Малка секси крадла (част 1)

19.02.2024 | Анонимен

Каубойката Ашли Тъкър, красива 31-годишна блондинка (172 см. / 55 кг.), облечена в тясна синьо-бяла риза с оголен кръст, така че нищо от плоския ѝ корем и пиърсинг на пъпа да не остане скрито, и тесни силно изрязани дънкови шорти Levi’s, се прибира вкъщи от родео в Мичиган, когато се отбива от пътя, за да си напазарува нещо в магазин за уестърн-облекло и аксесоари. Магазинът се намира отдалечен на няколко мили от магистралата извън Кълъмбъс, Охайо. Когато Ашли най-накрая пристига в магазина, тя намира ботуши, които харесва. За съжаление, всичко тръгва наопаки за секси мадамата от този момент нататък. Нека действието започне сега...

Каубойката Ашли Тъкър, която е слаба, красива блондинка на 31 години, се връща от родео в Мичиган, където се класира 2-ра в състезанието по родео. Тя и нейният приятел се връщат поотделно, тъй като един от тях трябва да транспортира конете им до дома им в Далас. Ашли не е тази, която се занимава с това. Сега тя седи в колата си, облечена в тесни, тъмни, силно изрязани дънкови шорти Levi’s, синьо-бяла уестърн риза и каубойски ботуши, афектирана от нарастващия вечерен трафик, докато се движи по магистралата близо до Кълъмбъс, Охайо. Скоро тя решава да отбие от магистралата и дава газ. След това забелязва голяма крайпътна табела за големи намаления в местен магазин за уестърн-облекла, която привлича нейния интерес. Тя чете внимателно указанията под табелата, след което решава да отиде до самото място.

Уестърн-магазина се намира в селски район, който е на шест или седем мили от югоизточната страна на магистралата, сгушен между зелени пасища за крави, порутени сгради и обграден от високи хълмове. Минават 10 минути, а тя все още не го е намерила. Минават още десет минути и пак нищо. Накрая тя забелязва стара, килната на една страна табела, недвусмислено показваща мястото, което търси. Ето, че тя отбива и спира на паркинга пред магазина. Ашли просто иска да се набута вътре, да си купи ботуши и дънки и след това да се върне и поеме обратно към магистралата, преди да се стъмни. Въпреки това, както в повечето случаи, намеренията на Ашли не вървят точно по план. Всъщност, те се объркват напълно – та дори по-зле от всичко, което тя можеше да си представи.

Магазинът изглеждаше порутен, с ръждясала фасада и надписи в стила на 60-те години. Не се виждаха други превозни средства пред него, с изключение на камион Форд и някакъв очукан Фолксваген, паркиран отстрани на сградата.

Ашли спря на чакълестия паркинг – гумите на камиона ѝ скърцаха по малките камъни и паркира близо до един телефонен стълб.

Магазинът беше напълно изолиран, пльоснат посред нищото на този пуст селски път. Тя се чудеше как собствениците му изобщо привличат клиенти.

Ашли посегна към каубойската си шапка на пътническата седалка и я постави на главата си. След това тя излезе от камиона и закрачи с елегантна походка върху чакъла, като внимаваше да не стъпи някъде накриво с токчетата на ботушите си.

Дъждът беше спрял, но водата все още пръскаше от покрива на старата сграда, по всяка вероятност заради някой спукан улей. Ранният юнски ветрец приятно галеше Ашли по нежното ѝ с изящни високи скули лице и си играеше с разкошните ѝ лъскави руси коси. Това я разхлади и ободри.

Ашли остана на паркинга около минута и огледа предната част на сградата. Вътре в магазина светеше светлина – и слаба светлина идваше от задната част на нещо, което приличаше на конюшня, която стърчеше отстрани на сградата.

Тя погледна към небето и видя, че слънцето беше започнало вече да залязва; след това тръгна към предната част на магазина. Почти беше стигнала до малък бетонен блок пред входа, когато изкриви глезена си и падна по корем. Тихичко изохка. Стонът, който издаде, беше повече еротичен, отколкото издаващ болка. Подпря се на ръце, повдигна дупето си назад, и пъргаво като дива котка отново се изправи. Шортите Levi’s бяха толкова къси, че ако имаше някой зад нея, би видял съвсем ясно аленочервените ѝ бикини с тънки дантели по краищата.
- Ще бъде ли изобщо наред нещо днес? – каза тя, докато избърсваше малко прах от себе си.
Когато пристъпи напред и се отпусна върху десния си глезен, болката започна да нараства. Тя накуцваше. Глезенът я болеше сериозно и вероятно щеше да се подуе, преди да си тръгне от това забравено от Бога място.

Ашли погледна назад, преди да отвори входната врата на магазина. Имаше чувството, че е в призрачен град от 19-ти век. Всичко, което можеше да види, бяха километри тъмни селски пътища и пасища, които се извиваха в множество планински възвишения и долини. Слънцето тъкмо беше готово да се потопи вече зад хоризонта.

Тя хвана ръждясалата дръжка на входната врата, отвори я и влезе вътре. Тих и отмерен камбанен звън извести пристигането ѝ. Тя затвори сама като възпитано момиче вратата след себе си, тъй като нямаше прикрепена пневматична помпа.

Магазинът вонеше на мухъл и кожа. Редици ботуши бяха подредени до страничните и задните стени. Вентилатор се люлееше близо до предния плот, издухвайки няколко сини лентички, прикрепени към предната му част.

Ашли огледа стените и избелелите дървени подове. След това тя погледна към стелажа с колани срещу тезгяха. По-назад, отвъд пътеката пред касата, купища каубойски шапки бяха натрупани на три рафта.

Ашли беше в магазина пет минути, обикаляйки го няколко пъти с изящна походка на антилопа. Пристъпваше така, сякаш беше на модния подиум, токчетата ѝ тропаха по кухия под, а стройните ѝ разголени бедра и стегнато дупе се въртяха съблазнително. Ако родеото не беше нейната голяма страст, то тя би била съвършения еротичен модел. Най-накрая тя намери ботушите, които искаше. Но все още не беше видяла нито един служител.

Тя взе чифта ботуши на “Джъстин” и потърси етикета с цената на рафта. Те струваха двеста седемдесет и пет долара, които тя наистина не можеше да си позволи, особено сега, когато проклетият камион струваше толкова много и ежемесечните лизингови вноски гълтаха голяма част от доходите ѝ. Но тя имаше нужда от тях. Подметките на чифта, който носеше, на практика се бяха износили отдавна. Пък и, както е добре известно, жените като нея са пристрастени повече към разни дрешки и аксесоари, отколкото към всичко друго, включително и секса. В този момент тя си нямаше ни най-малка бледа представа, че секс щеше да ѝ се наложи да прави много по-скоро, отколкото беше планирала.

Минаха още пет минути и все още никой не дойде да я обслужи. Тогава през ума ѝ мина подла и палава идея: да пробва ботушите и ако ѝ станат, просто да се измъкне с тях през вратата. Може би би могла да изпрати чек, когато се върне в Тексас? Това даже не е кражба. Защо трябва да се чувства виновна, или да изпитва някакви угризения? Вероятно има визитни картички с името и адреса на магазина. Само трябва да се огледа малко наоколо. Ами ако няма? Тогава няма да изпрати чек. В крайна сметка, служителите на магазина сами са си виновни, че обслужването на клиенти е толкова лошо. Може би са твърде мързеливи и безотговорни… Ашли просто се опитваше да успокои съвестта си, преди да извърши дръзката постъпка.

Служителите тук изглежда си бяха взели късна и дълга почивка за вечеря. Магазинът затваряше след пет минути, според табелата на билборда и предното стъкло. И Ашли искаше да поеме отново по пътя си. Тя все още се надяваше да получи обслужване от някой там, но по нищо не изглеждаше, че изобщо има жива душа наоколо.

Тя прокара ръка по кожата на един от ботушите. Харесваше начина, по който изглеждаха. Тя щеше да ги получи, независимо дали ще ги плати сега, или по-късно. Или ако изобщо ги плати. Майната му! Самото ѝ пътуване за това състезание по родео вече беше цяло бедствие, тъй като за второто място, което тя спечели, паричната награда беше повече от символична; като се вземат предвид и разходите по самото пътуване, то тя не бе спечелила нито цент. Поне едно нещо да ѝ се беше получило.

Ашли събу старите си ботуши и пъхна краката си в новите “Джъстин”. Тя се разходи нагоре-надолу по пътеката, за да ги усети. Пасваха ѝ идеално!

Тя клекна и избърса отпечатъците от старите си ботуши с ръкава на ризата си. По този начин не можеха да я идентифицират, докато не изпрати плащането (ако изобщо го направи). Тя остави старите си ботуши на рафта и се изправи. Тъкмо беше тръгнала към вратата, “забравяйки” да остави бележка с адреса си, или да потърси визитка на магазина, когато някаква жена каза с доста груб и басов глас:
- Къде мислиш, че отиваш?
Сърцето на Ашли се разтуптя, докато тя се приближаваше към вратата. Лицето ѝ се изчерви и тя се почувства почти като припаднала. О, Боже! Тя не трябваше да прави това. Сега щяха да ѝ хвърлят задника в затвора.

Тя не вдигна поглед веднага, за да види кой говори, но продължи да върви. Млада, доста пълна червенокоса дама, на около осемнайсет години, с едро бузесто червендалесто лице, акне и мазна кожа, стигна до вратата преди Ашли. Тя щракна ключалката и се обърна към нея с подпрени ръце. Беше осезателно по-висока от 32-годишната мацка и облечена в груби селски дрехи.
- Зададох ти въпрос, кучко!
Ашли спря да върви към вратата и погледна тийнейджърката. Гърлото ѝ се сви.
- Къде си мислиш, че отиваш с тези ботуши? Очевидно не си платила за тях!
- Аз... съжалявам! Забравих! Аз, аз… носех ги…
Червенокосата се засмя самодоволно.
- Напълно достоверна история от крадла като теб!
- Аз не съм крадла! – каза Ашли, като протегна ръце умолително.
- Ти си крадла, кучко! И ще си платиш за това, което направи!
- Но...
Момичето протегна ръка и Ашли спря да говори.
- Просто си затвори устата! Не искам повече да те слушам! Имаш си достатъчно проблеми и без това! И със сигурност мога да ти създам още повече, ако го искаш?
Червенокосата пристъпи напред и посочи към Ашли, а тя направи крачка назад.
- И дори не си помисляй да ми бягаш! Отивам да доведа помощник-мениджъра. Вратата е заключена, така че не можеш да отидеш никъде! Ключа е в мен.
Момичето вдигна ключа до нивото на лицето ѝ и го провеси пред Ашли. Беше един от онези дълги антични ключове, използвани през 30-те години на миналия век. Тийнейджърката напусна магазина и се запъти към задната стая.
Сърцето на Ашли биеше лудо, докато чакаше. Ако беше навън на паркинга, можеше просто да нокаутира момичето с един прав ритник и да избяга (можеше да рита с абсолютно изправен крак като шпагат). В крайна сметка, тя беше каубойка, и то доста атлетична и жилава, макар и по-дребна от тази 18-годишна тийнейджърка. Ашли погледна ключалката на вратата. Нямаше изход, освен ако не счупи прозорец, но това щеше да ѝ навлече още повече неприятности. Пет минути по-късно се появи друго момиче с червенокосата – брюнетка, с прибрана мазна коса, която беше няколко инча по-висока, също толкова добре охранена и на същата възраст.
- Сега е с новите ботуши! – каза червенокосата.
Червенокосата се приближи до Ашли, пресегна се, хвана я с едната си ръка през разголения кръст и я избута напред, при което си я задържа там повече, отколкото беше необходимо, опипвайки я подобаващо. Помощник-мениджърът се приближи и огледа ботушите. Тя погледна стройната жена с бялата каубойска шапка, която сега беше килната над очите ѝ. Голямата катарама на колана ѝ с релефен лонгхор беше застанала леко накриво на тесните ѝ, неприлично изрязани Levi’s дънкови шорти. Краката на жената трепереха.
- Ти си много глупава жена! – каза брюнетката, като в същото това време се пресегна, оправи катарамата ѝ и прокара продължително надолу грубите си селски ръце по безупречната кожа на разголените ѝ бедра. - И направи сериозна грешка в преценката си!
- Съжалявам! – каза Ашли. - Щях да изпратя чек, когато се прибера.
Брюнетката се усмихна зловещо.
- Да, обзалагам се, че точно така щеше да бъде!
- Да! Кълна се!
Момичето не ѝ обърна внимание.
- Трябва ли да доведем Голямата Анди? – каза червенокосата тийнейджърка.
- О, да! Тя ще се погрижи най-добре за тази малка кучка!
Двете се спогледаха и се засмяха. След това помощник-мениджърът изчезна през вратата, водеща към задната стая. Червенокосата се приближи до Ашли със стиснати юмруци. Ашли отстъпи и протегна ръце. Момичето отново пристъпи напред и посочи с пръст няколко инча от носа на Ашли, при което стисна зъби и разшири дясната си ноздра:
- Наистина ще съжаляваш за това, което направи! Готова съм да ти сритам задника още сега! И както гледам, няма да е толкова трудно! Но аз не взимам решенията тук. Решенията при такива случаи са на Голямата Анди и тя може и да измисли нещо друго.
Момичето се засмя. Гърлото на Ашли се сви. Тя не каза нищо.
- Този магазин е на много малка печалба, а това е единствената работа, която имам. – момичето отново изръмжа. - И нямам намерение да я загубя, заради някаква накифлена крадла-каубойка! Имам нужда от пари за бала си.
- Съжалявам! – каза Ашли. - Какъв бал?
Момичето завъртя очи.
- Абитуриентски бал, кучко! Какъв друг може да бъде?
- О!
- О, какво? Аз съм в гимназията.
- Мислех, че си по-възрастна? – каза Ашли.
- Е, сгреши! Всички от магазина ходим в Jefferson High School... и някои ще бъдем абитуриенти наесен.
Помощник-мениджърът се върна през вратата няколко минути по-късно. Тя извика червенокосата с пръст.
- Доведи я тук! – каза тя.
Червенокосата тийнейджърка застана зад Ашли и я хвана за двете ръце отзад, стискайки ги силно. Ашли трепна.
- Хей, махни ръцете си от мен! – ивика тя, докато се обръщаше и се опитваше да дръпне ръцете си от момичето.
Момичето отметна глава и затегна още хвата си.
- Не мисля, че си в позиция да предявяваш претенции. Или ще дойдеш с мен, или ще извикам проклетите ченгета! И съм напълно в правото си да използвам сила спрямо теб. Ти извърши престъпление!
Помощник-мениджърът отново изчезна през вратата, когато другото момиче избута Ашли напред.
- Продължи!
Ашли се опита да се съпротивлява, но отново беше избутана напред. Тийнейджърката я превъзхождаше с тридесет килограма. Ашли се постъписа, когато наближиха вратата.
- Хайде! – каза червенокосата. - Размърдай задника си!
Ашли се обърна и погледна червенокосата, тъй като насилието от нейна страна я дразнеше. Но момичето я бутна по рамото и я изтласка грубо напред. След това тя обви ръце около кръста ѝ отзад, вдигна я от пода като перце и я пренесе през вратата.
- Ето, кучко-каубойке!
Ботушите на Ашли се удариха в мръсотията.

Въпреки че вътре беше тъмно, Ашли разбра, че се беше озовала в конюшнята, която бе видяла отвън. Сърцето ѝ биеше лудо, докато оглеждаше стаята. Тя забеляза няколко рафта, на които имаше кутии с дрехи, ботуши и аксесоари. Други пък бяха пълни с кашони хартия.

Ашли се вгледа по-навътре в конюшнята, но не можа да види нищо, защото светлината вече беше изгасена. Тя пое дълбоко дъх и издиша през стиснатите си плътни, начервени и гланцирани устни.

Секунди по-късно брюнетката се появи отново някъде от сенките. Ашли скочи.
- Голямата Анди идва веднага. – каза момичето. - Тя иска ние да си тръгнем.
- Сега? – попита червенокосата гимназистка.
Помощник-мениджърът кимна със стиснати устни. След това тя погледна Ашли с тъжно изражение, което наистина я изплаши. Червенокосата, която сега стоеше пред Ашли, също я прониза със загрижен поглед. След това тя сложи ръка на лявото рамо на Ашли и каза:
- Изглежда, че си в беда, кучко!
- Коя е Голямата Анди? – попита Ашли.
- О, скоро ще разбереш! – каза червенокосата.
Тя погледна към помощник-мениджъра и се засмя.
- Какво ще ми направи тя, ще ме арестува?
Червенокосата се засмя още веднъж с по-сериозен тон.
- Само ако имаше такъв късмет!
Ашли почувства прималяване. Тя пое дълбоко дъх, тъй като я обзе чувство на страх. Усещаше, че ще трябва да изпита наказанието на тази Голяма Анди, която и да беше тя, защото се опита да открадне от магазина.

Момичетата очевидно не я уважаваха, въпреки че беше жена на зряла възраст, което само потвърждаваше приказките, които беше чувала за наглостта на днешните деца. А може би не подозираха, че е на 32 изглеждаше на не повече от 20-годишна сладурана. Какво унижение само – да бъде малтретирана от жени, които са били в бебешката ясла, когато тя е печелила първите си състезания по родео.

Ашли чу червенокосата да казва, докато момичетата вървяха към входната врата:
- Тази кучка наистина вярва, че работим в този магазин!
- Помощник мениджър. – каза брюнетката. - Това беше добро, Брънтс!
Тийнейджърките отвориха вратата и излязоха от магазина. За части от секундата Ашли си помисли как изтичва през вратата зад тях и се стрелва към камиона си. Но тя не беше толкова уверена, че може да премине през тези две момичета, приличащи на слоници. И двете бяха доста по-едри, по-тежки и по-силни от нея. Ашли реши да изчака Голямата Анди да се появи. Би било много по-лесно да се отърве от едно момиче, отколкото от две. В крайна сметка, и тя беше просто момиче в гимназията. Колко голяма може да бъде, мамка му?

Ашли чакаше точно отляво на вратата на конюшнята. Тя се взря в тъмнината, оглеждайки кога ще влезе момичето. Мина минута, после още една, но Голямата Анди не се появи. Може би двете момичета я бяха метнали. Те вече я бяха излъгали, че работят в магазина. Може би са измислили историята за Голямата Анди, за да я задържат вътре. Ченгетата вероятно бяха вече на път да я арестуват точно сега.
- Боже, колко съм глупава! – каза Ашли, докато си мислеше за трика, на който се беше хванала. - Надхитрена от няколко седемнайсетгодишни момичета.
Ашли тъкмо се канеше да се обърне и да си тръгне, когато забеляза движение с крайчеца на окото си. Само малка светлина идваше от конюшнята, но тя беше достатъчна, за да може Ашли да различи големия силует, който бавно се очертаваше и пристъпваше насам с тежки стъпки. Сърцето ѝ започна да бие. Челото ѝ се изби в студена пот.

Плашещо гигантско момиче изведнъж се появи на пет фута пред нея. Ашли се сви и се отдръпна. Тя не знаеше дали да бяга, или да се стои покорно срещу момичето, за да не я дразни излишно. Така или иначе, беше в голяма беда. Цялото ѝ тяло замръзна.

Следва продължение…