Разходка в гората

25.05.2019 | sexkupon

С жена ми сме големи любители на събирането на гъби. Обичаме ей така да се поразходим из гората на спокойствие, да чуем песента на птичките, да подишаме чист въздух... Не че ядем много гъби. Повечето ги раздаваме на роднини и приятели. И този път така, хванахме автобуса и след половин час вече бяхме в така добре познатите ни места. Тръгнахме на обиколка. Гъби нямаше особено много, но все пак нали не беше това идеята. Вървяхме на чист въздух и се чувствахме добре. Вече към вечерта, започнахме да се ориентираме към тръгване към къщи. Тръгнахме бавно по едва видимата пътека, която водеше към автобусната спирка.
- Ох! – изведнъж извика жена ми и неловко се катурна встрани.
- Какво стана?
- Кракът ми... навехнах го...
Надигнах ѝ крачола и огледах щетите. Кракът ѝ започваше да се подува. Беше ясно, че дори и да няма нищо страшно, тя нямаше да може да ходи достатъчно бързо, за да стигнем навреме за автобуса. Нямаше да можем даже да излезем от гората до здрачаване, а нямахме нито фенерче, нито екипировка за през нощта. Даже огън не можехме да си запалим!
- Какво да правим сега? – попитах аз.
- Няма да можеш да вървиш. Ще отида до пътя и ще се опитам да спа някоя попътна кола. Надявам се все някой да ни закара или до спирката или дори до града.
- Едва ли... По тоя път никой не минава. Нали и друг път сме вървели по него.
- Лежи и не мърдай. Все някой ще мине...
Реших да тръгна към спирката и да търся помощ там. Макар, че едва ли наистина щеше да има кой да помогне. За щастие обаче, още като приближавах към пътя, чух звук на двигател. Съдейки по звука – стар, разбрицан таралясник. Скоро иззад завоя се показа стар джип. Скочих на пътя и започнах да махам с ръце. Джипката заскърца със спирачки и едва спря пред мен. През стъклото се показа някакъв чичо на петдесетина години.
- К'во става? – попита недружелюбно.
- Сполетя ни беда, помогнете ни. Жена ми си изкълчи крака, не може да ходи. Ще ни хвърлите ли до спирката или ако може направо до града?
- Дааа... – провлачи чичото.
- Това си е сериозно. Кольо, ще им помогнем ли? – обърна се към спътника си.
- Да им помогнем, чичо Пешо. Как да не им помогнем.
- Къде я остави? – обърна се "чичо Пешо" към мен.
- Ей там на полянката. – показах им посоката.
Оказа се, че познават полянката, беше възможно да се стигне до нея даже и с кола. Чичото тръгна с колата, а младия Кольо тръгна с мен пеша. По пътя се изясни, че това наистина са чичо и племенник, живеят в недалечно село и отиват към града. Жена ми лежеше там, където я бях оставил, на разстеленото одеяло. Откъм храстите се показа джипката. Чичото слезе от него и без да бърза се запъти към нас.
- О! – каза той, когато се приближихме към жена ми.
- Че ти можеше да я занесеш до града с една ръка.
Работата беше там, че жена ми е от миньончетата – дребничка, слабичка и лека.
- Покажи, красавице, крака си. – каза той, докато я хващаше за крака и надигаше крачола ѝ.
Надигна по-нагоре, отколкото беше нужно, огледа и произнесе присъдата:
- Нищо страшно. Стегната превръзка, почивка и след няколко дни ще можеш да ходиш. Кольо, донеси ми аптечката от колата!
Младият мъж веднага донесе исканото. След като направи превръзката, чичото се полюбува още малко на крачето на жена ми и се отдръпна.
- Значи така. – започна той.
- Да върви тя не може. Ние нямаме нищо против да ви откараме, ама нали разбираш, че на този свят няма нищо безплатно. Пари не ни трябват, имаме си достатъчно. Та хайде да направим така, двамата с племенника ще изчукаме по ред жена ти и си оправяме сметките.
Когато до мен дойде смисъла на тези думи, веднага се намерих между тях и жена ми, със стиснати юмруци.
- Тихо, тихо! – Пешо примирително вдигна ръце.
- Май не ни разбра. Не сме някакви изнасилвачи. Не настояваме. Ако не се договорим, ще си тръгнем по живо, по здраво, а вие ще си останете тука. Само дето няма да намерите кой да ви закара. А така само по веднъж и ще ви закараме до дома. Помислете си, посъветвайте се...
След тези думи двамата отидоха до колата и запалиха по цигара. Като потуших началния гняв, аз седнах до жена ми и се замислих.
- Чули ги? – попитах я.
- Да. Какво мислиш?
- Няма как да се приберем без тях, ама няма да те дам!
Тя помълча.
- Твърдо ли си го решил? Не можем да нощуваме тука. Може би все пак да приемем? – май перспективата да спим в гората я плашеше повече, отколкото двамата мъже.
- Какви ги приказваш!? – възмутих се аз.
- Как мога да се съглася на такова нещо?
- Ми добре, а може би ще се съгласят и на по свирка само? Помисли, ще им направя по една свирка... нищо страшно...
Това май ми се стори по-приемливо решение. След като помислих малко реших, че няма да намерим по-добро решение и отидох да преговарям.
- Значи така. Поговорихме си... съгласни сме само на свирки. Или пък си тръгвайте, все някак ще се справим. Решавайте.
Те се отдалечиха за малко и след като се съвещаваха известно време се върнаха обратно.
- Добре. – усмихна се чичо Пешо.
- Съгласни сме и на по свирка. Само че със старание, а не за отбиване на номера.
Ето, че въпросът като че ли беше решен. Два бързи минета и си заминаваме!
- Ама ти се обърни, че ми е неудобно... – прошепна ми жена ми на ухото.
- Разбира се, мила. – успокоих я аз, макар и от сега да знаех, че няма да изпълня молбата ѝ.
В предусещане на зрелището седнах под едно дърво близо до нея и леко се извърнах, макар че всъщност виждах всичко. Първи, както се и очакваше беше чичото. Застана пред жена ми, нетърпеливо разкопча панталоните си и извади полувъзбудения си, но с предизвикващ уважение размер член.
- Лапай! – просто каза той, като го тикна в лицето на жена ми.
Тя го взе в ръка, огледа го, лизна главичката му, понамръщи се малко и го лапна. Старателно го облизваше, лъскаше го с ръка и масажираше топките му и накрая се случи това, че хуят на чичото се надърви до крайност. Дебелата палка, проблясвайки от слюнката, равномерно се движеше в устата ѝ, плътно обхваната от устните ѝ. На Пешо това му харесваше, хвана главата на жена ми, стараейки се да проникне още по-дълбоко. Изведнъж той се спусна на колене, като натисна жена ми по рамото. На нея ѝ се наложи да се застане на четири крака, за да не изпусне члена от устата си. В това положение Петър се почувства по-уверен и започна с удвоени сили да чука жена ми в устата. Понякога хуят му се опираше в гърлото ѝ и тя се закашляше, но той без да обръща внимание на това, продължаваше делото си. Мъжът хвана шнолата ѝ и я захвърли встрани. Дългите ѝ, черни коси се разпиляха по лицето ѝ. Сега вместо хлъзгащите се по члена устни, аз виждах само дебелият ствол, който изчезваше зад стената на косата ѝ и появяващ се обратно, блестящ от слюнка. Гледащият Кольо вече беше извадил хуя си и мастурбираше, докато чакаше реда си.
- Кольо! – викна му чичото.
- Остави това. Ще свършиш и ще си останеш без свирка! Може да я поопипаш, ако искаш!
- Ааа, не! – подскочих аз.
- Не сме се договаряли така!
- А стига, бе! – засмя се Пешо.
- Това е дребна работа в сравнение с това, че в момента я чукам в устата.
- Захили се и започна да се движи с още по-голяма сила.
- Хайде добре. – махнах с ръка.
- Само че внимателно, да не и оставя синки.
Зарадваният Кольо веднага се оказа плътно до жена ми и се зае да ѝ съблича връхните дрехи. Тя покорно повдигна първо едната, после другата ръка, за го улесни. Фланелката ѝ просто беше повдигната до врата ѝ, после там се намери и сутиена ѝ. Гърдите ѝ увиснаха, леко поклащайки се. Както казах, жена ми е доста слабичка, гърдите ѝ също не са особено големи, но са добре оформени. Винаги съм се радвал, че могат, според народната мъдрост да се съберат в шепата ми. И ето, че тези гърди бяха покрити от големите лапи на племенника. Той се зае да ги мачка внимателно, стараейки се да не я нарани, с блажена усмивка на лицето. Изведнъж до мен достигна приглушения стон на жена ми. Мислите ми се объркаха. Дали беше стон от болка или от удоволствие? Ако беше от болка – кофти, а ако беше от кеф? Наигравайки се с гърдите на жена ми, Кольо се зае да я изследва по-нататък. Смъквайки панталоните ѝ от апетитното ѝ дупе, той за малко се полюбува на дантелените ѝ гащички, след което ги свали до коляното. Пред него се появи неголямото, закръглено дупе, млечно-бяло, не докоснато от слънцето. Кольо леко го погали. Жена ми се притесни и плътно стисна крака, но и при нея, както при повечето слаби жени, горната част на бедрата ѝ не се докосваха. Там ясно се виждаха срамните ѝ устни покрити с къси, светли косъмчета. Стори ми се, че на устничките ѝ блесна влага, но реших че това е някакъв проблясък на залязващото слънце. Кольо прокара пръсти по тях, леко натисна, разтвори ги, погали клитора леко проникна във влагалището ѝ.
- Ей, Николай! Не пипай там! – извиках му аз.
- Добре, добре. – той послушно отдръпна ръка.
Застана зад жена ми и се опита с две ръце да достигне до гърдите ѝ. Дължината на ръцете му явно не беше достатъчна. По-точно хуят му, стърчащ в гащите, пречеше да се притисне по-плътно до дупето на жена ми. Събу гащите си и замислено погледна члена си, поклащайки голямата му главичка на сантиметри от дупето на жена ми. За секунда ми се стори, че ей сега ще влезе в нея. Вместо това, той се обърна към мен:
- Слушай, човече! А може ли, да го вкарам само между краката ѝ? Че нали виждаш, не мога да стигна. Ако свърша, значи ще мина и без минет.
Може би нямаше да се съглася, но до сега поне Кольо честно си спазваше обещанията. Щом казваше между бедрата – значи между бедрата. Даже да се поотрие в срамните ѝ устни и клитора – голяма работа.
- Добре, само че внимателно.
Наплюнчвайки члена си, Кольо внимателно го провря между бедрата на жена ми, плътно до срамните ѝ устни, а коремът му плътно се допря до дупето ѝ. Така вече ръцете му достигнаха гърдите ѝ. Задникът му правеше малки движения, движейки члена между краката на жена ми. Постепенно възбудата му нарасна, и като пусна гърдите ѝ, той се вкопчи в дупето ѝ. Изведнъж жена ми извика, потрепервайки с цялото си тяло.
- Добре, добре. – каза Петър.
- Повече няма толкова дълбоко. – и отново надяна главата ѝ на хуя си.
Кольо продължаваше да се движи. Внезапно се замислих, че това прилича на истински полов акт. Може би, той отдавна беше в нея? Защо тогава тя мълчи? А и членът му, като че ли се движеше под доста особен ъгъл... И проблясва, като че от женска смазка. Или ми се струва. Мамка му и сумрак!
- Любима! – повиках я аз.
- Как си? Кольо изпълнява ли си обещанието?
- Да-а-а... – въздъхна тя с напрегнат глас.
Малко се успокоих. Мъжете набраха максимално темпо. Жена ми се движеше между тях, всеки на свой ред я придърпваше към себе си, единия за бедрата, другия за главата. Петър свърши със силна въздишка, отзад стеснително въздъхна и Кольо, а накрая и жена ми.
- Ще тръгваме ли? – надигнах се аз.
- Къде? – удиви се Петър.
- А на Кольо няма ли да му го осмуче?!?
- Че той нали свърши?! – на свой ред се удивих аз.
- Нали обеща!
- Не съм свършвал! – намеси се самият племенник.
- Виж че няма и капка на земята, макар че наистина получих удоволствие. Тя много добре ми стискаше хуя... с бедра... Сам се зачудих, защо не свърших.
- Да запалим по цигара и да продължим. – каза Петър, и като извади цигарите си, седна до жена ми.
Кольо седна до тях, натам се отправих и аз.
- Стой! – извика жена ми.
- Не идвай! Помолих те да не гледаш! Стой там, не искам да ме виждаш така!
Аз послушно се върнах. Мъжете пушеха, като си говореха тихо, понякога си казваха нещо и с жена ми. Ръцете им се разхождаха по тялото ѝ. Накрая Петър хвърли фаса:
- Става късно, хайде да продължим.
Този път си смениха местата. Кольо застана пред нея, хвана я за косите и започна да наблюдава как главичката на члена му се движи в устата ѝ. Петър безцеремонно сложи хуя си някъде между бедрата ѝ и започна да го движи там с пръхтене. Съмнения, къде се намира члена му, почти нямах. В горската тишина се чуваха отчетливо шляпането и глухите стонове на жена ми. Странно, но всичко това не ме огорчаваше. След като на нея видимо ѝ харесваше, защо не? Още повече, че от това зрелище в гащите ми стана тясно. Но колкото за пред хората, все пак се възмутих:
- Петре! Какво правиш? Нали обеща!
- Извини ме, приятелю, обърках се. – обърна глава към мен той.
- Исках и аз като Кольо, но ме можах да премеря добре. – продължаваше той, като се опитваше да докара смутено-виновна физиономия.
Разбира се, не спираше да чука жена ми в това време.
- Тя не възразява, даже напротив. – той направи по-силен тласък, от който жена ми изстена гръмко.
- Добре де, продължавай, като и без това си започнал! – кимнах му аз и запалих цигара.
Помислих малко и заебавайки всичко друго, извадих члена си и започнах да го галя, без да се притеснявам. На другите не им беше до мен. Само Петър, като забеляза какво правя ми кимна одобрително. Сега вече, той разтвори краката на жена ми още по-широко и започна съвсем демонстративно да я чука, като ту проникваше до дъно, ту си го изваждаше напълно. Кольо пък наобратно, беше забравил за всичко и всички. Той като упоен чукаше жена ми в устата, стараейки се да проникне възможно най-дълбоко. Петър не си губеше времето с глупости, а триеше с пръст кафявата точка между бузите на съпругата ми и я гледаше замислено.
- Ей, приятелю! – викна ми той.
- А отзад дава ли ти?
- Не, винаги отказва! Казва, че нямало да влезе, щяло да я боли! – това си беше истината, на всички мои опити отговорът беше точно такъв.
- Ти не си ли пробвал? Не умееш да се отнасяш правилно с жените май! – насмешливо извика той.
- Подай ми оная кутийка!
Докато му подавах кутията от неотдавна изядената от нас консерва аз се зачудих, с какво може да му помогне тя. Отговорът дойде бързо. Той събра остатъците от мазнотията от стените на консервата и намаза с тях ануса на жена ми. Когато усети, че нещо ѝ влиза отзад, тя занервничи, но когато разбра, че е само пръст се поуспокои. След като намаза ануса ѝ, Петър също толкова щателно, намаза и хуя си.
- Кольо! – тихо повика той.
- Ако се дърпа, дръж я по-здраво!
Младежът кимна мълчаливо, докато продължаваше да наблюдава движещия се между устните ѝ член.
- Приятелю, ела да видиш, как става! – подвикна ми Петър.
С тези думи, той натисна с цялото си тяло и вкара хуя си до топките в дупето на жена ми. Стори ми се, че тя подскочи на половин метър. От викът ѝ птиците излетяха от околните дървета, а на мен ушите ми писнаха. Но мъжете бяха готови за това и я държаха здраво – Кольо за главата, а Петър за бедрата. Без да престава да вика, жена ми въртеше дупето си, като се опитваше да се откопчи от големия член, който запълваше ануса ѝ, но Петър я държеше здраво и само се усмихваше. Неочаквано викът прекъсна – Кольо беше успял най-сетне да проникне в гърлото ѝ и просто седеше така, невярващ на късмета си. Сумтенето му се усилваше все повече и задникът му започна да се движи в конвулсии. "Свърши в гърлото ѝ!", помислих си аз. Такова нещо на мен не ми позволяваха! А тук, моля ти се, на този непознатия му дадоха. Той в гърлото ѝ, онзи другия в дупето... Може би Петър беше прав, че трябва с жените да се държи човек точно така! В това време членът в дупето на жена ми продължаваше да се движи. Напред-назад... Понякога излизаше напълно, но веднага се връщаше в неуспялото да се затвори отверстие. Жена ми, без значение че Кольо вече просто седеше до нея не викаше, а само дишаше дълбоко с широко отворена уста. На Петър хич не му беше до шеги. Със затворени очи той се наслаждаваше на девственото дупе на съпругата ми. Аз даже не забелязах, кога е свършил, просто той извади члена си от ануса на жена ми и се пльосна до нея, дишайки тежко.
- Хайде бе, какво чакаш? – изхриптя той към мен.
- Виждам, че искаш! Така ли ще си останеш надървен?
И сам знаех, че няма да издържа. Като застанах зад нея, аз се насочих към забранената по-рано дупчица. Тя прие членът ми доста лесно, заради смазката и остатъците от спермата на Петър. Усещането на тесния анус, ме накара едва ли не да откача. Така не я бях чукал никога! Опомних се тогава, когато вече спадналия ми член сам излезе от ануса ѝ, след като отдавна бях изхвърлил спермата си в нея. Кольо и Петър пушеха и се подсмиваха, като ме гледаха.
- Ето виждаш ли, провървя ти че се срещнахме! – смееше се Петър.
- Иначе така и нямаше да изпробваш жена си отзад. Впрочем докато я чукаше, тя свърши. Предполагам, че и така и не забеляза това.
Скоро всичко беше готово за тръгване. Петър седна зад волана, аз до него, а жена ми и Кольо седнаха отзад. Докато пътувахме, жена ми седеше загледана напред, като сякаш обмисляше случилото се. Кольо с всеки километър все повече все повече и повече нервничеше, сумтеше и проявяваше непонятно безпокойство. След известно време обаче усетих, че повече не го чувах. Като се обърнах разбрах, какво не му беше давало покой. Седеше излегнат, а по лицето му блуждаеше усмивка. В скута му равномерно се движеше главата на съпругата ми.
- Спри! – помолих Петър.
Той ме послуша. аз се преместих отзад и продължихме нататък. Кольо и жена ми като че ли не забелязаха това. След като се наслади на минета, му се прииска повече. Сложи жена ми на коленете си, с гръб към себе си и ѝ смъкна панталоните, заедно с бельото. Опита се да ѝ го вкара, но не се получи много добре, макар че тя сама си го насочваше, но докато махнеше ръка и излизаше.
- Кольо, какво става там? – попита чичото, неразбиращо гледащ в огледалото.
- Ами, чичо, излиза ми. – Кольо за пореден път беше претърпял неуспех.
- Глупак си ти! – със съжаление каза Петър.
- Трябва да слушаш по-внимателно и да запомняш! Казах ти, че в дупето трябва, в дупето...
- Разбрах, чичо! – зарадва се племенника, като повдигна жена ми и я пусна надолу.
От изненадата и дълбочината на проникването, тя извика, но веднага след това започна да се насажда сама. Кольо ѝ помагаше, като я държеше за дупето, но в тясната кола все пак беше неудобно.
- Вкара ли го? – Петър хитро погледна в огледалото.
- Аха, ама е неудобно тука.
- Добре. Сега само се дръж по-здраво, и като свършиш ми кажи.
Кольо послушно се хвана за дръжката на вратата. Петър свърна по първата попаднала му отбивка и пое по някакъв черен път. Джипката силно заподскача. Здраво хваналият се Кольо просто си седеше, а жена ми подскачаше върху члена му. Стоновете ѝ бяха достойни за порнофилм. След няколко километра така, Кольо се обади:
- Чичо Пешо, готов съм...
Петър спря и се обърна към нас:
- А ти няма ли да се възползваш? И без това ще се връщаме по тоя път.
Аз мълчаливо извадих стърчащия си член, и като снех жена ми от коленете на мъжа до мен, я наместих върху себе си. Петър обърна и тръгна обратно. Още в началото усетих, че този способ заслужаваше Нобелова награда. Жена ми подскачаше, ту изцяло се насаждаше на члена ми, ту той почти изцяло излизаше от нея. Свърших доста бързо, но членът ми излезе от нея, чак малко преди да спрем пред входа ни. Мъжете се натиснаха да помогнат с багажа и даже да занесат жена ми до леглото, но аз им отказах. Накрая ни пожелаха лека вечер и скорошно оздравяване и заминаха. Качихме се и изморени от днешното приключение, заспахме доволни...