Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
До едно време чуваше закачките им измежду редовете. Берачите си подмятаха шеги и звънлив смях литваше като подплашен пъдпъдък. Обаче росното утро отдавна превали. Тюркоазеното небе се разми в млечна омара. Знойта на циганско лято ги пресова между сламената си целувка и плътното им облекло срещу змии и оси.
Толкова се бе улисала с ножицата, че накрая в ума ѝ цареше пълна тишина. Ни веселите косчета чуваше, ни мислите си. Само искаше да е първа. Да събере най-много. Работливата мома я искат от всички страни, нали така? Не че се имаше за мома, де, още по-малко пък работлива. Доброволците идваха да помагат тук, само заради вечерния купон и свободно леещото се вино. Идваха приятелки, компании младежи с посребрени коси, имаше, разбира се, и местни женички на платен труд, които вечер бързаха за вкъщи, да сложат на кучетата, прасето, кокошките… Емилия дойде сама. Като бягство. По-скоро лечение срещу бърнаут. И за нейна изненада свикна на мига с мястото и полевите условия. Спяха на палатки покрай избата. Спяха малко. Вечерен огън, много песни, даже и танци, хората събудиха приключенския си дух и се хвърлиха да изживяват пълноценно тези откраднати мигове щастие. Чист физически труд. Под небето на Сакар. Огнище, китари и вино.
За нейните наближаващи четиридесет години, сама, това си бе повече от почивка в чужбина. Не откриваше чужда култура, а своята си. Чрез тези открити хора от местната изба, които ги поканиха да помагат в гроздобера. Чрез доброволците, идващи от всички краища на страната. И всички възрасти. Е не, всички, само възрастните възрасти.
Само че днес, от тая сръчно въртяща се ножица ли, нещо сякаш ѝ се зави свят. Или пък бе от слабата вечеря? Може, щот се разсея в играта на катун и дивите танци. Ама голям смях падна, де! Струваше си! Да, ама сега, при всяко навеждане и изправяне взе да ѝ чернее и Емилия се подпря за миг. Догади ѝ се. Приведе се напред, но нали беше бая по-напред от другите, та нямаше кой да я види през лозите. Зобна си зрънце, ма се сети, че е пръскано и синия камък би ѝ докарал адски колики. Изправи се рязко с цел да извика и в тоя миг изгуби съзнание. Тупна меко.
Събуди се в нечии ръце. Тръскаше я като чувалче, дишаше шумно, а вратът ѝ бе изтръпнал. Явно човекът тичаше. Опита да види кой е, но от фокусирането ѝ се догади отново и затвори очи. Не искаше да рискува да му мяука нечленоразделно и само да го плаши, затова се престори на умряла лисица. И реши, че по-зле няма как да стане. Отдаде се на доверие.
Докато спряха, той вече звучеше кат мОсквич с прецакан карбуратор. Излезоха му всички фасове. Отвори врата на кола и я сложи да седне. Номерът не се получи. Очите ѝ се забелиха и полетя настрани. Той я прихвана и я положи да легне на задната седалка.
Тя се унесе в сладък полусън, рееща се между реалността и детството си.
Мъжът явно бе включил телефон на спикър, тресна вратата и рязко потегли.
Чу се дрезгав глас след свободния сигнал:
- Фелдшер слуша…
- Митак, тука една припадна. Водя ти я. Къде си?
- На риба!
- Ай, сиктир бе, не се занасям! Лежи отзад.
- И е руса и слаба. – (хилеж).
- Ште пречукам! Тръснаха ми я, нема ми умира в колата! Идвам, приготвяй се!
- Бе, не съм в кабинета, бе Комбайн! На риба съм, ти казах! Тая, ако е от градските джуки е умрела за ядене. Карай у вас. Сянка, хладен компрес, сироп и да яде манджа. Ако ще да е пача от крачета с чесън, да яде! Иначе бой! Разбра ли?
- Пратиха ме да ти я водя. Идвай веднага!
- Лазаре, рибата ми е хваната, здраво! (кикот) Ай, оправяй се! Шти звънна кат вдигна гащите. Аре!
Емилия щеше да се изхили, ако можеше. Чу всичко. Но на лицето ѝ се плъзна мързеливо само кривата усмивката на Мона Лиза. И понеже го съзнаваше, веднага асоциира пейзажа от картината с местната околия. И заспа.
Пристигането не мина гладко. Все пак му повърна в краката. Опита се да излезе сама от колата и всичко се завъртя. Никога повече червено вино! Никога по-ве-че! Човекът опита да ѝ прихване косата отзад, но се забави. Уж да мине зад нея и да я държи, за да ѝ попречи да се забоде по нос. Кичури коса понесоха неволно окисляване. Притискаше я толкова силно до тялото си, че тя можеше да продължава, докато не повърне и сплесканите си черва. Но въпреки срама, въпреки ужаса как се излага, в хладината на темето ѝ се отчете твърде твърдо и здравичко присъствие. Твърде близо. Твърде плътно. Отчайващо контролиращо присъствие, чийто захват я бе приклещил между яки бедра, релефни слабини, прилепен, топъл, жив корем и един постоянен горещ дъх зад врата ѝ. Че даже спасителят лозарски взе, че ѝ нави косата в рязък опън! Щеше да се изхили, но само избълва нова порция вкиснато вино и гроздови семки.
Човекът ѝ подаде кърпичка, може и да беше поизползвана, но на харизан кон зъби гледаме ли? И докато Еми се хилеше наум над собствената си мизерия, човекът я вдигна през корема, прекрачи мръсната локва и я понесе към двора си. Там събитията бяха рязко отрезвителни.
- МайкоооооУуу! – изрева гласът му, ама точно в ухото ѝ. - МайкоооОо!
Тишина. Даже кучетата не се разлаяха, а само заскимтяха приятелски. Обаче човешки глас не се чу.
Продължиха из двора. Лазар вдигна крак и стъпи на циментовото корито, само за да има опора, след което я наведе и здраво ѝ уми лицето, докато тя се давеше и плюеше, мрънкайки нещо си.
Накрая я чу да повтаря “могасама, могасама бе” и я задържа с две ръце за гърба, като усети адски стегнат сутиен. Блясна му мисъл, че трябваше да ѝ разхлаби вратовръзката, нали, ма нейсе! Тя се приведе и подложи косата си под струята. Направи няколко завъртания и студената вода я хигиенизира, при това даже и предпази от ново причерняване. Еми се изправи и усети как той ѝ пази задната страна. Хареса ѝ. Ама беше мръсна и реши да не се излага повече така. Разкопча горните копчета на ризата и я издърпа през главата. Подложи я под водата и докато чакаше импровизирания сюнгер да се напои, той ѝ разкопча сутиена, бъркайки под потника и ѝ го измъкна през деколтето. Пипаше умело и без да се обяснява. Това много ѝ се хареса. Еми втри сапун по мократа риза и се зае да се обтрива цялостно от пъпа нагоре. Измокри потника и го метна на керемидите до тях. Мъжът се бе отдръпнал и не усещаше къде е. В очите ѝ за малко да влезе сапун, но се дооправи и като се видя в тая небивала ситуация, директно се разгащи и захвърли и гумени ботуши, и панталон и остана по гащи, докато се търка със сапунената риза и ледената вода, в нечий двор, под прежурящо обедно слънце, спънато от олисяла астма.
“Е това е за разказване!” си мислеше, докато по кожата ѝ се върна живот, цвят и здравословна топлина. Зърната ѝ се накокошиниха. Възбудата отдавна бе тръгнала да се събужда, но като се обърна към Лазар, за да му заяви, че е готова, видя очи, горящи в тъмно мракобесие и не си отвори устата. Обърна се гърбом и пи вода. Жабури. Търка зъби с пръст. После много детайлно се поля с шепи по тялото. Вдигаше крак на каменния парапет. Поливаше се нежно. Галеше корема. Обля гърдите една по една. И се обърна отново към Лазар. Той отново бе прав и напълно неизлъчващ живот, извън мощно подутия му пакет.
Емилия се остави така. Гола и права. Да я оглежда. Да я има с очи. С ум. Там, в двора, под играещите сенки на астмата. Обаче коремът ѝ изкъркори подсещащо и той се събуди от оня свят.
- Ела да облечеш нещо. Трябва да ядеш!
- Заведи ме в кухнята! – бе тихия отговор.
И Лазар хвана за ръка Мокрите гащи и ги поведе към лятна пристройка. Влязоха в ниска кухничка. На масата имаше покрита чиния и Еми се нахвърли на парче тутманик. Той ѝ подаде и чаша разпенен сироп. Просветна ѝ. Ушите ѝ прочуха, сякаш досега е била глуха. Цветовете добиха яркост. Бузите ѝ пламнаха. Докато доизсърба напитката, той ѝ подаде чиния с ядене. Ориз с нещо си, месно, накълцано и богат наситен аромат на запържен джоджен.
- Фалшива дробсърма. От дроб е. – Лазар се опитваше да звучи нормално, ма не му се получи.
Мокрите гащи стърчеше гола и мокра насред кухнята без видим признак на смущение. В крайна сметка, когато човек се връща от оня свят има по- различен светоглед. Над нещата. И той, като един Лазар, би трябвало да го знае. Еми хапна с апетит, придружена от погледа му и се усмихна с благодарност.
Лазар се опита да поеме празната чиния, но тя задържа ръцете му. Стисна го в нежните си длани. И той чу, въпреки ума му, който колабираше на всеки две секунди:
- Лазаре, моля те, люби ме! Тук! Сега! Веднага! – и пръстите ѝ се вкопчиха, като орлови нокти в ръцете му.
- Ами дай да накиснем чинията първо. – Лазар печелеше време.
Къде му са презервативите? Тая да не е наркоманка? Ми ако му лепне болест? “Аааааа, не! Не може така!” реши си наум и категорично се насочи към вратата, за да я изведе на неутрално място.
Обаче Еми нямаше намерение да остане наивната глупачка отпреди. Желязото се кове, докато е горещо! А неговото видимо се топеше не, ами хвърляше искри и из ушите, даже!
Еми скочи и се залепи за гърба му, блъскайки вратата обратно към касата. Даже с напипване успя да открие ключ и го превъртя, докато другата ѝ ръка обезвреждаше оръжието му. Хванат в ръка, дюкянът му прегърна идеята да бъде милван и Лазар остана без право на мнение. Дланите ѝ го драскаха през плата, а пишката му се кривеше в танца на папурите при вечерен бриз. Еми реши да гарантира безопасност като взе да го хапе лекичко по гърба, та в разсейващото докосване, той да не усети, че е свободен, докато пръстите ѝ го разкопчават.
Паднаха панталон и гащи. Фанела. Задръжки. Голият му задник понесе нежно погалване, а после и груби нокти. Еми се свлече към кръста му, целувайки навсякъде. Ръцете ѝ го претърсваха, макар и върху кожа. Когато устните ѝ взеха да наближават цепката между бузите му и тя ги заграби в опит да ги разтегли настрани, Лазар се извъртя рязко:
- Аааа… не си познала! – изу с един откос мокрите бикини и я смачка в клещите си.
Хвърли я на леглото зад масата. И се метна отгоре. Главата му потъна между двата му лакътя, обградили лицето ѝ. С едно бързо движение си го намести на путенцето ѝ, което крадливите му пръсти установиха, че е нежно и чаровно, готово за гости. И напъна навътре. Тя се изви в дъга, от което циците ѝ се люшнаха, като дисаги на магаре. Простена толкова сладко, че Лазар се натопорчи още повече, ако това изобщо беше възможно. И я подкара кърската. Едната му ръка подпряна права на леглото, другата мачка цици, шия, зърна, устни, скули. Гъзът му същински плаващ лебед се извива грациозно и ритмува стоновете на Емилия, които се заизкачваха, от ниски и плътни до високи, пискливи фалцети и обратно. Плющи Лазар, ръга душманската, па се сеща да ѝ вдигне краката на рамената си, от което момата, джентълменски казано, го поглежда дяволито и му прошепва:
- Емилия съм. Само не спирай! Не-спи-рай! – и му се усмихва с луд блясък в очите.
- Емилио, оттука нема си тръгнеш преди да те наеба и в гъза!
Мощният ѝ оргазъм го възпрепятства за малко, щот му стисна хуя и той експлодира кат нефтена сонда. Не. Тва с нефта беше после. Сега просто се изхвърли, като откъртена снежна козирка под сноуборд.
Знаци:10980; Думи: 1962; Амиии... Гъзобер... Абе наистина требе да са поне 5000 ДУМИ, а не знаци. Инак добре е написано (поне увлекателно), но ми мяза на демо версия, където нещо се прекъсва и очакваш следващия ход, а именно: "за да продължите да четете, требе да платите..."
Да автора и до всяко друго момче,което се чувства по-различно от останалите,аз съм гей и моят скайп е ostrovut_na_samotata
до автора,..ще те скъсам
И аз тебе също
До автора...Прати ми тава тутманик по Спиди!15см
Дубрутру гайз! Кафе с коментари :))),велика комбинация! 15ка :))), за тебе, лично ще дойда в Павликени с голямата си тава :)).
Отива стар руснак при лекаря и му казва: - Докторе, помагай, бабата не я бива, има депресия, въртят я всички стави, не става от леглото, няма сили да отиде и до тоалетна... - А имате ли редовен с*кс? - А бе, докторе, какъв с*кс, аз съм стар комунист, Ленин ми издъхна в ръцете...!!! - Повярвай ми, прави с*кс с бабата и всичко ще бъде наред! Прибрал се дядото, изкъпал се, пийнал една водка за кураж и...действал... Събужда се на другата сутрин и гледа: бабата станала, направила кафе и закуска и пее около печката. Дядото гледа и си говори: - Еййй, да знаех по-рано...Ами аз и Ленин съм можел да спася!
Ахахахаха
Е, па, талант си! Да почерпя едно следобедно питие?
Добруютро ,по лексиката на полицай Крафтрий. Да интересни бяха и есенните бригади,както ефемизно се наричаха ,трети трудов семестър. Дали ще ми прати един литър силна ракия,уважаемият 15см. /шегувам се/.Като правило есенните бригади, имаха друг емоционален пълнеж.За едни по-тъжен ,за други обратното.Бяхме на бригада в село Писарово,тогава много хубаво село ,някак подредено и богато ,много богато.Няколко момчета бяхме нещо като летяща команда.По едно време разчиствахме някаква огромна камара от кочани на царевица,беше към птицефермата ,та там от някаква машина ронели зърната ,а кочаните ги трупали на купчина.С течение на времето там се развъдили огромно количество плъхове.Беше забавно ,както с вилите или лопатите товарим на самоходните шасита ,току изскочи някой плъх.Целта е да го набодеш с вилата ,без да я забиеш в кракът на другарчето,голям купон.Лелките ,а те не бяха никакви лелки ,а зрели здрави селски жени във възрастта на любовта, като правило завършили различни видове селскостопански техникуми.Ние за тях бяхме ниска топка. Правеха ни понякога истинска селска баница и сутрин ни я носеха ,а там на място върху една метална плоча под, която гори огън, ни чупеха току що снесени яйца и с една шпакла ги вземаха с малко сол, и на нас.Колко ли яйца сме изяли. Аз не ям жълтъците,а само белтъците-чист протеин.Тогава всички яйца бяха бели.И сега търсим само бели яйца да си вземаме,най-вече от една ферма "Ангелов".Разбира се тази дейност беше кратка 5-6 дни.Бяха войнишките изпращания ,ама какви трапези ,канеха ни хората ,китари ,песни ,тогава нямаше изродщината наречена чалга. Един ден работим на една транспортна лента ,която изсипва царевични мамули на един огромен куп.Целите в някакъв ситен прахуляк и изведнъж на 20-30 метра от нас спира една министерска Волга.Предположихме ,че е някакво началство ,което една ли идна за нас.Изведнъж задната врата се отваря изкача едно слабо момиче в зелен ленен панталон и с хубавите си обувки хуква през селският прахуляк към нас.В първият момент даже не го познахме, та това беше момичето от лятната бригада.Започва да ме прегръща ,а аз потънал в прах,а до Волгата един другар ,строго ни гледа,по точно мен.Е, беше баща И.Ясно за мен работният ден свърши, с притеснение да не изпоцапам с работните си дрехи колата ,та в центъра на селото.Спираме на площада ,тя си взема сакчето с дрешките,към мен строги погледи освен от баща И,още и от шофьора.Странни инструкции към нея ,които се отнасяха за мен.Махане с ръчички,министерската Волга замина, а около нас се посъбраха туземното население. Нездраво любопитство, коментари,какви бяха тези ,какво правят ,какво искат и т.н.Хващам момичето за ръка ,водя я в квартирата ,срещам хазяйката.В стаята прави като колове се целуваме ,та чак не можем да се отлепим.По едно време плахо почукване на врата ,заемаме благоприлична поза ,плахо влиза хазяйна запознавам ги ,обяснявам за бащата зам.министър.Той се извинява и изчезва.Пак продължаваме с целувките ,пак той ,вика ме навън и започва едно кършене на ръце ,червене ,гледане в земята.Смутен човека и не знае как да подхване разговор.Предразполагам го и изплюва камъчето ,че той е модерен човек ,но видиш ли майка му е "консерва",не разбира съвременните отношения, пък имал и малко дете и т.н и т.н.Успокоих го ,че няма тежко аморално петно да лепнем на неговият дом и да е спокоен за целомъдрието на всички.Вечерта на дискотека ,пак гушкане ,пак целувки и отново отначало.Спа при една колежка ,бяха спазени всички ценности на селският морал.Абе спомени.Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Ма не сме ли скарани? :))) Да се видим тогава. Все още търся идеалната Маргарита в града. :))
До Fairy, не пуша. Много ,ама много рядко ,палвам една лула ,която е от някакво руско много твърдо дърво ,издялана във формата на глава на вълк /подарък от Тъста/ ,малко хубав малц, може Шуберт ,може Сметана ,може Лед Цепелин ,може Форинър или пълния "блестящ луд диамант" на пинк Флойд и притваряш очи-красота.Тютюнът е или Амфора ,не е Клан или сега някакъв друг взех , от едно магазинче за напитки и тютюн.Аромат на ванилия и нещо много меко и носталгично.Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Аз с теб ,скаран???? .Я стига ,нека бъдем сериозни.По- скоро със себе си ще се скарам ,отколкото с теб.Ти не си злобна ,поне така те усещам.Прегръщам те ,за повече не смея.Страхливичък съм с умните жени..Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Алекс, много хубав спомен ни разказа. Дали това бе бъдещата съпруга, извинявай, може и аз да се оплетох? Горкият хазяин, такава отговорност на плещите му, ей така, от нищото, да зависи от слабите ти ангели :)))). Разбира се, по днешни стандарти, си за критика относно нехуманното отношение към плъховете. Във времена, когато всяко Старо майче се грижеше за равновесието в селския двор и излишните новородени котенца биваха давени. Абе, има си нещо специфично във въздуха на село. Нещо, което кара слабините да къкрят. Дали е от звуците? Дали от ароматите? То и прострен възнак да си, тоя амоняк из оборите ш'те вдигне :)), апетитът ти ще се възбуди от мек пушек някъде, нейде, да не говорим за кристалната жилка във въздуха, чиста храна за мозъка! Веднага за сравнение си представи летище, метро или столично кръстовище и ще добиеш представа. Имаме си нужда от едно село, в което да се връщаме. Един петел да ни буди. И с безумните лопатари на събиращо се стадо под прозорците, вече ептен да е срамота да се излежаваме. :))
Тя е ,как позна.????Тя е зодия Лъв и само преди два месеца беше навършила 19 години.Искам да ти разкажа за онзи мрачени и футористичен сън.за онзи космически кораб.Много рядко сънищата са ми приятни ,винаги са гадни ,поне тези ,които помня след събуждане..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"" Алекс
Алекс, коментарът ми за скарването е към Жипес :))). Сега ще му звънна, само да изляза, че още се мотая. Три! Три ката мазило слагам на сурата. И четвърто нещо по краката и дънцето. И пак на нищо не приличам. Снощи в един мол се ужасих и ся отивам да се фърла в Перловската река. Е те затва само си пишем тук. Щот беше квот беше. Добре поне, че имам италианеца, койт мъ аресваше натурална. С любимата му моя снимка- седнала контражур пред прозорец на смокинови листа, единия крак качен на пейката, коремът виси на едри саламчета. Бедрата по- далеч от правите линии не могат да бъдат. Лицето, разбира се издава меланхолия. Що му е любима, да мъ убийш , немогапозная! Може би пак заради селския дух. Сенчеста стая. Природа родила телО чрез щедри захарни урожаи наесен и пълномаслени суровини на масата. Всичко пълно. Ценно. Прелива. Нищо да се не фърга. Дори кожата мож да употребиш за завивка, косата за бесило, бедрата за плуг, а върху корема да люлееш поколения. Да полагаш морна пладнешка глава. И изобщо, ай да ставам, че тоя кюпек тука така примлясква и пак ме приспива, че язък за кафетата.
Разкажи съня, моля. Много интригуващо звучи.
ЦИТАТ ОТ Fairy """Един петел да ни буди. И с безумните лопатари на събиращо се стадо под прозорците, вече ептен да е срамота да се излежаваме. :))"""Ама много си права, нянак сънят е истински,не ми е нужен Атаракс.Тогавашния хазайн ни помоли един ден да му помогнем да избутаме от мазата едно "бъде",,било малко над 700 литра. Е ,след това на жерава суджуци и вино.Помогнахме му да оберем царевицата за домашно ползване.Веднъж минавайки през едно село с колеги, платих на една стринка да ми заколи едно пиле ,да го изчисти ,и разбира се да И платя.А в къщи дъщеря ни не иска и да го опита, миришело И на...ПИЛЕ.Искала си онези изкуствените.В онази птицеферма с телени огради бяха разделени пилетата по възрастови групи.Всичките тичаха по дворовете,а "лелките " им окачваха някакви огромни зелени листа да си кълват и им сипваха разни смески също да кълват..Замисляла ли си се ,че пилетата, както и месото ,са предимно от мъжки животни.Просто мъжките животни са излишни,освен по някой елитен екземпляр.Мъжките животни не дават мляко,но ядат повече ,а полза никаква, освен кожата за чанти ,якета ,обувки,при овните също, при свинете също.само разходи и бели.Дали ще стане и при хората ,а???????? Алекс
Не, Алекс, няма да има такава избирателност при хората. Прирастът не е търсена цел. Друго ни чака. Ма що да сме черногледи? Хората преживяха толкова по- страшни времена. :))
Zh. Fairy, поздравления за прекрасния разказ. Докато го четях, в главата ми нахлуха спомени. За пачата с чесън, обичах я още от дете, даже понякога и студена, желирана, сервирана в чиния от обърнат кастрон. Друг спомен, първа бригада, гроздобер, няма министерски волги, никой никого не познава. Вечерта ни правят нещо като дискотека да се опознаем и да се отпуснем. Поканих на танц едно момиче, свърши танца и тя си отиде на местото. До мен дойде друго и ми шепне: - Какво се занимаваш с тая, тя въобще няма да ти пусне. Аз и отговарям: - Да разбирам ли, че ти ще ми пуснеш? Отговорът беше утвърдителен. Ами тогава да не си губим времето с танци и да ходим в квартирата, и казах. Отидохме, пред къщата се разделихме. Аз пожелах лека нощ на хазаите, прозореца на стаята ми гледаше към улицата, издърпах я и цяла нощ не спахме. Та така до края на бригадата я карахме ние, дето нямаме "добър" произход.
Zh. Пропуснах да кажа, че посред нощ се сетихме да си кажем имената и много се смяхме.
Ти да видиш! Значи наистина всичко се пише в етера. Акаша. И аз хвърлям тиранти нагоре и чета :)))
Излъгах. И избата е реална. И доброволния труд. И къщата, чешмата в двора, чинията...Истински са
Чудя се защо съм толкова ревнив. Даже към жени, които си имат съпрузи. Та това е нонсенс. Алекс. Да не е някакво родово проклятие, че има нещо тъмно и в двата рода
Едно ще ти кажа селяндурино незадоволен! Не те бива, не те е бивало и не ще те бива! И за писане и за секс, и за отношения! А това тука е поредната повърня от тебе!
Гайз, защо някой ми говори в мъжки род? А, да. Знам защо. Наместих го. Кака
Защо си толкова ревнив, ли? Ревността е доста комплексарско чувство, присъщо на елементарни хора. Вади си изводите...
Прекрасна литература. Благодаря. Трогнат съм
Zh. Само не разбрах , защо изпрати героинята си чак в Сакар. Не можа ли някъде по-близо до София? Ще има ли продължение, щото мъжът се закани да го не я пусне докато не и скъса гъза. По тоя повод един виц: Влиза стюардесата в пилотската кабина кабина и пита как са момчетата. - Добре, отговарят те, а ти кажи как е отзад? - Ами в началото малко боли, но после се свиква и даже е хубаво!
Сакарските изби са ми на сърце, Zh. Много красив район. Те са единствените, които правят ежегодна обща дълга трапеза между лозята и всичките 5-6 изби се събират заедно с хора- винолюбители. Носят подчертан дух на взаимопомощ и споделяне. Широки хора :))). А нали помните, че дадох идея да не хабим думи в 100 коментара, под къде беше, а поне да спишем нещо от тях и така се роди туй. Няма идея за продължение. То и аз уж щях да се радвам на златната есен, а пак лакърдисвам. Друго ми се пише. Почвам го на два пъти и все нещо ме спира. Може би не бива.
Zh. Fairy много хубаво пишеш, описателно, с подробности, които без да се усетиш те карат да присъстваш на действието. А такива сравнения, то подплашен пъдпъдък, олисяла асма, а това:" Гъзът му същински плаващ лебед се извива грациозно и ритмува стоновете на Емилия, които се заизкачваха, от ниски и плътни до високи, пискливи фалцети и обратно."!!! Убий ме, никога няма да ми мине и през ум да сравня гъз с грациозен лебед. Често си препрочитам твои разкази. Скоро пак четох Сотаджиите и то два пъти, ами шедьовър си е. Няма да цитирам изречения оттам, че ще трябва почти целия разказ да го туря в кавички. Независимо, че оня те нарича баба в теб има нещо момичешко, търсещо, на моменти безсрамно, но много красиво. Продължавай да се радваш на света с очи, усещания и фантазии, споделяй ги тук да ги видим и ние пречупени през твоя талант.
""Ревността е доста комплексарско чувство, присъщо на елементарни хора. "" Е, някой хора дали комплексирани ревнивци,дали са елементарни, е спорен въпрос, но те чукат съпругите на онези не комплексираните и не елементарните,които са прегърнали американогески,неолиберални,джендърски ценности. Всеки му своето. Та по темата. Имам доста познати граничари ,от онези истинските,а не бутафорни.Та част от Сакар е в полосата на Любимешкият отряд.По времето на един от моите познати това е района на 13-ГО, а той служил на 11 ГЗ. Границата пред селата Михалич,Щит ,Сладун..Интересни са и от историческа гледна точка тези места.Лятно време пек, та земята така напукана ,че може да си счупиш кракът ,а зимно време обилен сняг до колене ,едвам със снегоходки го изгазваш.Казва ,че много памук се е гледало,тогава. Купувал съм вино с произход ,от онези места ,но нещо повече от избите по долината на Струма и около Петрич.Харесвам тежкото, плътно, червено вино,тръпчиво ,не кисело,а тръпчиво, което като капне на бяла салфетка оставя тъмно, лилаво-синьо петно. Никакви лигавщини,сериозно вино.Когато съм бил командировки в Италия и Франция ,на обяд се даваше по избор малка бутилка вино или разни видове безалкохолни.Е, някои колеги си показваха рогцата-егати мизерниците. По принцип ,бира не обичам..Алекс..//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време""
Благодаря, Zh! Това беше много мило! Аз рекох да си изпробвам есенния гардероб и установих къде ми е проблема :)) 3-5 кила отгоре ми пречат да си закопчея "слабите" дънки. Много ми е важно да фиксирам врага. Като е смътен, става неясна и стратегията. Сега вече ща - не ща, за да ми е спокойно, ще се наложи да си спортувам по- редовничко. Таман си е захладняло, не са ония нередовни летни жеги и е бъш за вечерните танци. Да не кажа, че откога си мисля за един клуб с уроци по салса, да взема да разнообразя познанствата. Че купон ставал, знам. Пък хората си свиквали и си излизали заедно по клубчета, да си танцувкат :). Направо нова среда, един вид. Айди, да пущам ретро- колонката и да почвам.
Няма нищо спорно, само комплексиран човек може да изпитва ревност, не само към своята, дори към чужди съпруги. И кво викаш ревнивците чукат жените на сексуално освободените? Абе няма такова нещо, ти само го каза, подобно се привлича от подобно, няма как една освободена жена да бъде привлечена от някв недоеволюирал ревнив маймун. Но пък знаеш ли какво, медицински факт е, че най-изневеряващите жени са точно жените на ревнивците, колкото е по-ревнив един мъж, толкова е по-голяма вероятността да е рогоносец. Е, ти си изключение, разбира се. Откъде знам ли? Сещам се едно време какви булдозери се бутаха по институтите да стават инженерки и за това наистина мога да повярвам, че жена ти чисто по обективни причини не си е намерила любовник. И не че не е искала, искала е, но за толкова години само смотан неудачник като теб е успяла да прикотка. Мда :))
Торбалане и ти ли стана хейтър?
Чародейке, институция си тук и се радвам всеки път, когато те чета. Разказите ти са пълнокръвни и горещи, този също не прави изключение. Омагьосваш :)
Кукце! Кукценцееееййй! Жив да си ми, чедо, камък ми падна от сърцето! Добричък си ми ти, твърде добричък и бела щеш да стане, синеееййй, ма се опазихме друг друга. Ох, как ми олекна, че не ми връзваш кусур. Пууу, да плюна у пазвата! Айди, Петле напетичко, да навириш гребена и да им земиш най- личната мома, па аз шти пея на сватбата, шти нарека рожбата и секоя зима ши ви идвам да ви нагледам и ви оправя, ку сте се накрѝвили! :))) Айде, рожбе, ейййй къ си ме зарадвал! :))) Чеки си налея и напръстника! :)))
Попаднах на тоя шедьовър и се пренесох в друго време сякаш. Майсторски написано, с детайли за всички сетива - и аромати, и ранно есенно слънце и грациозни лебеди в такт, абе симфония. Мацо, същински Йордан Йовков на еротиката си, да знаеш! Кака Тина
Тин, много мий хубавичко да ме похвалиш. Кеф голям, но и отговорност. Карам си по синусоидата, а настроения различни, търпение променливо. Понякога пиша просто, за да се пошегувкам с аудиторията и да стане веселко. При това не съм единствена в това занимание. :))))
Съгласен Фейри, огромният брой коментари са за теб.С останалите просто няма какво да си кажа и да коментирам.Нещо нивото им,както когнитивно, така и възпитателно ,не е на съотвената висота.Оставам с впечатление ,че с теб се разбираме от една дума. Алекс
Ал, утре си слизам. Провизиите за тук се налага да бъдат добре предвиждани и разпределяни. Има опция при нужда да се шофира 40 мин в посока, но това е жива амортизация за колата. Тска че влиза в сила моето отлично планиране. И готвене :). Най- големи скандали отнасям, ако трябва да се връща или хвърля храна. Знаеш, в желязна школа съм :). Мин год огромния скандал беше за това. Баща ми имаше рд, оказа се че гостите ще подранят с един ден и аз се юрнах за тристепенно меню и торта. До обед. Тогава щели да цъфнат. А на другия ден баща ми каза "размразявай хладилника", защото от седмица ту спираше- ту работеше, при огромния риск да ни развали провизиите. Е как се размразява с три степенно меню, предястия, салати, меса и торта? В 40° ? Разменихме реплики. На молбата ми да иде до асфалта и да вземе нов хладилник, който би докарал мъж ми, баща ми само каза "оправяйте се". И това беше. Вдигнах си чукалата. Бях с дете. И куче. Слязохме пеш. По вертикала. В адска жега. Мойо дойде да ни спаси. Спрял в селото, разпитвал за пътеките нагоре, не открил нищо. Поддържахме джипиес кореспонденция. Подминахме първите къщи във височините и открихме мойо почти припаднал. Дали климатик- горещо? Дали глад? Не помня. Спасителя бе спасен с вода, която носехме. Месеци не си говорехме с баща ми. После полека се посдобрихме. Тежък характер е. И невъзможен за диалог. Сега тук има разкошен хладилник. И той внимава какво говори. Когато се сети за това, де. Та утре си слизам, записах фризьор, маникюр и след седмица на морье. Днес и вчера играх на двора- голямото пране. Едва ли ще се качвам пак тази година. Той не е само лош. Знаеш, спаси ми живота от мъртво вълнение. Сега, тук,обръща чехлите ми пред вратата с пръстите навън, за да ми е удобно, чисти и поддържа басейна и върши всичката мръсна работа. Има черен лед, когато е гладен и веднага след вечеря. Тогава може да избухне от нищо. Днес го слушам. Толкова е наивен. Иска да вярва. И това е сега. От старините му. Съседа, пияницата, който му е втори братовчед, лъже невероятно за липсващата крава. И нашия вярва. На очевидни несъвместимости. Спорихме днес дали ляво и дясно касае полит строй или само иконом :))). Като бяха тук децата, седнали, уж качествено общуват, слушат мъдрост от дядо. И познай- кипнах :))). Цитираше майка си, клатейки глава "Така и не разбрах защо беше тоя живот...". Ма молим ве! Безсмислие ли им внушава? :)))Не позволявам да ги облъчват с тъпотии. Така отлюспих не малко даскали. :))) Тъй, драги ми Смехурко, изплаках ти старите работи, но към днешна дата сме в хармония. С татюто. Инатът ни е общ. Опитвам се да не позволявам да ми се качи на главата, а и да му внуша малко повече широчина на погледа. Не може. Старата генерация са били създадени с определена цел и си я изпълняват. Упорство, инат, твърдоглавие, инж мисъл, устойчивост. След малко ще си пусна хубаво четворно кафе. Ще го изпия навън. И ще вляза за тренче. Две сутрини посрещам изгрева и е вълшебно. В очите ми влизат снопове светлина. И по тях, кодове, послания :))). Най- важното е едно. Вярвай. Работѝ. Когато изхабиш и последната си сила, не е време за отчаяние. Почивката е сладка. И кафето е сладко. И вдишването е сладко. Милион работници в тялото ни, работят за нас, даром. Заредѝ. И продължавай. Точно както прави Слънцето. Минава над красиви места. Добри хора. Минава и над страдание и смърт. И навсякъде оставя по нещо от себе си. И никога не спира. *** :)))) Целувам те. Раздавай светлина. Работѝ. Почивай. А когато го правиш, го прави с мен. :)))
Както знаеш фейри, аз не мога така увлекателно и интересно да пиша като теб.Може би вербално ще съм интересен, поне с такова впечатление съм останал от коментарите на моите учителки, но като писане съм пълна трагедия.Съпругата ми не е толкова инат колкото е упорита, както съм ти казвал, съмнявал съм се ,да не е биоробот, но не ,определено е човек.Инат е и то голям е балдъзата ,както се казва ,за много неща се запъва като магаре на мост.Като малка, а тя беше ученичка ,единадесети клас, се беше влюбила в някакъв лигльо, а това се вижда и от космоса.Тогава още не бяхме женени, а малката сестра се тръшка на тема любов, тормози с постъпките си родителите и тогава видях моята в действие.Егати шамарите бие на сестра си, направо ще я свали на килима.Иначе я обича, та за нея винаги е малката сестра.Между тях има ,ако не греша шест години ,малката сестра става по години каквито е била зрялата и отговорна сестра, но пак е малката сестра.Преди години имаше здравословен проблем, Лимфон на Хочкин.Съпругът й безкрайно несериозен лигльо, профукаха три парцела над училището за глухонеми деца.Имаше някакви екзотични улици, като "Иван Сусанин", "Рилски бор" и разни други ,но не ги помня всичките.Та те с този лигльо са в развод, на него не му пука за нея, даже не знае ,че е болна, а наглеца на последното дело най-нахално и иска пари за такси, за да не ходел пеш. На всичките й химиотерапии, съпругата ми я води ,седи дам, дава по някой лев , а това е времето на 3-4 години от началото на това хилядолетие.От тази химиотерапия балдъзата надебеля, а иначе е хубаво момиче, завършила СМГ. Оправи се балдъзата ,но покрай този лигльо от културно -творческите среди не разви пълният си потенциал.Съпругата ми искаше да я вземе при себе си , да е под крилото й ,но тя нали е инат не ще. И до сега съпругата ми е голямата сестра. Съпруга ми не е инат, но като заема позиция я отстоява, не отстъпва,ако обеща е изпълнява.Беше станала вече техн -директор и един от старата генерация ,хем официално е напуснал , а по цял ден седи в лабораторията и се бърка в работата им.Това съпругата ми не знае ,докато един от нейните хора идва малко преди да си тръгне и разкрива как стоят нещата, как онзи не дава ключа за склада с резервни части ,с измервателна апаратура ,все едно не е напускал.Таман си тръгват, когато минава съпругата ми край тази лаборатория вижда вътре напусналият и още един като него.Тя не вика ,но гласът и става званлив, може би затова един казва ,когато звънне гласчето на шефкато като сребърна камбанка занй ,че си настъпил и двете мотики. Напреви аргументиран скандал, като обясни на онзи досадник ,че той е вече никой. Взе му ключовете от всички помещения ,накара го да напише приемо-предавателен протокол и го подписа веднага, като изрично му забрани да стъпва повече там.Няма викове само твърдост и аргументирано отстояване на позиция. Между другото и дъщеря ни с мъжът заминават ,ако не греша на31 или първи за Гърция.Съпругата ми като млада беше и изключително ревнива ,от тази пуста гордост. Е, писах го набързо, така ,че не е гладко и фризирано-просто споделям с теб. Прегръщам те Алекс
Пиша ти от последния припек на двора, преди слънцето да заходи зад зад къщата и тогава само до някой краен доматен колец ще мога да се натоплям. Чудесно се чуствам. Лицето ми диша, измито с....Локситан :))), петите- загладени, телОто- стегнато, натрениранко. И сега седя и чакам джапанките да изсъхнат. Като си тичам аз, под водата, броя си, а нали знаеш как еднообразното броене успива дясното полукълбо и така се отнасям, че сякаш изпадам в медитация. Уж мислех за нещо,но когато се съвзема, не си спомням да съм следила логика. Гледала съм разфокусирано в една избрана точка, в случая дюлево листо и съм се оставила всипко да минава под повърхността. Броенето стига до 100, качва следваща серия и пак така ритмично. Темпото е абсолютно еднакво. Като навинтена на пружинка играчка. Та когато се усетя, че това е изпълнено, съм отпочинала и заредена, енергична, както не бих била ако бях дремнала. Сега се качвам за обмазването. С радост бих оставила това на теб :)). Но тъй като в момента е невъзможно, ти предлагам довечера да измиеш една тенджера :), като си представиш, че пръстите ти обхождат не странѝците ѝ, а моите вертикали от подмишниците, към талията, през хълбока, та по бедрата. Сапунисвай и си мисли, че е лосиона ми за тяло и хубавичко ѝ изжули дъното :))). А като я завъртиш и ѝ бръкнеш отвътре за последно преплакване, то е ясно, проверка е това за преди жадуваното навлизане в благодатна на вкусове съдинка. :)) Ал, знаеш, че съм голям лигоч някой път :))). Хайди, че ми изгоряха и задколенните ямки. Целувка :)
Алекс, Алекс, какво толкова харизматично носиш, че всички така предано те обичат? :)) Като ги видях как подскачат един върху друг онези ти фенове, та си ги представих като въшки на сватба, само щот си минал през хижата и си оставил леглото топло, нямат търпение да правят разбор на купона. :)))) Авторът помоли и обещах да мълча, щом не е по темата, затуй миличък не съм отишла с гас, мас и оцет :)))).
Мила жена си ти Фейри,рядко се срещат такива като теб, защото те са нещо като човешки диаманти.Слюдата блести, счупеното стъкла от шльокавица също блести преди да се покрие с неизмиваема мръсотия ,но те не са диаманти.Даже самите истински диаманти не блестят в самото начало ,но след шлифовка засияват с магически блясък. За мен е чест и удоволствие ,че си пиша с теб-културна , образована ,франли настроена млада жена с топла душа.И знаеш ли като спомена за дюля се сетих за една носталгична песен на Тони Димитрова -"Есента на мама". Знаеш ,че не мога да пиша като теб, но пиша както го чувствам и мисля ,не му прикачвам някакви словесни къдрички, защото самият аз не мога да ги прикача. а колкото до моите почитатели, както казваше Колежката с триъгълника-нещо като цитат-без претенция за точност " Твоята откровеност,самостоятелно мнение ,което не гледаш дали се харесва на ръководството, дразни някои, които хем искат да го кажат , хем ги е страх. Ама и ти не си слагаш катинар на устата". Каза го повод, една случка, която един колега й беше казал.Понякога закъснявах сутрин, нищо фатално, примерно десетина -петнадесет минути, все пак от градският транспорт може да се очаква повече.Просто понякога сутрин ходех в залата да се поотъркалям на татамито.Добре ,че не потя ,че не винаги вземам душ. Та се случва да позакъснея минутите ,които ти посочих, но аз не пуша и не стърча в пушкома. Та шефът ни събира, сигурно беше кисел още от къщи Точно този ден бяхме може би 6-7 колеги и той разпитва всеки.Най-различни обяснения ,на коя дете й се успало ,и закъсняла за детската градина ,на друг колата му направила мизерия и т.н. Стига до мен и още в началото прави коментар, нещо от сорта "Колежките казват, че често се успиваш", а аз по часовник ставам в шест часа. към четиридесет минути лицеви упори, за ставите, тежести, един душ за пет минути,лека закуска и се изстрелвам. Та ядосан от тази несправедливост и че е коментирано зад гърбът ми ,без да мисля изтърсвам "Другарю еди кой си , никоя от колежките не може да се похвали ,че е спала с мен та да знае , че се успивам". А бях и комсомолски секретар на направлението и там.лош. Той гледа опулен, а един леко мрачен колега ,до който не беше дошъл реда за разпит ,гръмко се изсмива, настава някакъв шум и ни разпускат.Разбира се до към десет часа,официалната технологична почивка всички го знаеха.Чувствах се неловко. Та понякога питам колежката /знаеш коя/ ,защо така се случва все да ме клюкарят по разни поводи. Та каза нещо ,"ами защото не се вписваш в общият обараз, а някои от завист".Опитвам се да й обясня ,че повече от тях са с по-добър материален статус.Да ама не било това, защо искали да правят като мен, ама не им стискало , а това ги дразнело".Ами да постъпват да не съм ги спрял. Алекс
Душицо мила, не посмях да пиша "моя".Нищо харизматично не нося.Толкова съм обикновен. Не знам даже защо възрастни жени, по възрастна и от мен ,правят някакви непремерени изказвания, които уж трябва да са смешни ,но не са..Преди може би два-три месеца говоря със едно съседско момиче,много симпатично дете, добре се разбираме с родителите й и си говорим на тема къде ще кандидатства след като завърши седми клас.Тя ми споделя за любовта към животните ,че искала да се ориентира към ветеринарна медицина,детски желания и мечти.Опитвам се да и каже ,че по-добре платено в дългосрочен план е хуманитарната медицина и други.Та тръгва детето ,а аз със съпругата ми също вървим към входа, а същата съседка ,която живее на партера наблюдавала и прави не премереното изказва ."Ей, все се заприказваш с млади "мацки" .Чак съпругата ми е изненадана от нейното изказване.Та тя е дете.Може да е шега ,но е дебелашка ,даже бай Ганьо/бай ти Ганя/ би се засрамил. Алекс
И ако нямаше кой да се порадва на диаманта, той дали щеше да бъде ценен :)))? Благодаря ти, Ал за това, че не пестиш усилия и време да вербализираш :) как се чустваш в компанията ми. Това са миговете, в които блестя :). А относно твоето влияние над масите, предполагам е не само фактът, че си прям. Има нещо друго, интригуващо, скрито. Нещо твърде любопитно, но неуловимо. То така увлича мисълта, че скоро всеки пишман Холмс се е зарибил по казуса да те изкара поне в нещо виновен. Защото защо едни да са явни, видими и плоски, елементарно устроени и предвидими, когато биха искали и те да са енигма. Опитът да те разплетат, базиран на грешни извадки, погрешни логики и хумористично опростени изводи е силно показателен за правите игли и трапосани прави, които ги свързват. Вярно е, ако не ги прескачах по диагонал, някъде се позасмивах. Просто защото са толкова миличко заблудени, че чак щетата на природата ми се вижда безкрайно несправедлива, та ми дожалява за плоскостта, която обитават. Стига за мушиците, тва деее, душиците дребни. Хубав ден е. Обикаляме с кучето. Слушаме птиците и петлите на отсрещния хълм. По пътя- къпини. Ароматът им е тръпчив, сладък, богат, наситен, нищо общо с онези в кутийка в хладилните витрини. Аз така потънах в един сериал, че някак мисълта ми оживява само, докато го гледам- the sinner, 4 сезон. Гледам и мисля, текат идеи под повърхността, завихрят се течения и бързеи. После излизам по двора и всичко забравям. Ако натрупам количество гледане, може би ще чуя мисълта парола и ще се отключа за нещо творческо. Аз така започвам винаги. От дума. Едно просто изречение, сентенция. И от него- сюжета. Кучето ме чака с укор в погледа, че спирам под сянката на дърветата и го бавя. :) До после . Целувка.
А за съседчето, напълно го подкрепям. Ако приемем професията за призвание, то работата с животни е коренно по- различна, като същества, които не можейки да говорят, нямат как да обяснят какво ги боли и къде и откога нещата не са наред. Малката ветеринария, направлението за дом любимци се учи само на две места в България и си е доходоносна професия. Виж , да се учи за големите животни, селскостопанските си е професия,за живял сред подобен бизнес, навик, традиция, аромати и привързаности към фолклора. Навремето исках да станем авери с приятелка от село,която завърши аграрния в Пловдив и да отглеждаме билки. Много съм доволна, че има все повече такива занаятчийски фирми, семейства, които следвайки старите традиции, продават този вид хран добавки. Това е истинската медицина. Превенция. Билкови тинктури, капсули, помади, абсолютно вярвам, че работят пъти по- бързо и силно. Ей го и баща ми, лекува зъби със живоляк. Питай дали има четка и навик за миене, но пък на 80г е без ченета и прочее. Живовляк листо, сложено на проблемното място, за през нощта и хоп, все едно е пил антибиотик. Като дете исках да съм вет, но на диви животни. Исках да лекувам лъв. :)))
Диамантът си , диамант, знаеш го ,и не случайно те сравнявам с диамант, -твърд, блестящ, лудетина ,и не случайно едно от любимите ми парче на е "Shine On You Crazy Diamond" Да ти каже ,че значителна част от твоите предположения се препокриват онази моя колежка с триъгълника. Блазе ти, сутрин ,в прохладата ,на разходка. Забележи ,че много рядко аз инициирам заяждания.Старая се да бъда обран и внимателен, но не знам защо винаги ми наскачват някои. Между другото там "купона" продължава. Аз им покажа малка мръвка , а те наскачат устремно.Алекс
Не знам дали съм ти казвал ,но има един доставчик, който идва два пъти в седмицата в София от Петрич.Кара горска боровинка, ягоди, култивирани есенни капини, малини, смокини, домати, круши и т.н..Има четири спирки в София една е в Люлин, една в Иван Вазов/пазара/, една относително близка до нас, старите студентски ощежия зад Плиска , и последната при Икея. На всяка спирка стои към час .Има вайбър група с клиенти ,където обявява предварително цените и вида на стоката.Обожавам горските боровинки и есенните ягоди. Алекс.Извини ме за грешките
Тъкмо и тук подпълних щайгите с урожай, разделено на три къщи. Джипът ще има три спирки :). Отвикнали сме да боравим в удобството на градската си мивка с калнички грудки или подправки. Някак пазарските са по- удобни :))). Сега ми предстои последно тренче за този сезон/ година в балканския басейн. Гледам наоколо и не мога да се нагледам на раздипленото зелено по ридовете. Прорасли борове, насичат видимостта и правят контрастът между близките изумрени отблясъци от кринолини глог, дренки и дъб, със синеещо и все по- бледо сивеене на баирите към далечината на изток. Там ребрата планински се събират, в нещо като фуния, сякаш всичката цел на пролома е да ни изведе от усамотението на суровия Балкан и да ни посочи цел- мекотата на равнините, соленоватостта на морския бриз, изгрев на плажа , с пети забити в студен пясък и ароматно кафе в скута. Кой може да избяга от главата си? Носим си я навсякъде. Дали ще сме по- различни на морето, спрямо отшелничеството тук? :))) Надалѝ. До после, Ал. Прегръдка
Дъщеря ни преди две години и половина купи един Нисан още с неизплатен лизинг, ,но държеше да е с ръчни скорости,защото беше бясна на майсторите ,тъй като предишният беше с автоматични.След това установи ,че не харесва ръчните скорости, та сега преди няма и две седмици купиха КИЯ с автоматични, Нисана с автоматичните също остана ,а ремонта на скоростнота кутия беше към 6500лв. Май сега аз се обзаведох с Нисан с ръчни скорости.Твоят какъв е .Алекс
Онези "юнаци" изглежда ги вбесих.Алекс
Обожавам ръчните скорости. Не бих се отказала от тях, докато техн революция не ме принуди. Едва ли след време ще могат изобщо да се открият такива машини. Карам пасат, комби, базов модел, твърд и сигурен, никакви глезотии. Даже е с бутончета радиото, а не тъч скрийн. Няма парктроник и пудра по нослето, ни звуков, ни камера, зеро изгъзици. Но някак се слегна и му липсва височина. За да си идвам тук е нужен suv или поне субару. Но тъй като смятам да се заработя, ама яката, яката - яката, не виждам защо да се замразяват едни пари за втора кола. Карах електрики, когато се е налагало, то беше дребна тойотка, па рейс митцубишески, какво ли не. Но въпреки размързеляването и улеснението по бул България в час пик, изобщо мразя липсата на пряк контакт със сърцето на коня, когато някаквичужди интелекти решават какво да му наредят. За мен трябва кола, която събира виолончело в багажника. Тогава изборът не е голям. *** А за онези смешковци, дето са чели Жените са от Венера, а мъжете от Марс и са понаучили някой термин от посещенията си при психоаналитик, направо се чуствам пренебрегната :))). Искам и аз анализче. Все пак вярвам в химеопатия, поради паметта на водата, 432 честота и тн доказателства за говор между растения, отричам съвр имунизац календар, какво беше още...астрологията е наука, има си плюсовете, разбира се, просто защото всичко е енергия, тя преминава през материята, съответно сме облъчени в различни комбинации,според наталната си карта. Но карай. Нахвърлям идейки из оборчето, мож пък да ми клъвнат :))). *** Тази нощ сънувах, че се возим при един питбул- съсед, който дрифтира и изскочихме от пътя. В съня бях с баща ми и просто му казах да се стегне, очаквайки камшичния удар. Сега чакам да видя как ще пътуваме :)))). Пътя не позволява разминаване. :)) Ще ти пиша от вкъщи. Всичко ще е наред. По астрология и хиромантия, по говореща икона и медитация, ще живея дълго и ще работя до последно. :)))) Целувка
За хомеопатията ето истински случай. Учителка на конкурс в Бургас пие ракия в ресторанта на хотела. Нощта главобол, светкавици от очите, всичко като за вреден дом алкохол. Жената си пие. Сутринта е пред ослепяване, звъни на майка на своя ученичка и до обяд, ввче в София има хомеопатичен разтвор и си запазва очите. За сравнение, другите пили да оше месец по очни лекари и лечения , отлепени ретини и нам кво. ф
Е, един ден съпругата ми казва ,ама ти си станал голям писател с кого толкова си пиша.Обяснявам, че си пиша с умна ,културна и разбрана жена, с която споделяме и коментираме различни събития ,спомени, културни мероприятия и т.н. Отговора е добре ,ама ти не можеш да пишеш, в което е права .Не ,че тя е Жорж Санд, но за мен е абсолютно точна.По едно време ми беше прикрепила един ланд ровърите с шофьор.Както казваш никакви глезотии,само хардуер,единствената глезотия беше централното заключване на вратата.Бяха лизингови с договор или три години или 100 000 км, което първо се случи.Много корави машини, боядисани като едно време на полицията , бяло и тъмно зелено.Даже ни бъркаха. Голям купон.Бях станал добър познатс митничари и гранична полиция на Калотина. Даже с тяхно разрешение без никакви документи съм излизал от България ,вярно на десет метра, минавал съм през вратата в оградата ,за да отида в другата страна на влизащите ,за да взема от фришопа уиски, и цигари за нея,тогава пушеше и след това обратно по същият път.Когато бяхме в съюза, техните УАЗ-ки, поне тези на които ние бяхме, имаха втора печка за задната седалка. Като ги пуснат жега, но спрат ли ги започваме да зъзнем след десет минути.Там така нареченият тъмен или черен лед се съобщаваше по телевизията в новините |"На дорогах гололед! Будьте осторожны! ". Тогава те имаха ,ако не греша пет програми за целият Съюз и съответно локални програми от две до четири за различните области и републики.Централните са на руски ,а останалите на съответният език.Не знам защо рускините много харесваха българското розово масло,в много малки мускалчета положени в цилиндрични дървени ,резбовани флакони.Виждала си ги.Нали ти казвах моят ровър ,при изпитанията му ,ме прати за няколко часа в болница.Разказвах ти го или греша.Алекс
Мамините сладки, тука ли си гукате? Няма лошо, всекиМУ своето. Алекс, душице, то май теб те вбесиха, за "юнаците" говоря, познава се по това, че започваш да пелтечиш, да слагаш запетайките както ти падне и да използваш думи като "капут". Фейски, а ти знаеше ли, че Айнщайн бил казал "Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България"? Да, бе! И на мен ми е смешно, а бай ти Хахавелесандро най-сериозно вярва на такива неща, даже линк прати да ограмоти "капутите". Шмъ сфинявате, всъщност, нали не преча ако ви правя компания?
Софийски поздрави! ИзгорЕх, баси якото с ръка през прозореца. Юпииии. Миличък Мой, ши пийна кафе тоник вода тоник кафе и вода и шта та прочита :)))
ПРЕЧИТЕ. Алекс
Душице, радвам се, че на теб ти преча, но не те питам теб, питам автора. Ти защо се обаждаш?
Ей, как ме подсети и аз ще направя по едно турско кафе. Ще го пийна заедно с една паста от една сладкарница "100 грама сладки.Алекс
Алекс, ето ме, опнах се след малко домакински дейности и подредби. Такаааа. Да, знам историйката с подскоците на джипчето :)) и сока от нар, който си пикал после. Стават тия сакатлъци. След возия с бъгита офроуд, мои две дружки слязоха сецнати. И тва им се случи, щото ги беше страх да яздят, както правех аз. Какъв кеф си е на собственото легло! И знаеш ли, много нескромно, пак, но много си се харесах в огледалото в банята. Горе почти не ползвам огледало. И чак като си сляза виждам тена на лицето, текстурата, контурите, цялостното излъчване :))). И си казах " Ейййй, да можеше ей сегичка да ме види Алекс! " Както имам милион нюанси от бронз, злато, през прасковено до изумруд по лицето. Ами деколтето?! Сутиенът стегнал кълбата и набръчкал малко сладко каньонче кожа във фини ромбчета, сякаш кожа на слон. А деколтето опечено и има тук там миниминибабунки, като коричка на печено пиле на грил. Гледам се и се пищисвам, чецялото това меню отива на халост :))). И аз пиша с грешки,Ал , така са ми порасли ноктите, че ужасно ми пречат да работя.***** Към гостът: Уважаеми госте непоканен, това място тук е тайното ни гнезденце с Алекс, където да си приказваме колкото и каквото ни душа иска. Ако се включваш като спам, не се изненадвай, че ще те игнорирам. П.с. Не си му светил на Айнщайн кога какво и къде е казал, какво е ял, как сей държал с жена си и дали е търсил Бог, дали го е открил нейде. И още нещо, използва много грозни думи, които после приписа на Алекс: "дъщеря ти си е вяла путката" , се обърна в нам кви си негови настроения. Е? Ти имаш дъщеря. И говориш така? Е, какво точно да ти харесам? Тук е за фини хора. С такт.
О, няма никакъв проблем, хортувайте си само двамата, далеч съм от мисълта на някого да досаждам и да спамя, аз да не съм като дядо Нахалекс, я, стига!
Благодаря! Ф
Добро утро Fairy, на знам защо когато пия вино ,винаги изплува в паметта ми твоят разказ "Гроздобер".Вярно в началото локацията на събитието я възприемах, че се развива към Любимец. Ти прибра ли се в София или още се радваш на тишина, спокойствие и чист въздух. Целувам ти ръчичка.Алекс
Добро утро, Ал! Винаги като пия кафе, си мисля за теб :). Ето сега, извъртях една мока в тишината на кабинета. Донесох си чашката в чинийката, придружена от солета сушено телешко с навинтено сухо пилешко месо. Дружката ми никога не става от леглото, преди да ѝ донеса нейното кафе, да се разшетам и само, ако се налага поради пържене на палачинки, само тогава ще се изсипе от леглото, ще протегне едър врат нагоре, ще огъне гръбнака като котка и ще пита с поглед "А сега какво ще ядем?". Докато изчаквах кафеварката, се поогледах по многобройната техника, която е навсякъде в кабинета. Кутии с части. Инструменти. И пак техника. Книги. Много книги, повтарящи се, щото с твърди корици, обогатено юбилейно издание е друго неща, та си мислех как нямам идея колко много богатства или боклуци съдържа този кабинет. Лично на мен, въздухът ми свършва от толкова много вещи. Някога, планирахме да има място за втори стол, за да си приказваме в кафе паузите. Това е напълно невъзможно. Ако трябва нещо да доложа или да споделям сън/ проблем/ случка в сайта :))) , сядам на кростренажора. Вчера разказвах на мойо за теб и идеята ти за повторна първа среща, което доведе до разказче, което ще публикуват, когато му дойде реда. И както имах съмнения, те се затвърдиха многократно. От всичките му книги в библиотеката, мойо не би прочел последният ми разказ за нищо на света. Ще разбереш защо :))). Даже, когато му начертах основните линии, се усети една отчуждена хладина. Мисля, че все повече се чуди накъде залитам и дали жената, в която се превръщам след всеки ден в сайта, не е жива деградация. Казвала съм ти. Не обича да му говоря кофти или тежки неща. Казва, че трябва да му разказвам само хубави. Неща, които не биха го натоварили. Та, пия кафе сега, кучето хърка след почерпката, мойо си изкл алармата и се завъртя да доспи, аз слушам лястовичките и някой заблуден гларус до пернишката река и си мисля колко съм различна за всички, които ме познават. Колко различни неща виждат. И колко е хубаво, че най- после ще ми подкъсят орловите гел лак нокти и ще ме боядисат професионално :). Винаги към есента ми се носи по- тъмно от обичайното. А децата ми подариха чанта. Да събира тетрадки, айпад и шише с вода. Много мило, нали? :))) Прегръщам те п.с. В София съм, то май стана ясно :)))).
Леко ми е да си пиша с теб. Винаги се чувствам разбран заедно със всичките си недостатъци, които са многобройни. По едно време племенницата на Пецулев ревнуваше и все ме подпитваше с кого толкова си пиша, като не мога да пиша. Обяснявам, че с една възпитана и културна жена разменяме мисли за живота, обществото, спомени. Разбира се, стандартните подмятания, в които има истина, че не мога да пиша, и какво толкова интересно разказвам, не закъсняха, но с времето се кротна. Тези дни минахме по центъра на София, по-точно по периферията на центъра, бяхме на нотариус за един апартамент, който съпругата ми и сестра ѝ дават под наем, а нашите ние самостоятелно си ги даваме през друга фирма. Поне тази част, където беше кантората, ми се видя много опърпана и мизерна, въпреки че е съвсем близо до Витошка. Помня този квартал от младите си години, но дали тогава не съм бил толкова критичен, или просто за тези години беше по-овехтял. Разни дребни магазинчета, даже се чудя какво толкова продават, къщи, които биха били красиви, ако се ремонтират правилно, в някакъв сецесион, май виенски, и тук-там по нещо гротескно стъклено и лъскаво, нещо като архитектурна кръпка. Ей, ама много ми е зла балдъзката, като опули сините очички и стегне гласните струни. Дъщеря ни ще пробва новата кола към Гърция, те ходят към Лариса, Нео Пори, там като правило няма българи, но има сърби, германци и малко поляци. Абе, германците вече на възраст се разхождат по пишки по плажа, а дъщеря ни ми праща дискретни снимки. Лошото е, че въпреки че е топло, част от заведенията са затворени, но пък е по-спокойно. Като беше на вилата, те възприемах ,че си някъде далеч, а в София като близо. Алекс
Алекс, толкова съм доволна от фризьора. За пръв път имам такъв интересен омбре ефект. Опушена сянка в корените, която кореспондира с тена на лицето и известляващи краища, игриви и целунати от слънцето. Избухвам в смях като се видя в отражение, просто защото мно го си се ха рес вам :)))! Имах случайна среща с приятелка и беше хубаво да наваксаме с новините, от което още повече нямам търпение да идва есента и да си започна лекциите. Много ме досмеша на това, че получаваш немски фотоси :)). Няма по- приятен плаж от нудизма. И голото плуване. И натоплянето на свивки :)). Ако ние, жените, го усещаме, макар и със сравнително скрит орган, представям се го умножено по стотин, касаещо чуствителната кожа на пенис. Топки, плуващи в безтегловност :). Не пристегнати и смачкани в ластична материя. Толкова е по- различно, ако вземеш само разликата между цял бански или половинки. Цици, погалени от вода. Дразнението, с което гъделичката самата повърхност при игра с материиите на въздуха и течността. Би могло да се стигне до оргазъм. И го можех като тийн. С повдигане на таза във вана, когато клит получава гъдела от ритмично целуване на повърхността. Това беше едно от най яките ми спомени с гаджето тогава. Във ваната. Като ме слушаш :))), четеш, разбираш, че просто обичам да ям, нали така :)? Да вкусвам усещания. Да добивам приятност чрез текстурата на кожата. На езика. :))). Дали съм си така по цял ден? Или нося малки и впити, високо в цепката, гаще? :))))) Заливам се от смях. Целувки , Ал
Ами аз душко ,както съм ти казвал ,съм срамежливи консервативен.Тези фотоси ми ги пращаше дъщеря ни от Нео пори или някъде около него ,като илюстрация ,че хората са разкрепостени ,а аз съм "консерва.Даже като млад моите бански бяха като сегашните боксерки.Никога не съм носил слипове ,само боксерки, а по-рано когато нямаше такива, само спортни гащета от един плат,тип брилянтин, цветове червено, черно ,синьо, зелено с три широки ластика на талията, а отстрани по бедрото три бели линии от друг плат.Просто спортни гащета.Много се изненадваха понякога ,някои познати. Темата с фризьорките е актуална и при нас.Нещо изчезнаха , а се появиха безброй много маникюристки и техни клонинги. Както съм ти казвал бях в продължение на около 16-17 години нещо средно между хоноруван асистент и ръководител упражнения.Просто един колега след пенсиониране отиде в Колежа по съобщения ,та той ни прилъгваше. Просто искахме студентите да се запознаят с нова измервателна апаратура. Анализатори на цифрови потоци ( 2, 8, 34, 140, 155, 620) Mbps , скаларни анализатори, вектор анализатори, СВЧ генератори.Имахме осцилоскопи до 5гигахерца и 20 гигасемпъла,спектрални анализатори и редица други. Повечето бяха на Le Croy, Anritsu,HP и други. Но от тогава мина много време. А ти ще ходиш ли пак на вилата или сезона завърши.Септември го дават топъл-разбира се като дългосрочна прогноза.Нямам впечатление ,какво е да плуваш гол, защото никога не съм плувал така.Имам много смътен спомен, че нашите ме топваха в някаква планинска рекичка някъде над Троян.Иначе съпругата ми се печеше по монокини, само по долнище и то беше доста миниатюрно и съседката също, както унгарките ,но те бяха друго лято..тогава за малко хората на жена ми да е видят по голи цици.Кофти е да се зяпат циците на шефката. Алекс
Само едно не разбрах, вие двамката като толкова се харесвате, защо не се видите на живо? Страх да не изпортите виртуалните образи, които ги рисувате тук? Колко да е забавни да живееш само във виртуалния свят? Вижте се и поговорете като живи хора. И се върнете да разкажете, ще е по-интересно от това бла-бла-бла.
Хайде и маникюрът е готов. Исках нещо като бронз, розово злато, метал, загар, август е все още :))). Получи се добре. Много ми липсват дългите разговори с майка, а днес си отприказвах :) с вече три жени и един фризьор от другия бряг. Човекът е същинско бижу в колористиката. Относно подстрижката беше визионер, защото чак сега, слее месец растеж, дължините ми пасват отлично на контура на скули и челюст. Та, като си поразказах, като слушах , съветвах, разсъждавах, поемах укори :)) и смешки, е олекна ми на душата. Ние имаме нужда да се съпоставяме, да се чуем отстрани, да научим какво става под чуждите чаршафи и в другите глави, да питаме за посоката :). Сега, изглежда и направих голям гаф, та за малко даьме изрита под масата маникюристката. Ами, с две думи, влезе кандидат новия човек да ме поздрави, поканих го у нас и утре ще има шоу. Ами не е възпитано инак! Да дойде до входа, а горе- не. Аз откога чакам у нас да е хан, да има обувки в коридора, които да препъват, в хола да е един оркестър народ, а ассс...асссс да сервирам , сервирам :)). Ма врън, ма мрън, ще ме нафичкат довечера за самоинициативата. Обаче тва е. Почвам да лъскам тоалетни. Айди
Поправка: Не събувам гости! Обърках се. Тая мечта ми е откакто у нас се стрелкаха лазещи бързаци и тогава раздавах чехли, да. Не е възпитано да се събуват мъже. :))) Ф
Хайде пак. Но с какво Ви дразним, уважаеми? Специално за да не пречим на активно коментиращите в актуалните постове, сме отишли в авторски разказ на Fairy, който аз много харесвам. Ако съм точен – и другите харесвам, но този ми е някак топъл. Не пречим на никого от активно коментиращите в актуален разказ. Изглежда, че специално нас търсите, за да надникнете зад ъгъла и да прочетете какво толкова си споделяме. За разлика от фантазьорите, ние си споделяме реални събития, преживявания, случили се на различни места, даже в различни държави, по различно време. Специално за мен – защото съм значително по-възрастен от Fairy – имам повече спомени и случки за разказване, и от времето на моята младост, по време на друга политическа и икономическа система. Едни са скучни и банални, други са емоционални. Някои съм повторил, просто защото са много. Някои не съм разказвал с подробности, защото са твърде лични и интимни, и въпреки че ги трия най-старателно, при мен може някоя да е пропусната. Може би това е причината някои случки да са по-обрани, а не подробно, емоционално, физиологично и анатомично описани. Нямам дори дар на писане като Fairy. Дори да го изживявам емоционално, не мога в писмен вид да го опиша в дълбочина. Както казваше една колежка – ако едно и също цвете видят инженер и поет, то инженерът ще изкъса листенцата на цветето, ще ги преброи, ще огледа от практична гледна точка тяхната форма и дали може с тази форма да бъде създадено нещо за практична цел. Поетът ще напише цяла поема за любовта, синьото небе, зелената трева, за двама хванати за ръце, вървящи по тази трева, огрени от слънцето. Аз доста подробно съм се описал по един или друг начин на Fairy. Не съм крил, че съм възрастен. Не съм висок – някъде към 182–183. Бяла, късо подстригана коса, обикновено лице, не кръглоглав, леко скосени кафяви очи, все още атлетична фигура, широки рамене, тънка талия въпреки старостта. Предпочитам дрехи в тъмни цветове, в синята гама. Съпругата и дъщеря ми държат на по-светли блузи – били те бели и най-вече в различни нюанси светлосини, като почти всички са закупени от дъщеря ми. Тя робува на разни марки, като основно купува по интернет по няколко за проба, та при нея е върволица от куриери. Софтуерен инженер е и повечето работни дни в седмицата е хоум офис – е, не всички. Алекс – Fallschirmspring
Добро утро, Алекс. Като вземеш да се описваш и не ми става по- леко, нито по- охладено след днешните горещи разкази, а напротив. Знаеш ли колко обичам да галя теме с къси подстригана косичка? Много! Косъмчетата гъделичкат дланта, а знаеш колко е чуствителна и колко невронно- свързани точки има там. Та, кутумиговориш :) така, си продължавам едни снощни фантазии и както все още се търкалям с голо под нощничката, скоро ще започна да вия! Настръхнала съм от очакване, Ал. Мястото, на което отивам с децата и куч е супер хюхефнърско. Не познавам добре града, но ми се струва, че те ще ме опознаят добре. Изобщо не знам дали да взимам дрехи или плетена рокля и чифт бански са достатъчни, за да се отбележа по магазинчета, плажни барове и ресторанти. Със сламена шапка и куче. Барбекю не паля, когато съм без мъж, но този път, както е до басейна, оххх, много щеми се прище да врътна някакви сочни сланинки, чушки и тиквички, гледайки лилавещият хоризонт. А как ще ми се иска да пълня чаши сангрия със свежи нектарини , след басейнови разплувки. А как ще ми се иска , да се нагъзя на бялото перило на терасата и да поемам ласки, гледайки над околията ...Почвам да си мисля, че скоро ще те уплаша с низки щения, в които те включвам :). Защото, както си стар и белокос, с нищожните 180 санта, ако ми се явиш по все още нестарчески пищялки и с все още блясък в погледа, бих те преследвала за игри на волята, докато оставиш бележка и избягаш, спасявайки живота си :))).
Ще избягам? Как пък не. Работа може да не свърша, но ще се наприказвам с теб. А за скарата определено ще се включа със шарено месо, а подготовката на зеленчуците оставям на теб. Е, хавлията ще ти държа, за да те обгърна, когато излизаш настръхнала от водата и те подухва вечерният ветрец. Трябва да те стопля, нали ще пийваме и ще си приказваме. Душицо свидна, заслужаваш нещо по-добро от мен. Тя (косата) на темето е към сантиметър и малко, но е бяла. Само при перчемчето е към 2,5–3 сантиметра. Е, никой не ме гали; може някога някоя да ме е галила, но най-помня баба Екатерина и колежката, когато ме прегърна, след като ми съобщиха, че баба е починала, и тогава ме галеше. Много си го обичах това бабе. Олющен съм като локомотивите на БДЖ. А, не така — забравяш още два сантиметра. 182, пък може да съм се смалил, знам ли. Ей, не можах да покрия критериите на майка ми. Никога по нищо. Като малък — слаб като скелет, а след казармата, от джудото и възрастта, рефренът се смени. Нещо от сорта: „Ти се обезобрази, ръцете ти станали на козунаци, гърдите ти като на дойка, ти си асиметричен, трябва само костюми по поръчка да си шиеш, а какво дете беше.Ти не си хамалини т.н." Тя може да е забравила, но аз помнех. Все ме сравняваше с разни образцови момчета и как техните майки са щастливи. Много ме бива да разочаровам жените — направо съм корифей. Алекс
И как е възможно, от миличък, да ми станеш още по- скъп на сръдцето :)? Може би когато разтвори цвета си пясъчната лилия, тя жадува да усети ласките на слънцето, също като целувките му, с които е видяла,че то дарява своеволното море, златния пясък, перата на птиците и танцуващите в безгрижие хора. Мисли за слънчевата топлина, очаква тръпката, с която ще се издигнат нагоре тичинките ѝ, усеща желанието, врящо в малкото ѝ плодниче да бъде посетено от тъничка човчица, хоботче, нещо, но вместо да получи изгарящата топлина, която би я изпълнила със съдържание и убила, едновременно, лилията трепва от нещо различно. Нещо съживително. Фино докосване ѝ нашепва мили слова. Лек повей развява острите крайчета на венчелистчетата и те къдрят знойта в кръшен танц. Солен бриз обгръща изнуреното стъбълце и го насища с милувки. С живот. Шепот, долитащ откъм бялата морска пяна, гали горящите ѝ недра и разказва за бури и урагани, за високи вълни, в чийто смъртоносни прегръдки се скършват кораби и моряци, и поемат дългия път към дълбините, завинаги усмихнати в красотата на подводния свят. Бриз, отсядащ върху мъхчетата по листата ѝ, я украсява с нежна роса , от чиято живителна сила, цветето пие и остава младо и красиво. Нима една лилия е била заблудена досега? Нима няма нужда от слънцето? А от него? Повея на вятъра? Не. Не е това. Тайната е в острата липса на докосването му, когато вятърът изчезне. Да гали ушите ѝ, да танцува с листата ѝ, да полива с водни пръски душата ѝ, е най- вълшебното усещане. Което изчезва без тя да усети. Един миг е щастлива, в друг сама. Кога е бил и кога си е отишъл, не знае. Нито може да го повика. Лилията бленува милувките му, без да е сигурна дали са били реалност. И в зноен жарък ден, когато слънцето я е затисналото под любовта си, тя сънува сън как се поклаща на вятъра.
Душицо, бих казал моя поетична и лекописна.Къде ще се меря с теб.Все едно фенерче с изтощена батерия да е мери със слънцето в ясен без облъчен ден.Тук до преди малко имаше нещо като мини / по точно микро или нано / консервен комбинат.Нали ти казах, че купуваме плодове от един от Петрич ,та сега бяха направени няколко компота от горска боровинка и се приготвят две килограма покрити със захар за сладко.Горката стъкло керамика, сдаде багажа ,най -важната плоча с трите разширяеми зони, но аз бързо купих друга ,та ще трябва и да я монтирам. Ама как ме мързи и ми се пише с теб, та се чудя как да стане.Интересно ми е с теб, да не кажа ,че харесвам да разговарям с умни жени. Ама много глуповати жени и мъже се появиха, чудя се от къде е взеха. Само не разбирам, отдалечихме се от така наречените, актуални коментари и пак лошо. Не разбирам с какво ги дразня, не визирам никой конкретно, не им преча на фантазиите им.Аз си комуникирам с теб защото си изключително позитивна и приятна за разговор, а да не говоря за възпитание ,знание ,култура ,чувство за хумор. Те ,ако нещо си фантазират, аз не им преча ,аз преразказвам мои минали изживявания , а дали са били правилни или не правилни, това вече е минало и факт, няма как да се върна във времето и не съм сигурен ,че ще ги поправя или ще ги повторя и задълбоча. Я да не се правя на философ -психоаналитик, че много не ми достига. Алекс
Денят е разкошен, Ал! Навън сме с куч. И ако трябва да цитирам от книгата на онази пътешественичка в Тибет: методът и знанието вървят ръка за ръка, според будизмът, тъй щото никое от двете, съоветно мъжкото и женското начало, не биват осмислени и нужни като самостоятелност. С това ти казвам: вложѝ умения и знания, замени керамиката, довършете си сладкарството. Че в скорошен ден да мажете палачинки. Че и гости да си оближат пръстите. Изпълнѝ си активното, полезното, приоритетното, пък по- подир ще си чуруличкаме пак. Аз правя дълги и чести спирки по пътя към дома, а вече в акъла ми са само балкански доматки, песто дженовезе и биволско сиренье. :))) Ф
Знаеш ли ,че ние направихме две години откакто си пишем. С някои също пиша от две години, но в началото бяха силно отрицателно настроени към мен, а след това се чудеха ,че можем съвсем човешки да си обменяме мисли.Алекс
Някога в България масово се отглеждаха биволици, особено в Северна България.Дават по-малко мляко от кравите ,но по качество е на несравнимо по -високо ниво.Когато имаше "Луда крава", беше установено ,че биволиците и не пренасят и не боледуват от Луда крава.Много са силни и кротки и по-умни. Съпругата ми казва ,че млекото и млечните произведения от мляко на биволици намалявали лошият холестерол. Имат страшно красиви очи ,един тъмно виолетов цвят,толкова са спокойни, а същевременно силни.Виждал съм преди много години ,как две биволици,теглят по планински път три дънера от бук,сигурно са много тежки.Те където стъпят заковават. Аз си купувам мляко "Кърнаре" биволско, -харесвам го.Пил съм, току що издоено топло биволско мляко, даже веднъж като малък е опитах да я доя биволица, но тя ми удари такъв камшик с опашката си, че отлетях на един метър от столчето.Тя си познавала ръцете на стопанката.Иначе съм яздил биволица, но точно когато исках да се похваля на майка ми и се метнах на гърбът на биволица, всичките жени се развикаха ,животното се подплаши и хукна към обора си. Да, ама от огромният широк гръбна биволицата до горният праг на вратата, я има 30-35 см и за секунда си представих какво ще стане с мен, като ме размаже между 600 килограмовото ,че по-тежко животно и едно тридесет и няколко килограмово момче.Метнах се на огромните плочи ,с които е покрит двора ,ударих си коленете ,но най-важното си изкарах въздуха.Е, майка ми се оказа много бърза с два шамара ми възвърна възможността да дишам.Алекс
Алекс, щателно избягвам да коментирам темата, но с това сравнение, как две години си пишеш и с мен, и с някого, който си е обърнал мнението за теб, не мога да се въздържа. Пиша и трия от половин час, но единственото смислено, което мога да направя е да се поспра и да се оттегля до втора идея. Неприятно. Неприемливо. Непростимо. Горе долу така свързвам онези никове и имена. Човек избира обкръжението си. Избрах теб. Защо ми ги навираш? Да, ядосах се. Да, идва ми цикъла :). Да, наказан си.
Добро утро Fairy, изглежда ,че неправилно съм се изразил, а ти неправилно си ме разбрала.Пиша си само с теб лично, защото в теб намерих един интересен и с богата душевност бил събеседник.За културата ,за описанията ,които правиш няма да се повтарям теса на високо ниво.Никога не си ме съдила ,никога не си ми навирала в лицето правописни грешки, не си ме обиждала на политически предпочитания и т.н..Но правя коментари и някой някъде беше написал, че не е могъл да ме понася и разбира се някакви сарказми,/на което сама си свидетел/, а аз съм се оказал не толкова неприятен коментиращ.Както и ти коментираш, но като правило, върху мен се сипят повече отрицателни коментари ,а положително много рядко.Това исках да кажа, а не ,че с някой като с теб си разговаряме.Та аз даже нямам никъде профил,в никаква социална мрежа, така е при дъщеря ни и при мъжът й.Просто по цял ден на компютъра ,а след това да си пишат с някой.Знаеш, че единственият ми опит в социална мрежа е преди много години когато се регистрирах в Скайп, която вече не съществува. А това беше някъде преди повече от 15 години,ако не греша и продължи не повече от година. Първо една от жените приблизително на възрастта на съпругата ,а след това и другата много настояваха да ме видят как изглеждам, но аз ми прикачих просто една стара снимка от казармата и то от завръщане от марш на скок.точно в този момент е само до снимки.Скапан, потен, прашасал, , искаш само да почистиш оръжието ,да се поизмиеш колкото се може по -добре ,че да не миришеш на казарма, за полягане няма никакъв шанс, но поне да приседнеш, което става в столовата по време на обяд, а след това се влачиш с часове като пребито куче.Та на такава снимка как да изглеждаш, особено като като е правена от непрофесионален фотограф и с някакъв кой знае какъв апарат.Хем ме виждат, хем в реални условия няма да ме познаят.Даже когато са в чужбина или някъде нещо пазаруват, пращат по вайбър.Даже ми беше изпратила една снимка , ако не греша от Флоренция и те разглеждат галерията Уфиции, а малко пред тях два педераста се прегърнали ,все едно са мъж и жена,а единият пуснал ръка към задника на другия , е не съвсем по ганьовски. Прегръщам те .Алекс
Ами аз започнах да пиша и коментирам някъде през август 2023 година, тогава ти беше пуснала един разказ, как с някакъв се движите по магистралата и как всеки прави място и предпазва другият до някаква бензиностанция. Сама знаеш колко пъти ме спира и пуска в sexcupon.Изглежда ,че дразня хората, това се наблюдава и сега.Прочети коментарите ми от последните дни и ще видиш, реакцията, тя не се е променила.Как съпругата ми била кадър на ДС, което не е вярно,но знаеш как беше преди 1990г, имаше области и разработки ,които се наблюдаваха от службите ,а и тяхната дейност се наблюдаваше от службите ,разбира се ,че имаше някакъв пропуск, защото й се налагаше по служба да посещава обекти и райони ,които се смятат са част от националната сигурност.Примерно тя е влизала и във Вазовските заводи, те тогава също бяха с някаква категория на достъп, движила се е между граничното защитно съоръжение/ кльон/ и граничната бразда, разбира се с предварително уведомление на ГО и района на съответната ГЗ. Та хора ,които не разбират,но са гласовите простаци дават оценки в характерният техен неолиберален стил. Та някой ,който ме оплювал тогава ,беше направил изказване ,че могъл да разбере моите писания Алекс
Като изключим някои специфични особености в политическите му възгледи всъщност и Адолф Хитлер е бил един доста приятен човек: умен, интересен събеседник, харизматичен, артистичен, спортист и вегетарианец, истински и искрен патриот. Та и душицата Алекс и той така, като изключим всичките му отрицателни качества, да не ги изброявам всичките, ще спомена само "двуличен нарцис" и че по татово време най-вероятно е бил доносник към ДС - остава един средностатистически добродушен дядко, живял, ял, срал и ебал по байтошововреме, който сега от скука разказва в интернет спомени от средностатистическия си живот на посредствена номенклатура. Истинско сладурче е дядо Алекс, особено когато внимава да не се издава колко много мрази демокрацията и либерализма и уважава Сталин, бай Тошо и Путин.
Алекс :). Отлично те разбрах и първия път. На крайно различни позиции стоим относно настоящите ти избори и поведение. Естествено, че са си твое право. Мотиви, мога да се досещам. Предпочитам да не мисля за нищо извън това, което получавам. Малкото време и мисли тук. Това е деривация на неочакването, нестраданието от несбъднати очаквания. Като да затвориш очи, за да виждаш само един елемент. Това е избор. Защото цялата картинка ми е грозна. И няма да навлизам в детайлите да се разяснявам. Нито имам права за това, защото всичко е движение и всичко е път, коя съм аз да соча посоки и да слагам знаци. Моля те, както помниш доста назад, така да се досетиш колко ми е неприятно да слушам с ентусиазъм за полученото ти реабилитиране. Разбрахме много отдавна, че то е факт. Посмяхме се. Стига. ***Като ми дойде кефа, ще омекна. Защо мислиш мойо е побелял? :)
Мда-а-а, както се казва: „няма нищо ново под слънцето.“ Едно си баба знае, едно си баба бае. И ето – едни същества, на които трудно може да се припише нещо човешко, пъхат в чуждия живот собствените си комплекси и грехове. Ако не са техни, то поне на родителите им, а защо не и на милите баби и дядовци, които явно са били същите шампиони по доносничество. Такива хора са убедени, че всеки би тичал със светещ донос в ръка към „съответната служба“, както те самите биха направили без да мигнат. За тях пълзенето е висш спорт, олимпийска дисциплина, в която са ненадминати – и не могат да проумеят, че има и други начини да се движиш из живота. Биха били смешни, ако жалката им мизерия не миришеше толкова силно и отровно. Алекс
Последният ми коментар не се отнася до Fairy, която изключително уважавам като положителна и приятелска личност, а до онзи ,"специалист" по Хитлер, Путин ,Сталин,а защо не и Мао.Алекс
Ш(задраскано)Фери, това явно е един от онези моменти, в който един твой (не)познайник ще поклати глава и мълчаливо ще си запали една Монтекристо; можеш да предположиш, че си я пази точно за такъв момент и е много възможно да си права. Или пък не. Той нищо няма да каже, не е от хората, които биха отегчавали някого с баналности като "Аз нали ти казах?", но по аромата на пурата му ще се досетиш какво си мисли :))
Дедо "Алекс" на мен ли нещо мутолевиш за смрад и отрова? Смени си боксерките, напикал си се. Айде, няма ме, не си правете труда да ме изпращате :))
Цитат: "Дедо 'Алекс', на мен ли нещо мутолевиш за смрад и отрова? Смени си боксерките, напикал си се." Колкото и да ми е трудно, ще се опитам да слезна на Вашето познавателно и ново. Ако за Вас личната хигиена е едно събитие, което заслужава адмирации, за повечето хора е нормален начин на живот. Предполагам, че Вие и боксерки нямате, а тоалетната хартия я замествате с нещо подръчно, като листа, парцали и т.н. За Вас боксерките звучат екзотично и загадъчно. Приличате на онзи циганин, който за първи път сложил долно бельо. Ходи наперен, циганетата му се радват, а най-голямото непрекъснато му се моли: "Тате, бе, дай и аз да ги понося." На циганина му омръзнало непрекъснатото мрънкане, събул ги и ги дал на цигането, а то не знае как да ги носи. Тогава баща му дал ценните указания: жълтото отпред, кафявото отзад. Е ,това е вашият живот.Алекс.
Ще се получат твърде смеещи се кифтета като чета какво става тук. Ал, не искам да си напрегнат. Пура, тва за палването беше смешно, може би не съвсем достоверно, но смешно. И щом Ал се поддава на изкушението да забелязва и отговаря, тогава нека и аз да не съм толкова негостоприемна. Като домакин. Желая ви прекрасна неделя! По Таро сме супер, сред приятели, извор на хрумки и синергия. Аз ще съм така. Ако не ви плаши новата ми пъпка на носа, на която ще ида да ѝ пуснат ток, можем да си лафим. Между кифтета, козметици и други странни птици. Днзл, последно ти ловърмен ли си, оня с татуса rhec или тотал омесихме #койкойе? Но пък защо да ми казваш? Като мога да се движа на сляпо и ич да не ми пука? Баси, ако и вие имахте цикъл, нямаше да има периоди с мир по света....Ф
Фери, не съм по празните приказки, не вярвам в паметта на водата и са ми досадно скучни хора, които вярват, но ще ти отделя малко внимание, мисля, че ти го дължа. По-късно. Деде, нещо халюцинираш, или ме бъркаш с някой твой приятел набор, най-добре си трай, пий си хапчетата. И смени боксерките, смърди, та се не трае :))
На един 1 юли, баш Джулая един вид, получавам смс от Светла за farewell с думите "нищо не ти дължа". И ти не ми дължиш нищо, ДНЗЛ. Разбира се, това е субективно усещане и ако за личен баланс ти е нужно, ок. Помня, че многократно си ползвал бодишейминг метод към семоа-то , което ме объркваше като как си го позволяваш, без да си ме виждал? Изводът е, че се познаваме и знаеш точно какво и защо говориш :))))). Както и да е. След като през цялото време си мислех, че си ДТ, а ти твърдиш, че не си, нямаме нужната база за комуникация. Или по- точно, имаме тръгване с погрешен крак. Обречено е. Чуствай се освободен. Ф
Всичко започна тихо, почти незабележимо – като онази първа лъчица слънце, която пробива утринната мъгла. Запознах се с нея случайно, направи ми в самото начало със своят позитивизъм– Fairy. Името ѝ само по себе си беше обещание за светлина. Тя беше различна. Културна, умна, с фин хумор, който не боде, а гали. В думите ѝ имаше мекота и дълбочина, а в усмивката – онзи чар, който не можеш да опишеш, но усещаш с цялото си сърце.Когато си пишехме, времето губеше значение. Разговорите ни течаха естествено, като бистра река – без усилие, без напрежение. Сякаш се познавахме отдавна. Само ние двамата, в свой собствен свят, където царуваха уважение, хармония и топлина.Но точно когато светлината засия най-силно, иззад ъгъла изскочиха те – хейтерите. Сенки, лишени от съдържание. Грозни в злобата си, дребнави в завистта си, шумни в празнотата си. Те се нахвърлиха като глутница, но без зъби – лаещи, но безсилни. Опитваха се да оплюят, да хвърлят кал, да подронят. И най-често насочваха отровата си към мен.Но нека кажа истината: всичко това нямаше значение. Защото Fairy беше светлината, която те не можеха да заглушат. Тя остана същата – позитивна, лъчезарна, умна. Нито една тяхна стрела не успя да я нарани. Защото срещу усмивка, която носи искреност, всяка злоба се стопява като лед пред огъня. И аз само още повече оцених присъствието ѝ. Колко е рядко да срещнеш човек, с когото думите текат като музика. Колко е ценно да имаш до себе си някой, който разбира без излишни обяснения. Fairy не беше просто събеседник – тя беше онази ярка звезда в нощното небе, която показва посока.А хейтерите? Те останаха това, което винаги са били – сенки. И колкото повече се опитваха да ни разделят, толкова по-ясно ставаше, че нямат сила над нас. Светлината винаги побеждава мрак. Срещал съм жени, с главно "Ж" и Fairy е една от тези жени- Алекс
Колко красива приказка! Алекс, писал си на един дъх, емоционално, толкова силно си желал да се изразиш, че чак те видях с вдигнат гръден кош, светнали очи и без въздух. От бързане. Благодаря ти за силните думи. Прав си, неразделни сме. Обожавам, че чуствам тази абсолютна сигурност, в момент, когато съм трудна :), че ти ще ме понесеш. Обожавам спокойствието, което ми носи тази увереност, че ти ще ме поеш, ще си там, ще издържиш, ще разбереш. Няма да си тръгнеш. Това е най- великото усещане. Да знам, че си по- силен от момента, че тежиш точно, където трябва. Беше прекрасно да мога да си избухна и да знам, че имам няколко часа, през които настроението ми ще се смени, но ти ще си там, непокътнат,точно където си бил и преди. Имаме такива мигове, да. Ще ги има. И точно това е любимото ново нещо, което ми носиш. Сигурност. Тук си. Било е недоразумение. Болезнена точка. Скован мускул над емиционална травма. Било е. Но нашия лечебен масаж ни освобождава. ***Искам да легнеш по очи и да ми предоставиш врата си. Ще стоя откъм главата ти и ще рисувам ветрило с палци. Ще свия юмруци над вратните жили до раменете. Ще разпусна вратлето, сякаш е пиано и галя клавишите. Ще облека във фуния от приплъзващи длани гръбнака и ще седна на дупето ти, за да си поиграя с долната част на гърба. Пръстите ми ще те разкопчеят като тик так. Мускулите ти ще се отпуснат и тялото ти ще добие течна форма, докато го галя и притискам. Никой товар вече няма да бъде скачен към плещите ти. Бих могла да продължа. Имам много работа и по краката ти. Бих могла. Стига да ми позволиш. Ще е трудно. Не си свикнал да получаваш, без да отвръщаш. Ще трябва да те приуча на това. Да ми се отдаваш за час. Час, в който да те изследвам. Мачкам. Натискам. И галя. Час, в който моята енергия да влиза в теб през пръстите ми. През кожата ти. И така да обменяме усещания. Аз, активната страна да бъде оставена на воля, докато ти, пасивно да ми се довериш. Това правим и сега, нали? Позволяваш ми всичко, защото ми вярваш. Целувка
Ха, то и дедо "Алекс" също никога не ме е виждал на живо, но си фантазира, че аз съм фигуративно или дори буквално казано някакъв осъсан мръсен циганин, който носи гащите на баща си, с жълтото отпред и кафявото отзад. И на теб това ти е смешно и забавно. Когато аз пък (в отговор на гнусотиите, които "Алекс" нееднократно е изричал по повод Европейския съюз, западната цивилизация, демокрацията и либерализма) се пошегувам с дъщеря му, която целогодишно се вее из същия този Европейски съюз... хопа! как не ме било срам, аз нямам ли дъщеря, как може такива какви грозни думи?! На това, недрага ми Фери му се вика двоен стандарт, нещо, което виждам, че на теб редовно ти се случва, ти си си такава. (тук ако ми позволиш една малка скоба). О, я виж ти колко интересно, ако съм казал нещо за фигурата ти, което независимо от изразните средства се оказва вярно, то тогава има само два варианта: или съм те виждал на живо или просто съм те "видял" в това, което пишеш. Факт, не съм те виждал на живо, не се познаваме. Тоест какво? Аз мога да те "видя" само по това, което пишеш и по това, което пишат хората, които те познават, така ли? Т.е. аз очевидно добре се справям с ориентирането с какви точно хора общувам, така ли излиза? Аз не знам, ти кажи (затварям скобата). Казвам "дължа ти внимание", в смисъла на "дължа ти извинение" за всички зли думи, които съм казал по твой адрес. Знам, няма да те стопли, нито ще върне думите ми обратно, това няма значение. А иначе... аз не прощавам и не мога да се абстрахирам, такъв пък съм си аз. Ако за един човек знам, че е боклук той за мен е боклук, независимо, че може като цяло да е умен, начетен и добре възпитан. Не мога да се абстахирам от образа на иначе добричкия дядо "Алекс", след като добре знам какъв гнусен боклук е всъщност. Както не мога да се абстрахирам, че ти пък вземаш страната на боклука и ни приканваш да се абстрахираме, защото той имал и положителни качества. Еми ок, приятелят на моя враг няма как да ми е приятен, така стоят за мен нещата: алагер ком алагер. Та това е, всъщност, нямам какво повече да ти кажа, а и никога не съм изпитвал някакво желание да общувам с теб. Тогава - ехей, кога мина тази година - беше просто неприятно лепкаво усещане, сега си давам ясна сметка колко прозорлив съм бил. Както вече казах няма нужда да ме изпращате, :))
:))Досмеша ме на "лепкаво", защото тук това се свързва с нещо положително за нуждите на сайта :)). Има една стенд ъп комичка, та питаше аудиторията за думи, свързани с влажното усещане между краката. Кой как нарича явлението и коя как се справя с жвакането, когато я излага в неподходящо време и място. Такаааа. За извиненията, благодаря. За това, че си ме "прочел", също. Звучи много приятно, когато и някой друг следи не само сюжета, а изследва главата, която го е родила. Е, това е. Междудругото вкъщи е ставало дума за разните минали събития, за техн обогатяване, за нуждата от хора, ползвани в спец операции, знаем какви времена бяха. Не мисля, че всички, всички досиета са налични и достъпни. И не мисля, че може с лека ръка да се твърди как студентките в меи са били грозни и умни, следователно хуманитарките са били хубави и тъпи?! Не мисля, че трябва да приписваме на един човек, минусите на режим и структури. Не мисля, че трябва да го съдим, ако е бил умен, но и находчив, съобразителен и оцеляващ. Това не значи, че е крал или стъпвал върху трупове. Има времена, в които можеш да си горд алкохолик и да умреш за идеята или пък да се адаптираш към времето. Най - естественото качество на живота. Мимикрия и адаптация. Слънчев тен, техн прогрес и приемане на реалности. Както се вижда, #сложное. Казано от мен, звучи като да предлагам предателство, нали така :))? А аз говоря по учебник, този по география, даже. За мен, твоите съждения за греховете на Алекс са базирани на дълбоко изстрадана травма, която поради своята болезненост не позволява да видиш целостта. Ако има член от семейството ти, който е заминал, което е създало проблеми на останалите тук, съвсем обяснимо е да рипваш срещу началната сричка на упрек към Еееееввроо камоли нататък Атлантически ....ценности, бля бля, вече си гръмнал. Единственото, в което можеш спокойно да внесеш иск на упрек срещу деянията на Алекс, са изневерите. И точно тук идва следния парадокс. Ам, чий го търсиш в сайт за секс, ако шса сочим с пръст за това? Нали? Та, вярно, приписахте му наци, мизо и нам кво си, нормално е да виждаме и разбираме различни неща, но не е ли странно, че тези обвинители сега са новите му приятели. Моите стари такива? Е, Ловърмен, тогава кого да сочим с пръст? Виждаш изменчивата човешка природа. А сме тук за единия секс. И разтуха. И лигоч. И да, видиш ли му ника, най долу, на дългия коментар, пък пести си нервите кат та дразни :))). Ф
Оооо, няма нищо сложно, просто трябва да си отвориш широко затворените очи. "Такива бяха времената", да, така казват оцелелите и не искат тези времена никога да се връщат. Това обаче не важи за паразити и глисти като дядо "Алекс", те са една съвсем различна история. Но както - неграмотно и без да е съвсем наясно за смисъла - казва дядо "Алекс": "Всекиму своето!". Да, глист, точно така е, тази сентенция е древна като света, но точно тези, които цинично са я изтипосани над една конкретна вратичка и вярваха в хилядолетния Райх можаха не след дълго да се порадват на иронията да си го получат. Ти също със сигурност ще си го получиш, а за мен е чест да съм част от това твоето. Тъй, де, откъде-накъде трябва да ти е спокойно и приятно да си дъдриш невинно в интернет? С какво си го заслужил? Ако твоят свят беше победил сега нямаше да имаме интернет, защо тогава ти трябва да му се радваш? Няма такова нещо, глист, всекиму - своето!
Май си се почерпил повечко. Алекс и разработките, забравяш ли? Свързани със съобщения? Разбира се, че никога не би застанал на пътя на интернет, точно обратното. И какво сега? Ставаме трима в гнезденцето? Ти ще си чуруличкаш от чуство на обществен дълг, пък ний трябва да посвикнем с фона и да те вземем за Боса Нова ? :))) Все пак имам съвет. Такова ниво обръщения не говори за стабилна позиция на студена и хладнокръвна мисъл. Когато ще вадиш нож, не танцуваш. Ако ще всяваш респект и граници, изяждаш противника. Без увъртане. Без предигра. Но ти не искаш това. Търсиш контакт. Даже аз в момента преча. Едва ли не. Може би. :))) Ти да видиш.
Фери, ако от дедо ти "Алекс" зависеше от утре всички ние да заживеем като в Северна Корея - с ред, дисциплина и уважение към възрастните, обаче без интернет, без SexKupon и без възможност да си общувате двамата с него нямаше да се поколебае и секунда, сещаш ли се? Ама какво ли въобще те питам, естествено, че няма да се сетиш, колкото Ева Браун се е сетила, че накрая ще се наложи да гълта капсулата цианид. Айде, вече наистина изчезвам, няма повече да ти отговарям на провокациите...
Loverman, върнах се към твоята поредица. Погледнах текстовете, прелетях над коментарите. Видях и разбрах къде и защо е започнало всичко. Пиша това тук, сега, за да отдам нужното за своя си баланс. Като автор пишеш отлично, според мен. Работата е в това, че не винаги кореспондират фантазиите и логичното мислене, което ползваме като читатели. Сюжетът ти, би могъл да е тригър в даден момент, в нечия глава, докато за масовите възприятия е немислим. Това, че ползваш дълбоко уважение и разбиране към женските нужди е много приятно и уважително. Разбира се, струва ми се лишено от реализъм, но все пак е идеалистично красиво. Спомних си мястото, на което спрях да възприемам поредицата. Беше разговор, в който съпругата се хвали на мъжа си "скъпи, биха ме и ме изнасилиха, беше много хубаво". С две думи, по разбирания и изказ твърде много си приличате с ДТ и е хубаво, че сте се събрали и в Патреон, и където там още, хубаво е, че не се съобразяваш с очакванията и разгръщаш пълномащабно фантазиите си. Но защо е било нужно да се отпочне този спор с Алекс, когато неговите възгледи припокриват масовото, познатото, реалното, изкуството? И защо е обвиняван в агенстко служене, когато най яркия образ от поредицата ти, Здравко, е тъкмо такъв и е положителен герой? Ловърмен, не можеш да искаш да присламчиш нечие мислене до твоите фантазии. Или убеждания. Не можеш да искаш и от мен да уважа онази реплика, когато тя казва, че е влюбена в Здравко и за мъжа ѝ това е хубаво, чаша шампанско, още повече любов и радост в къщата. Искам да кажа, след като знаеш как звучиш, защо изобщо влезе в бой с кръстосани шпаги? И защо конкретно срещу Алекс, когато и другите коментари не бяха особено приемащи сюжета. Пишеш. Много хубаво пишеш. Щом е провокирало реакции, трябва да си доволен. Това е всичко, за което сме тук. А не да се убеждаваме дали жена ми артистката ме кара да ревнувам като се целува с друг. Или се гордея с таланта ѝ. За всеки ще е различно. Всекиму според фините настройки.
Фери, снощи бях на друг акъл, но днес, с мъдрото утро тази игра май започва все повече да ми харесва: "Фери Браун срещу здравия разум: защо да продължаваме да обичаме Адолфлекс", мммммного готино. Еми тъй де, ти не мирясваш... ок, чалъндж ъксептед! Тук няма кой да ни чете, няма публика, няма помощ от приятели, сами ние сме си, чиста игра на разуми, доводи и красноречие, много ми е любимо. Така... какво имаме днес, опит номер 3: "да се разберем като нормални хора", бля, бля и бля и колко всъщност съвсем нормална била реакцията на твоят любим "Алекс"? Аз съм нормален човек, ти си нормален човек, Алекс е нормален човек, защо сега така само с него се дърлям и заяждам? Ех, а и тези толкова хубави думи колко добре мога да пиша... за едната бройка да ми се скъса сърцето от умиление. Но не! Нито крачка назад, изтривам неволната мъжка сълза и решително вкарвам втория пълнител. Докато чакаме да ми загреят антигравитационните бластъри да ти отпера един критичен коментар: опит номер 2 ти беше по-добър: "Алекс" и неговите разработки, много силно беше това, наложи се чак до Северна Корея да те карам. А тук нещата са обидно лесни: шут, рикошет и автогол, дори няма нужда да спорим по принцип колко е нормален "Алекс", само дето аз защо ли не виждам никой освен него, който да реагира с "ще й направя още една усмивка от ухо до ухо" и "проблема може да се реши с два три удара я с нож ,я с туристическо "брадве" или стандартен домашен сатър"... Резултатът до тук: три на нула за нашия отбор, ако не започнеш да се напъваш малко повече ще завършиш с разгромен баскетболен резултат. А аз знам, че можеш по-добре, тръгни в някоя друга, по-перспективна посока, опитай се по друг, не толкова очевадно глупав и безсмислен начин да ме разубедиш да оставя любимия ти Адолф... ъъъ.. Алекс на мира. Вярвам в теб, изненадай ме. Нищо не обещавам, но ако ми хареса упоритостта, хъса и творческия ти подход може и да се навия за мач-реванш, в който ще се разменим - аз ще нося вода от кладенците, а ти ще пикаеш в тях :))
Ох, как ме разсмя! Чак ми се разтресоха диплите, кат почнеш от деколтето изрязано, през първи корем, тоя над пъпа, после втори, та чак до третия от впитите в ниското гаще. Най ми се хареса тая работа с кладенците, щот ма цитираш, един вид, само час-два преди теб го казвах тоя лаф и ся случаЕността отново дава точка в полза на алогичностите и съвпадъците. Такаааа, чей да примлясна звучно и да си изсърбам лигата навътре. Та, единствен Алекс имА топките мажки да заплаши с ножка за фин бод, тип трапоска ели сатърче по хичкок, птици на грил, защото има жени, Ассс и пак асссс например, които мразим до дъното на метражните си чревца мъж да не ни ревнува, недайбох да ни предложи на друг, камоли да гледа или участва без да е вързан в железни вериги, ослепен, осакатен и пак бесен и страдащ от измяната. Чи аз първата си истинска любов, порнонадигитала, секса по реплики, ендорфина 24/7, италианецаааааа!!! бях склонна да зарежа, само щот си направи устата у Флоренция да ми доведе и авера си ,сомалиец. Моляяяя?! Отгде - нагде ?! Верно, че ще съм там с куфарче играчки. И ще изгреба с криви нокти и кални шепи всичката мръсотия на живота, с глад и апетит, на богатир след битка, но все пак....ЩЕ МЕ ДЕЛИ? я пак, че не чух добре?! Така че, толерантний към полезния за кожата ни допамин, Алекс казва точно, което искам да чуя. И няма да стигнем до там да видя дали има топките да го изпълни. Защото 1) не се съмнявам за топките. 2) Никога не би случило. В нашите аури има Истина, Честност и Вярност. Ако той ми е малко ( това е абсурд сам по себе си), бих си изпяла майчиното мляко като пред Отче, преди да му хвърля пясък по мъжкото его. И кой откъде е ....Разбираш ли? Вий, някои, се боите от насилието. Боите се как изглежда отстрани. В днешното меко време. Е, имам новина. Докато ядем, ще има насилие и нуждата от него. Етноси, раси, ал гор, световния проблем с разликата в соц касти и достъпност на блага , стоки и услуги. Само и единствено насилие ще реши проблема на гладните. Бедните. А ние ще гледаме и прощаваме. Възпитано. Ал и усмивката са най- възбуждащото евър с което мога са бъде събудена. *** Слънчев лъч играе по клепачите ми. Затопля ги. Усещам, че той е над мен. Настръхвам под тежестта му. Членът му се трие . Проглеждам и го виждам строг, почти ядосан. Казва ми "Сънувах те с друг" , сумти, преглъща трудно, "и те убих". Брррррр потич, потич. Директно му склещвам кръста и го набутвам безапелационно. :)))) Ф
О, удари под кръста, играеш жокер с Ла Мъжественнннносттатата? Харесва ми, Фери! Е, надявах се на малко по-интелектуална игра, покерфейс и кон на E3, офицер на G4, след което задъхан ендшпил, но какво пък - и калната борба много я харесвам, дава много повече тактически възможности и - което никак не е за пренебрегване - там няма забранени хватки! Демек сваляме ги тия неудобни маски на фини и възпитани хора? Добрееееее... Нека да помисля и да се прегрупирам, признавам, че скока от "нормален е, такъв като всички" към "той е уникален в своята мъжественннност, един истински Мъж за една истинска Жена" ми дойде малко внезапен, като нападаща кобра, но каквото повикало слепи ги ражда, както твърди народната мъдрост :))
Е, защо така, Ел Муертомохерски :))? Чак убийство на мъжествеността? Да не съм казала нещо за носене на дамско бельо? Казвам, че доскоро имаше намалена присъда за убийство от ревност. Че любовта на Деми Мур и кой беше се пропука, като тя спа за 1 млн долара с Робърт Редфорд. Казвам, че си залагам главата, че фантазиите на Ловърмен в поредицата са именно фантазии, само и единствено поради жена му, която не желае да му прави кефа да е с друг, поради много лични съображения. Да, Алекс фразира тъкно това, което почти всички си мислят. Е, с времето, *почти ще се превръща във *все по- малко. Ф
Така де, така, тезата ти е, че Алекс е истински мъжжжжкар, а Лавърмен - който очевидно не е - явно му завижда и го е яд, за това всячески се дърля с мъжжжкаря с главно Ъ и се опитва да го уязви, да го дискредитира и въобще се държи като пълна путка, каквато си е. Нали правилно разчитам какво точно си искала да кажеш? Кажи ако някъде греша, че точно съм се захванал да свалям калъфа на междугалактическа термоядрена ракета и ще ме е яд, ако съм я изстрелял за няма нищо :))
А, и още нещо: дали ще може да изясниш за протокола какво точно влагаш в израза "залагам си главата"? Щото и друг път се е случвало да си залагаш разни части и после "ох, извинете, аз откъде можех да знам" и сякви други такива нелепи оправдания и като цяло пледиране на невменяемост... Не съм сигурен, че ще я играя тая карта "фантазиите на Лавърмен", но да знам какво ще кяра ако все пак реша да те цакам с коз, коз, коз и три бързи пики и ти го натеменужа валат.
Ей мъ. Отговарям по ред. Основният спор между Ловърмен и Ал е не кой от двамата е мъж, кой животно, кой путка, а е разминаване във виждането им за любов- свобода- вярност триъгълника. Докато единият дава свобода, знаейки че винаги ще бъде избиран той и само той, другият твърди, че прави разлика между това да бъде избиран като душеизприказчик и любовник, и че първото е по- важно и съществено. Ако аз и Ал залагаме на телесната вярност, Лвр залага на духовната, което е жив, мърдащ и прохождаш парадокс. Сега духовната вярност по метода на Лвр включва, че жена му има право да се влюбва, да тръпне, вехне, споделя трепети и разочарования, когато той я остави на сийн, или е рязък и циничен, или просто му изветреят балончетата шампанизирани. Тя би следвало да угасне, да помътнее ( и той е описвал това), депресира се жената, че е изключена от интерееса на любовника, терзае се кое не ѝ е наред, гърчи се в собствен сос, къде е сгрешила и любящият изприказчик слуша радините вълнения и съчуства. Старае се да я захрани с нова доза допамин. Започва сам да търси поредната чаша опиат, докат жена му пуска гора по краката и забравя да се боядисва. Тук , за съпоставка, ние с Ал не само не бихме изслушали втора дума от плачевните страдания на изоставената прелъстена, не, ние бихме я обръснали на сухо и собственоръчно, плюс нова прическа с машинката, да не уточнявам и за дизайна на дрехите ѝ, които ще претърпят свежи корекции с ножица. Един вид, методът да сготви вечеря след два шамара би бил моят подход, преди да реша какво да я правя, а не да ѝ бърша сопола, подавайки чай , седнал пред Елмаз.бг. Може би е въпрос на лично достойнство. Ся ши заредиш ракетата, даже сядаш отгоре. Лвм- ското достойнство не е накърнено от залитанията на жена му да се влюбва и ебе с други. Е, ние с Ал сме притежателни. Не даваме нашето на друг. Всъщност , аз давам, ако е толкова хитър, че да не нога да разбера. Тва беше скобка. Но разберем ли , тва е непростимо петно, лъжа в доверието, профания в изкуството ни, адска тъпня насред космическа програма. Демек, разликите между Лвр и Ал са в програмните настройки. Има потребители, които ценят мислене като на първия. Други сме привърженици на втория. И всипки пишем тук, казваме какво мислим, меко и рязко, според настроението. Ал не е заплашвал никого от хората. А въображаемата изневеряваша. В нейна защита скочиха други. Почему друзья? Ако всички мЪжове тук се подредите в права линия и трябва да си избера, аз дали ще съм обективна? По критерии на сзо? По Барби- Кен? Брой думи и знаци? Не. Ще избера по химия. По близост, сходства, еднаквост. Нека си живеят кой както намери за добре. Нека има отворени двойки. Суингъри. Храня се с твоето удоволствие и тн. Нека си има идиотии. Ся при групово изнасилване и Лвр щял и той да се включи в лубрикираната насилена дупка на жена си....е? Къде отива може би? Определено дерайлира? И после Ох, ощипаха ме. Ми, пич, ней мъжко. В моите очи вече мина граници, червени флагове, директно си на другия бряг. Ма не ти харесва? Ма било обидно? Е, тва е положеньето, Минке. Та, общо взето, това е. Ако можеш да пишеш, че се кефиш да са били и ебали жена ти, па требва да можеш да чуеш и "пич, не ма кефиш". Пичовско е да издържиш. Нали така? :)) Ф
А ся, ше повъртиш свободен полет из мъглявина КГБ 69 и шсе върнеш с въпроса *Амииии онова с гнуса? Не е ли лицемерно да си ебал чужда жена в устата и да се гнусиш, че ще си целуне детето с тая уста?" Е? :)))) Куре! Какво по- добро доказателство, че Ал е противник на педо, но отделно от това, да се върнем дали е лицемерно. Човекът има бърза и логична мисъл. Възможно ли е него да го целунат с мръсна уста. Камолинедайбохпъленъосурт пък детето, ами какви ги плещя?! Гнуслив е. Защо е дал члена си тогава? Някоя да му го лапа? Е? Сериозно? Това може ли да е въпрос? Аз не виждам нищо двулично в това да се чудиш какво става след контакта. Един ще се кефи съпругът да изближе спермата му от путката на жена си. Друг ще е доволният съпруг, че от жена му капе чужда сперма. Аз си изповръщам червата и в двата случая. Мога ли да се еба качествено, щом съм толкова гнуслива? Ставам ли за нещо? Стерилна ли съм? Кой да ми каже? Никой не се е прежалил! :)))
Дишай, видра, дишай :)))) Достатъчно беше да кажеш "да, правилно си ме разбрал, ти си путка, не е пичовско да се отваряш на истински пич като моя Алекс", а така разваляш цялото удовоствие като спориш сама със себе си какво съм щял да кажа, пък ти как ще ме заковеш и... и... и... спри се малко! Поеми си въздух! Задръж, брой до пет, издишай... Хайде пак: вдишваме, броим до пет, издишваме... Такаааа, ок ли си вече? Докъде бяхме стигнали: ти вадиш и играеш жокера "Мъже-мъже срещу мъже-путки", добре, няма проблем. Не е нужно да се оправдаваш, това си имала, така си играла, разбирам. Сега аз съм наред... абе дишай, бееее, споко, нищо по-страшно от това да видиш как жокера ти се оказва един тъжен импотентен палячо няма да се случи, какво си се разтреперала и накокошинила такава? Нали ти казах, изчакай, наистина трябва да помисля накъде искам да продължи диалогът ни. Прочее нали няма нужда да обяснявам, че във всеки един момент можеш да ми теглиш мутката пайна и да спреш да общуваш с мен, ще го приема с усмивка. Даже с две усмивки :))
Казах, че понятията не са абсолютни стойности. Такива изглеждат от моята камбанария. Но природата е разнообразна. И има и други модели. Казах, че моят избор не е идеалният. В абсолютен смисъл. А идеалният за мен. Ако мпутка си живее перффектно с жпутка - какво лошо да виждам в това? Ако мпутка иска да промени моя ммъж, ще ритам и драскам. Ще ми развали рахатлъка. Пак завъртам. А, да , желанието на народа срещу фери е закон: май искаш да спра да ти говоря? Неудобно ти е, че ме лиши от компанията на Ал? Че той поизчезна? Е, нямаш вина този път. Аз съм само сянката на неговите решения. Следвам го. Той ти обръща внимание, аз ти обръщам. :)) Благодаря за прекрасния диалог. Надмина себе си. Сега чакам втората обувка. :)) Ф
И така, продължаваме. Но няма да стане както ти си го представяш, няма да говорим за твоя Ал, този абсолютно перфектен, неописуемо мъжествен, уникално великолепен, абе с три думи Този Невероятен Мъж. Той по дефиниция е непобедим, неуязвим и не може да бъде наранен. Той е като Супермен... измислен е. Ти си си го измислила в главата си. Каквото и да ти разказвам и/или обяснявам за "Алекс" ти го свързваш с този твоя СуперАл в главата си, а той е мммммммм... съвършен! Е, нека тогава поговорим за един друг човек, нека ти разкажа за един анонимен образ, чиито следи могат да се намерят на доста места в интернет. Не знам как се казва, никой не знае, той в началото се подписваше Алекс, //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време", знаем за него единствено това, което той разказва за себе си, можем и нека да приемем, че някаква част от неговите истории са истински, най-вероятно всичко, което разказва като изключим фантазиите му за някакъв извънбрачен секс. Има, разбира се, някои неща, които са лесно доказуеми, че лъже, а за други неща можем да си извадим реални изводи на база на неговите усещания и това, което разказва, че му се е случило. Какво смятам аз: първо този човек не се казва Алекс. Може да е Николай. Или Стефан. Или Панайот. Не знам защо е решил да се подписва Алекс, моето лично мнение, без обаче да си залагам главата е, че това е агентурното му име и си го ползва в интернет вместо име. Този човек НЕ Е парашутист-десантник. И веднага ще обясня защо - не се връзва историята му, че е бил школник в НШЗО "Христо Ботев" в Плевен, пък след това станал ЗКВ в парашутно-десантна бригада (НШЗО - Народна школа за запасни офицери, ЗКВ - заместник командир на взвод). В НШЗО за цялата си история НИКОГА не са подготвяли школници-парашутисти/десантници, нашият човек може да е сънувал парашути, но е бил съвсем друга специалност. По програма школниците изкарват една година обучение в НШЗО, стават старшина-школници и втората година ги разпределят по поделенията като заместник-командири на взводове и така нашият човек става заместник командир на взвод в някое от поделенията, където са парашутистите-десантчици. Никога не е скачал с парашут, това не е шега работа, не е "искам да скоча, може ли?", минават се специални тренировки и няма абсолютно никакъв начин нашият човек да са го пуснали да поскача за да пробва как е. Казва, че като ученик е тренирал джудо, възможно е, джудото точно тогава става много модерно в България и в София, "ела при нас, стани мъж". В поделението може би дори е имал някаква възможност да тренира с десантниците ръкопашен бой и бойно самбо, не знаем как са преминали тези тренировки, подозирам, че е схванал, че училищното джудо, което е тренирал е слаба бира в сравнение, с това, на което се учат десантниците и бързо-бързо му е омръзнало да го правят войниците на тънък слой мармалад и козина. Е, изкарва криво-ляво казарма, не му е било никак лесно, в нашата родна казармата никой не обичаше нито връзкари, нито мамини синчета, нито софиянци, а този нашият човек е бил три в едно, неочаквано (не)приятна комбинация. Ей, дай да го кръстим все пак, "нашият човек" това, "нашият човек" онова... доста тромаво се получава. Защо пък да не го кръстим Добри, на съселянина на баща му, Добри Джуров? И така плавно и полека стигаме до първият секс на Добри. Току-що се е върнал от казармата, вече е студент първи курс в ВМЕИ, за съжаление е изпуснал лятната бригада и докато останалите му колеги вече се познават, завързали са приятелства, Добри никого не познава, а и не е достатъчно контактен. Една вечер се прибира вкъщи от тренировка, а там кака Ели. Кака Ели е бивша колежка на майка му, десетина години по-голяма от Добри, т.е. на около тридесет години. Смут, срам, неудобство, тя го пита разни неща, той не знае какво да й отговори. После той я изпраща до вкъщи, пак няма за какво да си говорят, тя се опитва да го заговаря, но той е толкова смотан, че не може да си каже заглавието. Стигат до кооперацията на кака Ели, неловко си казват "Чао, хубава вечер" и тя се прибира у тях, той се прибира вкъщи. Добри неясно защо се чувства ужасно нещастен и унил. Така или иначе е обяснимо кого и как е сънувал Добри същата нощ. Едва ли е сънувал точно секс, Добри тогава все още е бил доста девствен, сънувал е някаква интимност, прегръдки, нежни целувки с кака Ели, в някакъв момент го разтърсва оргазъм от нощната полюция. Първият му оргазъм. Ето това се е случило. Историята, която разказва "Алекс" в първия си коментар тук е толкова нескопосано нелогична и фалшива, че просто не знам как не си го забелязала още тогава... "това беше като скок с парашут", айде бе, откъде знаеш като не си скачал с парашут? Или колежката на майка му, която решава да му пусне - защо? Откъдя-някъдя? Директора предполагаше, че майката на Добри му е уредила сефтето с кака Ели, аз обаче силно се съмнявам. Финалът е достоен за перото на Хемингуей: "Така започна една странна връзка. Момчето знаеше, че тя е обречена, защото на Ели ѝ трябваше стабилен мъж с доходи, да бъде баща на малкото ѝ момиченце, а не момче, което зависи от родителите си до последната стотинка. Тези мисли постоянно му "свиваха" сърцето. Край". Фери, не знам дали си виждала в живота си истински парашутист-десантчик, но и най-големият смотаняк да вземеш и да го пуснеш да скочи един път с бънджи и вече никога няма да е същия човек, той става царя на света. А тук говорим за казарма и скокове от самолет, тия хора парашутистите са не просто мъже, това са мъжаги, точно като този СуперАл от твоята фантазия. И да са били преди да влязат в казармата мамини лигльовци и готованковци след такава казарма излизат тигри. Непоколебими, неустрашими, уверени в себе си, твърди като камък, абсолютни шемети. Това на теб връзва ли ти се с унилия смотан мунчо от историята? На мен - не. А питаш ли се кога този лигав мунчо със свитото сърце пораства смел орел да реже гърла и да борави вещо с брадвета? Попитай се. Но най-забавна е точно тази негова гнусливост. Фери, ако щеш вярвай, но в природата не съществуват гнусливи десантчици, това е все едно на хирург да му става лошо от кръв или пилот на свръхзвуков изстребител да има страх от височини. Та това в общи линии е твоя "жокер", според мен тази карта е менте, не се брои. Играй ако искаш някоя друга карта :))
Еха, колко време си отделил за детайлизиран хронологичен анализ. С две думи казваш: Ал е сова. Изградил е фалшива самоличност? Стъпил е на изброени факти, които никога не си самооборва? Скрит зад клавиатурата е взел назаем чужд живот? Знаеш ли, мислех че сме го обсъждали вече това. Ако ще да е ветеран от войната, на инвалидна количка, без крака и близо до 90-те години, аз си общувам с интелекта на човека, който е набор от познания, интереси, светоглед, характер и начин на мислене, които адски много ми се харесват. Пасваме си всячески, което наистина е малко идеализирано, защото ми лепва като ръкавичка. Възможно е твоя Стефан да е създал образ, като е внимавал да го изгради по моите фетиши и предпочитания. Униформи, боеве, чар на Казанова, книги, но....спъваме се в Центуриона. Защо освен Центуриона имаме още една спънка, като първата е достатъчна, за да не се подлъжа. Имаме и възрастово ограничение. Не съм допусната до лична среща. Тогава? Щастлива ли съм да си пиша с непознат- сова, чийто коментари ми се струват клетъчно близки? О, да. Вземам колкото мога. И не задавам въпроси. Удоволствието да си общувам с ума на Ал е истинско. Той може да е какъвто и да е. Но душевността, която виждам е неизменна. Тук Ал е супергерой, наистина. Душевността му е оазис в пустиня. Дълбок. Неизследвам. Постоянен източник на живителна мъдрост. Това не се краде от нета. Това не може да се прихване от чужда самоличност. Не разбирам защо съпруг на Центурион, все още не пенсиониран, ще рискува да си пише свободно в нета, когато съществува твърде висок и реален риск, да бъде сгащен. Надявам се, че знае какво прави :))). Да се върнем при извора. Имаме двама дигитално общуващи. Имаме хармония. Имаме хора, на които това им пречи ли? Или хора, които ми твърдят, че стоя пред мираж? Че няма извор. Че си пълня устата с пясък. Че това е пагубно?! Драги ми Лвр, връщаме се като в патерн на подобни ситуации. Защо е нужно? Нима не се изясниха вече ситуациите. Всекиму своето. Едни мърсуват, други пишете и мърсувате, трети само пишем. Ма ще ми хрускало на зъбите. Ма тва- онова. И песок по гърбето да имам, пак ми е приятно. Ал може да е агент от матрицата, а аз да спя. Е, сънят си го бива. ***Виж, Лвр, спирам по тази тема. Въртим се в кръг от години. Ако искаш да ми споделиш нещо, друго, ако те интересува да си говорим, ще те изслушам. Но отсега ти казвам, че имам подозрения как бързо ще си проличи, че не ни върви лафа. Дори да се стараеш да си широкоскроен и благороден, дори да си търпелив, аз все ще вмъкна нещо за паметта на водата, за фини настройки или колко харесвам допир на стомана, ще изкажа мнение за пут*н и как бе принуден да стори каквото трябва, ще изтърся която и да вземеш от щекотливите теми и Няма да срещна възпитан и толерантен образ, няма да срещна човека, който се е старал и подтискал, в името на комуникацията, защото рано, а не късно, ще изпушиш. Поради точките, в които се разминаваме. Ще вадиш пак ведрата из кладенците и тн. Виждаш ли такива перипетии между мен и Ал? Дали е винаги на моето мнение? Как успява да ме понася толкова леко? Тази магия я нямам с друг. Никой друг. Ама бил сова. И бухал да е- пак ми е хубаво и толкоз. Сега, наистина, това е писледното за него. По тема #койе повече няма да пиша. Поздрави на госпожата! Ф
Колко много съм пропуснал, но имам работа. Иначе много се забавлявам с голяма част от вас -дребнички ,мънички либералистчета.Някои помнят колкото златни рибка в малък аквариум, за която всяка нова обиколка е нова свят и така от начало. Fairy, намери един разказ от Мопасан -"Шали", но го има и като "Шайли".Различни преводачи. Останалите кротко да плуват в аквариума.Алекс
Добре, значи играеш картата "Сън в лятна нощ": не ме будете, добре ми е така. Аз съм пас, много ясно :))
Привет, Ал :))). Лвр, точно така. Кулата, принцесата, целувката...Шрек, Чарминг :))) Румпелщишцхен :)))). Баш. :)))
Шизо, аз обичам нещата да се изясняват. Ти предпочиташ очите ти да са широко затворени (шизо). Обаче имаше смисъл да обменим гледни точки, на мен ми беше полезно, надявам се че и ти не си съвсем капо. Залагаше си главата, а? Много забавно, ще ти го припомням при всеки удобен случай. Айде, Елвис напуска любовното гнездо, край :))
Шизовото, чи аз вече не помня къде и за какво си я заложих. Да бях пробвала с гъз, баси...И пак- уй. Така де. Игра на думи. :)))
Шизофери, ама глей ма колко съм разсеян, бях подготвил една съвсем кратка, поучителна и умерено забавна научно популярна лекция за паметта на водата и... забравих да ти я разкажа. Искаш ли си я или да я меткам в кошчето?
YMCA, благодаря за вниманието, но както знаеш, твоето ми идва в повечко, сигур си екстра ++, та не, мерси, но не, не ми пращай краткия си матрял, щот ас имам домашно от АаааааЛллЕЕеек и вече ми е в киндъла, та ще чета неговото и само неговото задължително пожелание да се информирам върху темата за любовта, съдбата и дълга като стъпя на раменете на майстора на късия разказ и пия от извора. Книжката на Масару Емото съм я чела преди повече от двайс годин, впоследствие откриха как записват говора на растенията, установи се, че гората общува и си съобщава за приближаване на секачи, а стайната теменужка разпознава убиец, влязъл повторно в стаята, също така наскоро се заговори, че любимият ти ИИ ще позволи да общуваме с животните на техния език. Разбира се, всички са назад. Тва с говореното с жива и нежива природа, някои го практикуваме отдавна. Ако се чудиш как да ми бъдеш полезен по друг начин, пробвай с уважение на личното пространство. Високо бих оценила липсата ти. С болка, но ще издържа. Ще оцелея. Ще о це ле я. Ф
Гъди, гъди, тъй да бъди :))
Е, това е невероятно. Толкова глупости по мой адрес изписаха неолибералистчетата, ако беше ел. енергия, една година София щеше да свети безплатно като коледна елха. Един разбирач на парашутните части, ама той и казарма не е помирисвал, ама знае – приказва, обяснява. Сънува комиксови герои и ги мисли за реални за него, като: Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и разни други във филмите „Непобедимите“ са реални личности – какво да го правя, с една мозъчна клетка това може да измисли. Той не може да допусне, че това са 18–20 или 19–21-годишни момчета. Ако се е побъркал от фитнес, нека се успокои, че бъбреците му ще станат на каша, а скромната му „чурка“ даже за женско зайче ще е малка. Реалните момчета бяха между 175–185 см високи, слаби, жилави, издръжливи, рядко надхвърляха 80 кг. Не са като сегашните тюфлеци, за които нормативът е 10 км с удобни маратонки и удобни дрешки – това за мъжете; за женската част от армията, колкото и смехотворно да звучи, е 5 км. Разбира се, те въртят обиколки или на стадион с удобна настилка. Е, за нас, онези от социализма, нормативът беше 16 км за 1 h 50 min. Облечен в миризлив камуфлаж, едно цяло от глезените до качулката, автомат, пълнители – макар и празни, са по половин килограм, десантен нож, манерка с вода и се тича не с удобни маратонки, а тежки кубинки и не по стадион, а по пресечена местност. Бил съм гнуслив, ами да му кажа как се сере в клозет с 28 клетчици, разделени една от друга с около 70 см стеничка. Те са две по две, една срещу друга и виждаш как пада лайното на онзи срещу теб, а той твоето. А ако се паднеш срещу такъв с диария, виждаш как му се омазват тежките кубинки. Това ли, фекаломан, искаш да ти пиша, възбужда ли те? Да ти обясня как се сере на полево занятие или как в замръзнала степ клозетът е една барака, вътре пълна със замръзнали лайна, а ти се чудиш как да се изсереш, защото върхът на замръзналите е висок и твоето ще опре в него. Да ти обяснявам ли как в горещ юлски ден скромният ни десантен батальон е на полево занятие, а батальонният решава да прояви чувството си за хумор, като под трупа на едно вмирисано, подуто и червясало мъртво животно – дали коза, дали едро куче – завира една шашка и върху вас се сипят космясали, червясали и вонящи късове месо.Или да пиша ,че може да е приземиш в куп оборски тор и докато "загасиш" паршута да се омажеш ,не само ти. Това ли да пиша? Да пиша ли как, като ми забиха десантен нож в прасеца на левия крак поради неправилно отиграване, лечението беше промиване с риванол, инжекция против тетанус, а „бацила“, за да бъде малка раната, сложи марля и я пристегна с лейкопласт. Е, раната и сега си личи – не е дълбока, но е вдлъбната, покрита с някаква кожица, приличаща на тънка цигарена хартийка, и по нея косми не растат. Да те еба в смрадливия гъз, разбирач. Не бой се няма, харесвам жени. Имал разрешения за допуск за „Граф Игнатиево“, за „Крумово“, за локатора в Труд, за „Безмер“, за „Чешнегирово“, за КПУПО „Бояна“. Е, сега може абревиатурата да е друга. Бил съм на Чаралица и Огняново, попълвал съм формуляр от 50 страници за такъв достъп. Да, съпругата ми също е имала достъп до обекти с чувствително предназначение. Да, имаше специална притурка към паспорта със всички регалии, позволяваща ѝ да се движи между защитното гранично съоръжение и граничната бразда. Имаше забележка до какво още има право на достъп, а всички общински и държавни власти да ѝ оказват съдействие. Та ние нямаме вече армия. Не може да си войник сутрин от 8 часа, а вечерно време до 18 часа, а след това в чалгарските заведения. Войник си 24 часа/7 дни/52 седмици/2 години. Колкото до доносниците – виждал съм им подлизурските и сервил-мутрички, когато понякога идваха при баща ми. Виждал съм мазни доносничета, написали донос до колежката с триъгълника, защото се изказала иронично за дребно партийно членче-лигльо и доностник. Но и дреме на нея баща й беше АБПФК и не само нейният. Алекс-Fallschirmspringer
Тигърът изрева! Язък за всички хвалебствия, дето ги изръси Лвр по- горе, сега се оказват валидни. Каква минавка! А можех да поспя....:))))) Ф
И кво, бил си казарма, голям праз. И аз съм бил, аз уцелих баш тази последната година преди да свалят любимия ти селяндур бай Тошо от власт. Ти си бил в НШЗО. И аз съм бил в НШЗО, кво толкова? За това съм наясно, че там си бил десантник, ама кура ми Янко. Дори кашик не бил бил, на кого ги разправяш тия смешки колко тежал автомата и колко километра марш на скок си тичал? "С връзка", това си бил, и кво? Няма нищо срамно да си "с връзки". Даааа, доброто старо огън, школа не остана, няма да забравя този 10 ноември 1989, няколко дни преди това се бяхме заклели, 7-ми ноември, сутринта заваля сняг в шибаното Даге, а ние в парадни летни униформи, оцеляхме, макар да имаше бая припаднали на клетвата. Та 10-ти ноември, бях дневален тогава и не можах да гледам новините в 20:00, обаче копеле чух как 5000 школници едновремено реват, не знам от кеф ли, от възторг ли... ти знаеш как е, всички там сме синове на наши хора, ама от всички корпуси се чува чутовен рев, че на социализЪма му се еба мамата. Пенсийо, колкото и да ми се репчиш и да се дуеш не ти вярвам, не си бил мазен доносник ли? Ама плачеш за татово, да, бе, да. Никакъв парашутист не си, ти си едно мазно лъжливо лайно, Falschschwätzerlinger
Лайньо, много искам да те видя как се репчиш на Центуриона, че ще ебеш когото си искаш, това си е твое мъжко право, а на нея ще й резнеш гръцмуля ако надушиш, че се е чукала с някой неин колега. Ще се изрепчиш, ама някой друг път, нали мижитурка сдухана :))
Шизо, ти реване на тигър ли чуваш? Верно ли? Щото аз чувам само бясно биене по клавиатурата, ще вземе да я счупи, негнусливото деде, от зор да докаже колко е бесен. #смешно е. А аз бях си тръгнал, честно :))
YMCA, да, тигърски рев е. Понеже не застанах с голи гърди зад истинноста на личноста. Не отрекох, че са възможни интернет вариации по желание. Както знаем, не е хубаво да се вярвам на доверие в мрежата. Тигърът изрева. И не защото е бесен, а е уморен. Иначе нямаше да се хаби. Уморен и изнервен. Струва ми се, че ако искаме тишинка и спокойствие, трябва да идем в хрониките. Там сякаш е една тиха лятна сиеста. Може би там да подремна? :)))) Шегувам се. Ще пазя съня на тигъра. С всичката си ненаивност на един обикновен потребител с око за случаености и съвпадения. Днешното А, е утрешно Б. Имена, улици, дереци...защо да се главоблъскаме с догадки, когато може да е лесно: тук и сега. И всичко друго е без значение. Ф
Еми #смешно_е ако от словесния пърдеж на дедето на теб ти се причува тигърски рев. Аха, много автентично е да прочете внимателно какво сме си писали, да помисли, да се почуди, да се почеше по тиквата, да си посвърши спешната работа и накрая да седне да напише "побеснял" ква лайняна казарма бил карал, все едно само той е ходил казарма в цялата Народна Република. Ти явно освен Ши(роко)з(атворени)очи си и Дъзу (дълбоко запушени уши) :))
Не, не е Дъзу, Гъзу е. Гръмовно запушени. А YMCA откъде идва? :))
Идва от Village people :)). Закачка. По твоята идея за абревиатури, никове, и други вгз обръщенийца :))). Ама смешката със сиестата си я биваше. Нали :)))? Там...., преди сто летааааааа, там......шарен бе светаааа, в дядовАта къща......дето няма да са мръщат, нАааа......Аллллл! Таааам.......:)))) и так далее . Ф пс кай честно, #смешное
Е, не можеш да отречеш, който си го може, си го може - цар съм на обръщенията аз, за една година нито веднъж не съм се повторил, всеки път успявам да измисля нов начин да се изгъбаркам. Прочее тва ли ѝ беше дебита на дедовата лайнарка или да чакам втора порция лайнометни казармени тъпотии? За един преател питам :))
Ал е непредвидим. Не мога да помогна със съвет, ни предположение. За мен лично, е ясно, че тук повече не става за тет-а-тет. Трябваше да те оставим за фон, бял шум, но ...никой не е пророчица под собственият си разказ. То ако не ми го наторят, как ли ще цъфна, па вържа?! Урсула е виновна. Тя долетя да дразни и развали въздуха. Виж, всъщност имам съвет. Ако бях на твое място и исках да докажа, че съм мъжкия мъж, нямаше да обръщам внимание на никой друг, а на дамата, която ми е казала желанието си. И ако го изпълня, всъщност ще прецакам другият, който се хаби. :))) Ф
Май така и ще направя, нека си реве дедото като хдовица за вуй :))
Ал, прочетох Шали. Току що. Трудно ми е да коментирам. Мога само да подозирам какво те е подтикнало да ме насочиш. Не бих могла да базирам възгледите си за човешката природа по този разказ. Не мисля, че Мопасан, което съм чела от него, ме вдъхновява. Може и да звуча профански, но с радост бих се лишила от творбите му, както и от тези на ГГосподинов. Отново съм самонадеян лаик срещу изкуство и наука, както спорех с физиците. Виж, издигането в култ на човешките слабости не ми е вдъхновяващо. Не ми е оправдаващо. Може и да е изкуство,само по себе си, защото ни кара да опознаваме света и да си задаваме въпроси. Но аз видях едно чисто емоционално изнудване. Виждам грозота. Опит да бъде прикрита. Нима казваш, че в Рим с римляните е приложимо и наложително? Че не съществува воля? Ни мисионери? Ни хора на самоизтезанието? Ни Ферита оставени без ласки за трийс години? Съжалявам, но ако целеше да се потреса, успя. Ни култура, ни цигания, ни джунгла и детски смях, могат да оправдаят заблудата, че там е друго и както простия сувенир е безценен, за разлика от дома, така и неузрелия плод е достъпен, в сравнение с вкъщи. Твърде много глупости, сътворени от героя, инак в роля да е оцеляващ и съобразителен. Алекс, ако искаше да намеря утеха и обяснение за някои туксшни фетиши, които ме побъркват, това не е възможно. В измисления свят, в живия сън, там, където всичко е възможно, един цивилизован мъж тръпне и вехне за грях. Безнаказан. И да го приема защото е човещинка. Сладост някаква. Бонбончето. Захарната пръчица за мъже с вързани от закона ръце. Искаш да приема, че това е база? Че някой смел и умеятен в думите, го е увековечил? Изчетох чинно, разрових детайлно всички теми и основното е, че предпочитам да не бях чела. Струва ми се, че тук утре ще се започне с инцест поредици. Е, това е. Можеше да ме предвидиш. Можеше.
Излизах. Къпах се. Връщам се да се доизкажа. Говоря като литературен лаик. Цялата декадентска атмосфера у Мопасан ми се вижда като ехо на времето му, стъпало, свързващо други епохи, може би цигара, която дава нова, модерна атмосфера на иначе благопристойна и консервативна семейна вечеря. Ако заспорим за това, което казах,дали бива слабостите да бъдат целта на изследване,да, бива. Страстите. Като цяло. Но има у Моъм едно приятелство, едни бойни другари, дето са рамо до рамо, саможертва. Има и у други автори едни слабости, но и дух, топно това ми долипсва тук , в Шали, че където има дух, който може да се чуства сам, безсилен и нищожен, в общество или ситуация, но не се пречупва. В една проста малка книжка за дегустаторките на Хитлер, почасовия им режим, беднотията и глада наоколо и малкото изкушение довело до грехове вследствие на нацист, пушещ цигара, скрит зад бараките, дебнещ да зърне всяка вечер младата двгустаторка как се преоблича за сън в стаята си. А в тоя разказ на разтурения Мопи героят е толкова горкичък. Толкова лишен от възможност за каквото и да е бягство от наложените му отвън обстоятелства. Той е една жертва на събитията. И макар да не изтткна някакви чуства, нито ги разви, нито се наложи да преодолее някакви мъчителни раздели, той просто се оневини и ни поиска симпатиите в последното изречение. Че загубеното е най- скъпоценно! О, риъли?! Ал, разбирам, че тук е същото като с музиката, която ти обожаваш,а аз не мога да приема. Даже ме издразва. Тези етапи са били нужни за времето си,естествени , необходими. Аз ги намирам деструктивни. Виждаш, че дори не мога да се овладея и да звуча неутрално, както би било полит коректно. Ядосвам се, че си намерил за нужно да ми дадеш за пример разказа. Да беше друг просветителя, можеше и да не реагирам така. Но ти? Ме водиш по пътя на знанието и ми сочиш това? Прииска ми се да го пренапиша. Да накарам героя истински да страда и да се бори със себе си срещу желанието си. Не да ни продавя тая плоска история за оживения дворец от детски смях и бащински грижи. Гадост! Трябваше не смехът им изпод играта да го събудят. Не. Трябваше да са бадемовите ѝ очи. Да е покоят ѝ. Да е начинът, по който прасковата капе по мраморния под. Да са малките ѝ китки, на които блести злато. Да е тичащата ѝ фигурка, която мята крачета по детски и заковава с усмивка и блеснали очи, игриви и наивни, очакващи награда. Трябваше сън да не го лови, като чува шумолене на коприна през дворчето. Трябваше да знае, че ще страда когато си замине, а не да се измъкне като я итпрати с подаръче. Той, горкипкият. Мразя тоя разказ. :)))) Ал, няма да сме на едно мнение по тези въпроси. Смешното е, че не си казал твоето. За да ми хареса разказа, героят трябваше да се гърчи. Да страда. И да се поддаде. Така вече можеше. Ф пс Не обичам да се караме. Не ми е приятно, че ще трябва малко изтрезняване. Но е нужно.
Добро утро мила Fairy, винаги ме разбираш правилно. Първо да те питам на какъв език го намери,лично аз изхвърлих библиотеките на моите родители.Бяха се завъдили много хлебарки и при генералният ремонт на апартамента ,а той е доста голям изхвърлих почти всичко.Най -вече под натиска на така наречената от един познат "малкият генерал", досещаш се ,коя е наречена от него "големият генерал".Та вследствие на тази "терапия", останаха малко мебели тетевенска резба на повече на осемдесет години,а заминаха Мопосан, Зола,Вики Баум,Съмърсет Моам /най-добрият писател сред шпионите и най-добрият шпионин сред писателите/ Арчибал кронин,Достоевски,Тургенев,Пушкин, Лермонтов,Иля Еренбург, Елин Пелин,Димов, Талев Толстой, Хайне, Кристиян Ваншафе и т.н.А да и огромната сталинска БСЭ и още много на немски и френски, за научната литература по физико-химия не говоря и т.н.Да не говоря какво чудо беше зад ламперията в антретата , там беше инкубаторът.Та както съм ти казвал, донякъде под влияние на съседчето започнах да чета Мопасан.Различни разкази,повести, пътеписи и романи.Някои ме потрисаха с човешката мъка ,подлост и веселба.Специално "Шали" я възприех като жестокост ,подлост, педофилия към едно момиченце. Ами като си намерила Мопасан, прочети и "Малката Рок" -не бих казал ,че е подобен разказа с "Шали" ,но и той е тежък. и там педофилия и убийство. Прочети "Нормандска шега", "Оплаквачки", "Бел Ами" прилича на съвременните лигльовци.Не ти соча ,кои да четеш, но нали знаеш ,че той е болен от сифилис и последните две години е в психиатрия. Последните му произведения се наблюдава и някаква тъмна мистика. Знаеш, че за мен е изключително удоволствие да си пиша с теб,да споделям някои мои изживявания, случки от различни етапи от живота ми. Години по-късно анализирах ,постъпките на този вече достолепен адмирал, а в младите години лейтенант , се съпоставих с него когато бях командир на взвод ученички от елитна столична гимназия. Само ,че те бяха на 16-17 години и в началото полижеха усилия да извоюват тактическо превъзходство с всякакви женски средства и похвати.То бяха комплименти, сърдете, превземки, може би бяха най-откровени при покани за блус.Имаше изповеди, плач на рамото ми, а аз стоя като пън и не смея да мръдна и не се сещам за подходящи думи да успокоя момичето. Очаквам твои въпроси и коментари-само твои.Нали за това се изтеглихме от линията на масовите коментатори, за да си пишем само ти и аз.А този твой разказ го възприемам много лично.Винаги се придържам към добрият тон,Fairy, нали не мислиш, че слушам чалга, това би ме обидило.Слушам рок в различните ми варианти без метал и хард рок. Хоресвам Сметана, Албинони, Шопен, Шуберт, Брамс Чайковски. Може би закачливите на Мацарт. В къщи имаше "тави" на "Могучая кучка" По-скоро ми харесват произведения от периода на романтизма. Бах е много грандиозен, трябва да го слушам готическа катедрал , примерно "Дуомо"или Сан Антонио. Прегръщам те приятелски Алек П.П. Ти да не мислиш, че се възхищавам на Адмирал, за мен той е бил гнусен червей-педофил. Нещо като онзи учител по физическо. Алекс
Привет, Алекс! Мопасановите разкази в стотин разкази са ми в киндъла на английски. Огромна загуба, защото ако не беше умелият му език, вероятно нямаше и да се ползва с такава слава, провокативният му автор. Честно, тукашните са и по- добри, в това да пресъздадат изкушение към неузрял плод. Случката в Шали според мен е пълна измислица, има си своите алогичности, но всичко отива на заден план, поради изкусната екзотика. Ясно е, че не коментираме постъпките на героя, а умисъла да бъде написано произведението. Целта му. Не бих могла да осъждам културни обичаи, някъде по света. Осъждам, когато ги видя пренесени тук. Друго време, друго място. И подскачам, ако ми се казва, че всъщност това са общоприложими и общочовешки теми, неподлежащи на рациото, дълбоковкоренени архетипи, неконтролируеми и силни, жигосани в подсъзнанието. Покрай този разказ, бая интересни диалози му дръпнахме вкъщи. В другата книга Ал. Давид пише, че будистки ученик никога не би осъдил учителя си, дори да го види в нарушение на обет или правилата. Нито ще му се наруши абсолютната вяра в силите на учителя, нито ще загуби уважение. Е, аз съм далеч от тази обективност. То затуй сме тук на училище. Ал, когато ида някъде, в непознат град, първата ми фина настройка се случва чрез посещение на художествена галерия. Картините, цветовете, формите, внушението, посланието на художника, всичко това ме вдига 5 санта над земята, тъй че когато изляза на опознавателна разходка да виждам най- вече красивото в града. Сега ако зачета останалите разкази на ум, твърде буден за времето си и твърде омърсен за нашето, ще ми се оцапа моренцето. И вместо искряща сангрия с резен нектарини, ще виждам бледооцветена с кръв лимфа из изрязан цирей. Разбираш ли? Важно е да се обграждаме избирателно с онези хора, които ни държат будни, но не ни повалят. Не говоря за противен оптимизъм без почва. Разбираш ме.*** Искаш тук да говорим само двамата. Защо се разсейваш тогава? Поддаде се. Да не би да се страхуваш, че давам ухо и вярвам на всичко, което чуя? Че нямам изградено мнение? Нима не сме видели досега изключителните умения за плотен туист, обръщане на смисъл, себетълкувания? Съжалявам, че докато си бил зает с важни и сериозни дела, си се изпоядосал и заради тук. Надявам се бързо да си върнеш равновесието. Ф
Радвам се на отговора ти душко.Може би това е една от причините да ми интересно и приятно да разговарям и пиша с теб.Не се смятам за познавач на Мопасан ,въпреки ,че може би съм го чел три пъти ,като единият е под давление на момиче. Не помня много ,но потрисаха в мизерията и нещата ,един разказ "Шкафа",на друг не помня името ,но в центъра на разказа са младо семейство, със скромни доходи.Мъжът дребен чиновник в някакво министерство, а жената домакиня.Даже нямат пари за пълноценно наемане на прислужница ,а на така,която идва два или дни в седмицата за по половин ден.Но те са щастливи,живеят в любов и хармония, като жената има само една слабост -страст към обикновени леко кичозни бижута.Да ,но един ден тя се разболява ,ако не греша от бронхопневмония и умира.Мъжът страда, разхожда се самотен из малкият им апартамент, изпитва нужда от пари и се чуди как съпругата му се е справяла.Един ден с мъка на сърцето решава да продаде едно от тези евтини и кичозни стъкълца.Отива при някакъв бижутер ,показва му стъкълцето и бижутера ,назовава някаква сума от десетки хиляди франкове.Той е смаян, смята бижутера за полудял или че нищо не разбира.Отива при друг и той назовава сходна сума ,трети също,.То се прибира в празният апартамент и нищо не разбира. Да, но нуждата го притиска и той продава някакъв пръстен с "фалшив " диамант за около 45 000 франка /не съм сигурен в цифрата ,но е огромна/. Дава за оценка всичките "дрънкулки" на няколко бижутера и цифрата се колебае някъде около милион и половина.Един за воалирано намеква за някакъв богаташ, кой купувал тези бижута за жената ,която обичал.Така разбира ,че жена му е била любовница на този богаташ.Преживява това доста тежко, но след това установява ,че този живот на богат и независим човек му харесва.Това е в основни линии. Алекс
Алекс, душо, смехорийо майтапчийска, веднага ти давам iban, ако желаеш, но предпочитам спомен. Един вид, като ми купиш накит, пък да го скриеш на неудобно, тъмно, влажно и недостъпно място. Пък после да го търсиш, вадиш, връщаш,вадиш , връщаш :))), докато не ти омръзне. Пък да ми го положиш на бронзовата кожа, да блесне, да ме освети с мек звън, та кат сервирам дома вечеря, всички да зяпат и да им повтарям, че е от при касите на H&M тенекийка. Ама да ми се стяга устието долно от спомена на ловките ти пръсти. Душо, обичам да ме глезят. И златце обичам. Няма да си кривя душата. Но да е със спомен. :)))) Ф
Ал, виждаш. Хванал ме е лигоча. Като ме осени нещо умно, пак ще пиша. Засега даже не се сещам какво да те питам. Пълен ОМмм. Кафе. И сладолед. А ми тежат клепачите, та знае ли се!
Е, Ал? Чудиш се защо звуча не като себе си? Не знаеш как да реагираш? Обяснявам. Казвам ти "Зарежѝ тоя Мопасан", а ти ми преразказваш следващ негов разказ. Ето. Затова звуча в неговия стил. Съпругата е една висша добродетел, никога не накърнила достойнството на съпруга си, винаги с него, в бедност и мизерия, подкрепящи се в меланхолия и депресия, сумрачни зимни вечери и пролетни разходки край Сена. Но имала и друга силна любов, в която тайно горяла. Изгаряли и по нея. Засипвали я с камъни и благородни метали, но уви никак не повикали доктор да ѝ предпише там каквото трябва. Или тя не е желала. Една саможертва в името на тайната. И после, богатият съпруг, дали е прогонил една лоша мисъл, която просъсква "Добре, че не ме кара тая расссссспоретина, да ссси затварям очите, да ядем хайвер и ссссшампанско, че трябваше да го играя и предаден. Просссстил благородно. И малко нещо сссссводник. Така е по- добре. Кат я няма, чиста работа! Тя светица! Аз богат парясссссник!" За богаташът ми е жал. Той и звезди е свалял, и къща ѝ е предлагал,далеч от мухъла , че да заякне, чудил се е защо не го избира, защо не избяга при него, борил се е със себе си да разкара противника, но уви, уважил е чистата ѝ и неопетнена любов към съпружето. Колко любов и благородство в сърцето на една горка жена! Дали е говорила на мъж си на "вие"? А той "Целувам ви ръка,госпожо! Ще бъда в покоите си в другия край на коридора,очакващ тихите ви стъпки да събудят светлината над тленното ми тяло" ? Ал, зарежѝ Мопасан. ***А мисля, че и детето, пострадало от атв ще си иде. Четох, че майката е починала. И още когато лекарите, които го транспортираха казаха, че са обезсърчени, че то не се подобрява според очакванията им, че е трябвало вече са е добре, знаеш ли какво си мислех. То не иска тук без майка си. Това са свързани души. Това е любов, от ония на сродните души. То не иска да оздравее, а да са заедно. Чакаше я. Спореха. Тя го убеждава да остане. То не ще. И ако наистина откаже, ще влезе в карма. Че отхвърля шанса за учене. Следователно после пак ще се разминат. Медицината се изумява всеки ден. Не е математика там. Има много повече в това дали някой ще се възстанови, ще живее или не. Лошо е да говоря така, да каркам, но според мен и то няма да се събуди. Онзи келеш го грозят сериозни последствия. А ние сме свидетели, че имаше пропуснат шанс да се обсъжда в обществото много важна тема- даряването на органи. Майката беше типичният идеален случай. Трябваше да се тръби! Да се проглушат медиите. Да се копае за вграждане на това мислене. Трябваше. ***Ф
Имах една интересна случка в Италия преди доста години. Обичам да се завирам в разни места в страни от основният поток посетители.Та влизам в една църква ,не е импозантна, а по- скоро , по-малка и от Света София. Не е в готически стил, а по-скоро късно романски ,но аз не разбирам чак толкова от архитектурни стилове.Тухлена.Влезнах, както се полага вътре не много светло ,портата не е огромна ,разглеждам, мирише на тамян. По едно време се вглеждам в краката си ,а там доста големи плочи,на които има имена ,вече полуизтрити . Е, бързо разбрах ,че това се нещо като крипти. По едно време на една , на която бях стъпил виждам на латински изписано име съвпадащо с моето малко име и повторено - с тази разлика ,че първото завършва "no", а второто завършва "ni". Ясно някакъв адаш е отдолу, роден някъде около 1620-1640 и починал някъде около петдесет години по-късно. Числата са условни, но някъде около тези. Ама защо се така сложени ,че хората да стъпват по тях. Някак това те кара да се замислиш, е като излезах навън да градският шум, морето, слънцето, философски размисли изчезнаха. Алекс
Много хубава случица ти е тази. И именно когато си се оставил на "потока" да те направлява и с едно полубудно, по- скоро лишено от напъна да предвижда, мислене, видиш името си, изведнъж ти минава студен ток през гръбнака. Смесват се реалности. И сякаш стъпваш върху себе си. Предполагам. Аз бях много сащисана, когато в Рим след досадните проверки за метални принадлежности, доближавам каменните колони на колизеума в нещо като пълен хаос от прибиране на стотинки, очила и затваряне на файла за синеоките карабинери. Подпирам се с ръка за стената от рязкото ослепяване слънце, сянка и ме удря ток. Светкавица. Върнах се в усещанията си в тяло, живяло тогава. Имах контрол над други габарити, ноздри, пълни с нещо като барут, адски адреналин, смазваща отчаяност от пълна зависимост от някой друг. Влизах в игра, без да ме е страх, бих се радвал на край даже, но някой зависеше от мен, а аз зависех от друг. Всички там ми бяха близки по сърце. Познавах ги. Харесвах тези мъже. Но на арената нищо от това нямаше значение. Само фокус. Бързина. Надхитряване. Победа. Нищо лично. Никаква емоция. Никаква вина. Колкото повече побеждавах, толкова повече доближавах платото на славата. Оттам надолу е рязката пропаст с край на плановете за връщане у дома. Трябваше ми още ден. Още нощ. Още веднъж да оцелея. А се уморих да го играя и се стараех да не ми личи. Но бях много уморен. ***Като отпуснах камъка и визията се изпари, останах като изсушена празна кожа. В амок от емоциите, които нахлуха и се изляха пак навън, оставяйки вакуум. Качвах се по етажите с течащи сълзи. Нещо като психо чистене. *** В Пиза пък попаднах в съсвсем друго време. Налегна ме адска черна депресия. Не виждах поляната, катедралата, кулата, а отломки. Каменни отломки, сив хоризонт, сиво небе, нито жива душа. Като след катаклизъм. Пълна разруха. До такава степен се чуствах зле на тва място, че дадох зор да си ходим. Беше като във филм, все едно цялата земя до хоризонта е шахматно поле с изпочупени фигури. И тези вътрешни видения аз никак бе ги търся. Връхлитат ме. Заради мястото. Като в пустинята в Израел и съня. Но най- силното ми изживяване, при което хлипах и не можех да се успокоя, беше малкия музей на музиката във Венеция. Краката сами ме заведоха. Бивша църква. Каменни стъпала в полукръг към високи дървени врати на къща, част от долепени сгради на мини площадче. Вътре колони, облицовани в стъкло, излагат на показ древни инструменти. На олтарното място- светата троица от изправени виолончели. И по тонколоните се лее една музика, от която ми танцуваха нервите и се изпокъсаха всички спокойни нишки, докато не останах чуствителна оголена медна жица. Тия три чели! Единствената молитва, която чува Бог. Е хармонията. Не думи. Не музика. А хармония от състояние, когато всичко друго е изтласкано назад и сме светнали от искреност, от молба, от вяра. Мисъл, лишена от колебание. Чистота на ума, сърцето и волята. Вибрация, която пробива небесата и стига до вълшебния трон, без да се загуби в превода. Не молитва,не песен , а светлина. Музиката на душата е светлина, облечена в ритъм. Гласове, които се надграждат. Издигат. Преплитат. Ако искаш да достигнеш до най чистото място, не влизаш с обувки. Не можеш да се молиш ядосан. Нито отчаян. Нито гладен. Това трябва да остане назад. Трябва да стигнеш до "в твоите ръце съм". Да си се доверил. И когато излязох от там, от музея, си казах наум " Е, хайде, Господи, идвай, да вървим" и се смях. Защото егото ми все още не каза "Ти пред мен". Тая част е най- трудната. Да го кажеш. И повярваш. Че "Да бъде волята ти" е правилно делегиране на отговорност. :)))?! Нали? Делегиране? Тези размисли стават в миг. Светкавичка. Не са плод на размисъл. По - скоро осенение. И да. Винаги след това е добре да се заземим. С един шприц. Черно късо кафе. Шега. :) Радвам се, че се върна. Вече излъчваш като себе си. Прегръщам те! Ф
Ал, докато сме на темата, да си разкажа още една случица. Бях с приятели на уикенд почивка. Не много отдавна. И измежду забележителностите - манастир с известна икона. Отиваме. Заставам аз пред иконата. Беше Богородица. И тя ми внушава кофти предсказание. Казва нещо плашещо. Хващам мигрена. Уплашвам се. Приятелите ми настояват да говоря с игумен. Сядаме в двора, причакваме да мине някой. Главата ще ме сцепи. Шиша в окото. Както си му е реда. И минава един от служители. "Добър вечер" поздравяваме се. Имам въпрос, отче, така и така, иконата ми каза лоши работи. И човекът хич не си поплю да ме убеждава, че не съм чула добре или че икони не говорят. Каза "Вижте какво! Дяволът е в църквата. Навсякъде е вече. И в Света гора. Монаси се ебат. Попове в църкви крадат, пият и ядат блажно. Дяволът ти е говорил. Богородица е утешител. Никога няма да те плаши. Тва е от оня, ша са умий със светена вода и тва е" . Оттам право в ресторанта на хотела, при светени 40° , да лекувам нерви и мигрени. Ебагу и дяволето. Ша ма гледа в очите и ша лъжи. Та тая работа ми е много стара. Да ме ползва да си се шегувка нашио. Навремето, майка минава пеш за работа през центъра и я спира циганка. Говорят. Оная ѝ казва, че съм между свята и ме теглят от двете страни. Кръстена- недокръстена. Попът беше на 90 г и ми забравяше името дето трябва да го каже три пъти. Имаме и запис , но и помним всички, че ми забравяше името човека. И ся съм една арена. Канал и за добрите, и за лошите. Без да знам кого точно чувам. Тука оня, дет ми вика Шизо ще се залее от смях, ма обещал е, ще трае. Та, това исках да разкажа, как попа каза, че рогатия е в църквата и помагат само чистите християнски обичаи за пост, молитва и причастие. Ама аз като прераждана не съм много баш християнка и преплитам методите на религии и вери, които ми допадат. Как да се ориентираш тогава ли? Кога чуваш гласа свише? Когато ти стане леко на душата. Тогава е от добрите. А ако те загрява зад врата, да ти пламнат бушоните като за мъст, е те тогава е от другите. ***Ако все още не си уплашил, че чрез мойта уста ще ти проговори рогатия, утре с кафето ще те прочета как си спал и дали Ц падна от леглото. :))))) Ф
Наспинка се, кафе пийна и си готова за трудови и друг вид подвизи.Браво.Ние сме огрени от поредното неолиберални щастие, че попадаме в тази половина на София ,която е лишена от исконно право на ежедневен душ. Готов съм да минимизирам бройката само на сутрешен, въпреки ,че по-харесвам вечерният, защото от тридесет и пет години постоянна разруха , мръсотията в София дели мегдан с някой индийки град. А си спомням градът от детски и не толкова детски години, когато улиците в ж.к."Ленин"-тогава ,ги миеха поне,един път седмично, напояваха тревните площи ,а чешмичкити, които в горната част бяха 12-13 ромоляха денонощно.Май сгрешихме ,че не сложихме бойлер, ама се подведохме по обещанията ,че повече такива спирания за по 10-20 дни няма да има.Та си припомням вечерно време войнишките години в десантният батальон. Я да те питам като интересуваща се от странни за мен философии-случвало се е , отивам ,в град в чужбина, никога не съм стъпвал в страната ,та да не говорим за града.Вървя по улица и имам чувство ,че някога съм вървял по нея, което е невъзможно.Дали правя аналогия с подобна улица в София ,дали си самовнушавам-нямам представа .Хайде пийни кафенце, аз още в шест след кратко треперене от обливането със студена вода ,занесох на "центурионката", в леглото. Нещо не го одобри, ама ха, на мен никой не ми носи кафе или е толкова инцидентно като халеевата комета.На последък не е правила нощни скокове, но предпазните съоръжения са там. А
Изпих половин кубинка. Народът тук спи. И имаме бойлер, йеййййй. И вода имаме, но ний не се вързахме на обещания. Пък ти кипни един кетъл, па са полей от леген кат бял човек :))). Ще дотъпуркам до кабинета да си доизпия всичкото кафе. Вчера с мойо бяхме работници. Ша помагами на маникюристката долу на входа, че ѝ трябваше винтоверт. И мойо след разните му там конференции (тия хора едвам работят от постоянни обсъждания) слага всичко в раница и слиза с решителна крачка. Аз да му подпирам плоскостите, ако маникюристката е заета с петалата на някоя женичка. Е голям смях беше. Мойо е рязък. Спори. Нарежда. Бачка. Бърза. Изпуска. Накрая се оказва, че тя е била права в началото, като искаше да разделят лайсните на две, едно за страниците, едно за чекмеджетата. Гледам го нашио и чувам как се отваря, по начин дето не му е отръки у дома :)))). Качествено общуване цял час следобед. Ши трябва да разглобя некой шкаф и вкъщи. Та, миличък, да отговоря. "Познатото " е сложна сфера. Аз в Мюнхен приложих картата на София , барабар с Валентините и се оправях безгрешно. Как да ти отговоря като има голям шанс да изглеждам наивно? И от двете е. Познатото мож да идва и от по- дълбоки спомени от друго време, мож и да е чиста асоциация. Тъй или инак пътуванията са хубави и полезни по тая причина, че човек събира обратно звуци, гледки, миризми, усещания и се дообогатява, окомплектова се с познати и близки нему енергии, не че ще постигне цялост, но опитва. ***Пък аз напоследък не мога да си се нагледам. Имам нещо негърско ша знайш. От стойката е. Имам леко огъване в кръста и така се добиват изхвръкналите коремче и дупе. Пък с новата коса ептен си се кефя. Пък тенът....Не са чак всекидневие такива дни като сегашните. Изправям се ит леглото. Гледам си отражението във вратите на гардероба. Повдигам леко нощничката да видя целия контур на краката. Плюс диадемката над Венера. Завъртам се да огледам профила на коремчето. Следя амплитудата на гъзето, трябва да е назад, винаги стърчи, въпросът е в каква пропорция са широчината на бедрения профил към талията. И пак фронтално. Извивките на любовните дръжки към заоблеността на външния контур на бедрото към същите откъм вътрешността му. Понякога леко прикляквам и се изправям,само за да гледам механиката и промяната на тези пропорции. И ми е красиво , та знае ли се. Не е идеалното фитнес, в никой случай. Но е толкова интересничко. Та така, мили мой, Десантчик по съдба, тези дни си се харесвам много. И ми е леко. И хубавко. И всичко е розАфко. :))) Ф
Както винаги си много , ама много позитивна. А за къпането се чудя ,кога ще полея с вряла вода.Сега това упражнение се отиграва, нещо като през средните векове ,само където има ток.Абе издържам на студено ,ама пък чак да ми е удоволствие ,а и вече съм възрастен, стар, дърт и съм загубил форма.Като допълнителна екстра , световният злодей Путин взел ,че сринал Гуглето, ама бива ли такива неща да прави-срамота.А
Вярно е, човекът има хубава асиметрична усмивка и дори без размахано пръстче, би му отивало да е той. Но уви, звездите са виновни. Таро мастерката го предрече още вчера : "Офф, ако ви се струва, че всичко се е ретрограднало, да знаете, че не е, просто Меркурий благоволи да е в квадрат с Уран - планетата на внезапните токови/шокови удари, електричеството, интернеДа и техниката като цяло. От 29ти август та до 5-6 септември - още няколко дни и ще издрапаме. Няма джаджа или програма, която да не ми се е сринала внезапно тия дни или да не ще да тръгне по някакви причини (включително и от мое недоглеждане), ама като се засили Уран, никой не мож' му са опре ." *** А ти, адмирале, никак не ми разправяй за жилести, влакнести, полуизсушени пръчици, че мигом пускам лига и хъс, да ги джвакам до омекване. :)))) Ф
Ще използвам част от един израз ,от филма "Нощните бдения на поп Вечерко", та ще кажа, "нашите пердашат на юг". Забранено ми е да се свързвам, даже и по "блутут" в колата, за да не смущавам този/тази, който е на волана. Предполагам ,че ще е дъщеря ни на волана.
Леко и безаварийно пътуване, Ал. Вече си те представям осолен и маринован :). Ний чакаме да стане утре и да тръгнем с навалицата. Ама как се подреждат нещата! Викат ме на откриване на учебната година,само щом се приберем! Речи, взгляда на помещенията, почва се :))).
Fairy, Душицо моя, /въпреки ,че съпругата ми има чувство за хумор,няма да подскочи от възторг, ако види обръщението/, ама на къде ще се разделям с теб, ние сме си тук в София и посръбвам второ кафе, пък може и трето.Сутрин гледам да съм добре разсънен ,докато нося пълната доста голяма руска тенджера с гореща вода ,а в банята се правя на алхимик, докато я докарам до приемлива температура.Дали пък да не ти дойда на гости за един душ.От мен бутилка Monkey Shoulder.Тук съм, някъде на около 6-7 км от теб по права линия-поне така предполагам, защото това обхваща повече от половин София.Твой Алекс
Нещо на стари години започнах да се пазя от UV лъчите.Моята дерматоложка, а аз ходя на две ми каза ,че имам много светла и чувствителна кожа, а кожата имала условно наречена памет. Някога преди много години когато бях млад, нямаше таково нещо като пазене от слънцето.Пазехме се да не се опечем в началото като печени чушки, а чехите ,не знам защо се мажеха с олио. Алекс
Нямало навалица, нормален трафик,сега са на границата ,тръгнали в 7,00.Алекс
Миличък ми, Ал, елате, гълъбчета, елате ми дома и хубавичко ще ви изтъркам гърбетата, че и масажче ще ви направя, че и да оправим падналата захар с нещо вкусничко ще ви нагостя! Погрешно съм те разбрала, че си инсталиран на задната седалка и не ти дават да си пускаш ютуб музички :))). Аз пък тая сутрин се убих да търся сатенения бял халат за кафе в хладни утрини! А тамошната полукръг тераска ще е с чудна гледка и аз ще ставам рано...Къде ще си ти, криле на фантазията, топлина на духа ми, че да ми сгряваш кожицата сънена с прегръдката си?! Лоша и вредна съм аз, Ал. Тръгвам с покривала за всички дивани, легла и прочее достъпни за русия косъм меки мебели. Отделно предвиждам подправки и глад,та никой да не вади зъбки. Накрая за мени...сак рокли, сак козметики и шепа дантели. Тъй е то. Да мина да те взема с назе? :))) Утре? В 8? :)))
Ал, кога ще ги омаризят ония келемета русенски? Първо да мине делото ли? Или и сега може с нежна смазка, без следи? Чи търпението не ми е най- силната добродетел. :))) Ф
Ал, не казах нищо относно твоето слънцепредпазване, а имам ценен съвет. Четох го относно лоша бенка и как външна намазка я е стопила и е нямало какво да се оперира само след месец. Жената, тогава юрист, преобръща живота си и става вносител на масла. Това беше статия за Botalife. Пробвах го на брадавица. Кожен израстък на бузата ми, представи си, беле преди доста години, още тогава щях да заприличам на вещер. Е, купих това масло от черен кимион,държах в хладилника и мазвах една точица , щом се сетех. Брадавицата се стопи и изчезна. А аз съм мазо гад. Разчоплях я и наблюдавах как израства не коричка, а косми! Та, съвета ми, винаги от личен опит, е взимай на гладно кафеена лъжичка масло от чер кимион, може и от Pranarom, аз не рискувам с непознати източни доставчици, като за синергия на ефекта се капва и капка масло от кайсиеви ядки. Ако следиш бенки, такова сутрешно маслопиене ще ти бъде от сигурна полза и ефект, като почивай месец след 40 деня пиене. Лично аз изпитвам ужас и гад от блажно, не мож ме накара и под заплаха от сатър или поне ще врякам на умряло след такава мини ароматна лъжичка. Но децата ми не са така и им се е налагало, вземали са и те без проблеми. Когато става дума за орален прием, трябва да сме внимателни, че е чист продукт. Базовото масло, като тези по- горе,са съвсем приемливи и безобидни, както е зехтина, сусама, лен, ореховото и тн. Тук не се работи с летливите етерични, които имат нужда от разтваряне в мед/ кис мл/ вода и са за след храна, силно алергизиращи и токсични, при невбимателен прием. Гърците имат разкошно масло от риган за справяне с проблеми по стомашно- чревния тракт. Веднъж сме в св Пантелеймон и влизаме в каменна къща с висящи букети билки, сухи листа, колби и етерики, къкрещ казан с лавандулов сапун :). Дадоха ни. Изжабурихме се и изпихме по едно шотче с капка риган. Боли. Сърби. Ужасно е. Дъхът ти излита и не бърза да се върне. Но пък дезинфекцира всичко надрано след орална любов :)))))). За след дълбоко гърло, такава жабурня ще се чуе през девет планини та до Олимп. Сега, ти си разбран човек, вземи си едно шишенце 100 мл масло от чер кимион. Дори да зарежеш кайсиевото, лапвай една лъжичка на гладно. И си се припичвай на риболов у Долни Богров, без гри жи! Твоя
Я, да издам една семейна тайна.Жена ми нямам никакъв халат.Някога имаше две-три,един зимен, един или два летни някак по -леки ,но не ефирни.Сега е нова мода.Комплекта за спане е нещо като широка тениска почти стоманен цвят и някакво лого,а гащета са нещо като шорти с крачоли ,колкото е до" шората" ,но някак широки,с широк ластик на кръста. По скоро прилича на на нещо полуспортно. Ние сме си в София, ходихме до "Фантастико" онова на "Коста Лулчев", празно ,спокойно.Кеф. Много хубаво пишеш, но ако ми беше учителка по литература с моят начин на писане щях да те вбеся, както другарката Иванова ми се ядосваше.Но ме остави жената на матура и то с пълно право, няма какво да се превземам и да се правя на велик.Обожавам да ме масажират ,а съпругата ми не иска.Някога преди много години ,понякога с колегата ,с който ходихме тренировки ,той тогава имаше ,ако не греша втори дан.Та понякога сутрин ,след ранната тренировка, той току ми каже адашче ,защо не ме щипнеш.Под щипване се разбира разтриване на раменете и вратът.Колежките гледат и коментират,"тия пак започнаха да се опипват".Един ден ,една дали беше настила, но се схванала и я боли глава.Та казва нещо, "я, за видя дали минава схващането и главоболието.". Няма лошо ,жена ,по -малка мускулна маса, по- нежни кости, по- внимателно я намачквам ,а тя "ама то било хубаво -светна ми пред очите". Вече когато закриха института,разбира е постъпих в друга структура-нещо като началник на лаборатория,а съседната лаборатория ,която е нещо като клонинг на моята няколко жени.Една от тях ,както и още една-две други се увличаха по езотериката.То бяха сомати, двете Елени-Блаватска и Рьорих, разни "Разбулената Изида" и още редица такива.Една беше твърда последователка на Ваклуш Толев,колко я подигравах за това.Та една от тях дошла с две кафета в моята лаборатория ,говори ми нещо,а аз най-нахално я карам да ми разтрие врата.Тя дребна,малка ,но пръстчетата й здраво стискат, като в също време непрекъснато ми говори за поредната книжка ,на нейната любима тема за езотериката.Внезапно врата се отваря и вътре със замах влиза друга колежка с възклицанието "Я, тук сте били".Тази дребничката ,отговаря нещо от сорта ,"да тук сме, но още не се ебем." Ей, за малко да се изтърся от така наречените офис столове.Не очаквах такава реакция .Разказвал съм ти за случая във военният хотел срещу "Пирогов",ако не греша "Шипка" и там конфуз ,а аз винаги съм невинен, пак ме подозират, пак коментари от сорта ,човек за пет минути да не те остави.Обидно. Алекс
Ал, за масажите. Слушай ся, че ми се лафи. Намирам се в едно немско село край Рутесхайм. Наела съм апартамент. Къпя се. И се звъни. Тва е още първи ден, минути след пристигането. Отварям по халата, отсреща мъж около 70 , симпатичен, интел излъчване и иска да ми се скара, че съм сурнала вода изпод неизолираната душ кабина и под закл вратата на банята, право в неговото мъжко мъзе помещение за релакс, в дърв ламперия, диван, маса, телевизор. Бре! Подсушавам аз, извинявам се, всичко шест. Викам си на акъла, тоя ем ми се кара, ем някак особено ме гледа, леко разфокусирано. И ей ги, той и жена му, след малко отвън, аз си простирам гащите на сушилката на слънчево патио и питат всичко ок ли е, по съседски. Казвам , че до супера трябва да ида, щот за седмица да заредя и да готвя. Мятай се с нас, отиваме, казват. Че било далеч и ний сме на баир. Отиваме. Дъра- бъра. Връщаме се първи приятели. На последния ден им се качвам на гости. И познай какво става. Събличам жената гола до кръста. Пред тях панорамен прозорец, целия хоризонт напред зелено и слънце, в ниското къщите кат коледна картичка. Масаж , по врат, гръб, легнах я на дивана и там продължих. Ами тя се лекуваше. Предстоеше да се види сега накъде. Писнало ѝ беше да се притеснява. Наслушаха се за италианеца. Как долу му правя клипове. Даже с шише. Може би затова веднъж имаше силует зад щорите на спалнята ми. Та тъй, Ал. Бързо се сприятелявам. После малко писахме с мъжа ѝ, но веднага спрях. Има нужда човека, но аз не съм такава. Пък и не обича в дупета да пипка :))))). Истината е, че когато съдбата ни срещне с някого, не е случайно. И винаги внимавам, с какво точно мога да бъда полезна. Нещо от мен трябва да иде при тях, случайните. Но да е точното нещо. И дозирано. Та тъй, слънчев хол, старци закусват яйца в поставки и тостове, качвам се ас, дъра бъра и жената става гола под ръцете ми. После ни натоварват и ни закарват до летището в близкия град. Ферини историйки :)))
П.с. Открих халатчето. Нали сатенче, няма и шепка, скрило ми се беше, но го хванах за опашката и е опрано, сега виси с главата надолу на простора. Обожавам тези тънки прозирни халатчета. Не създават визия на мързел, а по- скоро на еротично настроение. Черното ми е с пухчета, но е до средата на бедрото. Някой ден ще си взема и червено. За яките червени мулен руж бикини с триредни ластици и ще сложа онези помпони на зърната, дето имат висулки и не можеш да пипаш интересното. Ами търпиш да те шибат с пръчка и език! :)))))) Ф
Ал, пссссстттттт, Аааааалеееекс, не мога да млъкна! Пих поредно кафе. И сега ми трябва изкуствен бик за обяздване от ония, каубойските. Ти можеш ли да ме изтърпиш да ти приказвам тихичко, докато си работиш. А ако ти пипкам крачолите? Ако ти подръпвам пръстенцата на крачката? :)))))) Изобщо няма да ти преча. Само тихичко ще си нареждам , пък ти не се разсейвай, работѝ си. :))))
Мога ,нали си приказваме.Намирам сродна душица.Нашите вече се топят в Егеята. Чудно как някой не се е намесил. Алекс
И аз пих кафе ,при това направено от жена ми,което не е често срещано.Тя хем го обича сладко, хем има малко по-висока захар.Не й е по кеф да пие леко горчиво Мале колко ревнива беше на младини. Не знам защо се заблуждаваше ,че едва ли не съм цел на всяка жена.Вадеше както фокусник вади карти от ръкава , разни случки и им даваше своя трактовка. Държа да подчертая ,винаги съм бил по- предпазлив и от сапьор.Ал
Всъщност, Ал, тва беше най- първото ми участие за тук, сайта. Когато написах в търсачката еротична литература и исках да видя дали има такава, как изглежда, какво се пише и дали няма да повторя някого, ако разкажа всичко за италианеца. Исках да го надживея и изхвърля от мислите си. Попаднах тук. На валентинската надпревара. Всичко розафко, хубавичко, веднага си пуснах кафе и написах разказ. Беше за мен в онова немско селце. Толкова ми хареса да пиша така, не бях дотогава, не е като в чат, не е като за някого конкретно, та на другия ден изписах още едно. И не щеш ли, на разходката с кучето на следващите дни, зачитам тук ,вече извън надпреварата едни идиотии за един дет изнудил сестра си, щот я хванал как тя се пуска на циганин за нов телефон. И ти казвамммммм....изсуших се. Побелях. Помислих , че е истина. Или че това се харесва на хората тук. Помислих, че всички са извратеняци, освен авторите, които са били случайно събрани на едно. И ми стана грозно. Три дни преживях лошия вкус. Три дни. Като се ужасих, че ще ме публикуват как си пипам местата и как какво и ще ме прочете тоя със сестрата и циганина и той ще ме прочете! Ужас! Веднага писах молба да ме изтрият. Слава богу, ДТ реагира джентълменски. Похвали ме за писането и изтри разказите от чистилището. Отдъхнах си. Обаче ....то вече влезе тая муха, хареса ми тук и пак писах. Тва танго вън- вътре, го играя до ден- днешен. Не мисля, че разказите трябва да отговарят на литературни критерии. Не мисля, че винаги се търси възбуда. Въпреки ресора. Струва ми се , че е една ниша за безцензурно споделяне. На тръпки, сърбежи, морални дилеми, случки, фантазии или натрапчиви фобии. Нещо като да си караш тира в четворка с други след теб. Да изпсуваш за нещо. Оня отзад да каже виц. Третия да разкаже къде е ебал на 30 км по напред по пътя. А четвъртия да пусне музикален поздрав. Пътят си се вие. Шофьорите си чешат изпотените топки и току погледнат към Саманта Фокс :))). А на първа отбивка църна сърничка ги сваля от кабината зад тировия параван и ги побратимява в телесен съюз. И ний тъй. Само дето сърничката е от Карлово :))))).Ф
Хубаво е, че се срещаме чак сега. Ако те познавах по- рано, като лъжлив играч, а ти да ми се подиграваш за езотериките,щяхме да пропуснем хубавичкият си лаф. :))) Ф
Ама душко какви ги говориш.Аз не им е подигравам, а ме изненадват, толкова запалени, ходят до площад Славейков да търсят литература, кога на руски ,кога на английски.И аз съм чел, как някаква експедиция ,ако не греша нашият век отива в един будистки/ако не греша/ манастир в Монголия, за някакви ръкописа.В една стъклена витрина виждат една мумия ,на монах.Питат защо е тук, а монасите отговарят ,че това е брат Еди кой си, който спи от векове и че не е мъртъв, а само дълбоко заспал.И на мен тук ми се подиграват за телегонията, а аз я съобщавам като един по различен прочит. В третият райх съвсем сериозно са се занимавали с нея. Също безумно им се видя скалата на Кардашев, а тя е приета на някаква конференция на астрофизици и астрономи,ако не греша през 1961 годи.Тя имала в първоначалният си вид само три типа цивилизации, а значително по-късно под влияние на Стивън Хокинг и Карл Сейгън ,добавили още три типа, в които ,"Междузвездни войни " са като игра в детски пясъчник.Просто си фантазирам, някога харесвах твърде много фантастиката ,особено "Зарубежная фантастика".Те руснаците издаваха четири библиотеки фантастика и ние също -"Галактика ".Имам една-две или три книги.Така ,че както казваше колежката ,освободи съзнанието си.Нещо подобно ми развиваше и колежката в института ,тази с триъгълника.Тя беше поживяла няколко месеца в Индия, казвал съм ти ,че баща й беше някакъв чиновник към ООН или ЮНЕСКО, но залагам на ООН.Тя също се интересуваше от езотерика ,гледане на ръка.Симпатяга ,едра руса ,умна говореща четири езика и ползваща още два или три.Добро другарче.Някак си допаднаха със съпругата ми, но нищо не изтече като инфо,е това щеше да е само предположение. Това се опитвах ,да обясня ,че за хора със най-светли умове, даже битовите приложения на науката ще им изглеждат като фантастика. Колежката развиваше и теорията за посветените. Я, да те питам, чевала ли си за връф Кайлаш или Кайлаз.За него има интересни препратки ,веднъж Ернст Мулдашев, казваше ,че този връх е издялан от древно цивилизация или нещо такова. Пиша бързо.Гушкам те. Алекс
Ал, поизчетох Мулдашев, което бе публикувано у нас навремето. Харесваше ми доста. В началото ми звучеше смислено. После бая позалитна, взе да разтяга локумите и да откривам все по- малко здрав разум, единствено предположения и догадки. Кайлаш си е свещена планина. Какво има под ледовете и скалите, дали наистина Земята е опасана от пирамиди, които поддържат енергията в позитивния сектор, дали древни цивилизации ни наблюдават и биха се намесили в етап преди саморазрушението ни ...Всичко е възможно. Дънов казва, че около Мальовица, някъде в района на Злия зъб има невидима школа на Бялото братство. В друго измерение. И е там от незапомнени времена. Има неща, на които искаме да вярваме, които трептят с нашите вибрации и ни дават комфорт, които четем и чустваме като че ли сме ги знаели винаги и сега някой друг ги е фразирал. Ако нашия селски севлиевски район е бил под вода, в някакъв период от време, знам , защото събирах сума ти брахелподи, защо Кайлаш да не е бил едно Дисни царство- господарство, с Маг, принцеска и мъдър, но болен крал. Виж, в моето ежедневие не се налага да мисля или говоря нонстоп за езотерики. Даже не ги възприемам като нещо отделно. Някои му казват Зоната, The flow, онова хармонично съжителство с природата и съдбата, когато всичко се подрежда като с магическа пръчица. Казвах ли ти как веднъж готвех, мрачна събота, навън вали. Прозорците са на вертикал и чувам, стоейки над котлона, музика. Доста време послушах, преди да погледна и са видя мъж на тротоара, свири и проси. Причаква връщащите се от Фантастико и пазара. Под дъжда. Е, излязох. Помислих , че има болно дете и му трябват за лекарство. Приготвих хубава банкнота. Отидох. Оставих. Извъртях сложен тигел, за да не ми прати досадни сополиви просячета, поради наивната ми щедрост. Виж, имам някакъв здрав разум, все пак. Та, захождам към входа и пред мен- бял кралски гълъб. Крилете с опашката му къдрави, богати. Класова работа. Е, защо този бял гълъб, ме чакаше. Измежду всички дни, месеци и години, в които живея тук. Измежди съседите, които са искали да си влязат/ излязат и са могли да го пропъдят. Той ме чакаше, след дългия ми тигел, за доброто ми дело. Знаци. Така съм, Алекс, цял живот. Цял. И сега. Говорим си със световете :)))). Мислиш, че винаги знам отговорите? Знам какво да правя? Не! Не е така. Но винаги знам, че не съм сама. :)))) Не съм сама. А това поне е нещо, за което човек да се държи, когато е сам. :)))) ***Ал, крайно фърча над ресора на сайта. Не знам докога ще ме търпят да нижа притчи. КУР - Keep Yourself Positive е къде- къде по на място. Утре не ме чакай преди вечерната наздравица, може и да надзърна, но ти си знай, че ще имам друг фокус. Създавам красиви спомени. Те тава ми е баш ресорът. :)))) Ф
ЦИТАТ:"нашия селски севлиевски район".Ама ние имаме произход от един географски район на България. Баща ми е от троянско..Двата края имат общо административна граница и през тях преминават едни и същи реки.Извини ме за незнанието и за да не се правя на по-умен какво е това "брахелподи".Че е нещо древно е ясно,доколкото си спомням от уроците по биология "поди" е нещо като крак, брахио го свързвам с брахиоцефал.Така ,че ми го разясни,ако не те затруднява.За Мулдашев съм чел малко, но съм попадал на интервюта с него на тема предишни цивилизации.Знам ,че офталмолог и майстор по бойни изкуства ,бродил по Памир.Ако не греша някога имаше една поредица от предавания по телевизията ,късно вечер в събота ,когато канеха Христо Нанев.Беше ми интересно, а ти гледала ли си ги.? Само не разбирам как може да допуснеш ,че се подигравам,просто не ги разбирам, звучи ми много имагинерно.Иска ми се да е вярно ,но вътрешен глас ми нашепваше ,че е невъзможно или просто ние не сме на това познавателно ниво, че да ги разбираме.Чакай да ти пусна нещо, което лично съм го видял , а с колежката с триъгълника го гледахме от към "Лъвов мост".Само цитирам,ако искаш и линк ще ти пратя: " В края на 1978 г. столицата на тогавашна комунистическа България е хвърлена в смут от прелитането на странни летателни апарати с невиждана форма. Тоталитарната върхушка усмирява с твърде неубедителна “астрономическа” версия в печата назряващата паника сред населението на едномилионния град, но ревниво премълчани показания на очевидци разкриват шокиращи детайли. На 29 декември повече от час над Плевен стояло неидентифицирано кръгло тяло. Малко по-късно НЛО е видяно да “зависва” и каца край плевенските села Бохот и Долни Дъбник. Ден по-късно, сякаш следвайки предначертано направление, аномални обекти осъмват над София. В ранната утрин на 30 декември българският уфолог и тогавашен редактор на списание “Отечество” Димитър Делян видял в небето над Витоша необичайно ярка и удължена по хоризонтала звезда. На път за работа той усетил различна от предпразничната възбуда в препълнените автобуси: “Цялата улица го видя – докато си обърнем главите, и то беше вече в другия край!”. В редакцията озадаченият Делян бил пресрещнат от задъхана редакторка, която споделила, че предната нощ над Копитото наблюдавала “две луни” с огромни размери. Фоторепортери обяснили, че не успели да заснемат профучалите ниско над покривите аномални обекти. По същото време завалели френетични обаждания, че странно кръжащо тяло с намаляващи размери и форма на топка за тенис все още се виждало от булевард “Дондуков” и от известното заведение “Попското” на площад “Света Неделя” (тогава “Ленин”). Хиляди очевидци започнали да се струпват в център на столицата, съзерцавайки отдалечаващото се в небесата като ярка звезда НЛО. Официозът “Работническо дело” излиза на следния ден със заглавие “В центъра на вниманието – Венера!”. В материала се отбелязва, че София била смутена от “небесна психоза” и че хиляди хора са наблюдавали “странно тяло с изменящ се блясък и цвят”. Развенчаващото обяснение, премълчаващо високоскоростните маневри на аерофантомите, гласяло, че това е най-близката до нас планета Венера, която всеки можел да наблюдава с малък телескоп от центъра на града. Вечерта на 31 декември Димитър Делян посрещнал Нова година със семейството на своя добър приятел и поет Димо Боляров, работещ като редактор в анимацията към Киноцентъра. Развълнуваният Боляров споделил, че предният ден отвел децата си на тържество в Киноцентъра, за да си получат подаръците от служебната елха. Закъснели за празника, но тогава Боляров съзрял ясно на височина 500 метра над улиците да сноват с голяма скорост светлосиви НЛО с дължина 5-6 м и форма на “пурички” или самолети без криле и опашки. Най-странното било, че не издавали звук и внезапно, достигайки определена точка, без завой се връщали обратно. Уфологът Делян е категоричен, че подобно нещо “никоя земна техника не може да направи”. По-късно Боляров нарисувал вретеновидните обекти, напомнящи тялото на реактивен самолет. Делян определя високоскоростните безкрили самолети като “модули”, а детайлно заснетото на 7 изображения огромно сферично тяло, чиято поява и отдалечаване наблюдавали хиляди софиянци – “кораб-майка”. Малко след инцидента той посетил уважаван астроном от Софийската обсерватория и го попитал директно: “Вижте, обещавам, че няма да пиша, но ми отговорете честно и с една дума, какво все пак бе това?”. Ученият отговорил натъртено: “НЛО!”. От 1967 г. насам в небето над София неведнъж е наблюдавано прелитането на неидентифицирани обекти с форма на топка, триъгълник или трапец и дори на приземяващ се парашут, но десантът на безкрилите самолети от 1978 г. е в челото на най-необяснимите и масово наблюдавани аерокосмически феномени в България. Дали тези летателни тела са с извънземен произход, творение на секретния разузнавателен проект на САЩ “Скайхук” или широкообхватна психоза, програмирана от експериментално психотронно въздействие? Отговорът е все още зад бариерата на политическата цензура и дезинформация. " Прегръщам те, пия кафе ,полегнал, а "центуриона" ме пита до кога ще се излежавам.Тази жена да няма двигател на базиран на студеният синтез. Гледаме заедно към звездите.Алекс
Ал, залепих си дънцето в леглото и пия трето кафе, щото второто ми го разляха, докато да го донесат :))) и отказвам да тръгна за някъде, докато не ми пишеш за добро утро! Целувка :))). Та, разбира се, че не сме единствени във Вселената, но пък надобряхме да ги изследваме по- примитивен начин и вече се пазят същественцата. Има си и психотропни и климатични оръжия, но и чинии има. ***За подигравката :)) ти сам го писа, глаголът беше този :)) и касаеше колежките ти. А освен Мулдашев, има нали знаеш едни от Малайзия, дето правят безкръвни операции. Мушкат ръцете и вадят тъмно, черно лепкаво нещо, преминавайки през материята на коремната стена. Лекуват рак. Но! Ако човекът не промени мисленето си, болестта се връща. Един вид, астралното тяло първо боледува и постепенно проблема навлиза в материята, дори да бъде отстранен оттам, ако астралното не си вдигне честотите, защитата, любов, прошка, знаем, нещата си вървят по уставния ред. Ал, време е :))) да сложа гаще и червило. Да пренеса цирка. И да охкаме и ахкаме колко е яко да има итало ренесанс изографисани ниши зад леглата и ром барок в баните. Май ще поогледаме за камери из стаите. Казвам ти, обстановката е баш кат да си снимам клипчета :)))). Прегръд и фър
Казват ,че още преди много години някогашният Съвети съюз имал сеизмично оръжие .По земното кълбо има точки от разломите, които са нещо като акупунктурни точки ,едва ли не.И ако в такава точка се активира примерно мегатонно ядрено оръжие на някаква голяма дълбочина, то по разлома се стига до друга точка,която е на хиляди километри и там се разлюлява земята.дали е вярно не знам.Ама някъде го четох като екзотика. За тази дупката в Царичина ,съм чувал "по мрежата една баба казала", че при запечатването с голямо количество железобетон присъствали военните аташета на Русия, САЩ и още от някои други държави.Колко е вярно не се наемам да споря, само споделям. И внимавай да не разлееш кафето.И аз го носих на центронионката,като внимавах да не се спъна в сумрака от предпазните съоръжения под формата на възглавници. Буба е потресена ,половината плаж от миналата есен до сега е отнесен,както каза "откраднали са ни плажа". Сетих се още ,че по време на Виетнамската война,американците със самолети разпръсвали на голяма височина сребърен йодит/ако не греша/, на около тези микро или даже нано частици се формират водни капчици,които след това се изваляват ,като целта мощните дъждове по време на мусоните да отнесат диги, да наводнят цялата инфраструктура, по- точно да я разрушат. Пак Алекс.Ама нищо не сподеряш,какво правиш ,какви ги вършиш на къде си тръгнала.На вилата??
Поздрави от пътя. Лява лента и сичко коз. Ф :)))) споделям: пишкаааахххххх :)))))
Пс. Тва с разломите - не става пиле, никога не мож да се предвиди отклоненията, големината на щетите, производните посоки и тн. Не се прави. Слушах такоф учЕн. Вероятността за грешка кат ѝ ръгнат на природата е много голяма. Ф
Ама душко ,аз не съм геофизик.Някога Съветският Съюз имаше няколко изследователски кораба ,като казвам кораби ,разбирай с размера на "Титаник".Въртяха се все из южните морета.На тях огромни параболични антени на горната палуба за връзка със спътници.Не знам дали бяха с атомни двигатели.Поддържаха непрекъсната спътникова връзка.Може да имат някакви карти на инфлексните точки.Това все пак не е снайпер, грешка с няколко стотен километра в радиуса не е от значение.Все пак се говори за разломи,които и без това са активни.Знаеш израза ,че когато в Япония пеперуда размаха крила ,в Европа започва да вали /или нещо такова/. Алекс
Мамин златен, ма ши бутнат и вулкани и чудо. Казвам ти, те мож да си имат идеята, ма ней предвидимо совсем и мани невинните дет ша заминат по трасето, ми мож и на некой от наште точки/инфраструк/ съоружения/алианс партнери да налетим. Тя идеята е ясна, ама е опасна. Ши стани кат катерицата в Ледена епоха. Ся! Чувай! Я сам у райот!!!! Дебрееее ! *тукапцовамнасръбски* басейн бъбрече, римски форум, вити стълбиша, гледка над ьелия залив, двор терасиран со капещи смокини и челяд костенуркиво као кибритче маненки. Барбекюто е ниска мароканска маса в средата кош за въглища, а комарите са дребни и хищни зверове, изедоха ми децата. Ма ний со куч сме пекани сушени гюдерии и ся само ши има вънка вътре, демек шезлонг- басейн. Начи у Слънчев бряг нема им стъпим повеке. Бехме у Лидл. Хванах ковид и секви мизо и хомосеректус гинии. Бургас го мернах отдалече, кат индустриална зона си беше и ся пак тъй. Инак страна чудо. Всичко е Тоскана. Красота, та да ти запей душата. По магистралата се заспива, то пек през тва стъкло без ув , ти казвам, та знае ли се. Много съм впечатлена от младеж с голф. На 140 съм и пазя 3 коли диатанция от предната. Никого не притеснявам. Колона сме. А тоя малкия, иде, лепва се и ми се ниже в лево у мантинелата А му видим мигача. Дебреее. Вфигам ръка под обратното огледало и му показвам. Палец и показалец за дистанция. После вадим три пръста за три коли дължина или както ще да ма разбира. И тоа сфанА. Спре се. Край. Муерто. Изостана и мина в средна лента чак. Бре! Умен младеж, не сам се надявал. Та, чеде, много е хубавко. Шси отживеем тука. Хладилника е фраш. Че тия ги заведеш у итал ресторант , един сиразбърква паста у калъпа пармезан, другия спори с келнерите , не моа , неам нерви. Под права линия виждам центр плаж. Имало рибен рест, имало коктейли, ай да е за утре. Ся се качвам горе, на КРЪГЛОТО ЛЕГЛООООУУУУ, така, събличам всичко, до прекрасна кожа и амфорови форми и деееба ку не се топна гола. Сами сме. На най високото. Над нас само смокините. Кучиту щастливо , та знае ли се. И що ма питаш къдя съм. Нал сичко си казвам, бре мамин златен. Ти май не ма четеш?! Хммм?! Дай целивка , че ако те почнааааааа, ши омръкне басейнчиту. :))) Ф
Айди, бре, душо! Кажи ми вече Наздраве! :)))) Капнах си. Ф
Браво моето момиче,кога успя да стигнеш до Тоскана.Покрай или през Триесте мина. Преди години моята Буба/това не е Центуриона/ , а дъщеря ни се беше учудила ,че шофьорите карали доста дисциплинирано, а италианото и отговорило, че като му бръкнеш на човек дълбоко в джоба,започва да спазва правилника.Тоскана доколкото знам е винарски край.През Падуа минахте ли,или го заобиколихте.Те двете с центуриона ,няколко пъти ходиха до Флоренция.Бяха я от института,в който беше е бяха командировали за три седмици в Рим в италианското Маркони,та влиза в базиликата свети Петър и аз е звъня.Тя забравила да изключи телефона, и се забързала.Не знам как е станало ,но и се закачило токчето в някаква дупчица на пода,хем бърза да изключи ,хем да не се просне.Та идва някакъв със сведен поглед,с хиляди извинения хваща обувката ,тя успяла да си измъкне крака, изважда я и пак с хиляди извинения и помага да я обуе. Ковнеш на 140 и не мърдаш от тях, не е като при нас онези фукльовци ,които притискат от отвсякъде.Какво пийваш-бяло или червено.Ал
Добро утро,Ал! Толкова различни звуци,птици,нощни врекала, че трудно се спа. То куч иска да разтика фауната от двора, то прибоя дъни, блъска. Еле, цялата къща беше будна в 04 да обменим лаф и после пак, нов опит. Денят е превъзходен. Пиша ти от висящо яйце, в което клатя кафето. Гледка. Морье. Ся, за вчера тоооо, малко съм в нарушенийце, щот след Пловдив и 160 си бех стабиляга, ма кво съм виновна, че средна лента оттам до Бургас е ролеркостерска. Изпбщо не си струва да си мъчиш пломбите. И още нещо : #вРусиясъм! Трябва да затварям, че подслушват линията! :)))Ф
При мен никой не подслушва.Така, че спокойно. Не знам защо ,но снощи нещо си пуснах Pink Floyd , е зачетох в едно книжле и така се отнесох към момчешките години, по точно казармените.Не знаех, че ще изпитам такава носталгия, но същевременно,нещо като философски размисли ,е малко хиперболизирам нещата
Оооо, ооООО, снощи и аз, Ал, се върнах към любимо старо занимание :))), навиците не умират! В момента има приятен бриз, който ми разрошва прическата, ако лежа по гръб. Много ме кефи, че тук дрехи не ми трябват! Разходих куч из терасирания двор само по сламена шапка :)))! Ще вляза ей сегичка за още дължинки и водни погалки. Хем забавяме темпото, на мисъл, на екшън, хем възприемам чрез сетивата всеки нов мирис и докосване и съм на ръба. Усещам се като кълбовидна мълния. А да видя косъм и ще изгорим! :))) Ф пс Тази нощ Луната ще ни побърка. Заради затъмнението, ще се оцветяла в червено. Откак дойдох тук имам дежа ву. Изобщо, #магическое.
Добре, че си зает, Алекс, скала моя, че в коментарите така са избухнали пезевенците му, че четеш и нямаш време да се изхилиш, шот идва следващото... :))))
А-а-а-а, не-е-е само по сламена шапка ,че ще напляскам дупето, я сложи нещо като халатче или плажна рокличка и бикинки.Няма разни пезевенци да те гледат и да точат лиги.Само по шапка ,как пък не.Нямам работа, а се размотавам.от време на време по нещо пращам към областта ,около Лариса.Съпругата ми не знам защо толкова е вълнува от лунното затъмнение..Та тя не е емоционална натура. И последно къде се подвизаваш. Ал
Лелеее, как заспах по очи на шезлонга на сянка. Вятърът като присвисти и ме обрули , та се разсъних. Чакай, миличък, да завъртя, да дремна и по гръб, че много е сладко. Ма, баш по обед песа пожела да въртим кръгчета и обследвахме околията. А един чер жребец, пасе си вързан на близката полянка, красавец ти казвам, страшно хармонично оформен, та ни надушва и се приближава, като да ни се радва. И мойта натам тегли. Все едно не се знаем колко обичам тоя мирис и да пипна гладък къс косъм. А за Луната , щом се вълнува жена ти, подготвяй си бункера, ней на добре тая работа :). Огромни плоски вълни, Ал, разбягали се зайчета по морето, писъци долитат от водни спортове сякаш. Още не съм слязла на плажа , за следобед го планирам тва. Между Бургаза :) и Варна съм, Ал. Чакай да не ми избяга съня. Да наместя облото в сгъвката на шезлонгчето, да завъртя личице настрани и хъррр. Никой не мож ма прибра веке! Не влазям! :)) Ф
Само веднъж като много малък сме били на почивка в Обзор.Несебър съм го разглеждал една есен ,когато бях на някаква конференция в Равда. На Слънчев бряг съм спал една нощ, когато трябваше да отида до кабелният завод за мостра на нов кабел, с който искахме да експериментираме.Лошото беше, че тогава аз съвсем млад, а ръководителя на секцията авантаджия и използва командировката ,за да прекара два дни при жена си и дъщеря си.Да де, ама аз съм сам ,и какво да правя на плажа ,на кого да оставя багажа ,та си взех автобуса и на Сарафово.Там попаднах на съпричастна земна стюардеса, разказах и че трябва да чакам шефа за последният полет ,а сега няма и шест часа.Но жената обеща на ми намери място в най-скорошният полет, което и направи , аз бях в къщи преди онзи капут да е отишъл на летището в Бургас. Тогава през лятото през един час имаше полети ,а билета беше 20 лв в една посока. Няколко пъти сме почивали в ученическите години на Отманли,това е местност на юг от Бургас и имаше малък затворен комплекс и два пъти в Китен.Като правило винаги на север от Варна
Пък ний, Ал, от Синеморец до Дуранкулак, май само в Ахелой не съм спирала за почивка. Цял живот приоритетите се сменят и от това да си сред див нощен живот, вървим през разни други удобства, или парични недоимъци, до варианта с airbnb самостоятелност. В Бяла ме даваше келеша дет пържеше миди на скала за сестра ми. В Обзор са двата ултра мега яки олинклузива Мирамар и СолЛуна, в които научих децата да плуват,докато мъж ми първом не идваше, а в други години си стоеше в стаята. За тези полети със самолет само слушахме от съседката, гл счет на Верила. Тогава не бяхме хич богати. Живеехме в кв Дървеница на 16 етаж и майка си умираше от ужас да не излезем сами на балкона. Излизахме, много ясно. Веднъж бяхме болни от магарешка кашлица и съседския сбор клявки реши, че ни трябва или да пием магарешко мляко или да ни качат на самолет. Много се радвахме за втората възможност, но уви, не ни качиха. Първото ми возене беше като омъжена и много се вълнувах. Тъкмо бях изгледала някакви серийки на нешънъл географик за причини за катастрофи и плямпах нон стоп, пляскайки с ръце. Един невъзпитан зад мен се обърна към мъжа ми да ме спрял, че не било възпитано да разказвам такива историйки :)))). Ама кат бяхме деца и на 16 етаж, а ний изкарвахме деня навън, веднъж катерех високата част на катерушки с напречни лостове, не тая дет ми позволяваха и като стигнах до хоризонталата, трябваше там да разкрача през две решетки, да се хвана с ръцете изотдолу и да си превъртя тялото да висне, обаче някой ме изпреварил от другия край и като се показах на върха ,ме изплаши. Директно се пуснах и полетях назад. Паднах по гръб. Тогава имаше тимурци , една кака ги събра, чувах , виждах , че опитват да ми помогнат, но нито можех да говоря, нито да дишам. Май младежи ме качиха у нас. Не дишах. Гледала съм с едни молещи очи и тва е. Татко дойде. Не знам как е успял, било ли му е време да се прибира. Лежа на диван и губя сили. Дошла е линейка. Сигур са се качили , не са могли нищо да сторят, следващо помня, че съм с него в линейката. От горда , по- горда, че ми се обръща такова уважително внимание. Много се беше уплашил. Никога не бях го виждала с такова лице. Свири оная ми линейка, подскача по пътя и по едно време така друсна, че подскочих от леглото. Щом се тръснах пак, нещо се отпуши. Вдишах като невидяла. Тогава на мига се оправих. Ся ако кажеш, че не съм една принцеска например Снежанка :))). Понякога се чудя дали слабия ми кръст е тази стара травма. Няма как да знам. Преди години ходех на водната аеробика при една, силова кака, докато станах толкова зле, не можех да се наведа до леглото за нощницата си. Много е важно да се редуват натоварванията, да са премерени сериите, да има разпускащи напречни, да се внимава за темпото и амплитудата. Сега, тва лято, на вилата, съм се справила отлично с треновете. Чуствам тая слаба брънка във веригата заякнала. А сега ще се прошетаме из региона, та те оставям да почиваш. Обаче тук имам голяямо джакузи вана и мога нощес да си пална свещи, да си приближа напитка и да се подлагам на водния натиск като ти пращам ендорфини по червената Луна :))). Ф
Има такава нещо. Майка ми е казвала, че когато съм бил болен от магарешка кашлица ме водила на барокамера във враждебна
Най хубавата част , Ал. Да си сваля плетената рокля. Да разкопчея сутиена. Изувам бикината и всичко се озовава на тръстов стол. Пристъпвам с равна кръчка към подводните широки стъпала на басейна и скоро водата ме е обгърнала , а аз се нося в ласките ѝ. Велико. Както и да се покажа из мокрото, по кожа, да си изляза кат една Венера по венерина и леко да се понеса през дворчето. Ве ли ко. Ф
АЛЕЕЕЕЕКСССССС, гледаш ли? В момента се случва. Сърпът все повече се изтънява и изчезва. На три пръста над морето е. Не е много червена. Даже хич. Ний сме къпани, строени, плющим панирани калмари. Не знаех, че кучето толкова ги обича :))). Докато пиша и ѝ зачезна горното острие. Хайде, намислям ти пожелание.
Гледах, ама луна не видях, че три блока блокираха панорамата .Жана ми все едно е някакъв астроном ,през пет минути излиза на терасата да гледа Луната ,но нищо не видя и разочарована цамбурна в леглото.Сутринта рано ,рано към шест отивам да правя кафе и да видя дали не ни е споходило щастието да са пуснали топлата вода- не бяха.Пак на терасата и Луната огромна ,но дали си внушавам, но май не беше пълен кръг. Чела ли си поредиците на Артър Кларк "Космическа одисея 2001", "КО 2061", май имаше и "Космическа одисея 3061" /ако не греша/ .И те под натискана двете ми жени бяха или долу наредени върху тогавашните пощенски кутии или в съседният магазин, който иска да си взема. Ами като слушам жени ,които не харесват фантастика. Я да те питам на Калиакра ходила ли си скоро.Някога под локатора имаше в една пещера превърната в ресторант.Сервираха филе от черноморска акула ,но това беше по време на тоталитаризма. Харесвах градините на двореца ,дано някой политико-бизнесмен-неолибералист не си го хареса ,че ще му е-е майката.Такива случаи в изобилие. Ставай поспаланке, да не си отишла да спиш, разходи се по мокрият пясък..Та като казах това ,когато бях млад ,почивната станция близо до брега ,детето има инструкции да не излиза без ,да се навежда през парапета ,а ние отиваме да дишаме йодни пари.Та на една вишка,сложил съм краката на някое стъпало и казвам на жена ми "брои" и почвам лицеви опори.Млад бях съсредоточил съм се, нищо не чувам,само шум в ушите и притворил очи,По едно време спирам и чувам гърлено "браво" на една двойка "гедерейци", съпругата ми казва със съскаш глас, "циркове ли ще правиш". Алекс
Добро утро, миличък ми Ал! Пих кафе горе, сега едно и долу до басейна :))). Ама много съм магнетична. Няма оправия, довлякоха ми се и в кръглата спалничка, в кръглата по витите стълби, право в кръглото легло. Еййй, тва заспиването си е тетрикс. Луната си стана цяла още снощи, към полунощ я снимах - сияйна и нахилена. Много хубавко беше тва затъмненийце. Някак се усети като да сме оставени сами на себе си. Чисто рацио. Нищо интуитивно. Сякаш нещата се опростиха, но и изостриха, като стоманено ножче. Просто и ясно, прав ръб :))). Гледах преди час как едно сиво перде се носеше над морето, да го доподпълва с бистра водица , но отиде на юг. Останахме вятъра, слънцето и аз :))). Дсже пиша трудно, че ми отблясва огледалото на морьето и ми заслепява стр полезрение. Днес ми се пий от сабахлям :))). Ще сляза до плажа, ма за малко вълноприбойни шамари по облото и коктейлче. Целувам те! Ф
Ох душичката ми ,да я ожали човек.С вълничките може шамарчета по дупенцето , но с други забранявам.Само да гледат , а ти да си високо морално облечена, не че не харесвам топлес.Другарче си и не искам да те деля с разни воайори. Как не си била по-голяма да ходим на симпозиуми или конференции в МДУ ,е имаше май две в "Добруджа" на Албена.Тези в Банско, през есента бяха скука ,а тогава и Банско беше само два хотела и нищо дискотечно, та не ми бяха на душа.Местното население беше задръстено и не беше изкушено от парите ,та гарантирана скука.Алекс
Нашите спят ,нищо не пишат.Отдавам команда "Официр влиза в спалното .Стани целият взвод" ,а от тяхна страна мълчание. Ще има строй се -преброй се. Там вчера и онзи ден много сърби ,а ви пращат една "Дачия Дъстър" цялата окичена с дрехи ,за да я пазят от слънцето. Алекс
Миличък ми, най- прескъпоценен! Разбира се, че само по златно- черен бански, никви дюшеш фандъци за местните зяпльовци. Така ми се присви чорката , кат да ми забраниш цицовеенето, така да ми се сви коремчето, че чак се разкрачих , без да искам. Ма много обичкам да съм най преценна за някого и чак мустаците му да са накъдрят от възмута, ако нещо шаввам. То е нечуто и невиждано, таково нещо да са случва! Никога! А, дачия дъстър ми беше любима, когат излезе, знам ли преди 10 год? Струваше 20к и веднага я поисках кат за Балкана. Мойо се изсмя, че такава сапунерка го било гад да гледа и никога нямало да ми купи. Снобар! Е да де, ма кат ма изжулят шубраци, трънаци и секви коловози и боя замине и сипко, нал няма да ми е жал,ако е баш сапунерка?! Баш таман ми се виждаше, ма карай. Брат ми е горе сега. Получавам наздравици по три пъти на ден. Съседа е на върха на щастието. Скарата е работила вълчи салати. Пие се здраво. Гащи или бански. А , да. Оня келеш намерил кравата, гуевъ! Слизал до опасаните градини. Алилуя. Оня път бил бичето. Ма живо и здраво! Баща ми звъня да даде новините. Оххх :))) Всичко е добре, когат завършва добре. Като си мих дупето тая сутрин, пиле и пипам, галя, казвам ти, по- нежна хлъзгава повърхност не си пипал. Сигур така е телцето на охлюва отдолу. Мисля си, че съм нон стоп готова. Възбудена. С един постоянен възел на гъдел под пъпчето. От въздуга ще да е. От смокините. От голотията ми. Охххх. Пак ми са присви. Айди, тръгваме надоле. До после
Ал, душо, видя как звездите ретроградни ни разделиха. Какво да се прави? Зависими сме. И да исках нещо важно да ти кажа- не можех. Ами как да ти разправя, че сичката ми плановичковчиност не ми стигна да си вземем пищимали :)) за плажа. И съм тръгнала по португалската рокличка от онуй ателие, дет платът е по- тънък от цигарена хартия, а цветовете пламтят кат жар- птица. И вея се аз, ама на брега не удържам, пуста страст ми окаменява крайниците и са сабличам, душо, до бански и право във водата. Па я посрещам с гърди, па се извъртам с ханш, па тичам да преваря идващите цунамита и да скачам в екстаз. И кво кат нямам после хавлия? Една дълга разходка по мокрия пясък и ша изсъхна. Обаче не! Спасителя не спи. В лазурната утрин, лястовичи песни и моя милост в безгласна еуфория- свирка! Пронизителна свирка ти казвам, то няма начин да не е за мене баш! Той ма сочи, аз не вярвам и се соча, верно ле? Той ма сочи да излазям, аз му вдигам пръсти и само се моля да не бяха по мускулна памет, от другите, в средата. Срам! Прибраха ме. ЧакА ме до колене да издрапам и там ми сочи, че може. Пишлемето му, ньедно. Ем бях в свободната зона. Ем до мене хора и те там. Начи, ако да бях сама, оттам, отивам баш под сянката му и питам той за кой са мисли? Знае ли изобщо на кого ша ми свирка?И ся кат звънна на Десантчика Алекс, ша му са прегорят и свирки, и шортички и червената фанелка! Кат иска да пази, да дойде да поддържа! Кво е тва нещо? Да държи банския, аз ша си скачам : напред- назад, нагоре- надолу. Той да стиска там ластика и да забива пети у песока. Ейййй, неразбран народ! Та така. Опитах преди години , невидима да съм, да се слея с множеството, да говоря без да ме чуват през две пресечки ..тц. Създателя не мъй замислял по тоя модел, друго е плюнал у калта и тва е. Се шсе набутам у очи. Се шма дъвчат. Аз затва пак съм гола. :))) Чакам та да ма напляскаш :)))) Ела, де!
Хайде, поспаливец, откога те чакам! Морето е тихо. Бризът си отиде с пълнолунието. Клатя кафето на висящ стол и се разсънвам. Днес каква беля да сторя? Ф
Добро утро, Фейче, мое. И аз като теб, но вече на стари години, съм имал няколко преживявания със загуба на въздух. Топла лятна нощ. Взимам душ и излизам на терасата да простра хавлията – да съхне навън, а не в банята, където е влага, че иначе сутринта съпругата ще ме гони да я пере. Тя много мрази хавлии да се използват по два пъти. Стъпвам на плочките, а тя окачила блузки, които не е центрофугирала. От тях капе омекотител, който се оказва идеален за пързалка. Както съм по боксерки – директно се просвам по гръб. Главата ми минава на 3–4 сантиметра от ниския остър перваз. Ако си бях ударил тилът, нямаше да има кой да разправя историята – щеше да изтече сиво-бяла субстанция и край. Лежа по гръб, не мога да дишам, започва да ми притъмнява. Не мърдам. Времето ми се видя безкрайно. По едно време идва Центурката и ме „успокоява“:" А, лежиш си", и си връткаш задника… Някак допълзях по корем през прага, полежах в хола и после се довлякох до леглото. След 3–4 седмици съпругата ме заведе при нейна позната – началничка на рентгеновото отделение. Отидохме в неделя, за да няма навалица, и естествено плащането беше кеш. Първо прегледаха жена ми, а после, понеже бях там, и мен. Хубав рентген на „Дженерал Електрик“. Накланяха ме в различни положения и какво се оказа – четири пукнати ребра, които вече започнали да зарастват, и два спукани прешлена. И това не е единственото. Пак по вина на „Центу“. Ранна зимна утрин – тръгваме към колата, а аз нося плик с боклук. Хвърлям го и на връщане, вървейки по заледения неравен тротоар, отново се просвам по гръб. Само че този път остатъчните рефлекси от джудото сработиха – паднах без травми, само резилът остана. А тротоарът – като макадам: следи от колички, дупки от токчета, отпечатъци от обувки – всякакви няма и една квадратна педя равно място. И докато аз се чудя как съм още цял, доктор Богданов (светла му памет), един от основателите на джудото у нас, ме похвали: – Алекс, образцово джудо-падане! А аз си мисля: „Какво образцово? Щях да се разглобя! Нито загрял, нито готов…“ А отстрани „шефката“ сипе наставления и сарказъм. Съчувствие – никакво. А после ми обяснява как хората се смеели. Да, бе, ще ми се смеят… то студено, всеки гледа да иде на работа, не да виси по прозорците. Ал
А -а-а-а, не така .Станал съм в 6 без15 с надежда топлата вода да е "дошла".Има нещо като леко затоплена студена.Направих кафе, занесох на Центуриона ,която ме погледна леко накриво, защо не спя .След това четох, слушах глупости по телевизията ,но като фон,закусвах, позатопли се водата ,къпах се ,какво щастие ,че не е от тенджера ,коригирах написаното, защото бързах ,пуснах ти го и веднага пиша теб.Така ,де -няма да се развяваш по голо тупе ,че там воайори и други перверзници дал бог.Няма да ги предизвикваш,ще се държиш на "положение" ,ти си умна ,културна ,жена.Те не оценяват защото нямат необходимото оборудване в черепната кутия. Пиши си с мен.Алекс
Ах, мой Ал! Как ми пърха сърчицето като отброи повечко коментари от оставените от мен! Френетически пръстът ми скрилва ли скрилва, да зърне твоята дума, нежно погалване, манната, капеща над пустинята ми. Преданий мой, половина на царството ми, така да ми се стъмни преди малко, призля ми като на бременна! От мириса на току що извиращо мока кафе от насипно мляно от центъра. Бре! Вярно, че като изчетох инцеста за възрастни слава на небесата, че и гейски, оооо, как хубавичко се умих на насочения душ като риба чук, как си играх със струята, как се запари банята, аз все не свършвах и не свършвах, че беше малко слабодебитна струята, но в главата ми , срам ме е да кажа, каква история се извъртя,с какви думички, та накрая като заклатих гъзеца в имитиращи мъжки движения и освободих! Алилуя! Ма явно мий паднала кръвната захар и в кухнята, докат беля и залагам огромен гювеч да са пиче :), се замотах! Рекох си, я да лопна фурничката пълна и да изведа песа , ей тук отпред , да са прошетам, още съм по прилепнала пепел от рози, без нищо отдолу, разбирай зърна и цици поздравяват за добър ден, а отзад ша плеснеш и нема разбереш разликата за до голо. Вървим ний, не шеш ли, задава се на юруш един ентусиаст. Бял мерцедес ме преследва в живота! Юрна баира за добрутру и ей го зави по нас, де само и единствено мож да е съседа от горната вила. Чувах го га е надънил радио. Не на фолк, слава на Нептуна! Пътя е тесен. Бутам песа в треволяка и го предпазвам от опасността со задник. Минава колата. Гледаме се. Виждам 67-69 г , едро телосложение към 120 кг, плоско лице, бяла коса, мимика не е минавала от световното през 94та. Той също гледа, знае откъде съм, знае коя съм, я се чувам целодневно, особено гат се отпускам у водата на басейна за първо влизане. Гледаме се кат в индийски сериал. Ся го чакам да мине за чаша олио. :)))) Та милипък ми , Ал, много мий жално, че така си си търпял толкова време за спукани прешлени. Центи е велика, ма все пак не мога да ѝ сърдя. Щот ако те беше разглезвала, ожалвала, обгрижвала, щеш да се извратиш, мой скъпоценен. Аз тъй имам много лош навик. Ем духовно развращавам. Да са отпускат хората, вместо да стиснат зъби кат в болид на завоя. Пък и гат дам пари за доволство и благодарност, да са почерпят, тоз или онз и знаеш ли, хората бързо го вземат за мярка, за даденост, ревизират си цените и изобщо развращават се. Тва да си доволен и да надплатиш на учител, е лошо. Кажи блсга дума и толкоз. Охххх, опекох се докат ти пиша. Ай да са разплувам вечи , че от коги съм се наканила и ма занимават. Гост ша идва. Па нема спи. Па ша спи. Бе 15 мин кеф ти ги дава, съветвам, ма нейсе....Айди. Да цункаш Центи. Мене....ша ма ручат комарити. Ф
Ал, относно съчуствието vs спортния хъс, ти препоръчвам да изгледаш отново Rush. Тояяяяя филммммм, така да ми е бръкналллл. Има си натуралистични сцени, заради които после ме хокаха приятелки, с които го гледахме. Обаче има думи и сцени, които ме държат права сякаш са ми жив костен скелет. Ф
Спрял съм. Никакво дупе, никакво пошляпване. Не те заслужават, Ал
Егати пръстите, а не са ми дебели, а натикам по две букви Та се разбрахме за пошляпването. Сега внимателно в морето Никакви спасители
Следобяд ще слезем до плажа. Сега разплувам. Пък попека облото. Пък се завъртя с бели гърди под небето. Чета. Short stories with a twist ending. И твойта огърлица на Мопи е тук. Преди малко Джек Лондон разправяше за едно дете ескимос и находчивостта му. Няма по ония времена хуманно отношение към животните. Но ней хуманно и за хората по ония ледове. Пари ми кожляка, търпя и чета за полярната мечка дет изяла ледени топки с костни игли...Добре, че е водата да ма връща към позитивизъм. Иначе кой как му е лесно туиства къмто тъжност. Или оправдание на лошия. Бееее, яяяЯЯ. А казах ли ти за белия еднорог? Обоже! През двор, надолу по улицата, са вързали да пасе, а той до оградата, един бял еднорог. Галих го по муцунката. Благородна работа. И как пръхти! Гърбето ми настръхва! През пътя е поляната с черния красавец. Той хем е любопитен, хем наостря нервно ушите назад зарад мойта руса дружка. Тааа, нека превали следобеда, ще слезем към северната част, ще седим до късно и тъмно, алкохолно и забвенийско, ледено и коктейлно, майтапчийско и разгулно. Такоф ми е планот. ***Много мий хубавичко да ми забранясваш нещица...ма вярно ти казвам, прищъпва ми се бродът на реката, ми са прищъпва :))). Да са усети как се тропне воля по масата. Па да ми се скине телцето , да си цункам сал коленцата....:)))) Ухххх :)))
Може съвременният българин да не се е качвал на кон, но някак дълбоко в него има една особена ,като ,че ли генетична обусловена връзка с коня. Бели коне нещо не харесвам,въпреки, че в разните приказки ,разни принцове и принцеси все бели коне яздят.Харесвам черни или дорести.Има еди разказ от Йовков "Белият ескадрон", не е нещо особено ,ама кой съм аз да съдя, но разказа ме вълнува. Не си спомням кой от мастите историци, не казвам археолози, веднъж обясняваше за битката при върбишкият проход.Та той казваше, че някакъв отряд от млади жени избил близката свита от педерсти на Никифор,че жени му отрязали главата.Застъпваше едно анти неолиберално и еврогейско виждане ,че тогава жените ненавиждали педерастите ,защо в тяхно лице виждали конкуренция за мъжката любов. Нещо не ми се вижда точно така, че кой нормален мъж ,ще предпочете педераст ,пред нормална ,топла жена.Няма и не може да има такова нещо. Генетично е заложено в мъжът да харесва ,обича и да пази жените. Ал
Не е от мен."Не си вземайте миеща мечка в къщи! Аз се набутах -една чиния не ще да измие гадината! Алекс
И никой да не те пипапа по гъзенцето. Забранявам
Миличък ми той, връща се назад, чета вчерашните ми хрумки :))), как ме затрогваш само! Разплувках аз, тепсийка, мазна ,гладка и приятно хладка е морьето. А снощи, не че пия, ама нА, сабале пак световъртежи. Казвам ти, ней за мени тва, цоцкането на коктейлченца. Бутат ми малкия мозък накриво и край , не вдявам иглата. Та, слушам, адмирале, никой няма право да пипа :))). Даже да не съм голообла, тва деее, голословна, вееднага се прикривам във водата. У тепсийката му ньедна, бистра, льовълниста на места, шумна и въздишаща, плюваща пяна, всмукваща и подмолна, оххххх :)))
Алекс, тук ми кацна едно пиленце и взе да ми пее как от три дни не можеш да изтрезнееш и някакви каки също не си нацелвали обувките, камо ли да се задържат на тях. Разправя, че си подкарал морски дарове за афродизиак и мазност, да мушкаш повече градуси. Ся, да му откина ли главата или да чакам да си влезеш у форма, па тогава да си пишем пак? :))) Ф
Душицо скъпа, ама какви ги пишеш, та аз не пия.е, вярно изпивам някъде около 150-170 мл совиньон блан.Има едно магазинче и от там си го вземам..Та като каза напиване се сетих, за онзи случай със съпругата ми на морето.Разказвал съм ти за него ,но това беше преди много години ,бяхме млади ,детето малко. По принцип тя носеше доста, но никога не и прекаляваше, но тогава след две-или три водки ,реше, че много й харесва бутилката на един ликьор"Ориентал меланж".В началото нямаше никакъв проблем, прибрахме се в стаята, а дъщеря ни малка ,уморена от дим и шум в дискотеката, заспа за нула време.Терена чист ,та решихме едно сексче да си спретнем.Тя е тиха, но във върховите минути така притиска,че направо ми пращят костите, изглежда ,че това е характерно за много жени. Да де ама ние не достигнахме до такъв момент ,защо този път беше обратното ,избутаме като щангист при изхвърляне и със скок се отзова в тоалетната ,където чуха звуците на "драйфането".След това пак миене ,пак освежаване ,и пак в леглото.За ебане не ще и да чуе ,щом затворела очи леглото се премятало все едно заедно с него прави салто с изпънати крака.Е, имаше още някое и друго тичане до банята .Ами три водки със сладък ликьор, то е ясно какъв ще е резултата.Разбира се аз бях виновен. Ама тази Кобилкина ,какво е чак такова гуро ,че я слушат някои жени. Колко до мен, може да се каже, че почти не пия.Даже и това ми беше вменено като недостатък от една колежка, че не пия ,за да използвам момента. Е, тогава такива като Кобилкана нямаше ,но в службата секс анализатори дал бог. Алекс
Днешното Таро дава партньорство, брак, годеж. Вчера гледах смешно видео как двама души във връзка спорят. Тя настоява, че са в relationship, a ,той, че иска partnership, като визираха абсолютно идентични описания и очаквания към такива отношения. Но изглежда, че в сегашното ни време, мъжът се плаши от изискванията и термина партнър го успокоява в повече равноправие, солидарност в труд и материално вложение. Докато за рилейшън предполага, че му се налага да е забавен, да кавалерства, да обезпечава и да се състезава с конкуренция. Другото му е някак подпечатано и подсигурено. Същото е като с "курва". Дали се очаква по стари стандарти, жената да не дава, да не иска, да е статична, да отказва орал и анал? Затова ли великият фетиш е "ште еба кат курва ма мастийо" ? Най после удоволствие от сексо? Че имало дупки и да се ползват? Че насладата е обща? Демек ако се наслаждава вдлъбнатото да е запълнено от изпъкналото е разпоретина, щот не би следвало да се наслаждава, а да я е гнус и срам. Такива ми ти плажни размисли, Ал, нищо сериозно. И без тва шма читеш утре по туй време,знаем защо :)))). Морето пак е с шест реда цунамита и малкия келеш с червена фанела ми свири по нервите. Ши стават кълбета, Ал.
Ал, какъв късмет! Преместих се. Стигам друг спасит пункт, човека 50г, едър, тежък, съвсем друга работа , веднага "здрасти" и аз питам дали ша ми свири? Да вляза да ми бие по дупето? А той " Кое дупе? Я да видя" Аз въртя и приближавам "Тва" , той "Ааа, може , може и до гърди до може, влизай си, ей тука до мене" . :)))) До ся лових вълните с дупе. Гледам, застоппорявам краката, посрещам удара,въртя, усуквам, тичам по брега къдет шсе дигне най много. Излизам, а той ми маха пак да влизам и докат се разправяме Бааам, такъв шамар отнесох от една вълна, че горнището ми отлетя в подмишницата. Голям смях. Та ся легнах да почина и го гледам че са вурти и събира смелост да дойде. :)))) Айди, последните клюки в лайв :)))
Ама какъв спасител, какви вълнички, какви сценки му разиграваш, какви шамарчета по дупенцето ,пък били те и от вълничките, а онзи кокори очички като рак на бързей. Няма да му размахваш сутиени като тореадор плащ пред бик.Прибирай се тук да си ми под ръка.Бил стабилен-всички сме стабилни.Тази игра не е от вчера ,разиграва се по морето от 60-70 години /предполагам от както се построиха курортните комплекси//. Той не я е открил играта -едни се правят на скромни и стеснителни, говорят мило, други са по-първични ,на принципа -чукай на всяка врата все някоя ще ти отворят. А ти хапваш, вземаш душ и с книжка в леглото да си почиваш, а не по плажа разни пезевенци да точат лиги.Колко по -добре беше ,когато беше на вилата ,тихо спокойно, а не разни гларусчета. А
Тук малко преваля ,ама то смехотворно.Циганките мокрят толкова когато мият улиците, поне не грее слънце. А
Алченцето ми, миличкото ми! Ся кафенце глътвам, барем отдъхна душо! Голям плаж! Голям ти казвам. Ма то от червени флагове и фанели ми писна на уя, бе мило. Така кат забодох пети към по- тежкия пост, виж как разбран излезе човека. Човек , човек, къмто 12 ти месец бременост кара, ама жив, пъргав,схватлив, па и ръцете му да теглят пулни рибарски мрежи създадени, да теглят, дърпат, теглят...Та, виж как си отиграх. Ма кат такова съм, значи. Детенце. Коги под масата нещо си чопля и тихичко си нареждам, коги ша рипкам и шса хиля на всеки сблъсък с "Висяшитва,видялиговидялиго" :)))). Па кат ми пекне тва слънце, кат гу фърлим горнище , па си заврем долнище у цепката, па си спасителстваме кат едни мич и пам сме. Аз шот нъли развалих дисциплината по плажа и ся секой се навре а пикай , или па да се гмури под вълните и требва да пазим. Инак аз му казах " Искам да ми бие по ду пе то". Стоя на самия бряг не до коляно, не нататък . Шот влезеш ли, не те бие по важното , а по муцуната. Изгорех, мило мое Алче. Ма и се уморих. Тва докат си засърба обратно пяната , така яко дърпа. А аз тичам! Пострани. Да хвана епогея на идващата. Ся седя горе на хълма, на patio (кажи ми теа на бг как е, щот не е двор, не е веранда, не е площад, не е вестибюл) пия кафа, гола голеничка, червена върху бронза, коса мокра, ареоли много бледо кафяви, лате, зърна таупе, сфинктер ала розов, ма кат се подръпне да се разкрои, седя си значи такава цветна и си мисля "Да ми падне Алчо, да сме на море, да се умори детето и да заспи,...никкви водки няма да съм пила, никви кюраса, ма ти си ми и опиата, бе рожбе, и мумиото, и кофеина! Само ма погледни с тва изтеглено топло око, само ми отрази слънцето странично на кос ъгъл 35° да видя белезите от акне и потич, потич, размаааааазззззз, шма намериш на пода! Ф
И искам да отбележиш, душо, колко метър минах на идване със средната скорост. Споко, в събота си идвам. *Пак при тебе ке кАаАцнем* Ф
Ал, не бях чела O.Henry досега. В тези кратки разкази с неочакван край той ми става любим измежди авторите. Толкова красиви думи и извъртания на словосъчетанията! Сега четох разказа му "След двайсет години". Мнооого яко. Ма супер яко! Ма адски! Чуй "The policeman on the beat moved up the avenue impressively. The impressiveness :) was habitual :) and not for show, for spectators were few :). " А посланието, Ал, посланието е върховническо!
Я, сега да те зафана,та по голото дупе шамарчета-а горе, а долу. Харесвам светлокафяви ареоли.Топлес мож, а голишарковка -никак.Та навремето съм ти казвал,че съпругата ми се печеше така нареченото "топлес".Но тогава немаше прашки, а банските бяха тип танга-това е предходният на прашките модел.Тя има едри гърди, най -харесвах един вишнев бански "Триумф", нямат подплънки,нямат онези широка лента от чашките към гърба за закопчаване, а нещо като тесни шнурчета едното се завързва на врата ,а другото на гърба.Същото е и долнището такива шнурчУта свързват предният и задният триъгълник.Този ми беше любимият, но имаше един черен ,а по него някакви футористични шарки в доста наситени цветове електрик, жълто ,наситено червено.Онзи светлосиният нещо не го харесвах-безличен и ной със шарки.Е, когато и съседите бяха до нас и на съседката хвърлях по едно око, ей така за разнообразие ,да я обидя жената,ама дискретно,че моята гледа и не й харесва ,ама хич.Унгарките бяха свежарки, ама и там лошо ,че си играят с детето ,по голи цици,но го и пазят-пак лошо, все съм гледал да мързелувам и чужди млади жени да си играят с дъщеря ни.Ами няма да мижа и да ходя със затворени очи по плажа, ами ако се спъна та падна върху някоя чужденка ,то какъв международен скандал ще стане ,а тогава беше соц, мож и "вражеска" провокация да стане. В италианско съм виждал и хубави гледки, но съм виждал и сеньори ,които са били момиченца по времето на Мусолини.Е, това беше преди доста години. Не съм образцов ,но раншко занесох на съпругата кафе в леглото и то е лате,а моето чисто.Пробвам нови вкусови формати, "новата моя моята" смеска с добавено "Лаваца густо"-държа го във вакумен буркан -знаеш ги със сините стъклени капаци . Не е лошо, ама и аз не съм претенциозен за храната. Ти да се държиш прилично , никакви маже ,само скромно събиране на слънчеви лъчи. И редовно да ме осведомяваш, че да те държа под контрол-никакви слободии.Алекс
"Да вляза да ми бие по дупето? А той " Кое дупе? Я да видя" - човекът е имал пред вид кой от петдесетте мазни гъза, натрупани един върху друг и оформили планината от сланина, която влачиш зад теб.
:)))))Слушам, Адмирале! Изпъната по нощничка, на разходка над баира с кучиту, отдавам почест и феромони на щаба! Какви сънища сънувах само! Може би беше ти! Някой ме държеше изкъсо. Не го виждах. Определяше какво да обличам. И щеше да се върне всеки момент. Помагах на привтели, но имах малко оставащо време и бързах. Ако не бях готова за моя човек, по неговите указания, лошо. Много лошо :))). Събуждам се и усещам ръцете си кръстосани да ми тежат на лицето. Сякаш се пазя от слънце. Така правя , когато не искам виждам, че няма никой, когато усещам и знам, че има. И малко ме е срам от това, което ми прави :))). Ще ти издам тайна. Казвала съм го, може би, но сега е удостоверено и от друг. Нощем, в полусън или сън, абсолютно несъзнателно си вдигам крака във въздуха и си захващам в ръката интимничкото. Защипвам я. Много силно. Докато изпука. И я държа там, за да натиска. Притиска. Мачка. Да е там. Обаче, сега се оказа,че ако се отпусна и го направя, всеки който е наоколо ме вижда така. Да размахвам стъпало, да посягам към цепката и да скривам дланта си там! Е може ли , питам аз? Може ли сега и тва ново притеснение? Човек се смущава да си пръцне. А сега и дали ще заспи и ще се побара! :)))(((())))) охнемога Отивам да извъртя втора. Още ми са пий. Морето тихо. Лек разреден наниз облачета на хоризонта. Завити в памук небе. А,еро. Чувам ситнежа пи смокините. И басейна се накъдри. Закапа. Таман положих изгоряло дънце. Та, скъпи мой, няма защо да държиш гарда вдигнат. Днес го пишем дъждовен и край. Имах една плаваща уговорка за среща тук,с потребител, но да е жив и здрав, много щастие и любов му желая, все по- хубаво да му става, размина се. Знаеш! Прррросто знаеш. Ассамнереална. И говоря само в главата ти. :))))) Целувам те. И те възсядам. И те яздя. И те целувам. И ти бягам. В басейна. Смея се. Хвани ме, де.
Душко моя ,аз може някога да четях всякаква фантастика ,но не губя връзка с реалността.Да не съм в реалността на ,"Нощем с белите коне" на Павел Вежинов. Придържам се към сентенцията на Рене Декарт -"„Мисля, следователно съществувам!".Все още не съм минал в имагинерното измерение ,но това е въпрос на време.За сега предпочитам да си пиша /говоря/ с теб ,умната ,начетена ,културна , забавна ,опрощаваща жена. По широката ти култура знам ,че не си на тринадесет години ,защото само преди двадесет минути слушах репортаж за педофилите.Егати гнусните същества. Веднъж паркираме колата по в страни от нас, защото нямаше място и вървим през една сравнително голяма детска площадка и гледаме със съпругата ми момичета ,от нашият вход и от съседният нещо си говорят ,познава ме ги ,а до тях някакъв почти на моите години,нещо им говори, досажда им.Питам едно момиченце Галя ,тя е някъде към 13-14 години ,дали познава този човек, а тя ми обяснява как си говори и той поискал да седне при тях и да говори.Казах му да се разкара, от децата и тогава направи грешката да се изрепчи.Не ми остави избор -набих му една глава и два ъперкъта ,сгъна се ,ритнах го и той се завлече на някъде. Не беше възпитателно пред очите на момичетата ,но им обясних ,че има такива гадове и те трябва ги избягват.Да си говорят с момчета на тяхната възраст и отговора ме смая .Момчетата били тъпи, само се фукали с една дума доста негативни. Като се прибрахме се замислих, ами аз сигурно съм бил тъп в очите на Клара, Мая ,на Славка ,с която ходихме на Алианса.Въпреки ,че бях отличник, но никога ,ама никога пълен още тогава подозирах ,че момичетата са доста по напред с "Нещата от живота"-както е заглавието на един филм с Мишел Пиколи. Но пък ние от нашата момчешка махала сигурно сме били жалки в очите на момичетата.Харесваш я, а не знаеш защо я харесваш ,искаш да я пипнеш, а не знаеш как ще реагира -сигурно за учителките сме били голям купон.Е, имаше някои момчета по-надскочили нас "сивотата".Алекс
Ох, знаех си аз, защо толкова силно ме привличаш. Защото, Ал, ти виждаш. Забелязваш. Правиш връзка между детайлите. Предвиждаш бъдещето. Даваш, преди да ти поискат. Знаеш, преди да се увериш. Вярваш, преди да имаш доказателства. И най- важното, всичко, което правиш е от любов! И си готов в името на тази любов, да платиш всякакво отхвърляне, обида, неразбиране или глоба, но ще си със спокойната съвест, че си бил на правилното място и правилното време с правилните действия. Като ученичка, гимназистка, много се ядосвах, че съм някак твърде добродушна. Никак не ми имаха респект като дежурех на стълбището в междучасието. Но пък също като теб, още оттогава, забелязвах как някое дете гледа към сандвича на друго и очите му са тъжни. И вадех закуската си да му я дам. Или пък виждах как някой върви и не вижда захлопващата се към него врата. Милион пъти са това, до деня днешен. То е като да си полицая от оня разказ на ОХенри, който нощем патрулира и проверява врстите на тъмните магазини и офиси. Ходи бавно, но с твърда и решителна крачка, като отвреме- навреме завърта глава да проследи безистени и тъмни преки. Като един стопанин е. Който проверява къщата преди лягане, дали е заключено, загасено и наред. Работата е там, че когато полицаят, обичащ града си, се среща с най- добрият си приятел, след двайсет години, вместо да се прегърнат и забавляват, той изпълнява дълга си. По сърце и по съвест. Защото най- добрият му приятел е смел, находчив, рискуващ и истински решен да успее. Заминал сам, търсил късмета си, е възмъжал и забогатял чрез битки. Чрез безскрупулност, изкована сред други безскрупулни и хищни за злато. В неговата игра е нямало правила. Освен това да оцелееш и заграбиш. В играта на полицая цари законът и редът. Когато се срещнат , вече мъже, установени, кое ще надделее? Дали виждаме греховете у приятелите си? Дали сме толкова наблюдателни за малките знаци? Дали предвиждаме добре? Дали само им вярваме, сляпо и безотговорно? Ти , Ал , си нещо, на което мога да разчитам. Преценка, на която да стъпя като самата База. Литосфера. Тектон. Но ако не съм те чула и трябва да се догаждам, да предполагам, да екстраполирам, да екстрахирам подмолни и подпушени застояли миризми от мрачни мазета, със сигурност, Ал, бих слезнала с готовността на стрелям на месо. Не бих чакала дълго да видя кой там се разхожда? Чий интерес е завлечен в тъмнината , без да дава признаци да е жертва, а напротив, подмамва ме, очаква и излъчва в наслада от капана си? Дали бих се доверила, че мълчиш, защото знаеш или защото не си тук? Когато си със вързани очи като мен, е глупаво да се доверяваш на всеки, за всичко, наивно разчитайки, че реалността ще се самопочисти. Всеки на местопръстъплението е потенциален извършител. Само не ти. Но всеки друг, да.*** Отплеснах се. Тук малко се притуля и ръми напоително. Седим зад колоните и се кефим на гледка и аромати. ***Виждаш ли, има хора, които трябва да си видял! Просто трябва! Да сканираш ъгъла,под който излиза светлият лъч от очите им. Да видиш как те отразяват! Чак тогава, единствено тогава, можеш да дадеш профил. Не е нужен и кръстосан разпит, не. Само няколко мига очи в очи. Дали този, който ме подмамва в мазето иска умни игри? Или да бъде хванат и наказан? Това го пише само в очите му. И ако не си ми кимнал, аз ще сляза, с вдигнат мерник, а не поли :)))).
Ал, моля те, позволѝ ми да вляза по кожа в басейнчето. Под тежките облаци. В тишината на далечен воден скутер. И птичи песни. Моля те. Никой няма да види. Само ще си представям, че хладните милвания по тялото ми са твоите ръце, изтръпнали от ръба на бюрото. И като се кача горе, в джакузито в банята, с гледка над зеленините, ще те сложа пред мен, ще свия колене към себе си и ще чакам да ме галиш. Разтваряш. Изучаваш. Ще виждам протегната ти ръка, само нея и неясен силует за тялото ти, докато горещата струя ме възпламени, а нежната ми плът поаленее предупредително. Вода. Навсякъде е. Върху мъховете на листата. По матраците на шезлонзите. По косата ми след брането на смокини и душове от огънати клони. Водата е пред мен, като оловно море, тихо и ситно надиплено, с блуждаещи лодки тук таме. Водата е като капчица на носа ми, като сърбеж между краката от тихи сълзи неизпити :)))). Дали бих била щастлива любовница за Някой, Друг, Мистър, Случаен, или само за един е създадена моята химия, Ал? А за други е отрова?! :))) Аз знам отговора. Когато изследваш сенките, не светиш лампи. Когато търсиш невидимото, движиш из twilight. Там е моето място, Ал. Докато мисля, ще съм в сивотата :))). Когато само ще чуствам, е все едно къде съм. Важното е, че ще съм заклещила в мен, до мен, над мен, пред мен, този, с когото ще чустваме заедно. Дотогава, шшшшштттттт :)))), събличам се през глава, пришляпвам няколко крачки до първото подводно стъпало и се отдавам . На теб. На водата. На тишината в тих дъждовен ден. Ф
Ми тооооо, пиле, като знаем, че мълчанието е съгласие и като се знаем, пък и докладна давам на кръгъл час, таааа, ами такованка :))), готова съм. Чак ми сей засукал мустака от сладката сметанка. Образно казано. Разплувах си 20'с минутки, ощавих си чуствителното, но трябваше пак да послушам Влад и периодически се отпусках, за да мога да свърша, шот на стегнато не щеше, та отпусках, отпусках и айййййдееееееее, нахилена и по халат, ай сипах си задушени чушки с лучец и сиренце, па му апнах на патиото, макар светлината да ми свива хубавите смарагди :)))), настоятелно си тежа на столчето, че и книжка си приготвих, че и мътя мисла за нова кафеварка. Много мий доволно, Ал. Добра работа посвършихме. Мой си и преди да съм твоя! Да са знай! :))))
Fairy, нищо не виждам ,аз съм емоционален пън и недосетливец, все едно съм със завързани очи,като игра на сляпа баба.Fairy, може да съм всякакъв, но жена никога не бих ударил, но тава не пречи те още от малък да посягат да ме удрят, а аз всичко обръщам на смях.Момичето с триъгълника ,дали от наблюдения ,дали загрижена нещо за мен ми е казвала,нещо от сорта,/все пак не мога да цитирам нещо от преди години./ "Ти си добър и много наивен, вярваш много на жените, а те не са това ,което ти си мислиш."Даже не знам защо го каза. При споделянията с теб , си говорим на всякакви теми ,извъждам някакви незначителни и безинтересни споменчета, вече погледнати под друг ъгъл. Много си искрена и не съдеща събеседник си.Знаеш, че не мога да пиша като теб, интересно и забавно,но ме приемаш такъв какъвто съм ,а аз съм обикновен човек. Едно момиче, /споменавал съм ти за нея/,слабичка ,кльощава и на бригадата в Бакьово не може да си изпълни нормата. Не е болка за умиран, та й казвам да си намери някакво място под дърво ,а аз ще изкарам и нейната и моята норма. Не е нещо ,което ще ме затрудни ,а тя саркастично подмята "Ей, любовта голяма сила дава", визираше латвийското момиче.По време на следването е идвала десетки пъти у нас по най-различни поводи, -протоколи, проекти, лекции,даже дипломните ни работи бяха ,две половини на едно цяло. Чели сме лекции, правили сме си кафета ,гювечета, "принцеси". Изпращал съм я до тях ,но никога не съм я докоснал с пръст-честно. Та затова бях много изненадан ,когато вече станах научен сътрудник, една колежка веднъж ме пита ,какви са ми отношенията нея. Отговарям ,че се много приятелски повече от пет години, а тя отговаря, нещо от сорта-"Е, твоята приятелка така те издокара пред зам директора.Те просто не знаеха ,че съм там, зад шкафовете и ги чувам." .Направо не повярвах на ушите си. когато го споделих със съпругата си ,тя направи коментар, че то от самолет се виждало ,че била влюбена в мен.Дрън-дрън-влюбена в мен ,как пък не. Ценях е като приятелче ,за лекции ,за бридж, но не за секс.Алекс
Как по кожа ,а? Я се си сложи бански, разни пезевенци да се дървят.Забранявам.Бъди на положение , ти си над тях.Алекс
Ма, спокойно , бре рожбе, никой , наистина никой , не мож оплакна око у прелестта ми. Макар мойо мъж , коги простирам гола, да ме подканя дансъ срамувам, шот съм правела добро и хората така са лекували разиришли?! Та, рожбе, ей ся пак изпълзях из водата. Прррросто не мога са се спра! Пък изпарих едно малко сладко от смокинити, шот са въргалят у плика 3 мекицици от вчера и никой ги не ще, по пудра захар само. А тва за флюбването, да, от самолет си личеше, винаги, който, квото сай впечатлясвал, ма язе никоги не им спестявах труда, чи да покажа че знам. Ми то мож ли им извади довод : тос с дълъг нос, онз с крив пръст, тънък глас, ром, турчин, педерас...ехееее. Та, рожбо, пиша ти по бронз кожица, попреминала към ръжда, направо. Ма да не ми избии патина по влажното , та тичам пак под струята гореща, в кабината зловеща, дето призрак сексуален обикаля и ми прави неприлични смешки като ма в очите гледа и се плези, а стиска лилаво влечуго и то са звери, та чак от ужас въх връз него баш подскочих, нанизах са без а и бе , предигри и подготовки,само по студени цици го шамаря връз лицето и са натрисам да му удуша пишлето, пък той не щя да чака таз погача, чи пиче са бавно и ма бутна по кокали връз перилото на ваната и ма надена на шеста директно кат изоглавен , па ма блъска, блъска, чак пукна плочки та са отмести и вана, и баня и къща , та ся сме у лозето горе на баира, чевръсти изподрани , наебани и доволни, призрака му ньеден , са ша му туря ас едно метромони проклятие и шма запомни, кой кого ши лашка у петъка, гат си има норми и правила , чи първом е почерпката. Погалка. Целивка. Нещо. Кво е тва? Еби у горещото! Еби. Еби. Бутай. Ееееееее, аре по- сериозно! Ми кат така, поне чаталат дъй, па да се извозим на бобслея кат за последно! **** УжесТ, Ал, нещо май обладало. Плюй и бягай. Ма първом плюй, чи имам малко работа в банята. :)))
Ал, налага се да си тръгна. Човек, когото харесвах, ти се дразни. Няма Фейри, няма проблем. Ще може да те предизвиква или поне да се радва, че те е лишил от компанията ми. Защо го слушам ли? От сантимент. Или последен жест. Щот изпълнявам желания. :) Благодаря за времето!
Залагам, че това решение ще издържи не повече от десет дена.
Ех, цял живот все така му се случва на маминия лигльо: той тъкмо се влюби в поредната курва и тя го зарязва заради друг по-ебателен. Бегай при жена си, дърто магаре, за кой път се случва тя мъдро да изчака да се наиграят с теб и да те зарежат и пак да се върнеш с клепнал хуй при нея?
* виновно клепнал хуй
Ма тя тая го разиграва, като в прогимназията. Колко пъти спира д му говори, после пак му пърха с клепки. И той завалийката ходи по нея, като пале. Чак ми стана жал за него. Ей сега, като я наскачат пак Карастанчовите и ще почне Ох, Алекс, Ох, миличък и гой ще цъфне с оплезен език.
Тя го наказва, щото не се накани да си довлече дъртия гъз поне за една среща на живо. Деде вече не може да ебе. След целия тоя роман, разгеле, и тя го осъзна, ама късно.
Щяхте да сте забавни ,ако не бяхте жалки.Феята в емоционално, културно, познавателно , образователно отношение е на на неизмерима дистанция пред вас.За да добиете нагледна представа ще ви го обясня с едно парче Rolling Stones, та нейната преднина пред вас се измерва с дистанцията ,която е посочена в песента "2000 Light Years from Home,".Така ,че вие си заврете зурличките в копанката и грухтете
Сашенце, щакто никога си прав. На светлинни години сме от нея. Само че пред нея. Интелектът и е посредсвен, общата култура много под средното ниво, единственото в което е пред нас лудостта. Защото упоритата тъпота, с която затъва все по-дълбоко, не може да бъде нищо друго освен тежко психично заболяване. Приповни ни, колко пъти те е ритала в суратя и те е оставяла да ридаеш безутешно, само за да ти се усмихне пак след някое време, смятайки че така воже да ядоса някой друг. Това е инфантилно, а когато го прави 50+ годишна жена е и патологично.
Четете ,както дявола чете евангелието .Колкото за преднината ,аз съм я точно описал и никога не се е отнасяла саркастично с мен. Не сте емоционално и познавателно дорасли до нейното ниво,а имам и съмнения ,че едва ли ще го достигнете -някога.Не ми се правете на Фройд и Юнг в едно. Алекс
Това ниво на общуване сме го надраснали между седми и девети клас. Ползва те за пачавра, Саше. Това е тъжната действителност. Пачаврата е кърпа за бърсане на масата. В случая ти си пачаврата, в която тя си бърше лигавните. От имено на пола към който твърдиш, че принадлежиш, покажи поне веднъж достойнство.
Няма смисъл да обръщате внимание на бръщолевенето на тъпчото за някакви светлинни години, просто си задайте въпроса откъде-накъде някакъв смотан и доста глупав 70+ нещастник, чийто единствени ясни спомени са кога, как и колко пъти е бил унижаван от жените ще разбира от такива неща като култура, естетика, образование и интелект, та той още не е схванал, че отдавна и категорично е доказано, че телегонията дори не е псевдонаука, а някаква пълна смешка, но все пак да отбележа, че полът, към който принадлежи недоразумението, което се подписва като "Алекс" в някои неолиберални еврогейски места се титулова с "те": грозна истерична пачавра в тялото на мъж. Колкото до Фейрито, тя тази година навършва 49, т.е. точно този момент, в който всяка жена си дава ясно сметка, че от следващата година ще е вече 50+ и логично изпада ту в ступор, ту в паника и така до безкрайност :))
Мен друго ми стана интересно, след това откровение "Помня, че многократно си ползвал бодишейминг метод към семоа-то , което ме объркваше като как си го позволяваш, без да си ме виждал? Изводът е, че се познаваме и знаеш точно какво и защо говориш :))))). Както и да е. След като през цялото време си мислех, че си ДТ, а ти твърдиш, че не си, нямаме нужната база за комуникация.", гореспоменатият ДТ получи ли извинение?
Ще има да чака Д.Т. от умрел писмо. Весела
Забавно е да се четат словесните миазми, на ниво провинциален гаров клозет.Ако му се обясни колко е тъп,той ще го сметне за комплимент.Специално не казвам "да го помисли" ,защото ,той такава функция като мислене, не може и не трябва да притежава. Толкова е тъп, че ако го пуснеш сред стадо овце, то те така ще се обидят, че се разбягат от погнуса от неговото присъствие. Даже трудно може да го оприличиш на смачкан фас, който не свети, не дими, но определено вони отвратително, на нещо мръсно и отпадъчно. Същества, които не могат да различат от подадена тема за коментар от реална защита, но се вживяват като цензури. Щеше да е смешен и водевилен , но е само жалък и гнусен. Предполагам,че е допълзял от някоя паланка и му поникнали виртуални крила. Та той не разбира, че роденият да пълзи -не може да лети. Продукт на еврогейската, джендърска, глобалистична, натрапена реалност. Той е консуматив, ако изобщо може да изпълнява някаква функция. Лично ние имаме нужда от такива като "припълзялия", все пак ни формират част от дохода. Странното е, че тези същества имат деца, но жени до тях няма . Защо ли? Колко забавно още една тема за размисъл, като телегонията-чудно защо последната толкова ги дразни.:))))))))))))))) -:))))))))). Алекс
Сашенце, много те е заболяло, че тая стара кранта (пак) те разкара. Приеми го като избавление, опитай се да надскочиш ограничения си речник, на който би гледала с презрение и Елочка от Дванадесетте стола.
Колко точно някой е описал досадното деде, като “недопушен фас, не свети, не дими, само вони” - на прокиснали партенки и памперс трета употреба”. Страхотна метафора, Фърчилиса наистина захвърли дедето като ненужен фас да вони, каква алюзия, каква богата на смисли и емоционални оттенъци картина, каква невероятна любовна драма…Дедето го издухаха, баси кефа :))
*холограмно включване* Ал, не бях подозирала колко ще им липсва нашата кореспонденция, та ревнаха хроникьорите до небесата, барем ме предизвикат да продължим. Явно умират от скука, милите. Любим ми мой Ал, ако имахме наша си лична среда, където ти пиша, щях да ти пращам ежедневните си впечатления и миговете, в които мисля за теб и те нося като парфюм. Невидим, но променящ средата. И външната, заради светогледа си и нещата, които би казал/ направил , и вътрешната, защото съм обичана, знам го, и ти отвръщам със същото. Ако се отпуснеш, за миг, и си ме представиш, ще усетиш колко съм щастлива и колко ми харесва студентския живот. Ще видиш как сияя, та чак се изненадвам пред огледалото в асансьора. Изненадвам и продавачките, с които си обменяме лаф. Даже турците в дюнерджийницата ми пъхат подаръчета в поръчката. Има красота в щастието. Има. Дали и колко ще продължи тази еуфория, по иначе труден път, който подхванах, не знам. Но засега мозъкът ми работи на бързи обороти, внедрявам се активно:))) и честно казано, мисля че хубавея. Колко е хубаво да имаш цел! И да правиш малките крачки към нея. &&#_+)+$:::_'#_& *холограмата прекъсва* &$ичам те искрено! В сайт за секс и разкази, те открих като една пътеводна светлина в мъжкия свят! 466$-()";*®воя
Аз пък винаги съм се стряскал като се замисля в какъв ли скучен и сдухан свят мизерства смотаното деде щом блудкавата и полуналудничава логорея на Фъ му се струва на него някаква манна небесна, едва ли не бляскав връх на красотата, емоцията и културата... Ама дето има една приказка: всекиму своето, а на деде - телегония :))
Анонимен | преди 4 дни Залагам, че това решение ще издържи не повече от десет дена. Не издържа и пет.
Fairy, мила моя,ако кажа ,че съм приятно изненадан да се обърнеш съм мен,значи да не кажа нищо.Прочетох го с внимание и стигна до мен със силата на истински лъч – ясен, топъл и неповторим. Ти можеш, да превърнеш дори едно обикновено послание в поезия, която не само се чете, излъчва топлина, внимание ,нежност и се усеща дълбоко и лично. И колкото повече чета, толкова повече се убеждавам, че приятелският ,културен и интересен коментар наистина има лице, глас и дори аромат – твоят. Спомням си описанията на твоят престой на вилата ,някъде край Искърският пролом. Представям колко е силно и влияещо е излъчването на доброта ,достойнство,възпитание ти , което кара околните да се обръщат, и не се изненадвай, защо дори продавачките и турците в дюнерджийницата реагират на това сияно присъствие – то просто е непренебрежимо. И за мен е чест да съм този, с когото свързваш с чувство и мисъл за топлина и обич. Що се отнася до „хроникьорите“ – те са вече предсказуеми. Когато няма какво да създадат сами, единственото им остава да се нахвърлят върху светлината, която не могат да достигнат. Те са вечно гладни за внимание, но колкото повече се опитват да ни засенчат с обиди, толкова повече подчертават разликата между празната злоба и пълнокръвния живот. Лично аз ги оприличавам като онези ,окаяни улични кучета ,но не по- красивите , а едни такива странни мелези, злобни джавкащи и страхливи. Нека ги оставим да се давят в собствената си скука и злоба– за мен те са само фонов шум. Елементарни същества, които ,ако видят ,че между двама има разбирателство, чувство на приятелство и разбиране, то техните злобни душици направо завират завист и желание да омърсят с простащината си, това ,което си говорим и разменяме мисли, впечатления и приятелско отношение. Fairy, не ме смятай за някой простак и досадник, но снощи ,чух едно много старо "парче" -Nights in white satin" на един много отдавна забравен състав- The moody blues. Ако бях близо до теб бих те гушнал, за да усетя твоята доброта.Не си злобен човек, не обръщай внимание на хейтърченцата, те освен да джавкат друго не могат и не знаят. Зациклили са като развалена плоча на стар грамофони повтарят едно и също до безкрайност. Ако разрешиш бих склонил глава на твоето рамо. А сега,когато го прочетат, ще видиш какво значи вой , плач от онзи с прихлипвания. Твой Алекс / ако не е твърде нахално /
Олеле, ние им гледаме фрийк шоуто, а те несретните си мислят, че са герои от Отнесени от вихъра. Две ИИта да вържеш ще направят по-смислен разговор.
Ние сме свидетели в реално време как се развива тази трагикомична история на една невъзможната любов на самовлюбен щраус забил глава в задника си и една поизкуфяла тиква, все още мечтаеща някой магически да я превърне в златна каляска. Иронията е, че дъртия барапутист е чувал този цитат: "роденият да пълзи да лети не може" ("Рожденный ползать — летать не может!", Песня о Соколе, Максим Горький, 1895), а не схваща, че този цитат точно за такива като него и възлюблената му се отнася. А има и голяма доза сарказъм в този нелеп фарс недоклатеното Фъ да "усеща" в сдуханото комплексирано старче един горд мъжествен тигър, а дъртофелникът, който за пръв път в живота си попада на някого, който не го скъсва от подигравки и бъзици колко е тромав, непохватен и не особено умен вижда приказно неземен ангел в една обикновена очукана от живота женица, която съвсем случайно е попаднала на място, където спокойно може докрай да се отдава на несбъднатите си бурни сексуални фантазии. Всекиму-своето, но най-хубавото тепърва предстои, драги зрители :))