Програмата на Иванина

12.11.2026

Още от първи курс по руска филология Иванина нямаше как да не ми направи впечатление. Все се обличаше в сиво или в черно и носеше черни обувки без ток или кубинки. Беше с половин глава по-ниска от мен, но пък аз съм метър и осемдесет. Имаше стегната фигура – тренирала беше художествена гимнастика като по-малка. Дълга смолисточерна коса, вързана на плитка до кръста, и големи, изразителни, яркочерни очи.

Не се държеше като останалите. Отначало я мислех за надменна. Беше умна – нямаше проблеми с изпитите, а веднъж по време на един изпит доста хитро ми подсказа, без да ни хванат. Поразпитах някои от приятелките ѝ. В края на втори курс вече знаех, че няма приятел, че се е тровила преди да стане студентка заради някакво момче и оттогава е започнала да се държи по-дистанцирано с мъжете, макар че не обиждаше никого.

Едно от момчетата в курса – Георги, който иначе се хвалеше като голям сваляч, ми каза, че тя е или девствена, или доста сложен клиничен случай. Опитвал три пъти да я свали и не успял, но ми даде съвет да бъда искрен с нея – според него там се криел ключът към леглото ѝ.

В началото на трети курс поканих Иванина да отидем на театър. За моя изненада тя се съгласи. Гледахме „Шинел“. След представлението я изпратих до квартирата ѝ.

Следващата седмица пък отидохме на кино. Гледахме „Амадеус“. След филма пихме по едно кафе и говорихме общи приказки – например дали ако си гений, вероятността да се озовеш в общ гроб е по-голяма, отколкото при останалите хора. Пак я изпратих до квартирата ѝ, но се оказа, че вече е минало полунощ, а нямах достатъчно пари за такси до Студентски град. Тогава Иванина предложи да преспя у тях – имало свободно легло в стаята ѝ.

Влязохме. Тя отиде да си вземе душ, а след това каза и аз да вляза. Изкъпах се, а когато излязох, тя ми беше приготвила хавлия и... нощница. След като се облякох, ми показа на кое легло ще спя и ми пожела лека нощ. Аз ѝ казах, че щом ще се държи майчински с мен, искам поне целувка. Иванина ме целуна, но по бузата – и то по такъв начин, че дори не ми мина през акъла да правя опити за нещо повече.

Сутринта ме събуди. Пихме заедно кафе и отидохме на лекции. Помоли ме да не казвам на никого, че съм спал у тях – не искала да се разчува.

Попитах я:
- Че какво толкова, нали нищо не сме правили?

- Е, да, обаче хората едва ли ще вярват на това.

Обещах ѝ да мълча.

След една седмица ѝ подхвърлих:
- Ами ако тогава и аз те бях целунал, какво щеше да стане?

Тя само се усмихна, но нищо не каза.

Един месец по-късно Иванина ме покани на представление в Малък градски театър „Зад канала“ – премиерата на „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“. Беше великолепно, но имаше и изненада – след представлението организираха джемсешън.

Тук пък аз я изненадах – отидох до пианото и за десетина минути замених пианиста. Все пак почти шест години бях ходил на уроци и ми се удаваше достатъчно, за да свиря по-лесните пиеси на Скот Джоплин.

Когато приключих, тя ме гледаше по съвсем различен начин:
- Станиславе, ти си бил скрит талант! – каза ми тя. - И защо досега не си ми казал?

- Ами, не обичам много да се хваля.

- То твоето не е за хвалене, ти наистина си добър! Защо не продължи с музиката?

Разказах ѝ как си счупих ръката на шестнадесет години в една дискотека заради тогавашната ми приятелка. Това я натъжи. За да я развеселя, пак отидох до пианото. Направих импровизация по теми на Чарли Чаплин и завърших с „Турския марш“ на Моцарт.

На следващия ден след лекциите Иванина ме покани в квартирата си. Отвори един албум – в него имаше много хубави рисунки. След третата рисунка се сетих – инициалите бяха нейните. Тя можеше да рисува, при това направо професионално! На фона на едноцветното ѝ облекло цветовете в рисунките бяха поразително прецизни.

Погледнах я – цялата сияеше.

- Значи и ти си била скрит талант?

Тя се усмихна. За първи път, откакто излизахме, видях тази усмивка. Никога няма да я забравя! Беше все едно в сив и облачен ден внезапно да изгрее слънцето. Казах ѝ го, но слънцето веднага се скри.

- Знаеш ли защо не съм казвала за това на никого? Докато се подготвях, се запознах с едно момче, пет години по-голямо от мен. Бяхме любовници. Обеща да ми помогне за изпитите в Художествената академия, а се оказа женен. Жена му ни направи жестока подигравка пред целия град. Той се върна при нея, а аз... – тук тя млъкна, а аз продължих.

- А ти направи опит за самоубийство и си даде дума никога повече да не се влюбваш, нали?

Тя заплака. Приближих се до нея и изтрих сълзите ѝ. Леко я целунах по шията, после по бузата. Тя ме прегърна. Усетих как дишането ѝ спря за миг. Пое си дълбоко въздух и ме погледна в очите.

Сякаш ме удари ток! Дори леко се уплаших. Изражението ѝ беше напълно променено – гледаше ме така, сякаш очакваше да я нападна и планираше как да ме блокира.

Това траеше само момент. Иванина леко ме отблъсна и каза, че май ще е по-добре да си тръгна, преди да сме направили някоя глупост, за която и двамата после да съжаляваме. Макар че вече бе успокоила дишането си, усещах, че все още е напрегната. Станах, а тя ме изпрати до вратата. Когато обаче посегнах да я целуна, тя бързо се дръпна назад и сложи пръст върху устните ми. Очите ѝ направо ме заковаха на място.

- Недей! – каза тя. - И без това ми е достатъчно трудно.

На следващия ден беше петък. В университета и двамата бяхме подчертано, почти болезнено учтиви с всички, а помежду си почти не се поглеждахме и не обелвахме дума. На обяд седнахме на една маса, но отново мълчахме. Не издържах и я попитах защо мълчи и дали трябва да се чувствам виновен за нещо.

За моя изненада тя отговори:
- Ще ти отговоря утре сутринта, ако тази вечер дойдеш у нас. Но ми обещай, че каквото и да се случи, няма да ме мразиш!

- Е, ако си си наумила да се правиш на женски вариант на маркиз дьо Сад, може и да те намразя. – отвърнах шеговито аз.

Иванина ме погледна малко особено и каза:
- Не, не планирам да те мъча, но имам една мечта за програма, която ми се иска да изпробвам с теб. Ще те вържа, отначало ще те капна с малко восък от горяща свещ, после ще те почистя, ще те намажа със сметана и ще я излижа, ще те залея с шампанско и ще го изсмуча, после ще искам ти да ми направиш същото, а накрая, ако все още имаш сили, ще правим секс.

Всичко това тя изрече тихо и два пъти по-бързо, отколкото бях свикнал да говори, а очите ѝ през цялото време направо ме изгаряха. Преглътнах трудно.

- Не си правиш шега, нали?

- Не, никак даже!

- Тази програма с някого другиго ли си я правила?

- Не, ти ще бъдеш първият.

- О, добре… съгласен съм!

Следобед бяхме в читалнята на библиотеката. Гледах я и си мислех: „Ами ако се изложа? Дали да не…“.

Иванина сякаш прочете мислите ми, наклони се леко към мен и прошепна:
- Ако възнамеряваш да си правиш чекия в тоалетната, по-добре изобщо не идвай довечера!

Отидохме на кино и (сякаш беше знак от съдбата) гледахме „Девет седмици и половина“. През повечето време обаче аз гледах нея. Изглеждаше напълно спокойна на всички горещи сцени от филма, а на излизане ми каза, че го гледа за петнадесети път!

Вечеряхме и тръгнахме към квартирата ѝ. Тя каза, че иска да си вземем душ заедно. Съгласих се.

- Не се притеснявай… къпането преди секс си е просто къпане! – леко се усмихна тя.

За първи път я видях гола. Тялото ѝ наистина изглеждаше като изваяно от скулптор. Поиска да я сапунисам. Докато я миех, нямаше как да не се възбудя, но тя не ми позволи да направя нищо повече – на свой ред също ме сапуниса. Когато ръката ѝ стигна до члена ми, ме предупреди да не правя никакви излишни движения. Стиснах зъби и се опитах да дишам спокойно. Успях да се овладея.

Както бяхме чисто голи, излязохме от банята и седнахме на леглото. Иванина едва сега разплете плитката си – с тази коса наистина приличаше на самодива. Бутна ме на леглото, измъкна отнякъде копринени ленти и много внимателно завърза ръцете ми за рамката.

Когато първата капка восък падна върху кожата ми, за малко да подскоча. Тя веднага се наведе и духна леко върху мястото. Стана ми приятно. Така се редуваха кратки, стряскащи моменти, докато восъкът капеше, и дълги, сладостни паузи, докато тя подухваше, за да потуши паренето.

Когато вече целият ми корем и гърдите ми бяха покрити с петна от восък, тя направи така, че една капка да падне точно под пъпа ми. Почисти ме с устни. Беше хубаво, но когато след малко ме поля с шампанско и започна да ме облизва, усещането стана направо приказно.

После ме отвърза. Посегнах да я целуна, но онази ми каза да не бързам. Легна. Казах ѝ, че няма да я връзвам.

- Добре, благодаря за жеста! – каза тя.

Тялото ѝ реагираше на всяка капка восък, като се извиваше в плавни дъги. Почистих я точно така, както тя почисти мен. Усещах как бие сърцето ѝ, дори докато махах последното парченце восък от корема ѝ. Полях я с шампанско. Досега не бях пил шампанско по такъв начин, но усещането определено ми хареса.

Иванина ме похвали, че съм се овладял и не съм свършил. Каза ми само да дишам и да не бързам. Седна върху корема ми и започна да ме гали с косата си. Посегнах и леко докоснах гърдите ѝ.

- Точно навреме! – изпъшка тя.

Зърната ѝ се втвърдиха за секунди. Леко отдръпна ръцете ми и започна да ме гали с косата си по гърдите, а после убийствено бавно продължи надолу.

Когато косата ѝ стигна до слабините ми, посегнах да натисна главата ѝ, но Иванина изсъска:
- Точно сега не ми разваляй програмата!

Поех си въздух толкова дълбоко, че направо щях да се задавя от усилието, но се овладях.

Тя ме погледна:
- Много те измъчих, нали?

Кимнах ѝ.

- Но сега всичко ще бъде наред! – каза тя.

Обърна се с гръб към мен и косата ѝ започна да обвива члена ми. Дупето ѝ се озова точно над лицето ми. Започнах да я облизвам – още миришеше на шампанско, усещаше се и лек солен вкус. В момента, в който започнах да стимулирам клитора ѝ, тя откри главичката на члена ми и я целуна.

Продължих да я обработвам с език. Тя бавно започна да смуче члена ми – отначало само с върха на устните си, после с цяла уста, с език, докато накрая не започна да го поема изцяло. Спря за малко и ми каза да забързам ритъма долу, но този път аз ѝ казах да не бърза.

Иванина шумно преглътна, пое си въздух и изпъшка:
- Май си намерих майстора! Да сключим облог! Който свърши първи, ще изпълни едно сексуално желание на другия!

Докато успея да кажа, че съм съгласен, тя започна да движи устата си с такава скорост, че в първия момент помислих, че вече свършвам. Но се овладях. Докато я галех с език, започнах да я стимулирам и с пръсти. Мислех, че по-бързо от това е невъзможно, но бях сбъркал. Вкарах два пръста в путката ѝ и също забързах темпото.

В този момент просто експлодирах. Тя пое всичко в устата си, без да спира нито за миг. В същата секунда усетих как тялото ѝ започна да трепери мощно – тя също беше свършила.

Иванина се обърна към мен. Сякаш виждах съвсем друго момиче – същото, но много по-красиво.

- Искам да ми го вкараш отзад! Това е моето желание. Досега никой не ме е чукал анално. – каза тя и застана на четири крака.

Облизах я много внимателно там. Насочих главичката си към ануса ѝ и натиснах леко. Първия път не успях, втория път вкарах само главичката, но на третия път успях да се промуша до половината и започнах бавно да се движа в нея. Тя охкаше. Когато я попитах дали я боли, тя ме помоли да спра. Веднага спрях и се изнизах.

- Явно от първия път няма да ми хареса! – каза тя с лека въздишка.

Сложи ме да легна и ми постави презерватив. Наниза се върху мен и бавно започна да се движи нагоре-надолу. Хвана ръцете ми и ги постави върху гърдите си. Леко я одрасках по корема и видях, че това ѝ хареса. С едната ръка галех гърдите ѝ, а с другата леко я драсках по гърба.

Иванина забърза темпото. Усетих, че скоро пак ще свърша. Тя също го почувства и ме помоли да задържа колкото се може повече. Не знам как точно, но успях да я изчакам и свърших чак след нея. Тя махна презерватива и внимателно целуна члена ми. Той изобщо не беше спаднал.

Тя ме погледна палаво и каза:
- Какво ебане ще е, ако винаги е с предпазни средства?

Направо не вярвах на ушите си!

Пак застана на четири крака пред мен и каза:
- Путката ми е изцяло твоя! Покажи ми какво можеш! Нали това е краят на програмата? Ти решаваш къде да свършиш!

Вкарах ѝ го целия отзад наведнъж. Иванина изписка леко, но веднага започна да се нанизва колкото се може по-дълбоко срещу мен.

- Хуят ти май е станал още по-голям? – попита ме тя.

Странното беше, че и аз усещах същото!

Започнах да я чукам бързо и мощно, но тя веднага се дръпна малко и ме порица:
- Закъде бързаш?

Намалих темпото. Докато я чуках бавно и ритмично, галех бедрата и гърба ѝ, а с другата си ръка леко дърпах косата ѝ. Продължих така, докато тя сама не започна да моли за по-бързо. Тогава сложих ръцете си на раменете ѝ.

Тя започна да охка и да стене все по-гласно:
- По-бързо…

Забързах. Тя също започна да тласка дупето си все по-силно назад към мен и накрая закрещя:
- По-бързо, по-бързо!

Хванах я здраво за бедрата и забързах с всички сили. В един момент усетих как цялото ѝ тяло се стегна и започна да трепти в мощен оргазъм. Изчаках я да се успокои малко и продължих бързо, докато усетих, че и аз наближавам прага. Не исках да рискувам с бременност, затова го извадих и свърших отвън върху дупето ѝ.

Лежахме прегърнати известно време, след което отидохме в банята. Сапунисах я внимателно, но когато тя започна да мие мен, членът ми пак се втвърди. Иванина застана срещу мен под душа, вдигна левия си крак, обви го около кръста ми и се наниза докрай. Подпрях я на влажната стена и бях в нея, докато тя свърши отново.

След това се отдръпна, целуна ме нежно и ми направи страхотна свирка. Не можех да повярвам, че след всичко това успях да свърша още веднъж.

По-късно лежах и я гледах как спи. Усмихваше се насън. Когато се събудих сутринта, тя все още спеше.

Посегнах да я погаля, а тя отвори очи:
- Искаш ли сутрешен секс?

- Не знам дали ще мога след снощната програма.

Иванина протегна ръка надолу. За моя изненада членът ми бързо се втвърди.

Тя се извъртя настрани и каза:
- Пробвай сега и двете дупки!

Наплюнчих пръста си, погалих я и този път влязох в дупето ѝ от първия опит – почти целия. Движех се ритмично, а след това сменях мястото и влизах в путката ѝ. Редувах ги. Тя леко се притискаше към мен, докато лежеше настрани. Когато усетих, че идва моментът да свърша, я попитах къде да го направя.

- Ти решаваш! – отсече тя.

Свърших в дупето ѝ и усетих как тя отново изпита силен оргазъм.

- Мамка му, това накрая беше страхотно! – изпъшка тя.

- Пак заповядай! – отвърнах аз.

Тя се обърна към мен, прегърна ме и ме целуна нежно:
- Благодаря ти, че не свърши в путката ми!

- Е, това, че си ми дала избор, не означава, че трябва да забременяваш без твое съгласие.

- Това беше тест, нали се сещаш?

- Какъв тест?

- Ако беше свършил в мен, повече нямаше да се виждаме.

- Е, тогава значи съм и голям късметлия!

Тя се засмя.

В понеделник тя дойде в университета с цветни дрехи. Носеше дълга бяла плисирана пола, светлозелена риза с малка бяла кожена вратовръзка и нежен копринен шал. Беше с невероятни обувки на висок ток. Всички я гледаха с пълна изненада, в това число и аз.

Но изненадите не спряха дотук! Тя дойде директно при мен, прегърна ме пред всички и каза, че ме обича.

Георги се ухили:
- Я виж ти! Браво бе, Станиславе!

А Иванина само се смееше щастливо. Приятелките ѝ изглеждаха колкото изненадани, толкова и радостни.

Бяхме заедно до края на следването, а след това Иванина реши да сбъдне мечтата си и записа второ висше – приеха я в Художествената академия. В момента сме разделени физически, но без никакви скандали. Когато имам път към София, знам точно какво ме очаква. Поне още една година ще бъде така, а когато тя завърши – ще ѝ предложа брак. Ще бъда най-щастливият човек, ако тя се съгласи да бъдем на „пълна програма“ до живот!