Идиотът

02.08.2025 | Анонимен

Чета от доста време в sexkupon.com и искам да ви споделя една непринудена случка, която се случи с мен буквално преди няколко дни или по-точно в последния вторник на месец юли. С колата си от метростанцията в кв. Обеля трябваше да взема едни роднини, които живееха извън столицата и да ги закарам до една банка в центъра. Шофьорът го беше страх да кара вътре в града. Щяха да имат около час работа. Паркирах малко по-нагоре от банката прецизно малкото си Ауди А3 между два огромни черни джипа. Личеше си, че и двата автомобила скоро не бяха виждали автомивка. Добре, че не съм едър или дебел и успях да излезна извън колата си. Седнах на шарена сянка на парапета на оградката, която маркираше края на парка срещу Народния театър. Пуснах sms и започнах да си гледам неща по телефона. Наближаваше 12 на обяд. Потокът от хора драстично започна да се увеличава. Улицата, на която паркирах, бе една от най-натоварените в центъра. Кафетата отсреща започнаха да се пълнят. Хора обменяха валута в обменно бюро. В градинката зад мен се чуваха писъци на малки деца, кои в количка водени от майките си или други с колело водени от баба си и дядо си. Въпреки, че термометърът в колата показваше 27 градуса, навън печеше яко. Духаше слаб вятър. Радвах се на младите хора и от двата пола, които се разминаваха пред мен. На 36 години съм. Женен. Нямам проблем със секса. Гледайки джиповете срещу мен си мислех какви ли хора ги карат и по какъв начин са си ги купили. Струваха над 100 000 - 150 000 лв. единият. Бяха огромни като габарити. Дебелите им гуми попадаха върху бялата линия очертаваща паркомястото. Направи ми впечатление, че стъклата на единия джип бяха затъмнени. Отвън не може да видиш нищо вътре, докато отвътре човек виждаше всичко навън. Мина близо половин час и отидох да вида моите хора докъде са стигнали. Казаха ми, че имат още много работа за вършене и ще ми звъннат след това. Върнах се зад колата си и седнах. След известно време гледайки неща по телефона си чувам ядосан човешки глас да казва:
- Някой идиот е паркирал до мен и не мога да влезна!
Вдигнах поглед и видях на 2-3 метра от мен зад джипа със затъмнените стъкла крачещо нервно младо на около 18-19 г. средно на ръст момче. Младежът бе симпатичен. Обличаше се добре. Имаше вкус. Говореше с някого по скъпия си телефон. Не знам какво ми стана, но станах и се насочих към него.
- Пич, този идиот съм аз! Извинявай! Сега ще извадя колата за да може да влезнеш и потеглиш. – изрекох със спокоен тон.
Малко стъписан и изненадан, момчето отговори:
- Бате, като видиш, че не може да влизат хора, защо влизаш между огромни коли? Просто не паркирай, а паркирай някъде на широко старата си бричка.
- Съжалявам, малчо! Поради тази причина, аз стоя тук до бричката си, която може и да ти е набор, за да улесня излизането на един от двата черни звяра.
Аудито бе от 2003 г.
- Първо не съм малък! – наперено ми отговори той. - Скоро ще стана на 21. Освен това имаш късмет, че не бързам. Вчера си купих тези дрехи (посочвайки си ги) и не искам да си ги изцапам с прахта от колата влизайки едвам-едвам.
Не се изненадах от отговора му. Сегашното екранно зависимо поколение бе лишено от емоция. Момчето бе егоист. Парадираше с вещи. Държеше се като прикрит нарцисист. Сигурно чакаше баща му да му измие колата. Падна ми пердето и реших да го провокирам, къде на шега, къде наистина. Приближих се още по-близо до него. Бе съвсем малко по-висок от мен. Бях висок около 173 см. Приближавайки се към него, усетих невероятна прекрасна миризма на хубав парфюм. Прошепнах на педя от ухото му:
- Добре, голямо момче… изглеждаш много секси! Ако искаш, като компенсация, за причиненото ти моментно неудобство, мога да ти извъртя една свирка на задната седалка в мръсния ти джип? Няма да съжаляваш! – и направих крачка назад.
- Брат… ти да не си луд? Така като ме гледаш да ти приличам на гей?
С поглед бе забелязал брачната халка на ръката ми.
- Освен това, като те гледам, на всичко отгоре си и женен! Жена ти не ти ли духа? На мен има кой да ми прави свирки! – разпалено, но с умерен тон ми отвърна той.
- Тъкмо може да ги сравниш! Ще ти остане, надявам се, добър спомен! – го жегнах гледайки го право в очите.
Сега забелязах, че младежът имаше красиви зелени очи. Лицето му бе чисто. Леко наболи косъмчета по мустачките и под брадичката му го правеха малко по-зрял и много чаровен.

Последва около минутка пауза. Никой не обели и дума. Само се гледахме изпитвайки се един друг.
- Виж сега, бате! Излез за да вляза и после паркирай наново. – наруши мълчанието младежът.
Изпълних молбата му и застанах зад колата си. Момчето влезна в джипа и чух тих шум от двигател. Две-три минути колата все още не тръгваше. Чух вратата му да се отваря. Пичът отиде зад колата си и тръгна към мен. Явно ме виждаше от страничното си огледало. Безмълвно отвори задната врата на джипа и с дискретен поглед ме прикани да влезна. След секунди седях на задната седалка. Чух вратата, от която влезнах, да се затваря. Отвори се другата задна и до мен седна младият шофьор. Последва кратка пауза. Младежът се вълнуваше!
- Без имена и целувки! Само ще ми духаш и ще глътнеш всичко! Не искам да си изцапам тапицерията. – ясно и категорично ме информира пичът, след което се облегна самодоволно назад.
Главата му бе опряна горе на мястото, където минава колана. Разположи тялото си леко по диагонал, като опъна краката си. Маратонките му достигаха дъното на пода зад седалката отпред до шофьора.

Отзад в джипа мястото беше много просторно. Започна да се усеща хлад от включения климатик. Отвътре запаленият мотор на колата не се чуваше. Реших да пристъпя към действия. Отвързах връвките на новите му тънки панталони. Повдигнах към гърдите му новата му тениска с логото на известен бранд. Младежът имаше леко светло окосмяване около пубиса си. Дръпнах бавно и леко надолу долнището му, заедно с черните му слипове, и пред мен се появи красив, необрязан, бял, мек, около 9-10 см., заспал и прилепнал върху огромните и висящи топки член. Започнах с ръка да го събуждам. Хуят на младежа започна постепенно да се изправя и да увеличава размера си, както на дължина, така и на дебелина. С другата си ръка обхванах деликатно отпуснатите му, но пълни с тестостерон топки. След като стана твърд пенисът на момчето, леко с език почнах да го облизвам както по главичката, така и по ствола му. Чувах тихо стенене идващо над главата ми. Насочих парчето му между устните си и го налапах. Обхванах вече станалата му като огромна гъбеста глава. А след това и останала част от члена му. Забелвах го с ръка. Ясно се очертаваше юздичката на препуциума му. Отново го налапвах. Образуващите ми се слюнки в устата ми ми помагаха много във фелациото. Курът на пича не беше много дебел. На дължина вече достигаше 15-16 см. Това ми позволяваше да го поглъщам до края му в дълбокото си гърло. Младежът не правеше нищо. Стоеше легнал почти неподвижно с крака и ръце. Продължавайки да му духам, той започваше да се кефи и да диша по-учестено. Ускорих темпото. Усещах с устните си удебеляването на пикочния му канал изпълнен със сперма готова да експлодира от еднооката му малка змия. Стоновете му се увеличаваха звучно и продължително. Тялото му започна да се разтърсва от конвулсии. Изпъна краката си на макс.
- Брааа…т, свъъ… ршвам! – силно и категорично чух да поизнася младежът.
Намалих темпото и след секунди няколко откоса сперма попаднаха в устата и гърлото ми. Количеството лепкава течност бе огромно! Вкусът ѝ бе солен. Започнах да преглъщам. Изцедих с ръка и облизах и последната видима капка от члена на момчето. Между предните седалки имаше кутия със сухи кърпички. Дръпнах 2-3 за да се избърша. Пичът стоя безмълвно и неподвижно няколко минути. Лицето му не издаваше емоция. Явно осмисляше случилото се преди малко. Дали се срамуваше? Странно и чиста случайност бе, че вътре в колата през тези около 10 минути телефоните и на двамата ни не звъняха. Младежът се изправи леко и седна нормално на седалката до мен. Подадох му кутията с кърпичките и той избърса започналата му да намалява долна глава. Надигна се леко и прибра полутвърдото си омекващо мъжество обратно там откъдето му го бях извадил. Пристегна връвките си.

Отвори врата и излезна. Качи се на шофьорското място и погледна телефона си. Без да се обръща назад, каза:
- Бате, трябва да тръгвам!
- Окей, пич! Надявам се да ти е харесало?
Той не каза нищо.

Отворих вратата и слезнах от колата. След секунди той потегли пропускайки няколко коли пред себе си. При завиването за влизане в улицата видях през стъклото на колата му лявата ръка с изправен палец нагоре. Преместих се на средата на улицата гледайки отдалечаващият се джип. Зад мен нямаше коли. Кратки примигвания с аварийките отзад изразяваха благодарността му. След това колата се изгуби от погледа ми.

Имах нужда от вода. Гърлото ми бе сухо и солено. В колата имах. Пих, жабурках и плюх в храста зад себе си. “Идиотът” бе предизвикал успешно с 15 години по-малкия младеж, като той се бе вързал. Сигурен съм, че ще помни дълго тази свирка! Може и на него да му е харесало!