Медицинска сестра

14.10.2026 | Анонимен

Маруся Иванова беше добра жена, чаровна по своему, весела и обичлива. Дойде в България от Молдова, за да следва в Медицинския университет във Варна. Майка ѝ все още имаше живи роднини в града и те помогнаха на младото момиче. Маруся, като бесарабска българка, без проблем получи гражданство, а след три години в университета се дипломира като медицинска сестра с отличие. Сега работеше в кардиологичното отделение на болница „Света Анна“ в града.

Обичаше работата си, а и бялата престилка ѝ прилягаше добре. Пациентите я обичаха, а и тя тях – особено мъжете. Винаги се закачаше, подхвърляйки по някоя палава реплика дори и на най-тежките случаи. Санитарите я имаха за богиня, тъй като никога не се държеше високомерно с тях. Когато беше нощна смяна, макар и едва на 25 години, тя обичаше да сяда с тях на чашка.

И тази вечер в 21:00 часа Маруся позвъни на звънеца за отделението. След механичния звук вратата се отвори и тя влезе в коридора. Там се засече с Петрова от дневната смяна.

- Марусче, добре дошла! Онзи в осма стая е по-добре, няма нужда да се наблюдава постоянно, а за трета има изписани болкоуспокояващи за един часа. Това е от мен! Лека смяна! – помаха от вратата Петрова.

Маруся влезе с бодра крачка в стаята на сестрите. Видя, че тази вечер е сама. Захвърли палтото си на една кушетка и започна да разкопчава жилетката си. Остана по тънка памучна камизолка – бяла и прозрачна. В това време Гошо, санитарят, отвори вратата.

- Петрова, аа… ъъ… Иванова, подранила си? Извинявай!

- Няма нищо, Гоше! Подгрявай ракията! Минавам на обиколка по стаите и идвам да плеснем едни карти с другите. – усмихна се Маруся.

- Както кажеш, госпожице! – засука мустак мъжът.

Маруся обиколи пациентите, като доста време се застоя във втора стая, където лежеше младичкият мъж, страдащ от порок на сърцето. Беше един такъв нежен и мил, блед и слаб. Маруся го галеше по косата и го успокояваше. Той уж ронеше сълзи, а главата му полека се намести върху гърдите на Маруся. Тя също се правеше, че не забелязва. Устата му намокри плата на бялата престилка върху едната ѝ гърда и зърното взе да прозира. Болният награби в ръка меката плът. Маруся се усмихна криво и го избута.

- Наистина ми е жал за теб, но стига толкова! Нямаш сила за такива вълнения! – дръпна строго одеялото до брадичката му и изгаси лампата, излизайки от стаята.

Маруся знаеше, че дефектът на сърцето му е тежък и няма шанс да преживее повече от няколко години. Поклащайки ханш, жената се насочи към стаята на санитарите. Открехна леко вратата и надникна. На ниска масичка се бяха събрали от нощната смяна Гошо, Миро и Наско. Колежката им, кака Пенка, бе предпочела да поспи в съседната празна стая на отделението. Не че не знаеше какво става, ама се правеше на глуха и сляпа. И нея я прикриваха, когато крадеше марли и бинтове от отделението.

Маруся влезе в стаята и затвори. Приближи се до мъжете и кокетно се облегна на единия от тях.

- А, Русче, сядай! Донесъл съм от моята ракия. – избълва Наско, явно вече почерпен.

Маруся седна и надигна на екс чашката. Изпи я до дъно и облиза устни. Наведе се и се овеси на врата на Миро, който беше най-млад. Нямаше и 40 още, но рано побелялата коса го караше да изглежда на 60, докато не се вгледа човек по-добре в лицето му. Когато беше с нормални дрехи и не се изгърбваше, даже изглеждаше много добре. Маруся знаеше неговите качества от първа ръка. Натисна се в него и допря устни в неговите. Зацелува го диво, като облиза брадичката и част от врата му. Миро я стискаше между ръцете си и галеше гърба ѝ, докато не успя да провре ръка между тях и стисна цицата ѝ през мокрото петно отпред на престилката. Маруся се задъха.

- Бързо, скъпи, бързо! Днес съм нетърпелива!

Миро я вдигна и с няколко крачки стигна до кушетката в ъгъла. Макар и изтърбушена, все още стоеше на три от колелцата си. Понякога с нея санитарите превозваха по-тежките вързопи с чаршафи.

Миро тръшна сестрата и започна да я съблича бързо. Остави я по бели чорапи, хванати с жартиери за тънък колан на кръста ѝ. Махна гащичките, както и сутиена. Другите двама санитари и те гледаха от масата. Хилеха се и правеха коментари. Единият се пипаше между краката, но не тръгна към двойката. Без да се бави, Миро изхлузи работния широк панталон по краката си и навирил хуй, го подаде на Маруся. Тя го засмука жадно, като умираща в пустиня. Олигавен и надървил парчето, Миро разкрачи Маруся и го заби в топлата ѝ путка. Заблъска в нея навътре-навън. Кушетката скърцаше на колелцата си. Маруся стенеше високо.

Наско и Гошо също се приближиха. Единият я пипаше по гърдите, като щипеше и опъваше нагоре връхчето на едното ѝ зърно. Другият си играеше с дългата ѝ златиста коса, като я навиваше около юмрука си и я дърпаше, а после я пускаше и я милваше. Миро качи краката ѝ на раменете си и продължи да я дълбае. Гошо лигавеше гърдите ѝ, докато Наско беше заврял ръка по пубиса ѝ и се мъчеше да стисне клитора ѝ. Маруся се разтресе цялата и получи оргазъм. Миро обаче имаше още желание в себе си! Той я обърна и изкара помпичката за клизма от близкия шкаф.

- Беше ли послушна, малката ми? – плесна я той по дупето.

Маруся се разхили и завъртя дупе. Скоро маркучът беше в задния ѝ отвор и я напълниха със сапунена вода. Гошо започна да я чука в устата, като се смееше, че така ще разтръска клизмата за по-добър ефект. Докато старчокът оплеска чаршафа с полутечна сперма, от гъза на Маруся се стичаха вадички сапунена вода. Миро я почисти и избърса. Намаза дупето ѝ с лубрикант и започна да прониква вътре първо с пръсти, а после с накрайник от женски душ. Отворът, зачервен и стегнат, взе да поддава. Намаза и хуя си с лубрикант и напъна яко. Хуят му хлътна вътре до средата. Главата му заора във вътрешностите ѝ. Маруся пищеше като кон и искаше ракия. Наско ѝ подаде цялото шише. Щом жената изгълта половината, се кротна. Започна да се натиска и върти срещу Миро. Той я сграбчи за бедрата и започна силно и дълбоко да я лашка. Кушетката се местеше по пода наляво-надясно и след малко се удари в стената. Гошо се спусна и я хвана за единия край.

- Давай, Миро, давай! Изкърти я и за мен! – шепнеше мъжът, докато гледаше как Маруся се извива вирнала гъз, а гърдите ѝ се лашкат като зрели круши.

Миро се напъна за последно и напълни дупката на Маруся със семе. Тръшнаха се да починат. Другите отидоха да проверят какво става из отделението. Всичко беше спокойно. Един по един заспаха.

Кака Пенка събуди Маруся в пет часа, че един от пациентите звънял от един час и я вдигнал. Маруся хукна гола, само по жартиери. Стигна в стаята, но беше късно! Дядото с инфаркта, приет преди два дни, беше заминал на последното си пътуване. Маруся му затвори очите, прекръсти го, че беше вярваща, и го зави с едно одеяло. Тъкмо се тътреше по коридора към сестринската стая да се облече, когато вратата в дъното се отвори и влезе доктор Симеонов. Маруся беше тайно влюбена в него, откакто го видя за първи път. Той беше хирург и рядко идваше в тяхното отделение. Маруся разучи, че няма жена, дори приятелка не бяха виждали с него, а беше хубав мъж, току навършил тридесетте, с пари и професия.

Маруся се направи на скромна и се опита да прикрие голотата си. В стремежа си така се извъртя, че да представи от най-добрата им страна и гърдите, и краката си. Симеонов я погледна погнусено и закрачи по коридора, без да я отрази по никакъв начин. Маруся вдигна вежди от учудване. Шмугна се в стаята и набързо се облече. Опъна чорапите си, приглади мантата и излезе. Зачуди се накъде ли е поел докторът. Нямаха спешно викане, той дядото си беше отишъл. Стигна до стаята на санитарите и се спря. Чуваше се шепот отвътре. Маруся надникна едва-едва. Нищо не видя и открехна още малко вратата. Нямаше никой на масата. Тя затвори вратата и отиде в стаята, където спеше кака Пенка.

- Къде са мъжете, ма, ей? – провикна се Маруся.

- А, гълъбче! Не ти ли стига за тази нощ? Миро има и други навлеци като теб!

- Какво? Аз не съм навлек!

- Не си, ама докторът е по-зле и от теб! И той си търси хуй! А наш Миро, нали не отказва, вече трети път идва по-рано да му изпъва карантиите! Не ви разбирам аз работите, не ги разбирам… – замрънка кака Пенка и тръгна по коридора, а Маруся остана като гръмната насред стаята.