Любовта към зрелите жени: Случайната

23.08.2025 | MILFlover18

Автобусът беше пълен.

Обедното слънце се опитваше да пробие през прашните прозорци, но вътре въздухът беше тежък, влажен, насищан от дишането на хора, които само искаха да стигнат до някъде.

Боби се возеше седнал, но притиснат между дръжките. Слушалките му висяха в яката, а погледът му се рееше. Когато автобусът спря рязко и вратите се отвориха, тя се качи.

Привлекателна блондинка, видимо около 50-те. Зряла. Красива по начин, който привличаше. Облечена с дълга пола, риза, леко разкопчана. Чанта, очила, явно и нова прическа. Поглед, в който се четеше спокойствие, самочувствие, но и малко умора.

Боби я видя. И още преди мозъкът му да реагира, тялото му инстинктивно стана.

- Седнете, моля!

Тя го погледна с вдигнати вежди, а после се усмихна топло.

- Много си мил! Благодаря ти!

Той се дръпна встрани, а тя седна.

- Каква навалица, а? Още веднъж ти благодаря много! – каза жената намествайки се на седалката.

- Няма защо! – отговори момчето. - Всяка неделя към града е така, пътници много!

Двамата започнаха да разговарят, основно по общи въпроси и теми. От дума на дума, продължаваха вече дълго време, а Боби не можеше да спре да я наблюдава. Без особен успех се мъчеше да надникне в деколтето ѝ, но впоследствие я огледа от глава до пети. Имаше нещо в нея... в линията на устните… в начина, по който държеше чантата си върху бедрата. Не беше като момичетата от училище. Не и по начина, по който миришеше. По който гледаше. По който дишаше.

Очите им се срещнаха. За миг. А после отново. Тя забеляза. Усмихна се. Почувства се леко неловко, но ѝ стана приятно, че един младеж ѝ обръща подобно внимание.

Когато автобусът спря, тя се изправи.

- Помогни ми с тези торби, ако не те затруднява? – каза тя с леко премрежен поглед.

- Разбира се! – отвърна Боби, веднага поел едната.

Двамата слязоха и тръгнаха към кооперацията на ъгъла.

- Тежичко е, а аз не съм на 20, нали знаеш… – каза тя, отваряйки входната врата.

Боби само се усмихна леко. Не знаеше какво да отговори. Но знаеше, че не иска още да я остави.

Виктория отключи апартамента, покани го вътре.

- Остави ги в кухнята. После ще те почерпя нещо студено.

Той влезе. Огледа се. Апартаментът беше елегантен. Топъл. Ароматен. Пълен със спомени. Тя сложи торбите, събу обувките си. Ризата ѝ се разкопча още малко.

- Аз съм Виктория, междудругото! – каза жената. - Така и не се запознахме...

- Борислав. Но всички ми викат Боби. – отвърна момчето.

- Гледаш ме странно? – прошепна тя, от кухнята. - Какво има, Боби?

Той замълча. После – с леко пресъхнало гърло:

- Нищо. Просто… не съм бил около жена като вас.

Тя се изненада. Погледна го. И се приближи бавно. Постави ръка върху рамото му.

- А ти си млад. Неопитен още, нали?

Той кимна. А очите му не помръдваха от нейните устни.

- Това не е проблем, Боби. – прошепна тя. - Проблем е само ако не искаш да се научиш…

И ръката ѝ се плъзна от рамото му надолу – по ръката, по гърдите, към кръста… Ръката ѝ лежеше на кръста му, лека, но сигурна. Боби стоеше като вкопан. Очите му не смееха да мигнат, а дъхът му се задържаше.

- Спокойно! – прошепна Виктория, гласът ѝ мек, дълбок, почти шепот. - Това, че нямаш опит, не те прави слаб. Напротив! Кара ме да искам да те усетя така, както никоя друга не е имала шанса.

Той трепна, но не отстъпи. Помисли си да ѝ каже, че тя няма да е първата му, но реши да не го прави.

- Аз… искам… искам да те усетя. – вместо това промълви момчето.

Тя се усмихна. Приближи лицето си до неговото. Устните ѝ почти докоснаха неговите.

- Тогава ме остави да ти покажа как се започва…

Целуна го бавно. Първо леко, като дъх. После с натиск. После с език. Той отвори уста и я пусна вътре – съвсем естествено. Устните ѝ вкусваха от него с внимание. А езикът ѝ го повеждаше в ритъм, който само тя знаеше. Тя се отдръпна леко. Очите ѝ светеха.

- Добре се целуваш! Но искам да видя как се разтваряш в допира…

Пръстите ѝ се плъзнаха по корема му, после под тениската. Вдигна я. Свали я. Той не помръдна. Само я гледаше.

Виктория постави дланта си върху гърдите му, после се плъзна надолу… до колана. Спря.

- Ще ми позволиш ли да те опозная?

Той кимна. Не можеше да говори. Цялото му тяло трепереше от очакване. Тя го хвана за ръката и го поведе към дивана. Седна. Придърпа го леко. И докато седеше пред него, започна да разкопчава колана му. Бавно. Без думи. Очите ѝ – в него.

Когато плата се разтвори и тя видя твърдата му възбуда, усмивката ѝ стана по-дълбока.

- Момче мое… имаш дар! Сега ще ти покажа какво означава една жена… да го оцени.

Тя постави устните си на върха на члена му, но не бързаше. Език. Целувка. Засмукване. И после пое цялата дължина – бавно, с грижа, с похот, но и с опит. Боби изстена дълбоко. Хвана ръба на дивана. Тялото му не знаеше какво го връхлетя. А Виктория знаеше точно какво прави! И не възнамеряваше да го пусне, докато не го научи на всяка подробност. Боби стоеше пред нея, полугол, а Виктория беше коленичила пред него, разтваряйки устните си върху неговото мъжество, с бавен, опитен ритъм. Тя го поемаше по-дълбоко. С всяко движение езикът ѝ очертаваше пътя му – от корена до върха, после обратно. Смукане. Глътка въздух. Завъртане с език. Беше изкуство! Ръцете ѝ галеха бедрата му. Очите ѝ – затворени, сякаш се наслаждаваше не просто на вкуса му, а на самото преживяване да бъде първата жена, която му показва това. Боби се бореше с дъха си. Пръстите му се спуснаха в косата ѝ – не за да я води, а за да се задържи в реалността.

- Г-жо... Виктория… не знам… дали ще издържа още…

Тя се усмихна с устни все още около него и засмука отново, но този път по-бавно. Миг по-късно, точно преди той да се предаде, тя спря. Погледна го с блясък.

- Не искам да свършиш още! Имаш какво да научиш! И аз искам да усетя твоята уста… върху мен. Ще се осмелиш ли, Боби?

Той кимна. Очите му горяха.

- Научи ме! Кажи ми как… или… просто ме остави да те вкуся. Да видя какво значи да дам удоволствие… на жена като теб.

Тя легна на дивана. Вдигна леко полата си и разтвори бедрата – бавно, грациозно, уверено. Погледът ѝ го канеше. А тялото ѝ вече го желаеше.

- Ела тук, между краката ми. И се загуби! Аз ще ти кажа кога… си на правия път.

Боби коленичи. Главата му се спусна между бедрата ѝ. С бавно движение свали черните ѝ бикини. Устните му докоснаха най-нежната ѝ част. Първо леко. После с повече влага, повече натиск. Езикът му изследваше, учеше, усещаше. А Виктория… започна да стене.

- Точно така! Още малко! По-нагоре с езика… върху това място... Да, там! Не спирай!

Ръцете ѝ стискаха възглавницата, после косата му, бедрата ѝ се извиха към него.

Тя се наслаждаваше под езика му – разкриваща, истинска, разтреперана.

- Да, Боби! О, миличък! Така се прави! Ти си по-добър, отколкото очаквах…

И преди още да се отдръпне, тялото ѝ започна да се движи на вълни – стоновете ѝ станаха по-дълбоки, а ръцете ѝ се вкопчиха и внезапно тя избухна, извиквайки името му. Той не спря веднага. Продължи да я дарява, докато последният ѝ тремор не затихна. Когато се изправи, очите ѝ го гледаха не като момче… а като мъж!

- Готов си! Сега е време да ми покажеш, че вече си мъж!

Виктория лежеше на дивана – дъхът ѝ още накъсан, бедрата ѝ разтворени, а по вътрешната им страна още трептеше споменът от езика му. Косата ѝ се бе разпиляла по възглавницата, а очите ѝ гледаха Боби така, сякаш го бе чакала цял живот.

- Ела върху мен! – прошепна тя.

Той се изкачи бавно. Наведе се и целуна устните ѝ с дълбочина и с благодарност. После намести члена си между бедрата ѝ. Върхът му докосна входа ѝ. Тя сложи ръце върху бузите му.

- Не бързай! Усещай ме! Влез в мен така, както целуваше.

Боби пое дъх… и се плъзна вътре. Бавно. Цялата дължина. До самия край. Тя изохка – не от болка, а от изпълнение.

- О, да! Точно така! Искам те целия в мен! Ммм…

Той започна да се движи. Тяло в тяло. Устни в устни.

Тя обви краката си около кръста му и повдигна бедрата си, за да го поеме още по-дълбоко. Всяко негово вкарване я караше да затваря очи, да стиска чаршафите, да диша с устата си.

- Боби, толкова е хубаво да те усещам вътре в мен! Топъл, млад, възбуден…

- А ти си… нещо, което не знаех, че мога да имам! Но вече не искам да губя…

Тя се усмихна, с леко премрежени очи, и го придърпа още по-близо.

- Тогава… направи така, че да те запомня!

Движенията му се ускориха – още дълбоко, още по-бързо, но не диво. Усещането между тях вече не беше просто страст. Беше отдаване.

Тя свърши първа – с вик, с прегръдка, с гърди, притиснати към него. А когато той достигна ръба, погледна я в очите, целуна я отново… и се разля в нея. Без думи. Само топлина. Двамата лежаха сгушени върху дивана. Завесите бяха притворени, светлината – приглушена, въздухът – наситен с аромата на страст, допир и току-що освободена възбуда.

Виктория лежеше с разтворени крака, с длан, опряна в ребрата му. Дишането ѝ вече бе по-леко, почти равномерно. Тя го целуна по челото. После се сгуши отново под него.

- Може би няма да сме заедно. Може би животът ще си продължи. Но тази вечер, това усещане… ще го носиш в себе си винаги!

Той я прегърна по-силно. И не каза нищо повече. Тя не беше първата му... Но не можеше да ѝ го каже, защото не беше нужно да ѝ разваля илюзията...