Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Автобусът беше пълен.
Обедното слънце се опитваше да пробие през прашните прозорци, но вътре въздухът беше тежък, влажен, насищан от дишането на хора, които само искаха да стигнат до някъде.
Боби се возеше седнал, но притиснат между дръжките. Слушалките му висяха в яката, а погледът му се рееше. Когато автобусът спря рязко и вратите се отвориха, тя се качи.
Привлекателна блондинка, видимо около 50-те. Зряла. Красива по начин, който привличаше. Облечена с дълга пола, риза, леко разкопчана. Чанта, очила, явно и нова прическа. Поглед, в който се четеше спокойствие, самочувствие, но и малко умора.
Боби я видя. И още преди мозъкът му да реагира, тялото му инстинктивно стана.
- Седнете, моля!
Тя го погледна с вдигнати вежди, а после се усмихна топло.
- Много си мил! Благодаря ти!
Той се дръпна встрани, а тя седна.
- Каква навалица, а? Още веднъж ти благодаря много! – каза жената намествайки се на седалката.
- Няма защо! – отговори момчето. - Всяка неделя към града е така, пътници много!
Двамата започнаха да разговарят, основно по общи въпроси и теми. От дума на дума, продължаваха вече дълго време, а Боби не можеше да спре да я наблюдава. Без особен успех се мъчеше да надникне в деколтето ѝ, но впоследствие я огледа от глава до пети. Имаше нещо в нея... в линията на устните… в начина, по който държеше чантата си върху бедрата. Не беше като момичетата от училище. Не и по начина, по който миришеше. По който гледаше. По който дишаше.
Очите им се срещнаха. За миг. А после отново. Тя забеляза. Усмихна се. Почувства се леко неловко, но ѝ стана приятно, че един младеж ѝ обръща подобно внимание.
Когато автобусът спря, тя се изправи.
- Помогни ми с тези торби, ако не те затруднява? – каза тя с леко премрежен поглед.
- Разбира се! – отвърна Боби, веднага поел едната.
Двамата слязоха и тръгнаха към кооперацията на ъгъла.
- Тежичко е, а аз не съм на 20, нали знаеш… – каза тя, отваряйки входната врата.
Боби само се усмихна леко. Не знаеше какво да отговори. Но знаеше, че не иска още да я остави.
Виктория отключи апартамента, покани го вътре.
- Остави ги в кухнята. После ще те почерпя нещо студено.
Той влезе. Огледа се. Апартаментът беше елегантен. Топъл. Ароматен. Пълен със спомени. Тя сложи торбите, събу обувките си. Ризата ѝ се разкопча още малко.
- Аз съм Виктория, междудругото! – каза жената. - Така и не се запознахме...
- Борислав. Но всички ми викат Боби. – отвърна момчето.
- Гледаш ме странно? – прошепна тя, от кухнята. - Какво има, Боби?
Той замълча. После – с леко пресъхнало гърло:
- Нищо. Просто… не съм бил около жена като вас.
Тя се изненада. Погледна го. И се приближи бавно. Постави ръка върху рамото му.
- А ти си млад. Неопитен още, нали?
Той кимна. А очите му не помръдваха от нейните устни.
- Това не е проблем, Боби. – прошепна тя. - Проблем е само ако не искаш да се научиш…
И ръката ѝ се плъзна от рамото му надолу – по ръката, по гърдите, към кръста… Ръката ѝ лежеше на кръста му, лека, но сигурна. Боби стоеше като вкопан. Очите му не смееха да мигнат, а дъхът му се задържаше.
- Спокойно! – прошепна Виктория, гласът ѝ мек, дълбок, почти шепот. - Това, че нямаш опит, не те прави слаб. Напротив! Кара ме да искам да те усетя така, както никоя друга не е имала шанса.
Той трепна, но не отстъпи. Помисли си да ѝ каже, че тя няма да е първата му, но реши да не го прави.
- Аз… искам… искам да те усетя. – вместо това промълви момчето.
Тя се усмихна. Приближи лицето си до неговото. Устните ѝ почти докоснаха неговите.
- Тогава ме остави да ти покажа как се започва…
Целуна го бавно. Първо леко, като дъх. После с натиск. После с език. Той отвори уста и я пусна вътре – съвсем естествено. Устните ѝ вкусваха от него с внимание. А езикът ѝ го повеждаше в ритъм, който само тя знаеше. Тя се отдръпна леко. Очите ѝ светеха.
- Добре се целуваш! Но искам да видя как се разтваряш в допира…
Пръстите ѝ се плъзнаха по корема му, после под тениската. Вдигна я. Свали я. Той не помръдна. Само я гледаше.
Виктория постави дланта си върху гърдите му, после се плъзна надолу… до колана. Спря.
- Ще ми позволиш ли да те опозная?
Той кимна. Не можеше да говори. Цялото му тяло трепереше от очакване. Тя го хвана за ръката и го поведе към дивана. Седна. Придърпа го леко. И докато седеше пред него, започна да разкопчава колана му. Бавно. Без думи. Очите ѝ – в него.
Когато плата се разтвори и тя видя твърдата му възбуда, усмивката ѝ стана по-дълбока.
- Момче мое… имаш дар! Сега ще ти покажа какво означава една жена… да го оцени.
Тя постави устните си на върха на члена му, но не бързаше. Език. Целувка. Засмукване. И после пое цялата дължина – бавно, с грижа, с похот, но и с опит. Боби изстена дълбоко. Хвана ръба на дивана. Тялото му не знаеше какво го връхлетя. А Виктория знаеше точно какво прави! И не възнамеряваше да го пусне, докато не го научи на всяка подробност. Боби стоеше пред нея, полугол, а Виктория беше коленичила пред него, разтваряйки устните си върху неговото мъжество, с бавен, опитен ритъм. Тя го поемаше по-дълбоко. С всяко движение езикът ѝ очертаваше пътя му – от корена до върха, после обратно. Смукане. Глътка въздух. Завъртане с език. Беше изкуство! Ръцете ѝ галеха бедрата му. Очите ѝ – затворени, сякаш се наслаждаваше не просто на вкуса му, а на самото преживяване да бъде първата жена, която му показва това. Боби се бореше с дъха си. Пръстите му се спуснаха в косата ѝ – не за да я води, а за да се задържи в реалността.
- Г-жо... Виктория… не знам… дали ще издържа още…
Тя се усмихна с устни все още около него и засмука отново, но този път по-бавно. Миг по-късно, точно преди той да се предаде, тя спря. Погледна го с блясък.
- Не искам да свършиш още! Имаш какво да научиш! И аз искам да усетя твоята уста… върху мен. Ще се осмелиш ли, Боби?
Той кимна. Очите му горяха.
- Научи ме! Кажи ми как… или… просто ме остави да те вкуся. Да видя какво значи да дам удоволствие… на жена като теб.
Тя легна на дивана. Вдигна леко полата си и разтвори бедрата – бавно, грациозно, уверено. Погледът ѝ го канеше. А тялото ѝ вече го желаеше.
- Ела тук, между краката ми. И се загуби! Аз ще ти кажа кога… си на правия път.
Боби коленичи. Главата му се спусна между бедрата ѝ. С бавно движение свали черните ѝ бикини. Устните му докоснаха най-нежната ѝ част. Първо леко. После с повече влага, повече натиск. Езикът му изследваше, учеше, усещаше. А Виктория… започна да стене.
- Точно така! Още малко! По-нагоре с езика… върху това място... Да, там! Не спирай!
Ръцете ѝ стискаха възглавницата, после косата му, бедрата ѝ се извиха към него.
Тя се наслаждаваше под езика му – разкриваща, истинска, разтреперана.
- Да, Боби! О, миличък! Така се прави! Ти си по-добър, отколкото очаквах…
И преди още да се отдръпне, тялото ѝ започна да се движи на вълни – стоновете ѝ станаха по-дълбоки, а ръцете ѝ се вкопчиха и внезапно тя избухна, извиквайки името му. Той не спря веднага. Продължи да я дарява, докато последният ѝ тремор не затихна. Когато се изправи, очите ѝ го гледаха не като момче… а като мъж!
- Готов си! Сега е време да ми покажеш, че вече си мъж!
Виктория лежеше на дивана – дъхът ѝ още накъсан, бедрата ѝ разтворени, а по вътрешната им страна още трептеше споменът от езика му. Косата ѝ се бе разпиляла по възглавницата, а очите ѝ гледаха Боби така, сякаш го бе чакала цял живот.
- Ела върху мен! – прошепна тя.
Той се изкачи бавно. Наведе се и целуна устните ѝ с дълбочина и с благодарност. После намести члена си между бедрата ѝ. Върхът му докосна входа ѝ. Тя сложи ръце върху бузите му.
- Не бързай! Усещай ме! Влез в мен така, както целуваше.
Боби пое дъх… и се плъзна вътре. Бавно. Цялата дължина. До самия край. Тя изохка – не от болка, а от изпълнение.
- О, да! Точно така! Искам те целия в мен! Ммм…
Той започна да се движи. Тяло в тяло. Устни в устни.
Тя обви краката си около кръста му и повдигна бедрата си, за да го поеме още по-дълбоко. Всяко негово вкарване я караше да затваря очи, да стиска чаршафите, да диша с устата си.
- Боби, толкова е хубаво да те усещам вътре в мен! Топъл, млад, възбуден…
- А ти си… нещо, което не знаех, че мога да имам! Но вече не искам да губя…
Тя се усмихна, с леко премрежени очи, и го придърпа още по-близо.
- Тогава… направи така, че да те запомня!
Движенията му се ускориха – още дълбоко, още по-бързо, но не диво. Усещането между тях вече не беше просто страст. Беше отдаване.
Тя свърши първа – с вик, с прегръдка, с гърди, притиснати към него. А когато той достигна ръба, погледна я в очите, целуна я отново… и се разля в нея. Без думи. Само топлина. Двамата лежаха сгушени върху дивана. Завесите бяха притворени, светлината – приглушена, въздухът – наситен с аромата на страст, допир и току-що освободена възбуда.
Виктория лежеше с разтворени крака, с длан, опряна в ребрата му. Дишането ѝ вече бе по-леко, почти равномерно. Тя го целуна по челото. После се сгуши отново под него.
- Може би няма да сме заедно. Може би животът ще си продължи. Но тази вечер, това усещане… ще го носиш в себе си винаги!
Той я прегърна по-силно. И не каза нищо повече. Тя не беше първата му... Но не можеше да ѝ го каже, защото не беше нужно да ѝ разваля илюзията...
Писане като изкуство. Секс като изкуство. Красиво. Възбуждащо. И тоя ритъм...Прихваща се, без да искаш. Браво, авторе!
Страхотен разказ, браво! Таня
страхотен разказ,може и да е истина и аз обичам нежния и страстен секс опитен и надарен съм. [email protected]
Бил съм с жена на годините на майка ми. Очаквах да е по-активна, но не, лежеше и чака аз да правя всичко. Каза, че още имала цикъл и ми позволи да и го сложа само отзад. Накрая, като свърших и го извадих, малко се размириса на лайна. Много романтично! Не я потърсих повече.
Чукам една путка на 57 години, няма такъв кеф. Няма цикъл, празнене в нея. Иска да опита от всичко. Подхвърлям и за тройка, сега го обмисляла.
Поредицата е много яка, макар че сюжетната линия е почти една и съща. Вероятно авторката е на същата възраст на дамите и много и се иска да осъществи написаното от нея с много по млад мъж. Да го приживее.
Може и да е мъж, който на младини е харесвал и е искал да чука зрели жени, а сега се олицетворява с Борислав.
Може в следващите разкази да присъства аналения секс или пък Боби да прави любов с две много по големи от него жени или с майка и дъщеря и напр. Липсва петинг, любовната игра. Преминава се директно към секса. Може към фетиша да се опише и как жената лиже топките и дупката на ануса на момчето... Идеи
Лелката да научи пича да използва пръстите си както и да му покаже какво е турска чекия.
Тия па, дръвници! Я слизайте пред блока да си философствате над карбуратора. Кво давате акъли на човека?! Единствено бих махнала "торбите " и бих ги обединила в едно сакче, че да не разваляме адоциациите. Ф аре, разотивайте се
Има момчета ,на които първата жена в живота им е била по възрастна жена.Дали десет-дванадесет ,дали повече годи,но като правило винаги е била позната на семейството.Мое да е разведена ,може мъжът й да е някъде в чужбина да работи за долари.Не са изключение такива случаи. То по време на соца нямаше как да се научат момчетата ,защото след гимназия ,независимо дали си приет да следваш или не ,влизаш за две години в родната казарма..Когато се уволниш си като ударен,липсва ти полкова много социализацията.Все едно си спал две години ,само където си станал по -силен и леко наедрял, но вътрешно даже си се върнал,като емоции и социум назад..Така, че това не е от днес или от вчера. АС
Аз търся жена на 60+ от Враца за взаимни удоволствия
Дай Боже на всеки мъж по една такава жена.
Да хубав разказ,на мен първата ми беше по възрастна от мен.
Тоя СТАР СОЦ грамофон проспал целия си живот. Даже не се е научил да пише грамотно, баси и жалкото индивидче.
Тоя СТАР СОЦ грамофон проспал целия си живот. Даже не се е научил да пише грамотно, баси и жалкото индивидче. Сънувал, че комшийското момиче на генерала му обещала путка, а той я получил ШУНДА с 20 годишно закъснение от нЕква парясница за която е сводничела майка му на задръстеняка. Такива ми ти соц дреболийки от тъмното минало.
Има ли 60+ годишни
Към предния, то болшинството от коментиращите капацитети(баба ФИЧКА, леля тИНА, соц грамофона, ръждивия компас и много други пънещи се за първи цигулки от хора фичкин да топнат лъка във флигорната ѝ на контрабаса) на колко лазарника мислиш, че са?
На доста съм им забравил корозиралите псевдоними.
Шизото най- после ме разтрои. Или стана разноглед? :)))))
Идеални са
Събираш кандидати за пенсионерски дом лЕ?
Не,за секс
Но май няма такива лелки тук....
Тюх, язък, аз пък тъкмо се канех да ти спонсорирам менюто три пъти в седмицата с продукти от ЗАВОДА. Пък за тази ти цел ше ти требе мед. екип под ръка да имаш, коги за стимулация на спаружени шунди, коги за връщане от оня свЕт след оргазъм......
Отлично! Хубав разказ...
Fairy ,малко съм разочарован ,че не помниш как преди почти точно две години ти разказах тук моята фантазия за първия ми път с жена. От тогава толкова пъти разказвам едни и същи три мои фантазии ,но тази ми е особено любима фантазия ,след толкова години чувствам сякаш наистина ми се е случило да ме прелъсти бивша колежка на майка ми. Алекс. //Falschschwätzerlinger//
Поздрав към всички мъже ,които спят с чужди жени. Благодарение на вас , вече и аз съм от отбора на рогоносците
Много красиво . Поздравявам автора/авторката , спомних си как автобуса отвори врати на Т. Александров, спирката до Макдоналдс, и от него слезе моята Виктория. Това, което се случи 30 минути по-късно, на 90 процента е описано в разказа. Балканджията
Разбира се, че на А. Малинов беше, не на Александров, моля за извинение. Балканджията
Алекс, недей с лошо, пиле, помня си всичко, жената, уюта, холчето, студеното сокче, цялата атмосфера си я спомням отлично и всеки път, когато попадна на подобно четиво, много внимавам за детайлите, за да ги приложа някой ден. Ето, това да ми се помогне с багажа, е много удачно. Колко жалко, че мойо си е нон стоп у нас. Това включва и моето отсъствие да изисква обяснение, та ...следя за идеи. Виж, Ал, тук хората са маАалко наивни. Казвала съм ти, че то е прийом на малкия град. Сякаш. Имат една специфична доброта, мекота, търпение в изслушването, неща, които които за нас са лукс или дразнещо бавещи. Тъй като кореспонденцията ни с интимни споделяния е напълно обществена и ние го знаем, съм напълно наясно, а и ти, че понякога казваме неща, заради аудиторията. Виж, че се правя на умряла лисица, е едно, както е известно и на калъп да те хванат, отричаш, важното е, че се разбираме и че макар да си меним настроенията, като правило не се очаква да получим нож в гърбето един от друг. И понеже с хора, винаги, всичко е възможно, и това е опция. Дали ти, дали брат ти близнака, все някой може да прояви завидна шегобийност. Всичко, казано тук, го помня, анализирам, съхранявам и корелирам за сходства, търсейки патерн :). А за плажа и за спането ти под леглото, много ме досмешава. Защото мойо се е криел под леглото, когато идват деца да го търсят за игра. Четял е много. Наистина много. Включително енциклопедии. А на плажа като младо семейство, имаше обут в панталон и изгаряше на "чорап", което му спестяваше следващите дни с "целия катун,". Прибирам чинно деца, лопстки, пояси за ръце, хавлии и пр в 11:30 от плажа и ги качвам в стаята, където нашио зъзне с полар, пред компютъра, на климатик?! :)))) И тази година специално помоли да не го караме да идва с нас. Дали ще чете Жул Верн? Ако ще да ебе Жулиета от Вакарел, малко ми дреме на сламената шапчица, предвид, че няма как и екзотика да ми предаде. :)))) Хайде да пием кафенце сега! Имам и курабийка. С локум. Дай ми муцунката за цунка! :))))
Псссст, фичке, КУРАБИЯТА ти напукана ле ма?
Мнооо смешно :)))). Чувам от ядящи, че се топяла в устата. Имало и ядка. Ма ги втрисало нощем и се будели облени в пот. За още. Тая бяла пудра май не е захар.
Fairy ,знаех си,че не си забравила, даже ти оставих нещо на мястото на първата ни среща. Алекс. //Falschschwätzerlinger//
Оппа, в това с първите срещи, не ме бива, Ал. Не помня къде беше. И за тоя живот ли говориш? С тези имена? Полове? :)))) Убий ме, не помня.
Fairy ,няма да ти подскажа нищо повече,там е ,то е като тайно послание на Щирлиц към неговата любима ,само правилният човек може да го намери. Алекс. //Falschschwätzerlinger//
Напразно потърсих, където се сетих, Ал. Отдавна се питах същото, но уви. Ще почака посланието. Явно не му е времето сега да го прочета. Съжалявам.
Аман от пенсии, нямало 60+ годишни А? Има, ИМААА, клати ги деменцията здраво, освен мястото на първата си среща НЕ помнят и рождената си дата.
Аз чуках една 68 годишна много запазена със силикон, направени устни топ лелка давах и макс 55.аз съм на 33, толкова много мъзга изля тая баба,че немога да повярвам,първия път като скуиртна беше върху мен,изниза се от хуя и започна да пръска викам тъз се напика,и започна веднага да си търка клитора и да вика, всичко се разтече по мен и по леглото вика много отдавна не бях свършвала така,налапа ми хуя облиза си соковете от корема ми и пак се наниза,докато не ме източи не слезе,разкрачи се върху мен източи спермата от путката си на корема ми облиза я и отиде в банята,отидох след нея,викам и уникална лелка си а тя не лелка бабка,и ми вика колко ми даваш викам макс 55 излязохме от банята показа си л.к.като видях коя година е се втрещих викам верно ли да не е фалшива, немога да повярвам има 39 годишни които немогат да се опрат на тая бабка
Исках да кажа 30 годишни
Ето за бабоебците- https://www.varna24.bg/novini/interesno/I-na-92-luksut-i-otiva-2679837
Алекс, адски ми е неудобно, че не можах да разшифровам цялата плетеница събития и да стигна до ключ как да открия първата ни среща. Профания бе да търся опипом под автори и разкази, за които си спомням. Как те открих, не питай! Мисълта ми е, че много си ме надценил в способността да отчитам кардиналната важност на момента, преди още да е ясно, че е исторически ;). Хареса ми онова, което съм ти казала тогава и което се оказва абслютно вярно и до днес. Благодаря за посланието! Вчера се чуствах ужасно нищожна, не успявайки да стигна до пробив и в яда си замислих сюжет, който може и да ми се изплъзне днес изпод пръстите. Разбира се, че е нестандартна идиотия, отговаряща на положението ми да не помня незабравяемото :))). Нищо не обещавам. Тук е особено. Съседът, нали ти казвах, че не беше изтрезнявал дълго време, снощи така крещеше през зъби, с глухи звуци, приличащи на ритници, с които заплашваше крава в обора му да стане, че мойта кучка дойде да се свие в краката ми. Един и същи човек първо гледа животно, дои мляко, яде сирене, печели пари, после, след като алкохолът е направил мъгла от реалността, човешкия му образ и нужди, проявява безпощадна агресия към отпаднало, безсилно животно, в състояние, причинено от пълното неглижиране на нуждите му. Това не е първият му такъв случай. Изводът е, че алкохолът води до насилие. Като фантазиите под душа, когато не можем да свършим и вадим тежката артилерия. Но тук е наяве. И кой е виновен? Той? Баща му, който правеше същото? Дали БАБХ и закрила на животните ще помогнат на заклет алкохолик да открие смисъла на живота, извън чашката? Навън изсветля и ще слизам за кафенце. Желая ти разкошна нова седмица! Да е слънчево и леко за всички потребители, виждащи красивото!
Има ли палава баба,оставете контакт..,
Фичке, това тук, както ви писаха не е вестник "Лична драма", нито пък "милото ви дневниче" за да си пишете кой пръднал, кой се насрал, щото вече от вонята на вашите драсканици не се издържа!!!
Fairy ,ако наистина си го намерила знаеш какво да правиш. Алекс //Falschschwätzerlinger//
Алекс, намерих го, любов моя, но единственото което знам да правя, в такива случаи, е да ида и да си купя нещичко :))))), рожбо моя. :)))) Дори да е макиато в Costa.
Алекс, Алекс :))), чак сега те разбрах, трябваше да се размърдам и протегна, за да стигна до идеята ти. Напълно съм съгласна с това, което казваш :), само имам едно на ум. Обяснявам. Всяко усилие в кинетиката, среща триене и оставя следа, нали така? Забавя се. Имаме движение на колелото, стигната цел и една хубава черна следа по пътя, която виждат всички. За да не се вижда колко коли са минали, трябва да имаш поне 6 гуми. При това да се следват със скоростта на светлината. Както и да го гледам, ми се вижда невъзможно идеята ти да бъде постигната в пълнота. Или има нещо, което не знам? Фактор, който е бил променен, за да изпълни условието ти? :)
Не разбирам за какво говориш.Ти може би ще си кажеш ,че се правя "на тапа", А.
:)) Предположих, Ал. Знаеш къде е ключа от палатката. Чакам те
Fairy ,ето пак ме изненадваш с твоята мъдрост,аз толкова бях убеден,че съм измислил всичко. Не съм,а ти беше права. Няма да стане,няма как да стане ,чак сега разбрах защо. А.
Рожбичка свидна, все едно ти взех шоколадче от ръцете. Ал, искаш ли мой мейл? По- различно е, по- лично, изисква друга настройка, сякаш се напрягаш дали ще те харесат,следиш през минути за отговор. Но ако си съгласен, с удоволствие ще те абонирам за менящите ми се емоции и хрумки?
Fairy ,пакстана както винаги когато поема инициативата хем не се получава хем накрая пак аз виновен,даже не знам защо все така става. Беше романтична идея ама аз нали не съм никак романтичен,това е все едно камъкда запее, хайде стига. А.
Ролинг стоунс, Ал. Всичко е възможно! Само си пожелай и....фърррр....размахвам вълшебната си пръчица. *** Не се чуствай така. Истинският мъж върти меч, а не кълки за танго. Поласках се за кратко, но сега влизам да се охладя. Отхвърлена. Пак.от..но..вооооо :))(()))(
Fairy,ето пак аз виновен ,както винаги.Неуклюжий как медведь така казваше латвийското момиче. А.
Спокойно, Ал, нищо не губиш. Прекият път е трънлив. :)
За дами над 50 [email protected]
Жената е на 56, готина путка, но долу много се отпусна. Не ми е малък кура, но си иска още един хуй да я уплътни хубаво.
до последния коментар.пиши на [email protected] да уплътним на жена ти путката
За МИЛФКИ и само единствено за МИЛФКИ. teams nedko.jelankov или имейл [email protected].