Блянове (част 1)

08.05.2025 | Анонимен

- Всъщност, нарочно избрах червените! – вметна Стела, след като всичките ѝ стрелички се задържаха на дартса, макар и не много близо до центъра.
Тези на Симеон се бяха ударили в повърхността на мишената и въпреки силата, с която ги беше хвърлил, не се задържаха. Имаше си и причина, естествено – Стела беше подострила само червените!

Сега тя се смееше и се опитваше да му обясни как те просто ѝ носели късмет.

Стела беше почти седемнайсетгодишна, със светлокестенява коса и много светли сини очи, широка усмивка, иначе ниска на височина, слаба, но мускулеста от многото си домашни тренировки. Но тя самата би се описала само с една дума – отнесена, защото почти през цялото време живее в свой си измислен свят. Свят, в който всичко е възможно и тя може да си представя каквото си иска. По време на тъпите часове в училище, тя дотолкова се потапя във фантазиите си, че дори звънецът вече трудно я връща в действителността. А за какво си мисли ли? За каквото си поиска! Въображението ѝ няма граници! Вече е организирала сватбата си, измислила е имена на бъдещите си деца, котки, кучета и папагали, съставяла е планове за измъкване от вкъщи, за тайни срещи и всякакви неочаквани събития, но най-често се отнася по него.

Симеон е с една година по-малък, но в сравнение с връстниците си е много по-развит. Има светла кожа и тъмни коса и очи. Обича да тренира всякакви спортове и му личи. Когато изневиделица писа на Стела да излязат, тя малко трудно повярва, че не си фантазира отново и ѝ отне повече от един ден за да му даде един доста срамежлив отговор.

В крайна сметка двамата сега са заедно, но това е едва втория път в който наистина се виждат.

Първият път беше общо взето странен, защото се опитваха да не бият на очи през единия час, през който се разхождаха по няколко улички и се криеха зад паркираните автомобили, когато видеха някой, когото познаваха. Причини имаше много.

Сега бяха на рождения ден на Стела, на който бяха поканени още трима души, освен сестра ѝ. Майка ѝ е на работа, а баща ѝ в друг град, така че тя пак се отнася, докато целят втори път със стреличките. Представя си какво щяха да правят с Мони, ако другите не бяха дошли. Мислите ѝ започват да стават палави и тя се подсмихва, докато хвърля последната стреличка, която попада доста далеч от центъра. После се сменят и тя усеща пеперудите в стомаха си, докато му хвърля скришен поглед и си представя как точно изглежда тялото му под тениската. Зазяпва се в ръцете, които излизат от двата ръкава, в бицепсите, които се свиват и отпускат, докато хвърля стреличките и забелязва изпъкналите му вени, които го карат да изглежда още по-мъжествен. Веднага си представя тези две ръце как я вдигат във въздуха и я подмятат, като перце, а после я притискат в силна прегръдка. Почти усеща тялото му прилепено до нейното. Почти усеща мекия допир на брадичката си в рамото му, докато му прошепва нещо закачливо на ухото. Уви, в действителност не е толкова смела! Сега двамата сядат един до друг на диванчето. Останалите продължават играта и спорят за това какъв им е проблемът на зелените стрелички.

Телата им лекичко се допират и той ѝ се усмихва. Тя знае, че още е рано за истинска любов, но мислите ѝ отиват все в тая посока. Слънчевата светлина, влизаща през прозореца, прави обстановката някак по-отпусната и тя се обляга на рамото му и лекичко се сгушва в него. Той я прегръща весело и с едната ръка започва да чертае формички по кожата на краката ѝ. Тя е по къси панталонки, най-късите ѝ! Неговите пръсти се плъзгат само на сантиметри от вагината ѝ, около долния ръб на панталонките. Тя затваря очи за да усеща още по-добре допира. Различава между формичките, които той чертае и сърчице. Допирът му е толкова лек и неуверен, че тя почва да го усеща като гъдел. Както е затворила очи, тя усеща устните му върху нейните и не знае какво да прави. Досега не са се целували и това, че той го направи, я шокира. Тя отвръща на целувката, която сякаш трае само миг, преди двамата свенливо да раздалечат глави. Пръстите му малко и сякаш съвсем небрежно, като на шега, се плъзгат под панталонките ѝ. Тя отдавна е мокра, чуди се дали и той е възбуден. Пръстите му се поколебават, но след това продължават уверено напред и стигат гащичките ѝ. Само миг по-късно вече са минали под тях и се приближават към вагината ѝ. Съвсем лекичко докосват срамните ѝ устни и тя цялата потреперва от възбуда. Единият от пръстите започва да масажира клитора ѝ, а другият е почти на входа на влагалището ѝ. Той усеща влагата ѝ по пръстите си, усеща желанието ѝ и вкарва пръста си в нея. Тя простенва от новото усещане, но чува и неговото учестено дишане. Той отново я целува, този път по-страстно, а след това тя забелязва, че с другата си ръка е бръкнал в панталонките си. Забелязва издутината и решава и тя да му достави удоволствие и тя да го докосне. Протяга ръката си и изведнъж чува някакъв познат глас в главата си, но не може да го чуе напълно.

Какво ѝ казва? Тя се заслушва по-внимателно – торта?
- Време е за тортата, Стели! – сестра ѝ я побутва за да се събуди.
Оглежда се – тя е задрямала на рамото на Мони. Ръката му все още е на крака ѝ, където пръстите му чертаеха формички по кожата ѝ, но не е отишла по-надалеч. Въпреки това тя е мокра и се пита, дали той е усетил?

Всички се събират на масата за тортата, а тя си пожелава нещо много нежно и красиво и духа свещичките.

Следва продължение...