Бласт (част 9)

09.06.2024 | Анонимен

Автор: Светла


Част 9: Крайбрежието (епилог)


Изкарахме дълъг годеж, както бяхме решили, а после се оженихме на скромна церемония във Високите скали. Баба Джини бършеше щастливи сълзи под новите си очила, а аз внимавах някое от цветята, които момиченцата хвърляха по процесията, докато излизахме от сградата на съвета, да не уцели моите.
- Туй беше прекрасна сватба, деца! – подсмърчаше тя. - Мно’у съм щастлива!
Околните се засмяха и продължиха да вървят под падащите венчелистчета.
- Баба ти защо говори по този начин? – прошепнах, така че да ме чуе само Грийвс.
Бях се чудила толкова дълго и реших, че сега е подходящ момент да попитам.
- А, не ти ли каза? От едно село до мексиканските територии е.
- Това обяснява нещата!
Той спря, за да ме целуне, после отново тръгнахме, за да не правим задръстване.

Седмица по-късно заедно с господин Ричардсън, Колдуел и няколко души от селото се отправихме на експедиция до фабриката и убедихме двата здрави робота, които я обитаваха, да дойдат да работят за нас. Разбира се, по пътя ни нападнаха комари, майлъркове, гънъри и какво ли още не, но благодарение на бдителността си и на роботите успяхме да се измъкнем невредими.

Поработихме за господин Ричардсън, за да си изплатим дълга, а той уреди да заминем при роднините му в Слънчевото крайбрежие за няколко месеца.

Искахме да вземем и баба Джини, но тя настоя, че не ни трябвали старици на медения месец и колкото и да я убеждавахме и да изтъквахме, че може да отсъстваме дълго, не пожела да се присъедини. Оставихме ѝ Колдуел и обещахме, че ще се чуваме редовно по радиото.

Потеглихме с един от керваните и взехме част от оръжията на рейдърите и други стоки за продажба. Дялът ни обаче се оказа огромен и тежък, така че доста от него остана да го продават без нас. Отседнахме в един пансион на брега на морето, през повечето време кръстосвахме наоколо и проучвахме търговските възможности, докато се издържахме от поправката на случайни машинарии. Жалко, че Колдуел не беше с нас, но пък успяваше да предаде по радиото всичката информация, която ни беше нужна. Искахме да му купим печатна преса, за да сподели ефективно знанията си и с хората, а не само с роботите, но това щеше да стане по-нататък. Трудно се намираха печатни преси, още по-малкото пък запазени и с Грийвс все повече клоняхме към идеята да купим и произведем частите и да си я сглобим сами.

Когато се замогнахме, Грийвс ми купи рокля, а аз на него – костюм, за да се издокараме като другите туристи, разхождащи се из селището. Колдуел беше успял да поправи и изпере синия ми гащеризон, но рядко го носех, защото наистина биеше на очи.

Една вечер, докато се разхождахме по крайморската алея, Грийвс посочи сянката на едно дърво и ми предложи с пламъчета в очите:
- Да го направим там, какво ще кажеш? Всички вече са се прибрали.
И наистина, тук хората си лягаха рано. Сгушихме се край дървото и той протегна ръка под роклята ми. После прошепна изненадано:
- Специално заради мен ли си пропуснала бельото?
- Може би…
- Какъв късмет, че аз също не съм си обул, тогава!
Не го бяхме правили навън досега, но пък ми харесваше да се разхождам гола под роклята, за да може да ми се нахвърли веднага, щом се приберем, а той явно си мислеше същото.

Побързах да разкопчая официалния му панталон, а той ме подпря на дървото и вдигна единия ми крак. Намести се между бедрата ми и внимателно проникна в мен. Брачният живот не беше охладил страстта ни – правехме го непрекъснато, макар и предимно в уединението на стаята си.

Поех с удоволствие члена му и се извих под него. Грийвс се наведе да ме целуне, после започна да тласка.
- Е, мадам? – прошепна ми дяволито. - Сега ще бъдете обработена!
Обичах да ми говори така.

Стегнах се и се прилепих към него, а той ме хвана за задника и забърза темпото. Целуваше ме по врата и деколтето, докато продължаваше да прониква в мен, а аз се пресегнах да захапя ухото му. Удоволствието ми се надигаше, а членът му набъбна както преди изпразване. Продължи да ме клати още и още и още, поемах го жадно и стенех на ухото му. Когато вече не можех да издържам, притиснах таза му към себе си, а той изръмжа приглушено и започна да ме пълни на силни струи. Разтресох се под него, свивах се и се отпусках, за да поема спермата му дълбоко в себе си. Стенех на ухото му и се притисках към тялото му, докато и двамата не се успокоихме.

Щом членът на съпруга ми се изплъзна от мен, поток от сперма заля бедрата ми, но в момента не можех да мисля за това. Избутах го от себе си, наведох се над близкия парапет и повърнах обилно.
- Проклета лъчева болест! – измърморих, щом си поех дъх. - Сега ли успя да ме намери? Да ти се намира радауей? Май ще трябва да събудим доктора.
Грийвс ме прегърна през кръста.
- Не е лъчева болест. Дишай!
Обърнах се изненадана.
- Тогава какво ми има според теб?
- Много просто! – отвърна ми. - Бременна си.
Вдигнах вежди.
- Ти сериозно ли?
- Честно казано, учуден съм, че не си забелязала. Проявяваш признаци от няколко седмици насам. Не обръщаш ли внимание на тялото си?
Поклатих глава.
- От изнасилването насам спрях да го правя. Не искам пак да се разкрещя като побъркана.
Той ме прегърна по-силно.
- А аз станах по-наблюдателен. Предполагам, че всеки реагира различно. Предполагам, че все пак е добре да отидем при доктора утре, за да те прегледа, и освен това искам да си поговорим с него. Разбрах, че е терапевт.
- Физиотерапевт?
Той поклати глава.
- Психотерапевт. И двамата имаме нужда.
Кимнах. Не можех да отговоря, защото гърлото ми внезапно се беше стегнало. От очите ми започнаха да текат сълзи, а от гърдите ми се откъсваха хлипове.
- Какво има? – Грийвс ме извъртя с лице към себе си и ме притисна до гърдите си. - Не се ли радваш на новината?
- Радвам се. Просто никога не съм си представяла… – разхълцах се. - Не съм се надявала, че ще мога!
Грийвс ме галеше по косата и ме оставяше да мокря костюма му.
- Докторът в Крепостта каза, че е малко вероятно, а не че е невъзможно. – напомни ми.
Хлиповете ми се засилиха.
- Плачи, плачи. Отдавна ти е време. – той продължи да ме гали. - Знаеш ли какво си мисля?
- Какво? – изхлипах.
- Мисля, че толкова си се страхувала, че не можеш да имаш деца, че си бягала от мъжете, преди да му дадеш реален шанс да се случи. За да не превърнеш страха си във факт. А е трябвало просто да се отпуснеш и да оставиш природата да си свърши своето.
Продължих да хълцам, не можех да говоря. Грийвс търпеливо ме изчака да спра, после ми подаде кърпичката си и избърса краката ми с резервната си. Винаги си носеше по две, защото често се случваше нещо да го разплаче навън.

После ме поведе отново по алеята, където нощният въздух облекчи горещите ми страни.
- Какво ще правим, скъпи? – попитах го, щом се поокопитих. - Къде ще живеем, как ще го гледаме?
- Не се тревожи, баба ми и Колдуел ще помагат. Нали спомена, че роботите от серията “Мистър Хенди” се справяли като детегледачки?
- О, да! Определено! Колдуел ме отгледа, след като починаха родителите ми.
- А колкото до къде, можем да се върнем във Високите скали, да отидем в Крепостта, дори да потропаме на вратата на убежището ти.
- Никога няма да ни пуснат. Радиоактивни сме и можем да навредим на другите.
- Е, ще се почистим, ще се изолираме и ще вземаме радауей, докато вече не представляваме заплаха за тях. Не могат вечно да живеят изолирани, ще се изродят. Сигурно вече всички вътре са роднини.
- Поне от век.
- Дължат ти го, а пък аз мога да им предложа нещо, което нямат. Нови гени. Въпреки че обещавам да ги споделям само с теб, се надявам да се разпространят през следващите поколения. – той ме целуна по бузата.
- Може да отидем да ги видим, но не сега! Имаш ли други идеи?
- Всъщност, да!
Грийвс спря пред голяма бяха къща с капаци на прозорците и ми я посочи.
- Продава се, ако ти се остава в Слънчевото крайбрежие?
- Не говориш сериозно! Сигурно е ужасно скъпа?
- Десет хиляди капачки.
- Десети хиляди? Нямаме такива пари.
Мъжът ми сви рамене.
- Банката обеща да ни отпусне заем. Само трябва да съберем две хиляди за капаро.
- И толкова няма да намерим. Най-много да изкараме петстотин от стоките, които сме донесли.
- Баба ми каза, че керванът се е върнал с парите от нашия дял. Това са още петстотин.
- Добре. А откъде ще намерим останалите?
- Тя е събрала около петстотин за черни дни. Може да ни ги даде назаем.
- А другите петстотин?
Той сви рамене.
- Може да съм споменал на господин Ричардсън, че сме го закъсали с парите. Бизнесът му доста потръгна с новия робот, така че обеща да ни изпрати с някой керван, ако ни потрябват.
Изгледах го.
- Явно добре си проучил въпроса.
- Е, трябваше да се подготвя, щом разбрах, че ще ставам баща. Между другото, от банката казаха, че можем да я продадем заедно със заема, ако решим да заминем.
- Мисля, че няма да се наложи. Няма нужда да си продаваме къщата, за да пътуваме. А и едва ли ще можем да отсъстваме задълго.
- Само че не съм сигурен как точно ще изплатим заема.
- Нека поразсъждавам и аз.
- Заповядай!
Хвърлих поглед на внушителната къща.
- Ако вземем заем от осем хиляди, това значи, че ще трябва да връщаме десет. Плюс петстотинте на баба ти и петстотинте на господин Ричардсън стават единайсет хиляди. Ще трябва да си намерим работа или да започнем бизнес.
- Някакви идеи?
- Вино. Проучвах въпроса да уредя доставки от винарната за магазина до пансиона. Но ако го продаваме сами, ще спечелим повече.
- Звучи добре, но едва ли ще стигне.
- Изчакай малко! Те самите произвеждат вино от боровинки. Сещах се, онези бодливите храсти, които видяхме на влизане в селището. Търсенето доста надвишава предлагането, затова държат цените високи. Можем да ги отглеждаме в градината. Виното се прави лесно… просто намачкваш малко плодове и ги оставяш да ферментират, но все пак иска сила и технология. С Колдуел имаме и двете. Ще купим няколко големи бъчви, преса и филтър и сме готови! Ще можем да го произвеждаме в достатъчно количество, за да си върнем дълга.
- Дано на Колдуел да му е интересно да обръща бъчви. А с какво ще финансираме начинанието?
- Можеш ли да вземеш личен заем от някого?
Грийвс се замисли.
- Мисля, че ще успея. Поне няколко души ми дължат услуги, а в селището са се появили нови капачки. Хиляда ще стигнат ли?
- Би трябвало. Ако докараме доход от триста на месец, двеста за заемите и сто за разходите ни, ще успеем да върнем дванайсет хиляди за шейсет месеца. Това са пет години. Нищо работа за недвижим имот и бизнес. А ако вземем назаем робота на господин Ричардсън срещу процент от печалбата, може да успеем и по-рано.
Грийвс се наведе да ме целуне.
- Предприемчивата ми съпруга!
- Какво щеше да правиш без мен? – пошегувах се.
- Сигурно щях да си бия чекии под душа и да се ослушвам да не ме чуе баба, за да не се развика, че хабя водата.
- А аз щях да се завирам по бараките, докато Колдуел пази отпред.
Огледах бялата къща. Беше доста по-представителна от съборетината, в която прекарахме първата си нощ, но в мен започнаха да се надигат същите чувства както тогава.
- Знаеш ли, имам желание за още! – прошепнах. - Казват, че бременните имали повишен апетит за всичко и май започвам да го усещам.
- Веднага щом се приберем! – обеща той. - А утре хукваме по задачи… доктора, банката, радиото. Ще уредим всичко възможно най-бързо!
Протегнах се и го целунах. От океана повя бриз, а над нас се извисяваше къщата – бяла, солидна и представителна. Приличаше на дом. Нашият дом.