Когато възможностите надвишиха желанието

24.02.2024 | Анонимен

Често в живота се казва, че желанието надвишава възможностите, че този се е надскочил, че онзи не си е преценил силите. Не знам дали изключенията потвърждават правилото, но когато това ми се случи изобщо не мислех точно по този въпрос.

Тогава бях на 17, висок, симпатичен и вече бях забил едно-две момичета на село и се имах за доста добра полова шпага. В съботната ноемврийска вечер бях първа писта в дискотеката с ясното намерение да забия нещо. И нещото се появи: тъмнокосо, тъмнооко, не много високо и с доста примамливи форми. Е, може би дори малко по-едричко от идеалните килограми, но определено ми направи впечатление. Запознахме се, беше на 16 и се смееше на всеки мой лаф. Абе, допаднахме си! Пихме бира и доста танцувахме. Определено я оглеждах при всеки танц и бях сигурен, че искам да я рендосам. Проблемът беше адски досаден: нямах терен, а аверчето, което имаше, заби и той нещо и не искаше да ми услужи. Нямаше начин да се промъкна покрай нашите, които сигурно бяха наблегнали на “Студио Хикс”-а и да се направя, че няма никой с мен. Беше едно от летата Господни след идването на демокрацията и все още семейните ценности и съседския срам не ги беше хванало изпарението. Кола нямах по обясними причини и оставаше хотел “Звездоброй”, но си беше доста хладно навън – абе не за мъже. А нещото определено си беше доста чаровно и със солидни телесни аргументи, които натежаваха за извършване на съвкупителна процедура.

Изпаднал в глупаво положение се чудех как да продължа оттук нататък. Заграждам я цяла вечер и какво – да ѝ кажа “Дай си домашния телефон и утре ще ти звънна!”. Зле работата. И за да отложа развръзката танцувам си в захлас и пия бира след бира. Дотук добре, но кой идиот му каза на онзи DJ да пусне и балада? И кой накара нещото да ме дръпне на дансинга, #кой? Прилепихме се плътно като бански в мокро дупе и докато свърши баладата между нас вече се беше вклинил моят твърд хубавец. То не, че има лошо… хубава мацка – става ми, ама само с едното желание не се върши работа. И тя усеща какво става и се натиска още по-плътно. Ужас!

Тогава още Руши Видинлиев не беше изпял “Всичко се връща”, но аз го прозрях доста години преди него: ужасно се кефех да разказвам вица за това колко вида любов има и обикновено лепвах някое от определенията на някой авер, според случая в който беше попаднал. Та има 4 вида любов: трагична – има с кого, няма с какво; комична – има с какво, няма с кого; драматична – има с кого, има с какво, но няма къде; философска – има с кого, има с какво, има къде, но защо? Е, онази нощ аз бях 200-процентов пленник на драматичната любов. И, разбира се, прадядо на вдъхновението на Руши Видинлиев.

Нямаше вече как да държа дистанция и я накарах да седне в мен, та дано от тежестта ѝ да се успокоят нещата, мислех си. Ама какво ти успокояване – във всеки миг имах чувството, че ерекцията ми ще я изстреля и ще я изстъргват от тавана на дискотеката. Отчаян се наведох към ухото ѝ и прошепнах:
- Сладурче, ще ми липсваш тази нощ…
Тя се обърна, изгледа ме, а на мен ми идеше да се процедя през фугите на дискотечната мека мебел от неловкост.
- И на мен! – чух я сякаш в просъница да казва. - Но… – замисли се и аз увиснах на моралните ѝ устои.
Виждах, че се колебае и следващите моменти минаха в мисловни молитви и вопли към нейното целомъдрие и моминска добродетелност. Явно е, че не беше някаква отявлена мръсница, а и, както вече казах, все още семейните ценности и срамът не бяха заключени в мазето. А аз сякаш се измъкнах от тялото си и се реех някъде около цветомузиката на тавана.
- Искам да прекарам с теб тази нощ! – дочух да изрича седналото момиче.
- Страхотно, но в момента не разполагам с терен… – чух да измънква малоумникът под нея.
Последва още една дълга порция мълчание и сякаш от оня свят долетяха думите:
- У нас тази нощ няма никой, но искам да бъдеш тих и дискретен!
Внезапно усетих прилив на гравитация и се стоварих пак в кожата си на меката мебел. Бях и радостен, и леко засрамен, но желанието и този път се оказа по-силно. Скоро пътувахме с такси към тях, не помня вече колко бързо сме се качили на етажа в панелния блок и само смътно си спомням за тъмния среднощен апартамент, в който се намъкнахме тихо като крадци, и отидохме в стаята ѝ. На леглото се награбихме като бесни и всеки събличаше другия. Докато я опипвах на светлината на уличното осветление, тя внезапно стана, бутна ме назад, така че краката ми да останат на пода и ми налапа хуя. Няма такова блаженство, казвам ви! Не, че беше най-талантливата, но след цялата изпълнена с флуиди нощ дотук имах насъщна нужда от това. В тъмното виждах само бегли очертания на главата и част от лицето ѝ, но моето достойнство се чувстваше прекрасно в устичката ѝ.

Пъшках си тихичко и дискретно в панелната кутийка, докато не усетих как ме вади от устата си и ме напъхва между едрите си бомби. След това ги задвижи и ми се прииска да изкрещя от кеф. Беше ми първата турска и чувството беше върховно. Сигурно го беше правила и на друг преди, но сега аз бях избраният. Достраша ме да не свърша без време от толкова емоции и я повдигнах от пода, след което я сложих да легне по гръб, а аз зарових език в путката ѝ. Имаше месеста путка, вече доста поомокрена от ситуацията. Набутах си езика вътре като куче в кофичка от кисело мляко и зализах стеничките ѝ. Беше се разчекнала солидно, трепереше цялата и стенеше тихичко. Стараех се да ѝ хареса, но в мислите ми беше само как да хлъзна патлака в кобура ѝ. Използвах сексуалния ѝ унес и бързо ѝ го намушках в шахтата. Беше топла, много мокра и с кеф се задвижих вътре. Леглото заскърца и… лампата светна.

Унесен в лашкането не можах веднага да съзра светването на лампата, но го усетих чрез режеща болка в достойнството ми. Долу ме стягаше менгеме, което заплашваше да скъса хуя ми, ако го дръпна рязко навън. Сякаш ключът за лампата беше свързан с мускулите на путката на сладураната отдолу и веднага ги задейства. Бяха се сключили здраво около патлака ми и ни напред, ни назад. Последва изречение, което, види се, ще помня до живот:
- Тинче, мама, какво става тука? Аааа, ужассс, жива да не бях! – избълва дрезгав женски глас.
Под мен Тинчето ме заблъска с ръце нагоре, за да стана, а аз я хванах през врата, за да на не ме изблъска, че да ми скъса достойнството.
- Ставай, бе! – гледаше ме тя с ококорени и ужасени очи.
- Не мога! Стиснала си ме отдолу и не мога да си го извадя.
- Абе, как така, бе? Ти майтапиш ли се с мене?
- Не, случва се при силен стрес, чувал съм от приятели. Сигурно си се стреснала и докато не отпуснеш мускули няма излизане.
Ужасът в очите ѝ ставаше неконтролируем – приличаше на шерифа Тийзъл от “Първа кръв” в момента, в който Рамбо му беше опрял на гърлото оня нечовешки ханджар в гората. За разлика от филма обаче, тук Рамбо го атакуваха и в гръб.
- Ставай от дъщеря ми, бе! – изсъска женския глас отзад и един юмрук се стовари върху гърба ми.
- Не мога! Стегнала се е и няма излизане.
- Изнасилвач мръсен! Изкарай си го от нея, бе, идиот! – и дъртата посегна отдолу, набара ме за к‘вото можеше да докопа от хуя ми и почна да го дърпа навън.
Причерня ми. Тинчето-Минчето може да е хубава (макар, че беше почнала да ми става черна), но няма да ми е последната изчукана, бе, тъпа, дърта овца! Набрах се на ръце и ѝ теглих една мощна пета в корема. Онази литна назад и се строполи, но нямаше как да се обърна и да видя къде и как. Последва атака отпред и хленч:
- Мамее, какво ти стана?
“Аааа, писнаха ми тия двете!” – мислех си, “То човек да не наебе някой в тая държава! Да ми пускат хуя и да си тръгвам!”. Ама… нъц – не пуска Тинчето! Желанието ми беше да се измъкна от тая менгеме-путка, но възможностите ми и тук бяха по-малки.
- Оххх, уби ме тоя звяр… – чух вайкане отзад. - Ще извикам полиция!
- И като извикаш, какво, бе… ще отворят на дъщеря ти п…? – спрях цинизма си аз. - И какво, ще ме вкарат в патрулката с дъщеря ти на оная ми работа ли?
- Оххх, малее! – изхлипа се безпомощно отзад. - Тинче, мама, откъде го намери тоя? И презерватив не си е сложил… Ако забремениш дъщеря ми, ще ти откъсна главата, шопар такъв! – и сякаш някакъв безумен гняв пак преобрази мамето и отново получих зверски юмрук по гърба.
- А, още една пета в корема искаш ли? – ревнах аз.
- Тихо, бе! Всичко се чува от съседите! – скастри ме дъртата. - Оххх, Тинче, мамче, добре ли си? Чакай водичка да ти донеса, че да те наплискам.
Меко казано бях ядосан. Едва се държах на ръце, хуят ми беше твърд и заклещен като в менгеме в дъщеря ѝ, а оная вещица топи кърпичка и бърше на дъщеря си личицето, че се била изморила. Тинчето и тя лежи отдолу ни жива, ни умряла – дума не обелва. По едно време само погледна майка си и рече:
- Татко къде е?
- Баща ти отиде сам на вилата, че на мен ми беше зле. То, не че сега не съм за интензивното, ама добре, че стана тъй, че и двамата щеше да ви изкорми, ако беше тука! Оххх, какво ще правим сега? Добре де, на теб, като съм тука, не ти ли спада, че да го измъкнеш, бе?
- Не, не ми спада! Друго?
- А като те удрям не те ли боли и да ти спада?
- Не, не ми, дъщеря ти ме е стиснала здраво и не може да ми се оттече кръвта и да ми спадне. И á си ме ударила пак, á съм те наритал! По-добре измисли начин как да се отпусне п… мускула на дъщеря ти!
- Оххх, Константина, Константина, какво доживяхме, дъще… – затюхка се пак дъртата. - Ми пусто толкова ли не можеш без секс, да му се невидеше!
(Констан)Тина мълчеше засрамено, а мен вече ръцете едва ме държаха и хуят ме болеше, та станах и заядлив:
- Ми ако и вие сте могли без секс сега нямаше да има кой да ме заклещи!
Получих един здрав шамар зад врата, от който изохках, но си затраях, защото тогава не беше допустимо да се говори така.
- Мама, става ли ти по-добре като те мокря?
Тинчето кимна.
- Трябва да се отпусне някак, за да мога да изляза… – отбелязах аз.
- Е, как да стане? – ококори ми се дъртата.
- Трябва да се почувства добре. Може би като се възбуди…
- Моляяя??? – четири чифта очи ме загледаха пронизително.
- Амиии, щом преди да стане така беше добре, значи, ако се възбуди, ще се нормализират нещата…
- И как си го представяш това, бе? – майка ѝ щеше да ме застреля.
- Амиии… например, ако ѝ излижа зърната…
- Ахххх, кажи ми как да не те унищожа, изрод такъв! – разпени се дъртата. - Значи намъкваш се тука, спиш с дъщеря ми и сега искаш да ѝ лапаш циците пред мен, ааа? – беше иззлобяла до краен предел и беше станала вулгарна, но пък на мен някак ми хареса как говори.
- Добре, де, тогава ти ѝ помачкай малко гърдите… – изсумтях аз.
- Абе ти полудя ли, бе?! Аз да мачкам циците на дъщеря си, урод такъв!
- Не, но и вече не ми издържат ръцете… – и безсрамно прилегнах на циците на Тинчето.
- Ставай, бе! – наостри се дъртата.
- Уморен съм.
- Ставай, имам работа!
Надигнах глава, а оная протегна ръце и хвана бомбите на дъщеря си.
- Охххх, мама, извинявай… – и ги размачка.
Гледката кефеше сериозно. То колко му трябваше на един 17-годишен, за да се изкефи и ако не ми беше отекъл хуят и не ме боляха ръцете щях да съм ги опукал и двете. Дъртата беше с един пеньоар, който се беше разтворил отгоре и отдолу се виждаше възтежичък товар, май по-голям и от тоя на Константина, та ми избождаше очите. Въпреки домашното порно, гледах да не се издавам, че ми допада.
- Оххх, какво ми дойде на главата на тия години! – мелеше майката, пък аз си давах сметка, че и на тия години бих я опраскал. - Мама, добре ли си?
Тинчето кимна. “Че к‘во ѝ е?” – мислех си, “Хуй не я боли, мачкат ѝ циците, даже и от майка си не трябва да се крие!”. Добре ѝ месеше балконите майката, личеше си опит и вещина, та се размечтах каква ли е на баране на ташаци. Обаче бързо бях измъкнат от мечтите от гласа ѝ:
- Помагай, бе, какво зяпаш!
Наведох се, макар и с мъка, и започнах да облизвам младите цици и зърна. Въртях език в кръг, облизвах зърната и ги засмуквах с устни. И те издайнически щръкнаха мощно. Беше чудесно, стига да не бях приклещен. Усетих прилив на голяма възбуда, но и на увеличаваща се болка в хуя. Въпреки всичко, исках някак тъпо и малоумно да участвам в това и да покажа на майката, че ме бива и знам как да обгрижвам дъщеря ѝ. От толкова мачкане, лизане и смукане, Константина взе да диша тежко, навири здраво цици и взе да върти леко путката, но разхлабване нямаше.
- Айде стига, че заприличахме на порно тука! – развали хубавия момент майка ѝ. - Ща не ща, ще звънна на леля ти Миче, нали е медсестра?
Излезе, а ние, злополучните ебачи, с Тинчето си останахме пак на калъп. Наведох се и пак ѝ засмуках балоните, докато слушах разговора по телефона.
- Ало, Миче, Сийка е. Много извинявай за късния час… Не, не е умрял никой. Искам да те питам нещо по твойта част. Абе тука комшийката отляво ми звъни на пожар… Да… Нали знаеш има дъщеря. И, моля ти се, да вземе да докара някакъв вкъщи и комшийката да ги хване докато го правят… Схващаш нали? И дъщеря ѝ да вземе да се стегне, та няма отделяне… То и аз за пръв път чувам такова нещо… Ама явно има… И комшийката я е срам да викне линейка. То аз с какво да ѝ помогна, ама на… реве тука, та викам да те питам. Неее, не е за Тинчето, тя не е такава, моля ти се! За комшийката питам… Каквооооо? Сигурна ли си? Нееее! Е, друг начин няма ли? Ужассс! Офффф, горката комшийка. Ще ѝ кажа, а ако не… да вика линейка, така ли? Много ти благодаря и извинявай!
През това време в другата стая двамата злощастни похотливци слушахме, наострили уши, а Тинчето – и цици. Стъпките наближиха и пак започна вайкането:
- Божеее, докъде го докарах, Божееее! Константино, ще ме умориш ти мене! Леля ти Миче каза, че… Аммм… Единственият начин да не викаме линейка и да ни гледат всички срамотиите бил да ти се вкара пръст отзад и да се натисне надолу. Малееее, какви глупости говоря!
Тинчето замря сякаш щяха да я бесят, а на мен след толкова преживелици ми беше вече все едно:
- Ами вкарай ѝ пръст.
- Мръсен воайор (не знаех какво значи това)! Така се пъха то пръст там. Ще взема аз в твоя задник да го забода! – избесня тя, а аз изтръпнах и притихнах при очевидната заплаха да ме изпедерастят на 17.
Дори ми се стори, че и при раждането си не съм бил толкова тесничък отзад.
- Оххх, мама, нали, мама, не си го правила и отзад? Оххх, то като малка съм ти вкарвала термометъра, ама това ще е по-сериозно…
Дъртата се закахъри и домъкна някакъв вазелин. Намаза си средния пръст, приклекна отстрани и остана с почти разгърден пеньоар. Май вече не ѝ пукаше, освен да оправи срамотията и всичко да се свърши.
- Охххх, мама, извинявай, ама няма как! Я ти си вдигни гъза, бе!
Повдигнах се колкото можах и усетих как ръката ѝ се провира под ташаците ми. Константина гледаше като обречена с все така навирени зърна. Чувствах как ръката опитва да се вмъкне отдолу, търкайки топките ми. Видях как Тинчето първо се сбърчи от болка, а после отвори широко уста и взе да стене. Пръстът явно беше влязъл, но от отока не можех да го почувствам през тънкото парче кожа и да се изкефя на усещането. Извърнах глава назад и загледах Сийка и убийствените ѝ бомби, част от които имаше и дъщеря ѝ. Вече не ми пукаше дали ще бъда упрекнат за това какво правя и какво гледам. Погледите ни със Сийка се срещнаха и тя не каза нищо, след което отново фиксирах деколтето ѝ.

Спокойно мога да кажа, че и досега не съм имал по-яка и възбуждаща ситуация в сексуалния ми живот: навирил съм си кожения прът и съм го забил в шахтата на яка, цицореста мацка, а в това време, с полуразголени дини, майка ѝ я чука в гъза и ми търка ташаците. При нормални условия шахтата щеше вече да е пълна със семе, но хуят ми беше отекъл и почти безчувствен, за да изпитам полагащата се на ситуацията наслада. Пръстът на майката действаше силово и дори грубичко, а тежкия ѝ товар отпред се люлееше сериозно.

И отведнъж путката на Тинчето охлаби. Усетих го само аз и то сигурно неведнага. Почувствах облекчение и свобода. Можех да изстискам още ситуацията с първото двойно проникване на Тинчето, да накажа с рязко мушкане тази путка, която ми причини толкова тревоги, но тук възможностите вече надвишиха желанието. Още повече, че трябваше час по-скоро да се измъкна от тази страшна хуйоядна минджа. Внимателно се изтласках назад и вече бях вън от опасност. Честта на семейството беше спасена!

После имаше малко рев, конско и заплахи това да не се повтаря никога вече. По време на всичко това правилото отново си дойде на мястото и желанията пак надвишиха възможностите: гледах Сийка в нейния вече плътно затворен пеньоар и исках да я чукам. Но… нъц!

После известно време минах в редиците на въздържателите. Сънувах как ме преследват путки със зъби и даже една курва, която ме караше да я чукам, докато трошеше орехи на менгеме. Нооо, шило в торба и млад хуй в гащи седи ли? Скоро поднових подвизите, но винаги на неутрален терен и никога с Константина. Засякохме се с нея няколко пъти из града, усмихна ми се, ноо парен – каша духа (или клещен – кофа чука, все същото). Макар че съм сигурен, че подобна ебня никой от нас двамата не е имал и няма и да има.

ɱ