Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Из "Седем нюанса" - Прошка

13.06.2024 | Fairy
Категория: Художествена литература

Бе я преследвал за мъст цял живот. Всячески. Малкото им островче отдавна бе забравило историята, също както и те не бяха вече герои за любовен триъгълник.

Но инатът му бе построил стена и не ѝ говореше.

Дори, когато мъжът ѝ умря.

Дори, когато отведоха сина ѝ с белезници по негов сигнал.

Дори, когато тя дойде в къщата му, пияна, луда и отчаяна и го блъскаше по гърдите, хлипайки “Защоооо?”.

Малкото му занимание да превозва туристи из архипелага му стигаше. То бе всичко, от което се нуждаеше извън неделното узо след църква, на селския площад.

Понякога успяваше и да се посмее. Преди редовно се сбиваше, но вече поостаря и не бе същото.

А тя неизменно пееше в църковния хор. Винаги. Застанала в края. И той винаги мачкаше каскета си до скъсване. Без да я гледа.

Но ето, вече три недели тя отсъстваше, а той знаеше, че е тук. Нарочно се изкачваше по планината и виждаше светлинката ѝ вечер, гледаща към изтока.

Бе проверил и в магазина, тук е, купува си продукти, макар и по-рядко.

Но не идваше за единствената им среща, макар платонична и той нямаше как да я наказва с омерзителното си презрение на неделната литургия.

Една надвечер не издържа. Къщата му отесня. Цикадите го подлудиха. Тютюнът го задави и му залютя.

Направо се затича по обраслите пътеки към дома ѝ. Изобщо не спря да погледа към къдрите на морската дантела. Хич не го вълнуваха и залезните облаци. Калдъръма, стълбите, наровата пътеката през стръмното и хоп, вече бе горе, трескаво оглеждащ терена ѝ.

Тя рисуваше отвън. Косите ѝ позлатени от косите лъчи. Широкия таз, уютно обгърнат в рокля на цвета се полюшваше в някакъв ритъм. Приближи се много крадливо и се заслуша.

Мелодията се повтаряше неточно. Прекъсваше се в дълга пауза. После гласът ѝ се стапяше до шепот, който се издигаше до скандал към Бога и се връщаше спокоен и примирен. На себе си пееше тя. На нещастието си. Това бе ново. Досега никога не бе падала духом.

В мига, в който я видя предала се, той се срина. Клекна в бодлите на трънаците под пътя. Чуваше я и усещаше как остра болка пронизва сърцето му.

По едно време жуженето на разотиващите се пчели се завърна, уханието на мащерката го успокои и той се вдигна. Закрачи като чучело, водено на конци и скоро стъпките му я накараха да се обърне и очите им се срещнаха.

Лицето ѝ се смени. Първо се сви в болка и той замръзна на място. Накрая омекна и дълго го изследва, сякаш гледайки в миналото. Когато пристъпи крачка напред, косите ѝ светнали като ореол я защитаваха:
- Защо идваш? – пита простичко.
Той преглътна буца и забрави как се говори. Какво си мислеше? От 40 години ѝ мълчи, сега ли ще се обяснява като ученик?
- Ела! Да пийнем по чашка. – покани го тя и заситни към бялата постройка.
Докато изнесе подноса, той бе седнал под цъфналите рози.

Наля. Пиха. Седяха един срещу друг в мълчание. Пак пиха. И още мълчаха. Накрая той вдигна поглед и мекотата ѝ го излекува от режещото в сърдечната област. Очите ѝ благо светеха, лицето, отпуснато от годините, излъчваше уют и женственост. Дори и сега.
- Съжалявам! – отрони той.
И сякаш гласът му изведнъж поиска да излее всичкото събрано, пое дъх и продължи:
- За мъжа ти. Съжалявам! За Йорго, за тва, че се забавих…
- Спри! – отсече тя, но без злоба. - Не си виновен! Той пиеше. А Йорго е нехранимайко и хаймана!
Щурците и крясъците на случайно прелитащи птици спасиха неловката тишина.
- Не искам при пияното копеле в ада! Мръсникът ми носеше зарази, знаеш ли? – тя обърна още един напръстник. - Но и не искам в тъпия рай, с херувимите и тригласите на Бог, който ни причини това! – крясък на улулица подчерта думите ѝ.
Той протегна ръка и покри дланта ѝ:
- Не говори така! Млада си още! – и го мислеше, наистина.
Деколтето ѝ, обветрено от слънцето, се повдигаше ритмично, бърчейки дантела от фини бръчици. Само дето той желаеше да повдигне плата и да надзърне право в бялата кожа на гърдите ѝ, които бе целувал и смукал до полуда, под дивия дъб, някога, много отдавна.
- Кога ме разлюби? – пита го тя от упор и спокойно зачака отговора.
Мъжът не издържа. Мустаците му, пожълтели в края, помръднаха нервно, докато се изправяше и я приближи с изпитото си тяло.

Изправи се до нея и се подпря на ръката ѝ, загледан в далечината.
- Не съм! – издраска стържещ хрип и се спъна.
Тя повъртя чашата в ръката си. Наля си още малко, а той ѝ взе шишето и отпи.
Ръцете им се преплетоха, а дланите им залепнаха като магнити. Тя мека и обла, той кокалест и твърд.

Поведоха се навътре. Заключиха. Загасиха. Тя развърза връзките на талията си и се освободи от роклята, а той я пое в шепите си и коленичи боготворящо. Зарови лице в корема ѝ, там, където би посял нероденото им дете, ако не се бе забавил. Тя го притегли майчински, галейки косите му, оставяше сълзите му да парят към слабините ѝ.

Разкопча си сутиена, той се разгърди, изправи и размята дрехите си из въздуха. Тя се изу. Винаги бе носила красиво бельо, той дебнеше простора ѝ.

Изправиха се един срещу друг. Променени. Остарели. И всичко това бе без значение. Защото той бе този, от когото тя се нуждаеше. Легнаха голи на бялата памучна кувертюра. За никъде не бързаха.

Той прокара пръсти по кожата ѝ, изследвайки новите контури. Тя гледаше ръката му, излъчването, присъствието, звукът на дишането му и си мислеше колко е глупава да пропуска това ден след ден, цял живот.

Галеха се дълго, изследваха реакциите на телата си и се оказа, че те все още работят. Членът му се повдигна, а тя виждайки това забрави всичко и всички, и се нахвърли като лъвица да спасява каквото им е останало.

В сумрака на стаята топлината на езика ѝ го върна в забравени наслади и той мигом си припомни чутото за вълшебно синьо хапче. Изведнъж му просветна! Това не е само за сега. Ще я има още! Ще я има много пъти!

Новата надежда изпъпли из недрата му и го превзе като да заизригва вулкан. Хвана си хуя и го потърка по путката ѝ, безсрамно облещена под него в очакване историята да се повтори отново, както има навик. Тя простена сластно. Той ѝ го мушна и сякаш се върна вкъщи. Това бе мястото му. Тази гладка и топла вагина, която го поема точно по мярка и откликва моментално на почукването му. Старите навици не се забравят и тласъците дойдоха от само себе си. О, чудо! Всичко се получава и кефа ги принуди да реват в двуглас, пресрещайки телата си. Тя мяташе глава настрани, зовяща името му, циците ѝ се разливаха неуморно във всички посоки, а желанието ѝ, заключено на тъмно от десетки години, се отприщи в разюздано мускулно доене. Той бе нейният мъж. По любов. По природа. По цялото щастие и наслада, които изпитваше само да мисли за него, камо ли когато я ебе, дъхтящ на узо, със строго изражение и влюбен поглед. И тези гъделичкащи мустаци…

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 1 месец

Този коментар не е за тук ,но ми се видя интересна пупликация..Една дума не съм променил:""Изследователи от Харвард и Технологичния университет в Монтана теоретизират за възможността на Земята да има скрита интелигентна цивилизация. Според тях това може да обясни наблюдаваните и проучвани от Пентагона "неидентифицирани аномални феномени", пише Futurism. Екипът на Тим Ломас от Харвард и Майкъл Поул Мастърс от Технологичния университет в Монтана публикува своето изследване в журнала "Философия и космология". То може да се прочете тук, а учените не крият, че стъпват върху популярни конспиративни теории.Изследователите стигат по-далеч в твърденията си, като заявяват, че извънземните може да се крият на Луната, под земята или дори да "се разхождат незабележимо сред нас, маскирани като хора".Интересът към необясними наблюдения на НЛО от военните на САЩ нарасна значително през последното десетилетие. Паралелно с това наново започнаха спекулациите, че обектите са дело на извънземни. Те достигнаха своя пик миналото лято, когато бившият офицер от разузнаването на военновъздушните сили Дейвид Груш свидетелства пред Конгреса на САЩ. Там той заяви, че правителството разполага с извънземни космически кораби като част от продължила десетилетия секретна програма. Междувременно НАСА също отвори вратите си за изследователи, за да изследват мистериозни, високоскоростни обекти, които са били забелязани от военни пилоти през годините. Но Пентагона отхвърли феномените да са доказателства за извънземен живот. Военните са притеснени, че това може да са напреднали шпионски дронове на Китай или Русия.Това обаче не е разубедило изследователите от Харвард, като те са съставили няколко теории за скрити напреднали цивилизации на Земята. Първата им хипотеза е, че "остатъчна форма" на древна, високоразвита човешка цивилизация все още е "наоколо" и ни наблюдава. Втората е, че интелигентен вид се е развил независимо от хората в далечното минало, вероятно от "интелигентни динозаври", и сега крие присъствието си от нас. Третата е, че тези скрити обитатели на Земята са дошли тук от друга планета или време. Четвъртата е най-крайна, като търси нематериално "ангело-подобно" обяснение от друго измерение за НЛО."Наблюденията на летателни апарати и други явления, които изглежда влизат/излизат от потенциални подземни точки за достъп, като вулкани, може да са доказателство, че тези цивилизации, всъщност живеят в подземни или подводни бази", теоретизират учените. Освен че живеят дълбоко под земята, те дори спекулират, че този мистериозен вид може дори да се крие на Луната или да е усвоил изкуството да имитира външността на човешките същества.Конгресменът Майк Галахър миналата година предположи, че едно от обясненията за НЛО е именно "древна цивилизация, която се е крила тук през цялото това време и внезапно се показва точно сега". Разбира се, всичко това са "пресилени" хипотези, както признават учените, и заслужават да бъдат разглеждани с много скептицизъм."Може да е изключително малко вероятно, но се надяваме, че тази статия е показала, че въпреки това трябва да сме отворени към всички хипотези, докато се стремим да разберем продължаващата емпирична мистерия на НЛО", заключават изследователите."""" Руснаците също имат много пупликации на тази тема,както за различни аномални зони в Русия и бившият Съветски съюз. Също интересни и странни находки в Сибир. Fairy, не се сърди.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Fairy | преди 1 месец

Ахахахаха, Алеееекс :)))), браво! Това е жив, мърдащ пример за подобно привлича подобно. Какъвто разказа, такъв и коментара! :)))) Виж сега, в статията се споменава много често "учени" и "теория" , чието тълкувание много прилича на моето, когато убеждавам съпруга си, че нова покупка на злато с диаманти е "инвестиция". Много е чуствителен към тая дума. Не я приема и отнесена към желанието ми за къщичка, езерце отпред, планина отзад, а отстрани конюшничка. Твърди ми, че такава негова инвестиция никога не би му носела приход, а точно обратното, понеже добре ме познавал...:))))

Анонимен | преди 1 месец

Абе, тук е сайт за ебане, какви извънземни, какви къщички, кокошчици, пръстенчета. Искаме тук путки и курсове.

Анонимен | преди 1 месец

Fairy, не бих си позволил да те обиждам ,просто мислех ,че ще ти е интересно.Не е свързано с разказа ,аз не мога да пиша като теб.Нали съм ти казвал ,че въпреки ,че бях отличник /не пълен/ ,другарката Иванова ме остави на матура по български ,точно заради моето писане. Както мило се изразяваше в коментари под "класното"."Продължаваш да бъдеш полу-грмотен" иначе на устен почти винаги бях за отличен.Та така и на матура си останах верен са себе си. Алекс

Анонимен | преди 1 месец

Десантчик, пупликация не се пише така. Мислех че е техническа грешка, но го повтори. Питай другарката Иванова.

Fairy | преди 1 месец

Алекс, ма молим те, толкова тъ обичам, чи ич не мож ти съ сърдя за едни извънземни, ай ся! Мен ...вятър мъ брули на зелен кон, ми дей тоя админ дет мъ пуска, не знам. То беше геронтофилия, то беше чудо, ся пак на добавки към пенсиите отидохме. Нищо, де, утре шей по- човешко. Знаеш ли, мислех си...аз уж таман да предам щафетата на нови автор/ки, пък то стана една ...Един вид внасям малко усещане за рутина и подреденост 1-7 , чрез хаотичното си присъствие и некалибрирани еротики :))))

Анонимен | преди 1 месец

Ами грешка ,като не съм си на мястото ,а в движение .Няма как да питам другарката Иванова , тя обитава един друг по-съвършен свят.За сега не ме пращайте при нея. Все някога ще отида. Алекс

Fairy | преди 1 месец

А съм се сетила нощес за Тони и Банков! Какво ли стана с танцуващото момиче на Тони, дет летяха до Австрия, мисля, взеха ли се? Ами Банков прибра ли се при блудната му жена, дет съдбата гий белязала да са си тригърчета? Смеете ми се, че си ходя недовършена, ама ето ....то ооо... #кой, питам, # кой :)))))) да довърши историята :)))

Анонимен | преди 1 месец

За Fairy-то, Жди меня, и я вернусь. Только очень жди, Жди, когда наводят грусть Желтые дожди, Жди, когда снега метут, Жди, когда жара, Жди, когда других не ждут, Позабыв вчера. Жди, когда из дальних мест Писем не придет, Жди, когда уж надоест Всем, кто вместе ждет. Жди меня, и я вернусь, Не желай добра Всем, кто знает наизусть, Что забыть пора. Пусть поверят сын и мать В то, что нет меня, Пусть друзья устанут ждать, Сядут у огня, Выпьют горькое вино На помин души… Жди. И с ними заодно Выпить не спеши. Жди меня, и я вернусь, Всем смертям назло. Кто не ждал меня, тот пусть Скажет: — Повезло. Не понять, не ждавшим им, Как среди огня Ожиданием своим Ты спасла меня. Как я выжил, будем знать Только мы с тобой, — Просто ты умела ждать, Как никто другой. 1941 г. К.Симонов .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Анонимен | преди 1 месец

Фейри, стига си ни занимавала с глупости, ами кажи дойде немския водопроводчик да ти отпуши гадостите у кАНАЛа?

Анонимен | преди 1 месец

Десантчик, ето ти един руски сайт да си упражняваш езика https://ru.sexpornotales.pro/

Анонимен | преди 1 месец

Файри, стига, ма си ни заемала времето с тъпите си нюанси. Ай, спри се вече!

Fairy | преди 1 месец

Алекс, душо, :)), кат мъ пусна в мерено настроение и взех, че актуализирах мойто такова, та ей мъ : ***Not a second is missed, hurriedly i kissed the sun on the tea cup, and drank a raindrop, falling from a ghostly lover in the morning. North. It is clearly as cold as a tired mirror asked for both truth and self esteem… Who the fuck believes ? To a flat slippery surface? Which borrowed time? Using silver? Thirty coins melted on its back. “Hello, Mistress”- it says “UR the best”?! No, grazie. I’ll pass. But instead I am boiling Useful ingredients with domestic aroma So when my step slides its ecco away For whom the emptiness will stay Would feel the warmth and love Breathing hot potatoes with oregano. It is foreign that comes in my mind When we try to define What love is. Protection. Safe. All is ok. Smile. Just don't forget to say “Thank you And Goodbye”. And enjoy the adventure, my love, Cause, I know you will be happy. I already left a thousand hidden presents in the air . I sneaked through, flied above, engraved in, So a million signs are here for you To be home. To be safe. And never look back. Just go.

Анонимен | преди 1 месец

Уфф, тия няма да се разберат . Той й пише: - Жди меня, и я вернусь. Только очень жди, а тя; - And never look back. Just go. Неговата е кауза пердута, тръгна и няма да се обърне. Zh.

Анонимен | преди 1 месец

It's raining outside But that's not unusual But the way that I'm feeling Is becoming usual I guess you could say The clouds are moving away Away from your days and into mine Now it's raining inside It's kind of a shame And it's getting to me, a happy man Why should you want to Waste all my time The world is yours but I am mine Rain, rain, rain in my tears Measuring carefully my years Shame, shame, shame in my mind See what you've done to my life! Много е носталгично .Връща ме години назад.Очите на колежката блестяха в полумрака ,гъвкавото И тяло ,реагираше на всеки ритъм на песента,топлината И беше зашеметяваща,ръцете И сплетени на врата ми,а тялото И притиснато до моето. Имах чувството ,че се сливаме в едно. Все едно се откъсвах от реалноста. Е, беше преди много години.Само където сърцето ми , все едно някой го мачкаше като детска топка. А навън ,валеше дъжд и не исках блусът да свършва.Егати ,как ме върна назад .Fairy, понякога все едно се отваря времеви портал към минали събития и те изплуват с такава яснота ,все едно са били вчера. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

glup4omorski | преди 1 месец

Добра история .... но такъв "хепи" енд има само по разказите. В повечето случаи той е дърт пияница а тя злобна бабка.... които от много години не помнят вече защо точно се мразят .... изкуфели от дребни житейски удари и самота. Трудно го вкарвам този разказ в графа секс разказ - признавам частта със секса само я прехвърлих.... друго някак ми беше по интересно. Поздрави Фей ;)

Анонимен | преди 1 месец

Дъртия пияница (52) ей ся изпраска младата си женичка, дето е на 43 годинки и й направи поредното недоносче... Така стават работите напоследък...

Анонимен | преди 1 месец

Заткнис сука

Анонимен | преди 1 месец

От около година практикувам ИНЦЕСТ. Ако. някой се интересува на този скайп: live:.cid.570011cfe497e964