Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Леката ѝ стъпка безшумно се раздвижи. Входът на пещерата бе притулен в скалата, но сняг бе успял леко да нахълта. Приседна на входа и огледа планинската белота. Вдъхна ароматите. Заслуша се.
Пролетта бе стопила суровата самота на височините. Все по-рядко дните сивееха. Орли закръстосваха из тюркоазено небе. Огледалните отблясъци на лед се замениха с меко синьо. Чуваше се как животът се събужда в дивеча, търсещ чифтосване. Никой не бе пожален от неумолимия кръговрат на природата. Дори тя загуби здравия си сън. Все по-често мислеше за партньор, за сношение и раждане на малки. Все по-често губеше фокус и звярът излизаше наяве. Издра скалните стени с острите си нокти. Мяташе се в бесни подскоци и се блъскаше безмилостно, докато се изтощи. Опита да не се храни. Но изтощението не доведе до униние, а напротив! Челюстта ѝ се издаваше все по-често напред в злобно хъскане без причина, ноздрите ѝ тръпнеха, надушили жива кръв от километри, което правеше стенанията ѝ да ехтят из дълбините в пещерата, все по-протяжни и по-хищни. Губеше съзнанието си в животинското и се страхуваше, че изцяло ще потъне в нисшите му инстинкти.
Снежната котка завърши сутрешното си наблюдение и се върна в мрака, при него. Тялото му бе все така красиво. Замръзнал, в поза лотос, гледаше със затворени очи към миниатюрно изворче, чиито води се оттичаха под скалата. Тя се приведе и пи. Това я успокои.
Водата на това място бе специална. Избрал бе мястото, съвсем не случайно. Без съмнение, всеки който го познаваше от дете, знаеше, че му предстоят велики дела.
И ето го. Взрял се в божественото, в състояние сомати, дълбоко хибернирал, дехидратиран, студен и отсъстващ. Но жив. Той успя. Тя не. Той изпълни мисията си. Тя се провали. Срам за семейството си. Първородният син стана монах. А тя не се ожени за брат му. Не ся ориз. Избяга от дома си.
Той постигна Нирвана. Тя се всели в животно. И обитаваше кръвожадния му мозък вече няколко месеца. Твърде дълго време. Твърде опасно да се изгуби.
Отново навинти топлото си тяло около любимия и зави краката му с опашката си. Черните петна по бялата ѝ козина блестяха. Очите ѝ режеха тъмнината с острият си блясък. Искаше да потъне в забрава и само да е там. До него. Но уви! Хормоните ѝ бяха будни и я тормозеха.
Проскимтя. Мустаците ѝ вдигнаха фината пясъчна прах от земята. Очите ѝ се отваряха и притваряха по собствена воля. Кожата ѝ я сърбеше отвътре. Зърната на гърдите ѝ се триеха в малките камъчета по скалата и я караха да иска да се претърколи по гръб и да навири крайници в закачлива игра. Опашката ѝ все по-често го галеше. Изправяше се по торса му и опипваше здравината на скелета му. Меките ѝ косми гъделичкаха вкамененото му тяло, чиито релеф бе видимо състарен от крайната форма на телесно изтощение, на което се бе подложил. Бе гладувал. Бе мантрувал. Бе жертвал земният си живот в името на духовния. Бе там, като една вкаменелост, монах в сомати, превърнал играта на илюзиите в послушен любимец. Смъртта и живота нямат власт над самадхи. Той е жив, с тяло, лишено от функции.
Ринпоче я изпревари. Тя го откри. Но твърде късно. И сега не ѝ оставаше нищо друго, освен да го пази.
Дрямката ѝ бе прекъсната от див крясък на орли. Мъркала бе насън. Отново го сънува. Как ходеха до училището. Тя напред. Той след нея. Как седяха на съседни чинове. Как намираше ту цвете, ту камъче в торбичката си. Как…
Този път крясъкът проби навътре в пещерата и ехото му се отрази в гладката водна повърхност, скрита под скалния отвор. Орлите се чифтосваха. Феромоните на всичко живо бе във въздуха. Коремът я свиваше и от глад, но и от друга позната болка на празнота. Изворчето образува малки кръгове, които се събраха на точка в средата му и там водата леко се вдълбна. Точно в този миг от тавана на пещерата се отцеди влага. Капка конденз се устреми надолу, право към центъра на концентричните трептения и зениците на ириса се разшириха от великолепието на природата да бъде съвършена. Издължена като куршум, кристалната капка се насочи неумолимо към водната вдлъбнатина, потъна в нейната пасивност и след миг се едини с целостта на извора, като му придаде всичкото богатство, което носеше в себе си. Този акт на свещено сношаване между горе и долу предизвика мощна контракция в интимната област на котката и тя скочи върху лапите си в светкавична бързина и нададе мощен рев.
Рев, чиито ниски вибрации се преплитаха в хармония с други, жални и пискливи. Звукът, оглушително тежък, разтърси скалата и въздухът в пещерата, вплътнен, изхвърча навън като тапа.
Изворчето се разплиска. Седящият в лотос видимо не помръдна, но резонансът произведе ефект върху телесните му функции и сякаш, вследствие на дефибрилатор, органите му поискаха да се събудят.
Настъпи опасен момент. Духът на Ринпоче моментално се засуети към тялото си, където красив снежен леопард дереше гърло през зинала паст, като за последно, без видима причина. Без да го напада. Загледан навън.
Първият сърдечен пулс се чу като изстрел. Барската подскочи в пълен кръг. Той се будеше. Това бе бедствие. Тя никак не знаеше как да му помогне.
Моментално го обгърна в топлината си и положила муцуна в скута му, зачака.
Той се будеше мъчително. Опитваше да диша, но не успя. Тя му помогна. Облиза пергаментовото му лице. Прокара грапавия си език по устните му, вдъхна топлина в ноздрите му. Положи лапа на гърдите му и опита леко и внимателно да ги пресира.
Ринпоче не можеше да влезе в тялото си. Или бе влязъл, но то бе твърде вкаменено и не откликваше на опита му да го оживи.
Снежния леопард видя как любовта ѝ, смисълът на живота ѝ, умира жив. Върнал се от Нирвана, попадна в клопка по нейна вина. Той бе безсмъртен в мъртво тяло, а тя го уби като го върна към живот.
Този път неимоверната тежест на безкрайна мъка я принуди да раздере дробовете си в протяжен вой, от който се разклатиха основите на планината.
Ринпоче вдиша част от умрели клетки в ноздрите си, закашля се и се опита да прогледне.
Тя светкавично засмука от свещения извор и го изплю върху му. Продължи да повтаря това, докато светещи водни пръски умиха цялата му глава и се застичаха по тялото му. Цветът на кожата му започна да се променя. Появи се матов блясък. Барската не спираше да го полива, в несвяст, бясна и полудяла от любов и вина, от майчинско чувство, ужасена да не го изгуби този път завинаги.
Ринпоче се събуди. Бе крехък. Общуваше само с поглед. Поглед, който ѝ казваше всичко. Любов. Безмерна любов. Прошка. И още любов.
Снежната котка се зае да го върне към живот с всяка фибра от огромното си тяло. Пролетта, хормоните и закрилата над вкочаненото му тяло инжектираха във вените ѝ амалгама от емоции, от които тя разви мнима бременност и от зърната ѝ закапа мляко. Тя го облизваше и поднасяше на езика си ценните капки пълни с минерали и аминокиселини към устните му. Захрани го с кърмата си. И с помощта на водата успя да накара кръвта му отново да се задвижи. Тялото му все още стоеше неподвижно, но той чуваше, виждаше, хранеше се и започна да се стопля.
Макар и слаб, бе жив. И извън опасност. Така минаха няколко дни, в които тя почти не спа, за да бди над него. Седмица или две живяха, като майка с малкото си, след което тя разбра, че тялото му е твърде слабо, за да се движи. Трябваха му силни протеини. Кръв. Месо.
Захрани го с кърмата си и изтича навън на лов. Отчаян. Спешен лов. Прелетя огромни пространства снежни баири и слезе достатъчно ниско, където дивечът вече бе излязъл. Когато препускаше наобратно към височините, носеше в устата си топли зайци. От коремите им щеше да извади полуразложени грудки, което бе храната му преди да изпадне в сомати.
Планът ѝ сработи. Всяка малка хапка бе обилно освещавана от извора, преди да му я поднесе. Приближаваше огромната си красива муцуна към лицето му, изправена на задните лапи и внимателно разтъркваше между устните му малки парченца мека, полусмляна храна. Той премигваше в знак на готовност. Тя издаваше напред оголените си зъби и отпускаше хапката, която той се мъчеше да поеме. Ако не успяваше да я задържи, тя моментално се притискаше в лицето му и помагайки си с език, връщаше падналото към малкия отвор в устата му.
Той се захрани. Раздвижи пръстите и дланите си, почиващи на коленете. Видимо повдигаше гръдния си кош.
Един ден, когато тя се върна от лов, го намери легнал по гръб. Усмихнат. Щастлив.
Моментално се изпъна до него. Замърка. Заизвива се. Буташе се в него, а той колебливо вдигна ръка и успя да я погали.
Земята спря да се върти. Мозъкът ѝ избухна в ярки цветове. Непоносимо щастие обгърна съществото ѝ в такава еуфорична мъгла, че тя се озова над него, прилепила ръцете му към земята да го целува и лиже. Без да съзнава, че образът ѝ не е човешки, тя ползваше мекотата на скулите си, носът и устните, мустачките и езика си, за да се трие в лицето на любимия си, да мърка блажено, сгушена в шията му, да вдъхва аромата на ушите му, скалпа, торса, да мушка нос под мишницата му и почиства кожата му от няколкомесечния мъртъв престой.
Ринпоче реагира на тези ласки. Той виждаше, че звярът не му мисли лошо, че го обгрижва и пази, и плаващ все още в чистотата на пълната хармония виждаше в очите на снежния леопард събран целия живот, сякаш всички същества на планетата бяха се инкарнирали точно тук, точно в това животно. Уголемен от мащабите на всеобятното, Ринпоче все още не бе способен да възвърне детайлите от земния си живот.
Това стана в един миг. Чрез един нежен лъстен поглед. В негата на разгонена женска.
Затиснат от меката тежест на лапичките ѝ, Ринпоче усети как членът му еректира и блаженството на нирвана се акумулира в един топъл поток енергия, насочен право към слабините му, през които да изтече навън. Цялото му тяло се подчини на древния закон на природата, повиши температурата си и произведе течности, които да улеснят акта на сношение.
Барската лижеше корема му, гъделичкаше бедрата му с мъхестата си опашка, мъркаше с красивата си паст право върху топките му и ги караше да се свиват и подскачат. Тялото ѝ се движеше грациозно над него, като внимаваше да не го счупи. Бедрата ѝ ту приклякаха, ту се изправяха, но предните ѝ лапи държаха главата ѝ долу, точно над кожата му, а животинският ѝ дъх, ловувал, тичал, свиреп, се стелеше над крехката му мъжественост с цялата нежност, на която бе способна.
Той се надигна на лакът. Подсмихна се. Игрив. Жив. Напълно буден и осъзнат. Възбуден до мозъка на костите си.
Жилите му се очертаха в усилието да се изправи. Краката му се огъваха заплашително, но той се подпря на земята, нагъзи се към нея и накрая успя да се изправи, предоставяйки ѝ гърба си. Беззащитен. Слаб. Доверчив.
Тя се отърка внимателно в прасеца му, близна зад колената му и застана пред него. С глава към дъното на пещерата. С вдигната опашка. Открила ануса си, макар и прикрит под красивата бяла козина.
Приклекна с предните лапи и огъвайки еластичния си гръбнак, му предостави достъпа към розовата пъпка на вулвата си. Подпухнала, тръпнеща и мека. Пролетната възбуда бе подготвила органите ѝ да поемат проникване и да зачене.
Тя чакаше. Мъркаше. А слабините ѝ пулсираха в очакване!
Ринпоче се колебаеше. Стоеше еректирал. Хванал опашката ѝ в една ръка, я вдигаше в опън нагоре, за да се увери, че анусът е горе, докато галеше с другата си длан бедрото ѝ и бавно преминаваше с търсещи пръсти над червената набръчкана тъкан на пишлето за да се увери, че това е точното място.
Тя извърна глава грациозно и го погледна с ъгълчето на синьото си око.
Точно тогава той я разпозна. В този ѝ поглед. В този миг.
Това бе същия миг, когато преди много години, когато бяха деца, тя направи същото.
Караха колелета. Той бясно въртеше педалите зад нея, съседското момиче. Харесваха се. От бебета. Но любовта им бе обречена.
Тя падна от колелото. Криви джанти, писък, полата над главата ѝ. Той скочи да ѝ помага. Видя кръв по ожулените ѝ колена, странно извити настрани към земята. Лицето ѝ не се виждаше, закрито от тъмния плат, но затова пък краката ѝ бяха открити, а тя не носеше бельо.
Той видя бяло дупе.
Нежно детско дупе. На момиче, което тепърва се превръща в жена.
Ушите му забучаха. Очите му залютяха. Усети силна горещина между краката си. В този миг тя се надигна на ръце и го погледна като сега. Хитро. Измамно. Лукаво.
Той би забил зъби в мекотата на бялото месо на дупенцето ѝ, ако тя не се бе извърнала цялата и тогава пред очите му се разкри едвам окосмена женска пишчица, между широко разтворени крака, чиито колене силно ожулени кървяха в гъста мрежа прорези. Той се наведе и внимателно облиза ожулванията, като спускаше обилна слюнка, за да наводни протритите места. Когато бе готов, след железния вкус и с уста пълна с пясък, отново се озова над нея, подпрян на ръце, с поглед вперен в срамните ѝ части.
Погледна я в насълзените от болката очи и видя в тях спокойствие. Тя му разреши. Той се наведе и преди да я оближе и по срамните устни, си помогна с пръсти да ги разтвори. Когато видя какво се открива между тях, въздухът му секна и се задави. Хлъцна от изненада. Никога не бе виждал нещо по-красиво от това плътно розово цвете, което се разлисти за него. На връхчето си имаше перла, а в ниското заблестя капка от еликсира на живота. Момчето се наведе и събра ароматната влага с език. От ноздрите му се изтръгна заповед към крайниците и той целия се вдърви в единственото желание да потъне в този извор. С устни. С нос. С пръст. С член. С крак. С всичко!
Панически се отърва от ластика на панталона си с една ръка и тъкмо се канеше да се навре в нежната цепка под него, когато тя изхлипа и той съзря отчаяние в очите ѝ. Тя не желаеше това. Странно? Как бе възможно? Той се чувстваше привлечен като магнит. Не ѝ обърна внимание и рязко допря каменния си пенис до кожата ѝ, която го изпари. Сепна се. Пак я погледна.
Тя въртеше глава. Нямо. В ступор. Умоляваше го да спре.
Той спря.
Вдиша. Издиша.
И се усети какво прави. Разбра какво е това, което искаше.
И се ужаси от себе си. Затова, че е готов в този миг, в тази секунда, въпреки обичта си към нея, с която растяха, да я натисне тук и сега. Да натисне пулсиращият си хуй в това красиво цвете, което стоеше отворено под него, тук и сега, без значение дали тя е дорасла да разбере нуждата му.
Но се спря! И в бистротата на планинския въздух и в клетъчната памет на тялото му, обучено в будизъм и ненасилие, той се ужаси от себе си. Скочи. И избяга. За да не се върне никога.
Ринпоче върна съзнанието си от краткия престой назад в миналото и я видя. Това бе тя. Снежният леопард бе само формата, която бе приела. Как, кога и защо – той не знаеше, но тук, в хладината на мрака, далеч от реалността, пред него тя стоеше, готова да бъде обладана, молеща и мъркаща, тръпнеща през целия торс в ритмичен танц на козината ѝ, чак до повтарящите се озъбвания на челюстта, забита в скалната прах.
Тялото му възвърна устрема, който натежаваше във върха на члена и той рязко се напъчи към животинската вулва, скубейки костта на опашката като опора, вдигната нагоре.
Отново главичката на кура му усети пареща горещина и се спря, притиснат силно върху дупката ѝ, която невидимо го поемаше навътре, сякаш потъваше в движещи тъкани-пясъци. Тя издаде пронизителен задоволен стон, от което настръхнаха и бедрата, и ръцете, и гърбът му. Ринпоче тласна таза си и навря хуя си в барската путка, като гледаше как кратера надиплена плът го всмуква навътре и усети лекота, от която главата му олекна и се замая. Остана вътре. Наврян дълбоко между хълбоците на снежния леопард, той се подпираше в галещата козина на бедрата ѝ и пулсираше във вътрешността ѝ, преди мъркане откъм гърлото ѝ да го подсети, че си иска мъжки. И го иска сега!
Ринпоче усети неимоверен прилив на сили и зарил пръсти в меките косми на бедрата ѝ се засили да я обладава като пощурял.
Забравил да държи опашката настрани, тя го биеше през лицето, влизаше в устата му, гъделичкаше го в носа, но той засили мощни тласъци в котешката путка, без оглед на нищо наоколо, с единствената цел да я подпали от триене и после да се изхвърли в утробата ѝ с всичкото си бяло семе.
Тя надаваше вой. Натискаше се към него. Мъркаше. Хъскаше. Дереше земята.
Той също забрави всякакви обноски и сграбчи в обраслите си в завити нокти палци нежния ѝ гейзер, от който се пенеше любовен водопад. Така се впи в кръглото поясче, където изчезваше кура му, че искаше да го разтегли до усмивка на уста, като целеше да ѝ причини болка. Сладка болка, от която путката ѝ да бъде наясно, че той ще вкара вътре и топките си, и пръстите си, и целите си юмруци.
Искаше да влезе целия!
Но успяваше само да я разтегля и разпъва до бяло, да я дере с ноктите си, от което тя получи силни контракции. Измяука. Стисна го. Усука го изотвътре. Източи болката от тестисите му, които рязко бяха натежали, но сега се изляха под опашката ѝ, в правилния отвор и Ринпоче се отръска като мокро куче, лек и задоволен, възвърнал цвят и вкус към живота.
Тя се закроти. Обърна се по гръб и навири крака в лека игривост. Той се отпусна върху плюшения ѝ корем. Погали я свойски и заспаха.
Когато тя се събуди, той още спеше на корема ѝ. Дълбоко. Розов и красив. Силен. Мъдър.
Тя – един звяр от планината. Хищник.
Планът ѝ сработи до последния детайл! Нападна го. Първо той не реагираше, понеже мислеше, че е шега. Тя го издра. Дереше го по лицето, гърба, бедрата. Целият шуртеше в кръв. Оголваше си зъби. Гледаше го хищно. Успя да го изплаши наистина. Отне му много време да ѝ повярва, че е просто животно. Че тя не е тя.
Накрая тя се остави да ѝ счупи черепа с камък. Ринпоче обмаза раните си с маста под кожата. Използва топлия ѝ кожух, за да се предпазва от студа, докато слиза към долината, а от бедрените ѝ кости, счупени под ставата, си направи копия, с които да се защитава. Не можа да извади зъб за спомен. Но запази опашката.
Дълги години Лама Ринпоче ръководи манастир и предаде мъдростта си на хиляди монаси. Благодарен, че бе извършил грях, който ще го реинкарнира в жертва, за да се откупи. Когато я срещне пак.
***
Алекс :), не помнех първата ни среща. Простѝ! :)
Реинкарнира? Сериозно? Прераждане, има си българска дума.
Както винаги - много добър разказ , с мисъл във всеки израз , много чувства и любов в изречението! Продължавай.....готино е !!! ТЕРИ
Добро утро, гайз! Тъкмо се чудех защо ли ви тормозя :)))? Но...прррросто не мога да се въздържа! Тери, радвам се че си имала търпението и сме споделили сходни емоции.
Ей, тези пантери подлудиха и този сайт.
Разказът носи силна символика и емоционална напрегнатост. Превъплъщението на жената в барс е едновременно митично и трагично – тя използва своята нова сила, за да върне любимия към живота, движена от любов, желание и надежда за близост. В този опит личи не само страстта ѝ, но и дълбоката преданост, която преминава отвъд границите на човешкото. Финалът, в който именно той я убива, придава на разказа драматична и парадоксална завършеност – сякаш любовта, която събужда, носи и гибел. Този контраст между отдаденост и разрушение превръща текста в силна алегория за крехкостта на човешките чувства и загадъчната връзка между живот, смърт, прераждане, обич.Е, ако можех и аз така да пиша,толкова философки, същевремнно задаващ толкова истински житейски проблеми. Алекс
Алекс копи/пейст от ИИ :)
Алекс, чак сега, след твоя анализ се осмислих :))), душо. Работата е къде- къде по- проста. Студена, дъждовна утрин, обратно с шоколад в леглото и ...подсъзнателното излиза. Целувка
Сега е моментът да си кажа глупостчицата :))). Та значи, докато зачитам наличното из мрежата относно половата система на този вид котки, открих нещо твърде любопитно. Оказва се, че при този вид, чифтосването трае 2-3 дни, а през останалото време не могат да се гледат :), но черешката е неговият бодлив пенис! Счита се, че силно агресивната любовна игра, по време на сношение, включваща зъби и нокти, доминация и бодли :)))) оххххх, та коктейлът от нервни дразнения предизвиква появата на овулация в точния момент. За да се получи зачеването. Отново темата с болката. И има ли поле по време на любов? :))) Ф
Ето анализа за ИИ генерирания коментар: Предоставените примери за обичайния стил на Алекс показват рязък контраст с коментара към „В самадхи пещера“. Докато другите коментари са неформални, разказвателни, пълни с лични анекдоти и разговорен език, коментарът към разказа е полиран, аналитичен и лишен от лични истории, с изключение на подписа. Този контраст потвърждава хипотезата, че коментарът към „В самадхи пещера“ вероятно е генериран от ИИ или силно повлиян от ИИ, с добавен подпис, за да изглежда по-човешки. Правописната грешка („философки“) и стерилният аналитичен стил допълнително подкрепят тази вероятност, тъй като те са типични за ИИ, който не е напълно адаптиран към българския език или имитира академичен тон.Ако имате още примери или искате допълнителен анализ (например проверка на други коментари на Алекс или сравнение с ИИ-генерирани текстове), кажете!
Fairy, разказвал съм ти за някогашният ни котарак Тошо.Много красив Пастелено сив, към по-тъмен нюанс,три черни пръстена на опашката, бяло петно на гърдите.Е, като видеше не само котка ,а жена да ни дойте на гости ,имах чувство ,че става от пластелин, то са огъвания около краката й, завиране под ръцете й, отъркване от бедрата й, опитваше е да се завре под мишниците й, правене на срамни движения ,ако си е кръстосала краката ,а той е увива или допира до глезена й. При мъжете не правеше така.Как познава ,че е жена не знам.На той беше към 6-7 кг,а жената към шестдесет, ама пусто мераклийче, не гледа ли ,че са различни биологични видове. Казвал съм ти какво правеше една скиорска шапка с огромен стегнат помпон ,донесена от баща ми от Страконице.Само се чудя как тази скиорска шапка не роди.След всеки негов сексуален контакт със скиорската шапка, съпругата ми я изпираше и като изсъхнеше ,пак му я даваше да си я ебе.Захапваше я зад помпона и телцето му извършваше някакво възвратно-постъпателно движение- купон.А като видеше котка, направо пощръкляваше.То са някакви крясъци,съскане и от двете страни ,то са ръмжене.Сигурно си говорят нещо ,но само по време на секс. Много специалисти е навъдиха по ИИ.Преди известно време ,слушам и служитерина по чистота ,докато изпразват кофите и те си говорят за ИИ. Май съм изостанал
На 9 ти коментар отговарям, както и на 1 вия: Изграждането на реалност, изисква атмосфера, бит, термини, които дори са бивали превеждани, ако не носят социо-културно послание, са по- неуместни, отколкото оригиналите, популярни и известни. Същото е приложимо и за коментара на Алекс, когото никога не разгадахте и все още ви изумява, като даскал по химия пред ученичета с ожулени колена, взрени в колбичките. Да ми влезе в тона и да ми даде такава висока оценка, е "влизане", което той практикува, откак се е появил и към което съм пристрастена, но не трябват очи, казва Принцът, за да видиш невидимото. Ал :)))!
Няма нищо сложно в разбирането на ИИ генерираните баналности копи пейстнати от Алекс. Реинкарниран е не на място. Аз лично бих се обидил от ИИ генериран коментар под разказ с лично послание, но всекиму своето. Пише го на една вратичка във Ваймар.
Уважаеми коректоре, освен тази думичка, всичко друго е просто идеално, лЕ? :)))) Ф
Не, твърде много кратки съобщителни изречения, които накъсват текста. За моя вкус е написано твърде алегорично, но всекиму своето.
Ке се престора на леопардка и пак при тебе ке дода...
Дали някой не страда от параноидна шизофрения – нямам представа. Пиша си нещо кротко и общувам с една умна, културна и истински интересна жена, и изведнъж покривам цяла палитра от световни личности с неособено бляскав имидж. Е, все още не съм обявен за Нерон, Калигула или Сула, но и това ще стане. Пропуснали са ме да бъда „Бич Божи“ – говорим за онзи Атила, когото унгарците тачат, и не съм още Чингиз хан, но с времето ще дойде.За сега не съм и Торквемада, Жил дьо Ре, а и ролята на Влад Цепеш още не ми е вменена. За сега се задоволяват да ме сравняват с Чърчил, Хитлер, Сталин, може би Мао, Ун – почти щях да забравя другия „злодей“ Путин. Неусетно „почитателите“ ми изпускат Химлер и Хайдрих, Калтенбрунер, „папашата“ Мюлер, а Шеленберг и Берия направо звучат като комплимент. Но знаете ли какво е най-хубавото? Докато съм заобиколен от тези исторически „мракобеси“, имам удоволствието да споделям мислите си с жена, която е не само умна и културна, но и истински чаровна Хайде, повече креативност, защото стотици още злодеи остават за моя „колекция“ , с които да бъда сравнен . Трябва да съм зловещ, ретрограден в различните коментари, но не и скучен. Ако търся внимание то е само от една жена , останалите сами се навират. Алекс
И най-глупавия и елементарен ИИ ще изпуши ако го накарате да пише толкова неграмотно, лишено от смисъл и извън всякакъв контекст като аналоговия "Алекс". "Творчеството" на дедото просто не става за машинно обучение, защото в основата на машинното обучение стои все пак някаква вътрешна логика, някакво смислено съотношение "сигнал/шум", поне грам интелектуална стойност. А писанията на "Алекс" са неразличими от белия шум, румоли нещо, някаква неописуема каша от букви, запетайки, старческо слабоумие и измислици примесени с реални спомени от тъмния соц... Аз друго се чудя, какъв е смисъла да имитирате словесната диария на дядо "Алекс"?
И аз това казвам, първият му коментар си личи, че не е негов от сто метра срещу вятъра.
Деде, къде се буташ и ти сред истинските злодеи, ти нямаш нито топки, нито акъл да си Торквемада или Чингиз хан. Ти си второкласен злодей-мижитурка като Айхман. Много поучителна история, деца, накрая евреите все пак го обесват, "всекиму своето", знаете как е, а той така и не разбира за какво. На съда пелтечи и примигва невинен "Ама защо мен?". Абееее, не разбира, не разбира, ама пръв побягва на другия край на света, когато става напечена ситуацията, петнадесет години се е крил като мишка и е треперил да не го разпознаят и спипат...
Гражданье! Потребители! Ама молявисебе другари, придържайте се към раз ка за! Ся, за тук ле е, не е ли, загубихте ли ерекция, имахте ли...ей такива интересности :)))
Голям купон-страхотни познавачи.Е, поне ме развеселиха.Ал.
airy, преди време гледах един много интересен документален филм за една майка барс. Имаше две малки, беше много грижовна, но живееше някъде високо в Хиндокуш, ако не греша. Снимаха я от далечно разстояние, водени от местен водач, който познаваше живота на снежните леопарди. Много красиво животно с дълга опашка, която служи за баланс при скоковете и тичането по онези планини, където дори алпинист трудно може да се качи. Преследваше някакви козирози. И те пъргави, стъпват на уж невъзможни места. Тя падна от доста високо, търкаля се, но изглеждаше, че нищо ѝ няма. Много красиво животно и всеотдайна майка. Алекс
Деде, ти си лесен за развеселяване, показваме ти комбинация от пръсти с преобладаващ среден и на теб веднага ти става весело. Ама какво ще я правим Ферито, иска литературно-сексуален анализ, каквоеискалдакажеавтора... А се зачудих защо лирическият герой е запазил точно опашката? Това ли е прочутата пушка, която накрая гръмва? Пушка, опашка, има някаква скрита алегория тука...
Fairy, ако не греша това е филма -Snow Leopard Sisters" е документален филм, който разказва историята на Тширинг Ламу Лама, местен природозащитник от Непал, който се връща в родния си край в Хималаите, за да предотврати отмъстителни убийства на снежни леопарди. Тя се съюзява с Тензин Бхути Гурунг, млада девойка, която приема да стане неин ученик, за да избегне уговорен брак. Заедно те се отправят на пътуване през суровите планини, за да научат повече за снежните леопарди и да се борят за тяхното оцеляване. Филмът е заснет в отдалечената долина Долпо в Непал, известна със своите високи и труднодостъпни планини, които са дом на тези редки и застрашени хищници. Също така, той разглежда теми като женската сила, местната култура и съвременните предизвикателства пред природозащитата. Снежният леопард (Panthera uncia), известен още като барс, е рядък хищник, който обитава високопланински райони в Централна Азия, включително Хиндокуш и Хималаите. Той е известен със своята изключителна способност да се адаптира към суровите условия на живота в планината и да преследва бързи и ловки жертви като козирогите. Дългата му опашка му помага за баланс при скокове и движение по стръмни терени. Ако искаш да научиш повече за снежните леопарди и тяхната среда, можеш да разгледаш документалния филм "Snow Leopard: Beyond the Myth", който разкрива мистериозния свят на тези животни и е разказан от Дейвид Атънбъро. Алекс
Авторът проектира собственото си желание да се пожертва за някого и с това да осмисли съществуването си. За еротика може да се говори само в много широк смисъл, като Ерос се приема за символ на живота във фройдизма. За сексуална възбуда и дума не може да става. Съгласен съм с колегата за опашката.
Има тук и друг скрит момент, в смисъл искам да те помня все така, за това я най-добре ме убий тук и сега, за да не разваляме хубавия спомен. Доста песимистично и дори трагично, ако това е имал предвид автора...
Алекс, мерси за идейката за филмчето. И за козирозите, определено са по- подходящи от зайци, най- малкото се намират много по- близо до нашата височина. Известно време поддържах идея за тийн приключения, което ме караше да избирам дали са в китайска или не част, предвид тайните им срещи- сем гробници или ступи. Та, ще изгледам филмчето на Атънбъроу, който има невероятно смехорийски канал във фейса. ***Анализаторите :)))) много е забавно, мерси! Ф
Псссссттттт, днзлдтпоследниядазатвори, забравяш малкото дупенце, тва си е чисто педо, неели? Хапѝѝѝ
Честно си признавам, не съм наясно какво казва закона за случаи когато осемгодишно момче склони шестгодишно момиченце да правят секс. Да не говорим, че в ония географски дължини, в които се развива действието изобщо нищо не е ясно: дали се води педофилия, ако двадесет и пет годишен младеж прави секс с трихилядигодишен дух, реинкарнирал се в тялото на дванадесет годишно момиченце? Ха, че то е много под въпрос дори кой от кого се възползва, младежа от момиченцето или мегадъртият кугър от момчето? Едно обаче е съвсем сигурно: индийците в Индия не ги лови НК на РБ, а там какви са техните си обичаи нямам никаква идея.
Има и още една гледна точка, която не е съвсем развита, а всъщност е много важна - как глупавата котка прецаква самадхи-то на Рачипси, Ралекси, Рапончи... абе там както се казваше главния герой... за да правят секс. Начи аз ако съм на мястото на Рунтаджуки ще я хвана тая тъпа гад за опашката, ще я развъртя над главата си и ще я метна от три хиляди метра да се размаже долу на тънък пласт мармалад и козина за това, че ми е преебала медитацията.
Ааааааахахахахахааааааааааа, нененеееееввееееееревааассм кжйьйц йцневиждакбуквитееддгхб
Разказ пълен със символика и препратки към древни вярвания и култури, снежната пантера като алегория на преродената жена, дошла да изкушава дух в мумифицирано тяло на мъж, отказал се от плътските страсти и решил да полето чрез нирваната към нови, духовни светове. Любовта, която не може да се консумира, когато идва твърде рано (срещата на децата) и същата, която отново е обречена, когато идва твърде късно. Саможертва и изкупление в името на...? Нещастната, невъзможната любов винаги е била вдъхновение на творците поради простата причина, че не е могла да бъде изживяна в нейната тривиалност. Пък изживейте я, ако ви влече. Най-много да се опарите за пореден път и пак да възкръснете като Феникс от пепелта. Кака Тина
Не става, како Тима, има там един незаобиком възспиращ фактор - жената на дядо Алекс. С половин уста тя се е съгласила дедото виртуално да си общува с нашто Фъри. И нищо, че дедето е взел-дал сексуално, нищо, че е на възрастта на бащата на Фърчето, центуриона обаче ако надуши, че дедето пак е тръгнал по курви тоя път така ще фърчат и Фърчета и дедета, че може и в новините да влязат, в черната хроника :))
Тин, винаги е много забавно да те чета, но тоя път направо надмина целия интелектуален багаж на автора и му приписа знания, които би проимал, ако беше записал класическата гимназия, вместо да се надбягва в кварталните училища. Разказът се пръкна в ден, в който говорехме за будизъм, астрофизика, четях Александра Давид и Ал искаше да се срещнем на първото ни място. В кой живот питах аз? С кои имена? Та, ако бях тръгнала да пиша по пътя на логиката, която извлече Тин, щях да стигна до отворен и заебан файл. Гайз, при мен няма чак такива интелектуални игри. What you get is what you see. Имаме срещи и разминаване. И айде аман от съветници кой от кой по- опитни как да си правим кефа с Десантчика, свалим най- подир маски и вълнени гащи и да изрискуваме да си видим сури и интимни красоти. Гайз. Верно ли не се сетихме, бре? Баси бъзливците! Две години опявам в тоя сайт как не търся, но и не намирам. :)))). Лвр, забравяш че ас много обичам Центи и шамар да е,аванта да е, всяка близост със здравата ѝ ръка би била подарък. :))))) Ф
Шзо, абе ти не споменавай все пак всуе дявола, че можеш да го нацелиш да е без работа и да скучае :))
... а и не зависи само от теб, Шзо. Все пак трябва участието и онзи мъжествен мъжкар дедо Барашушист, който аха-аха да заяви най-сетне на Центуриона, че той е Мъж и ще ебе когото си пожелае, да!... ама още не го е направил :))
Хора, без излишни философии' и драматизации, съберете таз мадам Центурион с мосю Старши ръководител на гарнизона на Феите. Паралелно ще разцъфнат две Супер нови. Нека не интелектуализураме излишно вечният колкото човешки, толкова и тривиален стремеж към търсене на новото и разнообразното. Тревата може и да не е по-зелена в съседство, но тя няма паметта на познатата полянка. Която пази разни упреци и сръдни, досадни утрини, изтощаващи дрязги и други семейни чудеса, от които понякога бягаме, за да се върнем една идея по-мъдри и търпеливи. Търсенето на някакво чуждо разбиране само показва, че човек не е закостенял индивид, който се задоволява единствено от посредственото и познатото. Пък кой как, къде и удовлетворявайки какви потребности намира тая симбиоза, може да е тема на цял научен труд. Ама ги няма тия анализатори :))) Като котаракът, който обикалял и осеменявал де що види котка из квартала, а после кастриран и помъдрял, пак обикалял, но вече само като консултант. Кака Тина
Како Тина, Фърито - колкото и да ни обяснява, че нищо не търси, никого не чака и е напълно доволна за нея да остават трохите - всъщност е "ЗА споделената и НЕплатонична любов". Дедето - този иначе смел, легендарен и пословичен тигър и мъШ с главно "Ш" - той е този, който умело и много внимателно тичка по тъч линията :))
Тин, вече си в орбита, от която едвам отбирам какво искА да кажеш. Обаче ас си спомних нещо и ей мъ да ви светна: блясна ми идейката да съм мАленко по- различна от досегашното тук и рекох вместо да ни ебат кучета, да го турим ний на котка. Тва не че е ново, ма поне беше насмотано нейде из коментарите, та така станА. И котка, котка, ма нали ресорът ми е фентъзфърий та ето. Честно, барсът ако е символ нещо на прераждане,е не съм знаял. Чесън кръс. А, да. Земи нАпише нещо, мааа какооооооуууу ***Лвр, относно мойта вагинална слободия и ментална орисия , шса повтора- чакаме да ми настръхне косъма. На живо. Ей така, да го видя мъжкия, да го подмина леко, та ако ме издаде козината на близката ръка, че ей ся тоя полюс ми тегли стрелката- БАААММММ , лепвам се кат скрап на компресирна махина. :))) Ф
Тин, псссссстттт Тииииииин! А Alexandar що не ми говори? Знаеш ле нещо? Ф
Шзо, пожелавам ти от сърце да получиш цялата любов и щастие, които заслужаваш :))
Ферич, писах нещо преди три месеца и нещо :))) Даже доста се хареса. Дори дадох разрешение Куки да ти го препрати, щото не влизаш в Хрониките. Имах идеи за втора, трета, пета част, но живият живот тече по-динамично. Онова с котките беше закачка за всички обикалящи виртуални консултанти ;) Това, че си го турила на котка не е лошо. Дори тая котка деде от вечна нирвана е събудила. Моето пожелание е да ти го тури някой със здрав, прав и корав и ако кажеш да ми се връща 10 пъти, няма да кажа нЙе :))) Кака Тина
ОЧЗ, мерсим ти от сръдце, дайбох, а дано,ама надали, както ми го предрекоха в тоа живот :)))). Тин, ще се възползвам от офертата, мож да е станало недоразумение и някак не съм се усетила. Браво за успеха и още по- браво за живия живот! Аз в тебе вярвам и съм сигурна, че не би чакала косъма, а яко дрибъл от врата и рибката е в тигана! Те тава е екшън момичето ми, то. ** Ма тва ОЧЗ ма просълзило чик, охххххх, омекна ми бедрения мускул и аха да са отдели кат едно варено с пащърнак и бело винце. Охххх, дейба тая елементарщина, сЕ на йедене да гу обръщам. Туигъл, мисля си как в морския град ще свикнат да виждат сламената ми шапка и русо куче да тигелосват между коктейлите на плажа и най- горната вила. И мисля си....вечер на плажа е много сгодно за борба. Пък и когат пазарувам плодове, млека и други и се натоваря с торби, потна, руса и начервосана, мож пък един левент с шкембе и татуировка * Ах,морето* , да ми измяка нещо на гларуски, от което да стане видно, че ма кани у голфу да ма метни, а ни нося тежкото и оттам право на водния атракцион- пързалката - шлюс, пързалка- шлюс, докато изплискаме. Да, знаеш ме, язе като цяло не си глътвам езика, ни отказвам да се представя по кожа :)(), ама що тъй сЕ попадам на тек...ъъъъ чифт исках да кажа....тва беееее.....тура, не, не тура нишо, езѝ. Ма без език. Оффффф, ставам да турям пищимали и лосиони. Ф
Фери, това нестихващо лято на морето, явно и при теб е голям лигоч и купон. Музикално поздравче от мен - никога не спирай да опитваш. Това, което търсиш, търси теб. https://youtu.be/yTCDVfMz15M?si=drW5lmgca9rehXTU Кака Тина
Разкошен клип, яката мацка е Пинк, благодаря, Тин! Ф
Тина, прочетох те благодарение на съдействието на Кук. Частта с фантазията много ми хареса. Когато се отприщиш и си на кеф, звучиш по мъжки, освободено, леко, без задръжки и нежни заобикалки. Много се радвам, че се запознахме :)))) и по този начин, bitch! :)))) Наистина, ще е чудесно да ни украсиш и тук с нещо твое, друго, ново, па да си застанеш до дружката Alexandar, па да си се нахъсваме :))), ехеее. Много ми хареса в твоя разказ тоя "дърт нахалник". По обясними причини :))))))))).
Ехехе Фери, "добрите момичета" обичат дърти перверзници и реципрочно ;) Особено когато зад фасадата на "добро момиче" се крие подмамваща порочна мръсница. Мерси за оценката. Нежните заобикалки не са ми в стила, макар да предпочитам да се представят нещата по елегантен начин, без прекалени брутализми. В еротичната ми комуникация съм директна по принцип и затова обикновено получавам от мъжете това, което пожелавам. Нямаме особени трудности да се разберем, ако това имаш пред вид от стила "по мъжки" :))) Кака Тина
Тин, правилно си ме разбрала, под мъжко говорене имам точно това предвид, че е директно, кратко и ясно. Понякога заради поетичността в текста не върви да се ползват сленгове и мръсотии, други пък са прекалени отворенгяси и женичките им все едно са каки от професията. В твоя клубен секс имаше жива перверзия, възбуждаща, позната, истинска, без да е гнусна, напротив, супер яка тъкмо с това, че е от рода на "не мога да те гледам, минавай отзад". Цялото ти произведение има рокаджийски ритъм. Започна бавно, лек ритъм, фрази на китара, вокала се включва с хъмкане и говор, постепенно иззема солото, докато ударните не ни вдигнат във въздуха, а рокаджията крещи във височините. Накрая бас китара и кратка пресипнала реч. Епилог. Енд. Стадиона врещи. Мисълта ми е, че в началото имаме обстановката, пердето, чуваме как е избирано всяко мебелче заради комфорта на учене, качество на живот. Имаме доброто момиче, на което летвите му са високо, но пък знае кое и къде е хубавото. И във фалцета , в средата на текста вече няма хубаво момиче, няма гладка кожа, няма бенка на кръста, нито изпотени косички, целият текст е само акта на секса , без разсейване. Чисто мъжко писане. Това си е жив комплимент. :))) Работещ ти е текста! Браво!
Точно така, Фери, viva rock'n'roll :) Изкефи ме краткия анализ, който му дръпна. Едно двойно ристретто от мен, евентуално с много малко захар! За ударно и зареждащо начало на ден
на деня и в чест на късното лято! Кака Тина
Zh. Фейри и Тина, и двете много ме кефите. Под нежната женственост на добрите момичета се крият две палави мръсници. Казвам го в добрия смисъл. Тук в тези разкази и коментари ми е било интересно какво се върти в главите на жените и като видя, още повече ги заобичам. Освен това и двете сте хубави и съблазнителни и само мога да съжалявам, че съм се отдалечил във времето да ви се пусна.
Двойно ристрето! Йей! Само плювка млечна пяна може да добавим :). И със вгорчения език, да обършем кафеени устни в чужди, преди подновено червилце. Zh, как се меткаш ти във водата, кви стойки чупиш по яхтите, ехеее, няма тука "ох, недей". :))
Zh и Фери, нека е макиато ;) https://youtu.be/9b9Z5HSCXOI?si=L-SrnHZHlWuIyApk Zh, да го пиеш от чужди устни, а да върнеш чашата с млечна пяна отгоре ;) Най-възбуждащото кафе ;) Мръсниците, които знаят...мхмм :Р