. Леле. Този дърводелец ли беше!? Не можех да откъсна очи от едно доста голямо огледало в рамка от много светло дърво, която беше като избродирана. Такава филигранна работа. Плетеница от цветя, листа. Приказно красиво. Докато съзерцавах рамката, чух: "Знаех си, че ще оцениш това точно". Обърнах се по посока на гласа. И вдигнах глава нагоре. Много нагоре. Този мъж беше поне метър и деветдесет. Поне. Направих се, че не забелязвам как дишането ми се учести, пулсът ми се ускори. Само от работата с дървото ли този имаше физика на гръцки бог!? Опитвах се да зяпам това силно, перфектно сложено, изваяно тяло. Ръцете. Господи. Тези...ръце. Прималя ми. Повтарях си да не мърдам, да не дишам. "Вкъщи са ме научили, че непознати хора говорят на "Вие". Така че май не се сещам защо ми говорите на "ти". Не ме удостои с отговор. Отключи ателието, покани ме с жест. "Мартин, приятно ми е". Не бил дърводелец. Било му хоби. Обичал дървото. Всъщност бил архитект. И рисувал за кеф. И до днес не знам защо не се обърнах и не си тръгнах. Влязох в онова ателие някак гледайки се от страни. От някъде се появи бутилка кола с две чаши. Гледах останалите неща по стените. В някакъв момент се сетих за капучиното. Погледна го. "Парите са при бармана. Вземете си ги. И не си позволявайте да го правите повече. Неприятно ми е." Усмивка. Спокойна. И уверен, нахален поглед, който ме зяпаше откровено, лакомо. Харесваше ми. Как ме гледа. Не трябваше да ми харесва. Не трябваше да съм там. Но ми харесваше. Той ме събличаше с очи. Опипваше ме с очи. А аз се наслаждавах на това. "Добре де, нали вече се познаваме, какъв е проблемът? Не ми каза истинското си име, нали?". Пак тая усмивка. " Да видим какъв е проблема. Например това, че съм под 16. А Вие- поне на 40. Със сигурност женен. И прочее. Междудругото, фантастично красиви са тези Ваши неща. Всичките. Много са красиви. Определено. Ако можех, бих ги купила тутакси. До едно. Какво искате от мен? И само не казвайте- да ме рисувате. Няма да повярвам". Разсмя се с глас. "Значи съм те преценил напълно правилно. Умна си. Точно както изглеждаш. И както се държиш. Много умна. Не съм на 40, дарлинг. На 45 съм. И не съм женен. Вече не. Бях. 23 години. Тя почина. Какво искам от теб ли? Две неща. Да те нарисувам, да. Определено бих направил всичко, за да нарисувам тези огромни, сочни, брутално надървящи ме гърди. И бих направил и невъзможното, за да ми позволиш да ги мачкам, да им се наслаждавам, да сложа чепа си между тях и да те чукам на турска чекия. И, разбира се, освен да те нарисувам, искам и да го правя с теб. Искам да ти го вкарам. От както те видях за пръв път преди време пред оная школа, ми става само от мисълта за теб. Скъсах се от чекии, докато си представям, че съм с теб". Всичко това, изговорено тихо, с напълно равен тон, докато ме гледа право в очите. Не се шокирах. Може би трябваше, но не се. Бях малка, но не бях глупава. И не падах от Марс. Порното ми беше показало доста неща. А и вече ми се беше случвало да шамаросвам мъже, момчета, съученици, които си бяха позволявали да ми посягат с идеята да ми "пуснат ръка". Или както се изрази един глупак в един трамвай веднъж: "Пребий ме, но искам да ги помачкам". Да не говорим, че един от приятелите на баща ми се опита да ме накара да му направя чекия и искаше "малко да ми го посмучеш" в собствения ни дом. И съм раздавала шамари не за друго, а заради просташкото отношение. Сега стоях срещу тоя мъж, който току- що доста описателно и цветисто ми обясни някакви неща и просто не помръдвах. Нищо не казвах, нищо не правех. Стоях като препарирана. И гледах в тия красиви очи. Умът ми казваше да се обърна и да си тръгна, тялото ми отказваше да си подчини. Като в мъгла го чух да ми обяснява, че имал и други неща. Във вътрешното ателие. Ако съм искала да ги видя. Не ги излагал, защото ги правел за себе си. Умът ми крещеше, че този можеше да е изнасилвач. Убиец. Всякакъв. Докато тялото ми го последва зад една врата в дъното. Чак после си дадох сметка, че вероятно ателието е заключено, преди да влезем в това вътрешно помещение. Не беше много голямо. Но за разлика от други ателиета- напълно подредено и чисто. Различни по големина картини по стените. Навсякъде. И дърворезби. Гола жена на канапе. Много красива всъщност. С огромни гърди. Заобиколена от няколко мъже, които се празнеха върху тялото й. Пак онова усещане ниско долу в стомаха. Гласът в главата ми, че трябва да си тръгна ставаше все по- слаб. Графика. Пищно младо момиче, полуотворена уста, език, плъзгащ се по главичката на огромен еректирал пенис. Мартин беше някъде около мен. Усещах го. Погледнах го право в очите. "Трябва да си вървя. Страхотни са. Но трябва да си тръгвам. Въобще не трябва да съм тук. И преди да си помислил дори да направиш нещо, три неща. Първо- да, харесваш ми. Колкото и да не е редно. Второ- дори не съм целувала мъж до момента. Дори това. Да не говорим за друго. И трето. Престани да ме гледаш така". С някаква част от все още работещия си мозък осъзнах, че казвам "трябва" да си тръгна, а не "искам". Той също го беше забелязал. Доближи ме на един дъх разстояние. "Значи и това съм преценил правилно. Че не си като всичките тия чалга хлапачки. Забравили, че някога са били момичета. Не помнещи колко чепа са издухали и колко мъже да ги минали преди да станах на 15. Бях убеден, че не си такава. Но не си представях, че изобщо не си...ами не си докосвала мъж. Да го кажа така. Дори за целувка. Господи, самата мисъл за това ме влудява! Има нещо толкова възбуждащо в това! И не знам как да престана да те гледам. Защото не знам как те гледам". Пак този равен, спокоен глас. С дълбок, овладян тембър. Наведе се към мен толкова, че почти го докосвах. "Много добре знаеш. Как ме гледаш. Събличаш ме с поглед. Вкарваш ми го с поглед". Това не беше моят глас. Това не бях аз. Измина една много дълга секунда и после...се случи това, което промени живота ми завинаги. Той ме целуна. Леко. Бавно. Много внимателно. За свой потрес отвърнах на целувката му така, сякаш съм се научила да се целувам преди пет живота време. Целувахме се жадно, упоително. Сякаш от страни гледах как ръцете ми се плъзнаха по гърдите му, обвих ги зад гърба му, а той...той движеше ръце по тялото ми. Бавно. Но с някакво стаено сладострастие, обхождаше цялото ми тяло. Цялата треперех. От дистанцията на времето, днес, бих казала, че със сигурност не просто съм се възбудила, а съм се изпразнила поне веднъж от допира и целувките му. Спряхме да се целуваме. Но продължавахме да се галим. Не можех да спра. А и вече не мисля, че исках. Той се засмя: "И наистина още не си виждала гол мъж?". Усмихнах се: "Само на порно". Погледна ме сериозно."Няма да направя нищо, което не искаш. Никога. Нито сега, нито когато и да е. Но сега ще се съблека. А после и теб. И ще ти покажа колко различно може да е удоволствието. Без да го вкарвам. Искам да го вкарам, целия. И точно за това ще бъда търпелив." Слушах го като хипнотизирана. Не бях способна да помръдна. Като в някакъв унес видях как този напълно непознат за мен мъж остана пред мен чисто гол. В цялата прелест на здравото си, съвършено поддържано тяло. Стараех се да не го зяпам, но не можех да откъсна поглед от пределно надървения му член. Нямах идея дали е голям- за пръв път виждах чеп извън порното. Изглеждаше дебел. Смътно помня, че посегнах към ципа на роклята си. Тя падна с лек шум. Изведнъж осъзнах,

Анонимен | преди 2 месеца

разгонени женички без значение на възрастта за мръсни приказки на [email protected]

Анонимен | преди 2 месеца

, че гърдите ме болят. Зърната ми бяха твърди и болезнени. Много твърди и много болезнени. Защо? Нямах идея. Още една целувка. Дълга. Бавна. Възбуждаща. Изпразваща. Плъзнах ръка, погалих леко чепа му. Той простена. Хванах го. Харесваше ми. Твърд. Топъл. Мартин се дръпна: "Недей, не ме празни така. Сега ще ти покажа как". Седна на едно канапе и внимателно ме намести в скута си с лице към себе си. Опрях ръце на раменете му и го погледнах. "Отпусни се колкото искаш. Ако искаш, просто му се гали, докато го изпразня. Ако искаш-позволи да влезе главичката. Но ми кажи. Ако искаш да влеше главичката, ще се опитам да не свършвам, за да ти изчукам клиторчето". Гледаше ме в очите, дишаше тежко и ме обарваше. Методично, бавно, здраво обарваше гърдите ми с тия големи, силни ръце. Бях в екстаз. Плъзнах се по коравия му чеп. Ооооо, Боже, колко е корав! Причерня ми. Едва успях да кажа: "Искам главичката". За секунда Мартин ме обърна на една страна, намести се зад мен, отвори краката ми с коляно и каза: "Наслади се на първото си проникване, скъпа. Обещавам да те изпразня поне веднъж". И докато мозъкът ми крещеше: "Ти си луда!", тялото ми напълно и безвъзвратно се предаде на нормалния природен ход на нещата. Усетих как главичката влезе, той застина за миг и започна да се движи отначало плавно, а после все по- бързо. С някакъв остатък от мисъл се почудих дали когато наистина ми влезе до края ще е толкова хубаво. След около минута той простена: "Извинявай!", премести се върху мен и се изпразни на циците ми. Показа ми къде е банята, изчака ме. Така приключи моята битка. Онзи следобед преживях първото си чукане с език, направих първия си минет- хареса ми много, междудругото- и доста пояздих главичката. :) Започнах да правя секс с Мартин около месец след онзи следобед. Да, не започнах да си лягам с когото ми падне. И сега не го правя. Но правех секс с онзи мъж непрекъснато. И не съм спряла. Имала съм две гаджета до сега, от няколко години съм с второто. Но не спирам да го правя с Марто. И не мисля да спирам. Този мъж ми дава много повече от удоволствие в леглото. И много повече от просто сексуално удоволствие. Понякога си мисля, бих прекарала живота си с него. Но мисля, че той има други планове за себе си. Така че ще трябва да се задоволя със страхотния секс. Знам, че от гледна точка на съвремените правила изглежда абсурдно и нередно това, което се случи между нас. Но не съжалявам. Пак бих го направила. Има нещо толкова наистина възбуждащо и перверзно в отдаването на по- възрастен мъж. А и аз наистина го харесвам много. Винаги ме е карал да се чувствам абсолютно специална и единствена. Никога не съм го питала дали спи с други, откакто ние правим секс. Не ме интересува. Дава ми повече от достатъчно в леглото си и извън него. Е, ако отношенията ни някога добият друго развитие, може и да го попитам. Имах късмет с него. Всеки друг мъж в тази ситуация според мен не просто щеше да ме чука, а наистина щеше да ме превърне в курва. И нямаше да му е трудно. Както казах- хормоните в оная луда възраст правят нещата лесни като нищо на света. За добро или лошо.

Анонимен | преди 2 месеца

Защо не го публикува като разказ

Анонимен | преди 2 месеца

като се замисля, не е лошо да се публикува. ще го направя.

Анонимен | преди 2 месеца

Би Бело супер

Анонимен | преди 2 месеца

Разказът от коментара, е един от най-еротичните, които съм чел някога!!! SODOM

Анонимен | преди 2 месеца

опитах се. да публикувам коментара си като разказ. преди няколко дни. не го публикуват. по някаква причина. сори. поне опитах.

Анонимен | преди 2 месеца

не се отказвай да го публикуваш,пък ако ти си се отказала аз мога да се пробвам да го публикувам това е първия коментар /разказ/който ме привлече и го прочетох на един дъх ,Моля

sexkupon | преди 2 месеца

Коментарът ти е качен като разказ, но ще отнеме известно време преди да бъде публикуван, понеже има други разкази преди теб.

Анонимен | преди 2 месеца

Сега вече всичко е на показ, малките имат много информация и възрадтовата граница е доста по-ниска [email protected]

Анонимен | преди 2 месеца

[email protected] Пиши ми