Тайнственият любовник

15.10.2026 | Анонимен

Мишел наследи фермата от баща си преди месец. Старият човек почина неочаквано, без да боледува, и сега жената се опитваше да оправи сметките му, за да продаде земята. Не ѝ се занимаваше с животни и трактори, а откакто преди три години почина майка ѝ, почти не идваше във фермата. Имаше си добра работа в една адвокатска кантора в столицата. Беше разведена, на 35 години, и доволна от живота си, доколкото можеше да се каже според близките ѝ приятели.

Мишел пристигна в планинското село, отби се в местния малък магазин и след като купи основни провизии, подкара към фермата, която беше на десетина километра. Животните, предимно говеда и овце, вече бяха продадени от местния помощник на баща ѝ. Жената зави по черния път и спря пред къщата. Зад сградата се простираха оборите и пасищата, както и старият кладенец, където Мишел обичаше да сяда с чаша кафе по време на гостуванията си всяко лято.

Дните се занизаха в подготовка на документи, преглеждане на стари вещи и опаковането им. Мишел беше нервна заради спомените, изплували в съзнанието ѝ – как майка ѝ готви на старата печка на дърва, как всички вечеряха на голямата маса заедно с братовчедите и леля ѝ.

Тази сутрин реши да захвърли всичко и да отиде на разходка. Времето беше чудесно. Началото на лятото изпълваше въздуха с трепетното очакване на зреещите жита и песента на пойните птички, свиващи гнезда. Мишел си направи два сандвича, сложи и бутилка вода в раницата си и тръгна по една от пътеките, виещи се зад къщата. Беше минавала по нея и друг път. Извеждаше чак в подножието на един планински връх, където имаше извор с вкусна студена вода.

Мишел закрачи бодро по утъпканата пръст на пътеката. Наслаждаваше се на природата и тишината, когато ѝ се стори, че нещо помръдна отстрани в храстите. Погледна, но не видя нищо и продължи. Замисли се, че сигурно има диви животни, но не смяташе, че ще се приближат толкова близо до човек. Не след дълго нещо пак изшумоля. По звука Мишел разбра, че не беше птичка, а нещо по-голямо. Притесни се леко, но продължи да крачи напред.

Стигна потока, напи се до насита и седна да изяде един сандвич. Без да усети, нещо я погали по врата, под вдигнатата на опашка коса. Тя замръзна и не смееше да мръдне. Не беше полъх на вятъра, защото ласката пак се повтори. Мишел усети пръсти, а след това и устни. Топъл език се плъзна по кожата ѝ, насочвайки се към ухото ѝ. Тя отвори уста да извика, но една ръка запуши дъха ѝ. Жената се замята диво. Мускулести ръце я стиснаха в прегръдка.

До ухото ѝ прозвуча тих, дрезгав глас:
- Не бой се, скъпа! Ще ти хареса! Само не се бори! Аз съм нежен и винаги доставям удоволствие на жените.

Мишел нямаше избор – така или иначе не можеше да се освободи, затова спря да се дърпа. Усети как на очите ѝ бе поставена превръзка от плат. Мъжът – явно беше мъж, който стоеше зад нея, върза плата на тила ѝ. Мишел дочу шум от събличане на дрехи. После усети как някой я повдига във въздуха, след което я поставя отново на земята. Пипна с ръце и усети меко одеяло под себе си.

Мъжът започна да разкопчава старата ѝ риза, с която беше облечена. Кожата ѝ настръхна от съприкосновението с хладния въздух. Бутнаха я назад по гръб и копчетата на дънките ѝ като че ли сами започнаха да се разкопчават. Твърди ръце се плъзнаха по бедрата ѝ, докато крачолите се спускаха надолу по краката ѝ.

Мишел преглъщаше често и се питаше защо не се опитва да бяга или поне да крещи. Убеждаваше себе си, че няма кой да я чуе и че изчаква подходящия момент за съпротива. Тялото ѝ обаче предателски потръпна под ласките на невидимите ръце.

Горещи устни покриха нейните и тя неволно отвори уста. Нежен език се оплете с нейния и предизвика познатото свиване в стомаха ѝ. Целувки покриха лицето ѝ, а после се спуснаха по шията и гърдите. Полека сутиенът ѝ също изчезна и Мишел вече не мислеше за бягство. Зърната ѝ, щръкнали от възбуда, скоро бяха вкусени до болка от опитната му уста. Смучеше ги, хапеше ги леко, а ръцете му шареха неуморно по тялото ѝ.

Когато усети езика му в пъпа си, вече знаеше, че го иска. Устните му тръгнаха надолу и покриха с целувки нежната кожа на корема ѝ по ръба на бикините, а след това поеха надолу по едното ѝ бедро.

Мишел изпусна неволна въздишка – дори не беше разбрала, че е затаила дъх. Гладкият език обходи първо от външната страна бедрото ѝ, а после започна да гъделичка вътрешната. Стигна до гащичките между краката ѝ и пак се дръпна, зацелувайки другия крак. Докато отново стигна до същото място, вътрешността на Мишел вече пулсираше във влага.

Мокрият език се плъзна по средата на лентичката, покриваща женствеността ѝ. Жената се изви и натисна нагоре. Полека бикините бяха свалени и Мишел усети полъха на въздуха по подмокрените си срамни устни. Езикът се върна и закръжи около центъра ѝ. Невидимите пръсти разтвориха червения, свиващ се вход. Близване и лек тласък плитко до входа ѝ я накараха да извика. Клиторът ѝ стенеше от възбуда! Когато най-сетне жадните устни се сключиха около него и го засмукаха силно, Мишел извика и свърши с бурни конвулсии.

Мъжът продължи да дразни сърцевината ѝ с пръсти и устни, докато тялото под него не се заизвива отново. Мишел усети нещо различно на входа си. Протегна ръцете си, стояли досега безучастно. Първо напипа твърди ръце. Изпъкналите мускули и сухожилия играеха под пръстите ѝ. Плъзна длани по слабо окосмени гърди, нагоре към врата, а по раменете напипа дълга коса. В съзнанието си виждаше своя неотразим Тарзан и без да се бави, постави ръце на кръста му за ориентир и попипа надолу. От стегнатите хълбоци се насочи към члена му. В главата си водеше диалог и когато напипа дебелото му достойнство, избухна в безмълвен смях.

Стисна го с две ръце, тъй като една не ѝ стигаше да обхване дължината му. Започна да разтрива кожата нагоре-надолу, опипвайки нежния връх. Мъжът се премести и започна да търка пениса си в подутите ѝ, чувствителни зърна. Мишел пак го хвана и го поднесе към устата си. Полека опита връхчето му. Лапна колкото можа и зашава с език по ствола. Проследи цепката на върха с език и засмука.

Мъжът над нея изръмжа и я натисна по гръб. Намести се върху нея, поставяйки ръце от двете ѝ страни. Мишел повдигна и разтвори крака. Дебелият хуй започна да си проправя път в гънките ѝ. Не можа да го поеме целия от първия път. Мъжът го изтегли и пак тласна навътре. Този път влезе докрай. Стегнатите ѝ стени го обгръщаха плътно, а Мишел го чувстваше много, много дълбоко.

Мъжът я придърпа и, сядайки на петите си, намести ханша ѝ върху себе си. Започна да влиза и излиза от хлъзгавата ѝ сърцевина. Забиваше се дълбоко, а после се изтегляше и влизаше малко, дразнейки входа с върха на пениса си, преди да я издъни до топките. Мишел се мяташе към него, без дори да усеща, че удря главата си в земята. Тя изригна в поредния оргазъм, стискайки дебелото нещо вътре в себе си. Сокове подмокриха мястото на сливането им.

Мъжът продължи да я чука, докато с пръст разнасяше мъзга по задния ѝ отвор. Натисна с пръст и хлътна вътре. Мишел никога не беше правила анален секс и това ѝ подейства като шамар. Опита да протестира, но мъжът само я стисна по-силно. Постепенно жената се отпусна и усети нови тръпки. Въртеливите движения на пръста в ануса ѝ се допълваха от хуя му, галещ стените на вагината ѝ. Сама започна да се натиска към него отново. След минути изригна в непознат по силата си оргазъм, а двата ѝ входа се свиваха и разпускаха, без тя да може да ги спре.

Мишел се отпусна без сили. Мъжът продължи още известно време, след което, ръмжейки почти като животно, излезе от нея и явно се изпразни на тревата. После се опъна до Мишел и я прегърна. Сгушена до него и затоплена от слънцето, жената неусетно заспа.

Когато се събуди, беше сама. Нямаше одеяло, нито превръзка на очите. Само дрехите ѝ намигаха на сгъната купчинка до нея. Мишел се облече полека, постоянно оглеждайки се. Накрая осъзна, че няма никого и е съвсем сама. Разочарована и леко премръзнала, жената се прибра по пътеката във фермата.

През следващите дни ходеше всеки ден до извора, но никой не дойде повече, колкото и да чакаше. В края на седмицата реши, че е время да си ходи. Натовари багажа в колата, заключи къщата и пое към селото. Там се отби в дома на човека, помагал преди това на баща ѝ. Почука на вратата и зачака.

- А, здравейте! Заповядайте! – отвори Георги.

Той беше мъж на средна възраст, увлечен по земята и животните. Имаше голямо семейство и цели пет деца. Мишел винаги го беше намирала за стабилен и честен човек.

- Тръгвам си и дойдох да оставя ключа за къщата, ако се появи купувач.

Подаде му и плик с документи и пари.

- Ето пълномощно, както и моя адрес и телефон. Знам, че татко ти вярваше безрезервно и разчиташе на теб. Аз също! – кимна Мишел.

- Беше добър човек баща ти! – кимна в отговор Георги и ѝ стисна ръката. - Изчакай за момент, жена ми ти е приготвила нещо домашно да си занесеш в града.

Докато Мишел стоеше под асмата в двора, видя непознат мъж. Беше гол до кръста и копаеше някаква дупка. Изглеждаше як и висок, с дълга до раменете коса. Мишел беше сигурна, че това е нейният таен любовник. Тъкмо щеше да тръгне към него, и Георги се върна с пакет в ръце.

- Ето, заповядай! Домашна баница и сладко от боровинки.

- Благодаря, чичо Гошо! А кой е този мъж у вас, не съм го виждала досега? – попита Мишел и посочи дългокосия, който продължаваше да блъска с лопатата в пръстта.

- Ами… какво да ти кажа. Племенник на жена ми е момчето, но не е добре с главата... не му достига умът. Изхвърлиха го от дома, където го гледаха, и ние го прибрахме.

- Аха... Довиждане! – извика Мишел и се метна зад волана.

Потегли бързо и все си мислеше: „Малоумен, малоумен, ама други работи са му в излишък!“. Прекръсти се и натисна газта.