Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
- Остани! – шепотът ми го улови пред вратата. - Моля те!
Не се обърна. Колебанието му изсмука въздуха от стаята. Ако се беше протегнал, за бравата, щях да си замълча. Да го пусна. И всичко да свърши.
Гръбните му лопатки издуваха фанелата, сякаш събира кураж да каже нещо. Но сведе глава и издиша.
- Нека го направим за последно? – помолих.
Свлеченият ми халат прошумоля на пода. Ако сега направеше крачката си напред, щях да съм гротескно изоставена статуя на голото тяло. Чаках да реши дали да бъде джентълмен или мъжът който е.
Възпитанието му надделя. Обърна се.
- Бях те предупредил! – гласът му леко изневери, докато се опитваше да ме гледа в очите. - Това значи край!
Сега вече се ядоса. Гледаше ме сякаш съм потъващ кораб, натоварен със стока и търговски надежди.
- Защо го каза?! Защо?
Мълниите от очите му биха посели огньове и пожарища, но аз не съм сухо стърнище и го поемах като манна, докато се приближаваше. Движенията му бяха омекотени. Погледът – трескав. Обходи всичко по мен. Ушите? Защо ме гледа там? Устните. Лицето му леко освирепя. Очите му пронизаха шията ми. Като отговор раменете му се стегнаха. Ръцете му посегнаха към мен. По дяволите! Любов или кроше? Дори да ме удареше сега, бих го приела. Не иска да ме загуби. Знам, че не иска.
Аз го принудих. С това тъпо и просто “Обичам те”. На което нямах право.
Посегна към челюстта ми и я хвана с една ръка. Стисна силно. Подигравах му се с очи, тип “само толкова ли можеш”. Дразнех. Нарочно. Страстта поне е нещо. Бягах от безразличието му. Бягах оттам на всяка цена.
Вдигна ръка към гърдата ми. Разтвори длан. И замря. Пак. Дишаше трудно. Шумно и дълбоко. Стисна челюстта ми още повече. Устните ми, събрани като човка, се разтвориха. Обзе ме сластна нега. Торсът му излъчва толкова мощно, че усещах топлината му дори на ръка разстояние. Знаех, че е надървен. Без да поглеждам към дънките, просто знаех. В мътилката на кладенците му виждах как вече ме е хвърлил назад върху леглото, скочил върху корема ми, бие шамарчета и обижда. Подчинява. А после ми изяжда лицето в хищно лизане и смукане.
Но пак се възпря. Този миг стана вечност. Всичко бе възможно. Не дишах. Адско напрежение. Ако си отиде, ще е завинаги.
И двамата губим.
Ако остане, губи позиция. А не е свикнал с това.
Кой да му обясни, че контролът му не струва, щом е в игра с ясни правила? Тогава контролираният е той. От правилата си.
Както ме държеше с една ръка, полунадвесен, тежък, мътен и някак чужд, ми стана още по- мил. Отпуснах се за миг. Клепачите ми се притвориха от възбуда.
Николай си е Николай. Невъзможно е да не му позволявам всичко. Всичко!
Не използва ръката, протегната към цицата ми. Свали я надолу. Гадняр!
Най-нагло ме опипа по голата пишчица. Надсмя се на влагата ми. На готовността. Присмя се на слабостта ми да омеквам, моментално, щом пръстите му се озоват в слабините ми.
Може го и през дрехи. Може го в кола. Навън. Навсякъде и по всяко време :)
Дори не му бе нужно да погледне. Дланта му знае точното разстояние. Пръстите му знаят точното движение. Разтвори лабиите ми. А средният му пръст се пързулна директно към гьола на удоволствието.
Бръкна в мен.
Главата ми се килна назад и прискимтях. Замря в мен. Наврял се, смачкал входа, упражняваше равен натиск и слушаше плиткото ми дишане и не изкрещяна молба да нахлуе пак. Да излезе. И да ме прониже отново.
Натискаше се в мен, съскайки през зъби. И мислеше дали да си тръгне. Виждах го. Като нищо ще ме зареже така. Миг, без да тече каквото и да е време. Пръстът му в мен гореше, а аз пулсирах. Смучех го като биберон. Умирах от срам.
Ако изтеглеше ръката си и се обършеше в лицето ми? Ако се завъртеше и излезеше? Щях да съм ебаси нищожната. Жалка. Молеща за уй. Не, не уй. А неговият точно хуй.
Мигът свърши. Издишах напрежението, щом усетих гъдел да побърква влагалището ми. Той мърдаше пръста си. В мен. Въртеше го. Ровеше.
Побърка ме.
Смили се.
Остана.
Остана за последният ни път.
Наведе се и ме целуна по човката, която още стискаше. Отпусна хватката и усетих как бузите ме болят. Блъсна ме в путката с рязък тласък и втори пръст. Захапа ме за шията. Олиза я.
Захапа зърната ми.
- Съблечи ме! – нареди.
Заех се да изпълнявам. Макар да ми бяха омекнали коленете и съзнанието ми да бе в мъгла. Не знаех кое е реално? Че ме иска? Прощава? Или му дожаля?
Плъзнах ръце под фанелата и го опипах, сякаш не знаех дали е жив. Повдигнах крайчето ѝ и забих муцуна в пъпчето му. Въртях език, смучех и целувах, изпивах топлината на кожата му и щастието, че ми е разрешил да му се наслаждавам. Дори да е за още миг.
Откопчах панталона. Смъкнах го.
Курът му бе готов. Твърд, ароматен плод, напращял от здраве и похот, се разлюля пред устата ми.
Не го целунах. Не го поех с ръце. Той мрази да съм предвидима. Дори да не го е осъзнал. Но си бе така.
Затова изпълних задачата и просто се изправих. Бавно. Толкова близо, че курът му се претърколи първо по челото ми, после по носа и се обърса в устните ми, преди да го претрия по корема си. Притиснах се силно. Гледах го в очите. Спрях се, когато се изплаших, че пак ще кажа “онова”. Затова стиснах клепачи. И наврях лице в подмишницата му. Вдишах. Пипнешком докопах ръба на фанелата и я изхвърлих през главата му. Той ме изблъска назад, прекрачвайки дрехите си и преди да падна, ме стисна силно под мишниците като удавник и ме завлече към леглото. Качи краката ми на раменете си и се плъзна върху мен. Отхапа ареолите ми и да ги покри с плюнка.
Бавно и заплашително спусна глава между раменете си, с което съвсем ме сгъна. Разтворена, мокра и гореща усещах тялото му над моето, като хищник, който ще пирува. Грубо. Първично.
Залепил лице до бузата ми, прошепна съвсем тихичко, точно в ухото ми, докато устните му ме гъделичкаха:
- Тази среща не се е състояла! Не си ме виждала. Не си говорила.
И заби зъби в крайчето на ушната ми мида. Плъзна език навътре. Пламнах от възбуда. Но той ме изпревари и завря три пръста навътре в устата ми, докато ми се доповръща. Изправи се на една ръка, а с другата ме изнасилваше в устата. Прекъсна за миг, колкото да проточи дълга плюнка върху езика ми и отново плъзна пръстите си по него, чак до сливиците ми. Рефлексът ми сработи. Извих шия и щях да повърна, но ме стисна силно през шията с другата си ръка. Така беше останал само на лакти. Тежестта му ме пресова към матрака. И вагината ми полудя от кеф.
Отпусна захвата. Бях се подчинила, като мекичка безволева мемори пяна.
Издра ме с часовника си, докато провираше ръката си между телата ни. Хвана си хуя и го подпря на входа ми. Гореща точка. На това му казвам аз новина от горещата точка.
Или поне от там, където би следвало да имам плът, но всичко плуваше в сокове, без дъно. Без ориентир за релефа.
Натисна моментално. Курът му проби навътре. Рязко и внезапно. Дори нямаше време да отмести дланта си. Наби се мощно още няколко пъти така с часовника дерящ разпъната ми около вулвата плът. И пръстен от пръсти около ствола на кура.
Подкара ме мощно. Агресивно. Блъскаше здраво. Краката ми отскачаха покрай ушите му. Толкова бе хубаво, че можех с часове да го гледам как се гърчи над мен, въпреки че нямаше да се изправя лесно после.
Обаче скоро се изгуби тръпката. Стана някак... машинално.
Вгледах се в лицето му. Не беше тук. Ужасих се, че е съжалил. Мина ми през ум, че ще му спадне, без да свърши. Че съм му омръзнала. Че не ме иска повече.
Измрънках и отпуснах краката си встрани, от което той се спря, отсъстващ, докато се пренаместя и сключа пети зад кръста му.
Този път отпусна глава върху челото ми.
Заклати ме по-бавно. Ритмично. Без да излиза. Когато коремът му се залепеше за моя, изпитвах еуфория. Контактът бе супер възбуждащ и чувствен, интимен и духовен. Като преди.
Подпрял чело в моето, той обхвана лицето ми с ръце и зашепна:
- Искам нещо друго.
- Какво? – излизах го по вертикала в отговор.
Николай не отговори. Просто спря да се движи. Изтърколи се встрани. Загледа се в тавана за миг. После нареди:
- Седни! – и се нагъзи на четири крака пред лицето ми. - Лижи ми гъза и ми бий чекия!
“Ах, пиленцеееее, това ли било?!” – идеше ми да се изсмея с глас.
Седнала, видях пред себе си разтворен мъжки гъз. Черен. Космат. Бръснал се е само до топките. Бедрата му се оказаха идеални, за да се набирам, захваната за тях. Но преди да занавирам лицето си с изваден език към ануса му, първо го разтворих силно. Разцепих му цепката направо. Така че да го притесня. И да ми издиша анусно в лицето. Моментално се надървих. В женския вариант, де! Всичко ми се стегна. Прииска ми се да му завра нещо рязко, с въртеливи движения, от което да му засуча сфинктера като пране. Бързо се овладях. Приближих носа си и издишах точно там, в набръчканото. Погъделичках с език. Плъзнах едната си ръка отдолу по скротума и оставих мъдете да ми тежат на китката, докато му смъквам кожата на ствола. Правех всичко бавно.
Забих устни и целунах сфинктера. Той се сви. Изрових плюнка зад зъбите си и я спуснах навън по устните си, за да го целуна мокро втори път.
Николай вече пъшкаше, като курва. Не ме издържа да се мотая с чекията и сам се зае.
Използвах това за да забия пръстите си в бедрата му и да го хапя по косматите кълба напосоки, докато изненадващо забивах език в анала му. Не пробих навътре. Не можах. Но поне упражнявах натиск и отворът потъваше леко навътре.
Исках да включа пръст, много исках. Но не се осмелих.
Опитах да размажа лиги по сфинктера с възглавничката на средния си пръст, обаче Николай изръмжа предупредително, без да прекъсва чекията си по пътя към кулминацията. В миг на лигня се изплезих, заврях нос в гъза му и взех да произнасям “брррррр”, блъскайки се встрани, от което той изригна.
Така отмаля изведнъж, че се пльосна по очи и свърши, лежейки върху ръката си.
Мълчахме.
Някак с разменени роли. Лекичко се измъкнах от леглото. Наврях се във фанелата му. Влязох в дънките и ги повдигнах малко над коленете. Той се обърна и ме погледна с изненада. Пъчех се. Путката ми стоеше гола измежду дрехите. После прихна.
- Лапай, кучко! – заповядах.
Николай така бързо ме сграбчи в обятията си, че ми изкара акъла! Сега пък къде сбърках? Отпусна ме да стъпя здраво и в следващия миг ми приложи хватка.
С подкосени колене полетях назад към пода, но той ме улови. Хилещ се. Прегракнал. Инструктира:
- Излизай от тия слипове! Не лапам на мъж!
Оставих се на езика му за цели 60 секунди преди да изригна. Пипаше ми Г-точката и не се спря, докато се тресях. Масажираше още и още, вътрешно, когато се закани лукаво:
- Сега ще те изчукам с дистанционното!
За пръв път слях оргазми. И пикнах.
Така започнаха срещите ни с код “това не се е случвало”, където нямаше правила. Нито сейф дума.
Защото само с него можех да ходя по ръба.
Кой твърди, че Земята е обло кълбо? Глупости!
Нямам право да лепя мнения по хорските историйки, ако и аз не се пльосна, достъпна и готова да поема критики, нали така? :)))
Чудесен сутрешен етюд от Майсторката. БДСМ с голи ръце. Кратка музикална буричка в стил Стравински. Тези дни видях едно клипче - момче свири на пиано с една ръка докато реди кубче рубик с другата. Мисля че и Авторката го прави в този стил, с едната пише, а с другата свири, сладко наслагване на две красиви мелодии, едната е тук, другата си е за нея.. ;)
MrN, виждам, че не се плашите от морски чудовища и сте опънал платната към заветния хикс. Много ми е приятно, да ме опъвате, Капитане, да ми приглаждате ръбовете и да забивате пръст в посочената цел. Не всеки умее да ни чете, нас, картите с картинки, но вие имате око и още по- важно, боравите превъзходно с езика :)! Истинско удоволствие е да бъда наблюдавана! Thanks, love!
С езика съм наистина добър и старателен, в комбинация с 1+ пръста. Je t’observe avec plaisir, ma chérie.
Zh. Много хубаво! Усетих сексуалното напрежение, пренесе ме във времето, случвали са ми се подобни неща и ти завидях на дарбата да опишеш всичко това. Браво, не си си губила времето само с филми ;-)
Zh, като очаквах, че ще ми оставиш мнение, се чудех дали ще кажеш, че "не е твоето". Винаги си бил любител на по- нежни докосвания. Сега ме е страх :) да се кача на вилата. Предният път там писах некрофилийка. Вярвам, че в тая категория вече бих те хванала без опит. :)))) Но е тайна, де. Не биваше да говоря за това. Да се направим, че не съм казала нищо. :)
Zh. "И заби зъби в крайчето на ушната ми мида. Плъзна език навътре.". Тук ме улучи, много обичам... и после да оближа мокро вратлето от ухото до ключицата, докато хуйчо си ровичка путето. И другото към края на разказа ми се е случвало. А ако има некрофилия в следващия разказ дори няма да чета.
Спокойно. Подарен е разказа, а не подаден за публикация. Иначе би било интересен казус тук, предвид закона. Но ако пък сме във фентъзи? Пуснах провокацията, само за да кажа на мълчаливите наблюдатели, че движението напред е промяна, а промяната изисква да напускаме границите на комфорт. Не търсим одобрение. Търсим ефект. Че са ни повярвали, когато гаднеем. Както когато Бахи изригна един ден срещу история с Карлос и майка му. :))) Голяма част от разказите тук не възбуждат по нормалния начин, а ни карат да се срамуваме от това. Или пък тотално ни вбесяват. И това пак е провокация. На реакции, диалози, лигни. Не бих могла да пиша, предугаждайки вкусовете на хората. Да им се харесам. Да подложа? Но какво? Шаблон? Първо това, после онова? Мисля, че всички отдавна вдигнахме летвата и можем да си позволим да поизтрещим. Ех, Мустанг. Липсват разказите ти. Aleksandar се оказа висока летва за мен, трябва ми специална нагласа за него. Затова се издадох, Zh, защото отдавна не съм публикувала и не искам хората да мислят, че съм спряла да пиша. Не. Експериментирам. И не че тук е форум на литературата, но мисля, че за старите кучета би следвало да ни е любопитно кой къде рови :)) из какви мочурливи места вади коренища. На мен поне ми е интересно. Чакам Dandog с ония двете коври :))). И пепелника Бохемия. Ей, момче, съсипа ме с тоя пепелник ;))).
Приятна изненада е да те чета всеки път, Чародейке! Въпреки, че не описваш сексуален акт с много думи е достатъчно горещ разказът. Тези кратки изречения с по дума-две удрят силно и то в целта. Този път си накъсала текста с много абзаци. Щях да кажа: "излишно много", но се е получило по-въздействащо.
Кук, за това похватче :), с дума- две имах добър учител. А че ме удари в-към-то-под-лъжичката това изпълнение https://youtu.be/kBjCp5LISuU?si=7OUXpS005t8AtSEV ме засърбяха пръстите, така си беше. Знаеш, че бях залитнала в други сфери, общочовешки и несексуални, но ако дори не пиша, къде, питам ассс, къде ще му излезе края :))))).
Знам какво е. Спомен или попадане на нещо в подходящо време и искрата става пожар. Важното е да пишем за личен кеф, няма значение какво.
Az_sramejlivkoto Благодаря ти Fairy за прекрасният разказ. Стилно, екзалтиращо, на ръба между вулгарно-просташкото и аморалното, което се противоставя на догмите. Стил Маркиз дьо Сад, но усъвършенстван. Прочетох го с удоволствие. Благодаря ти. Аз все още, чакам да одобрят третата част.. :)
Ами добър разказ по мое мнение...май - лично ме издразни тези отношения подчертани в началото... с това дали ще и посегне за бой или за любов. Та от тук идва това мое "май". Ама си го има в народопсихологията ни - щом ма бий ма обича!
Вай, вай, вай! Какви работи са се изписали днес - съдя по бурните коментари под "Неочакван секс" и по подмазваческите такива тук. Не съм чел нищо от историите по разбираеми причини(днес имах извънредно натоварен полов ден и сега съм се отпуснал блаженно), но утре вечер сигурно ще успея да изкоментирам поне днешните истории. Знам, че моите коментари се очакват, като пороен дъжд над изпепелена България, но има преживявания, които не могат да се отложат и моменти които нито се наваксват, нито се повтарят. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Срамежливко, това прекрасно описание, което даде, говори толкова много за твоя аналитичен и комбинативен ум плюс кавалерска щедрост, че независимо дали съм заслужила такива похвали, ти се издигна високо. Благодаря! ***Морской, не случайно подадох линк към песничката с бенг- бенг, която ме вдъхнови за горното етюдче. Когато са двама и когато има химия, дали е танго/ салса или дуел, никой не може да каже. Човек се влюбва в образа си. В начина, по който се вижда/ чуства с другия. Взаимно са си полезни в това отразяване в огледало, все по- далеч и все по- навътре. Сякаш балната зала се затваря около тях и пречупва тънки тунели от безкрайни смаляващи образи. В един момент се виждаме с нещо, което не ни харесва. Нещо, което другият вижда. И той не го харесва. Идва дуела. Нещата се променят. Един остъпва, друг се извинява. Танцът продължава. Любов или бой? Метафора е. В пряк смисъл- дали бих стояла, ако обичан от мен мъж ми извърти една плесница? Приемам ли го за нормално? :))) Хайде, познаваме се. Дали бих? Като тийн имах приятелка, когато гаджето ѝ я наби, не помня за какво. Ходеше с подуто синьо око. Мина много малко време и родителите ѝ му простиха, приемаха копелето у тях, на масата, все едно нищо не е станало. Тогава се научих да усещам онази гнус и ненавист дълбоко в червата, срещу слабостта, вредната глупост, сервилност и малодушие. Брат. Баща. И нищо. Не, Морской, първият, който разбие тази устичка :), ще бъде и последният. Абсурдно е да се говори за приемане. Извън коментар. Но в изграждането на емоциите ви имах нужда от малко лъжичка :)), мъничка, само четвърт доза отрова :), не е достатъчна за друго, спокойно. :) ***Бахи, Бахи, изгорех! Късно е, чадо! :))))
Az_sramejlivkoto Fairy, благодаря ти за отговора. Разказа ти за мен наистина специален, защото подобно нещо, но с други нюанси ми е един от малкото сбъднати фетиши. А стила ти ... Това е тема за есе
Оффффф, шизофренио, няма ти чета простотията и да правя анализ- НЕ ЗАСЛУЖАВАШ! Лиши другите читатели от порция солиден хумор, а себеси от честно мнение за "творчеството" ти! За кое да е късно ти къде пак се вреш с твоята празна ФУРНА??? Имах предвид, че няма да си отложа преживяванията и неповторимите моменти за да ти анализирам драсканиците тип СЛОВЕСЕН СЮРГЮН на пациент от КАРЛУКОВО, който не си пие редовно ИЛАЧИТЕ(това си е самата ИСТИНА) и жегите му действат пагубно върху китайския "бъгнал" микропроцесор. Водиш разговор в главата си с 15 души едновременно, мисълта ти прескача от тема в тема с всяка следваща дума, даже не с изречение. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Твърде си натегнат, мюзеине. Не умеят да те улабят! Каписъзи!
Фей не знам до колко се познаваме - предполагам че с времето съм те усетил че не би толерирала насилие в тези отношения. И не те опреквам в това - просто казвам какво ми направи впечатление лично на мен в разказа... Ясно ми е че всеки разказ е измислица или поне повечето.... Така че не разсъждавам толкова на дълбоко че да свързвам разказа с автора и да го анализирам спрямо разказите му. Кой ти има толкова време да се филмира :) Поздрави
Посления коментар е мой :)
Интересно. Обръщане на ролите и осъзнаване на безнадежността на отминаващия момент. На отиващата си връзка, на любовника, който си тръгва докато страстта още тлее и изригва на пресекулки като Стромболи. Симфония на страстта, която си отива. Strani amori vanno e vengono...e si lasciano come noi...ma perché restano nel cuore? Или ми напомня също на една българска песен “Остани тази нощ, тук при мен остани, двете тежки врати любовта ни ще скрият...остани тази нощ. Твоят сребърен сън, ще е моя загадка и дъх в тъмнината...” Интензивни сексуални моменти в тая безнадежност на сбогуването, когато всеки жест, всяка дума и всяко движение е заложено като за последно. Да въздейства до ръба на възприятията. Да се помни и да остава. Да остави следа. Почти като сбогуване. Като “пускам те. Но остани там, откъдето никой не може да те заличи”. Така го усетих аз. Разбира се, автентично обезоръжаващо. Кака Тина
Тин, падна ми шапката! Буквално. Провирам се из едни изоставени градини край кирпичени къщя. Толкова красиви асоциации си дала, такъв нагнетен комплекс от страдание и желание, че рязко се почуствах сред най- близки приятели. Сходни светогледи. Сходни нужди. Плис- плис легенчето, докато омотани в бели халати, жълти робини ни обслужват красотата, а черни негри ни веят пред лицата. Много ми е приятно, че ме четеш така дълбоко и с разбиране. Коментарът ти се пося, обещавам да се грижа и да дава плод. Прекрасна неделя желая на всички! И с големи, и с мънички! :)))
Фери, това е защото е преживяно, изстрадано, почувствано. В друг контекст и с много скъп човек, с когото географската дистанция ни раздели. Много пъти съм искала да напиша тая симфония на сбогуването, когато интензивността на чувствата те хваща за гърлото. Но като фаталист си казвам: Не. Не е било сбогуване. Пак ще се видим в тоя живот. Това е само една затворена скоба. Чувствата, спомените, уловените моменти остават. Отвъд паралелните ни животи, които си текат, както времето. А великият Айнщайн е казал, че времето е илюзия. Някъде там, минало, настояще и бъдеще текат паралелно и се преплитат, създавайки хиляди възможности в хиляди паралелни светове. И ние винаги можем да изберем всяка една от тях. Нас винаги ни има в сърцата на най-скъпите ни хора. Дори на другия край на света. Дори, когато не сме се чували и виждали от поне пет години. Да, времето е илюзия. Любовта остава. Неделята семейно с мъничкия беше наистина прекрасна! Да ти се връщат десетократно пожеланията :) Кака Тина
Аман от тези двете дърти недоклатени, от всеки желани, вечно ненаебани. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Тин, душо, много ми е любим един израз на Дънов "Не можеш да мислиш за някого, ако и той не мисли за теб в този момент". И винаги се сещам за граф Монте Кристо и пълнолунието. И затова как се иска огромно, безмерно тежко и плътно налягане, за да стане на диамант туй, дето хората ползват за драсканици. Носѝ бижуто си с радост и благодарност, че си от избраните! ***Хайде сега на второ кафенце да стоплим босите петалца. :)