Харесва ли ти Натали

02.02.2024 | 5kov

Взех повод от една скорошна дискусия между Д.Т. и Директора относно препубликувани и т.н. разкази, та реших и аз да препубликувам един мой (и единствен) разказ писан ноември 2003 г. Бях го публикувал навремето в един сайт с платен достъп (не си го спомням вече, а и Гугъл тоже).

***

Лятото на 95 г. Преди около 4-5 месеца се бях уволнил от казармата. Хванах се на работа като барман в кафето на един приятел на Главната в центъра на града в който живеех, докато чаках да дойде септември – бях приет студент в София. Ежедневието ми бе сравнително безгрижно – ходех на работа, а в останалото време релаксирах, най-вече с гаджето ми. Обичах я много, а секса с нея бе страхотен. Не пропускахме и ден да го направим – вкъщи или в близкия парк.

Трета поредна вечер идваше с гаджето си в кафето и сядаха на бара. Познавах се с него от кафето – идваше често, бяхме просто едни добри познати.

Преди две вечери дойде с нея. Бяха студенти заедно, а сега тя му бе дошла на гости.

Ефирната рокличка подчертаваше страхотното ѝ тяло – стройно и сексапилно. 170 см., 50 кг., стегнато малко дупенце, средно големи щръкнали гърди – не носеше сутиен. Чаровна, сексапилна и неустоима – бих използвал тези думи, красива ми се струва недостатъчно.

Още първата вечер ми направи впечатление, когато Дидо ни запозна. Непринудена, весела и усмихната. Имаше някакъв завладяващ, ненатрапчив чар в това създание, от тия хора с които разговора върви от само себе си на каквито и да е теми, а искрящия поглед достига до всяка гънка на съзнанието. Създанието си имаше име – Натали.

Харесах я веднага, харесах я ужасно много. Вечерите минаха в игриви разговори и изпиващи погледи. Дидо пиеше водка – много, а тя се задоволяваше с натурални сокчета. Водеше разговора, сменяше темите, Дидо се концентрираше в пиенето, а мен често ме разсейваха поръчките на сервитьорките – въпреки нескрития ми интерес към нея.

Зарадвах се като ги видях да влизат и тази вечер. Беше ужасно топло, имаше много работа и щеше да ми е приятно някой да ме разведри. Разговорът тръгна и тази вечер като предните две – леко, забавно с искрени усмивки на лицата. Дидо бързо напредваше с алкохола, а Натали седна на входа на бара, върху който имаше падащ плот. Дългите ѝ крачета често разсейваха погледа ми, а и рокличката ѝ бе доста късичка.

Наведох се да оставя някакви бутилки в една каса на пода и погледа ми сам се плъзна между бедрата ѝ. Седеше на високо столче с разтворени крачета, излагайки дълбините си на невярващия ми поглед, гледайки ме спокойно и невъзмутимо. Гледката бе неустоима – не носеше нищо отдолу. Бях като хипнотизиран! Клекнал, с бутилка в ръка, скрит от другите погледи, на един метър от намигащото ми голо пусе. Одървих се веднага. Гласът на сервитьорката ме изкара от вцепенението. Изпълнявайки поръчката трескаво осъзнавах ситуацията. Тя продължаваше да чурулика разни неща все едно нищо не се бе случило, а Дидо бе почти пиян с реещ се някъде поглед.

Процедурата с оставянето на бутилките зачести, а Натали участваше като разтваряше възможно най-широко крачетата си пред ненаситния ми поглед.

По едно време отиде до тоалетната, а Дидо концентрира размътения си поглед и подхвърли между другото:
- Харесва ли ти Натали?
Измънкаш нещо от рода, че я намирам за свястно момиче, опитвайки се да прикрия от погледа му надървения немирник в дънките ми.

Исках я, желаех да я обладая и я намирах не просто за свястно момиче, а и за ужасно секси момиче.

Върна се и седна пак там, пак с разтворени крачета. Поръча си натурален сок, а Дидо поредната водка – беше пиян и почти неадекватен. Инстинктивно се приближих към нея. Подпрях дясната си ръка на плота, а лявата се плъзна между крачетата ѝ. Спря да говори, изражението ѝ стана сериозно – от километри можеха да се видят преминаващите по тялото ѝ тръпки. Беше възбудена, ужасно възбудена и мокра. Разтвори ги още. Спря да диша и съсредоточи цялото си същество върху набъбналото си клиторче, което усърдно галех.

Настъпи неловко мълчание, затова започнах да говоря нещо, а в същото време безцеремонно ѝ набутах два пръста. Влезнаха леко, но се изпъна като лък, успявайки да сдържи стона който напираше да излезе. Дидо безпаметно гледаше в една точка, а и добре че кафемашината скриваше това което ставаше под плота от погледа му.

Успокоен от вида му добавих още един пръст. Затвори очи и се опита да разтвори още запотените си от възбуда крачета, макар да нямаше накъде. Все пак успя да се смъкне надолу – предлагайки ми още по-добре разтвореното си пусе. Не пропуснах шанса и веднага добавих четвърти пръст. Мисля ѝ дойде доста и леко се раздвижи. Не знам как успяваше да не издаде нито звук. Отвори широко очи и ме погледна – искаше още.

Периферията на погледа ми съзря идващата сервитьорка, рязко извадих пръстите си от дълбините ѝ. Чу се едва доловимо млясване, затвори отново очи, едва си поемаше дъх. Аз се насочих към мивката за да измия ръката си, обилно намокрена със соковете ѝ.
- Две бири, три коли… – зачурулика сервитьорката, изваждайки ме от опиянението в което бях изпаднал.
Бе около 23:30 часа и едва дочаках края на смяната ми в полунощ. Набързо приключих и тръгнахме. Дидо беше пиян и не бе в състояние да върви, така че се наложи да му помагам. Тръгнах с тях без да го обсъдим, просто не исках така да приключи вечерта. Добре че той живееше наблизо, в една от пресечките на Главната. Влязохме в апартамента – нямаше никой. Оставихме Дидо на дивана – заспа веднага, толкова беше пиян.

Затваряйки врата на стаята в която бе Дидо, в коридора Натали коленичи нетърпеливо пред мен и трескаво започна да разкопчава дънките ми. Беше възбудена и необуздана. Последните 2-3 часа бях непрекъснато надървен, така че веднага се показа. Тя не загуби нито миг и веднага допря разтворените си устни да зачервената от възбуда главичка. Не ѝ отне много време за да наниже цялата си главица на моя немирник. Трудно стигам до края при подобни забавления, но този път не бе така – Натали с такова усърдие, енергичност и страст го правеше, че бързо усетих надигащия се в мен вулкан, готов за изригване. Явно и тя усети това – започна да масажира топките ми с едната си ръка, а другата спусна между крачетата си, за да се погали. Гледаше ме любопитно в очите, с поглед недвусмислено подсказващ ми, че харесва близалката, но би желала и малко сметана. Развръзката не закъсня. Усети конвулсиите на надигащата се вълна, но продължи лакомо да ближе, докато сметаната ми се изливаше в устата ѝ. Харесваше ѝ съдейки по усмивката на лицето ѝ.

Нямах повече търпение – исках и аз да докосна извора на наслада в това младо и тръпнещо тяло. Взех я на ръце и я занесох в съседната стая. Сложих я да легне и бързо вмъкнах главата си между разтворените и очакващи ме крачета. Усещах запотените от възбуда бедра, учестеното дишане, неспокойното очакване на допира с източника ѝ на божествена наслада. Езикът ми бавно докосна набъбналото ѝ бонбонче – тръпките пронизаха копнеещото за ласки тяло, отделяйки стон на наслада. Започнах да го смуча, което превърна стоновете ѝ в сподавени викове. Не бях жаден, но с удоволствие изпивах извиращите от пусето ѝ сокове. С ръце разтворих зачервените устнички, спускайки цялата дължина на езика си – харесваше ѝ, затова усетих ръцете ѝ да притискат главата ми към дълбините ѝ…

Вечерта бе дълга и необуздана. Не ми пукаше, че гаджето ѝ е в съседната стая, на нея също. Единственото което бе важно е да съм в нея. Тя го искаше не по-малко от мен. В малкото мигове в които отпускахме изтощените си тела, вплетени един в друг, разбрах, че връзката им не върви, че ме харесала още първата вечер и споделила това с Дидо. Той ѝ казал, че няма нищо против “флирта” ѝ с мен, ако това ще възроди връзката им.

Тръгнах си към 5 часа сутринта – изтощен, задоволен, обладан, но с нежелание, защото не исках тази незабравима нощ да свършва.

На следващия ден – по обед, както обикновено, ме събуди гаджето ми. Не знам откъде намерих сили да задоволя неудържимия ѝ сексуален апетит – може би защото често мислех за изживяната незабравима нощ.

Следобед бях отново на работа. Малко по-късно дойдоха Натали и Дидо. Тя си тръгваше и бяха дошли да се сбогуваме. Целуна ме нежно. Той не каза нищо. Повече не ги видях. Дидо престана да идва в кафето, а и аз след две седмици напуснах града.