Нина (част 1)

15.07.2019 | sexkupon

Преди години, началник на отдел реклама във фирмата, в която работех като счетоводител, беше жена на около 35-37 години. Казваше се Нина, и беше солидна дама със забележителна фигура. Не познавах нито един мъж, който да не е желаеше. Висока, зряла жена, с големи гърди и дълги стройни крака преминаващи в стегнато дупе, което караше мъжете да обръщат поглед към нея. Момичетата, които работеха в нейния отдел я смятаха за своя наставница не само по въпросите за работата, но и в изкуството да се привлича мъжко внимание. Често заглеждах краката ѝ, защото още от малък ме привличаха женски крака, обути в хубави ботуши. В това отношение Нина беше моя идеал. Само лятото я бях виждал с обувки, и то винаги ги носеше с чорапи, даже и в голямата жега. Щом дойдеше септември и обувките веднага се сменяха с ботуши. Имаше няколко различни модела, почти всичките достигаха до закръглените ѝ колене. Нина никога не се преобуваше на работа, затова никога не бях имал щастието да видя, как надява тези ботуши на прекрасните си крака. Нина нямаше нищо против да пуши заедно с мъжете и това стана причина да увелича цигарите. Всъщност се виждахме доста често по време на работните дни, защото заемахме съседни кабинети, а те представляваха едно голямо помещение разделено на две стаи с прозрачен стъклопласт. Ръководството считаше, че когато хората не се виждат много, не се отвличат от работата си. В моя случай нещата бяха се изплъзнали. С Нина седяхме лице срещу лице, в съседните кабинети и моят поглед не слизаше от краката ѝ, особено когато обуеше любимите ми червени ботуши с висок, тънък ток. Излишно е да казвам, че тя носеше с ботушите си само къси поли. Видът ѝ винаги беше доста предизвикателен, особено когато премяташе крак върху крак. В такива моменти се молех да не ми се налага да ставам из зад бюрото си, за да не се налага да крия подутината в панталоните си. Ръководството впрочем, никак не беше против Нина да се облича максимално предизвикателно, защото клиентите ни се разтапяха още докато я видеха. Освен това тя заработваше доста добре и можеше да си позволи да си купува неща, които не бяха по джоба на другите ни колежки. С Нина се разбирахме доста добре. Бях с тринадесет години по-млад от нея и може би тя изпитваше някакво майчинско чувство към мен. Често, на по чаша кафе, ме разпитваше за личния ми живот и май се опитваше да ме сватосва с една от подчинените ѝ. Но нито едно от младите момичета в отдела ѝ, не можеше да се сравнява с шефката си. Семейния ѝ живот, за разлика от служебния, не вървеше особено добре. Имаше две дъщери – на по 10 и 14 години, а с мъжа си бяха само като съквартиранти. Всъщност, отдавна искаше да се разведе с него, но не го правеше само заради децата. Беше си споделила с мен, че от вече две години не само не спят заедно, но почти и не си говорят. При това, всеки от тях си имаше право на собствен личен живот, с което Нина явно не злоупотребяваше. Из фирмата се носеха слухове, че директорът се ползва от постоянното ѝ благоразположение, но това беше излязло от един от служителите, когото Нина беше отрязала преди време. Наистина, в последно време започнах да забелязвам, че Нина започна да се заиграва с едно младо инженерче, току-що дошло от университета. При това, дочух за това и от една от нейните сътруднички – явно тя нямаше нищо против да се обзаведе с млад любовник, и макар че младокът още не беше успял да се възползва от възможността, аз реших че трябва да побързам, ако искам да го изпреваря. И тук ми помогна случаят. Докато правех отчетите, забелязах сериозна липса в отдела на Нина. Реших да се възползвам от това и да я пошантажирам малко, но дори и да не постигнех целите си, пак нямаше да я издам на ръководството. Очертаваше се някакъв фирмен купон по случай рождения ден на директора. След като пийнахме и хапнахме, започнаха танците. Аз с известна ревност следях за Нина, която, обута в любимите ми червени ботуши, танцуваше с другите колеги. Всъщност, тя беше облечена и в костюм със същия цвят, като ботушите ѝ, състоящ се от сако и къса пола, която стигаше до под коленете ѝ и така се виждаше част от черните ѝ чорапи. Това, че е с чорапи, а не чорапогащник се бях убедил на сутринта, докато ѝ помагах да излезе от колата си. Тогава в протегната ми ръка легнаха нейните изящни пръстчета, стегнати в кожени ръкавици в същия червен цвят, а на Нина ѝ се наложи да повдигне края на и без това късата ѝ пола, за да постави на асфалта стройния си крак. За миг успях да зърна ръба на чорапа ѝ, а по-късно в офиса се убедих съвсем. Тогава тя, обърната с гръб към мен, невнимателно си пооправи полата, като забрави преди това да надигне чорапите си нагоре. Усещайки напрегнатия ми поглед, тя се обърна рязко и леко засрамено, но и малко предизвикателно ме попита:
- Харесва ли ти костюмът ми?
- Чудесен е, но за кого е всичката тази красота? Може би за мен? – реших да поддържам шеговития тон.
- Може и за теб да е. Отдавна съм забелязала, че не си равнодушен към краката ми. – парира ме Нина.
Не успяхме да продължим многообещаващата беседа, защото ме повикаха на доклад при началника. Сега, когато я гледах как танцува с избраника си, и докато слушах нейните момичета да обсъждат вероятната цена на костюма ѝ, разбрах че и тя е преминала към решителни действия. Отначало започнаха бавен танц, като тя притискаше големите си гърди към кавалера си и поклащаше бедрата си. Пристъпваше плавно на десетсантиметровите си токчета. През фланелката ѝ (сакото отдавна беше съблечено) прозираше дантеления ѝ сутиен. Нина явно се опиташе да атакува конкурента ми, но за щастие той видимо не беше на висота. Предишната вечер до офиса беше дошла приятелката му и го беше заварила в пушалнята заедно с Нина, макар и не насаме. Аз присъствах на този момент и видях, какъв поглед беше хвърлен към моята любимка, която седеше седнала със скръстени и опънати напред крака, обути в елегантни ботуши на високи токчета. Късата ѝ, както винаги пола, позволяваше да се види голяма част от въпросните ѝ крака, с които Нина можеше само да се гордее. Невестата на Андрей (така се наричаше младото инженерче) май не смяташе съвсем така. Това си личеше по святкащите ѝ очи и презрително сбърчените ѝ устни.
- Андрей, да вървим. Мама отдавна ни чака! – изсъска девойката и без да го изчака се обърна и тръгна към вратата.
Нейния виновно ни каза “чао” и тръгна след нея. Беше ясно, че сега се чувства доста неловко, още повече, че едно от момичетата от отдела на Нина познаваше приятелката му и в момента ги наблюдаваше внимателно. Най-накрая той се извини и напусна дансинга. Само след малко вече го нямаше и в стаята, където ние се забавлявахме. Нина седна до мен. Едната ѝ гърда ме докосна.
- Гледай какви мъже! Да оставят жена по време на танц! Налей ми вино!
Подадох ѝ чашата и тя я изпи на един дъх. Понеже се надявах да се прибера на собствен ход, бях пил съвсем малко, което обаче не можеше да се каже и за Нина. Предложих ѝ да я закарам и тя с радост се съгласи. Взе сакото си, аз я хванах под ръка и отидохме към нейния кабинет да вземе чантата си. Усещах я, че малко трудно се държи на краката си. Спряхме се до женската тоалетна и тя ме помоли да я изчакам. Аз запалих цигара и зачаках. Вече си допушвах цигарата, но Нина все още не излизаше. Дали не ѝ беше станало лошо? Реших да вляза. Тя седеше на тоалетната чиния, повдигнала до кръста си полата си и широко разтворила краката си с червените ботуши и дремеше, облегната на стената. В едната си ръка държеше смачканите си гащички, а с пръстите на другата, блестящи от смазката ѝ, нежно галеше путето си! В тоалетната ухаеше на парфюм и на женска смазка! Първата ми работа беше да затворя вратата. И точно навреме. В коридора се чу тракане на женски токчета, а някой се опита да отвори. Добре, че на етажа имаше още една тоалетна. Изчаках да затихне звукът на токчетата и побутнах Нина по ръката. Тя се усмихна в съня си.
- Ей сега, Андрейчо! – простена.
- Не е Андрейчо! Аз съм Митко! – прошепнах, наведен над нея.
С двете си ръце стиснах гърдите ѝ. Те бяха доста големи, сякаш още малко и щяха да разкъсат сутиена. Не можех да откъсна треперещите си от възбуда ръце от тях! Искаше ми се да извадя члена си и да се изпразня на момента върху нея! Гласът ми и допирът до тялото ѝ, я върнаха в съзнание. Когато ме видя надвесен над нея тя се опита да събере коленете си, но не успя. Краката ми ѝ попречиха.
- Мите, какво правиш? Пусни ме!
- Сега ще видим, ставаш ли още! – казах ѝ аз, докато повдигах омекналото ѝ тяло и се опитвах да я обърна с лице към стената.
- Митко, не съм ти направила нищо! Защо го правиш?
- Млъкни! Че иначе всички ще разберат, как си влязла пияна в тоалетната и си мастурбирала, мислейки си за някакъв сополанко, на когото можеш и да си майка!
- Моля те, пусни ме! Ще направя всичко, което поискаш! – едва ли не плачейки, ме молеше тя.
Гласът ѝ трепереше.
- Нищо друго не искам от теб, освен теб самата и путката ти! Искам да те изчукам, както си трябва и ако спреш да крещиш, никой няма и да разбере!
- Ще викам! Помощ...

Следва продължение...