Профилактика на сивото

08.06.2024 | Анонимен

Профилактика на сивото
(само за напреднали)

Обстановката в хола създаваше усещането за натрапчива забрава. Сякаш в тази стая не бе влизал никой от години. Отбихме се само за по едно питие при нашия стар приятел от студентските години, който с течение на времето се бе превърнал в позабравен познат, както винаги се оказва в последствие. Времето... то налагаше своето вето на взаимоотношенията ни.

Подрънкването на стъклария предизвести пристигащите питиета от посока на кухнята.
- Жена ми щеше да се върне за празниците, но не я пуснаха. Нали знаете как е в Щатите. – сякаш се оправдаваше нашият домакин.
Е, не знаехме как е в Щатите, но предполагахме какво се случва в подобни ситуации – съпругата му беше заминала на специализация от затънтения офис в Източна Европа за Центъра (отвъд океана), уж за две-три седмици, а остана близо година вече. Нали все пари трябват. Децата, които вече май не са никакви деца, и те гонят Михаля на реномираното образование някъде на Запад, а нашият домакин дреме в очакване на денят, в който разпръснатото семейство пак ще се събере. Може би, но вероятността тези поотраснали деца да се завърнат и да се наредят на опашката пред Бюрото по труда клони към формата на кръг от профила на деветата дупка на кавала.

Водката беше приятно студена – сякаш и тя бе забравена в хладилника от ерата на пред-командировъчния период за Щатите. Не ми се пиеше особено, още повече след солидната абитуриентска почерка при други общи познати, откъдето току що се домъкнахме. Отбихме се само за малко, де... колкото да не счупихме хатъра на самотния ни домакин, че кой знае кога ще се видим отново.
- Ха наздраве! Какво му остава на човек? – отсече мъдро той и надигна чашката.
Алкохолът явно вземаше превес в съзнанието на моят състудент, придавайки едно смекчено звучене на острите съгласни като “з” и “с”.

Отпихме и ние с моята съпруга – аз водка, а тя някакво бяло вино. Зачекнахме отколешните теми в подобни ситуации, обсъждайки битието и житието на децата ни или кой какво е сторил дотук в живота. Ами тия мебели, откъде точно и с какви перипетии са купени, а пък да знаете най-вече с какъв зор са ги влачили по стълбите до етажа, защото асансьорът е малък. Постепенно разговорът се разля към по-периферни теми и тъкмо да забие към политиката, когато моят приятел отбеляза ни в клин, ни в ръкав с леко удървен език:
- Ама жена ти екстра се е нагласила с тая къса пола! Сложи в ‘жоба си бая от тия по-младите на абитур‘енската!
Изобщо не бях забелязал, че той е отразил този аспект от нейния дизайн днес. Тя не беше чак толкова предизвикателно облечена, но все пак с тази права пола до коляното хващаше окото все още. Погледнах я въпросително, а тя се усмихна. Жени, какво да ги правиш...
- Е да! Добре, че бях аз, та да я накарам да забрави поне днес за тъпите си панталони. – самоизтъкнах се аз и заядливо загатнах. - Да не говорим пък за някои от другите подробности от тоалета ѝ...
Любезният ни домакин се ококори, доколкото му беше възможно това при натежалите от алкохол клепачи. После сведе поглед, опитвайки се да се фокусира нейде около областта на коленете на моята благоверна, изкусно замижавайки с едното око, досущ като истински ценител.
- Ех, моята ако беше тук и тя... Такова... И тя щеше да е... ъ-ъ-ъ, с къса пола! Е-е-ех, кой ли я пощипва сега... – натъжи се той и оклюма.
- Глей сега, друже, ще взема да ти дам моята на заем. За малко, де! Колкото да се разтушиш, че като гледам как си се смухлюзил, ще вземеш да сгънеш тромпета. Но после ще ми върнеш жеста, като се върне твоята. Какво ще кажеш, има ли сделка? – смигнах му хулигански аз и отново погледнах жената.
Тя не се усмихна този път, а само ме стрелна с поглед и не обърна особено внимание на тъпата ми шега.

Шега, шега, ама нашият човек го прие съвсем сериозно и очите му потъмняха. Смотолеви нещо от сорта, че без съмнение щял да ми се издължи, ако това зависело само от него, ама се съмнявал дали изобщо жена му ще се върне. Стана ми жално за него. Опитвах се да го насърча, за да не се отчайва, ама нещо не ми се отдаваше. Постепенно разговорът се измести в посока на самотата и липсата на любимия човек и съпътстващите го неизбежни съмнения и притеснения. Стремях се да внасям ведра нотка и забелязах, че той се оживяваше единствено при коментарите по адрес на някоя от нашите съпругите и то най-вече в еротично отношение. Зверски му липсваше неговата и това си личеше, но очевидно беше и позагорял. Реших да го избъзикам, когато той предложи да ни покаже снимки от Америка на някакъв таблет.
- Хайде сега, Наборе и ти като децата! Остави тази работа, защото нищо няма да мога да видя на тази джаджа без очилата. А и ще вземеш да оплескаш нещо и да объркаш файловете, та да лъснат някои голи снимки на жена ти, че не зная тогава как ще ти се реванширам. – опитах се да бъда остроумен.
- Имам и такива, бе Наборе! Моята е разтропана мадама, е-хе-е... – отбеляза той и включи демонстративно таблетчето към прашлясалата плазма на стената, която съвсем учудващо заработи от първия път.
Загледахме снимки всякакви – пейзажи, масови сцени с колеги и колежки на фона на това и онова, селфита, мелфита и какво ли не. Жена му действително е много секси. Бях я позабравил или тя просто се беше разхубавила със зрелостта си. Изведнъж се появиха и няколко доста предизвикателни снимки, които ставаха все по интимни. Да си призная – повъзбудих се. Моята ме гледаше с насмешка, извисявайки своята морална устойчивост над примитивните ми страсти. Нашият човек се ухили конспиративно и зацъка динамично по устройството и като резултат на тези трескави усилия на големия екран наистина лъсна съпругата му в оскъдно секси бельо и широко отворени крака, разкриващи неописуема гледка към разцъфналата ѝ орхидея. Тя беше невероятна! В погледа ѝ се четеше една перверзна предизвикателност.

Жена ми се облещи стъписано, а от самонадеяното ѝ високомерие, демонстрирано преди минута, не бе останала и следа.
- Ле-ле! Каква стана тя! Браво бе, Наборе! – възкликнах аз.
Заредуваха се все по-горещи кадри, на които се наслаждавахме благодарение очевидно на дързостта на алкохола. Усетих, че възбудата се настани трайно в скута ми с една настойчива категоричност и някакви бесове се завъртяха около слабините ми. Изпитах известно облекчение, когато накрая шоуто приключи, дали защото снимките свършиха или моят приятел не можа да намери други подобни кадри из файловете – не разбрах, а и нямаше значение. Да де, ама вече бе започнала провокативната игра на “Чичко доктор”, която някак си не позволяваше така неловко да бъде прекратена. А и нашият домакин сякаш се освежи след представлението и отново зазяпа мераклийски краката на жена ми.
- Хубаво бельо носи жена ти, но и моята се е постарала днес. – реших да провокирам още повече проявения интерес от негова страна, като се пресегнах и смело повдигнах полата на жена ми, разкривайки края на фините чорапи и придържащите ги жартиери.
Реакцията ѝ не закъсня и полата бе светкавично върната в първоначалното си положение, а от очите на съпругата ми засвяткаха мълнии.

Почувствах се като глупак, който се опитва да изсвири Деветата симфония на върбова свирка. Не ми оставаше нищо друго, освен мигновено да се опитам да туширам ситуацията, хвърляйки се в безумна атака. Придърпах непокорната си съпруга безапелационно към себе си, за да впия агресивно устни в нейните, в отчаян опит да запуша надигащият се от там порой от укори. Притиснах я силно и се хвърлих смело в неравната битка. Съпротивата ѝ обаче съвсем ненадейно започна да губи своята сурова решителност, а палавото ѝ езиче едва забележимо откликна на моята настоятелност. Повторно плъзнах ръка по бедрата ѝ, набирайки отново полата. Прашният хол се завъртя като панаирджийска въртележка, а времето загуби своята константна непоколебимост. Ние отново бяхме млади и неразумни. Досадната семейна рутина се пръсна на милиони парченца и се разнесе като вихрушка из вселената. Интересно, желаех я толкова безумно, също както тогава, когато се криехме по входовете и тъмните кюшета от любопитните погледи на социалистическите труженици. Потърсих с пръсти бленувана цепка през тънката материя на миниатюрните гащички. Тя не се възпротиви особено, освен че се опита да изръмжи, но покорно поразтвори бедра. Подсилих огъня на атаката и се опитах да заобиколя ефирното препятствие, подпъхвайки пръсти под него, а тя абсолютно неочаквано повдигна таза си, за да ме улесни за окончателното му елиминиране. Полудявах ли? Смъкнах проклетите бикини и ги оставих да паднат някъде на пода. Устните ни бяха все още като споени, но жена ми изведнъж се отдръпна и прошепна:
- Но той ще ни гледа!
- Може и да участва, стига да поискаш? – отвърнах хладнокръвно аз.
- Не-е-е! Моля те! Ще стане голям скандал! – хриптейки измърка тя.
- Отпусни се и ще видим. Не те ли възбужда мисълта за... – не можах да довърша изречението, защото този път тя впи устни в моите.
Продължих с масажите на нежното клиторче, разпалвайки жаравата в нея. Опитах се да констатирам реакцията на приятеля ми, но без да се откъсвам от своите занимания и с крайчеца на окото си едва успях да фокусирах оцъклените му очи и зяпнала уста. Засилих стимулациите и рязко вкарах пръст във влажната цепка. Последва втори и резултатът не закъсня – жена ми раздвижи таза си в синхрон с моите ласки.
- Виж колко е сочна тази прасковка, приятелю! – той продължаваше да зяпа опулено. - Неустоима е нали? Искаш ли да я опиташ? Хайде, нали се договорихме! После ще ми върнеш жеста.
Разтворих с пръсти устничките, разкривайки набъбналия клитор, за да насърча нашия домакин. Той плахо посегна към фините чорапи на жена ми, а тя потръпна. Хвърли ми укорителен поглед, но в очите ѝ редом с това проблесна искрица плахо любопитство. Усмихнах ѝ се окуражително и за да бъда по-убедителен започнах да разкопчавам копчетата на блузката ѝ.

Оттук нататък ситуацията излезе от контрол. Като в стар кинопреглед епизодите бързо се изсипваха един след друг, като колода карти, разфокусирани и насечени от отприщените страсти и леко размазани от алкохолните пари. Приятелят ми набра кураж и звучно заобработва с език епилираната вагина на моята благоверна съпруга, докато тя смучеше надървения ми до пръсване пенис, задъхваща се в собствената си възбуда. Да, наистина не помнех откога не бях изпитвал толкова силно влечение към собствената си жена. Инстинктивно усещах, че не трябва да допусна да свърша пръв, защото неминуемо щях да се удавя в гузно отегчение. Мобилизирах се и окуражих моя “ортак” да предприеме по-решителните действия, като поеме инициативата и се възползва от пулсиращата вече вагина на моята съпруга. Тя предусети накъде бие работата и категорично се заинати за предпазните мерки. Суетнята около издирването на презерватив донякъде поохлади настръхналите ни страсти. Нашият домакин не можеше да си спомни къде точно можеше да бъдат забутани въпросните кондоми, а и погълнатото количество алкохол съвсем размиваше избледнелите му спомени. За щастие най-накрая ги откри в някакво чекмедже, но сега пък се оказа, че ерекцията му осезателно се е компрометирала от напъните по издирването.
- Хайде Скъпа, помогни му, но без орални заигравки! – подканих я аз, като не пропуснах да наложа и аз известни ограничения.
Тя ме погледна отново изпитателно, но сега пък аз бях непоколебим. Ама никак не ми допадаше идеята да ставам свидетел на целувките и оралните упражнения на жена ми с друг мъж. Полата се оказа излишна вече и след като бе положена грижливо на облегалката на едно от кресло можеше да пристъпим към съществената част от упражнението. Поизмачканата блузка също последва дестинацията на полата и нашата дама остана по жартиери и сутиен. Обвитите във фина материя крака широко се разтвориха на дивана, а блесналата от сокове женственост недвусмислено подкани приятелят ми. Той пристъпи неуверено и някак непохватно се захвана с проникването. Постепенно нещата или по-скоро неговото нещо си влезе в руслото на жена ми и човек да се не начуди откъде се взе тази стоическо издръжливост у моя приятел. По едно време така я подкара на дълги и мощни тласъци, че тя се разтресе в серия оргазми.

Някаква завист ме обзе при тази каскада от кулминации, която жена ми не беше демонстрирала, не помня откога. Явно бяхме допуснали стереотипа на семейната монотонност да отрови крехката емоционалност на любовта ни. Искрено се радвах, че тя отново е във вихъра на сладострастието, както в онези времена. Обаче една едва доловима ревност се промъкна в съзнанието ми и се засуети в него, човъркайки накърненото ми мъжко самочувствие. Дали ще успея отново да потопя съпругата си в подобен водовъртеж от страст и копнеж? Ами ако процесът на охладняване между нас е вече толкова необратим, че всичко е останало някъде там, в онези несигурни времена на борба за скалъпване на семейния бюджет и осигуряване на прехраната, съпътствано от характерните притеснения около растежа на децата? Нима позволихме на ежедневието да замъгли магията на привличането? Какъв е тогава смисълът от този стремеж към материален комфорт, щом в замяна губим чувствеността на душите си? Или може би точно такава е целта, която неминуемо води до този ефект на оскотяване и духовно опустошение. Каква ли ще бъде цената, която ще трябва да заплатим за това наше охолно бездушие, щом като дори не се осмеляваме да се възпротивим на натрапващата ни се уродлива ценностна система, структурирана основно на принципа на пазарните дивотии. Всичко е стока и всичко се продава. И любовта, и здравето, и мечтите... Слънцето също е за продан, барабар с планетите. И другите звезди – и те се шиткат, стига да имаш достатъчна банкноти. Вселената е парцелирана вече, тръпнеща в очакване на новите си собственици. Едни си купуват хубост, други младост, трети мъдрост. Кой от каквото има нужда.

Нека се върнем към прашния хол. Излиза, че тройките наистина са оказаха неморални, и то по съвсем тривиална причина, щом успяха да инициират в мен подобни неморални размисли, подлагайки на съмнение дори ценностната ни система.

Нашият Домакин междувременно бе успял да изпразни пълнителите си и се оттегли към банята за демонтаж на ненужния вече предпазител. Съпругата ми очевидно също бе успяла да балансира донякъде сексуалното си напрежение и възнамеряваше да запуши блажено. Възнамеряваше, но не ѝ се отдаде съвсем. А аз къде съм, Бейби! Все пак трябваше да докажа на себе си поне, че все още ставам за нещо! Настъпи часът на истината. Плъзнах го плавно в нея без излишни пледоарии, разчитайки на отъпкания терен. Обожавах я точно такава, хлъзгава и широка. Вдигнах краката ѝ на раменете си и я заорах по старомодния начин. От обсебилата ме злоба към собственото ми лекомислие ли или от компрометираното ми донякъде сексуално самочувствие след блестящата изява на моят състудент, или може би от току що разчупената рутина в семейните стандарти, взех та надминах себе си и едва не докарах съпругата си до припадък.

Прибрахме се около полунощ. На сутринта се събудих с изчистено до бяло съзнание. Бавно започнаха да изплуват епизодични фрагменти от стъписващи сцени. Пъзелът на спомена едва-едва се занарежда, като паралелно с това по гърба ми започнаха да пролазват ледени паяци. Огледах се. Жена ми спеше с гръб към мен. Дрехите ми бяха разхвърляни до леглото, за разлика от нейните. Фините найлонови чорапи предизвикателно висяха, преметнати през облегалката на стола пред огледалото. Чорапите! Изведнъж си спомних всичко и изтръпнах. Изтръпнах не, ами направо се вледених, защото сякаш отново я видях с широко разтворените си крака, а моят позабравен приятел я чукаше животински. Заболя ме – не исках да я загубя. Всякакви съмнения изпълниха съзнанието ми. Не ме свърташе на едно място, а спомените от снощи ме застигаха като ледени вихрушки. Отидох в кухнята и се заех да се заплесвам с кафето. Добре, че беше неделя. Но защо жена ми все още спеше? Това бе неприсъщо за нея. Не посмях да я събудя. Реших да изчакам. Измина към час, а тя все още спеше. Тревогите ми се засилиха! Не се стърпях и тихичко надникнах в спалнята. Тя не бе помръднала, но не спеше, защото ме гледаше безмълвно. Пристъпих към нея притеснен.
- Как си, Скъпа? Всичко наред ли е? – усещах гласи си твърде несигурен.
Тя не отговори, но ме следеше с безизразен поглед.

Приседнах до нея на спалнята и хванах ръката ѝ, а тя сякаш се опита да се изплъзне. Едва забележимо се размърда, но не ме изпускаше от очи.
- Какво става? Добре ли си? Кажи нещо! – притесненията ми се подсилиха.
Най-сетне каменната безизразност се разпука:
- А ти как си? – попита тя прямо.
- Аз съм добре, но съм силно притеснен за теб! Знаеш ли, че осъзнах колко много те обичам и не искам да те загубя! – отвърнах и я придърпах към себе си в прегръдка.
Тя не се противопостави и една сега усетих сълзите ѝ.

Сексът беше по-хубав от снощния, въпреки че бяхме с играч по-малко.


Декември 2018 г. Спиро Киров