Учителката и тайната (част 1)

28.05.2024 | sexkupon

- Добър ден, 11 “А” клас!
- Добър ден, г-жо Симеонова!
- Можете да седнете, часът започва... – със същата интонация тя можеше и да изкомандва нещо от типа “Момчета, сега си събуйте гащите, извадете си пишките и започвайте да правите чекии!”
Всички я обожаваха! И момичетата и момчетата бяха луди по нея, макар, че разбира се, имаше и такива, които ѝ завиждаха и постоянно злословеха против нея. Нищо чудно – тя беше само на 30 години и изглеждаше наистина невероятно. Висока почти 175 см., дълги крака, великолепен бюст, винаги вирнат напред, черни коси, леко мръснишки поглед. От една страна носеше винаги скромни и строги костюми, но от друга страна, не можеше да не забележим на китката татуирани римските цифри “12”. Изобщо, Надя (така ѝ беше малкото име) беше доста странна птица.
- Така, Георгиева, ела на дъската! Разкажи ни... – не успях да изслушам медения ѝ глас, когато приятелчето ми Дидо се наведе към мен:
- Ей, знаеш ли, какво научих...
Давайте за начало да ви разкажа набързо за приятелчето ми Дидо...

Странна птица. Висок, сух, винаги със странни прически и тонове гел по главата. Вечно с някакъв блуждаещ поглед, вперен в някакви странни идеи и разбирания за нещата. Освен всичко друго, беше му някаква фикс-идея да изчука г-жа Симеонова. Всъщност, всичките ни съученици го искаха и вечер мастурбираха с мисълта за нея, но това не им пречеше да си имат гаджета или поне да се срещат с момичета. Докато Дидо беше настроен ужасно сериозно! От две години се увърташе покрай нея и дори и след като получеше поредният отказ, пак не желаеше да се предава. Просто не можеше да се примири с такова нещо. Винаги имаше някакви планове, кой от кой по-тъпи. Например, заради нея в началото на годината беше започнал да ходи на фитнес. Не че постигна нещо, но поне заякна малко. След това, убеди родителите си да му дадат пари, за да ходи на частни уроци при, е, сещате се при кого, защото щял да става писател. Поне за разлика от другите ученици, той честно си признаваше, че се проваля в начинанията си. Не с опитваше да лъже, че е успял да постигне нещо повече. А сега и за мен...

Аз си бях неудачник. И то с голямо Н. Бях голям теоретик на тема секс, но за своите 18 години, нямах абсолютно никакъв опит в тази област. Всичко, което не можех да постигна, успявах да го обърна като “това не ми е интересно” или “може ми в някой друг живот”. Истината обаче беше такава, че аз си живеех само в някакви си мои фантазии и не правех нищо, за да ги осъществя, за разлика от Дидо, който поне опитваше.

- Слушаш ли ме или не? – приятелят ми шепнеше, но в гласа му се усещаше раздразнение.
- Да... – като, че ли отново се върнах на Земята.
- Разбрах, къде ни е грешката! Жените обичат, когато си от типа на лошите момчета! А ние с теб се правим на добри и се чудим, защо не се получава! Така е, казвам ти! Четох го в една книга! А и, гледал ли си филма “Тайната”?
- Кой? – замислих се аз.
- Абе ти слушаш ли ме изобщо? – Дидо започваше да се изнервя май.
- Да, бе. Май да! И какво за този филм?
- Накратко там става дума за това, че има един такъв закон за привличането! Или ако искаш нещо наистина силно, накрая го получаваш. Трябва само позитивно мислене и така нататък. Например, трябва да си го представяш, как се случва, преди да си легнеш. – Дидо звучеше като някой фанатик, беше очевидно, че си вярва доста силно...
- Такa, Петров! Пак ли си говорите в клас? Хайде сега ела на дъската и ни продемонстрирай ораторските си способности!
- Хайде, пожелай ми успех... – Дидо ми намигна и с някаква непонятна радост тръгна към дъската.
Приятелят ми започна да пише на дъската, а в това време аз не можех да сваля поглед от учителката ни. О-о-о. Гърдите ѝ сякаш щяха да изскочат изпод бялата ѝ ризка... Коланът ѝ само допълнително подчертаваше тънката ѝ талия, а късата пола разкриваше коленете и божествените ѝ прасци. Дългите ѝ крака изглеждаха направо безкрайни, заради високите токове. От вече няколко минути членът ми стърчеше. Представих си, как бих я положил върху бюрото ѝ и бих галил нежната ѝ, смугла кожа... Бях готов да облизвам и да целувам дори пръстите на краката ѝ, седейки на колене пред нея! Всеки ден! Ей така да събуе обувката си и да ми подаде пръстенцата в устата ми... А аз да ги поема, като едновременно с това да мастурбирам члена си... След това да стана и да започна да се отърквам в нея.. Кеф! И така докато не издържа повече и не залея със спермата си краката ѝ... А тя ще прокара пръсти през нея и ще я разнесе по цялото си тяло – по корема, гърдите с напрегнатите им зърна, по шията...

Внезапно се върнах на “този свят” и усетих, че седя и гледам втренчено в една точка, чието име беше Христина! Не знам, колко време беше минало, но важното беше това, че членът ми стърчеше като кол и само да го докоснех и щях да свърша. За да се освободя от тези мисли се опитах да си наложа да се съсредоточа върху урока. Все пак забелязах, че госпожата не гледа Дидо, както обикновено, а някак по към средата на тялото му... А и лицето ѝ изглеждаше някак си прекалено сериозно... Не я бях виждал такава за последните две години. И тук Дидо се обърна с лице към нея и с профил към нас, и веднага разбрах, каква е работата! Гащите му се издуваха на чатала и издаваха внушителната му ерекция! Настъпи пълна тишина. Но най-изненадващото беше това, че всъщност Христина продължаваше да седи с поглед впит в приятеля ми и не реагираше никак! Само след секунди, целият клас се захили бурно, но Дидо продължаваше да си стои, все едно нищо не се случваше. Най-накрая госпожата сякаш излезе от ступора и изтърси доста баналното:
- Дидо... болен ли си нещо или се радваш да ме видиш?
- Г-жо Симеонова, аз винаги се радвам, когато Ви виждам!
- Така-а, ами хайде тогава излез и се поразходи малко, че да ти мине радостта! – каза Христина и на Дидо нищо друго не му оставаше, освен да излезе в коридора.
До края на часа оставаше съвсем малко, заради това учителката ни даде домашното, след което започнахме да се приготвяме за излизане, още повече, че това беше и последният ни час за днес. Христина обаче изглеждаше странно разсеяна. Оправяше си косата, въртеше химикала си между пръстите... Изобщо си личеше, че мислите ѝ са някъде далеч от тук... Съучениците ми тръгнаха да излизат от стаята, а аз се забавих вътре, за да изчакам Дидо, чиито вещи си седяха на чина. Кристина седеше на бюрото си и спокойно записваше нещо в дневника, но като усети погледа ми, рязко ме погледна:
- Онзи веселяк ли чакаш? – погледът ѝ сякаш мина през мен.
Стана ми малко неловко.
- Ами да... Трябва да дойде да си вземе багажа...
- Днес сме дежурни в стаята! – чух гласа на Дидо, който се беше появил на вратата.
Бях му благодарен, че ме изкарва от неловката ситуация.
- Как ще сте дежурни? Не сте в списъка!
- Ами разменихме се. Така че ще трябва да ни изтърпите, докато измием пода и дъската.
- Добре, щом толкова се натискате... Но първо искам да обсъдя нещо с теб, Дидо. Ела тук!
- Аз в това време ще отида да напълня кофата с водата... – скокнах бързо и излязох, затваряйки плътно вратата зад себе си, но докато направих една крачка и гласът на Христина веднага ме върна в стаята:
- Я чакай! Ела и ти тук! Че после да няма разказване на небивалици пред всички! – Христина ехидно и сексуално се усмихна и повдигна едната си вежда.
Приближих се към бюрото и двамата с Дидо седяхме в очакване на конското. Христина седеше на стола си, преметнала крак върху крак и ни гледаше ту единия, ту другия. Деколтето ѝ сега ми изглеждаше още по-голямо и гърдите ѝ сякаш щяха да се излеят навън. А краката... М-м-м... Откриваше ми се поглед до на средата им и те съблазнително блестяха, но най ме възбуждаше това, че главата ѝ беше практически на едно ниво с членовете ни, па макар и на разстояние. От едната мисъл, членът ми запулсира и процесът на ерекцията беше пуснат!
- Дидо, я кажи пред мен и пред приятеля ти, не те ли е срам? – Христина започна поучителното слово. - Ти си умно момче, имаш добро бъдеще, не мога да разбера, защо се пускаш до такова ниво?
- Забравихте да кажете и че съм симпатичен! – приятелят ми започваше леко да изнаглява.
Лукаво се усмихваше и от време на време ми хвърляше заговорнически погледи. Аз само мълчах тъпо и стърчах още по-тъпо.
- Хм… – на Христина шегата май ѝ хареса. - Симпатичен си, не споря... Но все пак аз съм ти учителка и не би трябвало да изтъквам точно това. Нали? – тя ме погледна, сякаш търсейки поддръжка.
Чувствах се абсолютно излишен в стаята. Усмихнах се и кимнах.
- Извинете ме, г-жо Симеонова, но аз не съм виновен за нищо! Просто така се получи... – явно се опита да си измисли някакво оправдание, но това, което каза после, окончателно ме изуми. - Колкото пъти Ви видя и това започва! Не мога да го контролирам! Ох, извинете... – Дидо сякаш сам не вярваше, какво говори, но после се засмя, което малко разведри обстановката.
Учителката ни също започна да се смее.
- Ясно, разбрах те! – Христина се усмихна и погледна към приятеля ми. - Но вие вече сте големи момчета, трябва да знаете, как да се справяте с такива неща! – не можех да повярвам на ушите си.
Седяхме тук и си говорехме с тази невероятна жена за... мастурбация?
- Не знам! Честна дума! – Дидо ме погледна в очите, без никакъв срам. - Знаете ли колко е кофти така? Трудно е да се върви, а и как боли после!
- Хайде не ме лъжи! Няма как да повярвам, че вие, момчета, не знаете как се прави! Ама и ти с момичета не сили пробвал? – Христина се засмя някак неестествено този път. - Не си ли излизал с момичета?
- С момичетата не ми е така, а само когато Вие сте наблизо! Жалко, че не ми вярвате! – Дидо произнесе всичко това много ясно и уверено.
За миг си помислих, че няма да му повярват, но май стана, каквото трябваше. По лицето на Христина се изписа недоверие, но после стана пак весела:
- О, знам ги аз тия приказки! Аз съм вече стара лелка за вас, а вие, гледай, какви работи ми говорите! – учителката се разсмя.
После се обърна към бюрото си и започна да пише нещо. Стана ми ясно, че разговорът е дошъл до края си и останах някак си разочарован, но явно Дидо това не го устройваше. Беше се готвил цели две години за този момент и сега нямаше намерение да си пропилява шанса! Докато учителката гледаше в дневника, приятелят ми просто си разкопча панталона и го събу, изваждайки навън члена си! Буквално замрях на мястото си! Христина забеляза движенията му с крайчеца на окото си и когато се обърна към нас, застина като вкопана! Членът се поклащаше точно пред очите ѝ и отстрани приличаше на гигантски показалец, сочещ право към устата ѝ! За момент тя просто не знаеше, как да реагира!

Следва продължение...