Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
До едно време чуваше закачките им измежду редовете. Берачите си подмятаха шеги и звънлив смях литваше като подплашен пъдпъдък. Обаче росното утро отдавна превали. Тюркоазеното небе се разми в млечна омара. Знойта на циганско лято ги пресова между сламената си целувка и плътното им облекло срещу змии и оси.
Толкова се бе улисала с ножицата, че накрая в ума ѝ цареше пълна тишина. Ни веселите косчета чуваше, ни мислите си. Само искаше да е първа. Да събере най-много. Работливата мома я искат от всички страни, нали така? Не че се имаше за мома, де, още по-малко пък работлива. Доброволците идваха да помагат тук, само заради вечерния купон и свободно леещото се вино. Идваха приятелки, компании младежи с посребрени коси, имаше, разбира се, и местни женички на платен труд, които вечер бързаха за вкъщи, да сложат на кучетата, прасето, кокошките… Емилия дойде сама. Като бягство. По-скоро лечение срещу бърнаут. И за нейна изненада свикна на мига с мястото и полевите условия. Спяха на палатки покрай избата. Спяха малко. Вечерен огън, много песни, даже и танци, хората събудиха приключенския си дух и се хвърлиха да изживяват пълноценно тези откраднати мигове щастие. Чист физически труд. Под небето на Сакар. Огнище, китари и вино.
За нейните наближаващи четиридесет години, сама, това си бе повече от почивка в чужбина. Не откриваше чужда култура, а своята си. Чрез тези открити хора от местната изба, които ги поканиха да помагат в гроздобера. Чрез доброволците, идващи от всички краища на страната. И всички възрасти. Е не, всички, само възрастните възрасти.
Само че днес, от тая сръчно въртяща се ножица ли, нещо сякаш ѝ се зави свят. Или пък бе от слабата вечеря? Може, щот се разсея в играта на катун и дивите танци. Ама голям смях падна, де! Струваше си! Да, ама сега, при всяко навеждане и изправяне взе да ѝ чернее и Емилия се подпря за миг. Догади ѝ се. Приведе се напред, но нали беше бая по-напред от другите, та нямаше кой да я види през лозите. Зобна си зрънце, ма се сети, че е пръскано и синия камък би ѝ докарал адски колики. Изправи се рязко с цел да извика и в тоя миг изгуби съзнание. Тупна меко.
Събуди се в нечии ръце. Тръскаше я като чувалче, дишаше шумно, а вратът ѝ бе изтръпнал. Явно човекът тичаше. Опита да види кой е, но от фокусирането ѝ се догади отново и затвори очи. Не искаше да рискува да му мяука нечленоразделно и само да го плаши, затова се престори на умряла лисица. И реши, че по-зле няма как да стане. Отдаде се на доверие.
Докато спряха, той вече звучеше кат мОсквич с прецакан карбуратор. Излезоха му всички фасове. Отвори врата на кола и я сложи да седне. Номерът не се получи. Очите ѝ се забелиха и полетя настрани. Той я прихвана и я положи да легне на задната седалка.
Тя се унесе в сладък полусън, рееща се между реалността и детството си.
Мъжът явно бе включил телефон на спикър, тресна вратата и рязко потегли.
Чу се дрезгав глас след свободния сигнал:
- Фелдшер слуша…
- Митак, тука една припадна. Водя ти я. Къде си?
- На риба!
- Ай, сиктир бе, не се занасям! Лежи отзад.
- И е руса и слаба. – (хилеж).
- Ште пречукам! Тръснаха ми я, нема ми умира в колата! Идвам, приготвяй се!
- Бе, не съм в кабинета, бе Комбайн! На риба съм, ти казах! Тая, ако е от градските джуки е умрела за ядене. Карай у вас. Сянка, хладен компрес, сироп и да яде манджа. Ако ще да е пача от крачета с чесън, да яде! Иначе бой! Разбра ли?
- Пратиха ме да ти я водя. Идвай веднага!
- Лазаре, рибата ми е хваната, здраво! (кикот) Ай, оправяй се! Шти звънна кат вдигна гащите. Аре!
Емилия щеше да се изхили, ако можеше. Чу всичко. Но на лицето ѝ се плъзна мързеливо само кривата усмивката на Мона Лиза. И понеже го съзнаваше, веднага асоциира пейзажа от картината с местната околия. И заспа.
Пристигането не мина гладко. Все пак му повърна в краката. Опита се да излезе сама от колата и всичко се завъртя. Никога повече червено вино! Никога по-ве-че! Човекът опита да ѝ прихване косата отзад, но се забави. Уж да мине зад нея и да я държи, за да ѝ попречи да се забоде по нос. Кичури коса понесоха неволно окисляване. Притискаше я толкова силно до тялото си, че тя можеше да продължава, докато не повърне и сплесканите си черва. Но въпреки срама, въпреки ужаса как се излага, в хладината на темето ѝ се отчете твърде твърдо и здравичко присъствие. Твърде близо. Твърде плътно. Отчайващо контролиращо присъствие, чийто захват я бе приклещил между яки бедра, релефни слабини, прилепен, топъл, жив корем и един постоянен горещ дъх зад врата ѝ. Че даже спасителят лозарски взе, че ѝ нави косата в рязък опън! Щеше да се изхили, но само избълва нова порция вкиснато вино и гроздови семки.
Човекът ѝ подаде кърпичка, може и да беше поизползвана, но на харизан кон зъби гледаме ли? И докато Еми се хилеше наум над собствената си мизерия, човекът я вдигна през корема, прекрачи мръсната локва и я понесе към двора си. Там събитията бяха рязко отрезвителни.
- МайкоооооУуу! – изрева гласът му, ама точно в ухото ѝ. - МайкоооОо!
Тишина. Даже кучетата не се разлаяха, а само заскимтяха приятелски. Обаче човешки глас не се чу.
Продължиха из двора. Лазар вдигна крак и стъпи на циментовото корито, само за да има опора, след което я наведе и здраво ѝ уми лицето, докато тя се давеше и плюеше, мрънкайки нещо си.
Накрая я чу да повтаря “могасама, могасама бе” и я задържа с две ръце за гърба, като усети адски стегнат сутиен. Блясна му мисъл, че трябваше да ѝ разхлаби вратовръзката, нали, ма нейсе! Тя се приведе и подложи косата си под струята. Направи няколко завъртания и студената вода я хигиенизира, при това даже и предпази от ново причерняване. Еми се изправи и усети как той ѝ пази задната страна. Хареса ѝ. Ама беше мръсна и реши да не се излага повече така. Разкопча горните копчета на ризата и я издърпа през главата. Подложи я под водата и докато чакаше импровизирания сюнгер да се напои, той ѝ разкопча сутиена, бъркайки под потника и ѝ го измъкна през деколтето. Пипаше умело и без да се обяснява. Това много ѝ се хареса. Еми втри сапун по мократа риза и се зае да се обтрива цялостно от пъпа нагоре. Измокри потника и го метна на керемидите до тях. Мъжът се бе отдръпнал и не усещаше къде е. В очите ѝ за малко да влезе сапун, но се дооправи и като се видя в тая небивала ситуация, директно се разгащи и захвърли и гумени ботуши, и панталон и остана по гащи, докато се търка със сапунената риза и ледената вода, в нечий двор, под прежурящо обедно слънце, спънато от олисяла астма.
“Е това е за разказване!” си мислеше, докато по кожата ѝ се върна живот, цвят и здравословна топлина. Зърната ѝ се накокошиниха. Възбудата отдавна бе тръгнала да се събужда, но като се обърна към Лазар, за да му заяви, че е готова, видя очи, горящи в тъмно мракобесие и не си отвори устата. Обърна се гърбом и пи вода. Жабури. Търка зъби с пръст. После много детайлно се поля с шепи по тялото. Вдигаше крак на каменния парапет. Поливаше се нежно. Галеше корема. Обля гърдите една по една. И се обърна отново към Лазар. Той отново бе прав и напълно неизлъчващ живот, извън мощно подутия му пакет.
Емилия се остави така. Гола и права. Да я оглежда. Да я има с очи. С ум. Там, в двора, под играещите сенки на астмата. Обаче коремът ѝ изкъркори подсещащо и той се събуди от оня свят.
- Ела да облечеш нещо. Трябва да ядеш!
- Заведи ме в кухнята! – бе тихия отговор.
И Лазар хвана за ръка Мокрите гащи и ги поведе към лятна пристройка. Влязоха в ниска кухничка. На масата имаше покрита чиния и Еми се нахвърли на парче тутманик. Той ѝ подаде и чаша разпенен сироп. Просветна ѝ. Ушите ѝ прочуха, сякаш досега е била глуха. Цветовете добиха яркост. Бузите ѝ пламнаха. Докато доизсърба напитката, той ѝ подаде чиния с ядене. Ориз с нещо си, месно, накълцано и богат наситен аромат на запържен джоджен.
- Фалшива дробсърма. От дроб е. – Лазар се опитваше да звучи нормално, ма не му се получи.
Мокрите гащи стърчеше гола и мокра насред кухнята без видим признак на смущение. В крайна сметка, когато човек се връща от оня свят има по- различен светоглед. Над нещата. И той, като един Лазар, би трябвало да го знае. Еми хапна с апетит, придружена от погледа му и се усмихна с благодарност.
Лазар се опита да поеме празната чиния, но тя задържа ръцете му. Стисна го в нежните си длани. И той чу, въпреки ума му, който колабираше на всеки две секунди:
- Лазаре, моля те, люби ме! Тук! Сега! Веднага! – и пръстите ѝ се вкопчиха, като орлови нокти в ръцете му.
- Ами дай да накиснем чинията първо. – Лазар печелеше време.
Къде му са презервативите? Тая да не е наркоманка? Ми ако му лепне болест? “Аааааа, не! Не може така!” реши си наум и категорично се насочи към вратата, за да я изведе на неутрално място.
Обаче Еми нямаше намерение да остане наивната глупачка отпреди. Желязото се кове, докато е горещо! А неговото видимо се топеше не, ами хвърляше искри и из ушите, даже!
Еми скочи и се залепи за гърба му, блъскайки вратата обратно към касата. Даже с напипване успя да открие ключ и го превъртя, докато другата ѝ ръка обезвреждаше оръжието му. Хванат в ръка, дюкянът му прегърна идеята да бъде милван и Лазар остана без право на мнение. Дланите ѝ го драскаха през плата, а пишката му се кривеше в танца на папурите при вечерен бриз. Еми реши да гарантира безопасност като взе да го хапе лекичко по гърба, та в разсейващото докосване, той да не усети, че е свободен, докато пръстите ѝ го разкопчават.
Паднаха панталон и гащи. Фанела. Задръжки. Голият му задник понесе нежно погалване, а после и груби нокти. Еми се свлече към кръста му, целувайки навсякъде. Ръцете ѝ го претърсваха, макар и върху кожа. Когато устните ѝ взеха да наближават цепката между бузите му и тя ги заграби в опит да ги разтегли настрани, Лазар се извъртя рязко:
- Аааа… не си познала! – изу с един откос мокрите бикини и я смачка в клещите си.
Хвърли я на леглото зад масата. И се метна отгоре. Главата му потъна между двата му лакътя, обградили лицето ѝ. С едно бързо движение си го намести на путенцето ѝ, което крадливите му пръсти установиха, че е нежно и чаровно, готово за гости. И напъна навътре. Тя се изви в дъга, от което циците ѝ се люшнаха, като дисаги на магаре. Простена толкова сладко, че Лазар се натопорчи още повече, ако това изобщо беше възможно. И я подкара кърската. Едната му ръка подпряна права на леглото, другата мачка цици, шия, зърна, устни, скули. Гъзът му същински плаващ лебед се извива грациозно и ритмува стоновете на Емилия, които се заизкачваха, от ниски и плътни до високи, пискливи фалцети и обратно. Плющи Лазар, ръга душманската, па се сеща да ѝ вдигне краката на рамената си, от което момата, джентълменски казано, го поглежда дяволито и му прошепва:
- Емилия съм. Само не спирай! Не-спи-рай! – и му се усмихва с луд блясък в очите.
- Емилио, оттука нема си тръгнеш преди да те наеба и в гъза!
Мощният ѝ оргазъм го възпрепятства за малко, щот му стисна хуя и той експлодира кат нефтена сонда. Не. Тва с нефта беше после. Сега просто се изхвърли, като откъртена снежна козирка под сноуборд.
Знаци:10980; Думи: 1962; Амиии... Гъзобер... Абе наистина требе да са поне 5000 ДУМИ, а не знаци. Инак добре е написано (поне увлекателно), но ми мяза на демо версия, където нещо се прекъсва и очакваш следващия ход, а именно: "за да продължите да четете, требе да платите..."
Да автора и до всяко друго момче,което се чувства по-различно от останалите,аз съм гей и моят скайп е ostrovut_na_samotata
до автора,..ще те скъсам
И аз тебе също
До автора...Прати ми тава тутманик по Спиди!15см
Дубрутру гайз! Кафе с коментари :))),велика комбинация! 15ка :))), за тебе, лично ще дойда в Павликени с голямата си тава :)).
Отива стар руснак при лекаря и му казва: - Докторе, помагай, бабата не я бива, има депресия, въртят я всички стави, не става от леглото, няма сили да отиде и до тоалетна... - А имате ли редовен с*кс? - А бе, докторе, какъв с*кс, аз съм стар комунист, Ленин ми издъхна в ръцете...!!! - Повярвай ми, прави с*кс с бабата и всичко ще бъде наред! Прибрал се дядото, изкъпал се, пийнал една водка за кураж и...действал... Събужда се на другата сутрин и гледа: бабата станала, направила кафе и закуска и пее около печката. Дядото гледа и си говори: - Еййй, да знаех по-рано...Ами аз и Ленин съм можел да спася!
Ахахахаха
Е, па, талант си! Да почерпя едно следобедно питие?
Добруютро ,по лексиката на полицай Крафтрий. Да интересни бяха и есенните бригади,както ефемизно се наричаха ,трети трудов семестър. Дали ще ми прати един литър силна ракия,уважаемият 15см. /шегувам се/.Като правило есенните бригади, имаха друг емоционален пълнеж.За едни по-тъжен ,за други обратното.Бяхме на бригада в село Писарово,тогава много хубаво село ,някак подредено и богато ,много богато.Няколко момчета бяхме нещо като летяща команда.По едно време разчиствахме някаква огромна камара от кочани на царевица,беше към птицефермата ,та там от някаква машина ронели зърната ,а кочаните ги трупали на купчина.С течение на времето там се развъдили огромно количество плъхове.Беше забавно ,както с вилите или лопатите товарим на самоходните шасита ,току изскочи някой плъх.Целта е да го набодеш с вилата ,без да я забиеш в кракът на другарчето,голям купон.Лелките ,а те не бяха никакви лелки ,а зрели здрави селски жени във възрастта на любовта, като правило завършили различни видове селскостопански техникуми.Ние за тях бяхме ниска топка. Правеха ни понякога истинска селска баница и сутрин ни я носеха ,а там на място върху една метална плоча под, която гори огън, ни чупеха току що снесени яйца и с една шпакла ги вземаха с малко сол, и на нас.Колко ли яйца сме изяли. Аз не ям жълтъците,а само белтъците-чист протеин.Тогава всички яйца бяха бели.И сега търсим само бели яйца да си вземаме,най-вече от една ферма "Ангелов".Разбира се тази дейност беше кратка 5-6 дни.Бяха войнишките изпращания ,ама какви трапези ,канеха ни хората ,китари ,песни ,тогава нямаше изродщината наречена чалга. Един ден работим на една транспортна лента ,която изсипва царевични мамули на един огромен куп.Целите в някакъв ситен прахуляк и изведнъж на 20-30 метра от нас спира една министерска Волга.Предположихме ,че е някакво началство ,което една ли идна за нас.Изведнъж задната врата се отваря изкача едно слабо момиче в зелен ленен панталон и с хубавите си обувки хуква през селският прахуляк към нас.В първият момент даже не го познахме, та това беше момичето от лятната бригада.Започва да ме прегръща ,а аз потънал в прах,а до Волгата един другар ,строго ни гледа,по точно мен.Е, беше баща И.Ясно за мен работният ден свърши, с притеснение да не изпоцапам с работните си дрехи колата ,та в центъра на селото.Спираме на площада ,тя си взема сакчето с дрешките,към мен строги погледи освен от баща И,още и от шофьора.Странни инструкции към нея ,които се отнасяха за мен.Махане с ръчички,министерската Волга замина, а около нас се посъбраха туземното население. Нездраво любопитство, коментари,какви бяха тези ,какво правят ,какво искат и т.н.Хващам момичето за ръка ,водя я в квартирата ,срещам хазяйката.В стаята прави като колове се целуваме ,та чак не можем да се отлепим.По едно време плахо почукване на врата ,заемаме благоприлична поза ,плахо влиза хазяйна запознавам ги ,обяснявам за бащата зам.министър.Той се извинява и изчезва.Пак продължаваме с целувките ,пак той ,вика ме навън и започва едно кършене на ръце ,червене ,гледане в земята.Смутен човека и не знае как да подхване разговор.Предразполагам го и изплюва камъчето ,че той е модерен човек ,но видиш ли майка му е "консерва",не разбира съвременните отношения, пък имал и малко дете и т.н и т.н.Успокоих го ,че няма тежко аморално петно да лепнем на неговият дом и да е спокоен за целомъдрието на всички.Вечерта на дискотека ,пак гушкане ,пак целувки и отново отначало.Спа при една колежка ,бяха спазени всички ценности на селският морал.Абе спомени.Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Ма не сме ли скарани? :))) Да се видим тогава. Все още търся идеалната Маргарита в града. :))
До Fairy, не пуша. Много ,ама много рядко ,палвам една лула ,която е от някакво руско много твърдо дърво ,издялана във формата на глава на вълк /подарък от Тъста/ ,малко хубав малц, може Шуберт ,може Сметана ,може Лед Цепелин ,може Форинър или пълния "блестящ луд диамант" на пинк Флойд и притваряш очи-красота.Тютюнът е или Амфора ,не е Клан или сега някакъв друг взех , от едно магазинче за напитки и тютюн.Аромат на ванилия и нещо много меко и носталгично.Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Аз с теб ,скаран???? .Я стига ,нека бъдем сериозни.По- скоро със себе си ще се скарам ,отколкото с теб.Ти не си злобна ,поне така те усещам.Прегръщам те ,за повече не смея.Страхливичък съм с умните жени..Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Алекс, много хубав спомен ни разказа. Дали това бе бъдещата съпруга, извинявай, може и аз да се оплетох? Горкият хазяин, такава отговорност на плещите му, ей така, от нищото, да зависи от слабите ти ангели :)))). Разбира се, по днешни стандарти, си за критика относно нехуманното отношение към плъховете. Във времена, когато всяко Старо майче се грижеше за равновесието в селския двор и излишните новородени котенца биваха давени. Абе, има си нещо специфично във въздуха на село. Нещо, което кара слабините да къкрят. Дали е от звуците? Дали от ароматите? То и прострен възнак да си, тоя амоняк из оборите ш'те вдигне :)), апетитът ти ще се възбуди от мек пушек някъде, нейде, да не говорим за кристалната жилка във въздуха, чиста храна за мозъка! Веднага за сравнение си представи летище, метро или столично кръстовище и ще добиеш представа. Имаме си нужда от едно село, в което да се връщаме. Един петел да ни буди. И с безумните лопатари на събиращо се стадо под прозорците, вече ептен да е срамота да се излежаваме. :))
Тя е ,как позна.????Тя е зодия Лъв и само преди два месеца беше навършила 19 години.Искам да ти разкажа за онзи мрачени и футористичен сън.за онзи космически кораб.Много рядко сънищата са ми приятни ,винаги са гадни ,поне тези ,които помня след събуждане..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"" Алекс
Алекс, коментарът ми за скарването е към Жипес :))). Сега ще му звънна, само да изляза, че още се мотая. Три! Три ката мазило слагам на сурата. И четвърто нещо по краката и дънцето. И пак на нищо не приличам. Снощи в един мол се ужасих и ся отивам да се фърла в Перловската река. Е те затва само си пишем тук. Щот беше квот беше. Добре поне, че имам италианеца, койт мъ аресваше натурална. С любимата му моя снимка- седнала контражур пред прозорец на смокинови листа, единия крак качен на пейката, коремът виси на едри саламчета. Бедрата по- далеч от правите линии не могат да бъдат. Лицето, разбира се издава меланхолия. Що му е любима, да мъ убийш , немогапозная! Може би пак заради селския дух. Сенчеста стая. Природа родила телО чрез щедри захарни урожаи наесен и пълномаслени суровини на масата. Всичко пълно. Ценно. Прелива. Нищо да се не фърга. Дори кожата мож да употребиш за завивка, косата за бесило, бедрата за плуг, а върху корема да люлееш поколения. Да полагаш морна пладнешка глава. И изобщо, ай да ставам, че тоя кюпек тука така примлясква и пак ме приспива, че язък за кафетата.
Разкажи съня, моля. Много интригуващо звучи.
ЦИТАТ ОТ Fairy """Един петел да ни буди. И с безумните лопатари на събиращо се стадо под прозорците, вече ептен да е срамота да се излежаваме. :))"""Ама много си права, нянак сънят е истински,не ми е нужен Атаракс.Тогавашния хазайн ни помоли един ден да му помогнем да избутаме от мазата едно "бъде",,било малко над 700 литра. Е ,след това на жерава суджуци и вино.Помогнахме му да оберем царевицата за домашно ползване.Веднъж минавайки през едно село с колеги, платих на една стринка да ми заколи едно пиле ,да го изчисти ,и разбира се да И платя.А в къщи дъщеря ни не иска и да го опита, миришело И на...ПИЛЕ.Искала си онези изкуствените.В онази птицеферма с телени огради бяха разделени пилетата по възрастови групи.Всичките тичаха по дворовете,а "лелките " им окачваха някакви огромни зелени листа да си кълват и им сипваха разни смески също да кълват..Замисляла ли си се ,че пилетата, както и месото ,са предимно от мъжки животни.Просто мъжките животни са излишни,освен по някой елитен екземпляр.Мъжките животни не дават мляко,но ядат повече ,а полза никаква, освен кожата за чанти ,якета ,обувки,при овните също, при свинете също.само разходи и бели.Дали ще стане и при хората ,а???????? Алекс
Не, Алекс, няма да има такава избирателност при хората. Прирастът не е търсена цел. Друго ни чака. Ма що да сме черногледи? Хората преживяха толкова по- страшни времена. :))
Zh. Fairy, поздравления за прекрасния разказ. Докато го четях, в главата ми нахлуха спомени. За пачата с чесън, обичах я още от дете, даже понякога и студена, желирана, сервирана в чиния от обърнат кастрон. Друг спомен, първа бригада, гроздобер, няма министерски волги, никой никого не познава. Вечерта ни правят нещо като дискотека да се опознаем и да се отпуснем. Поканих на танц едно момиче, свърши танца и тя си отиде на местото. До мен дойде друго и ми шепне: - Какво се занимаваш с тая, тя въобще няма да ти пусне. Аз и отговарям: - Да разбирам ли, че ти ще ми пуснеш? Отговорът беше утвърдителен. Ами тогава да не си губим времето с танци и да ходим в квартирата, и казах. Отидохме, пред къщата се разделихме. Аз пожелах лека нощ на хазаите, прозореца на стаята ми гледаше към улицата, издърпах я и цяла нощ не спахме. Та така до края на бригадата я карахме ние, дето нямаме "добър" произход.
Zh. Пропуснах да кажа, че посред нощ се сетихме да си кажем имената и много се смяхме.
Ти да видиш! Значи наистина всичко се пише в етера. Акаша. И аз хвърлям тиранти нагоре и чета :)))
Излъгах. И избата е реална. И доброволния труд. И къщата, чешмата в двора, чинията...Истински са
Чудя се защо съм толкова ревнив. Даже към жени, които си имат съпрузи. Та това е нонсенс. Алекс. Да не е някакво родово проклятие, че има нещо тъмно и в двата рода
Едно ще ти кажа селяндурино незадоволен! Не те бива, не те е бивало и не ще те бива! И за писане и за секс, и за отношения! А това тука е поредната повърня от тебе!
Гайз, защо някой ми говори в мъжки род? А, да. Знам защо. Наместих го. Кака
Защо си толкова ревнив, ли? Ревността е доста комплексарско чувство, присъщо на елементарни хора. Вади си изводите...
Прекрасна литература. Благодаря. Трогнат съм
Zh. Само не разбрах , защо изпрати героинята си чак в Сакар. Не можа ли някъде по-близо до София? Ще има ли продължение, щото мъжът се закани да го не я пусне докато не и скъса гъза. По тоя повод един виц: Влиза стюардесата в пилотската кабина кабина и пита как са момчетата. - Добре, отговарят те, а ти кажи как е отзад? - Ами в началото малко боли, но после се свиква и даже е хубаво!
Сакарските изби са ми на сърце, Zh. Много красив район. Те са единствените, които правят ежегодна обща дълга трапеза между лозята и всичките 5-6 изби се събират заедно с хора- винолюбители. Носят подчертан дух на взаимопомощ и споделяне. Широки хора :))). А нали помните, че дадох идея да не хабим думи в 100 коментара, под къде беше, а поне да спишем нещо от тях и така се роди туй. Няма идея за продължение. То и аз уж щях да се радвам на златната есен, а пак лакърдисвам. Друго ми се пише. Почвам го на два пъти и все нещо ме спира. Може би не бива.
Zh. Fairy много хубаво пишеш, описателно, с подробности, които без да се усетиш те карат да присъстваш на действието. А такива сравнения, то подплашен пъдпъдък, олисяла асма, а това:" Гъзът му същински плаващ лебед се извива грациозно и ритмува стоновете на Емилия, които се заизкачваха, от ниски и плътни до високи, пискливи фалцети и обратно."!!! Убий ме, никога няма да ми мине и през ум да сравня гъз с грациозен лебед. Често си препрочитам твои разкази. Скоро пак четох Сотаджиите и то два пъти, ами шедьовър си е. Няма да цитирам изречения оттам, че ще трябва почти целия разказ да го туря в кавички. Независимо, че оня те нарича баба в теб има нещо момичешко, търсещо, на моменти безсрамно, но много красиво. Продължавай да се радваш на света с очи, усещания и фантазии, споделяй ги тук да ги видим и ние пречупени през твоя талант.
""Ревността е доста комплексарско чувство, присъщо на елементарни хора. "" Е, някой хора дали комплексирани ревнивци,дали са елементарни, е спорен въпрос, но те чукат съпругите на онези не комплексираните и не елементарните,които са прегърнали американогески,неолиберални,джендърски ценности. Всеки му своето. Та по темата. Имам доста познати граничари ,от онези истинските,а не бутафорни.Та част от Сакар е в полосата на Любимешкият отряд.По времето на един от моите познати това е района на 13-ГО, а той служил на 11 ГЗ. Границата пред селата Михалич,Щит ,Сладун..Интересни са и от историческа гледна точка тези места.Лятно време пек, та земята така напукана ,че може да си счупиш кракът ,а зимно време обилен сняг до колене ,едвам със снегоходки го изгазваш.Казва ,че много памук се е гледало,тогава. Купувал съм вино с произход ,от онези места ,но нещо повече от избите по долината на Струма и около Петрич.Харесвам тежкото, плътно, червено вино,тръпчиво ,не кисело,а тръпчиво, което като капне на бяла салфетка оставя тъмно, лилаво-синьо петно. Никакви лигавщини,сериозно вино.Когато съм бил командировки в Италия и Франция ,на обяд се даваше по избор малка бутилка вино или разни видове безалкохолни.Е, някои колеги си показваха рогцата-егати мизерниците. По принцип ,бира не обичам..Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Благодаря, Zh! Това беше много мило! Аз рекох да си изпробвам есенния гардероб и установих къде ми е проблема :)) 3-5 кила отгоре ми пречат да си закопчея "слабите" дънки. Много ми е важно да фиксирам врага. Като е смътен, става неясна и стратегията. Сега вече ща - не ща, за да ми е спокойно, ще се наложи да си спортувам по- редовничко. Таман си е захладняло, не са ония нередовни летни жеги и е бъш за вечерните танци. Да не кажа, че откога си мисля за един клуб с уроци по салса, да взема да разнообразя познанствата. Че купон ставал, знам. Пък хората си свиквали и си излизали заедно по клубчета, да си танцувкат :). Направо нова среда, един вид. Айди, да пущам ретро- колонката и да почвам.
Няма нищо спорно, само комплексиран човек може да изпитва ревност, не само към своята, дори към чужди съпруги. И кво викаш ревнивците чукат жените на сексуално освободените? Абе няма такова нещо, ти само го каза, подобно се привлича от подобно, няма как една освободена жена да бъде привлечена от някв недоеволюирал ревнив маймун. Но пък знаеш ли какво, медицински факт е, че най-изневеряващите жени са точно жените на ревнивците, колкото е по-ревнив един мъж, толкова е по-голяма вероятността да е рогоносец. Е, ти си изключение, разбира се. Откъде знам ли? Сещам се едно време какви булдозери се бутаха по институтите да стават инженерки и за това наистина мога да повярвам, че жена ти чисто по обективни причини не си е намерила любовник. И не че не е искала, искала е, но за толкова години само смотан неудачник като теб е успяла да прикотка. Мда :))
Торбалане и ти ли стана хейтър?
Чародейке, институция си тук и се радвам всеки път, когато те чета. Разказите ти са пълнокръвни и горещи, този също не прави изключение. Омагьосваш :)
Кукце! Кукценцееееййй! Жив да си ми, чедо, камък ми падна от сърцето! Добричък си ми ти, твърде добричък и бела щеш да стане, синеееййй, ма се опазихме друг друга. Ох, как ми олекна, че не ми връзваш кусур. Пууу, да плюна у пазвата! Айди, Петле напетичко, да навириш гребена и да им земиш най- личната мома, па аз шти пея на сватбата, шти нарека рожбата и секоя зима ши ви идвам да ви нагледам и ви оправя, ку сте се накрѝвили! :))) Айде, рожбе, ейййй къ си ме зарадвал! :))) Чеки си налея и напръстника! :)))
Попаднах на тоя шедьовър и се пренесох в друго време сякаш. Майсторски написано, с детайли за всички сетива - и аромати, и ранно есенно слънце и грациозни лебеди в такт, абе симфония. Мацо, същински Йордан Йовков на еротиката си, да знаеш! Кака Тина
Тин, много мий хубавичко да ме похвалиш. Кеф голям, но и отговорност. Карам си по синусоидата, а настроения различни, търпение променливо. Понякога пиша просто, за да се пошегувкам с аудиторията и да стане веселко. При това не съм единствена в това занимание. :))))
Съгласен Фейри, огромният брой коментари са за теб.С останалите просто няма какво да си кажа и да коментирам.Нещо нивото им,както когнитивно, така и възпитателно ,не е на съотвената висота.Оставам с впечатление ,че с теб се разбираме от една дума. Алекс
Ал, утре си слизам. Провизиите за тук се налага да бъдат добре предвиждани и разпределяни. Има опция при нужда да се шофира 40 мин в посока, но това е жива амортизация за колата. Тска че влиза в сила моето отлично планиране. И готвене :). Най- големи скандали отнасям, ако трябва да се връща или хвърля храна. Знаеш, в желязна школа съм :). Мин год огромния скандал беше за това. Баща ми имаше рд, оказа се че гостите ще подранят с един ден и аз се юрнах за тристепенно меню и торта. До обед. Тогава щели да цъфнат. А на другия ден баща ми каза "размразявай хладилника", защото от седмица ту спираше- ту работеше, при огромния риск да ни развали провизиите. Е как се размразява с три степенно меню, предястия, салати, меса и торта? В 40° ? Разменихме реплики. На молбата ми да иде до асфалта и да вземе нов хладилник, който би докарал мъж ми, баща ми само каза "оправяйте се". И това беше. Вдигнах си чукалата. Бях с дете. И куче. Слязохме пеш. По вертикала. В адска жега. Мойо дойде да ни спаси. Спрял в селото, разпитвал за пътеките нагоре, не открил нищо. Поддържахме джипиес кореспонденция. Подминахме първите къщи във височините и открихме мойо почти припаднал. Дали климатик- горещо? Дали глад? Не помня. Спасителя бе спасен с вода, която носехме. Месеци не си говорехме с баща ми. После полека се посдобрихме. Тежък характер е. И невъзможен за диалог. Сега тук има разкошен хладилник. И той внимава какво говори. Когато се сети за това, де. Та утре си слизам, записах фризьор, маникюр и след седмица на морье. Днес и вчера играх на двора- голямото пране. Едва ли ще се качвам пак тази година. Той не е само лош. Знаеш, спаси ми живота от мъртво вълнение. Сега, тук,обръща чехлите ми пред вратата с пръстите навън, за да ми е удобно, чисти и поддържа басейна и върши всичката мръсна работа. Има черен лед, когато е гладен и веднага след вечеря. Тогава може да избухне от нищо. Днес го слушам. Толкова е наивен. Иска да вярва. И това е сега. От старините му. Съседа, пияницата, който му е втори братовчед, лъже невероятно за липсващата крава. И нашия вярва. На очевидни несъвместимости. Спорихме днес дали ляво и дясно касае полит строй или само иконом :))). Като бяха тук децата, седнали, уж качествено общуват, слушат мъдрост от дядо. И познай- кипнах :))). Цитираше майка си, клатейки глава "Така и не разбрах защо беше тоя живот...". Ма молим ве! Безсмислие ли им внушава? :)))Не позволявам да ги облъчват с тъпотии. Така отлюспих не малко даскали. :))) Тъй, драги ми Смехурко, изплаках ти старите работи, но към днешна дата сме в хармония. С татюто. Инатът ни е общ. Опитвам се да не позволявам да ми се качи на главата, а и да му внуша малко повече широчина на погледа. Не може. Старата генерация са били създадени с определена цел и си я изпълняват. Упорство, инат, твърдоглавие, инж мисъл, устойчивост. След малко ще си пусна хубаво четворно кафе. Ще го изпия навън. И ще вляза за тренче. Две сутрини посрещам изгрева и е вълшебно. В очите ми влизат снопове светлина. И по тях, кодове, послания :))). Най- важното е едно. Вярвай. Работѝ. Когато изхабиш и последната си сила, не е време за отчаяние. Почивката е сладка. И кафето е сладко. И вдишването е сладко. Милион работници в тялото ни, работят за нас, даром. Заредѝ. И продължавай. Точно както прави Слънцето. Минава над красиви места. Добри хора. Минава и над страдание и смърт. И навсякъде оставя по нещо от себе си. И никога не спира. *** :)))) Целувам те. Раздавай светлина. Работѝ. Почивай. А когато го правиш, го прави с мен. :)))
Както знаеш фейри, аз не мога така увлекателно и интересно да пиша като теб.Може би вербално ще съм интересен, поне с такова впечатление съм останал от коментарите на моите учителки, но като писане съм пълна трагедия.Съпругата ми не е толкова инат колкото е упорита, както съм ти казвал, съмнявал съм се ,да не е биоробот, но не ,определено е човек.Инат е и то голям е балдъзата ,както се казва ,за много неща се запъва като магаре на мост.Като малка, а тя беше ученичка ,единадесети клас, се беше влюбила в някакъв лигльо, а това се вижда и от космоса.Тогава още не бяхме женени, а малката сестра се тръшка на тема любов, тормози с постъпките си родителите и тогава видях моята в действие.Егати шамарите бие на сестра си, направо ще я свали на килима.Иначе я обича, та за нея винаги е малката сестра.Между тях има ,ако не греша шест години ,малката сестра става по години каквито е била зрялата и отговорна сестра, но пак е малката сестра.Преди години имаше здравословен проблем, Лимфон на Хочкин.Съпругът й безкрайно несериозен лигльо, профукаха три парцела над училището за глухонеми деца.Имаше някакви екзотични улици, като "Иван Сусанин", "Рилски бор" и разни други ,но не ги помня всичките.Та те с този лигльо са в развод, на него не му пука за нея, даже не знае ,че е болна, а наглеца на последното дело най-нахално и иска пари за такси, за да не ходел пеш. На всичките й химиотерапии, съпругата ми я води ,седи дам, дава по някой лев , а това е времето на 3-4 години от началото на това хилядолетие.От тази химиотерапия балдъзата надебеля, а иначе е хубаво момиче, завършила СМГ. Оправи се балдъзата ,но покрай този лигльо от културно -творческите среди не разви пълният си потенциал.Съпругата ми искаше да я вземе при себе си , да е под крилото й ,но тя нали е инат не ще. И до сега съпругата ми е голямата сестра. Съпруга ми не е инат, но като заема позиция я отстоява, не отстъпва,ако обеща е изпълнява.Беше станала вече техн -директор и един от старата генерация ,хем официално е напуснал , а по цял ден седи в лабораторията и се бърка в работата им.Това съпругата ми не знае ,докато един от нейните хора идва малко преди да си тръгне и разкрива как стоят нещата, как онзи не дава ключа за склада с резервни части ,с измервателна апаратура ,все едно не е напускал.Таман си тръгват, когато минава съпругата ми край тази лаборатория вижда вътре напусналият и още един като него.Тя не вика ,но гласът и става званлив, може би затова един казва ,когато звънне гласчето на шефкато като сребърна камбанка занй ,че си настъпил и двете мотики. Напреви аргументиран скандал, като обясни на онзи досадник ,че той е вече никой. Взе му ключовете от всички помещения ,накара го да напише приемо-предавателен протокол и го подписа веднага, като изрично му забрани да стъпва повече там.Няма викове само твърдост и аргументирано отстояване на позиция. Между другото и дъщеря ни с мъжът заминават ,ако не греша на31 или първи за Гърция.Съпругата ми като млада беше и изключително ревнива ,от тази пуста гордост. Е, писах го набързо, така ,че не е гладко и фризирано-просто споделям с теб. Прегръщам те Алекс
Пиша ти от последния припек на двора, преди слънцето да заходи зад зад къщата и тогава само до някой краен доматен колец ще мога да се натоплям. Чудесно се чуствам. Лицето ми диша, измито с....Локситан :))), петите- загладени, телОто- стегнато, натрениранко. И сега седя и чакам джапанките да изсъхнат. Като си тичам аз, под водата, броя си, а нали знаеш как еднообразното броене успива дясното полукълбо и така се отнасям, че сякаш изпадам в медитация. Уж мислех за нещо,но когато се съвзема, не си спомням да съм следила логика. Гледала съм разфокусирано в една избрана точка, в случая дюлево листо и съм се оставила всипко да минава под повърхността. Броенето стига до 100, качва следваща серия и пак така ритмично. Темпото е абсолютно еднакво. Като навинтена на пружинка играчка. Та когато се усетя, че това е изпълнено, съм отпочинала и заредена, енергична, както не бих била ако бях дремнала. Сега се качвам за обмазването. С радост бих оставила това на теб :)). Но тъй като в момента е невъзможно, ти предлагам довечера да измиеш една тенджера :), като си представиш, че пръстите ти обхождат не странѝците ѝ, а моите вертикали от подмишниците, към талията, през хълбока, та по бедрата. Сапунисвай и си мисли, че е лосиона ми за тяло и хубавичко ѝ изжули дъното :))). А като я завъртиш и ѝ бръкнеш отвътре за последно преплакване, то е ясно, проверка е това за преди жадуваното навлизане в благодатна на вкусове съдинка. :)) Ал, знаеш, че съм голям лигоч някой път :))). Хайди, че ми изгоряха и задколенните ямки. Целувка :)
Алекс, Алекс, какво толкова харизматично носиш, че всички така предано те обичат? :)) Като ги видях как подскачат един върху друг онези ти фенове, та си ги представих като въшки на сватба, само щот си минал през хижата и си оставил леглото топло, нямат търпение да правят разбор на купона. :)))) Авторът помоли и обещах да мълча, щом не е по темата, затуй миличък не съм отишла с гас, мас и оцет :)))).
Мила жена си ти Фейри,рядко се срещат такива като теб, защото те са нещо като човешки диаманти.Слюдата блести, счупеното стъкла от шльокавица също блести преди да се покрие с неизмиваема мръсотия ,но те не са диаманти.Даже самите истински диаманти не блестят в самото начало ,но след шлифовка засияват с магически блясък. За мен е чест и удоволствие ,че си пиша с теб-културна , образована ,франли настроена млада жена с топла душа.И знаеш ли като спомена за дюля се сетих за една носталгична песен на Тони Димитрова -"Есента на мама". Знаеш ,че не мога да пиша като теб, но пиша както го чувствам и мисля ,не му прикачвам някакви словесни къдрички, защото самият аз не мога да ги прикача. а колкото до моите почитатели, както казваше Колежката с триъгълника-нещо като цитат-без претенция за точност " Твоята откровеност,самостоятелно мнение ,което не гледаш дали се харесва на ръководството, дразни някои, които хем искат да го кажат , хем ги е страх. Ама и ти не си слагаш катинар на устата". Каза го повод, една случка, която един колега й беше казал.Понякога закъснявах сутрин, нищо фатално, примерно десетина -петнадесет минути, все пак от градският транспорт може да се очаква повече.Просто понякога сутрин ходех в залата да се поотъркалям на татамито.Добре ,че не потя ,че не винаги вземам душ. Та се случва да позакъснея минутите ,които ти посочих, но аз не пуша и не стърча в пушкома. Та шефът ни събира, сигурно беше кисел още от къщи Точно този ден бяхме може би 6-7 колеги и той разпитва всеки.Най-различни обяснения ,на коя дете й се успало ,и закъсняла за детската градина ,на друг колата му направила мизерия и т.н. Стига до мен и още в началото прави коментар, нещо от сорта "Колежките казват, че често се успиваш", а аз по часовник ставам в шест часа. към четиридесет минути лицеви упори, за ставите, тежести, един душ за пет минути,лека закуска и се изстрелвам. Та ядосан от тази несправедливост и че е коментирано зад гърбът ми ,без да мисля изтърсвам "Другарю еди кой си , никоя от колежките не може да се похвали ,че е спала с мен та да знае , че се успивам". А бях и комсомолски секретар на направлението и там.лош. Той гледа опулен, а един леко мрачен колега ,до който не беше дошъл реда за разпит ,гръмко се изсмива, настава някакъв шум и ни разпускат.Разбира се до към десет часа,официалната технологична почивка всички го знаеха.Чувствах се неловко. Та понякога питам колежката /знаеш коя/ ,защо така се случва все да ме клюкарят по разни поводи. Та каза нещо ,"ами защото не се вписваш в общият обараз, а някои от завист".Опитвам се да й обясня ,че повече от тях са с по-добър материален статус.Да ама не било това, защо искали да правят като мен, ама не им стискало , а това ги дразнело".Ами да постъпват да не съм ги спрял. Алекс
Душицо мила, не посмях да пиша "моя".Нищо харизматично не нося.Толкова съм обикновен. Не знам даже защо възрастни жени, по възрастна и от мен ,правят някакви непремерени изказвания, които уж трябва да са смешни ,но не са..Преди може би два-три месеца говоря със едно съседско момиче,много симпатично дете, добре се разбираме с родителите й и си говорим на тема къде ще кандидатства след като завърши седми клас.Тя ми споделя за любовта към животните ,че искала да се ориентира към ветеринарна медицина,детски желания и мечти.Опитвам се да и каже ,че по-добре платено в дългосрочен план е хуманитарната медицина и други.Та тръгва детето ,а аз със съпругата ми също вървим към входа, а същата съседка ,която живее на партера наблюдавала и прави не премереното изказва ."Ей, все се заприказваш с млади "мацки" .Чак съпругата ми е изненадана от нейното изказване.Та тя е дете.Може да е шега ,но е дебелашка ,даже бай Ганьо/бай ти Ганя/ би се засрамил. Алекс
И ако нямаше кой да се порадва на диаманта, той дали щеше да бъде ценен :)))? Благодаря ти, Ал за това, че не пестиш усилия и време да вербализираш :) как се чустваш в компанията ми. Това са миговете, в които блестя :). А относно твоето влияние над масите, предполагам е не само фактът, че си прям. Има нещо друго, интригуващо, скрито. Нещо твърде любопитно, но неуловимо. То така увлича мисълта, че скоро всеки пишман Холмс се е зарибил по казуса да те изкара поне в нещо виновен. Защото защо едни да са явни, видими и плоски, елементарно устроени и предвидими, когато биха искали и те да са енигма. Опитът да те разплетат, базиран на грешни извадки, погрешни логики и хумористично опростени изводи е силно показателен за правите игли и трапосани прави, които ги свързват. Вярно е, ако не ги прескачах по диагонал, някъде се позасмивах. Просто защото са толкова миличко заблудени, че чак щетата на природата ми се вижда безкрайно несправедлива, та ми дожалява за плоскостта, която обитават. Стига за мушиците, тва деее, душиците дребни. Хубав ден е. Обикаляме с кучето. Слушаме птиците и петлите на отсрещния хълм. По пътя- къпини. Ароматът им е тръпчив, сладък, богат, наситен, нищо общо с онези в кутийка в хладилните витрини. Аз така потънах в един сериал, че някак мисълта ми оживява само, докато го гледам- the sinner, 4 сезон. Гледам и мисля, текат идеи под повърхността, завихрят се течения и бързеи. После излизам по двора и всичко забравям. Ако натрупам количество гледане, може би ще чуя мисълта парола и ще се отключа за нещо творческо. Аз така започвам винаги. От дума. Едно просто изречение, сентенция. И от него- сюжета. Кучето ме чака с укор в погледа, че спирам под сянката на дърветата и го бавя. :) До после . Целувка.
А за съседчето, напълно го подкрепям. Ако приемем професията за призвание, то работата с животни е коренно по- различна, като същества, които не можейки да говорят, нямат как да обяснят какво ги боли и къде и откога нещата не са наред. Малката ветеринария, направлението за дом любимци се учи само на две места в България и си е доходоносна професия. Виж , да се учи за големите животни, селскостопанските си е професия,за живял сред подобен бизнес, навик, традиция, аромати и привързаности към фолклора. Навремето исках да станем авери с приятелка от село,която завърши аграрния в Пловдив и да отглеждаме билки. Много съм доволна, че има все повече такива занаятчийски фирми, семейства, които следвайки старите традиции, продават този вид хран добавки. Това е истинската медицина. Превенция. Билкови тинктури, капсули, помади, абсолютно вярвам, че работят пъти по- бързо и силно. Ей го и баща ми, лекува зъби със живоляк. Питай дали има четка и навик за миене, но пък на 80г е без ченета и прочее. Живовляк листо, сложено на проблемното място, за през нощта и хоп, все едно е пил антибиотик. Като дете исках да съм вет, но на диви животни. Исках да лекувам лъв. :)))
Диамантът си , диамант, знаеш го ,и не случайно те сравнявам с диамант, -твърд, блестящ, лудетина ,и не случайно едно от любимите ми парче на е "Shine On You Crazy Diamond" Да ти каже ,че значителна част от твоите предположения се препокриват онази моя колежка с триъгълника. Блазе ти, сутрин ,в прохладата ,на разходка. Забележи ,че много рядко аз инициирам заяждания.Старая се да бъда обран и внимателен, но не знам защо винаги ми наскачват някои. Между другото там "купона" продължава. Аз им покажа малка мръвка , а те наскачат устремно.Алекс
Не знам дали съм ти казвал ,но има един доставчик, който идва два пъти в седмицата в София от Петрич.Кара горска боровинка, ягоди, култивирани есенни капини, малини, смокини, домати, круши и т.н..Има четири спирки в София една е в Люлин, една в Иван Вазов/пазара/, една относително близка до нас, старите студентски ощежия зад Плиска , и последната при Икея. На всяка спирка стои към час .Има вайбър група с клиенти ,където обявява предварително цените и вида на стоката.Обожавам горските боровинки и есенните ягоди. Алекс.Извини ме за грешките
Тъкмо и тук подпълних щайгите с урожай, разделено на три къщи. Джипът ще има три спирки :). Отвикнали сме да боравим в удобството на градската си мивка с калнички грудки или подправки. Някак пазарските са по- удобни :))). Сега ми предстои последно тренче за този сезон/ година в балканския басейн. Гледам наоколо и не мога да се нагледам на раздипленото зелено по ридовете. Прорасли борове, насичат видимостта и правят контрастът между близките изумрени отблясъци от кринолини глог, дренки и дъб, със синеещо и все по- бледо сивеене на баирите към далечината на изток. Там ребрата планински се събират, в нещо като фуния, сякаш всичката цел на пролома е да ни изведе от усамотението на суровия Балкан и да ни посочи цел- мекотата на равнините, соленоватостта на морския бриз, изгрев на плажа , с пети забити в студен пясък и ароматно кафе в скута. Кой може да избяга от главата си? Носим си я навсякъде. Дали ще сме по- различни на морето, спрямо отшелничеството тук? :))) Надалѝ. До после, Ал. Прегръдка
Дъщеря ни преди две години и половина купи един Нисан още с неизплатен лизинг, ,но държеше да е с ръчни скорости,защото беше бясна на майсторите ,тъй като предишният беше с автоматични.След това установи ,че не харесва ръчните скорости, та сега преди няма и две седмици купиха КИЯ с автоматични, Нисана с автоматичните също остана ,а ремонта на скоростнота кутия беше към 6500лв. Май сега аз се обзаведох с Нисан с ръчни скорости.Твоят какъв е .Алекс
Онези "юнаци" изглежда ги вбесих.Алекс
Обожавам ръчните скорости. Не бих се отказала от тях, докато техн революция не ме принуди. Едва ли след време ще могат изобщо да се открият такива машини. Карам пасат, комби, базов модел, твърд и сигурен, никакви глезотии. Даже е с бутончета радиото, а не тъч скрийн. Няма парктроник и пудра по нослето, ни звуков, ни камера, зеро изгъзици. Но някак се слегна и му липсва височина. За да си идвам тук е нужен suv или поне субару. Но тъй като смятам да се заработя, ама яката, яката - яката, не виждам защо да се замразяват едни пари за втора кола. Карах електрики, когато се е налагало, то беше дребна тойотка, па рейс митцубишески, какво ли не. Но въпреки размързеляването и улеснението по бул България в час пик, изобщо мразя липсата на пряк контакт със сърцето на коня, когато някаквичужди интелекти решават какво да му наредят. За мен трябва кола, която събира виолончело в багажника. Тогава изборът не е голям. *** А за онези смешковци, дето са чели Жените са от Венера, а мъжете от Марс и са понаучили някой термин от посещенията си при психоаналитик, направо се чуствам пренебрегната :))). Искам и аз анализче. Все пак вярвам в химеопатия, поради паметта на водата, 432 честота и тн доказателства за говор между растения, отричам съвр имунизац календар, какво беше още...астрологията е наука, има си плюсовете, разбира се, просто защото всичко е енергия, тя преминава през материята, съответно сме облъчени в различни комбинации,според наталната си карта. Но карай. Нахвърлям идейки из оборчето, мож пък да ми клъвнат :))). *** Тази нощ сънувах, че се возим при един питбул- съсед, който дрифтира и изскочихме от пътя. В съня бях с баща ми и просто му казах да се стегне, очаквайки камшичния удар. Сега чакам да видя как ще пътуваме :)))). Пътя не позволява разминаване. :)) Ще ти пиша от вкъщи. Всичко ще е наред. По астрология и хиромантия, по говореща икона и медитация, ще живея дълго и ще работя до последно. :)))) Целувка
За хомеопатията ето истински случай. Учителка на конкурс в Бургас пие ракия в ресторанта на хотела. Нощта главобол, светкавици от очите, всичко като за вреден дом алкохол. Жената си пие. Сутринта е пред ослепяване, звъни на майка на своя ученичка и до обяд, ввче в София има хомеопатичен разтвор и си запазва очите. За сравнение, другите пили да оше месец по очни лекари и лечения , отлепени ретини и нам кво. ф
Е, един ден съпругата ми казва ,ама ти си станал голям писател с кого толкова си пиша.Обяснявам, че си пиша с умна ,културна и разбрана жена, с която споделяме и коментираме различни събития ,спомени, културни мероприятия и т.н. Отговора е добре ,ама ти не можеш да пишеш, в което е права .Не ,че тя е Жорж Санд, но за мен е абсолютно точна.По едно време ми беше прикрепила един ланд ровърите с шофьор.Както казваш никакви глезотии,само хардуер,единствената глезотия беше централното заключване на вратата.Бяха лизингови с договор или три години или 100 000 км, което първо се случи.Много корави машини, боядисани като едно време на полицията , бяло и тъмно зелено.Даже ни бъркаха. Голям купон.Бях станал добър познатс митничари и гранична полиция на Калотина. Даже с тяхно разрешение без никакви документи съм излизал от България ,вярно на десет метра, минавал съм през вратата в оградата ,за да отида в другата страна на влизащите ,за да взема от фришопа уиски, и цигари за нея,тогава пушеше и след това обратно по същият път.Когато бяхме в съюза, техните УАЗ-ки, поне тези на които ние бяхме, имаха втора печка за задната седалка. Като ги пуснат жега, но спрат ли ги започваме да зъзнем след десет минути.Там така нареченият тъмен или черен лед се съобщаваше по телевизията в новините |"На дорогах гололед! Будьте осторожны! ". Тогава те имаха ,ако не греша пет програми за целият Съюз и съответно локални програми от две до четири за различните области и републики.Централните са на руски ,а останалите на съответният език.Не знам защо рускините много харесваха българското розово масло,в много малки мускалчета положени в цилиндрични дървени ,резбовани флакони.Виждала си ги.Нали ти казвах моят ровър ,при изпитанията му ,ме прати за няколко часа в болница.Разказвах ти го или греша.Алекс
Мамините сладки, тука ли си гукате? Няма лошо, всекиМУ своето. Алекс, душице, то май теб те вбесиха, за "юнаците" говоря, познава се по това, че започваш да пелтечиш, да слагаш запетайките както ти падне и да използваш думи като "капут". Фейски, а ти знаеше ли, че Айнщайн бил казал "Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България"? Да, бе! И на мен ми е смешно, а бай ти Хахавелесандро най-сериозно вярва на такива неща, даже линк прати да ограмоти "капутите". Шмъ сфинявате, всъщност, нали не преча ако ви правя компания?
Софийски поздрави! ИзгорЕх, баси якото с ръка през прозореца. Юпииии. Миличък Мой, ши пийна кафе тоник вода тоник кафе и вода и шта та прочита :)))
ПРЕЧИТЕ. Алекс
Душице, радвам се, че на теб ти преча, но не те питам теб, питам автора. Ти защо се обаждаш?
Ей, как ме подсети и аз ще направя по едно турско кафе. Ще го пийна заедно с една паста от една сладкарница "100 грама сладки.Алекс
Алекс, ето ме, опнах се след малко домакински дейности и подредби. Такаааа. Да, знам историйката с подскоците на джипчето :)) и сока от нар, който си пикал после. Стават тия сакатлъци. След возия с бъгита офроуд, мои две дружки слязоха сецнати. И тва им се случи, щото ги беше страх да яздят, както правех аз. Какъв кеф си е на собственото легло! И знаеш ли, много нескромно, пак, но много си се харесах в огледалото в банята. Горе почти не ползвам огледало. И чак като си сляза виждам тена на лицето, текстурата, контурите, цялостното излъчване :))). И си казах " Ейййй, да можеше ей сегичка да ме види Алекс! " Както имам милион нюанси от бронз, злато, през прасковено до изумруд по лицето. Ами деколтето?! Сутиенът стегнал кълбата и набръчкал малко сладко каньонче кожа във фини ромбчета, сякаш кожа на слон. А деколтето опечено и има тук там миниминибабунки, като коричка на печено пиле на грил. Гледам се и се пищисвам, чецялото това меню отива на халост :))). И аз пиша с грешки,Ал , така са ми порасли ноктите, че ужасно ми пречат да работя.***** Към гостът: Уважаеми госте непоканен, това място тук е тайното ни гнезденце с Алекс, където да си приказваме колкото и каквото ни душа иска. Ако се включваш като спам, не се изненадвай, че ще те игнорирам. П.с. Не си му светил на Айнщайн кога какво и къде е казал, какво е ял, как сей държал с жена си и дали е търсил Бог, дали го е открил нейде. И още нещо, използва много грозни думи, които после приписа на Алекс: "дъщеря ти си е вяла путката" , се обърна в нам кви си негови настроения. Е? Ти имаш дъщеря. И говориш така? Е, какво точно да ти харесам? Тук е за фини хора. С такт.
О, няма никакъв проблем, хортувайте си само двамата, далеч съм от мисълта на някого да досаждам и да спамя, аз да не съм като дядо Нахалекс, я, стига!
Благодаря! Ф
Добро утро Fairy, на знам защо когато пия вино ,винаги изплува в паметта ми твоят разказ "Гроздобер".Вярно в началото локацията на събитието я възприемах, че се развива към Любимец. Ти прибра ли се в София или още се радваш на тишина, спокойствие и чист въздух. Целувам ти ръчичка.Алекс
Добро утро, Ал! Винаги като пия кафе, си мисля за теб :). Ето сега, извъртях една мока в тишината на кабинета. Донесох си чашката в чинийката, придружена от солета сушено телешко с навинтено сухо пилешко месо. Дружката ми никога не става от леглото, преди да ѝ донеса нейното кафе, да се разшетам и само, ако се налага поради пържене на палачинки, само тогава ще се изсипе от леглото, ще протегне едър врат нагоре, ще огъне гръбнака като котка и ще пита с поглед "А сега какво ще ядем?". Докато изчаквах кафеварката, се поогледах по многобройната техника, която е навсякъде в кабинета. Кутии с части. Инструменти. И пак техника. Книги. Много книги, повтарящи се, щото с твърди корици, обогатено юбилейно издание е друго неща, та си мислех как нямам идея колко много богатства или боклуци съдържа този кабинет. Лично на мен, въздухът ми свършва от толкова много вещи. Някога, планирахме да има място за втори стол, за да си приказваме в кафе паузите. Това е напълно невъзможно. Ако трябва нещо да доложа или да споделям сън/ проблем/ случка в сайта :))) , сядам на кростренажора. Вчера разказвах на мойо за теб и идеята ти за повторна първа среща, което доведе до разказче, което ще публикуват, когато му дойде реда. И както имах съмнения, те се затвърдиха многократно. От всичките му книги в библиотеката, мойо не би прочел последният ми разказ за нищо на света. Ще разбереш защо :))). Даже, когато му начертах основните линии, се усети една отчуждена хладина. Мисля, че все повече се чуди накъде залитам и дали жената, в която се превръщам след всеки ден в сайта, не е жива деградация. Казвала съм ти. Не обича да му говоря кофти или тежки неща. Казва, че трябва да му разказвам само хубави. Неща, които не биха го натоварили. Та, пия кафе сега, кучето хърка след почерпката, мойо си изкл алармата и се завъртя да доспи, аз слушам лястовичките и някой заблуден гларус до пернишката река и си мисля колко съм различна за всички, които ме познават. Колко различни неща виждат. И колко е хубаво, че най- после ще ми подкъсят орловите гел лак нокти и ще ме боядисат професионално :). Винаги към есента ми се носи по- тъмно от обичайното. А децата ми подариха чанта. Да събира тетрадки, айпад и шише с вода. Много мило, нали? :))) Прегръщам те п.с. В София съм, то май стана ясно :)))).
Леко ми е да си пиша с теб. Винаги се чувствам разбран заедно със всичките си недостатъци, които са многобройни. По едно време племенницата на Пецулев ревнуваше и все ме подпитваше с кого толкова си пиша, като не мога да пиша. Обяснявам, че с една възпитана и културна жена разменяме мисли за живота, обществото, спомени. Разбира се, стандартните подмятания, в които има истина, че не мога да пиша, и какво толкова интересно разказвам, не закъсняха, но с времето се кротна. Тези дни минахме по центъра на София, по-точно по периферията на центъра, бяхме на нотариус за един апартамент, който съпругата ми и сестра ѝ дават под наем, а нашите ние самостоятелно си ги даваме през друга фирма. Поне тази част, където беше кантората, ми се видя много опърпана и мизерна, въпреки че е съвсем близо до Витошка. Помня този квартал от младите си години, но дали тогава не съм бил толкова критичен, или просто за тези години беше по-овехтял. Разни дребни магазинчета, даже се чудя какво толкова продават, къщи, които биха били красиви, ако се ремонтират правилно, в някакъв сецесион, май виенски, и тук-там по нещо гротескно стъклено и лъскаво, нещо като архитектурна кръпка. Ей, ама много ми е зла балдъзката, като опули сините очички и стегне гласните струни. Дъщеря ни ще пробва новата кола към Гърция, те ходят към Лариса, Нео Пори, там като правило няма българи, но има сърби, германци и малко поляци. Абе, германците вече на възраст се разхождат по пишки по плажа, а дъщеря ни ми праща дискретни снимки. Лошото е, че въпреки че е топло, част от заведенията са затворени, но пък е по-спокойно. Като беше на вилата, те възприемах ,че си някъде далеч, а в София като близо. Алекс
Алекс, толкова съм доволна от фризьора. За пръв път имам такъв интересен омбре ефект. Опушена сянка в корените, която кореспондира с тена на лицето и известляващи краища, игриви и целунати от слънцето. Избухвам в смях като се видя в отражение, просто защото мно го си се ха рес вам :)))! Имах случайна среща с приятелка и беше хубаво да наваксаме с новините, от което още повече нямам търпение да идва есента и да си започна лекциите. Много ме досмеша на това, че получаваш немски фотоси :)). Няма по- приятен плаж от нудизма. И голото плуване. И натоплянето на свивки :)). Ако ние, жените, го усещаме, макар и със сравнително скрит орган, представям се го умножено по стотин, касаещо чуствителната кожа на пенис. Топки, плуващи в безтегловност :). Не пристегнати и смачкани в ластична материя. Толкова е по- различно, ако вземеш само разликата между цял бански или половинки. Цици, погалени от вода. Дразнението, с което гъделичката самата повърхност при игра с материиите на въздуха и течността. Би могло да се стигне до оргазъм. И го можех като тийн. С повдигане на таза във вана, когато клит получава гъдела от ритмично целуване на повърхността. Това беше едно от най яките ми спомени с гаджето тогава. Във ваната. Като ме слушаш :))), четеш, разбираш, че просто обичам да ям, нали така :)? Да вкусвам усещания. Да добивам приятност чрез текстурата на кожата. На езика. :))). Дали съм си така по цял ден? Или нося малки и впити, високо в цепката, гаще? :))))) Заливам се от смях. Целувки , Ал
Ами аз душко ,както съм ти казвал ,съм срамежливи консервативен.Тези фотоси ми ги пращаше дъщеря ни от Нео пори или някъде около него ,като илюстрация ,че хората са разкрепостени ,а аз съм "консерва.Даже като млад моите бански бяха като сегашните боксерки.Никога не съм носил слипове ,само боксерки, а по-рано когато нямаше такива, само спортни гащета от един плат,тип брилянтин, цветове червено, черно ,синьо, зелено с три широки ластика на талията, а отстрани по бедрото три бели линии от друг плат.Просто спортни гащета.Много се изненадваха понякога ,някои познати. Темата с фризьорките е актуална и при нас.Нещо изчезнаха , а се появиха безброй много маникюристки и техни клонинги. Както съм ти казвал бях в продължение на около 16-17 години нещо средно между хоноруван асистент и ръководител упражнения.Просто един колега след пенсиониране отиде в Колежа по съобщения ,та той ни прилъгваше. Просто искахме студентите да се запознаят с нова измервателна апаратура. Анализатори на цифрови потоци ( 2, 8, 34, 140, 155, 620) Mbps , скаларни анализатори, вектор анализатори, СВЧ генератори.Имахме осцилоскопи до 5гигахерца и 20 гигасемпъла,спектрални анализатори и редица други. Повечето бяха на Le Croy, Anritsu,HP и други. Но от тогава мина много време. А ти ще ходиш ли пак на вилата или сезона завърши.Септември го дават топъл-разбира се като дългосрочна прогноза.Нямам впечатление ,какво е да плуваш гол, защото никога не съм плувал така.Имам много смътен спомен, че нашите ме топваха в някаква планинска рекичка някъде над Троян.Иначе съпругата ми се печеше по монокини, само по долнище и то беше доста миниатюрно и съседката също, както унгарките ,но те бяха друго лято..тогава за малко хората на жена ми да е видят по голи цици.Кофти е да се зяпат циците на шефката. Алекс
Само едно не разбрах, вие двамката като толкова се харесвате, защо не се видите на живо? Страх да не изпортите виртуалните образи, които ги рисувате тук? Колко да е забавни да живееш само във виртуалния свят? Вижте се и поговорете като живи хора. И се върнете да разкажете, ще е по-интересно от това бла-бла-бла.
Хайде и маникюрът е готов. Исках нещо като бронз, розово злато, метал, загар, август е все още :))). Получи се добре. Много ми липсват дългите разговори с майка, а днес си отприказвах :) с вече три жени и един фризьор от другия бряг. Човекът е същинско бижу в колористиката. Относно подстрижката беше визионер, защото чак сега, слее месец растеж, дължините ми пасват отлично на контура на скули и челюст. Та, като си поразказах, като слушах , съветвах, разсъждавах, поемах укори :)) и смешки, е олекна ми на душата. Ние имаме нужда да се съпоставяме, да се чуем отстрани, да научим какво става под чуждите чаршафи и в другите глави, да питаме за посоката :). Сега, изглежда и направих голям гаф, та за малко даьме изрита под масата маникюристката. Ами, с две думи, влезе кандидат новия човек да ме поздрави, поканих го у нас и утре ще има шоу. Ами не е възпитано инак! Да дойде до входа, а горе- не. Аз откога чакам у нас да е хан, да има обувки в коридора, които да препъват, в хола да е един оркестър народ, а ассс...асссс да сервирам , сервирам :)). Ма врън, ма мрън, ще ме нафичкат довечера за самоинициативата. Обаче тва е. Почвам да лъскам тоалетни. Айди
Поправка: Не събувам гости! Обърках се. Тая мечта ми е откакто у нас се стрелкаха лазещи бързаци и тогава раздавах чехли, да. Не е възпитано да се събуват мъже. :))) Ф
Хайде пак. Но с какво Ви дразним, уважаеми? Специално за да не пречим на активно коментиращите в актуалните постове, сме отишли в авторски разказ на Fairy, който аз много харесвам. Ако съм точен – и другите харесвам, но този ми е някак топъл. Не пречим на никого от активно коментиращите в актуален разказ. Изглежда, че специално нас търсите, за да надникнете зад ъгъла и да прочетете какво толкова си споделяме. За разлика от фантазьорите, ние си споделяме реални събития, преживявания, случили се на различни места, даже в различни държави, по различно време. Специално за мен – защото съм значително по-възрастен от Fairy – имам повече спомени и случки за разказване, и от времето на моята младост, по време на друга политическа и икономическа система. Едни са скучни и банални, други са емоционални. Някои съм повторил, просто защото са много. Някои не съм разказвал с подробности, защото са твърде лични и интимни, и въпреки че ги трия най-старателно, при мен може някоя да е пропусната. Може би това е причината някои случки да са по-обрани, а не подробно, емоционално, физиологично и анатомично описани. Нямам дори дар на писане като Fairy. Дори да го изживявам емоционално, не мога в писмен вид да го опиша в дълбочина. Както казваше една колежка – ако едно и също цвете видят инженер и поет, то инженерът ще изкъса листенцата на цветето, ще ги преброи, ще огледа от практична гледна точка тяхната форма и дали може с тази форма да бъде създадено нещо за практична цел. Поетът ще напише цяла поема за любовта, синьото небе, зелената трева, за двама хванати за ръце, вървящи по тази трева, огрени от слънцето. Аз доста подробно съм се описал по един или друг начин на Fairy. Не съм крил, че съм възрастен. Не съм висок – някъде към 182–183. Бяла, късо подстригана коса, обикновено лице, не кръглоглав, леко скосени кафяви очи, все още атлетична фигура, широки рамене, тънка талия въпреки старостта. Предпочитам дрехи в тъмни цветове, в синята гама. Съпругата и дъщеря ми държат на по-светли блузи – били те бели и най-вече в различни нюанси светлосини, като почти всички са закупени от дъщеря ми. Тя робува на разни марки, като основно купува по интернет по няколко за проба, та при нея е върволица от куриери. Софтуерен инженер е и повечето работни дни в седмицата е хоум офис – е, не всички. Алекс – Fallschirmspring
Добро утро, Алекс. Като вземеш да се описваш и не ми става по- леко, нито по- охладено след днешните горещи разкази, а напротив. Знаеш ли колко обичам да галя теме с къси подстригана косичка? Много! Косъмчетата гъделичкат дланта, а знаеш колко е чуствителна и колко невронно- свързани точки има там. Та, кутумиговориш :) така, си продължавам едни снощни фантазии и както все още се търкалям с голо под нощничката, скоро ще започна да вия! Настръхнала съм от очакване, Ал. Мястото, на което отивам с децата и куч е супер хюхефнърско. Не познавам добре града, но ми се струва, че те ще ме опознаят добре. Изобщо не знам дали да взимам дрехи или плетена рокля и чифт бански са достатъчни, за да се отбележа по магазинчета, плажни барове и ресторанти. Със сламена шапка и куче. Барбекю не паля, когато съм без мъж, но този път, както е до басейна, оххх, много щеми се прище да врътна някакви сочни сланинки, чушки и тиквички, гледайки лилавещият хоризонт. А как ще ми се иска да пълня чаши сангрия със свежи нектарини , след басейнови разплувки. А как ще ми се иска , да се нагъзя на бялото перило на терасата и да поемам ласки, гледайки над околията ...Почвам да си мисля, че скоро ще те уплаша с низки щения, в които те включвам :). Защото, както си стар и белокос, с нищожните 180 санта, ако ми се явиш по все още нестарчески пищялки и с все още блясък в погледа, бих те преследвала за игри на волята, докато оставиш бележка и избягаш, спасявайки живота си :))).
Ще избягам? Как пък не. Работа може да не свърша, но ще се наприказвам с теб. А за скарата определено ще се включа със шарено месо, а подготовката на зеленчуците оставям на теб. Е, хавлията ще ти държа, за да те обгърна, когато излизаш настръхнала от водата и те подухва вечерният ветрец. Трябва да те стопля, нали ще пийваме и ще си приказваме. Душицо свидна, заслужаваш нещо по-добро от мен. Тя (косата) на темето е към сантиметър и малко, но е бяла. Само при перчемчето е към 2,5–3 сантиметра. Е, никой не ме гали; може някога някоя да ме е галила, но най-помня баба Екатерина и колежката, когато ме прегърна, след като ми съобщиха, че баба е починала, и тогава ме галеше. Много си го обичах това бабе. Олющен съм като локомотивите на БДЖ. А, не така — забравяш още два сантиметра. 182, пък може да съм се смалил, знам ли. Ей, не можах да покрия критериите на майка ми. Никога по нищо. Като малък — слаб като скелет, а след казармата, от джудото и възрастта, рефренът се смени. Нещо от сорта: „Ти се обезобрази, ръцете ти станали на козунаци, гърдите ти като на дойка, ти си асиметричен, трябва само костюми по поръчка да си шиеш, а какво дете беше.Ти не си хамалини т.н." Тя може да е забравила, но аз помнех. Все ме сравняваше с разни образцови момчета и как техните майки са щастливи. Много ме бива да разочаровам жените — направо съм корифей. Алекс
И как е възможно, от миличък, да ми станеш още по- скъп на сръдцето :)? Може би когато разтвори цвета си пясъчната лилия, тя жадува да усети ласките на слънцето, също като целувките му, с които е видяла,че то дарява своеволното море, златния пясък, перата на птиците и танцуващите в безгрижие хора. Мисли за слънчевата топлина, очаква тръпката, с която ще се издигнат нагоре тичинките ѝ, усеща желанието, врящо в малкото ѝ плодниче да бъде посетено от тъничка човчица, хоботче, нещо, но вместо да получи изгарящата топлина, която би я изпълнила със съдържание и убила, едновременно, лилията трепва от нещо различно. Нещо съживително. Фино докосване ѝ нашепва мили слова. Лек повей развява острите крайчета на венчелистчетата и те къдрят знойта в кръшен танц. Солен бриз обгръща изнуреното стъбълце и го насища с милувки. С живот. Шепот, долитащ откъм бялата морска пяна, гали горящите ѝ недра и разказва за бури и урагани, за високи вълни, в чийто смъртоносни прегръдки се скършват кораби и моряци, и поемат дългия път към дълбините, завинаги усмихнати в красотата на подводния свят. Бриз, отсядащ върху мъхчетата по листата ѝ, я украсява с нежна роса , от чиято живителна сила, цветето пие и остава младо и красиво. Нима една лилия е била заблудена досега? Нима няма нужда от слънцето? А от него? Повея на вятъра? Не. Не е това. Тайната е в острата липса на докосването му, когато вятърът изчезне. Да гали ушите ѝ, да танцува с листата ѝ, да полива с водни пръски душата ѝ, е най- вълшебното усещане. Което изчезва без тя да усети. Един миг е щастлива, в друг сама. Кога е бил и кога си е отишъл, не знае. Нито може да го повика. Лилията бленува милувките му, без да е сигурна дали са били реалност. И в зноен жарък ден, когато слънцето я е затисналото под любовта си, тя сънува сън как се поклаща на вятъра.
Душицо, бих казал моя поетична и лекописна.Къде ще се меря с теб.Все едно фенерче с изтощена батерия да е мери със слънцето в ясен без облъчен ден.Тук до преди малко имаше нещо като мини / по точно микро или нано / консервен комбинат.Нали ти казах, че купуваме плодове от един от Петрич ,та сега бяха направени няколко компота от горска боровинка и се приготвят две килограма покрити със захар за сладко.Горката стъкло керамика, сдаде багажа ,най -важната плоча с трите разширяеми зони, но аз бързо купих друга ,та ще трябва и да я монтирам. Ама как ме мързи и ми се пише с теб, та се чудя как да стане.Интересно ми е с теб, да не кажа ,че харесвам да разговарям с умни жени. Ама много глуповати жени и мъже се появиха, чудя се от къде е взеха. Само не разбирам, отдалечихме се от така наречените, актуални коментари и пак лошо. Не разбирам с какво ги дразня, не визирам никой конкретно, не им преча на фантазиите им.Аз си комуникирам с теб защото си изключително позитивна и приятна за разговор, а да не говоря за възпитание ,знание ,култура ,чувство за хумор. Те ,ако нещо си фантазират, аз не им преча ,аз преразказвам мои минали изживявания , а дали са били правилни или не правилни, това вече е минало и факт, няма как да се върна във времето и не съм сигурен ,че ще ги поправя или ще ги повторя и задълбоча. Я да не се правя на философ -психоаналитик, че много не ми достига. Алекс
Денят е разкошен, Ал! Навън сме с куч. И ако трябва да цитирам от книгата на онази пътешественичка в Тибет: методът и знанието вървят ръка за ръка, според будизмът, тъй щото никое от двете, съоветно мъжкото и женското начало, не биват осмислени и нужни като самостоятелност. С това ти казвам: вложѝ умения и знания, замени керамиката, довършете си сладкарството. Че в скорошен ден да мажете палачинки. Че и гости да си оближат пръстите. Изпълнѝ си активното, полезното, приоритетното, пък по- подир ще си чуруличкаме пак. Аз правя дълги и чести спирки по пътя към дома, а вече в акъла ми са само балкански доматки, песто дженовезе и биволско сиренье. :))) Ф
Знаеш ли ,че ние направихме две години откакто си пишем. С някои също пиша от две години, но в началото бяха силно отрицателно настроени към мен, а след това се чудеха ,че можем съвсем човешки да си обменяме мисли.Алекс
Някога в България масово се отглеждаха биволици, особено в Северна България.Дават по-малко мляко от кравите ,но по качество е на несравнимо по -високо ниво.Когато имаше "Луда крава", беше установено ,че биволиците и не пренасят и не боледуват от Луда крава.Много са силни и кротки и по-умни. Съпругата ми казва ,че млекото и млечните произведения от мляко на биволици намалявали лошият холестерол. Имат страшно красиви очи ,един тъмно виолетов цвят,толкова са спокойни, а същевременно силни.Виждал съм преди много години ,как две биволици,теглят по планински път три дънера от бук,сигурно са много тежки.Те където стъпят заковават. Аз си купувам мляко "Кърнаре" биволско, -харесвам го.Пил съм, току що издоено топло биволско мляко, даже веднъж като малък е опитах да я доя биволица, но тя ми удари такъв камшик с опашката си, че отлетях на един метър от столчето.Тя си познавала ръцете на стопанката.Иначе съм яздил биволица, но точно когато исках да се похваля на майка ми и се метнах на гърбът на биволица, всичките жени се развикаха ,животното се подплаши и хукна към обора си. Да, ама от огромният широк гръбна биволицата до горният праг на вратата, я има 30-35 см и за секунда си представих какво ще стане с мен, като ме размаже между 600 килограмовото ,че по-тежко животно и едно тридесет и няколко килограмово момче.Метнах се на огромните плочи ,с които е покрит двора ,ударих си коленете ,но най-важното си изкарах въздуха.Е, майка ми се оказа много бърза с два шамара ми възвърна възможността да дишам.Алекс
Алекс, щателно избягвам да коментирам темата, но с това сравнение, как две години си пишеш и с мен, и с някого, който си е обърнал мнението за теб, не мога да се въздържа. Пиша и трия от половин час, но единственото смислено, което мога да направя е да се поспра и да се оттегля до втора идея. Неприятно. Неприемливо. Непростимо. Горе долу така свързвам онези никове и имена. Човек избира обкръжението си. Избрах теб. Защо ми ги навираш? Да, ядосах се. Да, идва ми цикъла :). Да, наказан си.
Добро утро Fairy, изглежда ,че неправилно съм се изразил, а ти неправилно си ме разбрала.Пиша си само с теб лично, защото в теб намерих един интересен и с богата душевност бил събеседник.За културата ,за описанията ,които правиш няма да се повтарям теса на високо ниво.Никога не си ме съдила ,никога не си ми навирала в лицето правописни грешки, не си ме обиждала на политически предпочитания и т.н..Но правя коментари и някой някъде беше написал, че не е могъл да ме понася и разбира се някакви сарказми,/на което сама си свидетел/, а аз съм се оказал не толкова неприятен коментиращ.Както и ти коментираш, но като правило, върху мен се сипят повече отрицателни коментари ,а положително много рядко.Това исках да кажа, а не ,че с някой като с теб си разговаряме.Та аз даже нямам никъде профил,в никаква социална мрежа, така е при дъщеря ни и при мъжът й.Просто по цял ден на компютъра ,а след това да си пишат с някой.Знаеш, че единственият ми опит в социална мрежа е преди много години когато се регистрирах в Скайп, която вече не съществува. А това беше някъде преди повече от 15 години,ако не греша и продължи не повече от година. Първо една от жените приблизително на възрастта на съпругата ,а след това и другата много настояваха да ме видят как изглеждам, но аз ми прикачих просто една стара снимка от казармата и то от завръщане от марш на скок.точно в този момент е само до снимки.Скапан, потен, прашасал, , искаш само да почистиш оръжието ,да се поизмиеш колкото се може по -добре ,че да не миришеш на казарма, за полягане няма никакъв шанс, но поне да приседнеш, което става в столовата по време на обяд, а след това се влачиш с часове като пребито куче.Та на такава снимка как да изглеждаш, особено като като е правена от непрофесионален фотограф и с някакъв кой знае какъв апарат.Хем ме виждат, хем в реални условия няма да ме познаят.Даже когато са в чужбина или някъде нещо пазаруват, пращат по вайбър.Даже ми беше изпратила една снимка , ако не греша от Флоренция и те разглеждат галерията Уфиции, а малко пред тях два педераста се прегърнали ,все едно са мъж и жена,а единият пуснал ръка към задника на другия , е не съвсем по ганьовски. Прегръщам те .Алекс
Ами аз започнах да пиша и коментирам някъде през август 2023 година, тогава ти беше пуснала един разказ, как с някакъв се движите по магистралата и как всеки прави място и предпазва другият до някаква бензиностанция. Сама знаеш колко пъти ме спира и пуска в sexcupon.Изглежда ,че дразня хората, това се наблюдава и сега.Прочети коментарите ми от последните дни и ще видиш, реакцията, тя не се е променила.Как съпругата ми била кадър на ДС, което не е вярно,но знаеш как беше преди 1990г, имаше области и разработки ,които се наблюдаваха от службите ,а и тяхната дейност се наблюдаваше от службите ,разбира се ,че имаше някакъв пропуск, защото й се налагаше по служба да посещава обекти и райони ,които се смятат са част от националната сигурност.Примерно тя е влизала и във Вазовските заводи, те тогава също бяха с някаква категория на достъп, движила се е между граничното защитно съоръжение/ кльон/ и граничната бразда, разбира се с предварително уведомление на ГО и района на съответната ГЗ. Та хора ,които не разбират,но са гласовите простаци дават оценки в характерният техен неолиберален стил. Та някой ,който ме оплювал тогава ,беше направил изказване ,че могъл да разбере моите писания Алекс
Като изключим някои специфични особености в политическите му възгледи всъщност и Адолф Хитлер е бил един доста приятен човек: умен, интересен събеседник, харизматичен, артистичен, спортист и вегетарианец, истински и искрен патриот. Та и душицата Алекс и той така, като изключим всичките му отрицателни качества, да не ги изброявам всичките, ще спомена само "двуличен нарцис" и че по татово време най-вероятно е бил доносник към ДС - остава един средностатистически добродушен дядко, живял, ял, срал и ебал по байтошововреме, който сега от скука разказва в интернет спомени от средностатистическия си живот на посредствена номенклатура. Истинско сладурче е дядо Алекс, особено когато внимава да не се издава колко много мрази демокрацията и либерализма и уважава Сталин, бай Тошо и Путин.
Алекс :). Отлично те разбрах и първия път. На крайно различни позиции стоим относно настоящите ти избори и поведение. Естествено, че са си твое право. Мотиви, мога да се досещам. Предпочитам да не мисля за нищо извън това, което получавам. Малкото време и мисли тук. Това е деривация на неочакването, нестраданието от несбъднати очаквания. Като да затвориш очи, за да виждаш само един елемент. Това е избор. Защото цялата картинка ми е грозна. И няма да навлизам в детайлите да се разяснявам. Нито имам права за това, защото всичко е движение и всичко е път, коя съм аз да соча посоки и да слагам знаци. Моля те, както помниш доста назад, така да се досетиш колко ми е неприятно да слушам с ентусиазъм за полученото ти реабилитиране. Разбрахме много отдавна, че то е факт. Посмяхме се. Стига. ***Като ми дойде кефа, ще омекна. Защо мислиш мойо е побелял? :)
Мда-а-а, както се казва: „няма нищо ново под слънцето.“ Едно си баба знае, едно си баба бае. И ето – едни същества, на които трудно може да се припише нещо човешко, пъхат в чуждия живот собствените си комплекси и грехове. Ако не са техни, то поне на родителите им, а защо не и на милите баби и дядовци, които явно са били същите шампиони по доносничество. Такива хора са убедени, че всеки би тичал със светещ донос в ръка към „съответната служба“, както те самите биха направили без да мигнат. За тях пълзенето е висш спорт, олимпийска дисциплина, в която са ненадминати – и не могат да проумеят, че има и други начини да се движиш из живота. Биха били смешни, ако жалката им мизерия не миришеше толкова силно и отровно. Алекс
Последният ми коментар не се отнася до Fairy, която изключително уважавам като положителна и приятелска личност, а до онзи ,"специалист" по Хитлер, Путин ,Сталин,а защо не и Мао.Алекс
Ш(задраскано)Фери, това явно е един от онези моменти, в който един твой (не)познайник ще поклати глава и мълчаливо ще си запали една Монтекристо; можеш да предположиш, че си я пази точно за такъв момент и е много възможно да си права. Или пък не. Той нищо няма да каже, не е от хората, които биха отегчавали някого с баналности като "Аз нали ти казах?", но по аромата на пурата му ще се досетиш какво си мисли :))
Дедо "Алекс" на мен ли нещо мутолевиш за смрад и отрова? Смени си боксерките, напикал си се. Айде, няма ме, не си правете труда да ме изпращате :))
Цитат: "Дедо 'Алекс', на мен ли нещо мутолевиш за смрад и отрова? Смени си боксерките, напикал си се." Колкото и да ми е трудно, ще се опитам да слезна на Вашето познавателно и ново. Ако за Вас личната хигиена е едно събитие, което заслужава адмирации, за повечето хора е нормален начин на живот. Предполагам, че Вие и боксерки нямате, а тоалетната хартия я замествате с нещо подръчно, като листа, парцали и т.н. За Вас боксерките звучат екзотично и загадъчно. Приличате на онзи циганин, който за първи път сложил долно бельо. Ходи наперен, циганетата му се радват, а най-голямото непрекъснато му се моли: "Тате, бе, дай и аз да ги понося." На циганина му омръзнало непрекъснатото мрънкане, събул ги и ги дал на цигането, а то не знае как да ги носи. Тогава баща му дал ценните указания: жълтото отпред, кафявото отзад. Е ,това е вашият живот.Алекс.
Ще се получат твърде смеещи се кифтета като чета какво става тук. Ал, не искам да си напрегнат. Пура, тва за палването беше смешно, може би не съвсем достоверно, но смешно. И щом Ал се поддава на изкушението да забелязва и отговаря, тогава нека и аз да не съм толкова негостоприемна. Като домакин. Желая ви прекрасна неделя! По Таро сме супер, сред приятели, извор на хрумки и синергия. Аз ще съм така. Ако не ви плаши новата ми пъпка на носа, на която ще ида да ѝ пуснат ток, можем да си лафим. Между кифтета, козметици и други странни птици. Днзл, последно ти ловърмен ли си, оня с татуса rhec или тотал омесихме #койкойе? Но пък защо да ми казваш? Като мога да се движа на сляпо и ич да не ми пука? Баси, ако и вие имахте цикъл, нямаше да има периоди с мир по света....Ф
Фери, не съм по празните приказки, не вярвам в паметта на водата и са ми досадно скучни хора, които вярват, но ще ти отделя малко внимание, мисля, че ти го дължа. По-късно. Деде, нещо халюцинираш, или ме бъркаш с някой твой приятел набор, най-добре си трай, пий си хапчетата. И смени боксерките, смърди, та се не трае :))
На един 1 юли, баш Джулая един вид, получавам смс от Светла за farewell с думите "нищо не ти дължа". И ти не ми дължиш нищо, ДНЗЛ. Разбира се, това е субективно усещане и ако за личен баланс ти е нужно, ок. Помня, че многократно си ползвал бодишейминг метод към семоа-то , което ме объркваше като как си го позволяваш, без да си ме виждал? Изводът е, че се познаваме и знаеш точно какво и защо говориш :))))). Както и да е. След като през цялото време си мислех, че си ДТ, а ти твърдиш, че не си, нямаме нужната база за комуникация. Или по- точно, имаме тръгване с погрешен крак. Обречено е. Чуствай се освободен. Ф
Всичко започна тихо, почти незабележимо – като онази първа лъчица слънце, която пробива утринната мъгла. Запознах се с нея случайно, направи ми в самото начало със своят позитивизъм– Fairy. Името ѝ само по себе си беше обещание за светлина. Тя беше различна. Културна, умна, с фин хумор, който не боде, а гали. В думите ѝ имаше мекота и дълбочина, а в усмивката – онзи чар, който не можеш да опишеш, но усещаш с цялото си сърце.Когато си пишехме, времето губеше значение. Разговорите ни течаха естествено, като бистра река – без усилие, без напрежение. Сякаш се познавахме отдавна. Само ние двамата, в свой собствен свят, където царуваха уважение, хармония и топлина.Но точно когато светлината засия най-силно, иззад ъгъла изскочиха те – хейтерите. Сенки, лишени от съдържание. Грозни в злобата си, дребнави в завистта си, шумни в празнотата си. Те се нахвърлиха като глутница, но без зъби – лаещи, но безсилни. Опитваха се да оплюят, да хвърлят кал, да подронят. И най-често насочваха отровата си към мен.Но нека кажа истината: всичко това нямаше значение. Защото Fairy беше светлината, която те не можеха да заглушат. Тя остана същата – позитивна, лъчезарна, умна. Нито една тяхна стрела не успя да я нарани. Защото срещу усмивка, която носи искреност, всяка злоба се стопява като лед пред огъня. И аз само още повече оцених присъствието ѝ. Колко е рядко да срещнеш човек, с когото думите текат като музика. Колко е ценно да имаш до себе си някой, който разбира без излишни обяснения. Fairy не беше просто събеседник – тя беше онази ярка звезда в нощното небе, която показва посока.А хейтерите? Те останаха това, което винаги са били – сенки. И колкото повече се опитваха да ни разделят, толкова по-ясно ставаше, че нямат сила над нас. Светлината винаги побеждава мрак. Срещал съм жени, с главно "Ж" и Fairy е една от тези жени- Алекс
Колко красива приказка! Алекс, писал си на един дъх, емоционално, толкова силно си желал да се изразиш, че чак те видях с вдигнат гръден кош, светнали очи и без въздух. От бързане. Благодаря ти за силните думи. Прав си, неразделни сме. Обожавам, че чуствам тази абсолютна сигурност, в момент, когато съм трудна :), че ти ще ме понесеш. Обожавам спокойствието, което ми носи тази увереност, че ти ще ме поеш, ще си там, ще издържиш, ще разбереш. Няма да си тръгнеш. Това е най- великото усещане. Да знам, че си по- силен от момента, че тежиш точно, където трябва. Беше прекрасно да мога да си избухна и да знам, че имам няколко часа, през които настроението ми ще се смени, но ти ще си там, непокътнат,точно където си бил и преди. Имаме такива мигове, да. Ще ги има. И точно това е любимото ново нещо, което ми носиш. Сигурност. Тук си. Било е недоразумение. Болезнена точка. Скован мускул над емиционална травма. Било е. Но нашия лечебен масаж ни освобождава. ***Искам да легнеш по очи и да ми предоставиш врата си. Ще стоя откъм главата ти и ще рисувам ветрило с палци. Ще свия юмруци над вратните жили до раменете. Ще разпусна вратлето, сякаш е пиано и галя клавишите. Ще облека във фуния от приплъзващи длани гръбнака и ще седна на дупето ти, за да си поиграя с долната част на гърба. Пръстите ми ще те разкопчеят като тик так. Мускулите ти ще се отпуснат и тялото ти ще добие течна форма, докато го галя и притискам. Никой товар вече няма да бъде скачен към плещите ти. Бих могла да продължа. Имам много работа и по краката ти. Бих могла. Стига да ми позволиш. Ще е трудно. Не си свикнал да получаваш, без да отвръщаш. Ще трябва да те приуча на това. Да ми се отдаваш за час. Час, в който да те изследвам. Мачкам. Натискам. И галя. Час, в който моята енергия да влиза в теб през пръстите ми. През кожата ти. И така да обменяме усещания. Аз, активната страна да бъде оставена на воля, докато ти, пасивно да ми се довериш. Това правим и сега, нали? Позволяваш ми всичко, защото ми вярваш. Целувка
Ха, то и дедо "Алекс" също никога не ме е виждал на живо, но си фантазира, че аз съм фигуративно или дори буквално казано някакъв осъсан мръсен циганин, който носи гащите на баща си, с жълтото отпред и кафявото отзад. И на теб това ти е смешно и забавно. Когато аз пък (в отговор на гнусотиите, които "Алекс" нееднократно е изричал по повод Европейския съюз, западната цивилизация, демокрацията и либерализма) се пошегувам с дъщеря му, която целогодишно се вее из същия този Европейски съюз... хопа! как не ме било срам, аз нямам ли дъщеря, как може такива какви грозни думи?! На това, недрага ми Фери му се вика двоен стандарт, нещо, което виждам, че на теб редовно ти се случва, ти си си такава. (тук ако ми позволиш една малка скоба). О, я виж ти колко интересно, ако съм казал нещо за фигурата ти, което независимо от изразните средства се оказва вярно, то тогава има само два варианта: или съм те виждал на живо или просто съм те "видял" в това, което пишеш. Факт, не съм те виждал на живо, не се познаваме. Тоест какво? Аз мога да те "видя" само по това, което пишеш и по това, което пишат хората, които те познават, така ли? Т.е. аз очевидно добре се справям с ориентирането с какви точно хора общувам, така ли излиза? Аз не знам, ти кажи (затварям скобата). Казвам "дължа ти внимание", в смисъла на "дължа ти извинение" за всички зли думи, които съм казал по твой адрес. Знам, няма да те стопли, нито ще върне думите ми обратно, това няма значение. А иначе... аз не прощавам и не мога да се абстрахирам, такъв пък съм си аз. Ако за един човек знам, че е боклук той за мен е боклук, независимо, че може като цяло да е умен, начетен и добре възпитан. Не мога да се абстахирам от образа на иначе добричкия дядо "Алекс", след като добре знам какъв гнусен боклук е всъщност. Както не мога да се абстрахирам, че ти пък вземаш страната на боклука и ни приканваш да се абстрахираме, защото той имал и положителни качества. Еми ок, приятелят на моя враг няма как да ми е приятен, така стоят за мен нещата: алагер ком алагер. Та това е, всъщност, нямам какво повече да ти кажа, а и никога не съм изпитвал някакво желание да общувам с теб. Тогава - ехей, кога мина тази година - беше просто неприятно лепкаво усещане, сега си давам ясна сметка колко прозорлив съм бил. Както вече казах няма нужда да ме изпращате, :))
:))Досмеша ме на "лепкаво", защото тук това се свързва с нещо положително за нуждите на сайта :)). Има една стенд ъп комичка, та питаше аудиторията за думи, свързани с влажното усещане между краката. Кой как нарича явлението и коя как се справя с жвакането, когато я излага в неподходящо време и място. Такаааа. За извиненията, благодаря. За това, че си ме "прочел", също. Звучи много приятно, когато и някой друг следи не само сюжета, а изследва главата, която го е родила. Е, това е. Междудругото вкъщи е ставало дума за разните минали събития, за техн обогатяване, за нуждата от хора, ползвани в спец операции, знаем какви времена бяха. Не мисля, че всички, всички досиета са налични и достъпни. И не мисля, че може с лека ръка да се твърди как студентките в меи са били грозни и умни, следователно хуманитарките са били хубави и тъпи?! Не мисля, че трябва да приписваме на един човек, минусите на режим и структури. Не мисля, че трябва да го съдим, ако е бил умен, но и находчив, съобразителен и оцеляващ. Това не значи, че е крал или стъпвал върху трупове. Има времена, в които можеш да си горд алкохолик и да умреш за идеята или пък да се адаптираш към времето. Най - естественото качество на живота. Мимикрия и адаптация. Слънчев тен, техн прогрес и приемане на реалности. Както се вижда, #сложное. Казано от мен, звучи като да предлагам предателство, нали така :))? А аз говоря по учебник, този по география, даже. За мен, твоите съждения за греховете на Алекс са базирани на дълбоко изстрадана травма, която поради своята болезненост не позволява да видиш целостта. Ако има член от семейството ти, който е заминал, което е създало проблеми на останалите тук, съвсем обяснимо е да рипваш срещу началната сричка на упрек към Еееееввроо камоли нататък Атлантически ....ценности, бля бля, вече си гръмнал. Единственото, в което можеш спокойно да внесеш иск на упрек срещу деянията на Алекс, са изневерите. И точно тук идва следния парадокс. Ам, чий го търсиш в сайт за секс, ако шса сочим с пръст за това? Нали? Та, вярно, приписахте му наци, мизо и нам кво си, нормално е да виждаме и разбираме различни неща, но не е ли странно, че тези обвинители сега са новите му приятели. Моите стари такива? Е, Ловърмен, тогава кого да сочим с пръст? Виждаш изменчивата човешка природа. А сме тук за единия секс. И разтуха. И лигоч. И да, видиш ли му ника, най долу, на дългия коментар, пък пести си нервите кат та дразни :))). Ф
Оооо, няма нищо сложно, просто трябва да си отвориш широко затворените очи. "Такива бяха времената", да, така казват оцелелите и не искат тези времена никога да се връщат. Това обаче не важи за паразити и глисти като дядо "Алекс", те са една съвсем различна история. Но както - неграмотно и без да е съвсем наясно за смисъла - казва дядо "Алекс": "Всекиму своето!". Да, глист, точно така е, тази сентенция е древна като света, но точно тези, които цинично са я изтипосани над една конкретна вратичка и вярваха в хилядолетния Райх можаха не след дълго да се порадват на иронията да си го получат. Ти също със сигурност ще си го получиш, а за мен е чест да съм част от това твоето. Тъй, де, откъде-накъде трябва да ти е спокойно и приятно да си дъдриш невинно в интернет? С какво си го заслужил? Ако твоят свят беше победил сега нямаше да имаме интернет, защо тогава ти трябва да му се радваш? Няма такова нещо, глист, всекиму - своето!
Май си се почерпил повечко. Алекс и разработките, забравяш ли? Свързани със съобщения? Разбира се, че никога не би застанал на пътя на интернет, точно обратното. И какво сега? Ставаме трима в гнезденцето? Ти ще си чуруличкаш от чуство на обществен дълг, пък ний трябва да посвикнем с фона и да те вземем за Боса Нова ? :))) Все пак имам съвет. Такова ниво обръщения не говори за стабилна позиция на студена и хладнокръвна мисъл. Когато ще вадиш нож, не танцуваш. Ако ще всяваш респект и граници, изяждаш противника. Без увъртане. Без предигра. Но ти не искаш това. Търсиш контакт. Даже аз в момента преча. Едва ли не. Може би. :))) Ти да видиш.
Фери, ако от дедо ти "Алекс" зависеше от утре всички ние да заживеем като в Северна Корея - с ред, дисциплина и уважение към възрастните, обаче без интернет, без SexKupon и без възможност да си общувате двамата с него нямаше да се поколебае и секунда, сещаш ли се? Ама какво ли въобще те питам, естествено, че няма да се сетиш, колкото Ева Браун се е сетила, че накрая ще се наложи да гълта капсулата цианид. Айде, вече наистина изчезвам, няма повече да ти отговарям на провокациите...
Loverman, върнах се към твоята поредица. Погледнах текстовете, прелетях над коментарите. Видях и разбрах къде и защо е започнало всичко. Пиша това тук, сега, за да отдам нужното за своя си баланс. Като автор пишеш отлично, според мен. Работата е в това, че не винаги кореспондират фантазиите и логичното мислене, което ползваме като читатели. Сюжетът ти, би могъл да е тригър в даден момент, в нечия глава, докато за масовите възприятия е немислим. Това, че ползваш дълбоко уважение и разбиране към женските нужди е много приятно и уважително. Разбира се, струва ми се лишено от реализъм, но все пак е идеалистично красиво. Спомних си мястото, на което спрях да възприемам поредицата. Беше разговор, в който съпругата се хвали на мъжа си "скъпи, биха ме и ме изнасилиха, беше много хубаво". С две думи, по разбирания и изказ твърде много си приличате с ДТ и е хубаво, че сте се събрали и в Патреон, и където там още, хубаво е, че не се съобразяваш с очакванията и разгръщаш пълномащабно фантазиите си. Но защо е било нужно да се отпочне този спор с Алекс, когато неговите възгледи припокриват масовото, познатото, реалното, изкуството? И защо е обвиняван в агенстко служене, когато най яркия образ от поредицата ти, Здравко, е тъкмо такъв и е положителен герой? Ловърмен, не можеш да искаш да присламчиш нечие мислене до твоите фантазии. Или убеждания. Не можеш да искаш и от мен да уважа онази реплика, когато тя казва, че е влюбена в Здравко и за мъжа ѝ това е хубаво, чаша шампанско, още повече любов и радост в къщата. Искам да кажа, след като знаеш как звучиш, защо изобщо влезе в бой с кръстосани шпаги? И защо конкретно срещу Алекс, когато и другите коментари не бяха особено приемащи сюжета. Пишеш. Много хубаво пишеш. Щом е провокирало реакции, трябва да си доволен. Това е всичко, за което сме тук. А не да се убеждаваме дали жена ми артистката ме кара да ревнувам като се целува с друг. Или се гордея с таланта ѝ. За всеки ще е различно. Всекиму според фините настройки.
Фери, снощи бях на друг акъл, но днес, с мъдрото утро тази игра май започва все повече да ми харесва: "Фери Браун срещу здравия разум: защо да продължаваме да обичаме Адолфлекс", мммммного готино. Еми тъй де, ти не мирясваш... ок, чалъндж ъксептед! Тук няма кой да ни чете, няма публика, няма помощ от приятели, сами ние сме си, чиста игра на разуми, доводи и красноречие, много ми е любимо. Така... какво имаме днес, опит номер 3: "да се разберем като нормални хора", бля, бля и бля и колко всъщност съвсем нормална била реакцията на твоят любим "Алекс"? Аз съм нормален човек, ти си нормален човек, Алекс е нормален човек, защо сега така само с него се дърлям и заяждам? Ех, а и тези толкова хубави думи колко добре мога да пиша... за едната бройка да ми се скъса сърцето от умиление. Но не! Нито крачка назад, изтривам неволната мъжка сълза и решително вкарвам втория пълнител. Докато чакаме да ми загреят антигравитационните бластъри да ти отпера един критичен коментар: опит номер 2 ти беше по-добър: "Алекс" и неговите разработки, много силно беше това, наложи се чак до Северна Корея да те карам. А тук нещата са обидно лесни: шут, рикошет и автогол, дори няма нужда да спорим по принцип колко е нормален "Алекс", само дето аз защо ли не виждам никой освен него, който да реагира с "ще й направя още една усмивка от ухо до ухо" и "проблема може да се реши с два три удара я с нож ,я с туристическо "брадве" или стандартен домашен сатър"... Резултатът до тук: три на нула за нашия отбор, ако не започнеш да се напъваш малко повече ще завършиш с разгромен баскетболен резултат. А аз знам, че можеш по-добре, тръгни в някоя друга, по-перспективна посока, опитай се по друг, не толкова очевадно глупав и безсмислен начин да ме разубедиш да оставя любимия ти Адолф... ъъъ.. Алекс на мира. Вярвам в теб, изненадай ме. Нищо не обещавам, но ако ми хареса упоритостта, хъса и творческия ти подход може и да се навия за мач-реванш, в който ще се разменим - аз ще нося вода от кладенците, а ти ще пикаеш в тях :))
Ох, как ме разсмя! Чак ми се разтресоха диплите, кат почнеш от деколтето изрязано, през първи корем, тоя над пъпа, после втори, та чак до третия от впитите в ниското гаще. Най ми се хареса тая работа с кладенците, щот ма цитираш, един вид, само час-два преди теб го казвах тоя лаф и ся случаЕността отново дава точка в полза на алогичностите и съвпадъците. Такаааа, чей да примлясна звучно и да си изсърбам лигата навътре. Та, единствен Алекс имА топките мажки да заплаши с ножка за фин бод, тип трапоска ели сатърче по хичкок, птици на грил, защото има жени, Ассс и пак асссс например, които мразим до дъното на метражните си чревца мъж да не ни ревнува, недайбох да ни предложи на друг, камоли да гледа или участва без да е вързан в железни вериги, ослепен, осакатен и пак бесен и страдащ от измяната. Чи аз първата си истинска любов, порнонадигитала, секса по реплики, ендорфина 24/7, италианецаааааа!!! бях склонна да зарежа, само щот си направи устата у Флоренция да ми доведе и авера си ,сомалиец. Моляяяя?! Отгде - нагде ?! Верно, че ще съм там с куфарче играчки. И ще изгреба с криви нокти и кални шепи всичката мръсотия на живота, с глад и апетит, на богатир след битка, но все пак....ЩЕ МЕ ДЕЛИ? я пак, че не чух добре?! Така че, толерантний към полезния за кожата ни допамин, Алекс казва точно, което искам да чуя. И няма да стигнем до там да видя дали има топките да го изпълни. Защото 1) не се съмнявам за топките. 2) Никога не би случило. В нашите аури има Истина, Честност и Вярност. Ако той ми е малко ( това е абсурд сам по себе си), бих си изпяла майчиното мляко като пред Отче, преди да му хвърля пясък по мъжкото его. И кой откъде е ....Разбираш ли? Вий, някои, се боите от насилието. Боите се как изглежда отстрани. В днешното меко време. Е, имам новина. Докато ядем, ще има насилие и нуждата от него. Етноси, раси, ал гор, световния проблем с разликата в соц касти и достъпност на блага , стоки и услуги. Само и единствено насилие ще реши проблема на гладните. Бедните. А ние ще гледаме и прощаваме. Възпитано. Ал и усмивката са най- възбуждащото евър с което мога са бъде събудена. *** Слънчев лъч играе по клепачите ми. Затопля ги. Усещам, че той е над мен. Настръхвам под тежестта му. Членът му се трие . Проглеждам и го виждам строг, почти ядосан. Казва ми "Сънувах те с друг" , сумти, преглъща трудно, "и те убих". Брррррр потич, потич. Директно му склещвам кръста и го набутвам безапелационно. :)))) Ф
О, удари под кръста, играеш жокер с Ла Мъжественнннносттатата? Харесва ми, Фери! Е, надявах се на малко по-интелектуална игра, покерфейс и кон на E3, офицер на G4, след което задъхан ендшпил, но какво пък - и калната борба много я харесвам, дава много повече тактически възможности и - което никак не е за пренебрегване - там няма забранени хватки! Демек сваляме ги тия неудобни маски на фини и възпитани хора? Добрееееее... Нека да помисля и да се прегрупирам, признавам, че скока от "нормален е, такъв като всички" към "той е уникален в своята мъжественннност, един истински Мъж за една истинска Жена" ми дойде малко внезапен, като нападаща кобра, но каквото повикало слепи ги ражда, както твърди народната мъдрост :))
Е, защо така, Ел Муертомохерски :))? Чак убийство на мъжествеността? Да не съм казала нещо за носене на дамско бельо? Казвам, че доскоро имаше намалена присъда за убийство от ревност. Че любовта на Деми Мур и кой беше се пропука, като тя спа за 1 млн долара с Робърт Редфорд. Казвам, че си залагам главата, че фантазиите на Ловърмен в поредицата са именно фантазии, само и единствено поради жена му, която не желае да му прави кефа да е с друг, поради много лични съображения. Да, Алекс фразира тъкно това, което почти всички си мислят. Е, с времето, *почти ще се превръща във *все по- малко. Ф
Така де, така, тезата ти е, че Алекс е истински мъжжжжкар, а Лавърмен - който очевидно не е - явно му завижда и го е яд, за това всячески се дърля с мъжжжкаря с главно Ъ и се опитва да го уязви, да го дискредитира и въобще се държи като пълна путка, каквато си е. Нали правилно разчитам какво точно си искала да кажеш? Кажи ако някъде греша, че точно съм се захванал да свалям калъфа на междугалактическа термоядрена ракета и ще ме е яд, ако съм я изстрелял за няма нищо :))
А, и още нещо: дали ще може да изясниш за протокола какво точно влагаш в израза "залагам си главата"? Щото и друг път се е случвало да си залагаш разни части и после "ох, извинете, аз откъде можех да знам" и сякви други такива нелепи оправдания и като цяло пледиране на невменяемост... Не съм сигурен, че ще я играя тая карта "фантазиите на Лавърмен", но да знам какво ще кяра ако все пак реша да те цакам с коз, коз, коз и три бързи пики и ти го натеменужа валат.
Ей мъ. Отговарям по ред. Основният спор между Ловърмен и Ал е не кой от двамата е мъж, кой животно, кой путка, а е разминаване във виждането им за любов- свобода- вярност триъгълника. Докато единият дава свобода, знаейки че винаги ще бъде избиран той и само той, другият твърди, че прави разлика между това да бъде избиран като душеизприказчик и любовник, и че първото е по- важно и съществено. Ако аз и Ал залагаме на телесната вярност, Лвр залага на духовната, което е жив, мърдащ и прохождаш парадокс. Сега духовната вярност по метода на Лвр включва, че жена му има право да се влюбва, да тръпне, вехне, споделя трепети и разочарования, когато той я остави на сийн, или е рязък и циничен, или просто му изветреят балончетата шампанизирани. Тя би следвало да угасне, да помътнее ( и той е описвал това), депресира се жената, че е изключена от интерееса на любовника, терзае се кое не ѝ е наред, гърчи се в собствен сос, къде е сгрешила и любящият изприказчик слуша радините вълнения и съчуства. Старае се да я захрани с нова доза допамин. Започва сам да търси поредната чаша опиат, докат жена му пуска гора по краката и забравя да се боядисва. Тук , за съпоставка, ние с Ал не само не бихме изслушали втора дума от плачевните страдания на изоставената прелъстена, не, ние бихме я обръснали на сухо и собственоръчно, плюс нова прическа с машинката, да не уточнявам и за дизайна на дрехите ѝ, които ще претърпят свежи корекции с ножица. Един вид, методът да сготви вечеря след два шамара би бил моят подход, преди да реша какво да я правя, а не да ѝ бърша сопола, подавайки чай , седнал пред Елмаз.бг. Може би е въпрос на лично достойнство. Ся ши заредиш ракетата, даже сядаш отгоре. Лвм- ското достойнство не е накърнено от залитанията на жена му да се влюбва и ебе с други. Е, ние с Ал сме притежателни. Не даваме нашето на друг. Всъщност , аз давам, ако е толкова хитър, че да не нога да разбера. Тва беше скобка. Но разберем ли , тва е непростимо петно, лъжа в доверието, профания в изкуството ни, адска тъпня насред космическа програма. Демек, разликите между Лвр и Ал са в програмните настройки. Има потребители, които ценят мислене като на първия. Други сме привърженици на втория. И всипки пишем тук, казваме какво мислим, меко и рязко, според настроението. Ал не е заплашвал никого от хората. А въображаемата изневеряваша. В нейна защита скочиха други. Почему друзья? Ако всички мЪжове тук се подредите в права линия и трябва да си избера, аз дали ще съм обективна? По критерии на сзо? По Барби- Кен? Брой думи и знаци? Не. Ще избера по химия. По близост, сходства, еднаквост. Нека си живеят кой както намери за добре. Нека има отворени двойки. Суингъри. Храня се с твоето удоволствие и тн. Нека си има идиотии. Ся при групово изнасилване и Лвр щял и той да се включи в лубрикираната насилена дупка на жена си....е? Къде отива може би? Определено дерайлира? И после Ох, ощипаха ме. Ми, пич, ней мъжко. В моите очи вече мина граници, червени флагове, директно си на другия бряг. Ма не ти харесва? Ма било обидно? Е, тва е положеньето, Минке. Та, общо взето, това е. Ако можеш да пишеш, че се кефиш да са били и ебали жена ти, па требва да можеш да чуеш и "пич, не ма кефиш". Пичовско е да издържиш. Нали така? :)) Ф
А ся, ше повъртиш свободен полет из мъглявина КГБ 69 и шсе върнеш с въпроса *Амииии онова с гнуса? Не е ли лицемерно да си ебал чужда жена в устата и да се гнусиш, че ще си целуне детето с тая уста?" Е? :)))) Куре! Какво по- добро доказателство, че Ал е противник на педо, но отделно от това, да се върнем дали е лицемерно. Човекът има бърза и логична мисъл. Възможно ли е него да го целунат с мръсна уста. Камолинедайбохпъленъосурт пък детето, ами какви ги плещя?! Гнуслив е. Защо е дал члена си тогава? Някоя да му го лапа? Е? Сериозно? Това може ли да е въпрос? Аз не виждам нищо двулично в това да се чудиш какво става след контакта. Един ще се кефи съпругът да изближе спермата му от путката на жена си. Друг ще е доволният съпруг, че от жена му капе чужда сперма. Аз си изповръщам червата и в двата случая. Мога ли да се еба качествено, щом съм толкова гнуслива? Ставам ли за нещо? Стерилна ли съм? Кой да ми каже? Никой не се е прежалил! :)))
Дишай, видра, дишай :)))) Достатъчно беше да кажеш "да, правилно си ме разбрал, ти си путка, не е пичовско да се отваряш на истински пич като моя Алекс", а така разваляш цялото удовоствие като спориш сама със себе си какво съм щял да кажа, пък ти как ще ме заковеш и... и... и... спри се малко! Поеми си въздух! Задръж, брой до пет, издишай... Хайде пак: вдишваме, броим до пет, издишваме... Такаааа, ок ли си вече? Докъде бяхме стигнали: ти вадиш и играеш жокера "Мъже-мъже срещу мъже-путки", добре, няма проблем. Не е нужно да се оправдаваш, това си имала, така си играла, разбирам. Сега аз съм наред... абе дишай, бееее, споко, нищо по-страшно от това да видиш как жокера ти се оказва един тъжен импотентен палячо няма да се случи, какво си се разтреперала и накокошинила такава? Нали ти казах, изчакай, наистина трябва да помисля накъде искам да продължи диалогът ни. Прочее нали няма нужда да обяснявам, че във всеки един момент можеш да ми теглиш мутката пайна и да спреш да общуваш с мен, ще го приема с усмивка. Даже с две усмивки :))
Казах, че понятията не са абсолютни стойности. Такива изглеждат от моята камбанария. Но природата е разнообразна. И има и други модели. Казах, че моят избор не е идеалният. В абсолютен смисъл. А идеалният за мен. Ако мпутка си живее перффектно с жпутка - какво лошо да виждам в това? Ако мпутка иска да промени моя ммъж, ще ритам и драскам. Ще ми развали рахатлъка. Пак завъртам. А, да , желанието на народа срещу фери е закон: май искаш да спра да ти говоря? Неудобно ти е, че ме лиши от компанията на Ал? Че той поизчезна? Е, нямаш вина този път. Аз съм само сянката на неговите решения. Следвам го. Той ти обръща внимание, аз ти обръщам. :)) Благодаря за прекрасния диалог. Надмина себе си. Сега чакам втората обувка. :)) Ф
И така, продължаваме. Но няма да стане както ти си го представяш, няма да говорим за твоя Ал, този абсолютно перфектен, неописуемо мъжествен, уникално великолепен, абе с три думи Този Невероятен Мъж. Той по дефиниция е непобедим, неуязвим и не може да бъде наранен. Той е като Супермен... измислен е. Ти си си го измислила в главата си. Каквото и да ти разказвам и/или обяснявам за "Алекс" ти го свързваш с този твоя СуперАл в главата си, а той е мммммммм... съвършен! Е, нека тогава поговорим за един друг човек, нека ти разкажа за един анонимен образ, чиито следи могат да се намерят на доста места в интернет. Не знам как се казва, никой не знае, той в началото се подписваше Алекс, //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време", знаем за него единствено това, което той разказва за себе си, можем и нека да приемем, че някаква част от неговите истории са истински, най-вероятно всичко, което разказва като изключим фантазиите му за някакъв извънбрачен секс. Има, разбира се, някои неща, които са лесно доказуеми, че лъже, а за други неща можем да си извадим реални изводи на база на неговите усещания и това, което разказва, че му се е случило. Какво смятам аз: първо този човек не се казва Алекс. Може да е Николай. Или Стефан. Или Панайот. Не знам защо е решил да се подписва Алекс, моето лично мнение, без обаче да си залагам главата е, че това е агентурното му име и си го ползва в интернет вместо име. Този човек НЕ Е парашутист-десантник. И веднага ще обясня защо - не се връзва историята му, че е бил школник в НШЗО "Христо Ботев" в Плевен, пък след това станал ЗКВ в парашутно-десантна бригада (НШЗО - Народна школа за запасни офицери, ЗКВ - заместник командир на взвод). В НШЗО за цялата си история НИКОГА не са подготвяли школници-парашутисти/десантници, нашият човек може да е сънувал парашути, но е бил съвсем друга специалност. По програма школниците изкарват една година обучение в НШЗО, стават старшина-школници и втората година ги разпределят по поделенията като заместник-командири на взводове и така нашият човек става заместник командир на взвод в някое от поделенията, където са парашутистите-десантчици. Никога не е скачал с парашут, това не е шега работа, не е "искам да скоча, може ли?", минават се специални тренировки и няма абсолютно никакъв начин нашият човек да са го пуснали да поскача за да пробва как е. Казва, че като ученик е тренирал джудо, възможно е, джудото точно тогава става много модерно в България и в София, "ела при нас, стани мъж". В поделението може би дори е имал някаква възможност да тренира с десантниците ръкопашен бой и бойно самбо, не знаем как са преминали тези тренировки, подозирам, че е схванал, че училищното джудо, което е тренирал е слаба бира в сравнение, с това, на което се учат десантниците и бързо-бързо му е омръзнало да го правят войниците на тънък слой мармалад и козина. Е, изкарва криво-ляво казарма, не му е било никак лесно, в нашата родна казармата никой не обичаше нито връзкари, нито мамини синчета, нито софиянци, а този нашият човек е бил три в едно, неочаквано (не)приятна комбинация. Ей, дай да го кръстим все пак, "нашият човек" това, "нашият човек" онова... доста тромаво се получава. Защо пък да не го кръстим Добри, на съселянина на баща му, Добри Джуров? И така плавно и полека стигаме до първият секс на Добри. Току-що се е върнал от казармата, вече е студент първи курс в ВМЕИ, за съжаление е изпуснал лятната бригада и докато останалите му колеги вече се познават, завързали са приятелства, Добри никого не познава, а и не е достатъчно контактен. Една вечер се прибира вкъщи от тренировка, а там кака Ели. Кака Ели е бивша колежка на майка му, десетина години по-голяма от Добри, т.е. на около тридесет години. Смут, срам, неудобство, тя го пита разни неща, той не знае какво да й отговори. После той я изпраща до вкъщи, пак няма за какво да си говорят, тя се опитва да го заговаря, но той е толкова смотан, че не може да си каже заглавието. Стигат до кооперацията на кака Ели, неловко си казват "Чао, хубава вечер" и тя се прибира у тях, той се прибира вкъщи. Добри неясно защо се чувства ужасно нещастен и унил. Така или иначе е обяснимо кого и как е сънувал Добри същата нощ. Едва ли е сънувал точно секс, Добри тогава все още е бил доста девствен, сънувал е някаква интимност, прегръдки, нежни целувки с кака Ели, в някакъв момент го разтърсва оргазъм от нощната полюция. Първият му оргазъм. Ето това се е случило. Историята, която разказва "Алекс" в първия си коментар тук е толкова нескопосано нелогична и фалшива, че просто не знам как не си го забелязала още тогава... "това беше като скок с парашут", айде бе, откъде знаеш като не си скачал с парашут? Или колежката на майка му, която решава да му пусне - защо? Откъдя-някъдя? Директора предполагаше, че майката на Добри му е уредила сефтето с кака Ели, аз обаче силно се съмнявам. Финалът е достоен за перото на Хемингуей: "Така започна една странна връзка. Момчето знаеше, че тя е обречена, защото на Ели ѝ трябваше стабилен мъж с доходи, да бъде баща на малкото ѝ момиченце, а не момче, което зависи от родителите си до последната стотинка. Тези мисли постоянно му "свиваха" сърцето. Край". Фери, не знам дали си виждала в живота си истински парашутист-десантчик, но и най-големият смотаняк да вземеш и да го пуснеш да скочи един път с бънджи и вече никога няма да е същия човек, той става царя на света. А тук говорим за казарма и скокове от самолет, тия хора парашутистите са не просто мъже, това са мъжаги, точно като този СуперАл от твоята фантазия. И да са били преди да влязат в казармата мамини лигльовци и готованковци след такава казарма излизат тигри. Непоколебими, неустрашими, уверени в себе си, твърди като камък, абсолютни шемети. Това на теб връзва ли ти се с унилия смотан мунчо от историята? На мен - не. А питаш ли се кога този лигав мунчо със свитото сърце пораства смел орел да реже гърла и да борави вещо с брадвета? Попитай се. Но най-забавна е точно тази негова гнусливост. Фери, ако щеш вярвай, но в природата не съществуват гнусливи десантчици, това е все едно на хирург да му става лошо от кръв или пилот на свръхзвуков изстребител да има страх от височини. Та това в общи линии е твоя "жокер", според мен тази карта е менте, не се брои. Играй ако искаш някоя друга карта :))
Еха, колко време си отделил за детайлизиран хронологичен анализ. С две думи казваш: Ал е сова. Изградил е фалшива самоличност? Стъпил е на изброени факти, които никога не си самооборва? Скрит зад клавиатурата е взел назаем чужд живот? Знаеш ли, мислех че сме го обсъждали вече това. Ако ще да е ветеран от войната, на инвалидна количка, без крака и близо до 90-те години, аз си общувам с интелекта на човека, който е набор от познания, интереси, светоглед, характер и начин на мислене, които адски много ми се харесват. Пасваме си всячески, което наистина е малко идеализирано, защото ми лепва като ръкавичка. Възможно е твоя Стефан да е създал образ, като е внимавал да го изгради по моите фетиши и предпочитания. Униформи, боеве, чар на Казанова, книги, но....спъваме се в Центуриона. Защо освен Центуриона имаме още една спънка, като първата е достатъчна, за да не се подлъжа. Имаме и възрастово ограничение. Не съм допусната до лична среща. Тогава? Щастлива ли съм да си пиша с непознат- сова, чийто коментари ми се струват клетъчно близки? О, да. Вземам колкото мога. И не задавам въпроси. Удоволствието да си общувам с ума на Ал е истинско. Той може да е какъвто и да е. Но душевността, която виждам е неизменна. Тук Ал е супергерой, наистина. Душевността му е оазис в пустиня. Дълбок. Неизследвам. Постоянен източник на живителна мъдрост. Това не се краде от нета. Това не може да се прихване от чужда самоличност. Не разбирам защо съпруг на Центурион, все още не пенсиониран, ще рискува да си пише свободно в нета, когато съществува твърде висок и реален риск, да бъде сгащен. Надявам се, че знае какво прави :))). Да се върнем при извора. Имаме двама дигитално общуващи. Имаме хармония. Имаме хора, на които това им пречи ли? Или хора, които ми твърдят, че стоя пред мираж? Че няма извор. Че си пълня устата с пясък. Че това е пагубно?! Драги ми Лвр, връщаме се като в патерн на подобни ситуации. Защо е нужно? Нима не се изясниха вече ситуациите. Всекиму своето. Едни мърсуват, други пишете и мърсувате, трети само пишем. Ма ще ми хрускало на зъбите. Ма тва- онова. И песок по гърбето да имам, пак ми е приятно. Ал може да е агент от матрицата, а аз да спя. Е, сънят си го бива. ***Виж, Лвр, спирам по тази тема. Въртим се в кръг от години. Ако искаш да ми споделиш нещо, друго, ако те интересува да си говорим, ще те изслушам. Но отсега ти казвам, че имам подозрения как бързо ще си проличи, че не ни върви лафа. Дори да се стараеш да си широкоскроен и благороден, дори да си търпелив, аз все ще вмъкна нещо за паметта на водата, за фини настройки или колко харесвам допир на стомана, ще изкажа мнение за пут*н и как бе принуден да стори каквото трябва, ще изтърся която и да вземеш от щекотливите теми и Няма да срещна възпитан и толерантен образ, няма да срещна човека, който се е старал и подтискал, в името на комуникацията, защото рано, а не късно, ще изпушиш. Поради точките, в които се разминаваме. Ще вадиш пак ведрата из кладенците и тн. Виждаш ли такива перипетии между мен и Ал? Дали е винаги на моето мнение? Как успява да ме понася толкова леко? Тази магия я нямам с друг. Никой друг. Ама бил сова. И бухал да е- пак ми е хубаво и толкоз. Сега, наистина, това е писледното за него. По тема #койе повече няма да пиша. Поздрави на госпожата! Ф
Колко много съм пропуснал, но имам работа. Иначе много се забавлявам с голяма част от вас -дребнички ,мънички либералистчета.Някои помнят колкото златни рибка в малък аквариум, за която всяка нова обиколка е нова свят и така от начало. Fairy, намери един разказ от Мопасан -"Шали", но го има и като "Шайли".Различни преводачи. Останалите кротко да плуват в аквариума.Алекс
Добре, значи играеш картата "Сън в лятна нощ": не ме будете, добре ми е така. Аз съм пас, много ясно :))
Привет, Ал :))). Лвр, точно така. Кулата, принцесата, целувката...Шрек, Чарминг :))) Румпелщишцхен :)))). Баш. :)))
Шизо, аз обичам нещата да се изясняват. Ти предпочиташ очите ти да са широко затворени (шизо). Обаче имаше смисъл да обменим гледни точки, на мен ми беше полезно, надявам се че и ти не си съвсем капо. Залагаше си главата, а? Много забавно, ще ти го припомням при всеки удобен случай. Айде, Елвис напуска любовното гнездо, край :))
Шизовото, чи аз вече не помня къде и за какво си я заложих. Да бях пробвала с гъз, баси...И пак- уй. Така де. Игра на думи. :)))
Шизофери, ама глей ма колко съм разсеян, бях подготвил една съвсем кратка, поучителна и умерено забавна научно популярна лекция за паметта на водата и... забравих да ти я разкажа. Искаш ли си я или да я меткам в кошчето?
YMCA, благодаря за вниманието, но както знаеш, твоето ми идва в повечко, сигур си екстра ++, та не, мерси, но не, не ми пращай краткия си матрял, щот ас имам домашно от АаааааЛллЕЕеек и вече ми е в киндъла, та ще чета неговото и само неговото задължително пожелание да се информирам върху темата за любовта, съдбата и дълга като стъпя на раменете на майстора на късия разказ и пия от извора. Книжката на Масару Емото съм я чела преди повече от двайс годин, впоследствие откриха как записват говора на растенията, установи се, че гората общува и си съобщава за приближаване на секачи, а стайната теменужка разпознава убиец, влязъл повторно в стаята, също така наскоро се заговори, че любимият ти ИИ ще позволи да общуваме с животните на техния език. Разбира се, всички са назад. Тва с говореното с жива и нежива природа, някои го практикуваме отдавна. Ако се чудиш как да ми бъдеш полезен по друг начин, пробвай с уважение на личното пространство. Високо бих оценила липсата ти. С болка, но ще издържа. Ще оцелея. Ще о це ле я. Ф
Гъди, гъди, тъй да бъди :))
Е, това е невероятно. Толкова глупости по мой адрес изписаха неолибералистчетата, ако беше ел. енергия, една година София щеше да свети безплатно като коледна елха. Един разбирач на парашутните части, ама той и казарма не е помирисвал, ама знае – приказва, обяснява. Сънува комиксови герои и ги мисли за реални за него, като: Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и разни други във филмите „Непобедимите“ са реални личности – какво да го правя, с една мозъчна клетка това може да измисли. Той не може да допусне, че това са 18–20 или 19–21-годишни момчета. Ако се е побъркал от фитнес, нека се успокои, че бъбреците му ще станат на каша, а скромната му „чурка“ даже за женско зайче ще е малка. Реалните момчета бяха между 175–185 см високи, слаби, жилави, издръжливи, рядко надхвърляха 80 кг. Не са като сегашните тюфлеци, за които нормативът е 10 км с удобни маратонки и удобни дрешки – това за мъжете; за женската част от армията, колкото и смехотворно да звучи, е 5 км. Разбира се, те въртят обиколки или на стадион с удобна настилка. Е, за нас, онези от социализма, нормативът беше 16 км за 1 h 50 min. Облечен в миризлив камуфлаж, едно цяло от глезените до качулката, автомат, пълнители – макар и празни, са по половин килограм, десантен нож, манерка с вода и се тича не с удобни маратонки, а тежки кубинки и не по стадион, а по пресечена местност. Бил съм гнуслив, ами да му кажа как се сере в клозет с 28 клетчици, разделени една от друга с около 70 см стеничка. Те са две по две, една срещу друга и виждаш как пада лайното на онзи срещу теб, а той твоето. А ако се паднеш срещу такъв с диария, виждаш как му се омазват тежките кубинки. Това ли, фекаломан, искаш да ти пиша, възбужда ли те? Да ти обясня как се сере на полево занятие или как в замръзнала степ клозетът е една барака, вътре пълна със замръзнали лайна, а ти се чудиш как да се изсереш, защото върхът на замръзналите е висок и твоето ще опре в него. Да ти обяснявам ли как в горещ юлски ден скромният ни десантен батальон е на полево занятие, а батальонният решава да прояви чувството си за хумор, като под трупа на едно вмирисано, подуто и червясало мъртво животно – дали коза, дали едро куче – завира една шашка и върху вас се сипят космясали, червясали и вонящи късове месо.Или да пиша ,че може да е приземиш в куп оборски тор и докато "загасиш" паршута да се омажеш ,не само ти. Това ли да пиша? Да пиша ли как, като ми забиха десантен нож в прасеца на левия крак поради неправилно отиграване, лечението беше промиване с риванол, инжекция против тетанус, а „бацила“, за да бъде малка раната, сложи марля и я пристегна с лейкопласт. Е, раната и сега си личи – не е дълбока, но е вдлъбната, покрита с някаква кожица, приличаща на тънка цигарена хартийка, и по нея косми не растат. Да те еба в смрадливия гъз, разбирач. Не бой се няма, харесвам жени. Имал разрешения за допуск за „Граф Игнатиево“, за „Крумово“, за локатора в Труд, за „Безмер“, за „Чешнегирово“, за КПУПО „Бояна“. Е, сега може абревиатурата да е друга. Бил съм на Чаралица и Огняново, попълвал съм формуляр от 50 страници за такъв достъп. Да, съпругата ми също е имала достъп до обекти с чувствително предназначение. Да, имаше специална притурка към паспорта със всички регалии, позволяваща ѝ да се движи между защитното гранично съоръжение и граничната бразда. Имаше забележка до какво още има право на достъп, а всички общински и държавни власти да ѝ оказват съдействие. Та ние нямаме вече армия. Не може да си войник сутрин от 8 часа, а вечерно време до 18 часа, а след това в чалгарските заведения. Войник си 24 часа/7 дни/52 седмици/2 години. Колкото до доносниците – виждал съм им подлизурските и сервил-мутрички, когато понякога идваха при баща ми. Виждал съм мазни доносничета, написали донос до колежката с триъгълника, защото се изказала иронично за дребно партийно членче-лигльо и доностник. Но и дреме на нея баща й беше АБПФК и не само нейният. Алекс-Fallschirmspringer
Тигърът изрева! Язък за всички хвалебствия, дето ги изръси Лвр по- горе, сега се оказват валидни. Каква минавка! А можех да поспя....:))))) Ф
И кво, бил си казарма, голям праз. И аз съм бил, аз уцелих баш тази последната година преди да свалят любимия ти селяндур бай Тошо от власт. Ти си бил в НШЗО. И аз съм бил в НШЗО, кво толкова? За това съм наясно, че там си бил десантник, ама кура ми Янко. Дори кашик не бил бил, на кого ги разправяш тия смешки колко тежал автомата и колко километра марш на скок си тичал? "С връзка", това си бил, и кво? Няма нищо срамно да си "с връзки". Даааа, доброто старо огън, школа не остана, няма да забравя този 10 ноември 1989, няколко дни преди това се бяхме заклели, 7-ми ноември, сутринта заваля сняг в шибаното Даге, а ние в парадни летни униформи, оцеляхме, макар да имаше бая припаднали на клетвата. Та 10-ти ноември, бях дневален тогава и не можах да гледам новините в 20:00, обаче копеле чух как 5000 школници едновремено реват, не знам от кеф ли, от възторг ли... ти знаеш как е, всички там сме синове на наши хора, ама от всички корпуси се чува чутовен рев, че на социализЪма му се еба мамата. Пенсийо, колкото и да ми се репчиш и да се дуеш не ти вярвам, не си бил мазен доносник ли? Ама плачеш за татово, да, бе, да. Никакъв парашутист не си, ти си едно мазно лъжливо лайно, Falschschwätzerlinger
Лайньо, много искам да те видя как се репчиш на Центуриона, че ще ебеш когото си искаш, това си е твое мъжко право, а на нея ще й резнеш гръцмуля ако надушиш, че се е чукала с някой неин колега. Ще се изрепчиш, ама някой друг път, нали мижитурка сдухана :))
Шизо, ти реване на тигър ли чуваш? Верно ли? Щото аз чувам само бясно биене по клавиатурата, ще вземе да я счупи, негнусливото деде, от зор да докаже колко е бесен. #смешно е. А аз бях си тръгнал, честно :))
YMCA, да, тигърски рев е. Понеже не застанах с голи гърди зад истинноста на личноста. Не отрекох, че са възможни интернет вариации по желание. Както знаем, не е хубаво да се вярвам на доверие в мрежата. Тигърът изрева. И не защото е бесен, а е уморен. Иначе нямаше да се хаби. Уморен и изнервен. Струва ми се, че ако искаме тишинка и спокойствие, трябва да идем в хрониките. Там сякаш е една тиха лятна сиеста. Може би там да подремна? :)))) Шегувам се. Ще пазя съня на тигъра. С всичката си ненаивност на един обикновен потребител с око за случаености и съвпадения. Днешното А, е утрешно Б. Имена, улици, дереци...защо да се главоблъскаме с догадки, когато може да е лесно: тук и сега. И всичко друго е без значение. Ф
Еми #смешно_е ако от словесния пърдеж на дедето на теб ти се причува тигърски рев. Аха, много автентично е да прочете внимателно какво сме си писали, да помисли, да се почуди, да се почеше по тиквата, да си посвърши спешната работа и накрая да седне да напише "побеснял" ква лайняна казарма бил карал, все едно само той е ходил казарма в цялата Народна Република. Ти явно освен Ши(роко)з(атворени)очи си и Дъзу (дълбоко запушени уши) :))
Не, не е Дъзу, Гъзу е. Гръмовно запушени. А YMCA откъде идва? :))
Идва от Village people :)). Закачка. По твоята идея за абревиатури, никове, и други вгз обръщенийца :))). Ама смешката със сиестата си я биваше. Нали :)))? Там...., преди сто летааааааа, там......шарен бе светаааа, в дядовАта къща......дето няма да са мръщат, нАааа......Аллллл! Таааам.......:)))) и так далее . Ф пс кай честно, #смешное
Е, не можеш да отречеш, който си го може, си го може - цар съм на обръщенията аз, за една година нито веднъж не съм се повторил, всеки път успявам да измисля нов начин да се изгъбаркам. Прочее тва ли ѝ беше дебита на дедовата лайнарка или да чакам втора порция лайнометни казармени тъпотии? За един преател питам :))
Ал е непредвидим. Не мога да помогна със съвет, ни предположение. За мен лично, е ясно, че тук повече не става за тет-а-тет. Трябваше да те оставим за фон, бял шум, но ...никой не е пророчица под собственият си разказ. То ако не ми го наторят, как ли ще цъфна, па вържа?! Урсула е виновна. Тя долетя да дразни и развали въздуха. Виж, всъщност имам съвет. Ако бях на твое място и исках да докажа, че съм мъжкия мъж, нямаше да обръщам внимание на никой друг, а на дамата, която ми е казала желанието си. И ако го изпълня, всъщност ще прецакам другият, който се хаби. :))) Ф
Май така и ще направя, нека си реве дедото като хдовица за вуй :))
Ал, прочетох Шали. Току що. Трудно ми е да коментирам. Мога само да подозирам какво те е подтикнало да ме насочиш. Не бих могла да базирам възгледите си за човешката природа по този разказ. Не мисля, че Мопасан, което съм чела от него, ме вдъхновява. Може и да звуча профански, но с радост бих се лишила от творбите му, както и от тези на ГГосподинов. Отново съм самонадеян лаик срещу изкуство и наука, както спорех с физиците. Виж, издигането в култ на човешките слабости не ми е вдъхновяващо. Не ми е оправдаващо. Може и да е изкуство,само по себе си, защото ни кара да опознаваме света и да си задаваме въпроси. Но аз видях едно чисто емоционално изнудване. Виждам грозота. Опит да бъде прикрита. Нима казваш, че в Рим с римляните е приложимо и наложително? Че не съществува воля? Ни мисионери? Ни хора на самоизтезанието? Ни Ферита оставени без ласки за трийс години? Съжалявам, но ако целеше да се потреса, успя. Ни култура, ни цигания, ни джунгла и детски смях, могат да оправдаят заблудата, че там е друго и както простия сувенир е безценен, за разлика от дома, така и неузрелия плод е достъпен, в сравнение с вкъщи. Твърде много глупости, сътворени от героя, инак в роля да е оцеляващ и съобразителен. Алекс, ако искаше да намеря утеха и обяснение за някои туксшни фетиши, които ме побъркват, това не е възможно. В измисления свят, в живия сън, там, където всичко е възможно, един цивилизован мъж тръпне и вехне за грях. Безнаказан. И да го приема защото е човещинка. Сладост някаква. Бонбончето. Захарната пръчица за мъже с вързани от закона ръце. Искаш да приема, че това е база? Че някой смел и умеятен в думите, го е увековечил? Изчетох чинно, разрових детайлно всички теми и основното е, че предпочитам да не бях чела. Струва ми се, че тук утре ще се започне с инцест поредици. Е, това е. Можеше да ме предвидиш. Можеше.
Излизах. Къпах се. Връщам се да се доизкажа. Говоря като литературен лаик. Цялата декадентска атмосфера у Мопасан ми се вижда като ехо на времето му, стъпало, свързващо други епохи, може би цигара, която дава нова, модерна атмосфера на иначе благопристойна и консервативна семейна вечеря. Ако заспорим за това, което казах,дали бива слабостите да бъдат целта на изследване,да, бива. Страстите. Като цяло. Но има у Моъм едно приятелство, едни бойни другари, дето са рамо до рамо, саможертва. Има и у други автори едни слабости, но и дух, топно това ми долипсва тук , в Шали, че където има дух, който може да се чуства сам, безсилен и нищожен, в общество или ситуация, но не се пречупва. В една проста малка книжка за дегустаторките на Хитлер, почасовия им режим, беднотията и глада наоколо и малкото изкушение довело до грехове вследствие на нацист, пушещ цигара, скрит зад бараките, дебнещ да зърне всяка вечер младата двгустаторка как се преоблича за сън в стаята си. А в тоя разказ на разтурения Мопи героят е толкова горкичък. Толкова лишен от възможност за каквото и да е бягство от наложените му отвън обстоятелства. Той е една жертва на събитията. И макар да не изтткна някакви чуства, нито ги разви, нито се наложи да преодолее някакви мъчителни раздели, той просто се оневини и ни поиска симпатиите в последното изречение. Че загубеното е най- скъпоценно! О, риъли?! Ал, разбирам, че тук е същото като с музиката, която ти обожаваш,а аз не мога да приема. Даже ме издразва. Тези етапи са били нужни за времето си,естествени , необходими. Аз ги намирам деструктивни. Виждаш, че дори не мога да се овладея и да звуча неутрално, както би било полит коректно. Ядосвам се, че си намерил за нужно да ми дадеш за пример разказа. Да беше друг просветителя, можеше и да не реагирам така. Но ти? Ме водиш по пътя на знанието и ми сочиш това? Прииска ми се да го пренапиша. Да накарам героя истински да страда и да се бори със себе си срещу желанието си. Не да ни продавя тая плоска история за оживения дворец от детски смях и бащински грижи. Гадост! Трябваше не смехът им изпод играта да го събудят. Не. Трябваше да са бадемовите ѝ очи. Да е покоят ѝ. Да е начинът, по който прасковата капе по мраморния под. Да са малките ѝ китки, на които блести злато. Да е тичащата ѝ фигурка, която мята крачета по детски и заковава с усмивка и блеснали очи, игриви и наивни, очакващи награда. Трябваше сън да не го лови, като чува шумолене на коприна през дворчето. Трябваше да знае, че ще страда когато си замине, а не да се измъкне като я итпрати с подаръче. Той, горкипкият. Мразя тоя разказ. :)))) Ал, няма да сме на едно мнение по тези въпроси. Смешното е, че не си казал твоето. За да ми хареса разказа, героят трябваше да се гърчи. Да страда. И да се поддаде. Така вече можеше. Ф пс Не обичам да се караме. Не ми е приятно, че ще трябва малко изтрезняване. Но е нужно.
Добро утро мила Fairy, винаги ме разбираш правилно. Първо да те питам на какъв език го намери,лично аз изхвърлих библиотеките на моите родители.Бяха се завъдили много хлебарки и при генералният ремонт на апартамента ,а той е доста голям изхвърлих почти всичко.Най -вече под натиска на така наречената от един познат "малкият генерал", досещаш се ,коя е наречена от него "големият генерал".Та вследствие на тази "терапия", останаха малко мебели тетевенска резба на повече на осемдесет години,а заминаха Мопосан, Зола,Вики Баум,Съмърсет Моам /най-добрият писател сред шпионите и най-добрият шпионин сред писателите/ Арчибал кронин,Достоевски,Тургенев,Пушкин, Лермонтов,Иля Еренбург, Елин Пелин,Димов, Талев Толстой, Хайне, Кристиян Ваншафе и т.н.А да и огромната сталинска БСЭ и още много на немски и френски, за научната литература по физико-химия не говоря и т.н.Да не говоря какво чудо беше зад ламперията в антретата , там беше инкубаторът.Та както съм ти казвал, донякъде под влияние на съседчето започнах да чета Мопасан.Различни разкази,повести, пътеписи и романи.Някои ме потрисаха с човешката мъка ,подлост и веселба.Специално "Шали" я възприех като жестокост ,подлост, педофилия към едно момиченце. Ами като си намерила Мопасан, прочети и "Малката Рок" -не бих казал ,че е подобен разказа с "Шали" ,но и той е тежък. и там педофилия и убийство. Прочети "Нормандска шега", "Оплаквачки", "Бел Ами" прилича на съвременните лигльовци.Не ти соча ,кои да четеш, но нали знаеш ,че той е болен от сифилис и последните две години е в психиатрия. Последните му произведения се наблюдава и някаква тъмна мистика. Знаеш, че за мен е изключително удоволствие да си пиша с теб,да споделям някои мои изживявания, случки от различни етапи от живота ми. Години по-късно анализирах ,постъпките на този вече достолепен адмирал, а в младите години лейтенант , се съпоставих с него когато бях командир на взвод ученички от елитна столична гимназия. Само ,че те бяха на 16-17 години и в началото полижеха усилия да извоюват тактическо превъзходство с всякакви женски средства и похвати.То бяха комплименти, сърдете, превземки, може би бяха най-откровени при покани за блус.Имаше изповеди, плач на рамото ми, а аз стоя като пън и не смея да мръдна и не се сещам за подходящи думи да успокоя момичето. Очаквам твои въпроси и коментари-само твои.Нали за това се изтеглихме от линията на масовите коментатори, за да си пишем само ти и аз.А този твой разказ го възприемам много лично.Винаги се придържам към добрият тон,Fairy, нали не мислиш, че слушам чалга, това би ме обидило.Слушам рок в различните ми варианти без метал и хард рок. Хоресвам Сметана, Албинони, Шопен, Шуберт, Брамс Чайковски. Може би закачливите на Мацарт. В къщи имаше "тави" на "Могучая кучка" По-скоро ми харесват произведения от периода на романтизма. Бах е много грандиозен, трябва да го слушам готическа катедрал , примерно "Дуомо"или Сан Антонио. Прегръщам те приятелски Алек П.П. Ти да не мислиш, че се възхищавам на Адмирал, за мен той е бил гнусен червей-педофил. Нещо като онзи учител по физическо. Алекс
Привет, Алекс! Мопасановите разкази в стотин разкази са ми в киндъла на английски. Огромна загуба, защото ако не беше умелият му език, вероятно нямаше и да се ползва с такава слава, провокативният му автор. Честно, тукашните са и по- добри, в това да пресъздадат изкушение към неузрял плод. Случката в Шали според мен е пълна измислица, има си своите алогичности, но всичко отива на заден план, поради изкусната екзотика. Ясно е, че не коментираме постъпките на героя, а умисъла да бъде написано произведението. Целта му. Не бих могла да осъждам културни обичаи, някъде по света. Осъждам, когато ги видя пренесени тук. Друго време, друго място. И подскачам, ако ми се казва, че всъщност това са общоприложими и общочовешки теми, неподлежащи на рациото, дълбоковкоренени архетипи, неконтролируеми и силни, жигосани в подсъзнанието. Покрай този разказ, бая интересни диалози му дръпнахме вкъщи. В другата книга Ал. Давид пише, че будистки ученик никога не би осъдил учителя си, дори да го види в нарушение на обет или правилата. Нито ще му се наруши абсолютната вяра в силите на учителя, нито ще загуби уважение. Е, аз съм далеч от тази обективност. То затуй сме тук на училище. Ал, когато ида някъде, в непознат град, първата ми фина настройка се случва чрез посещение на художествена галерия. Картините, цветовете, формите, внушението, посланието на художника, всичко това ме вдига 5 санта над земята, тъй че когато изляза на опознавателна разходка да виждам най- вече красивото в града. Сега ако зачета останалите разкази на ум, твърде буден за времето си и твърде омърсен за нашето, ще ми се оцапа моренцето. И вместо искряща сангрия с резен нектарини, ще виждам бледооцветена с кръв лимфа из изрязан цирей. Разбираш ли? Важно е да се обграждаме избирателно с онези хора, които ни държат будни, но не ни повалят. Не говоря за противен оптимизъм без почва. Разбираш ме.*** Искаш тук да говорим само двамата. Защо се разсейваш тогава? Поддаде се. Да не би да се страхуваш, че давам ухо и вярвам на всичко, което чуя? Че нямам изградено мнение? Нима не сме видели досега изключителните умения за плотен туист, обръщане на смисъл, себетълкувания? Съжалявам, че докато си бил зает с важни и сериозни дела, си се изпоядосал и заради тук. Надявам се бързо да си върнеш равновесието. Ф
Радвам се на отговора ти душко.Може би това е една от причините да ми интересно и приятно да разговарям и пиша с теб.Не се смятам за познавач на Мопасан ,въпреки ,че може би съм го чел три пъти ,като единият е под давление на момиче. Не помня много ,но потрисаха в мизерията и нещата ,един разказ "Шкафа",на друг не помня името ,но в центъра на разказа са младо семейство, със скромни доходи.Мъжът дребен чиновник в някакво министерство, а жената домакиня.Даже нямат пари за пълноценно наемане на прислужница ,а на така,която идва два или дни в седмицата за по половин ден.Но те са щастливи,живеят в любов и хармония, като жената има само една слабост -страст към обикновени леко кичозни бижута.Да ,но един ден тя се разболява ,ако не греша от бронхопневмония и умира.Мъжът страда, разхожда се самотен из малкият им апартамент, изпитва нужда от пари и се чуди как съпругата му се е справяла.Един ден с мъка на сърцето решава да продаде едно от тези евтини и кичозни стъкълца.Отива при някакъв бижутер ,показва му стъкълцето и бижутера ,назовава някаква сума от десетки хиляди франкове.Той е смаян, смята бижутера за полудял или че нищо не разбира.Отива при друг и той назовава сходна сума ,трети също,.То се прибира в празният апартамент и нищо не разбира. Да, но нуждата го притиска и той продава някакъв пръстен с "фалшив " диамант за около 45 000 франка /не съм сигурен в цифрата ,но е огромна/. Дава за оценка всичките "дрънкулки" на няколко бижутера и цифрата се колебае някъде около милион и половина.Един за воалирано намеква за някакъв богаташ, кой купувал тези бижута за жената ,която обичал.Така разбира ,че жена му е била любовница на този богаташ.Преживява това доста тежко, но след това установява ,че този живот на богат и независим човек му харесва.Това е в основни линии. Алекс
Алекс, душо, смехорийо майтапчийска, веднага ти давам iban, ако желаеш, но предпочитам спомен. Един вид, като ми купиш накит, пък да го скриеш на неудобно, тъмно, влажно и недостъпно място. Пък после да го търсиш, вадиш, връщаш,вадиш , връщаш :))), докато не ти омръзне. Пък да ми го положиш на бронзовата кожа, да блесне, да ме освети с мек звън, та кат сервирам дома вечеря, всички да зяпат и да им повтарям, че е от при касите на H&M тенекийка. Ама да ми се стяга устието долно от спомена на ловките ти пръсти. Душо, обичам да ме глезят. И златце обичам. Няма да си кривя душата. Но да е със спомен. :)))) Ф
Ал, виждаш. Хванал ме е лигоча. Като ме осени нещо умно, пак ще пиша. Засега даже не се сещам какво да те питам. Пълен ОМмм. Кафе. И сладолед. А ми тежат клепачите, та знае ли се!
Е, Ал? Чудиш се защо звуча не като себе си? Не знаеш как да реагираш? Обяснявам. Казвам ти "Зарежѝ тоя Мопасан", а ти ми преразказваш следващ негов разказ. Ето. Затова звуча в неговия стил. Съпругата е една висша добродетел, никога не накърнила достойнството на съпруга си, винаги с него, в бедност и мизерия, подкрепящи се в меланхолия и депресия, сумрачни зимни вечери и пролетни разходки край Сена. Но имала и друга силна любов, в която тайно горяла. Изгаряли и по нея. Засипвали я с камъни и благородни метали, но уви никак не повикали доктор да ѝ предпише там каквото трябва. Или тя не е желала. Една саможертва в името на тайната. И после, богатият съпруг, дали е прогонил една лоша мисъл, която просъсква "Добре, че не ме кара тая расссссспоретина, да ссси затварям очите, да ядем хайвер и ссссшампанско, че трябваше да го играя и предаден. Просссстил благородно. И малко нещо сссссводник. Така е по- добре. Кат я няма, чиста работа! Тя светица! Аз богат парясссссник!" За богаташът ми е жал. Той и звезди е свалял, и къща ѝ е предлагал,далеч от мухъла , че да заякне, чудил се е защо не го избира, защо не избяга при него, борил се е със себе си да разкара противника, но уви, уважил е чистата ѝ и неопетнена любов към съпружето. Колко любов и благородство в сърцето на една горка жена! Дали е говорила на мъж си на "вие"? А той "Целувам ви ръка,госпожо! Ще бъда в покоите си в другия край на коридора,очакващ тихите ви стъпки да събудят светлината над тленното ми тяло" ? Ал, зарежѝ Мопасан. ***А мисля, че и детето, пострадало от атв ще си иде. Четох, че майката е починала. И още когато лекарите, които го транспортираха казаха, че са обезсърчени, че то не се подобрява според очакванията им, че е трябвало вече са е добре, знаеш ли какво си мислех. То не иска тук без майка си. Това са свързани души. Това е любов, от ония на сродните души. То не иска да оздравее, а да са заедно. Чакаше я. Спореха. Тя го убеждава да остане. То не ще. И ако наистина откаже, ще влезе в карма. Че отхвърля шанса за учене. Следователно после пак ще се разминат. Медицината се изумява всеки ден. Не е математика там. Има много повече в това дали някой ще се възстанови, ще живее или не. Лошо е да говоря така, да каркам, но според мен и то няма да се събуди. Онзи келеш го грозят сериозни последствия. А ние сме свидетели, че имаше пропуснат шанс да се обсъжда в обществото много важна тема- даряването на органи. Майката беше типичният идеален случай. Трябваше да се тръби! Да се проглушат медиите. Да се копае за вграждане на това мислене. Трябваше. ***Ф
Имах една интересна случка в Италия преди доста години. Обичам да се завирам в разни места в страни от основният поток посетители.Та влизам в една църква ,не е импозантна, а по- скоро , по-малка и от Света София. Не е в готически стил, а по-скоро късно романски ,но аз не разбирам чак толкова от архитектурни стилове.Тухлена.Влезнах, както се полага вътре не много светло ,портата не е огромна ,разглеждам, мирише на тамян. По едно време се вглеждам в краката си ,а там доста големи плочи,на които има имена ,вече полуизтрити . Е, бързо разбрах ,че това се нещо като крипти. По едно време на една , на която бях стъпил виждам на латински изписано име съвпадащо с моето малко име и повторено - с тази разлика ,че първото завършва "no", а второто завършва "ni". Ясно някакъв адаш е отдолу, роден някъде около 1620-1640 и починал някъде около петдесет години по-късно. Числата са условни, но някъде около тези. Ама защо се така сложени ,че хората да стъпват по тях. Някак това те кара да се замислиш, е като излезах навън да градският шум, морето, слънцето, философски размисли изчезнаха. Алекс
Много хубава случица ти е тази. И именно когато си се оставил на "потока" да те направлява и с едно полубудно, по- скоро лишено от напъна да предвижда, мислене, видиш името си, изведнъж ти минава студен ток през гръбнака. Смесват се реалности. И сякаш стъпваш върху себе си. Предполагам. Аз бях много сащисана, когато в Рим след досадните проверки за метални принадлежности, доближавам каменните колони на колизеума в нещо като пълен хаос от прибиране на стотинки, очила и затваряне на файла за синеоките карабинери. Подпирам се с ръка за стената от рязкото ослепяване слънце, сянка и ме удря ток. Светкавица. Върнах се в усещанията си в тяло, живяло тогава. Имах контрол над други габарити, ноздри, пълни с нещо като барут, адски адреналин, смазваща отчаяност от пълна зависимост от някой друг. Влизах в игра, без да ме е страх, бих се радвал на край даже, но някой зависеше от мен, а аз зависех от друг. Всички там ми бяха близки по сърце. Познавах ги. Харесвах тези мъже. Но на арената нищо от това нямаше значение. Само фокус. Бързина. Надхитряване. Победа. Нищо лично. Никаква емоция. Никаква вина. Колкото повече побеждавах, толкова повече доближавах платото на славата. Оттам надолу е рязката пропаст с край на плановете за връщане у дома. Трябваше ми още ден. Още нощ. Още веднъж да оцелея. А се уморих да го играя и се стараех да не ми личи. Но бях много уморен. ***Като отпуснах камъка и визията се изпари, останах като изсушена празна кожа. В амок от емоциите, които нахлуха и се изляха пак навън, оставяйки вакуум. Качвах се по етажите с течащи сълзи. Нещо като психо чистене. *** В Пиза пък попаднах в съсвсем друго време. Налегна ме адска черна депресия. Не виждах поляната, катедралата, кулата, а отломки. Каменни отломки, сив хоризонт, сиво небе, нито жива душа. Като след катаклизъм. Пълна разруха. До такава степен се чуствах зле на тва място, че дадох зор да си ходим. Беше като във филм, все едно цялата земя до хоризонта е шахматно поле с изпочупени фигури. И тези вътрешни видения аз никак бе ги търся. Връхлитат ме. Заради мястото. Като в пустинята в Израел и съня. Но най- силното ми изживяване, при което хлипах и не можех да се успокоя, беше малкия музей на музиката във Венеция. Краката сами ме заведоха. Бивша църква. Каменни стъпала в полукръг към високи дървени врати на къща, част от долепени сгради на мини площадче. Вътре колони, облицовани в стъкло, излагат на показ древни инструменти. На олтарното място- светата троица от изправени виолончели. И по тонколоните се лее една музика, от която ми танцуваха нервите и се изпокъсаха всички спокойни нишки, докато не останах чуствителна оголена медна жица. Тия три чели! Единствената молитва, която чува Бог. Е хармонията. Не думи. Не музика. А хармония от състояние, когато всичко друго е изтласкано назад и сме светнали от искреност, от молба, от вяра. Мисъл, лишена от колебание. Чистота на ума, сърцето и волята. Вибрация, която пробива небесата и стига до вълшебния трон, без да се загуби в превода. Не молитва,не песен , а светлина. Музиката на душата е светлина, облечена в ритъм. Гласове, които се надграждат. Издигат. Преплитат. Ако искаш да достигнеш до най чистото място, не влизаш с обувки. Не можеш да се молиш ядосан. Нито отчаян. Нито гладен. Това трябва да остане назад. Трябва да стигнеш до "в твоите ръце съм". Да си се доверил. И когато излязох от там, от музея, си казах наум " Е, хайде, Господи, идвай, да вървим" и се смях. Защото егото ми все още не каза "Ти пред мен". Тая част е най- трудната. Да го кажеш. И повярваш. Че "Да бъде волята ти" е правилно делегиране на отговорност. :)))?! Нали? Делегиране? Тези размисли стават в миг. Светкавичка. Не са плод на размисъл. По - скоро осенение. И да. Винаги след това е добре да се заземим. С един шприц. Черно късо кафе. Шега. :) Радвам се, че се върна. Вече излъчваш като себе си. Прегръщам те! Ф
Ал, докато сме на темата, да си разкажа още една случица. Бях с приятели на уикенд почивка. Не много отдавна. И измежду забележителностите - манастир с известна икона. Отиваме. Заставам аз пред иконата. Беше Богородица. И тя ми внушава кофти предсказание. Казва нещо плашещо. Хващам мигрена. Уплашвам се. Приятелите ми настояват да говоря с игумен. Сядаме в двора, причакваме да мине някой. Главата ще ме сцепи. Шиша в окото. Както си му е реда. И минава един от служители. "Добър вечер" поздравяваме се. Имам въпрос, отче, така и така, иконата ми каза лоши работи. И човекът хич не си поплю да ме убеждава, че не съм чула добре или че икони не говорят. Каза "Вижте какво! Дяволът е в църквата. Навсякъде е вече. И в Света гора. Монаси се ебат. Попове в църкви крадат, пият и ядат блажно. Дяволът ти е говорил. Богородица е утешител. Никога няма да те плаши. Тва е от оня, ша са умий със светена вода и тва е" . Оттам право в ресторанта на хотела, при светени 40° , да лекувам нерви и мигрени. Ебагу и дяволето. Ша ма гледа в очите и ша лъжи. Та тая работа ми е много стара. Да ме ползва да си се шегувка нашио. Навремето, майка минава пеш за работа през центъра и я спира циганка. Говорят. Оная ѝ казва, че съм между свята и ме теглят от двете страни. Кръстена- недокръстена. Попът беше на 90 г и ми забравяше името дето трябва да го каже три пъти. Имаме и запис , но и помним всички, че ми забравяше името човека. И ся съм една арена. Канал и за добрите, и за лошите. Без да знам кого точно чувам. Тука оня, дет ми вика Шизо ще се залее от смях, ма обещал е, ще трае. Та, това исках да разкажа, как попа каза, че рогатия е в църквата и помагат само чистите християнски обичаи за пост, молитва и причастие. Ама аз като прераждана не съм много баш християнка и преплитам методите на религии и вери, които ми допадат. Как да се ориентираш тогава ли? Кога чуваш гласа свише? Когато ти стане леко на душата. Тогава е от добрите. А ако те загрява зад врата, да ти пламнат бушоните като за мъст, е те тогава е от другите. ***Ако все още не си уплашил, че чрез мойта уста ще ти проговори рогатия, утре с кафето ще те прочета как си спал и дали Ц падна от леглото. :))))) Ф