Романтика и секс по Коледа

06.02.2024 | Анонимен

Автор: Библиотека народно творчество (донор)
Впечатлен: Директора на БАХУРНИЯ завод (реципиент)

Наближаваше Коледа. Както всяка година, откакто се познаваха, Ани се чудеше с какво да изненада своя любим Добромир. Техните отношения бяха тайна за останалия свят, поради една проста причина – всеки от тях имаше семейство и деца, които не желаеше да наранява.

Беше им адски трудно да издържат един без друг. Така се бяха привързали един към друг през тези 4 години. Познаваха се отлично, много често дори нямаше смисъл от думи, мислеха еднакво, чувстваха се сродно, затова се търсеха не само телата, а и душите им. Много често, като нямаше възможност да се видят поради работата или семейни задължения, те си пишеха по Вайбър. Беше им навик сутрин да си казват “Добро утро!” винаги, да се галят и целуват, пак онлайн, да си споделят... дори правеха и любов онлайн. Беше лесно, защото познаваха телата си наизуст.

Някак си спонтанно дойде идеята да избягат за една вечер някъде. Добромир работеше на смени и се случваше да има и нощни. Не беше проблем да го уреди. А и работеше доста извънредно и по частни обекти. Отсъствието му отдавна не беше проблем. Поне не толкова голям, печелеше доста добре. При Ани беше по-трудно да оправдае една нощ отсъствие. Но при такъв вид връзки човек става ужасно изобретателен.

Предстоеше професионален празник, с фирмата щяха да ходят на планина с две нощувки, просто тя щеше да е с една, имаха право на избор. Всичко беше обмислено. Ани чакаше като малко дете своя дългоочакван подарък за Коледа. Толкова ѝ беше хубаво с този мъж. Той беше всичко, за което беше мечтала, хубав, висок и мъжествен.

Обичаше да го гледа по-нагласен, с костюм, но и адски я побъркваха прашните му работни дрехи. Обожаваше да си играе, като от раз разкопчаваше тирантите на гащеризона му и те отхвърчаха назад.

Добромир беше много внимателен и грижовен с нея. Улови във въздуха идеята да прекарат една нощ заедно. Всеки от тях имаше нужда да получава топлина и нежност, да изпитва щастието и да бъде желан. Бяха положили неимоверни усилия, всеки във връзката си да оправи нещата, бяха молили, бяха се карали, бяха търпели, затова вече не чувстваха вина, че са заедно.

За някои това бе грях, за тях бе спасение.

Той запази една вила, която беше на 10 км. от хотела в който щеше да е фирмения банкет на Ани. Щеше да я вземе оттам и да потънат в своята мечтана Коледа.

Дойде и така очаквания ден. Ани не беше доспала от предната вечер. Купонът беше минал. Нищо интересно, като всяка година, едни и същи физиономии, едни и същи изтъркани шеги, едни и същи безвкусни свалки. Ани беше привлекателна жена, даже като се понаправеше минаваше за красавица. Преди Добромир, тя беше едно плахо и затворено същество, без цвят, без самочувствие, без желание за живот. А беше млада...

Той я накара да вярва в себе си, да излъчва красота и спокойствие. Тази любов я накара да разцъфне, да се превърне от свита какавида в прекрасна пеперуда. И изведнъж… О, чудо! Започна да забелязва погледите на мъжете, зачестиха намеците и поканите за кафе. Но тя само се радваше, вътрешно ликуваше и се пазеше само за него, за Добромир. За нея той беше като еликсир, като прословуто розово хапче, дето те вади от депресията и те връща към радостите на живота. Нетърпелива тя го чакаше да ѝ се обади и да я вземе. За нея беше все още тайна къде ще я заведе. Добромир, който беше доста потаен по темата, “Ще видиш, като идем…” – ѝ беше казал, “Изненада!”.

Много обичаше да ѝ угажда и да я глези, защото живота ги беше срещнал малко късно, post factum. А тя не беше нахална в желанията си, не искаше лукс и глезотии, искаше само него. Откраднатите мигове бяха благодат и за двамата. Въпреки, че имаше пари да бъде гъзар и да кара чисто нов джип, Добри караше стар VW, вършеше му чудесна работа, това си беше неговата трошка. Той беше по-различен от всички мъже, които познаваше Ани. Затова си го пазеше, като съкровище, нейното тайно съкровище.

Ето месинджъра звънна и Ани грабна сака си, хукна навън, въпреки обилния сняг, който се сипеше и зачака в искрящата белота. Скоро видя черната кола с познатия номер, вратата се отвори и една ръка се протегна, за да ѝ помогне да се настани. Първо хвърлиха багажа отзад, а после тя се хвърли отгоре му. Така се бяха затъжили, не се бяха виждали от десет дни. Впиха жадно устните си и трескаво се заопипваха. Нямаха търпение сякаш...

- Хищна котка такава, я сядай мирно и слагай колана! – пошегува се Добромир. - После ще те чукам!
Ани се усмихна и му се изплези със сладкото си розово езиче. Пътят беше около петнайсет минути, през които почти не говориха, само дишаха учестено и се докосваха нежно по бедрата. Желанието се сгъстяваше и сякаш още повече запотяваше стъклата на колата. Ето, че пристигнаха пред малка кокетна виличка, сгушена в гората. Ани видя, че коминчето пуши и ахна. Добри свали багажа и кавалерски я поведе по каменната пътечка към къщата. Отвори вратата и оставяйки чантите, грабна Ани и я пренесе през прага:
- Заповядай, мац! Дано ти хареса!
- Да ми харесва ли? Луда съм по теб!
Ани си мечтаеше от дълго време за такава почивка, къщичка в планината, сняг и пукаща камина, вино и точно този мъж. Във всичките ѝ мечти присъстваше той, как успяваше така да я омагьоса. Превръщаше я в малка локвичка желе. С нежните си пръсти караше тялото ѝ да се гърчи от един оргазъм в друг, изстрелваше я някъде много, много на далеч в космоса, в друго измерение.

Хазяинът на вилата се беше погрижил да запали камината, вътре бе топло и уютно, а на масата ги чакаше бутилка искрящо вино, комплимент за добре дошли. След като се настаниха, Добри се зае да отвори виното и да налее в чашите. Ани се извини и каза, че ще се пооправи. Тя също беше му приготвила изненада. И двамата обичаха игричките и костюмчетата. Сега беше решила да е нещо тематично. Когато тя се появи в стаята, Добромир беше се настанил удобно в мекия диван до камината и чакаше с чаша в ръка. Беше облечена само в червена рокличка от ефирен полупрозрачен плат, с бели пухчета на гърдите. Стройната ѝ фигура добре се очертаваше, а хубавите заоблени гърди апетитно го подканваха.
- Ела тук, Снежанке! – той я придърпа нетърпеливо към себе си.
- Честита Коледа, mein Schatz (съкровище мое – немски).
- Липсваше ми ужасно! – задъхано прошепна мъжът.
Гладката ѝ кожа го привличаше, като магнит, а уханието ѝ го караше да полудява. Изпитваше ту дива страст, ту кротка нежност. Тази жена му действаше влудяващо, възбуждаше се само като я видеше, дори мисълта за нея водеше до болезнена ерекция. Зацелуваха се бясно, а езиците им се преплитаха в такт с тихата музика. Силните му ръце я бяха обгърнали, а нейните дълги крака го бяха надкрачили. Ани вече усещаше твърдия му пенис през дънките. Тя трескаво задърпа топлия му пуловер. Искаше го... да го погали, да сложи глава на мъжествените му гърди. Това беше нейното място... обожаваше всяко косъмче по гърдите му. Зацелува го нежно с език, той отметна глава назад, затвори очи и се наслаждаваше. Ток мина през тялото му, когото тя леко едва доловимо направи няколко движения с ноктите си по кожата му, като пунктири, очертаващи територията, на която сега тя беше господарка.

Младата жена свали шалчето, което беше на врата ѝ. С котешко и ловко движение, докато той се усети, превърза очите му. Добри усети лекия парфюм и допира на нежна кожа.... от гърдите му се откъсна сладък стон. Ани бавно откопча колана на дънките му и лекичко заопипва с устни и език топлата му тръпнеща плът около боксерките. Очерта кръгче около пъпа му и спря.... сякаш се отказа. Той стоеше с вързани очи и само усещаше горещия ѝ дъх в слабините си. Чувстваше как членът му пулсира. Изведнъж жената го извади и го погледна за миг, величествен и твърд, желаещ я! Хвана го с ръка и леко впи устни в главичката. Направи няколко кръгчета с език, нежно обиколи по улейчето и започна да го движи с ритмични нежни движения в устата си. Ту усилваше темпото, ту го докосваше едва-едва. Добромир не искаше да приключва толкова бързо, беше прекалено хубаво и ако я оставеше щеше да го довърши бързо.
- Сега е мой ред! – каза той.
Свали превръзката на очите си и завлече Ани на пода пред камината. Имаше постлана бяла кожа отпред. Сложи любимата на мекичко и се надвеси над нея. Топлите му кафяви очи я гледаха с обожание, пръстите му нежно я докосваха по врата, по раменете, внимателно отмести двете презрамки на “коледната” опаковка. Често двамата се шегуваха, че тя е неговия подарък, който той обича да разопакова. Откриха се прекрасните ѝ гърди, една от най-ерогенните ѝ зони. Добри засмука първо едното ѝ зърно и се заигра с език. След като набъбна и щръкна апетитно, той се премести на другото сладкишче. Боже, толкова го искаше, беше готова още в колата, още там усети влагата между краката си. Искаше го веднага, не можеше да чака повече, въпреки очевидните му планове хубавичко да я полиже.
- Влез в мен... бързо! – извика тя накъсано.
- Кажи, моля! – обичаше да я дразни той, така удължаваше момента, чакането я побъркваше.
- Моля теее!
Мъжът застана на колене, бедрата ѝ го обгръщаха, галеха... тазът го приканваше. Той хвана стърчащият си пламнал от диво желание член и го опря на входа на влажното тръпнещо местенце. С пръст правеше кръгчета по клитора ѝ... тя беше на ръба на първия си оргазъм. С него тя беше разбрала какво е да получаваш повече от един… нещо, за което беше чела само в списанията.

Влезе рязко, силно и докрай... при което тя изригна. Голото ѝ тяло светеше перфектно гърчещо се пред пукащата камина. Космос, звезди, стонове, цялост, щастие, летеж, безтегловност... Като се посвести, тя отвори очи, той се движеше в нея ту нежно и бавно, ту отривисто, нахално и бързо. Не спираха да се гледат, да танцуват под ритъма на мелодична балада. Добромир беше по-активния в секса, но тази вечер беше решил всичко да е нежно и романтично. Нежен и романтичен секс по Коледа.

Изправи Ани, целуна я дълго и страстно с език и я завъртя с гръб към себе си. Опря я до каменната стена, леко погали шията и гърба ѝ. Пусна ръка по заобленото ѝ дупе, вдигна рокличката ѝ на кръста и влезе в нея докрай. Телата им се заизвиваха, силните му ръце бяха хванали нейните китки в здрава опора. Тласъците бяха ритмични и огнени. Изведнъж той излезе, а членът му се опираше в дупето ѝ. Когато ѝ го вкара, отново я разтресе мощен оргазъм... мокра, тръпнеща, изнемощяла. Като се посъвзе, се обърна рязко и коленичи. Много обичаше така да го закара до финала.

Налапа го целия. Усещаше пулсациите му в гърлото си и усили темпото. Беше почти накрая. Мощно изригна и опъна всичките си мускули. Топлата течност беше благодарно приета. Ани го засмука за последно. Двамата отмалели паднаха на земята и се прегърнаха. Тя легна на нейното място… там, където се чуваше лудо тупкащото му сърце. Спаха, като преродени... в топлина, в нежност и уют. Сутринта Добромир стана пръв, погледна красивата гледка на спящата си любовница и се усмихна. На масата видя метална коледна кутия. Отвори я. “Боже, милата!”, помисли си – беше му направила коледни сладки, всяка с панделка и послание. Хапна една, мек вкус на канела и мед. Отгърна листчето, а там пишеше...