Бласт (част 7)

07.06.2024 | Анонимен

Автор: Светла


Част 7: Завръщането


Цяла нощ се провирахме през тръните, а през деня си потърсихме място за спане. Намерихме няколко камъка, зад които да се скрием, а Колдуел стоеше дискретно на пост. Следобеда най-накрая извадихме храната, за да сложим нещо в стомасите си и тогава забелязах в торбата пакет, увит в амбалажна хартия. Когато я развих, отвътре изпадаха два чифта долни гащи – малки и големи. Размахах ги пред Грийвс и той се ухили.
- Много мило от негова страна! – отбеляза, щом преглътна.
- Аха! Макар че мен ако питаш, още по-мило е, че не ни предаде на рейдърите.
Решихме да си ги запазим за след като се изкъпем и продължихме да вървим, докато не се мръкна. Този път спахме на една полянка, после вървяхме от изгрев почти до вечерта. Щом навлязохме в планинската област, Грийвс ми посочи нещо в далечината.
- Почти стигнахме!
Довлякохме се до портите на селището, тъкмо когато слънцето се скриваше зад възвишенията. Грийвс си размени потупване по гърба с постовите, запозна ги с мен и с Колдуел, а те се помъчиха да говорят възможно най-учтиво, особено с робота, после ни пуснаха да влезем.

Мълвата за завърналия се блуден син явно ни изпревари, защото щом стигнахме до къщата, на прага вече ни чакаше старица с ръце на кръста.
- Баба ти е жива? – учудих се.
- Да, защо? – учуди се на свой ред той.
- Защото говореше за нея в минало време.
Грийвс вдигна показалец.
- Говорех за очилата ѝ в минало време, защото си заминаха скоропостижно. – усмихна се. - Една къртица се беше намъкнала у нас. Баба я погна с точилката и тъкмо когато замахна, те паднаха от носа ѝ. Халоса ги така яко, че отхвърчаха чак до тавана и се разбиха на хиляди стъкълца.
Разсмях се.
- А какво стана с къртицата?
Той ме изгледа. Замълчах си.
- Сине! – извика баба му, щом се приближихме достатъчно. - Довел си ми снаха!
И тръгна да ни прегръща подред.
- Не е снаха, бабо, просто идва на гости.
- Значи ще спи в гостната?
- А, защо в гостната? Ще дойде в моята стая.
- Тогава не поучавай баба си! – тя вдигна назидателно пръст, а аз се усмихнах.
Щом влезе вътре, се обърна и чак тогава забеляза Колдуел.
- А туй що за чудо е?
- Аз, мадам, съм домашен робот от серията “Мистър Хенди”, произведен от “Дженерал Атомикс” със съдействието на “РобКо” през 2075 година със сериен номер 123…
- Че и говори! Отде го намерихте тоз’ експонат?
- Мой е, госпожо. Наследих го, бил е на прабаба ми.
Старицата ме измери с поглед.
- Викай ми баба Джини! – каза накрая.
- Аз съм Джени.
Някои неща най-накрая си дойдоха на мястото.
- Внук ми си пада малко будала, ама туй вече си го разбрала сигур’. Но като цяло е добро момче.
- Бабо…
- Трай сега ти! Обяснявам на момичето кое що е. Ела сега ти да ти покажа къщата, пък ти шъ мъ научиш да работя с твоя робот.
- Ами то няма много за учене. Казвате му какво да прави и той го прави.
- Тъй ли? Аз му викам на внук ми да си вземем един, ама той мисли, че майтап си правя.
Последвах старицата из къщата, а тя продължи да говори, докато ми показваше всекидневната, гостната, банята, а накрая и стаята на внука си. Последната изглеждаше доста подредена, с лавица с книги на стената, голямо легло и будилник на нощното шкафче. Когато баба му ме остави там, Грийвс дойде и се ухили.
- Ела да вземем по един душ.
- Имате течаща вода? – ахнах.
- Малко е примитивна, но да, имаме! Баща ми навремето сложи варел на покрива. Пълни се от дъжда, а като няма дъжд, качваме водата с ведра.
- Колдуел може да помогне с това, макар че сигурно ще се мръщи. Малко си пада сноб по отношение на ниските технологии.
- Ниски, високи… важното е да работят!
Съблякохме се и влязохме в банята през вратата, водеща директно от спалнята. Грийвс пусна водата с помощта на някакъв лост, механизмът ми беше като цяло непонятен. Отпуснах се до голото му тяло, а през шуртенето чувахме как баба Джини обяснява нещо на робота през две врати. Не знам дали така си викаше по принцип или си мислеше, че иначе няма да я разбере.

Щом се измихме Грийвс донесе хавлии, увихме се и се върнахме в спалнята.

Тръшнахме се на леглото и той каза:
- Това беше стаята на родителите ми. Запазихме повечето от мебелите. Дори будилникът работи.
И наистина, лекото му тиктакане се носеше откъм нощното шкафче.
- Аз също имах будилник в убежището. Електронен. Свиреше Für Elise.
- Какво е Für Elise? – учуди се той.
Изтананиках му мелодията и той я позна.
- Пускат я понякога по радиото.
Прегърнах го и известно време останахме така. После се надигнах, надвесих се над хавлията му и леко я разтворих.
- Мислиш ли, че имаме време преди вечеря?
- О, да! На баба ми ще ѝ отнеме време да научи Колдуел как се ползва печката. Много е допотопна.
Протегнах се и хванах члена му, после докоснах с устни окосмяването му и целунах главичката.
- Товааа не е ли неправилно? – сепна се Грийвс.
- Мога да спра, ако не ти допада?
- А, не! Нямам нищо против!
Поех половината от ствола му в уста и леко го облизах. Усетих как се втвърдява. Хванах долната половина и я разтърках. Грийвс се остави в ръцете ми, протегна се и ме погали по косата. Забързах темпото, като поемах все повече от органа в устата си и го дразнех с език. Той стенеше все по-силно над мен, по някое време ме хвана за рамото и го стисна. Продължих да увеличавам скоростта, докато не усетих трептенето му в устата си и не започна да я пълни със солена топла сперма.

Щом приключи, отидох в банята да се изплюя.
- Извинявай, просто не мога! – казах му, щом се върнах.
- Няма нищо! Беше хубаво! Мога ли някак да ти върна услугата?
Обясних му, легнах по гръб и той дръпна хавлията ми.
- Оралната любов беше голяма мода в убежището. Предполагам, че хлапетата просто си нямат друга работа, когато не са на училище и не помагат на родителите си в хидропониката. Но тук горе явно не е много разпространена.
Грийвс погали клитора ми с показалец. После го плъзна навътре.
- Сигурно е заради хигиената… – отвърна. - Къпането не е много на мода на повърхността, макар да предполагам, че е заради технически затруднения, а не заради презрение към чистотата.
Сега обаче бяхме чисти и можехме да се насладим и на това.

Грийвс се надвеси над таза ми и разтвори срамните ми устни.
- Как изглежда? – попитах го.
Той се смути.
- Не си ли се виждала?
- Веднъж опитах с огледало, но се уплаших.
- Е, не е чак толкова страшно! Прилича на розова пещера.
Наведе се и засмука клитора ми, докато плъзгаше показалеца си навътре и навън.
- Можеш да вкараш още един пръст. – подсказах му.
Средният му пръст се пъхна в мен заедно с показалеца и усетих приятно изпълване. Езикът му се настани върху клитора ми, после го подразни, което ме накара да изстена. Този мъж си го биваше! Продължи да обработва влагалището ми с два пръста, докато целуваше клитора, после ги изваждаше, за да пъхне езика си вътре. Понякога докосването ми идваше твърде силно или пък се сещах за инцидента край реката, но се опитвах да го изхвърля от главата си, за да се порадвам на случващото се сега.

Когато пръстите и езика му се задвижиха по-бързо, се задъхах, разтресох се и мускулите ми започнаха да се свиват и отпускат около пръстите му. Щом вълната на удоволствието отмина, отидохме да се измием отново и точно тогава баба му почука на вратата на стаята.
- Вечерята!
- Ей сега! – извика Грийвс, стиснал ме здраво през раменете, после спря водата и ми донесе хавлията.
Целунах го, избърсах се и му я връчих да я закачи. После за пръв път от десет дни си обух бельо и се почувствах по-добре, но и леко ми стискаше. Може би щях да свикна наново с него, но ми харесваше да се разхождам около Грийвс по без гащи. Представих си се облечена в рокля и потръпнах, когато си помислих, че така ще може да ми го вкара по всяко време.

Той също си обу бельото, после ми подаде някакъв пеньоар на ситни цветенца, а за себе си извади от гардероба домашен панталон и тениска.
- А добре сте ми дошли! – поздрави ни баба Джини, щом седнахме на масата. - Това моят пеньоар ли е?
- Да, бабо! Ще ти го върнем, щом си изперем дрехите.
- А, не! Няма нужда! Носи го, дъще, много ти ходи!
За момент се зачудих как така бабата на Грийвс е била учителка, предвид че не говореше съвсем правилно. Но пък сигурно и аз страдах от снобизъм. Убежището беше като капсула на времето, в която нещата почти не се променяха, докато животът навън се мяташе напред и назад. Хванаха ме и угризения, че жената очевидно ме възприема като потенциална жена на внука си и щях да я разочаровам, когато си тръгна, но колкото и лошо да звучеше, трябваше да си припомня, че тя не ми е най-големият приоритет. Когато ме изхвърлиха от убежището, се зарекох, че ще се грижа първо за себе си и после за всички останали, ако ми останат сили.

Така че се усмихнах на сътрапезниците си и започнах да се храня.

Отне три дни на доброволците от Дълбоката долина да пристигнат и веднага започнахме да тренираме с тях. Бяхме разработили плана на отбраната още в деня след пристигането си, а сега го обсъдихме с новодошлите и започнахме да слагаме мините и допълнителните картечни гнезда.
- Дай да ти пробвам пушката! – помоли Грийвс.
Подадох му я с дулото надолу.

Той надникна през оптиката и присви очи.
- Какво му е на този мерник? Всичко е размазано?
Посочих му винта.
- Просто е нагласена за моя диоптър. Сложи си я на твоя и ще виждаш всичко ясно.
- Не ти ли е трудно да виждаш без очила? – попита ме, докато си нагласяше оптиката.
- Малко. – признах си. - Наистина ми липсват. Но пък съм си нагласила всички оръжия, така че да виждам добре през мерниците им.
Някога се опитах да тренирам с оръжия за близък бой. Оправях се, колкото да не е без хич, но винаги съм предпочитала да спирам противника от разстояние. Сега си бях отделила една метална тръба, защото човек никога не знае.
- А, готово! – каза той и се прицели.
Прегърнах го изотзад, за да му помогна, но той се скова и започна да трепери под докосването ми.
- Извинявай! – понечих да го пусна, но не той ми позволи.
- Недей, трябва да свиквам. Покажи ми как се стреля.
Хванах ръката му и я насочих. После свалих предпазителя и натиснах спусъка, заедно с пръста му, опрян на него.
Пушката каза “бжът” и прогори девятката на мишената.
- Съвсем приемливо! Пробвай сега ти!
Грийвс уцели седмицата, за което го похвалих.
- Опасявам се, че стрелбата не е най-големият ми талант.
- Напротив, справяш се страхотно! Просто оръжието ти е ново.
Той спусна предпазителя и ми подаде пушката. Когато я окачих на рамото си, ме прегърна изотзад и ме залюля в прегръдките си, после ме целуна по бузата. Разбира се, и аз се сковах, но се насилих да отпусна глава на рамото му.
- И двамата трябва да свикваме! – казах му.
В главата ми проблясваха картини от реката. Твърдата трева, рейдърът, насилващ Грийвс и отвратителното ръчкане между краката ми, което сякаш никога нямаше да спре.

Забелязал тревожността ми, Грийвс ме пусна и ми помогна да седна на крепостната стена.
- Май ни стига толкова за днес? – отбеляза, докато се настаняваше до мен.
Камъкът под задника ми беше хладен. Притиснах ръце към него и позволих на студа да охлади горещата ми кожа. Когато се надигнах, Грийвс ме хвана за ръка и ме поведе към къщата си.