Хищни зелени очи

28.09.2025 | Анонимен

Вечерта беше толкова размазана и предсказуема, колкото и всички останали преди това. Апартаментът на моя приятел Сашо миришеше на евтина бира, чипс и цигарен дим. Самият той, излегнат на фотьойла, се взираше в телевизора, като от време на време се кикотеше дрезгаво. Аз седях на столче до балкона, пушех и гледах градските светлини, изпитвайки някакво странно усещане под кожата си. Беше една от онези петъчни вечери, когато всичко изглеждаше тягостно и безсмислено.

И тогава дойде Лора – приятелката на Сашо.

Тя влетя в апартамента, като свеж порив на вятър, разчупвайки скучната атмосфера, с нагла увереност във всяко свое движение. Лора беше на двайсет и две – две години по-млада от нас, но понякога изглеждаше с цял един живот по-възрастна. Тя имаше хищни зелени очи и червена коса, събрана в небрежен кок, от който бяха избили няколко непокорни кичура, както и лунички по носа. Беше облечена с дънки и черна тениска, които ѝ приляха перфектно. Всяка линия на тялото ѝ беше очевидна, а всяка извивка предизвикваше възхищение. Погледнах настрани, като направих още едно дръпване.

- Пак ли пиете от скука? – гласът ѝ, малко дрезгав, проряза въздуха.

Тя хвърли чантата си на пода и започна да се разхождаше из стаята, сякаш проверяваше вещите си.

- Мило, трябва да се видя с една приятелка! Ще ми дадеш ли пари за такси?

Сашо си тананикаше нещо, без да вдига поглед от екрана. По това време Лора се обърна към мен. Усмихна се. Не с ярката и безгрижна усмивка, която подари преди малко на Сашо, а с някаква друга – студена и пронизваща усмивка. Имаше нещо неусетно познато в нея – черта, която не можех да идентифицирам и това ме караше да се чувствам неудобно!

- Митко, здравей! – кимна ми тя. - Защо си сам? По-добре си намери приятелка, отколкото да си пилееш времето тук!

- Търся вдъхновение. – отвърнах аз, усещайки колко глупаво звучи.

Тя изсумтя, взе парите от Сашо и дългите ѝ пръсти, с къс спретнат маникюр, проблеснаха пред лицето ми. И тогава нещо щракна в главата ми! По-точно не щракна, а се спука, като абсцес! Тази усмивка. Този поглед. Тази бенка точно над скулата. Всичко се събра в една оглушителна картина!

Преди седмица, докато разглеждах някакъв сайт за възрастни в полупияно състояние, попаднах на едно аматьорско клипче. Качеството не беше добро, светлината беше лоша, но момичето във видеото с червената коса и дивите зелени очи беше толкова ярко! Толкова яростно и ярко отекна на екрана, че видеото се запечата в съзнанието ми. Тогава дори си помислих, какъв късметлия е партньорът ѝ! И сега, гледайки Лора – тази усмивка, бенката, хищното присвиване на очите ѝ... разбрах! Беше тя! Сто процента! Приятелката на най-добрия ми приятел участваше в порно клип!

Дъхът ми спря в гърлото! Цигареният дим изведнъж изглеждаше остър и горчив. Кръвта се стичаше към слепоочията ми, блъскайки силно в ушите ми. Видях я да казва нещо на Сашо, после как той кимна, без да вдига поглед от телевизора, а накрая как тя се обърна към изхода. Дънките ѝ бяха прилепнали около стегнатото ѝ перфектно дупе, без нито един недостатък! Същата гледка отзад, която видях в онова видеоклипче, когато тя отиде до леглото, хвърляйки поглед през рамо, пълен с похот и обещания.

Мисълта дойде мигновено – мръсна, лепкава, неразделна! Дори не се замислих за това! Просто станах и се отърсих.

- И аз ще тръгвам... – казах аз и гласът ми звучеше странно дрезгаво. – Лора, ще те закарам.

Сашо мързеливо махна с ръка:
- Добре, тръгвайте!
Лора ме задържа за момент, изучавайки ме със същия поглед, след което сви рамене и каза:
- Хайде! Тъкмо ще спестя пари!

Слязохме с асансьора мълчаливо. Тя застана отстрани до мен и видях как очертанията на гърдите ѝ се издигаха под тънката материя на тениската ѝ, как стърчащите ѝ зърна се втвърдиха от прохладата в кабината. Спомних си близък план от клипа, на който тя си играе с тях, стискайки ги пръстите си... и възбудата ме удари рязко в слабините.

На улицата, близо до старата ми кола, тя спря.

- Е, не съм далеч оттук! На...

- Влизай! – прекъснах я и отворих вратата от страната на шофьора. - Трябва да поговорим!

Тя се намръщи, долавяйки нещо необичайно в тона ми, но въпреки това седна на седалката до шофьора. Запалих колата, но не помръднах. Просто запалих аварийните светлини и се обърнах към нея. Колата миришеше на бензин, стара кожа и лек парфюм с горчива нотка на портокалова кора.

- Какво има? – попита тя враждебно, а очите ѝ се присвиха.

Извадих телефона си. Ръцете ми леко трепереха, но вътре в мен всичко беше спокойно. Намерих онзи клип в историята на браузъра и мълчаливо ѝ подадох смартфона си.

Лора го взе неразбиращо и погледна екрана. И това бе всичко! Лицето ѝ стана абсолютно безизразно! Без страх, без паника – само леко побеляване на кожата около луничките. Тя се взираше в екрана за около десет секунди, след което бавно, твърде бавно, погледна към мен. В очите ѝ нямаше страх. Имаше ярост! Студена, бездънна ярост!

- Какво е това? – гласът ѝ беше тих, като острие.

- А ти как мислиш?

Усетих как ъгълчето на устата ми потрепва в усмивка.

- Намерих го случайно! Имаш талант, какво да кажа...

Тя продължи да ме гледа, без да мига. Изглеждаше така, все едно всеки момент ще се втурне и ще забие ноктите си в лицето ми. Но тя не помръдна!

- Ще го покажеш ли на Сашо? – попита най-сетне тя.

- Не знам. – казах честно. - Мисля, че няма да му е много приятно. Той е толкова... старомоден и ревнив.

- Какво искаш, Митко? – тя издиша думите и в бронята ѝ се появи лека пукнатина.

Не страх, не! По-скоро презрителна умора, сякаш вече е преминала през нещо подобно.

Облегнах се назад на седалката и сложих ръка на волана. Погледнах стиснатите ѝ устни и нервно треперещата ѝ буза. Исках я! Исках я по начин, по който никога не съм искал никоя друга досега! Цялата тази ситуация – нейният гняв, моята сила, нейната сексуалност, показана на този екран – всичко това се сля в едно животинско желание!

- Хайде да поговорим? – казах тихо, гледайки право към нея. - Нека обсъдим нашата малка тайна?

В колата цареше продължителна, гъста тишина, нарушавана само от накъсаното дишане на Лора. Тя гледаше някъде покрай мен в мрака зад предното стъкло, а пръстите ѝ конвулсивно стискаха каишката на чантата ѝ. Видях колко бързо пулсира вената на врата ѝ.

- Говори! – каза тя най-сетне.

Гласът ѝ беше уморен, като че ли се примири с неизбежните глупости.

- Какво искаш? Пари? Нямам такива!

Поклатих глава бавно, без да откъсвам очи от нея. Всичко вътре в мен гореше и звънеше!

- Пари? Не! – нарочно спрях, разтягайки момента, наслаждавайки се на напрежението ѝ. - Имам нужда от истината! Защо го направи?

Тя се обърна рязко към мен и очите ѝ проблеснаха с огън.

- Какво, по дяволите, значение има? Нямаш нужда от истината!

- Какво мислиш, че искам? – усмихнах се, усещайки как вълнението ми нараства.

Тя беше права, разбира се! Но обичах да го нарушавам.

- Искаш да се чувстваш голям и силен? – тя изстреля тези думи, като куршуми, със студено презрение. - Мислиш, че си намерил начин да се възползваш от мен, само че не си познал! Първо ще се позабавляваш с мен, а после ще кажеш на Сашо, нали? И така с един куршум два заека!

Засмях се. Тя беше по-умна, отколкото си мислех! И по-ядосана! А това ме възбуди още повече!

- Почти позна, но не! Няма да кажа нищо на Сашо! Ако... – отново спрях, гледайки устните ѝ, а после и гърдите ѝ, плътно покрити с плат. - Ако можем да се разберем, само ти и аз? Това ще бъде нашата малка тайна?

Тя замръзна, разбирайки всичко без думи. Погледът ѝ стана тежък и проницателен. Тя започна да ме преценява, като някакъв обект, разбирайки сексуалната заплаха на собствено животинско ниво.

- Не можеш да се справиш с мен, Митко! – каза тя тихо, но гласът ѝ вече нямаше същата увереност.

Любопитството ѝ пребори презрението. Усещането беше мръсно и забранено.

- Нека проверим? – прошепнах и протегнах ръка.

Не я сграбчих, просто сложих ръка на коляното ѝ. Тя трепна, но не отдръпна крака си – просто погледна ръката ми, сякаш гледаше насекомо.

- Ти си напълно луд! – ахна тя без злоба, заявявайки факта. - В края на краищата той е и твой приятел!

- Приятел?! – изсумтях аз. - Приятел, който изчука бившата ми преди няколко месеца? Не мисля, че може да говорим за приятелство! Е, какво ще кажеш?

Изглежда, че този аргумент я е убеди. Нещо в очите ѝ трепна и тя омекна, след което кимна почти неусетно.

- И какво? Точно тук? В колата?

Гласът ѝ стана нисък и дрезгав, същият като във видеото, когато прошепна нещо в ухото на онзи мъж.

Сърцето ми туптеше в гърдите като лудо! Тя се съгласи! По дяволите, тя се съгласи!

- Не. – махнах ръката си от коляното ѝ и сграбчих лоста на скоростната кутия. - Тук е неудобно. И е мръсно. Да отидем у нас...

Тя не каза нищо, просто се облегна на седалката си и затвори очи, сякаш вземаше някакво трудно решение. Но ъгълчетата на устните ѝ странно трепереха, а гърдите ѝ видимо се надигаха под тениската. Тя се страхуваше. Беше ядосана, но и развълнувана! Усетих го по кожата си! Цялата тази мръсна ситуация, това изнудване – това беше нейният допинг! Нейният таен срамен спусък!

Изгасих аварийните светлини и потеглих. Колата се втурна напред. Карахме мълчаливо. Погледнах към пътя, но с периферното си зрение я видях да седи неподвижно, сгушена на топка, а единият ѝ крак се люлееше нервно. Видях я крадешком, мислейки че не забелязвам, как прокара ръка между бедрата, оправяйки дрехите си... или да провери колко е мокро вече.

Исках да натисна педала до ламарината, за да стигна по-бързо. Главата ми туптеше: “Тя е курва, съгласи се! Вече е мокра! Иска го!”.

Пристигнахме до блока ми за около петнайсет минути. Изгасих двигателя. В колата отново надвисна тишина, този път напрегната до краен предел от неизказаното.

- Ами... – казах тихо и се обърнах към нея. - Решавай! Качваме ли се? Или да те заведа обратно при Сашо и да се преструваме, че нищо не се е случило?

Тя бавно отвори очи. Те блестяха в тъмното. Тя ме погледна, после входа на невзрачния ми блок, а след това отново към мен. В очите ѝ имаше любопитство и онова порочно очакване, което се надявах да видя.

- Води ме! – каза тя кратко и посегна към дръжката на вратата.

Входът ни посрещна с мухлясала миризма на влага и кисело зеле. Вървях отпред, усещайки стъпките ѝ зад мен. Можех да чуя дишането ѝ. Не беше толкова гладко, колкото преди. Не се обърнах. Страхувах се, че ако видя лицето ѝ сега, всичко ще се разпадне!

Апартаментът ми е едностаен, осеян с боклук, немити чаши и купчини книги. Натиснах рязко ключа. Светлината от голата крушка в коридора рязко и безмилостно подчерта цялото ѝ нещастие. За секунда се засрамих, но след това погледнах Лора.

Тя стоеше на прага, оглеждаше се наоколо, а на лицето ѝ нямаше отвращение или отчаяние – само същата откъсната маска, зад която се криеше бурята. Тя свали маратонките си и внимателно ги постави до стената. Краката ѝ в обикновените бели чорапи изглеждаха уязвими и малки.

- Заповядай! – казах аз и влязох в стаята, хвърляйки куп дрехи от дивана.

Тя ме последва, но спря в средата на стаята, скръстила ръце на гърдите. Отбранителна поза. Но очите ѝ се лутаха по мен и по ръцете ми, като се задържаха на слабините ми. Тя пак започна да ме оценява.

- Е? – каза тя. - Съгласна съм! Тук съм! Какво следва? Заповед?

Тонът ѝ беше предизвикателство, смесено с готовност. Беше влудяващо!

- Свали си тениската! – казах аз.

Тя нито се дърпаше, нито флиртуваше. След малко бавно и с някаква театрална обреченост, тя дръпна ръба на тениската си. Замръзнах, гледайки! Първо се оголи плоският ѝ корем, след това ребрата, а накрая долната част на гърдите. И така, тя свали тениската си над главата си и я хвърли на пода.

Тя стоеше в обикновен черен сутиен, който беше изпълнен до краен предел! Гърдите ѝ бяха плътни и тежки, а твърдите ѝ зърната ясно се виждаха под плата. Точно така си ги представях! Тя не сведе очи. Погледна ме и руменина се промъкна по бузите ѝ. Не от срам, а от вълнение!

- Това ли е всичко? – попита тя и гласът ѝ отново стана нисък и вял.

- Това е. – не можех да откъсна очи от гърдите ѝ.

Тя разкопча дънките си. Ципът се плъзна със силен звук. Тя се наведе, свали ги и за миг видях еластичната закръгленост на задните ѝ части в черните ѝ прашки. Тънката ивица плат влизаше дълбоко между стегнатите половини на дупето ѝ. Тя се изправи, оставайки само по бельо. Дишаше бързо, а гърдите ѝ се издигаха и се спускаха интензивно. Тя беше красива. Като картина. Като същия кадър от видеото, само че по-жив, по-реален и хиляда пъти по-силен поради това!

Пристъпих към нея. Тя не се сви. Протегнах ръка и прокарах пръстите си по бузата ѝ. Кожата беше изгарящо-гореща. Тя затвори очи, а устните ѝ леко се разтвориха.

- Защо го направи? – прошепнах.

Вече не помнех за изнудването, за Сашо, както и всичко останало. За мен беше наистина важно да знам!

Тя отвори очи. В тях нямаше и капка разкаяние. Само тъмнина.

- Защото мога! – каза тя тихо. - Защото ме възбужда! Защото съм курва! Доволен ли си? Сега вече знаеш!

И самата тя се протегна към мен, сграбчи ме за шията и ме придърпа към себе си грубо, но уверено. Устните ѝ намериха моите. Те бяха горещи, влажни и безмилостни. Езикът ѝ веднага проникна в устата ми, натрапчив и взискателен. Целуваше се така, сякаш искаше да ме погълне и да ме изяде жив!

Сграбчих я за кръста и я притиснах към себе си. През тънката материя на сутиена ѝ можех да усетя как сърцето ѝ бие яростно, като на преследвано животно. Ръцете ми се плъзнаха надолу и стиснаха голия ѝ задник. Беше перфектен! Тя издаде тих, ръмжащ звук и притисна цялото си тяло към мен, усещайки възбудата ми.

После рязко се отдръпна. Очите ѝ горяха.

- Стига приказки! – изсъска тя. - Няма ли да ме чукаш вече? Нали това искаше?

Тя се върна на дивана. Облегна се на него и разтвори крака пред мен, разкривайки точно мястото, където тънката ивица плат вече беше мокра и потъмняла. Тя ме погледна предизвикателно, движейки ръка върху влагата си, като леко я потупваше с пръсти.

- Или си смел само на думи?

Погледът ѝ, изпълнен с презрение и непокорство, беше последната капка! Цялата тази игра, цялото напрежение, цялата ярост – всичко това избухна в мен с едно сляпо желание!

Нахвърлих се върху нея. Не като любовник, а като гладно животно! Приковах я към дивана с тежестта си. Притиснах устни към врата ѝ в солената кожа близо до рамото ѝ. Тя не се съпротивляваше, а напротив – тялото ѝ се изви, за да ме посрещне. От гърлото ѝ се изтръгна нисък, дълбок стон – не престорен, а истински! Ръцете ѝ се впиха в косата ми – не ме отблъскваха, а ме притискаха по-силно!

- Да, точно така! – изсъска тя право в ухото ми и горещият ѝ дъх ме изгори. - По-грубо! Това искаш, нали копеле?

Самата тя премести ръката си настрани, давайки ми достъп. Дръпнах прашките ѝ настрани. Платът отстъпи с неприличен звук. И ето че всичко вече беше на показ! Тя имаше гладко избръсната путка, цялата мокра и блестяща на светлината на голата крушка. Вдишах аромата ѝ. Помирисах я – тръпчиво, сладко. Прокарах пръст по цепката ѝ, усещайки как тя потръпва при всяко докосване. Беше изгарящо горещо и невероятно стегнато!

- Виж колко съм мокра заради теб? – гласът ѝ избухна дрезгаво. - Заради всичко това, мръснико! Доволен ли си сега?

Не отговорих. Просто разтворих краката ѝ по-широко и притиснах устни към нея. Тя изпъшка и бедрата ѝ потрепнаха, опитвайки се да притиснат главата ми по-близо. Пръстите ѝ отново сграбчиха косата ми, вече не контролирайки силата. Облизвах, смучех и прокарвах език по напрегнатия ѝ твърд клитор. Тя се изви под мен, издавайки някакви животински гърлени звуци. Тя не беше просто възбудена – тя беше на ръба и го знаеше!

- Свършвам! Свършвам... – изстена тя и тялото ѝ се разтресе в очакване.

Изправих се над нея и свалих тениската си, а след това и дънките. Тя лежеше просната на дивана със замъглени очи. Гърдите ѝ се подаваха от разкопчания сутиен, а зърната ѝ стърчаха тъмнорозови и твърди. Тя погледна към пениса ми и облиза устни – не от страх, а от лошо прикрито желание!

- Легни! – заповяда тя внезапно и ме отблъсна, принуждавайки ме да легна по гръб.

Тя се плъзна от дивана и коленичи между краката ми. Пръстите ѝ обвиха ствола ми и го стиснаха – отначало нежно, опитвайки го, а после по-уверено. Тя го погледна внимателно, сякаш оценяваше инструмента.

- Не е лош! – каза тя с усмивка и преди да успея да кажа нещо, устните ѝ ме обгърнаха.

Тя ме засмукваше не да отбие номера, а страстно и със желание – лакомо, умело и с голяма доза опит. Езикът ѝ се уви около главичката, след това се плъзна по юздичката и бузите ѝ се прибраха, създавайки нереален вакуум. Тя преглътна дълбоко, почти без да се задави. Погледът ѝ беше мътен и абсолютно безсрамен. С едната ръка си играеше с топките ми, а с другата се галеше, продължавайки да стене тихо. Картината беше толкова покварена, че изстенах и отметнах глава назад, като зарових пръсти в тапицерията на дивана. След минута вече и аз бях на ръба!

- Лора, идва ми... – изстенах, опитвайки се да се отдръпна.

Но тя само ме поведе по-дълбоко в устата си, а пръстите ѝ се впиха в бедрата ми, без да ми позволят да се движа. Очите ѝ казваха: “Давай! Чакам!”.

Тя имаше пълен контрол! И това беше най-вълнуващото!

Спазми преминаха през тялото ми, извивайки ме. Изпразних се в устата ѝ с дълга въздишка на облекчение и удовлетворение. Тя не се отдръпна нито за миг! Поемаше всичко! Гърлото ѝ работеше и преглъщаше. След това бавно пусна вече мекия ми член, облиза устните си, върху които блестеше капка сперма и преглътна.

- Какво? – прошепна тя дрезгаво, сякаш отговаряше на мълчаливата ми мисъл. - Поглъщам всичко! Аз съм професионална курва!

Тогава тя бавно, като насън, слезе от мен. Преобърнах се настрани. Тя седеше на ръба на дивана, с гръб към мен. Гърбът ѝ беше покрит с червени ивици от ръцете ми, а косата ѝ беше разрошена. Тя трепереше.

Исках да кажа нещо глупаво, като “Всичко е наред!” или “Добре ли си?”, но думите заседнаха в гърлото ми.

Тя мълчаливо стана от дивана. Движенията ѝ бяха бавни и уверени. Тя събра дрехите си от пода. Не ме погледна и не каза нито дума. Тя се обличаше толкова методично, колкото се събличаше – бикини, дънки, сутиен, тениска. Всяко движение отекваше в тишината на стаята. Изглежда, че тя вдига не само дрехите, но и маската, която ѝ беше свалена.

Лежах и гледах към тавана, усещайки как умората се разпространява по тялото ми. Срамът се промъкна бавно, но неизбежно, като студена вълна заместваща адреналина и животинската топлина. Можех да го помириша от кожата си! Усещах миризмата и на двама ни, но сега не изглеждаше вълнуващо, а потискащо.

Тя завърза връзките на маратонките си, след което отиде до чантата си, която лежеше до стола. Извади кутия цигари. Държеше едната между зъбите си, а другата вдигна към мен, без да гледа. Мълчаливо я взех. Тя щракна запалката. Първо запали своята, след това ми поднесе огъня. Запалих цигарата. Пръстите ни се докоснаха за известно време. Те бяха ледени.

- Добре! – повтори тя, издухвайки струя дим в прашния стълб светлина от лампата. - Вече сме квит!

Тя се обърна и тръгна към изхода. Ръката ѝ вече беше на дръжката на вратата.

- Лора! – ахнах дрезгаво и въпросът, който ѝ бях задал два пъти преди това, излезе отново. - Защо? Наистина, защо правиш това тогава?

Тя спря, но не се обърна. Раменете ѝ бяха напрегнати.

- Казах ти. Защото мога! – гласът ѝ беше изморен.

После си дръпна още веднъж от цигарата и добави почти шепнешком:

- И защото понякога трябва да се почувстваш, като последния боклук, за да си спомниш кой си всъщност!

Тя отвори вратата и излезе, без да я затръшне след себе си. Чух стъпките ѝ да затихват във входа, след което входната врата се затръшна.

Останах сам. Стаята миришеше на секс и пепел. Малкото влажно петно потъмня върху сивия диван. Допуших цигарата си, след което я изгасих на подметката на маратонката си. После станах и отидох до прозореца. Улицата беше пуста и нямаше никой.

Десет минути по-късно дойде текстово съобщение. Не беше от Лора, а от Сашо: “Митко, Лора се върна! Тя ми каза, че си я закарал до метрото. Благодаря ти, брато! Утре ли ще ходим ли да ритаме?”.

Погледнах съобщението, после погледнах към петното на дивана, а след това погледнах към телефона ми, където онзи раздел все още беше отворен в историята на браузъра.

Изтрих историята на браузъра си. Напълно. Завинаги.

После легнах на дивана с лице към стената и затворих очи. Чаках удовлетворението и триумфът да се включат. Но дойде само празнотата! И ясното разбиране, че тази наша мръсна и вулгарна тайна сега ще си остане с мен завинаги!

SK