Деликатна терапия

14.06.2025 | Анонимен

Деликатна терапия
(лифтирана версия на една почти истинска история, но скалъпена от различни персонажи, поради комбиниране на необходимите за целта характери)

Всички имена са напълно измислени и всяка прилика е случайна!

Част I

- Днес се чухме с Мария, онази моя колежка от старата работа. Нещо го е загазила с големия си син. Покани ни да отидем у тях и да поговорим по въпроса. – подвикна жена ми от кухнята, докато се събличах припряно след работа, изгладнял като вълк.
- Коя Мария? Навярно имаш предвид онази твоя приятелка от първата ти работа? Е-хе-е, та това беше преди цяла вечност! Той, нейният син, ще трябва да е бая голям вече, доколкото си спомням. Какво се е случило всъщност? – подвикнах и аз на свой ред така, че и съседите да разберат.
- Хайде, оправяй се по-бързо и ела да ми помогнеш да сервираме вечерята, че децата ще се приберат всеки момент. През това време ще ти разправям. – стресна ме тя директно от вратата на спалнята този път, тъкмо когато ровех в гардероба за домашните си одежди.
- Добре, добре! Идвам. – запътих се след нея, загледан във все още съблазнителните извивки на ханша ѝ под свободния пеньоар.
Тя не е първа младост, но е запазила някак си младежкия си дух и неустоимия сексапил. Тялото ѝ е все така гъвкаво и стройно, като през онези години. Е, не съвсем, но все още кара мъжете да се обръщат след нея, особено когато зачатка с високите си токчета, поклащайки стройните си бедра. Да, краката на моята жена са така невероятни и умопомрачителни със съвършените си форми, че със сигурност объркват нормалния мисловен процес на повечето мъжки индивиди в околността.

Награбих подготвените чаши и чинии и ги понесох към кухненската маса, естествено преди да е разпъната съответната покривката, с което предизвиках познатия до болка поглед, изпълнен с укор към моята разсеяна небрежност.
- А-бе какви сте такива вие мъжете! Ако ви остави човек, ще се храните като прасета, направо на пода! – не закъсня и словесната атака.
- Хайде, хайде, голяма работа! Вместо да ме хулиш, кажи какво се е случило със сина на Мария? – опитах се да се измъкна от масирания обстрел, сменяйки темата.
- Какво се е случило ли? Ами ето това се е случило! Да ви се не види и смотаните мъже! Само знаете да се перчите като петли, а всъщност не ви бива за нищо! Вече нали и той е мъж, та е станал толкова оправен, че не може и една мадама да задържи до себе си. – продължи атаката си тя.
- Оп-а-а... Нещо сме яхнали метлата! И моля да не се обиждаме на специфични особености и характеристики, предопределени от половата ни идентичност! – опитах се да я контрирам.
- Я стига с тези твой философски постулати, с които се опитваш да спасиш гузното си его! Или ще ми развиваш разни утопични теории, или ще ръсиш само цинизми, когато нещо не ти отърва. Виновни сте, защото сте абсолютно неспособни да се изправите очи в очи срещу предизвикателствата на живота! Като клише ли ти звучи? И още по-зле ще ти прозвучи, щом като едно клише приема функцията на неоспорима истина. Но да преминем на въпроса, че ще си дойдат децата и няма да можем да го обсъдим. Мони има проблем с момичетата. – изстреля тя проблема в края на назидателната си тирада.
- Ъ-ъ... Я повтори! Да не е забременил някоя пикла и сега се чудят сватба ли да вдигат или да пледират за аборт? Мони беше по-големият син на Мария, нали така? Ама чакай, той на колко години стана? Някъде към двадесет, май? – зяпнах със съвсем интелигентно учудване аз.
- Мони е на 27 вече, ако искаш да знаеш! Никой не е забременил, защото е твърде неуверен с момичета. Мария съвсем се е отчаяла. Ама и ти с твоята фантазия! Де да беше така.
- А-а, такова, де. Той да не би да е гей? – още по-тактично и почти интелигентно я попитах аз.
- Ама, вие мъжете наистина сте отчайващо ограничени! Не, не е гей! Просто е стеснителен и Мария смята, че той просто няма никакъв опит в секса. Приятелката му го е напуснала и той се е затворил в себе си. Е, успял е да подхвърли някои оскъдни подробности на майка си, от които тя се е притеснила. Нали Мони няма мъжка подкрепа, за да има с кого да си обсъждат мъжките стратегии и тактики. Ама то и да беше останал онзи пияница, баща му, едва ли щеше да има някаква полза.
Сега си спомних, че мъжът на Мария беше офейкал някъде по света, още когато Мони беше съвсем малък. По онова време той се подвизаваше като велик, но все още неразкрит рок-музикант и съответно се мъкнеше с разни още по-талантливи, но също така непризнати певици, с голе-е-еми кръгли циц... Ъ-ъ-ъ, такова де – перспективи, исках да кажа. Моята съпруга е с няколко години по-млада от Мария. В онези времена, когато се беше родил Мони, бяхме още гаджета с жена ми, а когато се появи на бял свят и по-малкият им син, ние взехме та се оженихме. След това неразкритият талант, който толкова дълго дрема потиснат у мъжа на Мария, се разбунтува неистово и го принуди да се запътят (той и Талантът му) към чужбината за реализация, където всичко било къде-къде по-лесно. Ние, по простичките и обикновени хорица, си останахме тук, за да има от кого новоизлюпилите се богаташчета да смъкват по някоя и друга кожа, та белким заситят апетита си към пари и влияние. Неусетно ежедневната ни борба за оцеляване през нескончаемия преход към планирано корумпираната демокрация ни понесе из вихрите на времето, където отделните фрагменти от жалкия ни животец се завъртяха около самите нас, като рояци от стари вестници и продрани найлонови торбички. И ето ти сега, докато се опомним и Монката вече имал проблем с момичетата. Като се замисли човек малко по-аналитично, неизбежно ще се натъкне на натрапчивата мисъл за безсмислието. Да, точно така – самата мисъл поражда мисли за безсмислие.
- Добре, че все ние сме ви виновни, та се налага винаги да ни спасявате от самите нас. И какво мислите да правите сега вие двете с Мария по конкретния случай? Да изпратите Мони на вечерно училище по сексология или да му наемете проститутка, която някак си да успее да го въведе в тънкостите на креватната гимнастика? – жлъчно отвърнах аз.
- Знаех си, че така ще реагираш! Мария го е била записала на психолог, разбира се, но той категорично е отказал и в знак на протест се бил скрил за няколко дни у някакъв приятел. Обмислила е дори и нещо като твоя гениален вариант, но се опасява, че може да попадне на някоя вулгарна парантия, която да смути допълнително момчето, вместо да го насърчи. Трябва много внимателно да се подходи, за да му се влее увереност. – погледна ме в очите тя, без да отрази острите ми реплики.
- Е, след като толкова ги разбираш нещата, защо ТИ не се наемеш да му помогнеш? – гледах онези изумрудени отблясъци в очите на моята съпруга и се опитвах да разгадая какво се криеше зад тях, защото имах опасението, че всеки момент отнякъде ще задуха онзи леден вятър от непредвидени неприятности, чиято пориви притежаваха напълно неясна посока.
- Мисля, че Мария точно нещо такова има предвид, щом ми спомена, че дори самата тя би го направила, в името на бъдещето на детето си. – очите ѝ се сведоха към пода.
- Какво щяла да направи Мария? Я, чакай малко! Да не би... Е-хаа, ама това е една много интересна идея! – отвърнах аз и добавих нетърпеливо: - Кога ще ходим у тях?
- Не съм казала, че ще го направи. Тя просто сподели с мен. – сякаш се заоправдава тя, а само преди миг беше в настъпление.
- Така де, идеята ми допада! За твоята помощ, искам да кажа. – опитвах се да удържам временното си надмощие в словесната битка.
- Я стига! Та той може да ми е син! Ама и ти веднага да ме пласираш някому! Затова ли напоследък ми говориш за разни тройки и други щуротии! – нацупи се не на шега този път тя.
- Хайде сега! На никого не искам да те пласирам. Ако искаш да знаеш, говорим за суинг, който хората практикуват от дълбока древност, за да стимулират чувствата помежду си, чрез разнообразяване на сексуалната си връзка. Да, чувствата са абсолютно задължителни за едно здраво семейство и за да бъдат опазени от опустошителното влияние на рутината, понякога е хубаво да се експериментира, било то с друга подобна двойка или с независимо трето лице. Говорим за доброволно споделяне на партньора с доверен приятел или приятели, с цел разчупване на монотонната сивота, която неминуемо се наслоява в отношенията ни с времето. Рутината е точно тази, която убива секса, а мъртвият секс незабавно отравя любовта. Случаят с евентуалната деликатна терапия на Монката може да бъде разгледан от наша гледна точка като някаква мека форма на суинг, но от друга си е чиста проба помощ на един неопитен младеж. Да ти припомням ли, че по времето на нашите деди винаги някоя от лелите в голямото патриархално семейство се е заемала с функцията да превърне пъпчивите млади ергени-онанисти в истински мъже. Виж сега, да сме наясно! Обичам те и не те давам никому, но нямам нищо против да се позабавляваш и да пофлиртуваш с този хлапак. Така хем ще го предразположиш да проговори за проблема си, хем ще можеш да го посъбудиш като мъж. Надявам се да не допуснеш да се прокраднат чувства във въпросната терапия, защото това вече няма да мога да преживея! Всичко мога да направя за теб и всичко ще ти позволя, стига да имам непоклатима вяра в твоята обич към мен! Разбираш ли ме изобщо за какво ти говоря? – погалих я по бузката и усетих странна възбуда.
- Ще видим... – тихичко отвърна тя и дяволито ме стрелна с очи, обсипващи ме с онези изумрудени искри.

Част II

Мария също не беше за изхвърляне. Времето бе оставило своя отпечатък и върху нея, но не бе успяло да попари нейното женствено обаяние. Седнахме в кухнята, защото бяхме само тримата, тя и ние с жена ми. Разговорихме се. От дума на дума стигнахме и до болната тема. Мария сякаш посърна и с болка в очите се опита да ни въведе в проблема. Ние дискретно задавахме въпроси дотолкова, доколкото да си съставим някаква обща картинка. Накрая аз успях да се сдобия със завидния кураж от набързо изгълтаната ракия и ни в клин, ни в ръкав, се изцепих:
- А-бе я да вземе жена ми да го изчука този дангалак и да се оправят работите! – мигновено ни захлупи една лепкава тишина, смущавана само от методичното покапване на чешмата в мивката.
Мария погледна виновно първо мен, а после и жена ми, която също ме стрелна с един кос смразяващ поглед, изпълнен с укор и присвяткващи заплашителни мълнии. Късно беше за спасителни маневри – камъкът беше хвърлен!
- Да бе, то ако така ставаше! Ама вие мъжете само така ли си представяте, че се решават проблемите! Става въпрос за много по-деликатна ситуация, ако въобще ме разбираш. Пък и притрябвала му е на Мони такава прецъфтяла лелка като мен. – засуети се моята съпруга, в опит да замаже гафът, който блестящо сътворих.
- Ех, чак пък прецъфтяла! Недей да скромничиш, миличка. – усмихна се Мария.
- Разбира се, че точно така става. Един младеж се превръща в мъж, когато придобие увереност, че може да накара всяка една жена да стене под него. В противен случай ще стане като при онези вечни ергени, които го дървят насаме, но когато се наложи да извадят твърдия си меч за сражение, с ужас установяват, че разполагат само с пластелинова пръчица. На него му трябва някоя опитна мадама, която да го насърчи, а не някаква си малка пикла. Мария, ти какво мислиш по въпроса?– продължих компрометираното си настъпление аз.
- Мисля, че си прав. Желателно е да е някоя наистина опитна дама, но трябва да бъде внимателна, защото ситуацията е твърде деликатна. Естествено не си и помислям, че мога да искам такова нещо от вас. Може би ако жена ти все пак поговори с него. Аз опитах, но той се затваря пред мен и нищо не иска да сподели. – сведе очи пак тя.
- Добре, мога да опитам да поговоря с него, но не съм сигурна, че ще успея да го предразположа към откровения. – съгласи се жена ми.
- Трябва да спечелиш доверието му. Това ще стане ако си нежна и секси. Облечи са по-предизвикателно и го накарай да те забележи. Кажи му какво харесват жените, какви очаквания имат при една интимна връзка, па ако трябва му покажи това-онова! – не се предавах аз.
- Ей, ама си несъобразителен и груб! Все на секс го избиваш! Ситуацията вероятно изобщо не изисква подобно решение. – скастри ме вече съвсем открито тя.
- Ти го открехни малкия в сладостите на живота, пък Мария ще има да ми връща. – подхвърлих остроумно аз и смигнах на последната.
- Това да ти е грижата, но отсега ти казвам, че няма да си развалям отношенията с жена ти! То, ако не беше този пусти морал и сама щях да се оправя, както с всичко до сега. – погледът ѝ бе многозначителен.
- Да не губим време тогава и да хващаме бика за рогата! Къде е Монката? Добре, че успях да навия жена ми да си сложи жартиери и секси бельо. Тъкмо удобен момент, нали скъпа? – погледнах окуражително моето съкровище.
- Не ставай вулгарен! Пък и Мони го няма сега. Нищо не обещавам. Ще поговоря с него и ще видим какво ще стане. И нищо няма да планираме предварително, защото аз не съм проститутка. Ще следваме случайността. Може пък и да ми хареса и тогава ще видим кой ще съжалява. – отсече моята половинка.
Продължихме с мезетата и питиетата, по-скоро аз де. Дамите пиеха бяло вино, а аз, както казах по-горе, ракийка с всички налични мезета. Вечерта неусетно се изсули и ние се застягахме да си тръгвахме. Понечих да се обадя за такси, но Мария предложи да звънне на Мони и ако е някъде наблизо да ни хвърли с колата.
- Ама, чакайте малко! Ей сега ще му звънна! Къде сте се разбързали с тези таксита!
След разговора с Мария по телефона, младежът се оказа, разбира се, наблизо и тъкмо се прибирал. Понякога и аз имам късмет.
- Опа-а, ето ти я и случайността! – ухилих се просташки аз.
- Не бъди циничен, казах ти вече! Не е подходящ моментът. – скастри ме моята половинка.
Мони беше висок и строен младеж, който не робуваше на днешната фитнес мания. Излъчваше спокойствие със своята скромност и интелигентност. А-бе, симпатяга и половина! В него нямаше и помен от прословутата нахаканост, присъща за тази възраст. Оказа се добър шофьор. Автомобилът се носеше уверено по софийските разбити улици, ловко лавирайки около безбройните дупки. Бях настанил предвидливо жена ми на предната седалка. Междувременно, уж съвсем непринудено, попитах Мони как върви работата с гаджетата. Той отговори нещо от сорта:
- Никак, жените само развалят компанията.
- Сакън! Недей така бе, младеж! Я виж, би ли се отказал от подобни прелести? – възпротивих се и едвам успях да се пресегна от задната седалка, за да придърпам полата на съпругата ми, откривайки края на фините ѝ черни чорапи, опънати от жартиерите.
В купето бе сумрак, но отблясъците от уличните лампи и неоновите реклами свършиха необходимото, за да могат да се откроят бедрата на жена ми върху тъмния фон на седалката. Тя естествено придърпа полата си обратно, но не така светкавично и не толкова достатъчно, а Монката започна да цели дупките по асфалта. Нищо повече не се случи тази вечер.

Част III

Изминаха няколко седмици. Прибрах се след бачкане, както винаги скапан и свирепо гладен. Заварих жена ми в спалнята по хавлия, а децата да се лутат около хладилника. Те бяха вече поотраснали и можеха да се оправят и сами в кухнята. Като казвам поотраснали имам предвид един кандидат-абитуриент и една по-малка тийнейджърка. Та както казах, децата сновяха между хладилника и масата в опит за скалъпване на импровизирана вечеря. Бре, какво ставаше тук? Отидох пак при моята съпруга. Тя си седеше все така по хавлия и гледаше в огледалото пред себе си.
- Ама какво по дяволите...
- Направих го! Направих го и толкоз! Сега можеш да бъдеш доволен. Ама и аз съм една глупачка! – прекъсна ме тя без да откъсва поглед от отражението си, сякаш говореше на себе си.
- Какво си направила? Какво се е случило? – стреснах се аз.
- Това, което така настоятелно искаше от мен. Изчуках се с Мони, както ти би се изразил. Господи, прости ми! – тихичко прошепна тя.
- Опа-а-а! Имам си вече рога...
- Само не ми казвай, че онази теория, която ми разви за разнообразието във връзката е било само философска метафора или по-простичко казано празни приказки за наивници? Сама съм си виновна, че се подведох и ти повярвах. “Всичко ще направя за теб, само ако ме обичаш”! – заиронизира ме тя.
- Не съм казал такова нещо! – отсякох аз.
- Ето, така си и мислех, че ще стане! – отвърна тя, без да си дава зор да разбере какво точно не съм казвал.
- Обличай се и да тръгваме! Имаш петнадесет минути да си сложиш жартиерите и всичко останало към тях. – отсякох аз и се запътих да видя как се развиваха действията в кухнята.
- Никъде няма да ходя! – чух зад себе си.
- Ще ходим, ще ходим! Някъде, където можем да говорим спокойно и да похапнем, че умирам от глад. А и да не травмираме допълнително децата. – натъртих на последното през рамо.

Част IV

Червеното вино напомняше за себе си чрез рубинените си отблясъци в чашите. Ресторантът не беше от най-скъпите, но бе тих и спокоен, точно какъвто ни трябваше. Бяхме на крайна маса в ъгъла, която ни осигуряваше известно уединение. Добре, че бе делник, защото в противен случай едва ли можеше да с настаним така удобно. “Тия пък, как така си намериха веднага места и то в такъв ресторант?” – ще си каже някой, но нека не забравяме, че все пак говорим за времето малко след началото на хилядолетието.
- Разказвай сега и то по-подробно, без пропуски ако може! – подканих я аз.
- Ако обещаеш да не правиш сцени. Бях се обадила на Мони миналата седмица, за да се уточним къде да се видим за да поговорим, както се бяхме разбрали. Той ми каза, че ще помисли и ще ми звънне допълнително. Намекнах му, че ще ми е по-удобно за днес, защото съм в почивка и няма да съм на работа. Мони ми смотолеви, че той обаче бил на работа, но щял да измисли нещо. За по-сигурно щял да ми потвърди в понеделник, имайки предвид вчера. Така и стана. Разбрахме се да отида у тях към два следобяд, защото щял да бъде сам.
- А, така ли? Защо не ми каза снощи? – прекъснах я аз.
- Защото щеше да ми опяваш и да ми даваш наставления, а аз нямах намерение да изпълнявам твоите фантазии. – опита се да ме укори тя.
- Моите фантазии, казваш? И как се облече? Нали трябваше да бъдеш по-предизвикателна? – продължавах да любопитствам аз.
- Ето! Също и поради тази причина не ти казах нищо, защото Бог знае какви щуротии щеше да измислиш. Ще разбереш, имай малко търпение! С пола бях, ако това може да те успокои. – продължи тя. - Седнахме в хола и аз го подхванах отдалече, за да не го стресна. Казах му, че Мария много се притеснява за него и ме е помолила да поговорим като приятели. Той бавно и трудно започна да се отпуска, едва загатвайки за проблемите с приятелката си. Щом се опитах да засегна по-обстойно интимните им отношения, Мони моментално се заключи в себе си и отклони темата. Бях забелязала, че непрекъснато зяпа в коленете ми, като не можех да си обясня дали гледката го смущава или стимулира. Някакво любопитство ме тласкаше към авантюра, може би благодарение на твоите теории за суинга и ефекта от еротичните провокации. Тъй като така и така бях зациклила в разговора с младежа, който изобщо престана да говори по темата, а обследваше с поглед само краката ми, реших да импровизирам. Тогава се сетих, че ти непрекъснато ме караше да съм без бельо под чорапогащника и реших да рискувам в тази насока.
- С какъв чорапогащник беше? – усещах вече възбудата си в отесняващия ми панталон.
- Цвят карамел, за да си подхожда с полата и бельото ми, онова дантеленото. Нали искаше да съм секси? Считай, че съм изпълнила всички твои изисквания, по отношение за дрескода. – отвърна тя.
- Не, не си! Аз бих предпочел да си с жартиери, защото наистина е по-секси и защото е доста по-практично, когато се налага! – отсякох аз, акцентирайки на “защото”.
- За практичността не се притеснявай, защото бях го предвидила! Защото чорапогащникът е от онези с отвореното дъно и защото бикините ми не бяха под него, а върху него. – отговори ми тя в същия тон.
- Не може да бъде! Продължавай! – възкликнах аз и усетих пеперудите около чатала си.
- Отидох до банята и си ги махнах лесно и бързо, оставайки само по чорапогащник под полата. Признавам – наистина е много практично и възбуждащо. Седнах на дивана и заех делова поза “крак върху крак”. Мони пак облещи очи, фиксирайки отново краката ми. Продължих деликатно да го разпитвам, но той всячески отбягваше темата за секса. Тогава бавно смених позата, като му дадох възможност да надзърне отчасти под полата ми. Едновременно с това го попитах дали харесва жени. Той започна да се усуква и изчервява, като ученик на изпит, но все пак ми отговори положително. Оттук нататък трябваше или да поема цялата инициативата и каквото сабя покаже, или да се проваля в мисията си.
- И ти реши да атакуваш? – устата ми започна да пресъхва и аз отпих от виното.
- Да! И то фронтално! Той събра кураж и заеквайки ме попита дали пак съм с чорапи. Вместо отговор, разтворих крака и директно го попитах: “А това харесва ли ти?”. Мони се вцепени! Трябваше да видиш обилната пот, която започна да се стича по лицето му. Казах му: “Хайде, ела! Искаш ли да ме докоснеш? Ние жените харесваме да ни милвате!”. Той смънка нещо от сорта, че съм много хубава и се опита нескопосано да ми направи комплимент за интимната ми прическа. Попита ме също дали ти няма да се сърдиш, ако разбереш и аз му отвърнах, че знаеш и нямаш нищо против. Опули се втрещен и си представих какво точно си помисли за нас като семейство...
- Но ти нямаш никаква интимна прическа, нали си епилирана изцяло? – недоумявах аз.
- Това имах предвид. Направи му силно впечатление. Надявах се вече да се е възбудил. – отвърна моята палавница.
- А ти успя ли? Да се възбудиш, имам предвид? Разказвай, де! – ставах все по-нетърпелив аз.
- А ти как мислиш? Да, странното е, че се бях възбудила, предполагам от противоречивите реакции, които предизвиквах у него, вариращи от отчайваща свенливост, до очевиден интерес към интимните ми части, което пък беше добър знак. А може би и от твоите напътствия по случая ме стимулираха допълнително, както ти казах преди малко. Трябваше да продължа и да водя инициативата докрай по разбираеми причини. Станах и свалих блузката си. Попитах го дали иска да си сваля и сутиена. Този път Мони ясно каза “Да!”. Свалих и полата си. – тя ме погледна в очите и замлъкна.
- Продължавай, де! Не ми прави номерата с паузите на най-интересните места! Кажи ми, този непохватен хлапак осмели ли се да ти погали сливката? – нетърпеливо дадох зор аз.
- Да, след известни напътствия. Ти да не ревнуваш? – попита ме тя.
- Естествено, че не! Е-е, имам едно натрапчиво чувство на завист, породено от тази твоя инициативност, когато не се проявява, когато си с мен. Интересното е, че това ме възбужда и мен в момента, и то доста! – докоснах ръката ѝ аз.
- Така ли? Възбужда те мисълта, че съм била с друг? А ако аз не мога да отговоря на желанията ти, поради сексуалната ми пренаситеност в момента, именно благодарение на този другия? Това предвиди ли в този твой рисков експеримент? – ръката ѝ обаче отговори на моето докосване, обхващайки пръстите ми.
- Тогава ще започна да ревнувам, защото ще си помисля, че ще се влюбиш в него и ще ме зарежеш. Нали помниш какво ти казах? Суингът е възможен само при непоклатима взаимна обич вътре в двойката, но не и извън нея! В противен случай става въпрос за изневяра. – май бях влязъл в собствения си капан.
- Не ставай смешен, няма как да се влюбя в Мони, тъй като той е просто едно хлапе. Приеми, че се впуснах в тази авантюра, за да угодя на фантазиите ти, а и за да помогна на Мария, но да си призная… идеята ми хареса! Всяка жена тайно си мечтае да бъде сексуален наставник на симпатичен и неопитен младеж. Но той се оказа добър ученик и здраво ме разора в последствие, нещо което не очаквах. Неговият член е доста голям и още щом успя да проникне в мен ме заклати с такава сила, че ми причини дори лека болка. Изпразни се обаче почти веднага в мен, без да ме предупреди. – тя замълча неочаквано.
- Е, това ли беше? Ти изобщо успя ли да свършиш? Нали преди малко каза, че си сексуално презадоволена? – изнегодувах аз.
- В този момент бях на ръба, но той ме секна. После си наваксах, разбира се! Наложи се отново да го стимулирам, за да му покажа какво се очаква от един мъж при подобни занимания и не след дълго той отново бе готов за действие. Вторият път ме подкара яростно, като ме лашка поне половин час. Накара ме да свърша няколко пъти, преди да ме изпълни повторно с горещия си нектар. Разтекох се толкова обилно, че направих огромно петно да дивана. Ако Мони не го е изчистил, Мария ще побеснее.
- Започвам да си мисля, че спиралата ти може и да не смогне да те предпази от това обилно осеменяване. Отиваш на гинеколог още утре! – притесних се аз.
- Ще отида за твое спокойствие, въпреки че един преглед никога не е излишен. – съгласи се тя.
- Защо не му поиска да си сложи презерватив? – не се примирявах аз.
- Защото, когато се опитахме да го сложим, Монката взе че се смути и инструментът започна да му спада. И без това едвам накарах този свенливец да се отпусне и да си смъкне панталоните. А да не говорим какви усилия ми костваше да постигна първата му ерекция! Нали ти казвам, той се беше спекъл като гипс! Галех си клитора с едната ръка, така че добре да вижда разтворената ми цепка, докато го масажирах с другата. Същевременно му говорех колко му е голям и неустоим и какво точно очаквам от него. Поех го в устните си и го засмуках, както аз си зная, докато не усетих, че членът му започна да потръпва при всяко движение на езика ми около главичката му. Знаеш много добре за какво говоря! Беше готов да експлодира. Не исках всичко да приключи с една свирка, защото и аз бях силно възбудена, както ти казах вече. Отказах се от предпазните средства и пристъпих към директни действия, като се надявах вече по-лесно да се справим с проникването. И това не мина без засечки. Оказа се, че Мони все още не си беше пъхал пишката в... – тя замлъкна сконфузено.
- Кажи го де! Кажи го, както трябва да се каже, мамка му! Хайде, кажи къде не си е пъхал пишката! – подканих я аз, защото възбудата ми беше вече едва ли не болезнена.
- В женска... Путка ли искаш да кажа? Добре де, не си го беше пъхал в истинска тръпнеща от копнеж путка. Онази, неговата мацка де, е била още по-неопитна и от него. Представяш ли си, тя дори не му е позволила да се полюбува на... путето ѝ. Ле-ле, какви цинизми започнах и аз да употребявам! Та, да се върнем на въпроса. Пробвали са няколко пъти да се изчукат, но тя е била толкова дръпната, че щом се е стигнало до проникване е изпадала в истерия, опасявайки се че ще я заболи и в резултат на това на Мони му е спадал. След няколко неуспешни опита той се е затворил в себе си и оттам нататък знаеш продължението на историята. А инак Монката се оказа неразкрит талант, също като баща си, но в друга насока. Въобще и не подозирах, че после така здраво ще ме излупа. – шокира ме тя с цветистия си език.
- И ти си му първата? Сега я втасахме! Този ще вземе да налапа яко въдицата по теб и няма да има отърваване. – наистина влизах в собствения си капан аз.
- Не се притеснявай! Разбрали сме се, няма да има втори път и той го прие твърдо, като даде обещание. – усмихна се тя.
- Казваш, трудно ти го е вкарал, така ли? – ех, това пусто любопитство.
- Ако чаках на Мони да поеме инициативата, то тогава той още нямаше да е опитвал женски прелести. Едва ли не аз сама се нанизах на пениса му, докато се опитвах да го държа в постоянна ерекция чрез интензивни масажи и похотливи намеци. Нищо не се случваше. Накрая се бях разчекнала на дивана срещу него и буквално го издърпах за чепа, насочвайки го директно в мен. Полутвърдата му мъжественост се заинати да проникне в мен и когато почти бях на път да се откажа, той някак си се мобилизира и с взаимни усилия успяхме да напъхаме някак главичката му. Щом усети, че е вътре в мен пишокът му мигом започна да расте и да ме изпълва. Раздвижих таза си, за да му задам ритъма и той бързо схвана идеята. След две-три движения младежът така се развихри, пръхтейки като диво животно, че горкото ми пуси пламна, тъй като не успя своевременно да се напасне към бързото му темпо. А размерът му стана повече от добър, да ти кажа. Тъкмо когато болката взе да отшумява и започнах да се наслаждавам на приятното усещане от тласъците му в добре разпънатата ми вагина и той изригна.
- Я чакай! А как му го вдигна за втория сеанс? – досетих се аз, че тя спомена “не след дълго”.
- Ами познай! Направих му пак свирка, така както си беше омазан целият в собствената си сперма. Той отново беше много впечатлен и това навярно спомогна за бързото му възстановяване. Разбери ме, не можех да си позволя да го остава да отиде до банята, за да се измие и рискувах, защото не исках да остана на сухо. Не се сърдиш, нали?
- Доста мръсотии си сторила днес, ненаситна блудница, но да се надяваме, че поне ти е било хубаво с този млад кур? – вулгарно се произнесох и аз.
- Честно казано да! Наистина е интересно да опиташ нещо ново, без да се притесняваш, че можеш да нараниш любимия човек. Надявам се, че не си ме подвел и действително не ми са сърдиш? И знаеш ли, искаше ми се да си до мен. Ако Мони не беше толкова млад и стеснителен, наистина можеше да направим бленуваната от теб тройка. Той така ме беше разработил накрая, че можех да поема в пусито си едновременно и двата ви кура. Какво мислиш? – стрелна ме дяволито с очи.
- Идеята е добра! А не би ли искала да опиташ запълването и на двете ти дупки?
- Мисля, че отзад ще ме боли, но защо пък не? Ако сте внимателни и успеете да ме разпалите достатъчно, може и да пробваме! – похотливо отвърна тя.
- Най-накрая да чуя нещо радостно и за мен! Права си, че е по-добре да изберем някой друг за тройка, защото инак рискуваме да развратим този млад жребец още в самото начало на половата му кариера. Но виж, ако ти се обади и настоява за повторен сеанс, въпреки даденото от него обещание, можеш да му подхвърлиш идеята за тройка с мен, което се надявам да го поохлади. – нежно стиснах ръката на моята принцеса.
- Това е само една теория, скъпи. Аз наистина те обичам много и се гордея, че имам съпруг като теб! Хайде да вечеряме и да отидем някъде, където ще сме само двамата. Колкото и да съм сексуално презадоволена днес си мисля, че все пак ще смогна да ти извъртя една свирка, а ако се държиш възпитано може да ти пусна и отзад, защото там не съм амортизирана! Пък и нали трябва да тренираме за запълването и на двете ми дупки, както каза ти?
- Ами да се обадим на Мони и да продължи делото. – иронизирах я аз.
- Я не се прави на много остроумен! Искам да се чукам с теб, глупако! – троснато ми отвърна тя и добави: - А за тройка ще помислим, но първо трябва да си изберем много дискретен и коректен трети участник.
Виж я ти каква мръсница се оказа моята жена, която очевидно умело се е прикривала зад високите си морални устои и солидното образование. Толкова време се опитвах да я предразположа за нещо по-разкрепостено и постоянно удрях на камък. Кой би могъл да предположи, че един задръстен и неопитен хлапак с лекота може да предизвика подобна трансформация в целомъдрието на моята съпруга! И каква излезе тя – ученикът предаде важен урок на учителя си. Ето защо нашият народ отдавна го е казал: “Който учи – ще сполучи!”.


17-04-2015 Спиро Киров