С четирима на строежа

12.06.2025 | Анонимен

Здравейте! Реших и аз да разкажа една моя история, която се случи на един строеж в Дания! Роден съм в Стокхолм – Швеция, като баща ми е типичен скандинавец! Той е висок, със сламено руса коса, дълбоки тъмно сини очи, тяло като на Аполон и усмивка от която ти замръзва дъхът! Майка ми е българка, също красива жена. Родителите ми винаги са искали да имат момиченце, но съдбата е решила друго (е не съвсем)! Откакто се помня, винаги са ме третирали, като момиче – носил съм роклички и чорапогащи, бил съм с дълга коса и панделки с дантела, даже и в детската градина и училище ходех с рокли и женски дрехи. В Дания не обръщат много внимание на това кое дете как е облечено и как се държи. Годините минаваха. Аз растях и започнах да разбирам, че нещо с мен не е наред. Не харесвах да играя с децата на моята възраст, а с техните родители – и по-специално бащите им! Имах слабост към женени мъже и с времето започнах да искам да си играя с тях по един друг начин, освен с играчките и топката на цветчета. Исках да чувствам дъха на мъж във врата си и да усетя аромата му по себе си. Всички от обкръжението на родителите ми знаеха, че съм момче, но това не личеше много и непознат би ме сбъркал с момиче. Имам чертите на татко – руса коса, сини очи и онази усмивка от която ти замръзва дъхът и краката ти се разтреперват. Когато бях на девет години вече знаех, че съм момче и харесвам мъже, но не знаех защо ме привличат толкова много женените мъже. Дали излъчваха повече мъжественост от останалите или нещо друго – не можех да разбера! На единадесетия си рожден ден бях поканил мои приятели (деца с които играех) и бащите им, без майките. Представях си как се целувам с тях и докосвам гърдите, корема и ръцете им. Баща ми беше архитект и често ходеше по строежите, като ме взимаше и мен със себе си, а аз само това и чаках! Веднага се приготвях и сияех от щастие, че ще мога да гледам красивите голи до кръста строителни работници повечето от които бяха бащите на моите приятели. Времето си вървеше, аз пораснах още и вече наближаваше денят в който ще стана на шестнадесет години. Веднъж татко ми каза, че строят нова модерна сграда в града и е избран за архитект на строежа.
- Може да дойдеш с мен, ако искаш? – ми подхвърли набързо и затвори вратата на стаята.
Беше събота и оставаха само три дни до рождения ми ден, а трябваше да отидем на строежа. Беше девет без петнайсет сутринта и аз вече чаках в колата, Волво – произведено в началото на деветдесетте години в Швеция. Потеглихме към мястото и аз бях твърдо решен да докосна и прегърна истински мъж. Усещах нещо, което ми казваше, че днес ще се случи нещо, което искам и очаквам от дълго време. Но не знаех, че това нещо ще се случи не с един, а с няколко мъже наведнъж!

Следва продължение...