Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
- Искаш ли да идем семейно на море това лято?
Тя седеше и се взираше в светещия екран на телефона си. Да не е откачил? Как ще идат семейно на почивка?! Нямаше ли да е нещо като мъчение, да гледа как жена му демонстрира нежности на плажа, или пък той ѝ маже гърба с плажно мляко. Обичаше го до полуда и това щеше да е за Ани като наказание.
Минутата мълчание от нейна страна накара Добромир да поясни, защото усети, че в главата ѝ се заблъскаха рояк от въпроси.
- Ще идем с децата само. Знаеш ли откога си мечтая за това?
Тази идея поживя доста време в главите и на двамата. Желанието им един към друг не беше намаляло ни най–малко през тези пет години, в които имаха връзка. То беше двигателя, който ги задейства да осъществят тази на пръв поглед щура идея.
Уредиха отпуските си и уговориха законните си партньори, че е добре за децата да ги заведат на море, въпреки така наречената пандемия. Мъжът на Ани не обичаше да се препича, ставаше му лошо на слънце и почти с охота прие предложението ѝ да го освободи от това досадно задължение. Съпругата на Добромир пък имаше проблем да ползва отпуск на новото си работно място. Дори обстоятелствата бяха на тяхна страна, така че планът им влезна в ход. Запазиха си квартирите близо един до друг. И ето, че дойде денят на заминаването им. Ани го прие като един вид приключение, Добромир – като заслужена награда, след месеците неуморен труд. И той беше човек и имаше нужда от почивка и релакс. За него семейното ходене на море беше нещо, което трябваше да изтърпи. Писнало му беше от безкрайни капризи и мрънкотене за дреболии. Искаше да се отпусне, да диша, да не зависи от графици, да не казва обичайното “Добре, мило!”, а отвътре да бучи и да трещи.
Ани реши да пътуват с влак... романтично, като едно време. Синът ѝ Вито прие новината доста ентусиазирано, защото не се беше возил досега, а дъщеря ѝ беше в онази сладка тийн възраст, в която всичко, което е важно е да имаш батерия и достатъчно приятели онлайн. Добри пристигна пръв, понеже беше с колата. Свали багажа и настани децата в квартирата, след което седна блажено на сянка под астмата в двора на къщата, в която бяха настанени. Извади телефона и написа съобщение:
“Пристигнахме, пиши като сте в хотела.”
Тя му отговори час по-късно и се разбраха да се видят. На децата каза, че отива за сладолед и да намери подходящо място за плаж. Беше идвала в Китен, но преди години... Сега всичко изглеждаше различно.
Ани сложи къси дънкови панталонки, които си позволяваше само на морето, въпреки че имаше стройно и хубаво тяло, като за жена родила две деца и гонеща 40-те... колкото и да не ѝ се искаше времето тиктакаше неумолимо.
Тя слезе пред хотела и се огледа... почти веднага го видя на отсрещния тротоар с гръб към нея. Беше висок и строен. Прииска ѝ се да скочи на врата му, да погали мъжествените му гърди, да се притисне нежно в топлото му тяло. Но бяха твърде сдържани и предпазливи, както обикновено. Двамата поеха към крайбрежната алея, вървяха близо един до друг, но недостатъчно, за да каже страничен наблюдател дали са заедно или не...
Ани нямаше идея как точно ще бъдат заедно, но скоро схвана какво се въртеше в главата на нейния любовник. Стигнаха на плажа и си набелязаха сравнително свободна ивица, в края, близо до вълнолома. Ето тук щяха да се настанят съвсем случайно едни до други. Двамата се разделиха с уговорката да се търсят на същото място след 30-40 минути. Ани купи сладолед и безалкохолно и се прибра в хотелската стая. Децата нямаха търпение да видят вече морето, затова не трябваше да ги убеждава. Банските бяха сложени за секунди, взеха багажа и поеха към плажа. Когато пристигнаха за уреченото място, Добри и децата му вече се бяха настанили. Синът на Ани веднага хукна към водата, нетърпелив като всяко дете. Двете с дъщеря ѝ постелиха кърпите и се съблякоха по бански. Коя беше майката и коя дъщерята? Поли беше навършила 16 години, беше голямо момиче. Като вървяха заедно с майка ѝ, приличаха по-скоро на сестри. Вълнуваше се от момчешкото внимание и беше нормално. Буквално минути след като се нагласиха на кърпите и се разгледаха, тя придърпа майка си и прошепна пърхаща от вълнение в ухото ѝ:
- Мамо, това там пред нас на кърпите е Дани. Познаваме се, излизали сме няколко пъти в обща компания.
- Кой, кой? – Ани беше изненадана.
Не знаеше, че дъщеря ѝ Поли се познава със сина на любовника ѝ. Ставаше интересно! Виж ти… човек винаги може да се окаже неподготвен.
Явно и Даниел беше видял Поли и личеше, че се вълнува, коментираше енергично с баща си и двамата гледаха към майката и дъщерята.
Нужни бяха пет минути, за да се престраши и да попита:
- Извинете, вие не сте ли от Хисаря? Поли?
Беше красив и строен млад мъж, като баща си. Възпитан и чаровен. Ани се почувства горда със своя Добромир, беше създал прекрасни деца. Те имаха истински късмет с грижовен баща като него. Малката принцеса Кати, се беше заровила и правеше замъци от пясък. Още не беше разбрала какво става около нея. След като се разпознаха двете семейства и свършиха неловките моменти, стана забавно и непринудено. Баткото контролираше малкия дивак Вито, а после малко по малко го запозна със сестра си, за да играят заедно и да има повече спокойствие и за големите.
Ани се чувстваше щастлива и благодареше за тези моменти. Децата си допаднаха много и всички бяха доволни от случайната им среща. Добромир ѝ хвърляше по някой таен поглед, който разкъсваше на парчета сексапилния ѝ искрящ бански. Усетила неговото желание от метри, тя се изпъваше като котка под топлите лъчи на слънцето. Наслаждаваше се на близостта му, беше вълнуващо и възбуждащо, да се гледат, без да могат да се докоснат. Беше толкова секси, със синя кърпа на главата, с широките си рамене, с мъжествените си гърди... И гледаше само нея, искаше нея... Нахлупила шапката ниско над очите си, тя следеше неговите, жадуваше плътните му устни... искаше ги по кожата си. Предизвикваше го с движенията си, знаеше че го възбужда така. Побъркваше го като излезеше мокра от водата и притискаше циците си, уж за да изстиска водата от горнището си. Или пък нарочно се дупеше, за да изчисти полепналия по краката ѝ пясък.
Така изминаха три дни. Това беше най-хубавата почивка и за двамата. Въпреки, че не можеха да са заедно, да се докосват, да се целуват, да се любят... Ани и Добромир бяха щастливи. Вечер се разхождаха заедно по кея, до пристанището, гледаха огнените залези над магичната морска повърхност. Децата търсеха компанията си, намериха теми за разговор, бяха почти на една възраст и всъщност нищо не ставаше насила, или защото възрастните го искат.
- Довечера ще ми дойдеш на гости! Не се издържа повече! Трябва да те имам, не мога да те гледам повече да ми се лъщиш по плажа!
След като прочете съобщението, Ани се почувства непреодолимо желана, неустоима... стана ѝ хубаво, топло и приятно. Усмихна се загадъчно и написа:
“И как точно? Къде? Иска ми се... много, но май сме стари да се натискаме по плажа?”
“Ще станеш в 4 сутринта, ще те чакам пред хотела!”
Целия ден тези думи не излезнаха от главата ѝ. Този мъж успяваше да я обсеби от желание, неспособна беше да мисли за каквото и да било друго. Добре, че децата се забавляваха и не забелязваха витаещия ѝ поглед.
“Мокра съм... Искам те, а сме на плаж! Посред бял ден е! Престани да ме изпиваш с очи!”
“Довечера, мацко! И аз те искам...”
Когато алармата звънна в 4 сутринта, Ани си каза: “Луда, къде ще ходиш?! Толкова си първична, курвенце такова... не можеш да си държиш краката затворени! Като го видиш и ти свирне, откачаш!”. Изчака да приключи монолога в главата ѝ, съгласи се, че това е самата истина, облече се и се изниза тихо от хотелската стая, оставяйки децата спокойно да спят. Добромир я чакаше отпред. Двамата крачеха един до друг и се подсмихваха.
- Луди сме...
Да, бяха луди, но важното е, че се бяха намерили и бяха щастливи в лудостта си.
Стигнаха до квартирата му. Той имаше отделна стая, тихо на пръсти провери дали всичко е наред, и я въведе в тъмнината.
В сумрака Ани видя голямата спалня, Добри затвори тихичко вратата и ръцете му без да губят време я обгърнаха. Придърпа я пламенно и я зацелува по врата, по лицето, по устните. Езиците им затанцуваха страстно танго. Аромата ѝ го влудяваше, ухаеше на море, на лосион за тяло… на секс. Това беше нейният аромат. Този, който го обезоръжаваше, който го правеше безсилен за съпротива и го превръщаше в машина за любене.
След като и той остана по бельо, двамата потънаха в меката спалня. Беше от онези старите, скърцаше при всяко по-рязко движение. Но това още повече засилваше завладялата ги луда възбуда. През тези дни и двамата само трупаха желание един към друг. Сега щяха да се имат, да потънат един в друг, да се слеят. Добромир се надвеси над Ани и разкопча стегнатия ѝ сутиен. Нищо не виждаше, но усещаше... Засмука жадно настръхналите ѝ от възбуда зърна... смучеше ги и галеше топлата ѝ гладка кожа.
- Топъл порцелан...
Жената усещаше пулсациите между краката си. Изгаряше от желание да го поеме. Толкова го желаеше! Искаше да докосне члена му, да провери дали я иска, дали е готов, колкото е тя за него. Но той хвана китките ѝ над главата, за да ограничи действията ѝ, и продължи да я прави мокра, да яде гърдите ѝ... да я побърква. С едната ръка си проправи път и отмести влажните ѝ бикини.
- Ох-х, колко си ми мокричка... – Ани изтръгна сподавена въздишка... сладка, чакана, жадувана.
Добри запуши устата ѝ. Това побъркваше допълнително, че може ги хванат, слаби, подвластни на нагона си, разгонени, луди... Той вкара пръст в нея и го задвижи. Жената се заизвива и тихо скимтеше от удоволствие.
- Моля те... искам те!
- Кажи ми го пак!
- Моля те, вкарай ми го! Искам те...
Добри се изправи, коленичил на леглото, дръпна още бикините настрани и потъна в нея докрай, докъдето можа. Отметна глава назад и издаде тих стон от завладелия го гъдел на удоволствие. Всеки по-силен тласък създаваше шум от скърцане на стара пружина. Ани усещаше все по-голяма възбуда, топлина и енергия, която трудно удържаше... това поглъщаше съществото ѝ. Тя придърпваше мъжа, искаше го все по-дълбоко, стискаше с мускули твърдия му като желязо член, галеше го с плътта си, а неговите мощни удари, тихо я водеха към кулминацията. Той се наведе и засмука зърното на едната ѝ гърда. Движението на пениса му вътре в нея и палавия език по гърдите ѝ, я довършиха. На тази “двойна атака” почти никога не можеше да издържи дълго. Толкова беше хубаво да освободи напрежението от потисканото желание. Искаше ѝ се да охка, да вика, да крещи името му, докато свършва, докато се смесват соковете им. Но трябваше да бъде тиха. Затова кротко го придърпваше, помагаше му да се забива все повече в нея, по-дълбоко, по-чувствено... Китките я боляха, нямаше сила. Добромир я изправи и застана зад нея, погали я по овала на дупето, и зарови ръката си между краката ѝ. Ту проникваше с пръсти в трепнещата ѝ вагина, ту я дразнеше по клиторчето. Тя се заизвива като луда, побъркваща се и от това, че трябва да е тиха.
- Вкарай ми го! Не ме мъчи!
Той влезе почти веднага докрай. Два или три тласъка бяха достатъчни да я довършат, пак застиска, пак искаше да смачка члена му с горещите си движения. Усещайки, че ще го довърши така, той я обърна и я сложи да легне. Искаше да удължи удоволствието и за двамата. Вдигна дългите ѝ крака и жадно засмука клитора отново. Топъл и твърд, това беше едно от слабите ѝ места, само няколко движения с пръст върху него и можеше пак да я свърши, вместо това вкара пръст в нея, напред-назад, после втори... редуваше с клитора. С пръсти, с устни, пиеше от топлите ѝ сокове. След малко смени пръстите с език, като неуморно проникваше с него. Е, това вече не се издържаше! Тъкмо в момента, в който я връхлиташе силен и разтърсващ оргазъм, мъжът ѝ даде нова порция огнено гориво. Опря твърдия си еректирал член на входа ѝ, отърка главичката в текналата ѝ сливка и я направи своя отново, докрай, докъде стигаше, искаше всеки неин сантиметър за себе си. Жената му помагаше, като се нанизваше сама, притисна се докрай и почна да свършва едно след друго, докато изцеди и последната му капка сперма, докато го накара да падне до нея потен и без капка сила.
Заслужаваше си чакането. И двамата бяха леки и щастливи. Посрещнаха изгрева на кея, прегърнати и влюбени в живота. Почивката мина прекрасно. До края го направиха още веднъж. То издържа ли се...
Огънят гори, когато има кой да го поддържа...
Дивата котка
Zh. Много, ама много хубаво написано! Отдавна никой не беше наричал путето "сливка", ту разни пусита, ту нещо друго. Милото сливче, да го погалиш, да го цункаш и да му го вкараш! Изневярата в разказа не е пошла, а е един спасителен бряг от скуката и сивото ежедневие. Благодарим, че станахме съпричастни на това хубаво изживяване (или пък само мечти). Няма значение, хубаво пишеш и продължавай! Ние ще се радваме пак да те срещнем тук!
БРАВО! Свежарско, почти се ПРЕДСТАВИХ на морето- надявам се и другите ти разкази от ПРЕДИ също ги изпратиш.
Настина, много хубав разказ.
Много добре замислено и описано, особено частта с логистиката с децата - връстници и ще се самоконтролират. Скорпи
Чакаме и литературния КРИТИК на сайта да се ПРОИЗНЕСЕ , ама първо да се НАСПИ след снощното ЛУДУВАНЕ до късно.
Zh. Бахи, и на теб благодаря, че че я покани в сайта !
Всичко добре,но да не излезе накрая, че половинките им също се познават и сега останали сами и без деца, да се счупват от секс двамата.
Сладникаво ми е. По онзи неприятен начин който ме кара да ми скърцат зъбите. Директоре вие ме учудвате с избора си. Останала съм с впечатление, че не толерирате изневярата. А между другото да сте виждали вашето пресаташе, което е и мое вярно конселиери Фейри? Весела
Дивата котка.... Кво да каа аС ти пръво фантазираш яко,Второ исарчанин бил ибач -е.аа го в ибача поедно време стана лизач Питане ся имам към теб той .бач или лизач е!? Начи като пишете нящоо пишете го как тряя Аман от фантазьоре
И друго ся ниа овчарете дръпаме бозки секи ден професия няя как тука ми пишеш за зръна очевидно стаа дума за балконски копчетааа а колко до сексъ ся тя му казвала опиняй по навътре демек понадлъбока да и го исули ама неказваш слаба ли е жената Ана щото ако е слаба шъ е плитка а пълната е длъбока ама с големи бозки нящо ми се струва ни бъъзииикаааш тука ергенаците
Маци писенце, уважаеми потребители, ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА! Отпочна се! От този момент нататък, очаквайте неочакваното. Китайците тази нощ празнуваха много красиво, а ние сме свикнали вече да вярваме, че знаят повече, отколкото показват с тез милички каменни личица. Така връщам се към този нежен разказ, изпълнен с трепет, чуства и смелост, набутала ежедневието и реалността в миша дупка. Писанка е автор, достоен за песенна възхвала от Том Джоунс. :) Естетика, финес, далновидно и логично полагане на очакванията, които да градират и да се изпръхнат в кеф, когато екшъна се развие. Четейки този автор, аз не бих могла да определя пола му, както и да го сложа в някакъв рамков профил. Интересна препратка към философски размисъл има накрая към читателите, което е прийом на друг наш любим автор. Като цялост, разказа ми остави приятното чуство, че макар аз да съм тотал щета, има логични и последователни хора, с еротично въображение, здраво стъпили на земята, които имат благородството да ни зарадват сутрин. Аз съм никой. Не би следвало да влизам в ролята на критик. Но мога да споделя личното преживяване. Възбуди ли ме? Всъщност не. Хареса ли ми? Да. Но кой може да каже дали и от какво точно съм имала нужда, за да е щастлив денят ми. Поддържането ми във постоянна възбуда се отразява зле на всички ви, отделно ме избива на агресия :)). Така, че уважаеми, миличките ми, много ми е приятно, че тук си имаме и Пантера, и с най- голямо нетърпение я очаквам да си покаже зъбките и ноктите, освен да мърка. :)))
Ох майко мила ей ЛУДАТА ДОЙДЕ(пляс по челото) Как не може да определи пола Фейри? То си е писано от жена как и да го четеш. Ненужни подробности. Предобряне на манджата( изневярата). Съотношението секс/ история никакво го няма. Това само жените авторки го правим. Айде бе некой да напише стегнат еротичен разказ да скърцат полови органи който пръскат секрети. Нещо мръсно, фетишистко. То чувства. То емоции. То мисли. Алоуууу Венцита в сайт за СЕКС разкази сме. Айде за СЕКС да пишем. Zh чест и почитания ама сериозно ли те възбужда някоя да си нарича половин орган "сливка"? Ефрейтор Снарк ще настърга сапун в пюрето от сладки картофи #sorrynotsorry. Весела
Виж ся, Смарагдчето ми! Влад пише най- стегнато. Наебава ни още с втория глагол. И пак имахте забележки?! Положението е - Нема угодия. Сега "мъжествените му гърди" е нещо, което бих очаквала да срещна в Арлекин, така е, но пък защо да съм суха критичка, кат съм си подгизнала п*чка :))))
С 22 см дълъг и доста дебел съм, ако има желаещи жени, или семейства от София да пишат на, [email protected] skype: BG 333
Уважаема Фейри на вас с любов ви говоря:) Влад ми е прекалено претенциозен. И там едни диалози като завървят то и да си възбуден( а), докато прочетеш как клетото девойче се колебае да я разпечатат ли или не? И ми избяга желанието да скречирам пържолата.Ваша плесен. Весела
Благодаря на всички оценили разказа ми! И на критикарите също, я дайте и вие нещо да видим как пишете. Всеки има стил на писане, на който не му допада моя, да подмине. Няма да му пиша отсъствие. Историята е истинска, да...има чувства, да има описания, затова е определен в категория художествени, хич не ми пука, че я определихте като Арлекин.
Продавам буркан с ташаци скоро отрязани доста големи 58 годишни от добър сорт .
Дива Котка изразявам мнение на което имам право като читател. Това,че на теб не ти поняса и не можеш да си направиш изводи не е мой проблем. Прекалено сладникав разказ, а секс в него почти няма. Весела
Дива котка неи обръщай внимание на веска тя е и фригитна и руса и за нищо нестава вечно спи под леглото и е мързи една метла да удари на мокета но виж зайнтрегува ме с този хисар може да се видим
Ще се радвам да изкажеш мнението си дива котка ,а ти мълчи веске стои си под леглото и когато батето говори ти слушай и нито гък щот и без това за нищо недтаваш
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, ако си мислите че ме познавате, недейте...не съм аз...:);) Градовете и имената са сменени.
Дивата котка, можете да прочетете разкази на Весела/Givq като ги потърсите в профила ѝ. Разкази от мен можете да прочетете в страницата, но не са маркирани. Ето тук https://eroticstorybg.blogspot.com/ е повече или по-малко всичко публикувано от мен. Ако желаете, мога да дам мнение и по този разказ. Дядо Торбалан
Благодаря ти мила за отделеното време пожелавам ти красив следобед и необръщай внимание на гив тя за нищо нестава а и неструва една огромна надувка която грам покритие няма които е вземе тегло щетегли с нея даже се чудя как още многоуважавания админ д.т не я е блокирал завинаги щото освен да се изказва неподготвена и отчаиващо елементарно абе само пречи и никой включително и аС не я харесваме понеже е руса продължава да се излага
Ангорско косъмче, голям си образ. Разсмя ме, ама вътрешно :). Закачаш се тиии. Четеш малко едностранчиво ли или има прилики с ощипванията като при Pako начоса, Амурий с лексикона ,че и Десантчика веднъж ми благодари за обидата (което не беше коментар към него, да поясня пак). Виж сега, Pussycat, добре си дошла, благодаря ти за времето с теб, това е. Няма да гъкна повече под твоя подпис, а ако речеш, няма и да чета. Ще ти кажа само, че тук такива изписквания ги имаме за подкана за още :))
Ако Дива Котка има желание да израства като автор ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да изчете всичко от посечения блог на Дядо Торбалан. Но ако просто иска да си гали крехкото женско его с няколко мъжки коментара да продължава в същия дух. Весела
Купувам буркана с ташаци! Таман шия паламарки да се веят на терасата, та с губерката ще си подновя и чируса.
Само да попитам буркана Омния ли е? Весела
За буркана 58г ташаци! Много се вълнувам! Откога търся такива! Добавям и кило ракия към цената! Избери мен, мооляяяя :))
До Дядо Торбалан. Вашите разкази са стойностни, написани прекрасно, с интригуващи сюжети, с внимание към детайлите, мога да кажа, че са истински произведения. От стария сайт съм Ви фенка, аз съм далеч от Вашия виртуозен стил на писане. Моят приятел ме предизвика да му напиша един еротичен разказ и да го публикувам. Така станаха няколко. Отдавна не съм писала, но всеки път когато ги прочета, се връщам там, където сме били...Ще се радвам да ми кажете мнението си.
10 литра смокинова ракия и аз взимам буркана. Фейри къш от тука. Отивай си в Карлуково с Календара гледам и той е излезнал от инкубатора. Весела
Фаааааал! Фаллллл! Жълт картон! Прилагат емоционално изнудване над ДТ! :))))
Таз пък кви ги дръка ,календар съм бил марш обратно в стаята и стига се издувай всички виждаме че нямаш нищо под сутиена Ахаахахахахахах
Дива котка, давай на "ти", така е прието в средите на нашего брата любителя на мръсотийки. Попитах, дали искаш мнение, защото повечето автори търсят похвала и се сърдят на критиката. Имат пълното право, впрочем. Все пак не са получили нищо за труда си, откъде-накъде някой ще ги съди, на харизан кон зъбите не се четат. Писането на секс разказ (еротичен разказ, ако повече ти харесва) се подчинява на две основни правила. Трябва да бъде разказ и трябва да има секс. С разказ си се справила. Имаш тема, идея и сюжет. Бих те посъветвал да разчупиш малко дискурса си, българският е богат език. Имаш пасажи от прости, съобщителни изречения, които звучат, като сводка на СДВР. Не се бой от сложно-съставните изречения. Най-просто дали един секс разказ е добър или не може да се определи от това, доклко е предизвикал сексуална възбуда. Аз имам формула, наричам я 40/60 или 60/40. Това е съотношението на секс сцените към останалата част от разказа. Бях го казал на Звезда, тя ми се обиди, разказ, в който сексът е по-малко от 40% от целия текст, е измама. Пробутване на литература, под формата на секс разказ. Обаче никой няма да ни забележи, ако напишем обикновен разказ и ние хитруваме, в аудиторията на секс разказите. Моят съвет е, да наблегнеш да ебането. Да, умишлено използва вулгарен термин, не се плаши да използваш профанизми, когато чувстваш, че ще накарш читателя да подскочи от възбуда. Чудесно е, че вече имаш почитатели и желаеш да се усъвършенстваш. Аз се срамувам, като чета свои неща от преди няколко години :). Дядо Торбалан
И последно потемата въобще несикупувай сутиен Хаха Изчист ми айпиту от твоето присъствие и попътен ветър мацко сега тиии гониш Ммммм седнах удобно пуканките са с мен време е да се насладя на справедливостта на съдбата Обичам тази дума хахаха
Шъ станеш като памуче само стой и гледай,гарантирам!
Приятна вечер на всички.
Справедливост, казваш, Овчарю. И само да гледаме :)). Прав си. Има нещо да става. Усеща се по напляканите като с маслени бои облаци. Без перспективни, като рисунка. Жълтеникавата светлина идваща отвсякъде. Едно постоянно притискащо налягане, нарушено от внезапни пориви. Определено мирише на идваща беля. :)))
ЦИКЛОН:Дива котка , добре дошла в сайта.Аз съм сравнително скоро тук.Имам няколко разказа-кои добри , кои не чак толкова. Коментарите никак не ме притесняват.Ако имаш желание и необходимост да напишеш и споделиш нещо , направи го тук.Аз срещнах тук Fairy, Вес , 15см , Д.Т , а ако видиш коментарите на Директора , ще паднеш...Много от разказите са бутикови , много са и тези от магазина за левче.Има за всеки вкус.То , сексът е различен и различно описан от всеки автор. За харесването...според вкуса !Но ти пиши , аз ще те чета с удоволствие. Когато мога , защото времето ми е ограничено.Но най-забавното тук са коментарите , не бих се лишил от тях.И както Fairy каза скоро , да почисти пролетно и да бъдем нови и свежи.Тя знае колко ми е скъпа..
И пак по интуиция, поглеждам тук точно секунди след Циклон :)). Много хубаво си я покани Кутуранка, така е, споделяме си настроенията, моментните нужди, учим се един от друг. Крадем. Къде похвати, къде сърца :))). Ангорке, няма да се сърдиш.
Ич недей ми са прави на голямата работа ама ИЧ шъ пасеш овцете та ушите шъ ти пукат
Аз ще те опрВя вчерашна пикла ще ми се лигави тука с нета и телефона
Бай Петър има ли кандидати за ташаците, все още са пресни на 3 дена с бутилка вино вървят ..
Аре пии си апчеата и лягай и нито шък нито мък .! Яасннн ли съм!?
Забравила съм инкубатора и тоя недоносия Календар прегрял и излязал на свобода. Весела
Не, скъпа, дадох му от мойта плюнка, та се пеняви от измивния ефект. Избил е ключилките....
Я малко ВНИМАНИ сега, тоя Циклон да напише какво искаше да каже с това- "..., а ако видиш коментарите на Директора ще паднеш"? ДРУГОТО, Дива Котка изобщо не я вълнува според мен колко СУХАРСКИ ще я изкритикувате- тя ви го написа. Така, че литературния КАПАЦИТЕТ изобщо дан се притесняваш, за това още тая сутрин написах, че чакам да се произнесеш, сато се наспиш. Към Дива Котка, ЧАКАМ и другите си разкази да изпратиш! Циклоне, чакам и теб !
Леко бе, Директоре, още сте прав, едвам закачихте работния ден и почвате спявката! Екстра сме! Сиамката ще хвърли едно око, ще заметне опашка и нема нужда да се притесняваш. Те го 1Май е отишъл за топло млеко, да я нагости. Седим си тихо и мирно, никой ней бачкал да съ преработи, ток сме. Циклоний те похвали, според мен, за да си сигурен, че ама много си ни кефиш, еле за тях напоследък. :))
Директоре, изрично попитах, дали иска критика. Научил съм си урока, гледам де не се обаждам неканен. Дядо Торбалан
Благодаря Дядо Торбалан! Написах моето виждане за разбиранията на авторката. Само това от Циклон не го вдянах, ТА чакам да разясни.
Добър вечер Директоре. Разказа който вие подбрахте ми хареса. Този не. И аз Циклон не го разбрах. Какво им има на коментарите на Директора? Весела
Еййй, ма вий двамцата сте едни буквалисти, ич не следите интонацията и смисъла, дето влага човека. Той градира хубавините. "Ще паднеш" казваме за нещо хубаво, или "от смях", защото е било неочаквано, хитроумно и оригинално, тотално уникално и неподражаемо. Циклон никога, ама никога не е ползвал друго, освен позитивно и възпитано поведение. Бахе! Кротко, душо! Я ми се усмихни! :))
Добъп вечер Giv! Имам заделени два разказа на Дива Котка под които се е подписала, мисля, че са също добри, за това й пиша тя САМАТА да ги изпрати. А И ВСИЧКИ други нейни произведения, много ясно е, че ще има мнения и от двата полюса. Но все пак за да съм снизходителен за кофти посрещането ти трябва да намериш отговор на един въпрос. По принцип щях да го отперя на ФЕЮША, но виж там с нейна помощ го намерете, защото тя притежава завидни знания на теория! КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ГО ТЪРКАШ, ТОЙ ПО-МАЛЪК СТАВА, КОГАТО ПОД ВОДА ЗАСТАВА.
Въпрос на личен вкус Директоре. Да оставим Дивата котка на страната. Ще позволите ли да изчакам с вас Циклон? Да видим какво точно е искал да каже? Весела
Аморе, много рязко ми НАХЛУВАШ в покоите и ще те лиша от НЕЖНАТА лирика след полунощ!
Giv, само ако дадеш отговор на ЗАГАДКАТА ще си във VIP ложата за отговора на Циклон!
Бахеее, сапуна ли искаш да ти подам? Къпеш се пак? Я, поприкрий се с две ръце, ако е покриват изобщо :)))
Шшш, алоо, аз ползвам италиански течен сапун в банята йощ от казармата, че дан го изтърва, щот отиДе АЛКАТА.
Циклон, извинявай, забавено реагирам. Ма докато съм се сетила и да ти кажа. Ти пишеш приказно. Влезе с Ферарито и Надя, па ни разрева. Не е имало секс в разказа, доколкото помня, всичко беше болезнена емоция, гнет и напрежение. Успя! После каквото и да разкажеш/ внушиш беше сюрреално и сензитивно. Като импресионистичен натюрморт- вкус, аромат и светлосенки се издигат обемно над единия ми гол дисплей. Сега. Нещото, което не ти бях казвала, но ме е подразвало е едно тънко и натрапчиво усещане, което се появи на определени местенца. Прописка ми един гласец на алармичка, че нещо не е съвсем на ред покрай онези оцапани в сокове, намотани в тоалетна хартия бикини. А после и малката ми стая в хотела. Превъзходството може да не е било умисъл, но за мен е като крещящ червен плащ. Това са незначителни нюанси, но ги усещам заплашително. Защото подсказват не някакви намерения, а начин на мислене. Сега, за да не оплитам повече конците, си признавам, че ника ти ме разтуптява и разфокусирано глътвам на диагонал коментарът ти, за да открия носи ли ми нещо :) - целувка, повей, раздяла. Храня,с две думи, най- топли чуства. И никак не съм нещо уплашена или разочарована. Видяла съм, да речем, включение в диаманта. :) Тони веднъж ме пита, що съм му лепнала шамара. Ами , щото заведе съученичката на ресторант, после без нейното явно желание отидоха в хотелската стая, пък там тя вече разбра какво има да става, че няма безплатен обяд и му свали панталона. Не помня детайлите. Но той се изгаври с това, че тя била хубавата навремето, пък сега е никоя. Тони е пичага, Катето най- много, но ми следиш мисълта. Прихваща се нещо нечисто, за миг. При теб, Циклоне мой, гоним съвършенство във внушенията на ефирност и страст. Благородството задължава. Дяволът е в малките детайли. :) Прегръщам те! Не знам дали знаеш колко си ми скъп. Аз май не говоря. :)))
МациПис, извинявай за спама. Горното съм аз, но се забавих. Понякога много се колебая как и дали да го кажа...
Дивата котка , мисля че беше твой киментара : " Моят прител искаше да му напиша разказ ...." Е то и аз така прописах ....след едно писмо дето го бяха чели , тая за която е и верните й приятелки ....20год.по-късно : "Напиши ми нещо ! " серията "Очаквана среща" , то има още от нея ха-ха , ама ми стана банално... После Фейри ме дръпна за шнура и протече ....О-75
Онзи75,чакай да те дръпна сега и по- бързичко, барем станеш готов. :))
Fairy, какво искаш "по-бързичко" ....по-бързо мога да свърша ха-ха О-75
ЦИКЛОН:Добро утро на всички!Само с най-добри чувства и намерения влизам в сайта.Ако не съм разбран от някой...съжалявам!Директоре , коментарите ти само ме радват.Цветистият ти език няма аналог.Вес,ти си ми любимка , дори беше главна героиня в един разказ..Та нали ти спаси едно мушкато...Не знам какво да обяснявам , какво не е ясно...А за Fairy, оххх...Скъпа , не съм и имал намерение да превъзхождам някого.Знаеш колко ме заболя в ПАПАГАЛКАТА..Знаеш как броях стълбичките в НЕ МЪРДАЙ! Всъщност...съм много емоционален и това може би е защитна реакция, да се опазя от нова болка и нараняване.Обичам да ми е красиво-и дрехи , и обстановка , и чувства,и секс , и храна...абе , всичко.А ти си СЪКРОВИЩЕТО тук.Прегръдка , щастливи бъдете всички !!!
Добро утро! Благодаря за разяснението. Не знаех, че правя такива КОЛОРИТНИ коментари, все се стремя да съм СКРОМЕН и незабележим, а то виж обратното се получава. Изглежда има нещо дето не го правя, както трЕбе, но ще ме научите, вие сте високо образовани личности. Забелязах го това ваше рядко срещано качество и за това ЧЛЕНУВАМ в този пенсионерски клЪб.
Значи само Весела остана да ме гледа НЕвесело и да отказва да ми СПОДЕЛИ пуканките, специален сорт за ИНДИЙСКИ сериали и турски сапунки.
Уау прекрасно.....
"Giv" ли си Весела ли си, я се вземи по така споко, че нещо се излагаш от доста време.
Добро утро и от мен! Днес Таро ни казва да се свържем с другите, да отворим сърце и интуиция към тях, за да общуваме на дълбоко :) и изчистим наслоения, пречки и водовъртежи от предишен болезнен опит. Циклон, не знам какво да кажа. Не съм разбрала за болката в Папагалката, кога съм ти я причинила, не знаех и за стълбите досега...Лятото беше доста интензивно на емоции. Както влязох в сайта , за да се отърва от тях, така тук ме завихриха. Истината е, че всички се нуждаем от още малко красота в живота. От любов. От тръпка. Адреналин в кръвта. Но най- вече имаме нужда да ни обичат и да обичаме. Сродна душа. И ласки. Макар да сме тук под прикритие :))). ***Тук изтрих фермана, който бях добавила към коментара. Циклон, твърде много болка е имало :))), а сме само едни магии и вятър работа с теб. :)) Миналото лято бе водовъртеж от мечти. Как пък успяхме да се раним? Сега. Предлагам така. Да вдишаме дълбоко. Да се погледнем в очите. Да помълчим. Още се гледаме. Па да се прегърнем. ОМммм
Аудиторията чака слепващ МАТЕРИАЛ да има, кЪт две бисквитки да СА лепнИтИ, тя пак със сухарска пенсионерска прегръдка отбива номера. Каки СКОКНИ до аптеката вземи си Vagisan и се отдай на удоволствието. Ама няма да ви уча ВСЕ, ще изкарам рязаната сопа вече!
Бай Петър здравейте все още тези ташаци не са продадени, преместени са в камера дълбоко замразяване ,цената пада за тези любители на ташаци могат да ги купят за сувенир за подарак за близнак човек доста големи преживявания съм имам с тези ташаци , вече вървят с 2 бутилки вино наздраве..
До Бай Петър свързах се с един колекционер ,може и да стане бай Петре остави номер или имейл,ще се свържа с тебе .
Циклон! В Южния, на входа откъм пясъчните фигури (бул Г. Делчев), в подлеза, пак свири един младеж, мои години, на ударни, върху легени и кашони, ама профи му се получава! Та, искам да кажа , мелодията си е в душата и няма спънки за нея. Дали, Циклоне, ти се намира камертон, да се настроиш? Па да впуснеш пъргави пръсти над една испанска китара, па да засвириш по нея, а аз да чета, аленея, да дренирам каптажа :).
Подарявам сушени сливи. За разкваса на устата или към варено жоланче с колаген. Баба Гинка
Тая китара без СТРУНИ сега за вносна ИСПАНСКА иска да се пробута. Аман ВЕЧЕ от стари баби и НАПУКАНИ китари.
Момче, не ми разпъждай бизнеса от сергийката.
ЦИКЛОН: ПОВЯ...ПТИЧИ КРЯСЪК ЧУХ.РЕЯ СЕ В ХАОС.ЗАЛЕЗ ВЪН...ВЪТРЕ ТИ...Помниш ли , Fairy, ти го написа за мен.Струните на една китара, струните на душата , те сами ни намират, без да я настройваме. Камертон не ми е нужен ,верният тон си ти ! Обичам всичко у теб ,колкото и да се старая да го игнорирам, не ми се получава...До кога ,кой да ми каже ???
Охххбеее, полите ми литнаха, а то топъл повей ме навестил. :) Не може, Стихийо, един да мисли за теб, без ти да го мислиш. :))) Не те игнорирам. Любя тихо и втайно