Майка за пример (част 2)

18.03.2025 | Rosko

- Не знам какво ще го правим Мартин, много непослушен се оказа! – въздъхна господин Петров и се отпусна на креслото си.

Марияна седеше на стол пред бюрото му, едва прикривайки своето раздразнение.

- И какво толкова е направил? Ударил шамар на свой съученик, голяма работа! Момчешка му работа, случват се такива неща! Чак да го заплашвате с изключване… прекалено е! – каза тя.

- Не си права, Мариянче! – отвърна директорът.

Начинът, по който ѝ говореше, я вбесяваше, но нямаше какво да направи. Трябваше да изтърпи това, трябваше да го убеди да не изключва Мартин. Училището беше добро и тя държеше синът ѝ да го завърши, а и все пак му оставаше само още една година. Петров продължи:

- Виж сега, твоят младеж непрекъснато говори в час, разваля дисциплината, а и съм го виждал да пуши на съседната улица. Не става така! Не искам такива ученици, които да развалят доброто ни име!

- Няма ли какво да се направи? Няма ли как да му дадете още един шанс? Ще говоря с него, ще се разберем… – примоли се Марияна.

Директорът сякаш само чакаше тези думи. Той се изправи, застана до нея и приятелски сложи ръка на рамото ѝ.

- Разбира се, че има какво да се направи! Ако наистина искаш да се разберем, мисля, че знаеш какво искам от теб…

В този момент Петров плъзна ръката си надолу и бръкна под бялата ризка на Марияна. Тя потръпна, а едрият мъж, застанал до нея, леко започна да мачка едната ѝ гърда. С другата ръка си разкопча панталона и извади своя кур – впечатляващо парче, дълго, дебело и с набъбнали вени.

- Ако искаш да помогнеш на Мартин, бъди добро момиче и започвай да лапаш! – ухили се той.

Марияна не се изненада – знаеше, че директорът ѝ е хвърлил око. Тя покорно хвана кура му и започна да го ближе. С език обхождаше ствола, главичката, накрая го лапна и го засмука. После започна да ближе старателно и топките му.

- Охх, браво, Мариянче, страхотна си! Не спирай, не спирай… – пъшкаше Петров, натискайки главата ѝ към хуя си.

Свирката беше страхотна, но той искаше още. Затова я изправи и ѝ каза да легне на бюрото му. Запретна полата ѝ, махна ѝ прашките и се настани между стегнатите ѝ бедра. Без да чака, насочи кура си към путето ѝ и го вкара бавно. Тя изпъшка и притвори очи.

- Охоо, ама ти си доста мокричка… браво на теб, миличка! – каза Петров и започна да я чука.

Изобщо не бързаше, мушкаше го плавно и ритмично, докато я държеше за дупето. Беше ужасно възбуден – мечтаеше си да наебе това секси миньонче от доста време. Зелените ѝ очи сякаш го хипнотизираха, а гърдите ѝ се поклащаха толкова съблазнително. Той разкопча ризката ѝ и засмука циците ѝ.

- Ммм, харесва ми така… не спирай, моля те! – измърка Марияна.

- Наричай ме господин Петров! – усмихна се директорът, докато засилваше тласъците.

- Ооох, добре, господине, не спирайте да ми го вкарвате! – изпъшка тя.

- Май си лошо момиче, което трябва да бъде наказано? Готова ли си?

- Да, готова съм…

Като чу това, Петров започна да чука Марияна като полудял. Помпаше я бясно, краката ѝ стърчаха във въздуха, бюрото се тресеше и скърцаше, а палавото мамче викаше от кеф.

- Даааа, чукайте ме, господине, вкарвайте ми го целия…

Писъците ѝ огласяваха цялото училище – добре, че беше късно и там вече нямаше никой… или поне така си мислеха Марияна и Петров. Истината, обаче, беше друга. Мартин и неговият най-добър приятел Иван се бяха промъкнали в сградата и отидоха пред стаята, за да подслушват как минава срещата. Това, което чуваха, определено ги изненада. Иван погледна през ключалката. Бюрото, както и случващото се върху него, се виждаше отлично.

- Леле, пич, майка ти яко го поема… Петров ѝ е вдигнал краката и я шиба здраво. Ела да видиш! – прошепна Иван.

- Разкарай се, бе, тъпак! Това е майка ми, как ще я гледам! – отвърна Мартин смутено.

- Да, бе, разбирам! Ама тя си е яко пиче, искам да гледам! – каза Иван и пак се залепи за ключалката.

А в кабинета ставаше все по-интересно. Директорът обърна Марияна, надупи я на бюрото, хвана я за задничето и ѝ го вкара. Отново смени темпото, проникваше в нея бавно, наслаждаваше се на гледката и от време на време се навеждаше, за да ѝ оближе врата.

- Охх, мойто момиче, много добре го поемаш! Кажи, харесва ли ти големия кур?

- Многооо, охх, давай, чукай ме здраво!

Междувременно, Иван се беше надървил и си мачкаше кура през дънките. Мартин седеше отстрани, държеше се за главата и не можеше да повярва какво се случва. Ясно чуваше как директорът ебе майка му като долна курва.

- Брат, не знам как да ти го кажа, ама… мога ли да си набия една чекия, докато ги гледам? Петров сега я е нагъзил… – каза Иван.

- Ти луд ли си, бе? Как ще лъскаш на майка ми? – възмути се Мартин.

- Е, голяма работа, да не я шибам аз! Просто много го надървих.

- Тъпак… прави каквото искаш! – промълви Мартин и си тръгна, искайки да избяга колкото се може по-надалеч.

Иван на свой ред си извади хуя и започна да си бие чекия. Изпразни се малко след като директорът седна на креслото си, а Марияна го яхна и започна да се друса на кура му.

- Нали няма да изключиш Мартин? – попита тя, дишайки тежко.

- Няма, няма, миличка, не се притеснявай! – отвърна Петров, докато я стискаше за дупенцето, натискайки я към твърдия си хуй. - Ти само не спирай да си го вкарваш...

Марияна си буташе циците в лицето му, а той ги хапеше лекичко. Тя започна да си го набива все по-здраво, докато в един момент не получи мощен оргазъм. В същото време усети как директорът я пълни с топла сперма. “Срещата мина доста добре!” – помисли си Марияна. Мартин няма да бъде изключен, а освен това беше наебана от голям и здрав кур. “Всичко се нареди идеално!” – си каза тя, без дори и да подозира какво я очаква…