Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Срещите с Людмил продължиха. Всеки път си тръгваше убедена, че няма повече да ходи при него, но в сряда отново беше там. Знаеше, че не е за нея, но нещо я теглеше в него. Знаеше, че няма да напусне жена си, че чука и други жени, като колежката Вики, която не стига че беше красива, но и с три години по-млада. Цвети ревнуваше от нея и я мразеше истински. Людмил, като че ли нарочно я дразнеше, като с подробности разказваше какво правил с Вики и колко била добра. Цвети се дразнеше, но след това се раздаваше в секса за да докаже, че е по-добра. Освен в сряда, понякога ѝ звънеше и в други дни. Живееше в село край града. Когато жена му я няма я чукаше в колата, в близката гора, а понякога и в старата им къща.
Цяла година продължиха така. Когато срещна Деян, Цвети първоначално искаше с него да дразни Людмил, но нещата станаха сериозни. Сексът с новото си гадже беше добър, но не можеше да се откаже от Людмил. Опитва няколко пъти, но мъжът винаги измисляше с нещо да я държи в напрежение, а това много ѝ харесваше. След обявяване на сватбата трябваше да скъса с него категорично. Няколко пъти беше с Деян, когато ѝ звънеше да отиде. Измисляше нещо, но не можеше така да продължава. Затова сега вървеше към него с твърдото убеждение, че късат и повече няма да се виждат.
Портиерът я посрещна с усмивка:
- Момиче, престани да идваш, намери си друг! – укоряваше я, знаейки какво вършат в тайната стая.
- Вече няма, за последно! – отговори момичето.
- Защо ли вече съм го чувал… – промърмори той.
Влезе при Людмил. Все още беше красив, но бързо се опита да не мисли за това.
- Дойдох само да поговорим. Повече няма да се виждаме. Приключваме! – твърдо заяви тя.
- Защо? Заради този Деян ли?
- Да, ще се женим и повече не може да се виждаме!
- Но какво пречи?
- Не! Скъсваме!
- Добре, да го направим за последно? – Людмил не се отказваше.
- Разбираш ли, няма вече нищо между нас!
Мъжът се приближи, хвана ръката ѝ и я погледна в очите.
- Моля те, последно!
- И ще ме оставиш на мира?
- Аз не те карам насила. Щом не искаш, няма!
Тръгнаха към стаята. Портиерът я изгледа с презрение, но тя искаше да свърши бързо и да се маха. Влезнаха, мъжът веднага я сграбчи и впи устни в нейните. Тя започна да му разкопчава колана, свали панталона, застана на колене пред пениса му, хвана го с ръка и го поднесе в устата си. Вече се познаваха добре и знаеше какво харесва. Започна да му го смуче, лиже и пак смуче.
- Малката е била тук? – ядосана Цвети го извади от устата.
- Преди малко си тръгна. Откъде разбра?
- Усетих вкуса ѝ по кура ти!
- Путката ѝ е много сладка. Трябва да я опиташ, ще ти хареса! – каза той.
- Казах ти, че приключваме!
- Другия път може да го направим с нея, ще опиташ сочната ѝ сливка.
Цвети не каза нищо, продължи да му духа. Отдавна я навиваше за тройка с Вики, но Цвети толкова я мразеше, че не искаше и да чуе. Сега обаче, когато приключва с него, се замисли за путето на малката. Това я възбуди, спря, изправи се и отпи от чашата с кафе. Идваше ѝ да го удари с нея. Ревнуваше от тази Вики и се срамуваше, че се възбуди от мисълта за нея.
- Изчукай ме! – каза тя и отиде на дивана.
Свали всички дрехи, легна и разтвори крака. Мъжът не чакаше втора покана и отиде при нея. Сложи го на отвора и го вкара. Започна да се движи първоначално бавно, след това по- бързо, а накрая го набиваше със сила. Момичето се отпусна и се отдаде на удоволствието за последно. Мъжът беше толкова умел и тя съжаляваше, че повече няма да усети тези тласъци в себе си. Последната ѝ мисъл беше това, изпадна в оргазъм и изключи от всичко. Колко беше хубаво, пенисът се изпразни в нея. Знаейки, че повече няма да го усети, тя се наслади и на последната капка. Людмил не бързаше да го извади – и той сякаш се наслаждаваше на мига. Не искаше да тръгва, би искала да я изчука и в гъза, но я чакаха. Без да каже нищо се оправи и тръгна.
- Другата седмица съм командировка, но следващия понеделник те чакаме! – сякаш нищо не са говорили, каза Людмил.
“Чакаме?” замисли се момичето. Този изобщо не я слушаше, че приключват.
- С нея ли си командировка? – раздразнено попита тя.
- Ще бъде страхотно, ще видиш! – настояваше мъжът.
- Това е денят след сватбата, а вторник заминаваме на меден месец.
Нищо повече не си казаха и излезе.
Еха, има надежда тук! Вес, слагай оная коктейлна рокля, в част 5 сме на прословутата сватба, дет я споменаха в началото. Ай да залагаме, дали булката ши тресне Людмилчо по време на финалния запой. :))
Нито секс, нито еротика има в разказа. Поредните монолози на вагината в стил "хем боли, хем сърби". Весела
Еее, най- сладките тласъци на сексуалния магнит Людмил си е секс, как?! Понеже той си има такава една авторитарна харизма, та горките женички се лепят като мушици на лампа, но интересно като как е вкъщи, какви са отношенията с жена му? А пък и целия контраст между вежливата му наглост и романтичната сватбена подготовка, ме замислят за художественото търсене на автора на дълбоката истина в живота- жените курви ли са или само така пише по тукашните разкази? Ся, слушай Вес, снощи ме викнаха да видя няколко минути от Ергенът :)))) Мисля, че ние с теб не си знаем цената просто :))) Авторе, следя те. С цялото си търпение. :)
Уважаема къде го видяхте всичкото това в 764 думи? Ще направя убийствен еротичен анализ. ПЪРВО- Целия разказ се движи с такъв ритъм: БЛЯ, БЛЯ, БЛЯ ох това ми е за последно БЛЯ, БЛЯ, БЛЯ ох не мога ох отказвам му БЛЯ, БЛЯ, БЛЯ. Както се изразява Директора това са монолози на вагината. ВТОРО- "Свали всички дрехи, легна и разтвори крака". Като какво ги разтвори краката? Като... :)))))Няма да коментирам повече по въпроса, защото ще засегна някои хора ТРЕТО- Ами няма трето. Няма десерт за вас. На незаслужили няма да сервирам.Весела
Тъй като съм стар /дърт/ ,повечето ми персонални наблюдения са по време на тъмният социализъм. Както съм казвал и тогава живота се движеше почти в същите емоционално -чувствени рамки ,но тогава се наблягаха на личните качества , а не на финансово-проститутско-курвенска среда.тогава нямаше хотели на всеки ъгъл,а и регистрацията в София на софийски жители беше невъзможна, затова се наемаха, за някакъв период от време малък апартамент от обикновено трима млади мъже ,които си деляха разходите по поддържането му.То с една жена трудно се организираха нещата ,като време и място на срещата ,а с две вече си беше висш пилотаж. То такава връзка е силно емоционално и чувствено натоварваща , а когато се включи още една жена ,вече ставаше много тежко.Освен това съпругите на всички бяха умни с аналитични способности,а "изпълнителя" ,трябва да съчетава в себе си толкова много качества.Такова организационни и артистични изяви ,,да си толкова внимателен ,че все едно ,че ходиш по минно поле осеяно с ПСМ.Емоционално, започваш вътрешно да се разпадаш ,започваш да мислиш по някакъв странен начин ,непрекъснато следиш да не объркаш ,дати ,случки ,събития ,тяхното местоположение .Отслабваш доста бързо ,трудно спиш, внимаваш на върху всяка произнесена дума и интонация.Че е интересно ,интересно е ,но като ,че ли всичко е бутафорно ,като декор театър, не истинско.Истинското е в къщи останало е изтощителна поза,фалш като лош артист е, всичко е до време.Така ,че нищо ново под слънцето.Още по ментално натоварващо е,когато години след отминалите събития ,вече си свалил гарда и изтърсиш нещо от преживяното ,като нещо всеобщо известно, а останалите ,разбира се съпругата гледа изненадана.А тези изживявания избледняват ,губят с течение на времето чувствено-емоционалната пъстрота,но никога не се забравят.Остават вътре в теб . //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Ужасен морален упадък и липса на всякъкви нравствени задръжки лъха от този загниващ разказ... 15см
Десантчик, много си ми на сърце, освен когато си заплаха :), но тук видях един високопарен стил, който се мъча да разгадая правилно. Казваш, че си имал връзка с три колежки едновременно ли? Висшия пилотаж ти е в кръвта, то се знай. И не разбирам как досега не е ставало дума със съпругата, да си пиете чая следобед и да си ги разказвате такива историйки. Така я виждам аз истинската близост. А и би било толкова забавно. Аз със сигурност бих настоявала за детайлни подробности. :)))*** Горната поредица не ме изненадва с образа на Людмил, а с гнетящата сянка на бъдеща сватба. Защо в главата на един и същ автор тези крайности са събрани? Защо му е на Людмилчо да се влачи още с нея, след като тя би била заплаха за спокойствието му. Много скоро у нея ще се надигне естествения инстинкт към отмъщение и жална му майка на семейното положение. Адски не ми харесва, когато тук описват жените като безволеви и припадащи от глад пред захарната пръчка. Или как се старае, за да изпъкне над множеството себеподобни. Малко жени ще се примирят да не са единствени и неповторими. Но нищо, де, все пак пишем/ четем худ лит. Всичко е възможно. Дори да има наивни безхарактерни женички. Чудя се как ли изглежда жена му на Люси. И Деянчо що лапа мухите и не усеща какво става? Авторе, авторе...ставаш обект на анализ :)))
Но мила Фейри къде я виждате тази смелост в Майор Майор Майор Майор? Той е посредствен по всички възможни начини. Как си го представяте да разказва такива измислици на въпросната съпругата? Тя ще го убие с поглед, а както знаем той е не много висок и плашлив спрямо жените. Весела
Zh. Слава Богу, появиха се Вес и Феята. Викам, какво стана, не са ли изтрезняли от осмомартенските тържества или материализират темата на сайта. Както и да е, уелкъмбак!
Zh. много съм заета, докато го убия този сайт и тези надпревари в чудо се видях:))) Важното е, че успях:) Малко си взех почивка за да мога сега да подкарам и авторите кой оцелее оцелее:))) По азбучен ред мисля да ги обезглавявам без право на помилване:)Весела
Но Весела ,моля Ви! Вие сте просто едно мизантропно женче .И много ми напомняте за една латвийка ,с която през 1968г .се бяхме заровили в една купа сено, да броим звездите. Аз броях и въздишах ,а тя ме плесна и ми каза ,че не ме е довела за това .Аз винаги съм бил срамежлив с жените ,дори съм изпитвал някакъв страх от тях. Тогава в гъза ми влезе един кърлеж ,който се зарови и впи ,като партиец на държавна трапеза. .Тръгна към мозъка ми ,който е много развит от когнитивните ми упражнения .Уплаших се не на шега ,понеже не съм много висок ,само 183 и разстоянието между гъза и главата ми не е голямо .За щастие си спомних тренировките по джудо и прекараното време на татамито ми спаси живота !//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Така. Ето ме! :))) Завърнах се. С нова глупост. Вес, нема ми пипаш Десантчик, той е МоОоОоОй! *чува се като ехо* Това ме навежда на мисълта, че можем да си делкаме мъжкия контингент и да си ги менкаме чат пат. Срещу моя Десантчик, ти кой взимаш? :))) Ся, остави тва, ама съм готова с началото и го подавам с тая дължина към Онзи 75, който да допише и да видим, дали текстът ще си личи къдей наснаден или толкоз пък са ни сходни изказите. Ама тоя Онзи :) понякога как ме дразниииии, като си приличаме и затова е. Щот човека се ядосвал на черти, които сам не харесвал у себе си. Демек Вес, ти си едно с Десантчик! :))) Не много висока и плашлива с жените. бууухахсгсфсхахс
Десантчик нисък сте. Факт. Весела
Мила Фейри какво съм ви направила та искате да ме наказвате с такива размяна? Благодаря за предложението, но нямам психика за този... Капитан Кашон:))) Многократно съм заявявала за мен си трябва КУРАЖ, който на лейтенант Грубер му липства както и на други. Няма да коментирам повече по въпроса, защото ще засегна някои хора. Весела
Скъпа Вес, излишно се напрягате. Вий пак се отдавате лековерно на женската си *** натура и ползвате усложняващи термини като психика и кураж. Но скъпа, нима не знам точно от вас, че вий ползвате по същество мъжката квадратура да ви го тура и даже сте сигурна в избора си от две- три думи. Вий, мила моя, не сте героинята си. Лопатата Карма е комай шпакла сладкарска. А тежкия нрав ще излезе, чей в инатът ви да мълчите вместо да наранявате. Ей го. Днес ви броях поне три задръжки от преки удари в ключицата. Та, #койубисайта имаме да спорим, предвид кой го чу пръв, нали, така че назад скъпа, позволете да не ви позволя да го поемате все вий. :) Тая пролет заприлича на есен и настроенията са некви утепани, та нека преди поредната глупост да замълча. Че имам да си прибирам добитъка от тъмните улици. Винаги ваша : Веро :)))
Фейри колко браунита направих днес не е истина. Цели 3 различни рецепти. За норматив време. Бърза и организирана съм. Все чудесни качества за пишман сладкарка- убиец. Весела
Fairy,направо съм потресен.Та ти ще ме сложиш на кладата и ще носиш съчки ,за да гори огънят по-силно защото ми било студено.Кажи честно ,някъде в скромното ми писание ,да видя първо лице единствено число ,ами не .Както казваш имам ,нещо като уплах от жените ,много са ми интересни със своята алогичност, кристално чиста злоба /има ги и тук/, никога не знае човек ,какъв екзотичен аргумент ,ще извадят от красивите си главички. Второ като малък съм тормозен от момичетата ,така ,че ми държи влага. Разни Снежани,Муца /Виолета/, Лила/Лилия/, Ева, Клара, Мая е може някоя да съм пропуснал .В изложението просто теоретизирах.Тези жени са две и съпругата- стават три ,те не се познават ,и това не се случва едновременно ,затова казах ,че трябва добра организация във времето и пространството.Има такива играчи, познавах такива ,но мен не ме бъркайте с тях..Е, и те от десетилетия са седнали на задниците, и са примерни съпрузи.Как ме виждаш да споделям със съпругата си някакви спомени ,как пък не.Спомням си много добре ,леко изкривеното И лице и тихият И ,стоманен глас ,когато се прибирах след нула часът , а дрехите ми миришеха на дамски парфюми, ами бяхме танцували блус и е нормално ,когато сте по-близо.Освен това "дълбочката" драскотина от отвертката,близо до юголарнате вена , няма да изчезне до краят. А ако знае ,че съм ти го казал ще има нещо като омекотена кавър-версия.Сега кротко си слушам Лаянъл Ричи и Клайдерман,след малко вземам душ и "пикирам" в леглото. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
А аз за разказа да кажа .... браво - разчупи и графика вече не е всяка сряда, оказа се че се виждат често двамцата. На мен ми е лежерен и лек .... подкрепям. Иначе браво и на коментарите разпени се дискусия... с елементи на веселба и спомени за казармата. ;) Аромат на сапунка!!!
Да Фейри и аз те питам същото като Десантчик, демек как по ягодите го виждаш да споделя такива неща със съпругата му? Тя ще закове средно високото си токче избирателно между очите му ако разбере какви морално, упадъчни отношения е имал той с разни Снежани,Муца /Виолета/, Лила/Лилия/, Ева, Клара, Мая е може някоя да е пропуснал. Ами татко ѝ уважаемия тъст на Десантчик ако разбере? Питам те аС.Защото не може все да си ти, ти, ти. Ела дай обяснения за тия долни инсинуа̀ции (тая дума в гугъл я проверих как се пише)към уважаемия Майор Майор. Весела
Уважаемият потребител не би могъл да си представи колко професионално изглеждат тортите ти : сватбени, юбилейни или просто хелоуин петъчни, мъфините с крем и поръски, изобщо цялата захарно- изкусителна кулинария не съдържа тайни за умеятните ти ръце. Като знам каква Шанелска я извъртя за съседките, поръчали кич от перли и брокат, жално ми става за дръзналите да налагат профания над дизайнера. При цялата ти сладостност и екзотични материали е цяло чудо, че имаш глутенова непоносимост към сантиментални излияния тип Изаура. Уважаеми потребители, Вес е самоука тортена богиня, саморъка вестителка на оргазмен инсулинов екстаз, цялата ѝ визия с трапчинки и гъзе Луи15 е пълен противоВес с Вес Лопатната. Много е важно човек да бъде смел и да се хвърли презглава в хобито си, да бъде сноб, за да се обгради с най- добрите пособия и материали, и да вярва, че когато работи с щастие, прави света с микрон по- щастливо място. Вес, пишман убиецо, короните си ги носим, че и на малките шси ги турим, когат му дойде момента. Огин девойче си ти!
Десантчик, щура главо, когато разказваш геройски подвизи в стил сещай се снахо, ич не се съмнявам, че имаш предвид себе си, но скромността те кара да заобикаляш единственото число. Изблиците с нож, са ми познати и у нас се забелязва следа, по кръглата фи 180 см маса, където се забоде след рязката ми артикулация. Но виж, за мен едно е ясно. Че винаги бих те стоплила, да. Но имах предвид друго- споделям. Хубавото трябва да се споделя. Така мисля. Но вече и аз се слагам. А взех да слушам за приспиване един странен микс от стихове на Омар Хайям върху Бах. :)
Как се приспивате по това време ей.... Ще минете в пенсионерски режим 6 закуска, 12 обяд, 18 вечеря в 22 по леглата :) еБах Няма с кой да се закачи тук човек - ще си мина пак към анонимка.... ;)
Това е абсолютен факт Фейри. Идеалната жена съм. Чистя, готвя, гълтам. Но недей ми хвърля пудра захар в очите. Рourquoi ( френския е труден език не е за всеки) та рourquoi аджаба ти все ти ти ти реши да качваш Десантчик на класата? Първо трябва да мине неговото аутодафе и да му бъде прочетена присъдата. Или беше обратното? Сега пък няма админ да попитам. За щастие него поне не съм утрепала. Първа присъда, после клада . Къдя тръгна ти веднага сички за събираш? Отбелязвам и пореднана порция неуважение към капитан Кашон която проявяваш като го наричаш " щура главо". Весела
Морски ела да си гукаме там където си се знаем. Весела
Морской, красавецо :), аз че се слагам в хоризонт, още не значи, че затварям кепенците :). Няма да се обезличаваш, ей! Губиш се от известно време, но то вече стана ясно, че оттук жив излязъл няма и хотел Калифорния си е бъш за тоя сайт писан. Чей ся да пущам тоз коментар,че едно птиче ми чур' лика, че иде следващ вече.
Точно вече се бях замислил да почна да пиша при момчетата в гей разказите - там ще има закачка на 100%.... НЕ бях сигурен за тези дето изпонаебаха родата ... там сигурно няма да съм интересен освен ако не се окажем с някой далечни братовчеди....
Хей Веро мое .... благодаря за комплимента - макар, че мъж не обича да му казват красавец(или поне аз не съм от тези).... Това си е комплимент за дамите - мъжете трябва да сме леко ръбати, глуповати и недодялани на някой места ;) .... "пълен ръб, дърво" - това е комплимент за мен Вес - знаеш .... винаги на линия за лаф и някоя смешка ;)
Злато мое ненагледно! Не е редно, не е редно, тъй да ме разсмиваш рязко! Нима за всички не е ясно, че аз я нося голяма и дълбока, дето с поглед прост, без даже монокъл, се вижда как в извивките тъмнолилави е скрит контур на делва с изненада! Цял нокът дължина се види черна пещера, уретра по медицински, пикалото ми , демек, на чист език. И както вече става ясно, това отворче от смях тресе се бясно и става опасно. Мисля, че Десантчик ми даде нов лаф. Вече не "В Русия съм" ще вижда ИИ, а " съчки събирам" . И ще мисли за мен хубавини. :) Къпах се и мислех точно това. Виж, светът се извъртя и взе да предлага транс култури. За салса се ходи у Гръцко, за йога у Италия по потури. Мислех си, да вземем няколко момчета и да правим секс уроци за милф задръстеняци. В спа хотели. Ще въртим свирки на моделите. Ще обучаваме в анален подход. Подготовка и принципи. На пълен ход ще пуснем философията, че задникът е объл по причина, бедрата служат за омекотител и възглавница, докато мъжката глава почива след усърдно лизане. Няма болести, няма забременяване! Новото мото е: Дрибъл с главата му! Фурор! Фурор ти казвам. Аз както обичам да се снимам, вече виждам едни фотографии, реклами, билбордове....Ехееее, кой ней чувал за Мариянската? :))
Морской, аз нямах предвид лицето ти :)))
Почвам да мисля дали ме включи в момчетата - не знам момче ли е тук мъж 40+.... Може би зависи от гледната точка ;) Хубава идея - но редно е да уточниш, кои сте вие преподавателките..... Че както се казва дупе пол няма - да не ме подхлъзнете.... Чакай да огледам под кой разказ пиша, че напоследък е много минирано полето. Добре че има знаци за ориентир.... И да - човек се учи докато е жив Младежа в мен все още има какво да научи сигурно!
И само да вметна - не вярвам че обичаш да се снимаш!!! Аз снимки не съм видял, а уж хвърлям по един поглед тук ;) Или явно пак съм изтървал интересното ...
В Барселона в музея на еротиката на една тераса има специално наета за целта красавица която влиза в образа на Мерилин Монро. Фриволно си повдига роклята, поклаща бедра и приканва минувачите да посетят музея. Да звъня ли в музея Фейри да питам искат ли да те вземат на работа? Има зала за вибратори има и изкуство картини на Пикасо и Миро. Е те там ти е мястото на тебе. Весела
Морской, като знаем как открих Г точката си пред 47 мата си година, трябва да сме наясно, че аз за преподавателски състав НЕ съм. Но пък ме бива в организирането и работа с хора. Увличат се, така да го кажем. Ти ела за модел. Ще държиш гордо вдигнато оръдието, за да му се лигавят усти разлипни форми и умения, а ти да търпиш, търпишшш. :)) Сега, относно другия въпрос, взех да си вадя заключения, че инерцията ми от италианеца беше лоша , лоша идея и уплаших не малко хора. Лигоч или смешки от дистанция са си трудно нещо и ако мой фотос свари човек в сериозно настроение, настъпва драма. Преди години, шернах в затворена група, как стискам наръч лалета.....с гъза си. Е? :)))) Абе , поспрях се. Идиотията е моментна и ме обладава успоредно със слънчевите бани. Надявам се това лято да не е като двете минали. На някви любовни трепети и очаквания несъстоятелни. Ами да си дойде и моя момент за същинско първично йебанье. С пич, настръхващ косъма ми. Което напоследък ич не е трудно. Гледам в захлас клипове от певчески конкурси и познай- настръхване по целите ръце, крака и гръб, нон стоп. Песен след песен. Мож да се окаже, че е няква хормонслна деградация и слизам към животинския вид , баси. Не знам. Но, да ти призная, тая година не ми е посягано, а през миналата кога беше последния път....не мога да помня. :))) С две думи, скоро ще забравя и за какво въобще говоря. :)
Ооооо, Вес, начииии, да ми стъпи веднъж топузчето на такова балконче....оооооо.....ОооОоооооо, с кран няма да ме свАлат повече. Ше им преливат от кованото желязце кат една цветна леха сакъз. То цица , то гъз, то ръчица, коремче .....оооОоо, знае кака да предизвика апетита :)))
А с повече думи ме прати някъде организирано, но ти рязко се покри хаха.... И кой ще е там да не питам а просто да си стърча гордо без да задавам въпроси ;) Не става така искам да се вложиш - можеш още да дадеш, не подвивай така опашка ... или букет с цветя. И споделяй фотосите с подходящите хора .... Хаштаг - мегаподходящ
Морски, благодаря за доверието :), живот и здраве да е!
Хихи това Благодаря за доверието ми звучи като Лека нощ! Но ок - живот и здраве да е .... винаги на линия за обучение!
Не са хубави тези неща ,ама хич не са хубави.Някак не е красиво някой да пише на Весела /злата/ от мое име и да е копвал, някакви компилации от мое писания, а Весела веднага се хваща на въдичката и аз пак виновен, а де факто съм невинен. Освен това Весела греши, Снежа/Снежана/, Муца /Виолета/, Лила/Лилия/ те бяха с една ,а може би Лила с две години по големи от мен. И чудно защо ме тормозиха ,но и аз сигурно съм ги дразнил.Те бяха съседчета на баба ми ,а не на нас.Аз заради Снежа ,се научих да чета преди да тръгна на училище,за да не ми се хвали ,че тя може да чете ,а аз не.Ама тогава бяхме на по 9-10 години. Години по -късно срещнах Снежа ,поздравих я най-учтиво,но в малкото изречения ,които си разменихме ,успя да вмъкне израза, нещо от сорта "Вие момчетата от ж.к.Ленин" ,сте големи фукльовци". Така и не разбрах защо. Ева ми беше съученичка и седяхме на един чин в четвърти клас ,една дунда , която не ми даваше да говоря с други съученички ,с които нещо е скарана , а тя все беше с някои скарана.Но пък баба И правеше много хубави "масленки" и тя ме черпеше.Та аз съм бил на 11 години, какви момичета ,какви отношения освен да си разменяме боички,гумички ,острилки. Бяха ми интересни ,но пък аз бях срамежлив и гледах да съм по-далеч от тях ,за да не ми се подиграват. Клара също съученичка ,спортен тип ,но вече бяхме по-големи и когато искаше да се борим усещах ,че нещо не така както трябва, та гледах да се измъквам от близък контакт с нея.Ама какво ще се обяснявам на Весела за всяка.Така де. Вече в института, в моят програмен колектив имаше една колежка Веселина /Весето/,ама много се сърдеше това момиче.Взривява се като ПСМ,от най-дребното.Примерно на купон не съм я поканил на някой блус -готово-сърдене/изяден съм с парцалките/, не съм я поканил първа-същото ,поканил колежките на кафе в кафето на института ,но не съм я поканил персонално пак сърдене ,дай И само някакъв незначителен повод и си сготвен. Е, веднъж много успях да я вбеся със своята нетактичност. Колкото до тукашната Весела ,когато я прочета в коментар,винаги се чудя,за кое по-скоро да се сетя ,дали за "искрящият цианкалий" ,от Агата Кристи или пък за Черна мамба.Еий ,че е зла и балдъзата е зла ,макар ,че ме обича /от време на време/. Абе винаги край мен е имало зли жени /ама как умея да ги събирам/ .Ако попадна в ръчичките тукашната Вес ще ме направи на "пестил". Нещо не ги разбирам жените .Преди време съпругата ми,започна да ми обяснява колко се грижи за мен ,а аз И казах ,че се грижи като за куче и смятах ,че това е комплимент ,ама къде ти-разфасова ме.Ами гледам как жените "гушкат" ,някакви космати дребни смръдльовци,цункат ги по муцунките ,които кой знае къде са ги завирали и мислех ,че правя комплимент.. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик вина ли изпита относно Снежа/Снежана/, Муца /Виолета/, Лила/Лилия та ми се обясняваш като ощипана невеста? Кърлежа в гъза явно ти е изпил мозъка. Весела
ААААХАХАХАХАХАХАХА, Веске маааааа, щях да си изплюя виното :))))))). Седите на един чин с Алекс, па си дърпате плитките и ритате по кокалчетата. :)))
Но мила Фейри (ши ми говориш с любоф Веро) няма как да съм седяла на един чин с този старец набор на Бородинската битка. Плитки не си сплитам защото това е инфантилно. Кърлежа кой извади от гъза на Десантчик ми е любопитно? Може би Снежа/Снежана/, Муца /Виолета/, Лила/Лилия #последнатадазатворивратата. Весела
Но драга Вес, вий седите на един чин и в момента, в училището на живота, в частност- в часа по ебън (да се свети името на Влад). Лично аз бих извадила кърлежа от гъзето на Десантчик и то с най- голямо удоволствие. Първо, той понеже не е много висок, само 185 см , съм сигурна, че разполага с хубаво оформено, не твърде тясно дупе, с ясно очертани бузи и още по- яки хлътнати отстрани. Гъзето разполага със стройни жилести бедра и положено на диван, трепти конвулсивно, очаквайки да го нацеля с капка олио. Разбира се, в главата му вече са се екстраполирали последващи действия, улеснени от намазнения му гъзец. Но! Аз се привеждам и се прицелвам с пинсетата към случаен косъм в близост до цепката му със садистичното намерение да му причиня разсейващ стрес. Макар че вътрешно , въртя молитва за помощ свише и веднага след писъка му, връщам пинсетата върху едрото тяло на нашественика, агонизиращ за въздух и внимателно започвам да развинтвам. Едно, 5,6,13, 9,0 и сейфът е отворен. Триумфът, всички помним, се свързва със среден пръст в задника, а докато раната не е йодасептизирана, се налага задната кожица да настръхва все така на показ. Докато си играя със запалката да щракам и обгарям оръдието на труда, Десантчик вече би се чуствал неудобно, притискайки тарана към дивана. Виждаш ли? Смел е. Търпи на болка. И сигурна съм, че ако си повториш въпроса за пушкала, този път ще получиш отговор. Стига инженерката да не му е забранила достъпа до компютър за през уикенда...
ВеселинО, ако ти кажа ,че си заядлива и не четеш какво съм написал ще те разбера.Не съм Александър Дюма. За какво да се оправдавам ,така и не разбрах ,та аз бях обект на тормоз от тези изброени момичета, както и от други от съседната улица ,"Асен Златаров"-тогава там живеехме-до ъгъла с "Шипка".Та това беше в детските ми години. Даже веднъж ме взеха с измама и доверчивост от моя страна в "плен".Колкото до Веселина в по-зрелите ми години,тези от Института ,то тя се сърдеше по всякакъв повод и се взривяваше като ПСМ от една дума ,знак или действие.Да стар съм ,даже по-стар и от Бородинската битка .Ама защо тази Зла Веселина не кара по -широко-мащабно ,като да каже ,че съм толкова стар,че съм участвал в битката при Кадеш.Няма проблем ,не го крия.Винаги са ми били интересни жените във всякакъв план,нали съм казвал колко съм бил срамежлив.Разбирам се добре с тях ,поне с повечето ,даже при инцидентни контакти ,но е имало и случаи ,които са ме истински озадачавали.Колежка с ,която се познаваме от първи курс,на бригадата в бакьово така се случваха нещата ,че често си копаехме траншейките един до друг.Тя една такава дребна , слабичка ,невзрачна,другите момичета значително по -силни от нея.Вдигне кирка два- три пъти и спре .Та И казах,да си избере някакво място ,да седне ,но да се огледа за дупки ,че може да има змия , често убивахме някакви.Нормата за момичетата беше 20 метра ,за момчетата 30 метра,та копаех нейните двадесет метра и моите тридесет, не беше проблем-дребна работа, а тя ми се подиграваше за Инга.След това, в годините бяхме в една група , идвала е десетки пъти у нас да правим протоколи ,проекти ,да преписваме лекции , правехме си кафета ,гювечета ,ако сме гладни, познаваше се с моите родители ,даже се засичаше със съседското от апартамента срещу нас,чийто баща беше генерал от службите , аз също съм ходил в тях.Играехме бридж с колеги ,водех я на тренировки ,на кино ,държа да подчертая ,че не съм я докоснал с пръст ,освен когато съм И подавал ръка,при слизане от градски транспорт.Започнахме работа в един институт ,та ми беше чудно ,когато колежки ,с които много по-слабо се познавах,започнаха да ми казват ,че тя "донася" за мен и ме представя в негативна светлина пред ръководството.Хайде сега разбери ,алогичните постъпки на жените.Сутринта станах ,сложих вода за кафето,взех едно свръх бързо "душче",направих кафе ,занесох го на съпругата ми в леглото ,която нещо си гледаше на таблета, та прилегнах да ви пиша.Ама Fairy, нещо не разбрах ,какво се изгаври с мен.Да атлетичен съм ,може да не съм покрил изискванията на майка ми височина ,но такъв е живота.Да спортен тип съм ,да имам белези и счупвания по мен ,да ходя късо подстриган ,все още не съм плешив,да косата ми е бяло- сиво ,да нося спортни панталони по "Теодор" №52, да саката ми са №58-60,пак по същият.Да грозноват съм,не преча на никого,любезен и внимателен спрямо жените ,но не сервилен и досаден. Да с чувство за хумор съм ,но не злобно и заядливо, а по-скоро самокритично. Не обиждам никой ,преди той да ми скочи. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, добро утро! Сега се излюпвам, късничко верно, че снощи имА задушевно и много приятно събиране. Но ето че нещо мий липсвало, щом преди сън съм имала нужда да те съблека и лекувам :). Или пък си търся вниманието и затова. Шегичка. Пък ти ползваш тая гръмка дума "гавра". Ееееее....еееееее :)). Къса подстрижка с онова обиране над ушите и врата първи номер ли? :))) Мммммм :))
ФЕЙРИИИИИ!!! ФЕЙРИИИИИ БЕ!!! Дали ще ти бъде удобно да ми преразкажеш на две на три за какво пищи Първолет Каракочев?Весела
ВЕЕЕЕС, пссссттттттттт Веееесссссс, яла насам, чи простирам. Чеки опнем тоя чаршаф. Та. Яла тука зад него. * Шепотно* Ся, десанта на Десантчик над твойто твърдоглавие почва да го уморява и той се дразни, че не разбира защо толкова се заяждаш с него. Човекът пише, ти му обръщаш думите наопаки. И понеже е имал опитност вече с една змия, по- коварна от животинките, убити по време на копанта, ти казва, че нищо не може да го изненада в алогичното женско поведение, нито можеш да му п***еш на уя вече. Образно казано. Тва е. Аз подигравките за възраст не ги одобрявям, щот нъли....:))) , а да не говорим, че и двете имаме слабост към опитни мъже. С отпечатъци от близките срещи с непредсказуемия живот. Сега. Аз виждам нещата така. Вий с Десантчик да сте един оцет и зехтин, заедно, но разделени от стена, стоите един до друг, с краче готово да подритва, но внимавате да не стрОшите стъклото. Ама ти видя ли го? Оооо ..Оооооо....начи, слушай ся, панталон номер 52, ммммм, сакото- 56! Гол, късо подстриган врат, с равна плоскост към гърба и две отчетливи странични жили, късичко над ушите, дето се сключват пръстите и галят с палеца и със сигурност бързоотзивчиви зърна, ако плъзнеш ръка , да му пригладиш дрешката. Момчето си е топ. Лошо го почнахте още отдавна. Много време търпя. И накрая се засегна и виж, държи му влага, дето му приложи онова ти домашно, новата мисия, знаеш. Ама до неговите книги и знания, ти с твойта задача да си кратка, отстрани не изглеждаше като да печелиш спора. То и спор нямаше. Аз него ли да защитавам, че невинен го отнася, теб ли щот тъ обичам, а и двамата сте възрастни големи хора? Ама той е горд и да не излезе, чей забил знамето на тая земя дето ходим, та не щя дори да се направи, че бие отбой, ей така от щедрост и благородство. Щот нали блажени заблудените ....примерно...Сега, почвам да си прояснявам клетката, да ме вика животът навън, :))), да ми се прищява да сложа червилце и айде под цъфналите джанки. Ай, фърляй вече на прасето и тичай да тичаме към дерето да се пръскаме у реката :)))
Фейри това ако ти е късото обяснение само мога да се радвам на дългоооотоооо ти такова. Какво да му гледам и къде да му го гледам? Весела
Майтапчета със старият човек,пионерки.Я като сте толкова навътре да пратя едно цитатче само за Кристалната злоба ,но и Fairy"-то може да се включи с летящ старт.""" Той познаваше Ор и знаеше, че няма никаква вероятност да научи от него защо е искал да има големи бузи. Нямаше полза да го пита, както нямаше полза и когато го питаше защо оная курва го биеше по главата с обувката си оная сутрин в Рим в тесния вестибюл пред отворената врата на стаята на малката сестра на курвата на Нейтли. Тя беше високо, снажно момиче с дълга коса, със страстни сини вени, които се събираха нагъсто под шоколадовата кожа — там, където плътта е най-нежна: ругаеше го, пищеше и подскачаше високо във въздуха с босите си крака, за да го удря все по темето с острия ток на обувката си. И двамата бяха голи и вдигаха врява, която събра всички в апартамента — надойдоха в хола да гледат, като всяка двойка бе застанала на вратата на спалнята си. Всички бяха голи, с изключение на една стара жена с пуловер и престилка, която цъкаше неодобрително, и развратния, разпуснат старец, който кукуригаше гръмогласно и весело през цялото време, изпълнен с някаква жадна и екзалтирана радост. Момичето пищеше, а Ор се кикотеше. Всеки път, щом тя го удареше с тока на обувката си, Ор се кискаше още по-шумно и това я вбесяваше още повече, така че скачаше все по-високо, за да го удари още веднъж по тиквата, и през това време нейните чудесни пълни гърди се издигаха във вестибюла като знаменца, издути от силен вятър, а ханшовете и силните й бедра се въртяха насам-натам като някакво страхотно изобилие. Тя пищеше и Ор се кикотеше до момента, когато тя изпищя и му нанесе силен, зашеметяващ удар в сляпото око, който го накара да престане да се кикоти и го изпрати в болницата на носилка, с дупка на главата, която не беше много дълбока, и със съвсем слабо сътресение на мозъка, поради което той не участвува в бойни действия само дванадесет дена."""" Няма да ви затрудни .Саката ми не са №56 , а №58 или 60 ,но една шивачка го коригира в талията ,че там ми е широко. В 56 номер не ми влизат нито ръцете ,нито раменете ,въпреки ,че инженерката смята се така ме правило по-млад,което е невъзможно. Обикновено нося черно кожено яке и спортни, тъмно сини /Navy/ панталони или джинси от ситно кадифе,черни спортни ,задължително кожени обувки-български.Не харесвам "италиански джобове" на панталоните. Да косата ми е над ушите ,максимална дължина най-много до 3-3,5 см ,което е знак да тичам да се подстригвам.Не съм претенциозен нито към храна ,нито към обувки ,нито към дрехи.Не робувам на марки.Дъщеря ми робува и ми купува Бенетон, някакъв педераст Том Тейлър,Guess /парфюма горе -долу/ разни други . С обувките същото ,като ми каже някоя марка и се чуди защо не ми харесва.Преди няколко дни И върнах някакви обувки ,взела два чифта ,били много изгодни,били на промоции ,били само 300 и нещо лева.Е, не ми харесват .Тя е софтуерен инженер и поне 3-4 дни работи хоум офис ,обградила се с машини и непрекъснато поне два или три пъти в седмицата , някой я от "Спиди", я от "Еконт" е посещава с нова пратка. Вбесява се като И ги връщам , ами не ги харесвам,обижда ме на "консерва", не си падам по гъзарията.Веднъж в "Андрюс" ,гледам един по-възрастен и от мен, как си купува костюм в лилав цвят ,ами много гнусно изглежда. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, пиша ти вървейки, че Вес е малко заета, за да се изкаже по този Параграф :) Прощавай, моля, ако има нещо, че днес нали целуваме ръка. Както казал ексхибиционистът " Ма, тва не ми е ръката" :)))
Видя ли го ясно сега Фейри капитан Кашон какво представлява? Комплексите му на база малка пишка са налице. Прозираш какъв смизогинист си Десантчик. Весела
Искрено ме весели това мизантропично женче Веселинка, като при нея мизантропията преминава в персонална ,тясно специализирана мизандрия.Е, точно тук с нелепото си подмятане ,не можеш да ме уязвиш,във всичко друго-да ,но за твое съжаление точно тук -не. Ако не изпитвах здравословен респект ,,към съпругата си щях да И го прочета,но днес казват ,че било прошка. Като е прошка ,ще простя невежеството и незнанието на момичето Веселина.Ами си е зла ,чисто и неподправено ,от сърце.Само не зная защо?????? Не я познавам ,тя не ме познава, та затова се чудя.Да не би да проектира върху мен ,както съм И попаднал под ръка ,някакво отношение към някои друг ,който по лексика прилича на мен. Давай Весенце , давай моето момиче ,можеш много повече, ама много ми приличаш на "моята" , някога служебна Веселка ,която внезапно се взривява като ПСМ , а след това се сърди с месеци.Вярно, може да се каже ,че и аз имам принос,но не е умишлено .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
МАЗОГИНИСТ си Десантчик! Факта, че многократно и с гордост разказваш как връщаш подаръците от собствената ти дъщеря е красноречив. Мразиш жените, които не ти пляскат с възхищение. Един единствен коментар в който съм отбелязала абсолютната истина, че си ДОСАДЕН те извади от релси. Колкото и думи да изпишеш затъваш все повече в обясненията си. Когнитивните ти умения кога се амортизираха Десантчик? Мозъкът ти е постарал от атаката на кърлежа, защото както сам си написал "разстоянието между гъза и главата ми не е голямо" Весела
Десантчик, следобеда те видях! :))) Оставям ви да се забавлявате с Вес, но не мога да не споделя това: :)))) ***************************************** Шумната трапеза жужеше от брътвежи, дрънкане на посуди и наздравици. Една дузина хора, всички говорят един през друг, без да се изслушват. Ракиеният градус бе възпламенил лицата им, барбекюто кротичко заглъхваше апетитния си дим, а неравния дворен терен заплашително разклащаше маса, рязко подпряна от нечия несигурна крачка. В цялата суматоха имаше една единствена статика, идваща от впития в балдъзата му поглед. Алекс бе парализиран от сценката, която се разиграваше пред очите му, но опитът го бе обучил да не се издава и да го играе максимално близо до истината. Всяка лъжа, може да се изкаже като истина, или поне като максимално близо до нея. Тъй че той поднасяше към устата си хапки, които дори не усещаше на вкус, погълнат от излъчването на хранещата се балдъза, стол вдясно, точно през масата. Шармантното ѝ излъчване, целящо да провокира, бе смекчено от нежна шарена сянка, която убиваше острите контрасти и изсечените контури на лицето ѝ. Сега очите ѝ добиваха дълбочина, тъмна и опушена, почти като наситения вкус на печени кестени. Устните ѝ дебели, меки и напълно отпуснати, с нищо не напомняха обичайната ѝ стегнатост, когато реже пространството с думи, а сега подчинени на блажното вълшебство от чинията, се разтваряха в гальовен отвор и поемаха сочна хапка джоланено късче, чийто сок потичаше към брадичката ѝ, а тя не бързаше да го попие със салфетка. Хранеше се с отдаденост, в пълно мълчание, с притварящи се клепачи при всяка първа хапка, сякаш на езика ѝ се случваха приказни събития и тя не желаеше да споделя тази магия с реалността отвън. Алекс, сгризваше поредното листо салата, случваше се да попадне и на краставичка, подкиселена от пресен лимонов сок, но внимаваше да се преструва да потънал в размисли и зареял невиждащ поглед някъде напред, докато всъщност я изгубваше от наблюдение само за мига, в който посягаше към високо-столчестата си чашка. Балдъзата му, прибрала едър бюст, между двете си ръце, склещен на показ, с изгубени обноски седеше с лакти на масата и си помагаше с пръсти да доотскубе със зъбки месцето около ставата на едро кокалче. Отдадена на заниманието си, тя плъзваше езиче по цялата дължина на парчока в ръката си и осмукваше соления му сок, вдишвайки с наслада ароматите. Устните ѝ се срещаха около ставната глава, сбръчкваха се, плътно присвити около нея, докато изцедят чрез осмукване влагата от червното месо и после го поемаха в дълбока целувка, навътре в устата ѝ, при което очите ѝ се притваряха, а гърдите ѝ се повдигаха тежко нагоре, та слънчевите лъчи огряваха цепката между циците ѝ, а кожата на деколтето се бялваше контрастно на сянката отпреди малко, та на Алекс чак му присядаше. Как само би заврял муцунката си в тази цепка, за да вдиша ароматът на деколте, изложено на пролетното слънце. Как само би потърсил със зъбки порозовелите щръкнали късчета живо месце и как би ги задърпал към устата си, усещайки че всъщност никак не се засища и апетитът му се увеличава, брутален и твърдо настояващ. Алекс, макар и добре владеещ тялото си, не удържаше на гледката и бе заострил внушително голям дюкян, скрит под цветната ленена покривка. Искаше му се да се спаси. Чустваше срам и яд на пълното си подчинение под тази двулична и лицемерна женска игра на сетивата, но волята му бе потънала на дъното на тройния препек. За миг отместения му към трапезата поглед го накара да изпита хладна празнота и той побърза да се завърне към прелъстяващите го мазни устни, точно в мига, когато те се разтеглиха настрани в бавна усмивка, а игрив език пробяга по цялата им дължина. Пъргав и гъвкав, той се постара да събере лъщящия сок от външните им контури , а чрез няколкото кратки и бързи стрелкащи движения към ъгълчето на устата, Алекс забели очи несъзнателно, прорязан от остра възбуда през целия му торс, идваща от дълбоките дълбини на скротума, през тежината на огромните му топки, неудобно разстлани от двете страни на тъмен панталон. Дяволската жена сякаш го усети. Сякаш нарочно го погледна тежко, изпод леко паднали клепки. Дълго и подигравателно. И накара красивите ѝ китки да затанцуват омайно над деколтето ѝ, под акомпанимента на звънтящи златни гривни, а женствените ѝ пръсти взеха да потъват един по един обрамчени от меките устни, да изчезват в устата ѝ, безмилостно осмуквани, та чак бузите ѝ се прибраха навътре, хлътнали като ямки в хълбците. Тази мисъл така заседна в съзнанието на Алекс, че той отпусна очи към цепката между меките ѝ гърди и те му се привидяха като облите кълба на едно бяло дупе, прорязано от вулгарна голота. Дупе, което би могъл да захапе, а то да се подлага за още и още, и даже да се разтваря пред очите му, докато цепката загуби тънките си очертания и се превърне в прелюдия към сочен и сладък десерт, сиропиран в меки и подпухнали блатчета. Нежна глазура примами езикът му да я обере и той неволно се облиза. Жената насреща събра устни и сластно и шумно всмука въздух, отдадена на някаква очевидно еротична фантазия. По съвпадение и тя се облиза, докато го гледаше настойчиво, а ръцете ѝ клюмнаха надолу,под масата, и скоро пролича, като да се опитват да освободят слабините ѝ от впит ластик на бельо. Алекс би обърнал масата с хуя си, ако само разкопчееше токата на колана си. Положението бе добило болезненост и пълно умопомрачение. Единственият му полезен ход бе да потърси за помощ съпругата си. Извъртя глава към късия край на претрупаната с тежки блюда маса и я съзря: нежна и твърда, налагаше мнението си над съседът ѝ през ъгъла, а ясната ѝ мисъл, непомрачена от плътски изкушения, усети зова на благоверния и тя мило му хвърли кос проучвателен безмълвен въпрос. Алекс, видимо почерпен, гореше от страшни и низки желания, бушуващи в очите му като бягащата сянка от листата над тях. Тя се извини, изправи се и скоро бе зад гърба му, който се изопна от напрежението на статичната ѝ аура. Не каза нищо. Не се наведе, за да прошепти до ръба на ухото му с топлия си дъх, нито да го лизне с езиче. Не положи ръка на рамото му. Той стоеше замрял като кошута през разстрел, почти не дишащ, парализиран. Съпругата заостри нокти и бавно, и внимателно одра широкия му врат, отдалечавайки се към къщата. Спасен! Алекс с един скок бе вече зад пейката и скъсяваше разстоянието до нежната ѝ осанка.
Ох Веселинче ,къде момиче видя лексика, каквато ти презинтираш като моя в последното си изречение.Хайде напрегни когнитивните си възможности. /Не казвам ,че са скромни/.Ако не ми се зъбеше непрекъснато щеше да забележиш ,че има един пост не от мен ,въпреки,че е сглобен от няколко мои поствания.Ще ти го цитирам """Анонимен | преди 2 дни .. Но Весела ,моля Ви! Вие сте просто едно мизантропно женче .И много ми напомняте за една латвийка ,с която през 1968г .се бяхме заровили в една купа сено, да броим звездите. Аз броях и въздишах ,а тя ме плесна и ми каза ,че не ме е довела за това .Аз винаги съм бил срамежлив с жените ,дори съм изпитвал някакъв страх от тях. Тогава в гъза ми влезе един кърлеж ,който се зарови и впи ,като партиец на държавна трапеза. .Тръгна към мозъка ми ,който е много развит от когнитивните ми упражнения .Уплаших се не на шега ,понеже не съм много висок ,само 183 и разстоянието между гъза и главата ми не е голямо .За щастие си спомних тренировките по джудо и прекараното време на татамито ми спаси живота !//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време" """""" Как ме виждаш 1968 година да бъда с латвийка -хайде ,де, как виждаш да пиша такива глупости ,та това е болен мозък, той е за лечение.Това е сглобено от различни мои коментари,малки откъсчета ,като доста малоумно са вкарани ,просташки коментари от неизвестният драскач. Тъй като следиш какво пиша и се ,заяждаш за всяко изречение ,което анализираш по начин ,който на теб ти изнася ,веднага ще забележиш ,че не пиша така. Но ти озлобена го отмина с лекота,защото ти допада.. Може стилистично да не се изказвам много гладко ,но цинизми ,особено при общуване с жена /нали сте жена ???/ не използвам..Това с дъщеря ми са наши въпроси.Може ли да ми купи пет ,повтарям за не разбралите пет блузи с якички , на Бенетон и всичките в някакъв нюанс на нещо като турско синьо-всеки ден да нося по една ,човек ще остане с впечатление ,че нося една и съща. Не говоря за останалите в други цветови гами- за какво ми са. Били маркови ,е и. Тя има някаква мания да купува по интернет.С много добри възнаграждения са ,над 7к и е щедра. Сега си наумила да ми подарява джипа ,който купи миналата година , а само преди месец плати последната вноска по лизинга. Купи го от човек, а тя го доизплати. Е ,няма как да стане .И не ме наричай мизантроп,защото не е истина.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
ПЪРВО Сашко "Мамин" Десантчик как да не е истина. МАЗОГИНИСТ си. Фейри ти е написала разказ в който си главен герой и го пусна като коментар. Но ти оцени ли го въобще. Каза ли едно БЛАГОДАРЯ МИЛА ФЕЙРИ. НЕ не го направи Кавалерството ти бързо се изпари. ВТОРО Коментара който съм цитирала е твой. Съдържанието му е като на всичките ти досадни коментари. Положил си твоя псевдоним в края //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време". Кърлежа забит в гъза ти и разстоянието на главата от пърделника ти са си твои дума. Защо се отричаш от тях? Бъди мъж ако знаеш какво е да бъдеш такъв и застани зад тях. Весела
Но скъпа Вес, нима мога да очаквам, камо ли изисквам, особено като се знае колко е досадно нежеланото внимание и непоисканите съвети? Десантчик като нищо ще се възмути, че го набърках в ситуация, твърде далеч от виждането му по въпроса :))). Но не е това най- лошото. А факта, че една цицореста сладокустница огриза на 15-ка джоланчето :)))
Десантчик пръдна, Фейри се насра е ситуацията. От дмрад се не диша. Тя тая излезе по-голяма върти куйрук и от Звезда.
Десантчик пръдна, Фейри се насра е ситуацията. От смрад се не диша. Тя тая излезе по-голяма върти куйрук и от Звезда.
Страх ли те е, бе Бахи, у новото легло?
Добро утро Fairy, благодаря за хубавият разказ.Както се казва ,който го може ,може го.Толкова добре си описала едно почти семейно или родово събиране.Напълно разбирам другарката Иванова ,която с пълно основание преди много години ме прати на матура по български,където верен на себе си изкарах добър на писмен ,защото никога не съм могъл да пиша. Проблема не е само в правописа , а също в изложението.Оценявам добре написаното и завиждам ,както казва "моята" Веселина с бяла завист. Образите на двете жени ,може да са типични на съвременните млади жени ,но "тези" двете са от коравите жени,като при балдъзата тази твърдост е премесена с огромна доза инат.Съпругата ми ,както знаеш е твърда жена ,но не е сексуално активна ,което е близо до асексуалност. Никога не съм помислял за балдъзата като за сексуален обект. Тя е големият инат.И двете са работохолички, и двете са добри математички на инженерно ниво.Балдъзата има и нещо,артистично-пишеше стихове ,разкази, рисуваше доста добре като любителка. Съпругата ми мисля ,че не може да мечтае или да фантазира-тя действа оперативно,в което е изключително добра. Много добър организатор ,не позволя вмешателство в своята дейност. Със своят инат, тукашната Веселина ,доста ми прилича на балдъзата ми и "служебната" Веселина. Казвам И, че единият коментар не е от мен и не мога да е убедя. Просто нищо не съвпада с мен и като израз, и като време, и като описателност.Просто е взето нещо от мен ,част е изтрито и е заменено с някакъв нов пълнеж ,като е запазен краят.По много филми се прави по този начин и ходи се обяснявай,но като И харесва ,какво да я правя. И на двете желая приятен ден. Още един път благодаря на Fairy. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Радвам се, Десантчик, че си усетил общия фриволен и лековат полъх от цветчета и пролетна тръпка. Много приятни минути прекарах, докато "бях" теб. Тези дни се върнах в басейна и с това се върнах към себе си. Хиляди пъти по- добре е, когато принудиш и последния мускул, на най- затънтеното място да работи за теб. Липсата на гравитация, темпото на музиката, допира на водата...обожавам цялата комбинация от усещания и това ми подейства събуждащо от зимния сън. И тук нещата не са супер сексуални, да не разказвам и последната гротеска :)). Е, само малко. :)) Казвала съм, че за да получа внимание, се налага да го изпрося. Да се явя права в кабинета и да помоля. Е, добре, бях се подготвила в банята и исках да се възползвам от супер яките вибрации на един ненужен простатен масажор. Но исках чужди, а не моите ръце да го сложат на мястото му, приготвих си розовото вибраторче за вагинална стимулация и вярвах, че с помощта на оператор, ще получа хормонално облекчение за минути, та няма да съм прекъснала работата Му за дълго. :))) Но! Какво става! Навирила съм аз работното пространство на спалнята, само бял шлейф от атлазено кимоно се вее над гърба ми, лицето долу, задник горе. Очаквам и тръпна. Иде зад мен мойо, ориентира се по играчките, почва да обмазва работната площ с хладен лубрикант, а аз паля на втора и почвам да форсирам. Поднесе ми се простатния масажор и го всмуках на бърза ръка. Обаче засечка! Батерията ней била зареждана и оп, тоя спря. Казвам "Нищо, остави го да стои, пак е нещо" И хоп- изненада. Нещо ми влиза вагинално, но не е хладно, а топличко и познато. Оооооо. ОООООО :)) Виж ти, бързичко стана. Дотук добре. Но тялото ми постепенно почва да бъде избутвано надолу, защото човекът се подпира, опрян с длани върху удобните меки бузаци. Казвам му "Хвани ме отстрани" , на което получавам няколко варианта "Тук ли, така ли " ....Казвам "Дръж ме и ме придърпвай към теб" , настоявам "Стисни здраво" , "Абе, впий си пръстите бееее" :))) , градацията вече почва да ми действа демотивиращо понеже не усещам един най- естествен "подхват"(му казва Вес). Така, мълча. Но не за дълго. Казвам "Сменяй ритъма и ъгъла на проникване" :)))). Вива ла сайт, нали? :))) Обаче получавам шевна машина , на бавен оборот , който даже прескача, поради липса на двигателна издръжливост. Ебошкейййй, се ассс ли, сеасссс ли трябва да попадам в тия комични ситуации. Добре. Сам се отказа. Почна нещо ново. Изважда ми хубавичкия удобен и силно нужен простатен масажор. Моля ти се! Не ми отговаря кат питам кво прави. Изправя се на два крака върху леглото с цел да се прицели по удобно до навирения ми и ...сред мощен пукот всичко пропада и се разтриса. Ламелите са изхвърчали, нашио е успял да си спаси краката и се извинява смутено за причинения стрес, а аз седя недоклатена, зяпаща мухите и се чудим ...защо се асссс беее? :))) Разбира се, края на историята включи самотно юркане на силионьо и клит смукача, но пък един път не стигна, та и в банята измъчих душа и изстисках някви перверзни фантазии, че и обратно в леглото се продължих и едвам успях да намаля оборотите...мани, остави се. Оттук нататък се въвежда нов критерий- Подхват. Освен да има естественото тазово движение е силно препоръчително ръцете на любовника да умеят да се подпъхват, да придърпват, да подлагат, да стискат, да пляскат, изобщо да им личи, че не се ползват само за пазене на равновесие. Е, това е! :)) Много хубава седмица желая на всички! :)) ВВ( за всеки сличай)
Разгледах внимателно предишните ти коментари Майор Майор. Сравних ги с кърлежово- газовият ти коментар и няма как да ме убедиш, че не си ти автора. Запетайките ти те издават. Твой коментара. Когнитивните ти умения не са стигнали до там да се регистрираш в сайта и да избегнеш такъв вид предполагаема злоупотреба с думите ти. Завинаги оставаш в пространството на сайта като Сашко " Мамин" Десантчик с кърлежа забит в страхливият му гъз. Весела