Кон боб яде ли

18.05.2025 | Анонимен

Кон боб яде ли
(цензурираната версия на една любопитна история)

Ютията се движеше плавно и почти безшумно, сякаш с помощта на монотонното съскане на собствената си пара. Навън вече миришеше на есен, въпреки че времето все още не отстъпваше на лятото по температурни показатели. Децата бяха излезли някъде навън, противно на всеобщото очакване да зомбясат у дома със забити носове в телефоните си. Може би последните хубави дни все още оказваха своето влияние, чрез носталгичното си напомняне за изнизалата се лятна ваканция.

У дома бе тихо и предразполагащо за късна следобедна дрямка. Скоро щеше да се смрачи и денят щеше да се трансформира в една есенна неделна вечер. Лизи обаче трябваше да се справи с цял куп изпрани дрехи, предвидени за употреба от семейството през следващата седмица. Докато тя подсигуряваше безупречния делови вид на съпруга си и свежото излъчване на децата, той – съпругът ѝ, се бе изпънал блажено върху спалнята и ровеше нещо в лаптопа си.

Някъде в хола звънна телефон и разпиля наслоилото се като цигарен дим безвремие. По самия сигнал можеше да се отгатне, че това всъщност е Неговият телефон, а от спецификата на същия този сигнал ставаше ясно, че не някой друг, а някой от Неговите колеги се е присетил за нещо и то точно в неделя вечер. Главата на семейството с неохота се надигна, остави компютъра си на нощното шкафче и се понесе в посока на телефонния звън. Любопитството разбуди унесеното съзнание на Лизи и тя наостри уши, за да разбере причината на неочакваното обаждане. От хола се дочуха първоначално няколко откъсачни думи, после мъжът ѝ повиши тон и сгъсти словореда си, а в края на разговора въпросният словоред се състоеше основно от ругатни и гневни риторични въпроси. Оказа се, че някаква пратка от Централен склад, предназначена за обект в провинцията, е объркана и вместо да се озове от точка А в точка В, щяла да пристигне в точка С, където за утрешният понеделник също очакват пратка, но със съвсем различно съдържание. Налагало се спешна проверка на въпросните пратки и своевременни корекции, състоящи се основно в претоварване на камионите. За дистрибуцията на стоките в тази търговска верига, където работеше съпругът на Лизи, отговаряше именно той – съпругът на Лизи, колкото и да не му се искаше това в този момент.

Лизи пък работеше като Старши асистент към Катедрата на един от Университетите в града. Водеше упражнения на студентите по някои от научните направленията, но основното ѝ задължение беше друго. Шефът на Катедрата, един ерудиран и наперен доцент, ѝ беше вменил изцяло организацията от административен характер. Той бе забелязал нейната прецизност и изключително отговорност към работата и по силата на логиката на онази поговорка за “товара и магарето”, бе възложил именно на нея по-голямата част от досадната бумащина. Доцентът беше забелязал също така и едни други качества у Лизи. Не беше пропуснал да отбележи стройната ѝ фигура и особено необикновено дългите ѝ крака. Също така си бе съставил почти безупречна представа за формите и габаритите на нейният палав бюст. Като добавим морско сините очи и дългата кестенява коса, може да стане съвсем ясно за естеството на качествата, освен интелектуалния ѝ потенциал, които виждаше Доцентът в нашата героиня. И как да не забележи човек подобни характеристики, след като Главната Асистентка обожаваше късите поли, дори и през зимата. Да не говорим, че случая в ролята на оценител не бе кой да е, а именно един Доцент и то какъв Доцент! Един Доцент – изследовател по призвание и аналитик по професия!

При упражненията със студентите нашата Асистентка не си позволяваше каквито и да било предпоставки за отклоняване на вниманието на аудиторията от сферата на учебния материал. За целта тя предвидливо запердваше съблазнителната гледка към стройните си бедра чрез семпла работна престилка, която впрочем беше и задължителна като “дрес-код” в лабораторния блок на университета. В канцеларията обаче нещата стояха малко по-свободно, тъй като там се подвизаваха почти само колеги. Казвам почти, защото студентите проникваха и тук, с цел набавяне на какви ли не документи – я за “Уверение”, я за “Служебна бележка”. Да не говорим какво стълпотворение ставаше при заверките на семестрите.

Общо взето нашата Лизи се радваше на уплътнено работно време и завиден интерес от страна на повечето представители на силния пол в Университета. Ето например, онези двамата асистенти от същия Факултет, които се движат винаги в тандем, те също се опитваха при всяка удобна възможност да интимничат с нея, особено единият. Никой обаче не може да се мери по този показател със самия Доцент. Той измисляше какви ли не сложни системи, за да може да съзерцава стройните ѝ крака, а и не само. Непрекъснато търсеше начин да надникне дори към онази зона, където те се събираха. Собственоръчно бе разместил и то извън работно време, разбира се, бюрата в канцеларията, така че когато седне човек на някой от столовете за посетители, да може да хвърля безпрепятствено по едно око към бюрото на Лизи. А въпросното бюро бе от онези модерни офис-мебели, които представляваха обширна работна маса с два подвижни контейнера за документацията под плота, като по този начин се осигуряваше директен визуален контакт към краката на седящата там Главна Асистентка. Някой би се зачудил какво пък толкова се е загрижил Шефът на Катедрата за посетителите в канцеларията му. Ама, разбира се, че изобщо не го интересуваха посетителите. Той просто си бе създал навика да посяда на тези столове, тъй като бе открил идеалната възможност на гледната точка.

В неговия кабинет незнайно откъде, същият този изобретателен Доцент, бе домъкнал някаква старовремска ниска масичка и две кресла в същия стил, които беше разположил фронтално пред бюрото си, така че да може ясно да съзерцава цвета на бикините под полите на седналите срещу него посетителките. Комичното в ситуацията бе, че размерът на кабинетът му не допускаше подобно мебелиране, но този проблем не бе на дневен ред.

И така – нека обобщим. Лизи бе привлекателна дама, наближаваща четиридесетте. На всичко отгоре тя бе интелигентна, компетентна и работлива. Това е жена, която си знае цената, както и въздействието, което упражняваше не само с предизвикателното си облекло понякога. Много добре виждаше промяната в погледите на мъжете, някои от които дори придобиваха зомбирано оцъклен характер. Лизи несъмнено притежаваше още интересни характеристики, но към тях ще се върнем на по късен етап.

В понеделник сутринта тя си избра една от най-късите си поли от своя арсенал, тъй като беше бясна на мъжа си. Снощи случайно попадна на някакъв чат в лаптопа му. И не да кажем поради любопитна ревност или ревностно любопитство, а просто защото съпругът ѝ изхвърча ненадейно по спешност, за да организира претоварването на тъпите си камиони и пропусна да го затвори. Лизи нямаше никакво намерение да го шпионира, ако не бе забелязала случайно на светещия екран някаква разкрачена дърта брантия. Това привлече любопитството ѝ и тя се зарови в съответния сайт само с разузнавателна цел, разбира се. От извършеното разследване на въпросната електронна кореспонденция и прилежащия към нея снимков материал се установи, че нейният собствен съпруг лъска бастуна на фона на фотосите, които му пращаше в съответния чат някакъв друг по-възрастен глупак. Очевидно тези мръсници си разменяха интимни кадри на съпругите си, за да задоволяват както нагона си, така и вечния си интерес към чуждите жени!

“Я сега да видим кон боб яде ли!”, си каза тя снощи и не можа да заспи до никое време. Е, заспа малко след като той се прибра около полунощ, но тогава пък едвам се сдържа да не му спретне едно скромно скандалче. Само идеята за възмездието я крепеше тази нощ да не предприеме незабавни крути действия. “Ето как всеки сам си ковеше съдбата.” – помисли си също така тя и в съзнанието ѝ се завихри една спирала от безброй идеи за зрелищно отмъщение със строго изразен реваншистки характер. На сутринта се запита защо до сега трябваше да игнорира онзи студент, с големите черни очи и дълги мигли, който всеки път ставаше особено притеснителен, когато тя бе издокарана с някоя от късите си поли.

“Няма солидарност в този порочен свят! Няма благодарност от мъжете, на които сме посветили младостта и живота си дори! Няма това... Няма онова... Няма, няма, няма...” – в тази посока продължиха да се развиват мислите ѝ, докато накрая не я осени гениалното просветление, че едно възмездие, чиято основна цел бе да се въдвори справедливост, може да бъде и доста приятно. Очевидно сега вече имаше пълното право да се възползва от така стеклите се обстоятелства и да задоволи онова свое любопитство, което я глождеше от известно време, а именно – наистина ли на онзи студент му се налагаше толкова често да посещава канцеларията или просто зад концентрацията на тези негови визити се криеше някаква друга причина. Ако се довереше на женската си интуиция, инициирала цитираното по-горе любопитство, би следвало скритата причина да е самата тя.

***

Съпругът ѝ усети нещо необичайно в поведението ѝ тази сутрин, но го отдаде на женски капризи и суетене около предстоящата работна офанзива. Изгълта набързо кафето си и се втурна за трудови подвизи. Тя изпрати децата на училище, доизкусури тоалета си, на който ще се спрем по-късно и изчатка с високите си токчета по мозайката на стълбището пред асансьора.

Колежката от бюрото в ляво направи кисела гримаса, щом я видя да влиза през вратата на канцеларията. Тази колежка бе на пред-пенсионна възраст, но умело успяваше да избегне все още срещата си със самобръсначката, която би се справила доста по-ефикасно с растежа на досадните мустаци, с които се беше сдобила напоследък. Темпа на сгъстяване на въпросното нежелано окосмяване красноречиво говореше за една необратимост в процеса на метаморфозата ѝ към третата възраст. Промените при нея настъпваха повсеместно, било то видими и не съвсем видими, но едно си оставаше стабилно и непроменено, съвсем като “Константата на Рейнолдс”, а именно нейният Морал. Нещо повече, този Морал взе да се извисява напоследък до неочаквани за самата нея нива. Логично бе тези високи етични показатели да влязат в тотална конфронтация с една съвсем къса пола, предизвиквайки критична взривоопасност в атмосферата на цялата Катедра.

- Колежке, тази поличка да не би да си си я скроила от вратовръзката на мъжа ти? Да ѝ беше пришила барем едни воалчета отдолу, че така ще ти простинат сливиците. То и ние навремето носехме късо, ама вие се самозабравихте! Не оставяте нищо загадъчно за мъжете, а после питате защо са се навъдили толкоз обратни! – изсъска като змия дъртата скумрия.

Ще кажете, ама как така като змия, пък скумрия? Ами така, просто не се чудете от къде точно се е появила биологичната връзка при земноводните. Точно така, от съскащите скумрии!

- Добро утро, Колеги! – поздрави напук ведро Лизи и мина високомерно покрай Моралистката като зимен фьон, чиито пориви разместиха купчинките от листове хартия “формат А4” по бюрото ѝ.

Пред Дъртата, освен цитираните купчини хартия, имаше и някакъв компютър, чиито монитор светеше само за авторитет и то по настояване на Доцента, тъй като точно там тази съвременна машина бе абсолютно безполезна. Всички знаеха, че отношението на възрастната колежка към съвременните електронни технологии бе строго отрицателно, откъдето съвсем закономерно ефективността на нейното работно място започна да клони към нула. Същите тези “всички” я търпяха солидарно с онова разбиране за приемственост при поколенията, водеща до подобна снизходителност, когато им дойдеше и тяхното време. Е-ха-а, какъв чудесен “Параграф 22” се получи!

Освен късата си пола, Лизи бе обула и карамелен фин чорапогащник, който придаваше стъклен блясък на неустоимите ѝ крака. Отгоре блузата ѝ бе почти прилепнала по нея, под която се очертаваше също така фин изрязан сутиен без подплънки, който не можеше да се справи с напористите зърна.

Доцентът закъсня, както винаги, но бързо се ориентира в обстановката. В мига, в който зърна Лизи, очите му приеха размерите на чаени чаши, веждите му се изпънаха, досущ като стрелките на индикаторите за силата на записа на стария му магнетофон и заеха почти вертикално направление, сключващи остър ъгъл, някъде горе, над високото му чело. Долната му устна увисна, като пиратска койка под подозрително черните мустачки. Така физиономията му придоби твърде глуповат вид. След първоначалния шок внезапно го облада някаква нехарактерна за него енергичност и той започна трескаво да снове из канцеларията, задавайки нескончаеми въпроси на всички и за всичко. Траекторията му строго наподобяваше тази на електрон от водороден атом, чиито електронен облак следваше формата на “пространствена розетка” или може би на две огледални такива, с вариращ ъгъл между тях. За последното не можеше да се твърди с точност, но едно беше неоспоримо сигурно, той винаги гравитираше около ядрото – демек, разбирайте около Лизи. В следствие на гореописаната активност се създаде странна суматоха в канцеларията, която донащърби вече озъбилото се напрежение между служителите. Резултатът не закъсня и колежката от дясното бюро си обърна кафето върху клавиатурата, а двамата асистенти, които се движеха винаги в тандем, сякаш някак си се дематериализираха до степен сенки, които съвсем безшумно се плъзнаха по северната стена на стаята и се изнизаха в колона по един през вратата. Колежката от ляво обаче, съвсем уплътни гневният си облик, сякаш за да напомни, че във физиката нищо не се губи и винаги има баланс. От очилата ѝ засвяткаха злоради отблясъци в сигнално зелено, а познатата ни вече фраза “Я сега да видим кон боб яде ли!” този път зацикли в нейното съзнание. Тя се изправи рязко и твърдо заяви с непоколебим тон:
- Шефе, трябва да говорим! Във вашия кабинет, веднага!

***

Доцентът със задоволство отпрати Стожерката на морала, след като я изслуша търпеливо, заканвайки се пред нея за незабавни мерки по случая. Активната позиция на Дъртата скумрия му дойде като печалба от лотарията, защото той тъкмо се чудеше под какъв предлог да извика Лизи в кабинета си. Златната възможност, под формата на опърпана сврака, сама кацна на рамото му. Шефът на Катедрата скочи като пружинка, щом Моралистката тръшна вратата зад себе си и чевръсто метна шлифера си върху облегалката на неподходящото от неговата гледна точка кресло и за още по-голяма сигурност предвидливо блокира седалката му с чантата си. Набързо провери разположението на другото кресло и прецизно коригира ъгъла му спрямо бюрото си. Сядайки зад него си придаде строг делови вид, доколкото обстоятелствата му позволяваха това. Докато чакаше, прошепна сякаш на себе си: “Сега да видим кон боб яде ли!” и се замисли защо точно тази народна сентенция прониза мисълта му, приглаждайки с ръка съмнително черните си мустачки.

Лизи влезе с любопитство и почти без притеснение, защото знаеше първопричината на високата активност в Катедрата тази сутрин. Доцентът седеше навъсен на бюрото си, въоръжен предвидливо с най-мощните си очила. Посочи ѝ свободното кресло и стопира тишината с неизбежното при подобни ситуации:
- М-да-а! Седнете, Колежке! Сега да видим какво да правя в Вас...
Няма да влизаме в детайлите на съдържанието от монолога на Шефа, защото всеки от нас го е слушал десетки пъти. Трябва да отбележим обаче, че докато провинилата се служителка слушаше чинно и седеше благоприлично с плътно прилепнали колене и леко наклонени настрани подбедрици, тирадата на Шефа се съпътстваше само от обилното му потене и едва забележимо запецване на някои от меките беззвучни съгласни. Когато обаче на Лизи ѝ омръзна да слуша един и същи речитатив, осъзнавайки до болка, че крехката устойчивост на работната атмосфера е застрашена от пагубното влияние на късите ѝ поли, тя реши да експериментира, за да се увери сама доколко е опасно въпросното влияние. Изправи коленете си плавно, без да ги отделя едно от друго и ги насочи към бюрото, като по този начин се опита да прицели мислена права линия, свързваща очилата на Доцента, следваща допирната точка между коленете и преминаваща през триъгълната пролука, образувала се под ръба на късата полата между бедрата ѝ. И като под команда, точно в този миг последната фраза от лекцията по морал и етика на Доцента увисна във въздуха, последвана от продължителна тишина. След тази непредвидена пауза се заредиха няколко повторения на същата тази последна фраза, досущ както рецитиращият пред дъската първолак повтаря отчаяно последния запомнен стих от стихотворението, с надеждата че някой ще му подскаже останалата част от забравен текст. Смях напуши Лизи и тя злорадо отпусна колене, за да поразшири панорамата. Очите на Доцента се уголемиха застрашително зад очилата и сякаш се залепиха от вътрешната страна на стъклата им, наподобявайки пържени яйца в алуминиев тиган. Реалността под полата на провинилата се колежката отсреща надхвърли и най-смелите му фантазии. От демонстрираната гледка се оказа, че тя май бе забравила да си сложи гащичките сутринта! Сякаш дори ясно се виждаше как ръбът на чорапогащника безапелационно се опитваше да доразцепи и без това разпукналата се там прасковка. Ето това вече дойде в повече на застаряващия учен. Той усети ударите на сърцето си някъде високо в гърлото си, чиито тътен закънтя като катедрални камбани в главата му. Стана му жега и нямаше никакво съмнение, че всеки момент ще му прималее. Тогава взе единственото, макар и нежелано, но спасително решение:
- Колежке, вие нямахте ли след час упражнения с вторите курсове? Ще Ви помоля да отидете още от сега в лабораторния блок, за се подготвите, а и няма да е излишно малко да успокоим обстановката в Катедрата! Напомням Ви, че престилките в лабораториите са задължителни. Ще намина да Ви проверя по някое време, хем ще продължим този разговор. Ще се наложи да обсъдим и какво наказание да Ви наложа. Имайте го предвид... – нареди с отпаднал глас и лаконично се опита да си остави вратичка за нещо по приятно като компромис.

***

Лизи водеше с удоволствие упражненията си със студентите, не само защото се чувстваше по-добре сред млади хора, но защото така досадните административни простотии оставаха на заден план. След приключване на академичния час тя се усамоти в хранилището, за да се опита да преведе донякъде в по-приемлив вид неизбежния хаос в подобни работи помещения. Доцентът щеше да се появи по някое време, а тя още не бе взела решение за линията на поведение при тази среща. На врата се почука. “Това едва ли ще да е Шефът, защото той не чука?” – мислено заключи тя.
- Вле-е-ез! – провлечено се провикна тя и провери копчетата на престилката си.
Вратата плахо се отвори едва-едва, което потвърди първоначалното ѝ предположение, тъй като Доцентът отваряше вратите с такъв замах, че ако случайно отзад имаше някой, то не му мърдаше сдобиването с телесни повреди от втора степен. На прага обаче лъсна плахата усмивка на младежа с големите мигли.
- Извинете Госпожо Главен асистент, мога ли да Ви помоля за втори конспект, защото моя го дадох на колега от другата група, но той днес не е идвал! – с трептящ, но плътен и ясен глас изрецитира бъдещият инженер.
- Влезте, влезте, Колега! Седнете там на този стол, че тук е малка бъркотия и ще ми отнеме доста време, за да ги намеря.
- Мога да помогна, ако прецените. – предложи той и като доказателство за добрите си намерения запърха с мигли.
- Благодаря много, но позволете ми да Ви откажа, тъй като хаосът е огромен и ако се захванем да въдворяваме пълен ред, ще се наложи да презапишете годината, колега! Да не говорим за прахоляка, който е покрил всичко! Моля да изчакате на стола си, докато си проправя път до класьорите с конспектите в този шкаф!
В процеса на прехвърляне на разни папки и класьори в огромния шкаф, бялата престилка някак си се беше поразкопчала отдолу и подчертаваше с един съблазнителен контраст карамеления отблясък на бедрата ѝ през открилата се пролука. Зоркият поглед на студента не пропусна тази пикантна подробност. Вниманието му се фокусира изцяло в тази посока, активирайки един натрапчив стремеж за позициониране във възможно най-удобната за наблюдение позиция, което го принуждаваше да се върти и накланя в различни пози на неудобния стол. Главната асистентка не бе от вчера и отбеляза тези тактически маневри. Тя се подсмихна тайничко, тъй като всъщност точно това бе нейната цел за днес, та нали бе взела твърдото решение за отмъщение чрез провокация. “Сега да видим кон боб яде ли!” – помисли си отново тя и мина в директна атака.

Лизи демонстративно разкопча изцяло престилката си и се подпря на плота на лабораторната маса, така че приседналият на стола младеж да вижда добре стройните и безкрайно дълги крака. Погледна го провокативно и сякаш го попита с очи дали точно тази гледка търси постоянно. Той се опита да бъде корав и почти успя и да знаете, щеше да устои докрай на тези хипнотизиращи сини очи, но щом тя му се усмихна, миглите му запърхаха отново като пеперуди и той сведе взор към пода.
- Вие сте прекрасна, Госпожо Главен асистент! – полугласно отбеляза младокът.
- Колега, благодаря за комплимента! Струва ми се, че днес проявявате особен интерес към мен или може би си въобразявам? – запита го почти делово тя.
- Ъ-ъ-ъ... Аз ли? Не-е-е! Всъщност, да. – смотолеви той, а миглите му сякаш се издължиха още.
- Е, поне сте откровен. И какво точно прикова Вашето внимание така към мен? Навярно любопитството Ви за цвета на моята пола под престилката ми? Ето, можете да задоволите този Ваш спонтанен интерес. – предизвикателно подходи Лизи и с непринудено движение леко изнесе десния си крак настрани в позата на манекен, демонстрирайки качествата на въпросната пола, чието основно предназначение за прикритие не функционираше в този момент, особено от гледната точка на младежа.
При тази поза се отвори пролука между бедрата ѝ, която му осигури достатъчна видимост към нейната интимност. Студентът веднага се възползва от предоставената му неочаквана панорама и със задоволство установи липсата на каквото и да било бельо под чорапогащника. И той, също както Доцента, можеше да се обзаложи, че прасковката на Главната асистентка се бе откроила отчетливо в стегнатата фина материя. Тази констатация взриви хормоналния му баланс, вследствие на което приятната тръпка в слабините, която изпитваше до този момент, се трансформира в почти болезнено желание. Сега пък той погледна своята Асистентка плахо в очите, за да се опита да отгатне произхода на щедрия ѝ дар. Тя очевидно очакваше тази среща на погледите, защото не се смути, а се усмихна отново закачливо, като по този начин елиминира вероятността за случаен характер на провокативното представление.

“Значи тя води в този танц?” – помисли си студентът. Всеки танц се танцува обаче от двама, освен ако не става дума за хоро. Да, хоро, защо пък да не бъде и хоро, но не и сега. Сега са само двамата! Колко пъти си беше представял подобна ситуация, особено когато мастурбираше вечерно време у дома. Само той и тя – Асистентката със силното еротично излъчване, по която въздишаха повечето от студентите! Само двамата в това разхвърляно хранилище! Подобна възможност би могла да бъде режисирана само в най-смелите му фантазии. Да, този танц се танцува най-добре от двама! Сега или никога, пък да става каквото ще! Паралелно с напиращата му възбуда, която се опитваше да си пробие път през ципа на дънките, го обзе и една непоколебима решителност, която му напомни за една стара народна мъдрост: “А сега ще видим кон боб яде ли...”.

Младежът стана и се приближи към нея, обхвана я през кръста, придърпвайки я към себе си в силна прегръдка. Тя не се възпротиви. Той неуверено пусна ръка към безкрайните ѝ бедра, плъзгайки длан от вътрешната им страна, наслаждавайки се на допира с фината материя на чорапогащника – първо надолу, а после ба-а-вно нагоре. Без никаква съпротива достигна бленуваното място. Пръстите му усетиха формите на прелестната ѝ женственост. Средният от тях намери дори падинката между устничките и трескаво затърси онази пъпчица, която може да накара дамските сърца да ускорят пулса си. Тя въздъхна и също отвърна на прегръдката му, насърчавайки го по този начин към по-смели действия. Той придоби мигновено необходимата му увереност, за да притисне смело пръста си там долу. Еластичната материя на чорапогащника се разпъна и поддаде, някъде там в преддверието на рая, изтръгвайки стон от Асистентката. Хлапакът също обезумя от възбуда! Потърси с устни нейните за страстна целувка. Тя предусети намерението му и деликатно се измъкна от ситуацията, като на свой ред пусна ръка към чатала му.

Лизи не искаше да допусне подобна интимност с този младок, защото това винаги води до влюбване, поне на една от страните, което в случая бе абсолютно недопустимо. В крайна сметка нали ставаше въпрос само за едно възмездие, за което вече се разбрахме – защо пък да не бъдеше и приятно? Както споменахме, тя отдавна си задаваше въпроса дали този младеж си пада по нея и ако отговорът е “да”, то какво точно му се въртеше в главата? Влюбен ли е, което, разбира се, бе твърде опасно или просто го тресеше нагонът? Има ли опит с жените или е болезнено стеснителен? С удоволствие би го насърчила и напътствала, в случай че той се окажеше неопитен, както и не би отказала да се наслади на енергията на един млад и напорист самец. И да, не на последно място ѝ бе любопитно колко ли му е голям, дали е добре оформен или е крив и прочие...

Но да се върнем към действието! Пусна му и тя ръка, хем да намери някакъв отговор на горните въпроси, хем да отклони деликатно прелюдията с целувките. И, о Господи! Размерът се оказа съвсем от значение, защото бе повече от очакван! Тази констатация предизвика още по-обилно овлажняване на чорапогащника под пръстите на хлапака. Да, нямаше време за губене! С рязко движение разбута няколко папки и класьори на плота зад нея, освобождавайки безценното място. Разкопча несръчно панталона му, смъквайки го ведно със слиповете, не без известни затруднения, тъй като немирникът отдолу се беше вдървил и стърчеше на контра като зенитно оръдие. Асистентката не се сдържа и обхвана този забележителен мъжки атрибут или по-точно безуспешно се опита да сключи пръсти около него, сякаш за да се увери, че това което вижда не е плод на илюзия. Направи му няколко чисто изследователски фрикции, при които той се напрегна като лък, потръпвайки при всяка смяна в посоката на движение на ръката ѝ. Изкушението да го опознае още по-обстойно чрез устни и език бе експлодирало в нейното съзнание още в мига, в който го зърна. Този, донякъде инстинктивен подход, закодиран под формата на безусловен рефлекс още от най-ранна възраст, състоящ се в стремежа на невръстните деца да опознаят заобикалящата ги среда, пъхайки всичко непознато в устата си, както и неотложният характер на позивите за въпросното опознавателно изследване, изместиха от дневния ред някои превантивни мерки за сигурност, на които ще се спрем по-късно.

Колко време Лизи се наслаждаваше орално на изваяните форми и възходящата градацията на геометрични параметри на въпросния анатомичен мъжки орган не можем да кажем, но когато тя усети, че хлапакът е пред експлозия, рязко прекрати изследователската си дейност. Самата тя също достатъчно бе напреднала във възбудата си, за да може да си позволи да остане точно сега на сухо. Изправи се и седна на плота зад себе си, като се разкрачи предизвикателно към студента. Младежът бе застинал в недоумение, след внезапното му секване, точно когато предвкусваше блаженото си освобождаване от напрежението. Лицето му пламтеше, а в ушите му бучаха урагани.
- Хайде да ми върнете жеста, млади колега! – прошепна тя, подканвайки го с предизвикателно напращялата си прасковка точно пред погледа му.
- Ъ-ъ... Ама, така ли, през чорапогащника? Не съм сигурен, че ще постигнем желания ефект и за двама ни. – смънка младият многознайко.
Лизи се излегна назад, повдигна ханша си и с ловко движение смъкна досадния чорапогащник под коленете си, като по този начин осигури необходимата им свобода, за да успее да кръстоса глезените си. Без оковите на еластичната материя влажната ѝ орхидея моментално се разпукна, откривайки набъбналата пъпчица на удоволствието. Младежът мигновено се фокусира точно там, макар и все още вкаменен като древногръцка статуя. Асистентката похотливо доразтвори влажните си устнички с показалеца и средния пръст на едната си ръка, точно така, както само една истинска жена може да го направи, разкривайки обилно оросеното преддверие към сладострастието. Нямаше място за повече кандърми. Студентът пристъпи плахо към така поднесения му божествен дар. Докосна с върха на езика си любопитното клиторче, което плахо надзърташе изпод качулчицата си. Лизна го сякаш само за да опита вкуса му и се отдръпна, така както художникът се отдалечава от произведението си, преценяйки всеки нов щрих, нанесен върху платното. Хлапакът се наслади за миг на прекрасната гледка и отново се втурна в атака, усуквайки майсторски език във всички кътчета на разтворилата се цепчица.

“Този студент май си е научил добре урока и очевидно ще се окаже доста обигран любовник!” – помисли си Асистентката и блажено притвори очи, оставайки се на течението, надявайки се да разбере с какво още можеше да бъде изненадана от този малък хитрец. А изненадите тепърва предстояха! Младежът обходи с палавия си език всяка гънка на сладката и стегната сливка. Сетне пак се върна на клиторчето, но паралелно с това смело напъха и единия си пръст в бленуваното отверстие под него. Тя беше все още доста тясна, въпреки нарастващата ѝ възбуда, но много хлъзгава и гореща. Раздвижи го внимателно в нея и стегнатият проход подканващо се отпусна. Последва втори пръст и тазът на Лизи се раздвижи. Кой да очаква такава завидна рутина от този срамежлив на пръв поглед и едва ли не все още пъпчив тинейджър, с мигли като на момиче! Изглежда, че той не си беше губил времето само с усвояване на учебния материал. Съпругът ѝ отдавна я кудошеше за закачките на студентите. Даже се опитваше да я насърчи да се възползва от тази дръзка младост около нея. А той всъщност, мъжът ѝ, беше широко скроен човек и ревността му беше напълно чужда, дори и непонятна. Непонятна за нея, разбира се, защото понякога си задаваше въпроса, дали изобщо я обича, щом изобщо не я ревнува и е готов да я сподели с някой млад самец. Но за това после!

Нека да се върнем в лабораторния блок, за да проследим отделните етапи от практическите упражнения на нашия студент. И така, внимавайте!

Дамата вече бе изгърмяла първия си оргазъм и се стягаше за втори, който даваше заявка за многократно по-силен енергиен интензитет. Напрежението в нея прогресивно растеше, ескалирайки възбудата ѝ до екстремни нива. Очевидно се налагаше да се премине към следващата фаза от процеса. Тя затърси с ръка отново инструмента на студента. Успя да го напипа, установявайки със задоволство, че той си беше все така напращял до завидните си размери. Едва сега започна да ѝ се изяснява защо този все още хлапак бе успял да натрупа толкова опит за краткия си стаж в секса. Очевидно физическите му характеристики не бяха останали незабелязани от нежния пол. Досети се и за вероятната причина, наложила проточилата се игра с пръстите. Нали все пак този едричък палавник трябваше да успее да проникне, доставяйки удовлетворителна наслада и на двамата. Ах, този малък хитрец с голям кривец!
- Мисля, че съм готова да те поема вече. – прошепна го тя почти без дъх, вече на “ти”.
- Радвам се да го чуя, но сега пък аз май не съм съвсем готов. – отвърна той.
- Защо? Как така! Струва ми се, че си повече от достатъчно готов за мен! – произнесе тя на пресекулки, защото оргазмът ѝ бе на прага.
- Защото съм прекалено готов. – изпъшка той.
- Не бързай тогава, но ако не можеш да го задържиш, ще искам да е в мен! – решително заяви тя.
Лизи се досети, че и при него нещата се развиваха по същия бурен начин, както и при нея. Незабавно прекрати всякакви стимулации с ръка на твърдия му като камък инструмент. Не стана ясно дали така успя да забави процесите при него, но бе сигурна, че не успя да охлади самата себе си. Усети как в утробата ѝ се надига нова вълна от огнени спазми. Рязко се смъкна от плота, запретна престилката си, барабар с полата и се наведе подканващо пред него.
- Искам те в мен! Сега!
Не се наложи да чака. Младежът допря вироглавия си немирник до влажната ѝ цепка, придвижи го нагоре-надолу по протежението ѝ, сякаш за да го центрира прецизно и го плъзна плавно в нея. Усещането го подлуди, принуждавайки го да я подкара почти веднага на мощни и дълбоки тласъци. Асистентката замуча от страст, опитвайки се да потисне напиращите дълбоко в нея викове. Тя усети как този хлапак я разпъна до краен предел, отприщвайки в нея едва сдържания до сега втори оргазъм, освобождавайки натрупаните колосални количества напрежение. Сетивата ѝ се взривиха окончателно, когато някъде дълбоко в себе си тя долови и неговите пулсации, изстрелващи серия горещи струи. Прашната лаборатория се завъртя бясно пред очите ѝ, увличайки със себе си и нея, и него, и забързания град отвън, както и цялата вселена в гигантска вихрушка.

Младежът не прекъсна акта и продължи да я разорава, като така успя да задържи ерекцията си, което е присъщо само на мъжете на една по-ранна възраст. Прав беше съпругът на Лизи, трябваше по-рано да се вслуша в неговите безобидни закачки и да се наслади на силата и свежестта на младостта около себе си.

И кой знае докога би продължил този фестивал на сладострастието и колко оргазма би отнесла нашата Лизи, ако не се бе получил един тъп, но закономерен пробив в сигурността. Именно поради пропуснатите превантивни мерки, за които споменахме по-рано, се стигна до внезапното и рязко отваряне на незаключената врата, последвано от безпрецедентното нахлуването на Доцента в лабораторното хранилище. Инерцията му бе достатъчна, за да му осигури още три-четири крачки, след което се възцари болезнена тишина.

Времето спря, а пространството замръзна като на “стоп-кадър”, на който се виждаше един вкаменил се Студент, със смъкнати на пода панталони и червено като божур лице, а непосредствено пред него беше залепена една Главна Асистентка на Катедра, която пък се бе надупила със смъкнат чорапогащник и високо запретната престилка. В дясно зад тях, на около три крачки, стърчеше един Ръководител на Катедра, застинал с провиснала долна челюст и очи, които всеки миг щяха да изхвръкнат от орбитите, ако не бяха блокирани от масивните очила. Ситуацията изобщо не бе конфузна, ситуацията бе просто катастрофална!

Доцентът бе шокиран, защото си бе въобразил, че след сутрешните скандали в канцеларията, най-сетне дълго бленувания служебен секс с палавата Лизи му е в кърпа вързан. Лизи също бе шокирана, защото подозираше какъв точно бе характерът на скроените планове за нея от Доцентът и предчувстваше, че тази работа нямаше да се размине така. Студентът и той първоначално бе шокиран, защото бе хванат в деликатна ситуация, дори не “по бели гащи”, а просто без гащи, но той успя бързо да се окопити, тъй като нямаше кой знае какво да губи. Най-много да му се наложеше да презапише семестъра или дори да избере друг ВУЗ, какво пък толкова! Единственото сериозно неудобство за него сега се състоеше в това, че трябваше някак си да прибере в панталона все още стърчащият си меч и то така, както си беше обилно оплескан с телесни течности. Набързо се загащи и с едно “Извинете!” на уста и се изниза през зеещата все още врата.
- Не съм очаквал подобно поведение от Вас! – просъска Шефът, след когато нивото на кръвното му налягане донякъде поспадна.
- Извинете ме, но можеше да почукате! – опита да отклони огъня Асистентката, докато се опитваше да пооправи тоалета си. - Моля да се обърнете!
- Вие докога ще подлагате на изпитание праговете на моята търпимост и устойчивостта на нервната ми система! Сутринта скандализирахте колегите в канцеларията до степен, че възрастната колежка още цитира строфи от Етичния кодекс и Новия Завет. Сега реализирате неморални актове на обществени места със студентите! Не мога да разбера защо толкова държите да ме вбесите! Давате ли си сметка, че ако продължавате в този дух, ще се наложи да информирам съпруга Ви и да Ви отстраня от работа? – яростно я нападна той, без да обръща внимание на молбата ѝ.
- Щом се налага ще напусна, но не намесвайте съпруга ми. – заяви гордо горката Лизи.
- И как да стане това, след Вашето недопустимо и неморално поведение! Нима си мислите, че няма да се разчуе още утре из кулоарите за Вашите подвизи? – Доцентът бе непоколебим като гранитен блок.
- Нали казах, напускам! – отсече твърдо тя.
Настъпи отново онова мъчително мълчание. Лизи прехвърли набързо някои неприятни аспекти от неминуемото сътресение, което щеше да настъпи у дома, предизвикано от преждевременното ѝ напускане.

Доцентът пък се замисли кой ще върши занапред досадната, но важна и отговорна административна работа в Катедрата. Ако възложеше, дори само част от тези задължения, на някои от онези мрънкала, неминуемо щеше да му се наложи да се гърчи пред Ректора, за да им издейства допълнително материално стимулиране. И не че не беше мислил в тази насока. А само такъв хубав план си бе скалъпил за усвояването на същите тези евентуални допълнителни средства, тъй като Лизи едва ли би повдигнала въпроса за тях. И не на последно място – трябваше да търси вероятно и нов квалифициран служител за щата, който трябваше да съвместява и учебния процес. Демек, трябваше да предлага за одобрение на Ректорски съвет съвсем ново щатно разпределение за Катедрата. И какъв щеше да бъде убедителният аргумент, довел до внезапната необходимост за раздуване на въпросния щат?

“Не, тази работа ще се размирише и Ректорът ще задава твърде много въпроси. Мамка му! Става прекалено сложно! Ама и тази Лизи, не можа ли се изчука с този пикльо някъде другаде! Дяволите го взели! Мисли, мисли, мисли! Нека погледнем хладнокръвно на ситуацията и да помислим. Точно така, да помислим... Всъщност, ако допуснем, че тази курветина се беше изчукала с който да било, но в някой крайградски мотел, да речем? Какво би последвало от това? Ами нищо! Всичко щеше да си върви по старо му и никой нямаше да разбере. А и да разбере, какво от това! Колко пъти са се прокрадвали подобри слухове за този или онзи колега. Мамка му, да не прибързваме! Ех Лизи, Лизи! Точно сега ли намери да мърсуваш! Можеше да ме изчакаш и да се изчукаш с мен, щом толкоз ти се мърсува! Ето сега щях да ти дам точно това, за което онзи пикльо не може и да си помисли! Мамка му, мамка му, мамка му! Ама и аз, защо се забавих толкова! Всъщност, та нали вече съм тук, какво като съм се забавил! Какво толкова всъщност е станало? Ами нищо. По дяволите на етиката и морала! Сега ми се отдава възможност, точно сега...” – ето такива мисли се въртяха из оплешивяващата глава на Шефа, удължавайки и без това дългото мълчание в стаята. Време беше.
- Всъщност, Колежке, мога да направя известни компромиси. – най-сетне тишината беше нарушена.
- С цената на какво, Господин Доцент? – запита предизвикателно тя.
- Вие навярно се досещате? – погледна я похотливо той.
Лизи бе убедена, че хлапакът нямаше да се раздрънка за случката. Също така бе уверена, че Шефът няма да говори със съпруга ѝ, поне за сега.

“Този дърт пергиш май взе да дава задна? Ами ако му врътна сега един минет, със сигурност нещата ще се уталожат. Той едва ли би издържал дълго. Я сега да видим кон боб яде ли!” – това пък си помисли Лизи след видимия обрат в обстановката.

Тя се отправи решително към вратата и за изненада на Доцента я заключи, вместо да се изниже през нея, както очакваше той. Този път нямаше място за каквито и да било пропуски, както в тактическо отношение, така и в сигурността. Погледна към Шефа, а той сконфузено лепна една мазна усмивка на затлъстяващото си лице, защото предусещаше накъде ще задуха вятъра.
Предположенията ѝ се оказаха верни, но само донякъде. Да, наложи се да му го посмуче, но малко по-дълго от предвиденото, защото инструментът му бе далеч по-муден от този на студента. Тя вложи не малко старание, разбира се, и точно когато си мислеше, че вече е достатъчно готов за последната атака, той неочаквано се отдръпна и твърдо заяви:
- Хайде сега, уважаема колежке, бъдете така добра да ми се предложите и на мен така, както преди малко се бяхте надупила за онзи пикльо! Я да видим какво се крие под тази къса поличка! О-о-о, я какво хубаво дупе! Мили Боже! Вие сте една неустоима мръсница! Ама и този чорапогащник! Признавам, че провокира мъжките фантазии, но в определени моменти се явява едно твърде досадно препятствие. Да му направим дупка, за да не се налага да го сваляте пак? Хе-хе-хе... Но не! Идеята ми не е добра, защото после няма как да бъдете незабелязана с тази къса пола и разпран чорапогащник в градския транспорт. Хайде, смъквайте го и елате насам! Господи, с тези дъги крака ми идвате точно на височина! – Доцентът набираше смелост, паралелно с нарастващата си възбуда.
Последва още една неочаквана развръзка, непредвидена в първоначалния план на Асистентката. След като Шефът бе успял безпроблемно да я обладае в загрялата и обилно овлажнена вагина и точно когато тя отново пое към висините на поредната си кулминация, той още по-изненадващо от предишния път се изхлузи и безпардонно намести любовната си шпага върху тесния ѝ отвор, който се намираше малко по-нагоре.

“Я сега да видим кон боб яде ли!” – този път познатата ни до болка сентенция едва не се изплъзна от устата на Доцента. Лизи усети капана, в който сама се бе насадила, но този път нямаше мърдане. Притисната от така стеклите се обстоятелства не ѝ оставаше нищо друго, освен да се надява на ефекта от силната си възбудата. Тя прие неизбежността на ситуацията, като се опита да се отпусне, за да успее да поеме дебелия и недотам твърд шефски хобот. Дъртият коцкар долови нейното колебание и плавно усили натиска, докато някак си изведнъж тясната ѝ пролука не поддаде, за да го пропусне да проникне бавно. Асистентката изпита първоначално лека болка и инстинктивно понечи да се отдръпне напред, но очевидно дъртият перверзник очакваше този ход и контрира, хващайки я здраво за хълбоците, така че да не се допусне загубата дори и на милиметър от постигнатото.

“Виж го ти, Дъртакът му с дъртак! Добре, че не е толкова твърд, защото ако беше като на Студента, сигурно щеше да ме разпори. Така и така вече успя да ме обладае и отзад, защо пък да не се възползвам максимално от ситуацията!” – помисли си Лизи и за втори път се остави на течението.

Доцентът, освен ценител и естет, се оказа и твърде опитен практик, защото не пристъпи незабавно към груби и активни действия, а изчака търпеливо, докато тя се поотпусне, стимулирайки я внимателно чрез едва забележими леки поклащания във вече завзетото пространство. Постепенно болката премина в едно едва доловимо удоволствие, което бързо увеличи своя интензитет и в крайна сметка доведе експеримента до успешен и удовлетворителен финал и за двамата участници.

Лизи се прибра изтощена, но някак си странно спокойна. Надяваше се Доцентът да не предприема вече каквито и да било действия от дисциплинарен характер, тъй като той вече бе постигнал похотливото си желание, а от самата развръзка бе убеден в една непреходност, изразяваща в серия от бъдещи тайни сеанси от подобен характер. Този ангажимент тревожеше до известна степен Лизи, но тя пък много добре осъзнаваше властта на своето сексуално излъчване. От друга страна, бе сигурна в солидарността на разкрепостените възгледи на съпруга си, а и нали все пак имаше в своя защита и още един силен коз, онзи от снощи. Така можеше да си позволи едно почти безопасно разнообразие в сексуално отношение.

Мъжът ѝ моментално забеляза палавата нотка в деловото облекло на жена си. Тази констатация предизвика у него една неочаквана и бързо нарастваща възбуда. Той се заусуква около нея, с надеждата да се възползва от изненадващото еротично излъчване на своята съпруга. Тя обаче бе далеч от честотите на подобна сексуална вълна, поради съвсем разбираеми причини. Тактично го отряза, защото много добре знаеше колко болезнен можеше да бъде един категоричен отказ. Той все пак се понацупи, разбира се, но нали вече споменахме, че е широко скроен човек, та лесно прие ситуацията. Дори направи опит да го обърне на майтап:
- Ти, недей така с лекота да ме кастриш, че ако и аз те отсвиря, да знаеш, че тази къса пола изобщо няма да ти помогне! Не забравяй, че твоите очилати колеги са твърде отвеяни, за да реагират по подобаващ начин на посланията ти и да свършат необходимата работа. Да не говорим за Шефа ти, който отдавна е сгънал тромпета. Единствения ти шанс е да подгониш студентите, ама и те едва ли ще те забележат, след като около тях се въртят толкова млади момичета, вероятно с доста по-къси поли от твоята. И тогава ще видим кон боб яде ли...


17-01-2025 Спиро Киров